Брутно вътрешно щастие на глава от населението

Веселина Седларска

„Виж сега какво, големи иманяри не са тези, които са намирали имане. Големи иманяри са онези, които много го търсят.” Това го беше казал Исмаил от Новачево. В последното изследване за щастието България е на 147-мо място от общо 156 държави. Българите не сме хора, които практикуват щастието. Ние сме търсачи на щастие.

И ето къде си дават среща тези две твърдения – край пътя от Котел за Омуртаг. Вдясно от шосето, малко след Котел, на нисък хълм някой някога е разхвърлил огромни камъни. Как? –  не се знае. Защо ги е сложил там? „Да крепят земята” – казва човекът от близкия овчарник. Да не би да има предвид небето? „Не, ние така знаем – земята крепят.” Откога? Твърди се, че тракийският култов комплекс и скалните гробници са хилядолетие преди Христа. Не е датирано с точност, защото тук няма керамика – това пък го казва откривателят на светилището д-р Владимир Демирев. Камъни със соларни кръгове, камъни с тронове за жреца, най-големият камък, който можете да си представите, с площадка на върха за поклон пред Слънцето. „Чобрата”, така се казва местността.

И безброй трапове. Под всяко дърво със забелен ствол. До всяко дърво с кръстосани клони. Под всеки по-особен знак на камъните. Овчарят ги нарича нишани. И разказва: прииждат от цяла България, непрекъснато идват, носят багети, че и по-модерни уреди носят, копаят, мотаят се, тръгват си, пак идват. Никой не е намерил нищо, но всички знаят, че тук има скрито голямо имане. Ами то не е останало място некопнато – казвам, -все някой щеше да го открие, ако имаше? „Аааа – вика овчарят, – щом идват, значи има.”

Ние сме иманярски народ, търсим щастието. Озъртаме се за нишани. Искаме да изкопаем щастието, да го достигнем, да пристигнем до него. „Ние в Дания…” Аман! Аман от тия датчани, които са все на първо място в класациите за щастие. Даже в Копенхаген, камо ли в друг датски град,  човек може да погине от скука. Губиш имунитета си от чистотата, небето сиво, дъждецът вечен, плаж три дни и половина през август, най-високата им планина 300 метра. Обаче наричат това баирче Небесната планина.

„Ние в Дания не мислим за щастието като пристигане, като намиране. А като пътуване, като търсене. Ти ми беше казала, че ще бъдеш щастлива, когато приключиш с ремонта на банята… – това ми го пише Шарлоте, датчанка, приятелка, – …а ето какво имам да ти разкажа аз за ремонта на нашата къща. Все още живеем в средата на най-голямата бъркотия, която съм виждала. Страхотно приключение! Последния месец живяхме в каравана на двора, поводите за смях и шегички надничаха отвсякъде. Няма да повярваш: докато живяхме в караваната, отказах цигарите – толкова гъсто я бяхме населили, че нямаше място за дима. Каква неочаквана печалба от ремонта, а? За награда Ян ми купи колело. Досега ползвах безплатните обществени велосипеди, но вече имам собствено. И кого мислиш срещнах вчера сутринта, като реших да разходя новото си колело в центъра на Копенхаген? Ако иронизираш, както обикновено, че съм срещнала кралицата – не, не позна, но си близо. Срещнах премиера, отиваше на работа – също на колело. Ти още ли държиш велосипеда си в мазето?”

Е  да, там е, в мазето. Защото улиците ни … мрън-мрън-мрън… Мрънкането е фоновият шум в държавата ни. Простете, Лев Николаевич, но е точно обратното: всички нещастни хора си приличат, всички щастливи са щастливи по своему. Така си падах по това Ваше първо изречение в „Ана Каренина”, че всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему. Може и да е било така, там и тогава. Обаче, огледах се, тук и сега не е така. За всеки нещастен българин мърморенето е като физзарядка, поддържа те във форма. Ако случайно се разсееш и забравиш защо всъщност си нещастен, нечие мрънкане винаги ще ти помогне да си спомниш и ще те върне в редиците. Ние, нещастните, трябва да се поддържа ме в това отношение, защото някой от разсеяност може да премине в групата на щастливите и ето ти нов повод за нас да станем още по-нещастни. Така че Шарлоте въобще няма да ме прикотка толкова лесно в редиците на практикуващите щастие скандинавци.

Тя обаче ползва нов аргумент, политически. Щастието било икономически фактор. Затова било споменато в американската конституция. И затова сега англичаните правели изследвания колко по-продуктивни са щастливите хора. Да не говорим за Бутан. Кралят на Бутан, последното будистко кралство в Хималаите, разположено между Индия и Китай, решил, че най-добрият начин да подпомогне развитието на икономиката,  било да повиши общото вътрешно щастие на нацията си, което означавало да се фокусира върху Брутното Вътрешно Щастие, вместо върху брутния вътрешен продукт. „Наблягането върху щастието на хората в Бутан над всичко останало докарвало  всеобщоразпространени печалби. Въпреки че повечето хора в тази мъничка страна са фермери и едва задоволяват нуждите си от първа степен, те имат онова, от което се нуждаят – храна на масата и всеобхватна здравна грижа. Те отказват да печелят пари от търговска дейност, която би изложила на риск красивата природа и здравословния въздух, в които живеят, както и социалното равенство между всички в Бутан” – това пишела в изследване за щастието д-р Соня Любомирски, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд.

Ама тия от университета в Ривърсайд много се занимават с щастието – отговарям на Шарлоте. – Не бяха ли те точно тези, които изследваха около 300 000 души и стигнаха до извода, че 50 процента от възможностите ни да бъдем щастливи зависят от генетичната предразположеност, само 10 процента са подчинени на обективните фактори от заобикалящата ни среда и цели 40 процента зависят от самите нас, от нашите усилия и умения да сме щастливи. Отговор от Шарлоте: „Точно така. Вие, българите, винаги всичко знаете. И никога не го прилагате.”

Знам го, защото четох това изследване и даже препоръките  с какво хората трябва да  запълнят онези решаващи 40 процента, които са във властта на всеки човек. Там пишеше: Неблагодарните и песимистични хора са по-нещастни. Практикувайте благодарност. Инвестирайте в социалните си взаимоотношения – инвестирайте време, внимание, подкрепа, комуникативни умения, чувства. Разработете си стратегии за справянето със стреса, страданието и травмата. Рецепта, която винаги работи във ваша полза: прощавайте. Винаги, за всичко. И да не знаете как, поискайте да простите – то ще стане. Живейте в настоящето, осъзнато. Поставяйте си цели, това ще осмисли всеки ваш ден и усилие. Грижете се за тялото си и за духовното си израстване. Може би знаете как да мотивирате другите. Не е достатъчно, трябва да се научите да мотивирате себе си.

Пращам на Шарлоте снимка от скалното светилище „Чобрата”, за да й покажа къде моите сънародници копаят за нещо, което – ако го намерят, – са се зарекли да станат щастливи. Отговорът на Шарлоте Шулд: „Ами че то съкровището е пред очите на всички, защо го търсят? Ние преорахме цяла Дания и намерихме два рога от викинги. А вие имате съкровища на всяка крачка. Вие сте били цивилизованото място на света, вие сте знаели как се правят нещата. Просто трябва да си го спомните!” 

В. „Преса”

Прочети цялата новина

Свързани новини: