На 24 април 2012 в 1: 18 наше време , от стартов комплекс на площадка 200 на космодрума Байиконур , бе реализиран старт на ракета носител 'Протон-М' с ускорителен блок 'Бриз-М' и телекомуникационния апарат 'ЯСат-1Б' (Yahsat-1B).

Изт: costume.net

Заниманията с “духовното” имат чисто приложен, практически характер. Ако човек е достатъчно упорит, тоест верен на търсенията си, несъмнено постига желаните резултати във физическия свят. При всеки те са различни, понеже зависят от свободната воля. Тя е единственото сигурно нещо на този свят. Единствената „опорна” точка е изборът. Всичко останало е въпрос на предпочитания.

Обикновено интересът към „духовното” се събужда от прочитането на някоя книга с ню ейдж тематика, от гледането на някой филм или от възприемането на по-кратко послание, което провокира у нас нещо – събужда интереса ни към вътрешния свят, наричан още „духовен”, който е бил напълно непознат до вчера за нас.

А каквото вътре, такова и отвън.

Излиза, че сме се занимавали само с 50% от реалността – с онези 50%, които са следствие, а не причина. Причината дори не сме подозирали, че съществува.

Следва поглъщането на още и още информация. Сред „плявата” откриваме твърде малко “бисери”.  Истината е, че всичко, дори най-комерсиалният ню-ейдж, е бисер. Просто не всички бисери са предназначени за нас. Защото имаме различни предпочитания. Свободната воля! Ако нещо не ни служи, то значи е предназначено за друг. За него то е „бисер”. За нас е „плява”. Дългият период на четенето на духовна литература, на посещаването на семинари по личностно усъвършенстване и, въобще, на задоволяването на интелектуалното любопитство е етапът, в който пресяваме това, което ни трябва и махаме онова, което не работи за нас.

Несъмнено този процес по откриването на цяла една Вселена от закони и механизми, които движат света пробужда влечението ни към прилагането на различни техники, за които само сме чели. Отново всичко е индивидуално. Някои намират опора в медитацията, други – в молитвата, трети създават своя собствена система от духовни упражнения, а четвърти следват указанията на някой гуру или известен духовен водач. Има хора, които създават цяла собствена религия (кейс стъди: Л.Рон Хъбърд). Няма значение кой път ще изберете, той ще ви се даде интуитивно. В повечето случаи е третото (система от собствени упражнения, комбинираща работещото за нас от различните практики).

При всички случаи акцентът е върху думата „практика”. Четенето на книги за самопомощ, гледането на филми от духовния жанр и посещването на лекции за себе-усъвършенстване минават на заден план, тъй като са пасивни занимания и човек иска да види резултати от труда си. В крайна сметка той разбира, че всички, макар и по различен начин, говорят едно и също.

Така започва практиката. Тя изисква упоритост и постоянство, като всяко човешко занимание. Само след достатъчно вложени усилия, старание, време и труд, практиката започва да се отблагодарява, да дава резултати. Светът около нас се променя. Всъщност, променяме се ние, но то е едно и също. Започваме да постигаме все по-лесно неща, към които цял живот сме се стремили или такива, които буквално сме считали за невъзможни.

Откриваме, че  можем да направляваме съдбата си по собствен избор, че сложността и резултатите от всяко наше действие зависят повече от нагласата, с която подхождаме към тях, а не толкова от конкретиката на самото действие, че нищо не е случайно, а резултат от съзнателен или подсъзнателен избор. Разбираме, че лесно можем да привличаме пари, необходимите взаимоотоношения с други хора, подходящите условия, връзките, които желаем, признанието за труда си или въобще – успехите, които са ни коствали толкова усилия и време преди, а разумът никога не е успявал да намери подходящата схема за тяхното реализиране.

Някои хора дори започват да творят мини „чудеса”, като например: да предизвикват дъжд или вятър по собствено усмотрение, да издържат на студ без дрехи и той да не им причинява особен дискомфорт, да не се разболяват от повечето (всички) болести, да подобряват зрението си по собствено желание, да регулират теглото си без помощта на диети, да привличат дребни печалби от игри на късмета и т.н.

Оказва се, че това са елементарни „трикове”, но тук важи принципът, че първото „чудо”, което виждаш, трябва е сътворено от самия теб и, че решиш ли да използваш тези умения за користни цели, те моментално ти се отнемат. Успее ли да предолоее капана на гордостта от духовните потижения, човек развива търпение, упоритост и постоянство, но най-вече смирение, а с това силата му само расте. Такова въздействие върху околния свят е невъзможно нито със средствата на бизнеса, нито в политиката, нито чрез масмедиите, с изкуството, в науката или каквото друго се сетите от външния свят, което считаме за важно. Защото включва всичко и е само въпрос на съзнание. Постига се единствено чрез работа върху себе си – нещо, което заетите с оцеляване не считат за важно, тъй като не им носи моментални резултати. Но и оцеляването не носи моментален резултат, ако си го поставиш за цел. А това е една доста глупава цел при положение, че можеш да избираш между всички останали…

И ето, че стигнахме до момента, в който „магьосникът” с вълшебната пръчица си ти. Можеш да сътвориш почти всичко без особени усилия, като не говорим за приказка, а за обективната реалност, в която живееш.

Не е важно дали си постигнал „някакво ниво” или не. Представи си, че си. То е дадено на всички с добри намерения и не става чрез особени усилия, нито пък става с някакъв план. Мозъкът не може да измисли как точно става. По-важното е да вярва. Нека, като за начало, да предположим, че си човек, който действително може да избира между различните сценарии на живота, като дете в сладкарница, чиито родители ще угодят дори на най-дребния му каприз.

Въпросът е: какво би поискал тогава?

Тъй като няма как да постигнеш десет цели едновременно, обикновено целта, която си поставяш, е само една. Най-важната. И колкото си по-искрен (пред теб самия), толкова по-лесно я постигаш.

С тази мисъл се събудих сутринта.

Какво бих поискал, ако имах всичко?

По-точно въпросът е: кое е най-съкровеното, което бих искал да преживея?

Пари, секс, слава, любов и признание, здраве, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ, като Бугати Вейрон, това са първите неща, които разумът предлага, тъй като културата, в която живеем, му внушава, че никога няма достатъчно и, че винаги нещо му липсва. След постигането на нещо, обаче, каквото и да е то, липсата си остава. Единствено обектът на желанието се променя. Тоест, „пълно щастие няма”, както е казал народът, особено ако го търсиш под седалките на Бугати Вейрон.

Какво бих искал тогава? Нека разгледаме предложенията на ума, едно по едно:

Пари

Предполагам, че не съм първият човек на света, който открива, че след получаването на определена сума пари, съзнанието изпитва момент на твърде кратка еуфория и бързо решава, че те не са били достатъчно, че е трябвало да поиска още и т.н. Вместо да се почувства добре, както си е представял, докато ги е нямал, човек веднага започва да изпитва потребност от по-големи суми. „Дупката” си остава. Липсата е общото състояние на бедния и на богатия, разликата е само във външния им вид (понякога) и в нематериални неща, като числата, които се изписват върху монитора. След получаването на повече пари, историята се повтаря. Споменавал съм, че милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите, нали? Безумно е да вярваш в обратното. Но това не пречи да си поискаш голяма торба с пари от вълшебната пръчица. И тя ще ти ги даде. Рано или късно. По един или по друг начин. Нали за това си вълшебник! Вълшебниците, обаче, са се возили в Лондонското метро и знаят приказката „Mind the gap” (Внимавай с дупката).  Без да съм вълшебник и без да съм се возил в Лондонското метро, а и без да  подценявам силата на парите, такова желание автоматично отпада, тъй като не е „най-съкровеното от всички”. Нито  е най-съвършеното. Просто дупката винаги си стои. Дай Боже всекиму и дай Боже достатъчно, а „останалото ще си го купим”, както казват руснаците.

Секс

Вълнуващ даже повече от парите, но тук липсата също е основен мотиватор. Тъй като не можеш да си в постоянно съвкупление и в състояние на постоянен екстаз, времето винаги те побеждава, моментът винаги отминава, оргазмите са изключително кратки, а човек, колкото и презадоволен любвник да е, рано или късно узрява за идеята, че сексът носи само краткотрайно удовлетворение и, че всъщност е обречен на самота.  През повечето време. Раждането и умирането са самотни занимания, живеенето – също. Това дълго и самотно занимание е прекъсвано от моменти на взаимен екстаз, споделени с някой друг, които траят само няколко секунди. През останалото време си сам. Защото времето винаги те побеждава и моментът винаги си отминава. Самотата не може да е най-съкровеното ми желание.

Слава

Само за онези, които искат да са марионетки, играещи ролята, измислена им от средствата за масово осведомяване, която няма нищо общо с тях, но ако не я играят, ще опъват ушите от глад. Да съм „кукла на конци” и да не мога дори хляб да си купя от магазина, без продавачката да ме разпознае, това не може да е най-съкровеното ми желание.

Любов и признание

Наистина ли мислите, че можете да поверите щастието си в ръцете на някой друг? На човешко същество, което е точно толкова несъвършено, колкото вас? Да, чудесно е да получаваме любов и признание, но какво правим, когато това същество, което ни ги дава, реши да си ги вземе обратно? Или да ги даде на някой друг? Любовната мъка и депресията не са най-съкровеното ми желание. Непредвидимостта на човешкия избор – също.

Здраве

Ето вече нещо, което си заслужава. Ако го нямаш. По законите на липсата, тогава и само тогава започваш да го цениш. Какво става, обаче, когато го получиш? Пари, секс, слава, любов и признание, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ – това са нещата, които започват да те вълнуват. И да ти липсват. За здравето мога само да благодаря, но не искам да си го пожелавам.

Успешна кариера

Проблемът е, че винаги съм разглеждал „кариера” твърде буквално – в каторжническия смисъл на думата. Проблемът е, че искам да живея в понеделник, вторник сряда, четвъртък и петък, а не само през уикенда и по празниците. Проблемът е, че не познавам бизнес с кауза, която дори мъъъничко да се доближава до „най-съкровеното”, та да искам да се развивам в тази среда. Проблемът е, че едрият бизнес и политиката – единствените места, където  може да се прави „успешна” кариера – започват все повече да губят доверието ми, тъй като целите им стават все по-прозрачни. А те са крайно егоистични. Грозно, неграмотно егоистични. Проблемът е, че дори успешната кариера като писател означава слава (виж по-горе). Това също отпада.

Околосветско пътешествие

Опознаването на света несъмнено помага на човек да опознае себе си, тъй като принципна разлика между двете няма, но нека не навлизаме в „дълбоките води” сега. Най-хубавата част от всяко пътуване си остава завръщането у дома. Знам го не, защото са ми го казвали, а защото съм пътувал доста. Според едни. Според други съм пътувал малко. Това няма никакво значение за мен. Ще продължа да пътувам, когато имам възможност, ала тъй като вече съм си у дома, това също не може да бъде най-съкровеното ми желание.

Извънредно скъпа вещ

Ако трябва да е кола, ще е седемдесетарско Порше Карера, а не Бугати Вейрон. Нищо, че не е извънредно скъпо. Ако трябва да е извънредно скъпо, ще е луксозно обзаведен дирижабъл, а не кола, нито самолет. Едва ли има по-екстравагантен лукс от дворец с прислуга в небето. Проблемът е, че играчките не те правят щастлив. Дори скъпите играчки не те правят щастлив. Защото омръзват. Или винаги има по-скъпи. При всички случаи няма да е играчка.

Добре, де, а какво тогава?

Представяте ли си: имате вълшебната пръчица, можете да си пожелаете всичко, а не виждате смисъл дори в нещата, към които хората цял живот се стремят?

Все пак, няма да я използвате за разпалки в лагерния огън, нали така? Ще се радвам да споделите за какво, всъщност, бихте я използвали? Ако имахте право само на едно желание? В замяна ще ви споделя какво бих направил аз с вълшебната пръчица:

Един по-осъзнат свят

Какво значи „осъзнат”? Прескачаме няколко стотин милиарда страници, изписани по темата, и стигаме до най-важното:

Осъзнат е този, който прави за другите само онова, което иска те да правят за него.

Какъвто човекът, такъв и светът.

Каквото отвътре, такова и отвън.

Осъзнат е човек, който дава, защото обича да получава. Който харесва, защото му харесва да е харесван. Който оценява труда на другите, защото обича признанието. Който изслушва, защото обича да споделя. Който е гостоприемен, за да е навсякъде добре приет като гост. Който помага, защото харесва да му помагат. Който създава здраве, а не лекува, защото е здрав. Който вдъхва кураж, защото не се страхува. Който приема, за да може да даде и, който дава, за да може да получи. Който вдъхновява, защото е вдъхновен. Който насърчава, защото е насърчен. Който харесва чуждия успех, за да постигне свой собствен и така нататък…

Общото е, че човек винаги прави това, което иска да му правят на него. Прави го за другите и за света. Толкова е елементарно! И никога не причинява на друг онова, което не иска да преживее в първо лице, единствено число, три де, плюс няколко сетива.

Представяте ли си да живеете в свят само с осъзнати хора?

А знаете ли защо сега има няколко милиарда души на тази планета? Горе-долу толкова, колкото някога са живели по нея?

Защото предстоят грандиозни промени и всеки иска да присъства на „шоуто”.
Всички са си купили билет за „спектакъла”. Промените са положителни, в тях няма нищо страшно, но ще присъстват само онези, които искат да останат. Въпрос на личен избор. Единственото сигурно нещо в тази Вселена, е свободният избор. Свободната  воля. Тя е единствената „отправна точка”. Всичко друго е въпрос на предпочитания.

Това е най-якото желание, тъй като включва в себе си и всички останали. А е само едно. И е хубаво човек да замени желанията с предпочитания, а мечтите – с намерения. Желанието е нещо, което ти липсва. Предпочитанието е нещо, което избираш пред друго, когато всичко ти е наред и дори сега си добре. Но обикновено го получаваш, защото не ти пука. Именно защото не ти пука. Мечтата е нещо, което съществува само в бъдеще време, а намерението е нещо, върху което работиш сега.

Вълшебната пръчица ще свърши останалото, ала не без нашето съгласие и не без активното ни съдействие. Така че – помагайите и вие! Представяйте си го този свят! Бъдете за другите това, което искате светът да бъде за вас. Говорете за тези неща. Пишете по този въпрос. Вдъхновявайте с личен пример. Покажете, докажете, че така много по-качествено и по-лесно се живее! Докажете колко тъпо е да лъжеш за лична изгода, защото лъжеш единствено себе си и, в крайна сметка, ще си останеш излъган. Разберете, че докато крадеш за лична изгода, ти всъщност крадеш единствено от себе си и, рано или късно, ще се почувстваш ограбен. Припомнете, че „който нож вади от нож умира” и, че „каквото посееш, това ще пожънеш”.

Тези закони важат от милиарди години и няма да направят изключение за никой от нас, колкото и „специален” да се чувства в момента. Помогнете на себе си, като ми помогнете да реализирам едно съкровено намерение. То включва всички желания, но е само едно, тоест – помага ни да се концентрираме. Отгоре също ще помагат. Говорил съм вече с хората, хехе. Вълшебната пръчица е във ваши ръце. Изборът също е ваш.

Тихомир Димитров

Най-после пролетта дойде със своите цветове и свежест. Дойде и като разнообразие в менюто, дойде и като видение, което исках да превърна в реалност. В самото начало, в първите слънчеви и по-топли дни и в моментът, в който в една стара книга прочетох „сироп от теменужки“, с огромно желание и надежда се вкопчих в една идея. А тя, идеята беше да приготвя изцяло теменужен десерт, в който да се усеща прекрасният им аромат и да има същия виолетов цвят. Чаках търпеливо земята да се затопли още малко и да ме дари с ароматните си горски теменужки.

Но това беше само идея. Малко съм тъжна сега, защото изпуснах момента. Може би беше някъде около Цветница, когато целият парк Стратеш в Ловеч би трябвало да се е изпъстрил с виолетови цветове, контрастиращи на свежата зелена трева. Изпуснах този момент само за няколко дни. Вече беше Великден, когато си отидох в родния град, но вече нямаше помен от горски теменужки. Наистина се натъжих. Ще трябва да изчакам до следващата пролет. В крайна сметка се примирих, нямаше какво да направя.

Всъщност, направих нещо. Огледах се наоколо. Хълмовете на Стратеш започваха да се изпълват с други виолетови нюански – люлякови. А той, люлякът, дали става за ядене? – запитах се на мига. А дали мога да взема аромата му? – последва втори въпрос. И така се роди една друга идея.

Започнах експериментите със захарен сироп, в който съотношението вода, захар и люлякови цветове е 1:1:1. Необходимо е да се вземат само цветовете на люляка, което си е доста занимателна работа, още повече ако трябва да се напълнят няколко чаши. Варих сиропа 4-5 минути докато се сгъсти, след това оставих цветовете вътре докато сиропът се охлади, а сетне го прецедих. Получих гъст сироп с прозрачно зелен цвят, слаб аромат на цвят и разбира се сладък вкус, в който обаче нямаше помен от люляк. По-скоро беше тревист.

После стрих равни количества като обем захар и люлякови цветове. Затворих ги в буркан и зачаках. С течение на времето ароматът се засилваше. Но отново по-скоро тревист, отколкото цветен.

Направих и друг опит – напълних малка бутилка с люлякови цветове и ги залях с водка. Тук вече ще бъде необходимо да изчакам повече време за да разбера дали съм взела аромата. Ако и това не стане, значи трябва дестилация. Но ако изобщо става, някой щеше вече да го е направил.

Със сигурност едно нещо действа в случая и това е захаросването на цветчетата. Идеални за декорация, носещи настроение и празничност. Вместо обичайната процедура за захаросване с белтък, използвах вече приготвеният захарен сироп за да намажа цветчетата и ги овалях във фина кристална захар. Приготвих също така няколко китки (букетчета), които само потопих в сиропа без да овалвам в захар и оставих да изсъхнат добре. Съхненето трае от 1 до 4 дни, в зависимост от големината на цветовете и снопчетата и влажността в помещението. Цветовете са много красиви и ефектни, но ароматът искам аз. Ароматът!

Работата е там, че ароматът на люляка е много нежен и фин. Усещам го в топлите дни с лек ветрец, когато се разхождам в пролетен Ловеч. Носи се над града като невидим цветист облак и ме изпълва с пролетно настроение, с наслада. И не само мен. Всички хора – живущи и гости, са обладани от този аромат. Ароматът на Ловеч. Мислих се, че мога да си го запазя за по-дълго. Оказа се сложна задача. Въпреки това, приготвих десерта, който си бях наумила. Като че ли с последна надежда.

Люлякова импресия

Десертът се състои от пандишпан за основа и френско парфе, което замразих. И двата компонента съдържат люлякови цветове, като в пандишпана те идват от люляковата захар, която приготвих, а в парфето добавих пюре от цветове, които предварително инфузирах в прясно мляко.

За декорация използвах от захаросаните цветове, както и френски макарони в розово-виолетов цвят, които поставих по периферията на десерта.

Основната рецепта за пандишпан адаптирах от книгата The International School of Sugarcraft Bk.1. Основната рецепта за ледено парфе адаптирах от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques.

Вместо люляк: Всички люлякови компоненти могат да се заменят с ванилия, лимонова или портокалова кора. В парфето, вместо люляковите цветове, може да се добавят пасирани пресни плодове, плодово сладко, смлени ядки или тахан от различни видове ядки, например лешников или бадемов. За аромат може да се добавят няколко лъжици ром, уиски, ликьор, сладко вино. Импровизациите са безбройни. Развихри се!

Посочените количества са за кръгла форма с диаметър 20 см. За обиколката ѝ бяха нужни 13 френски макарона. Макароните приготвих с диаметър 5 см по любимата ми рецепта, която може да видиш в постовете Кафе с емоция и Испахан маслени работи. В сместа за макароните добавих виолетова сладкарска боя. Върху самите макарони залепих по едно захаросано цветче люляк с помощта на глюкоза.

За пандишпана:

• 2 яйца
• 60 г люлякова захар (или 50 г обикновена захар)
• 50 г брашно
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер

Подготвя се форма с подвижни стени с диаметър 20 см. Дъното и стените се намазват с растителна мазнина. От хартия за печене се изрязва кръг с диаметър 20 см и се поставя на дъното на формата. Отгоре се намазва с малко растителна мазнина.

Яйцата и захарта се смесват в купа и се слагат на водна баня. Водата на водната баня не трябва да ври. Разбиват се с телена бъркалка докато сместа стане обемна и се сгъсти. Махат се от водната баня и продължават да се разбиват с миксер докато увеличат обема си и се охладят.

Брашното се смесва с бакпулвера. Пресяват се върху яйчната смес и всичко се разбърква добре с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената форма. Пече се в предварително нагрята фурна на 180°C за 10-12 минути. След като се извади от фурната се оставя за 4-5 минути да се охлади. Пандишпанът се освобождава от формата и се оставя върху решетка докато се охлади напълно.

Забележка: Водната баня при разбиването на яйцата със захарта не е задължителна, но при тази термична обработка на яйцата създалият се обем е устойчив. Ако не се изполва водна баня, яйцата и захарта се разбиват с миксер докато станат обемни и се сгъстят. Продължава се по рецептата.

Ако се добавят аромати в пандишпана, това трябва да стане след като яйцата и захарта са разбити и преди добавянето на брашното с бакпулвера.

За парфето:

• 5 жълтъка
• 60 мл вода
• 120 г захар
• 400 мл добре охладена сметана (животинска с 35% масленост)
• виолетова сладкарска боя (или 2-3 супени лъжици смлени боровинки)
• 1 доза люляково пюре (виж по-долу)

Водата и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Сиропът се оставя да заври. Вари се 5-6 минути или докато достигне температура около 120°C.

Междувременно жълтъците се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Когато сиропът е готов, той се добавя на тънка струйка към жълтъците при непрекъснато разбиване. Внимава се сиропът да не засегне бъркалките на миксера, иначе ще си направиш много хубави „ангелски коси“ или направо захарен памук. (Това беше хем шега, хем не съвсем, защото наистина може парфето да изгуби сладостта си от полепналата по страните на купата и бъркалите захар.)

Сметаната се разбива на гъст крем. На няколко части се добавя към жълтъчената смес като се разбърква внимателно с шпатула. Към готовия крем се добавя пюрето от люлякови цветове, чиято рецепта е по-долу и виолетова сладкарска боя, в количество до желания цвят.

Забележка: Сметаната трябва да бъде добре охладена за да се разбие на крем. Най-добре се получава, когато купата със сметана се постави в друга, по-голяма купа пълна с лед и малко вода. Също така трябва да бъде с минимум 35% масленост за да може да се разбие. Затова на етикетите на животинската сметана най-често е отбелязано, че е сладкарска. Това не означава, че е сладка. Тя не е сладка!

Вместо пюрето от люлякови цветове може да се добавят аромати като ванилия, цитрусови кори, ликьори и друг ароматен алкохол и/или пюре от пресни плодове, както и гореспоменатите ядкови тахани и едро смлени ядки. Количествата им не са пропорционално съществени, но все пак 50-80 грама тахан е достатъчен или 200-300 грама плодове са добре.

За люляковото пюре:

• 25 г цветове от люляк (1 чаена чаша)
• 1оо мл прясно мляко
• 1 чаена лъжица захар

Млякото и захарта се смесват в касерола и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи и млякото заври. Тогава се добавят люляковите цветове и се разбъркват с млякото. Касеролата се маха от огъня, похлупва се с капак и се оставя на стайна температура докато сместа се охлади. След това се пюрира в блендер или с пасатор. Тази смес се добавя към парфето.

Сглобяване

В подходяща чиния или поднос се поставя охладеният пандишпан. Около него се поставя рингът от формата, в която е печен. Върху пандишпана се изсипва сместа за парфето с добавеното в него люляково пюре (или други съставки и аромати). Заглажда се на повърхността и се оставя във фризера за минимум 4 часа, най-добре за цяла нощ.

За да се освободи парфето от ринга, кухненска кърпа се намокря с гореща вода и с нея се обгръщат външните стени на ринга. Веднага ще се види как леденото парфе се отделя от стените. С остър нож се минава покрай парфето и формата и то се освобождава от нея.

По периферията на десерта се залепят 13 френски макарона с диаметър 5 см.  Украсява се със захаросани люлякови цветове.

Необходимо е десертът да се съхранява във фризера. Може да се приготви до седмица предварително и да се декорира точно преди презентацията му. В зависимост от вкуса и предпочитанията, преди сервиране десертът може да се остави за няколко минути на стайна температура за да се отпусне.

Поредната забележка: В целия десерт се усещаше най-вече сметанов вкус, последван от едва доловим тревист аромат. От аромат на люляк нямаше никакъв помен, но за мен беше важна идеята. Опитах, видях и разбрах. Хубава импровизация се получи. Радвам се на пролетното вдъхновение.

Независимо дали си толкова любопитен за да следваш изцяло рецептата или просто си жаден за нови вълнуващи десерти, приканвам те да импровизираш върху тази рецепта, особено след месец-два, когато плодовете на лятото ще отрупат пазара, а ние ще търсим разхлаждащи и свежи предложения за десерт. Аз ще импровизирам отново, без съмнение.

Люлякова импресия е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Екпертното ни мнение, че в случай на необходимост стават, вкл. преди прочитането им. Единствените, които не издържаха теста за тоалетна хартия, а показаха качества на вестник, са "Сега " и Дневник". Всъщност за "Дневник" не сме сигурни, защото експертизата бе на онлайн база, а сме преди утре, за да видим дали Дневник е включил в хартиеното си издание достойната публикация, заради която го изключихме от тоалетната класация.

Всъщност последното ни наведе на мисълта да подходим към идеята за тоалетна хартия метафорично, виртуално - тъй да се рече, и да погледнем по същия критерий сайтовете. Ами от доминиращите новинарски сайтове всички са за там...., за виртуалното кошче на виртуалната тоалетна. Сайтовете, които стават за четене, не са от първата десетка посещавани, а се смятат за маргинални. По-важното е, че не са дело на уеб корпорации, фирми и прочие, а се поддържат от хора, вдъхновени и посветени на идея. Като Веселина Томова и Люба Манолова.

Какъв бе критерият на изследването ни? Прост. След последните два дена стана ясно и на слепите, че вътрешният министър Цветан Цветанов заграбва извънконституционно и с недемократична цел власт. За това днес написаха само в сайта на естник "Сега", в сайта Дневник.бг и в сайтовете на двете дами, които упоменах. А то е очевидно за всеки! Господи, очевидно за всеки :-(

Милиционери мачкат демокрацията, а т.нар. свободни медии не го забелязват. Майната им на медиите, отдавна казах, че трябва да ги отпишем и да се борим като граждани въпреки тях . Единствената опора на демокрацията остават все още независимите съдии. Защото Цвинокио разположи свои хора да ръководят съдебната система, пътьом подчинявайки мекотелото Борис Велчев, известен още като главен прокурор. Но не е пречупил нормалните, честни и съвестни съдии. А последният и решаващ защитен пост на демокрацията и на правата на гражданите е Европейският съд по правата на човека. Рано или късно Цвинокио-Франкенщайн ще започне да получава оттам звучни шамари.

В контекста на тоалетната хартия - хартиена или виртуална, ще ми е интересна позицията (или липсата й) на сайтове, известни като неближещи задвика на Бойко. Извинявам се за думата "Бойко". Няма да споменавам конкретно имена, но всеки, който чете новинарските сайтове, може да си направи извод.

Защото Цвинокио наистина е започнал поход към властта - отделен е въпросът дали ще постигне крайната си цел. Хората, довели Хитлер на власт, хората; довели Пиночет на власт. са мислели, че марионетките ще им вършат работа. У нас фактите за проблемите на едрия бизнес с Хитлер и подобните на Пиночет не са известни, но те съществуват.

Разбира се, наш Цецко не може да стане ни Хитлер, ни Пиночет (въпреки че не би имал нищо против - така мисля аз) - епохата, обществото и условията не са такива. Но не е невъзможно, използвайки затрудненията на ЕС (още повече, вероятността те да се увеличат е голяма), да прилапа и прилага повече власт, спазвайки формално европравилата. При българския народ, дефиниран още от Петко Славейков като "мърша", потвърдило се от самия факт на наличието на настоящия премиер - това е напълно възможно.

И понеже сме вътре в ЕС, изискванията към нас не може да са свръхстроги, ако не нарушаваме финансовите рамки. С Орбан Евросъюзът действа силово, защото унгарецът се нуждаеше от финансиране от МВФ. Ама ако у нас има Цвинокио, действащ в сферата на правата на човека като  Орбан, но при условие, че не сме втънали в дългова криза, убедена съм, че ЕС ще си затвори очите пред всякаквите Цецкови нарушения на демокрацията.

В този смисъл се радвам на официалното съобщение на властта, че у нас идва мисия на Международния валутен фонд. Дрънканиците за рутинно съобщение са за невежите маси. Очевидно е, че идващият пробелм с дълговото падежиране през януари 2013 е трудно да се реши с външна емисия дълг и изяждане на Сребърния фонд чрез ДЦК.Засега встрани от наблюдателите остава въпросът, че и в началото на 2015 г. има такива плащания. "Встрани" означава само едно - че на сегашните хич е им пука какво ще стане след тях. - през 2015-та - я камилата, я камилря  Така може да се обобщи стратегията на гербания финансов министър Дянков.

Предшествениците му, при всичките критики към тях (основателни и не), мислеха стратегически. А гербавият Дянков мисли само как да закърпи бюджета, който е издънил. Издънил, защото не може да смята бюджети. Знам че в неформален крът Дянков е обяснявал, че не може да приложи изцяло идеите си защото..- Абе всички знаем защо - заради интересите на олигархията. Ами като е толко пич, да си подаде оставката. Пламен Орешарски .- финансов министър в правителството на Тройната коалиция, не позволи социалистите да му диктуват финансовата политика.

Та да се върнем на въпроса за тоалетната хартия - хартиени вестници и интернет сайтове .Тези, които си спестяват анализа на информацията, която имат, респективно различните й оценки, са обречени стратегически.

Бършете си задника с тях.

Пребитият Бонев е бил задържан в РПУ да пише обяснения, а биячите му са били освободени. Полицаите не са му разрешили да се подложи на преглед, за да си извади веднага медицинско удостоверение. Отказана и спешна медицинска помощ, което силно е влошило състоянието на възрастния човек. Не му е било позволено и да се обади на адвокат. Въпреки това на место е пристигнал близък юрист на Бонев, който е бил известен за инцидента от арх.Павлова. Към 15,30 ч адвокатът е видял да отвеждат Кънчо Бонев с кола на Спешна помощ и белезници на ръцете, но без да му разрешат да разговаря с него.

След като беше съобщено, че AMD ще прекратят поддръжката на сериите си от графични карти преди HD 5000, компанията е размислила и изглежда, че макар и да бъдат премахнати от обичайните обновления, включени в Catalyst драйвърите, поддръжката им ще продължи чрез отделни тримесечни обновления. Според компанията, причината за пускането на тримесечни обновления за тези серии крие във факта, че те са били оптимизирани за максимален потенциал на производителността и характеристиките. В интерес на истината, промяната не е изненадваща, предвид това, че от доста дълго време компанията не пусна важни обновления и такива за подобряването на производителността. Версията 8.97 на драйвъра, ще бъде пусната през май, 2012 и ще бъде първата за сериите Radeon HD 2000, HD 3000 и HD 4000 под новия метод на поддръжка и ще е основа за бъдещи тримесечни обновления. AMD също отбелязаха, че със сигурност ще предоставят поддръжка на Windows 8 за графичните карти от тези серии и че пакетът с драйвъри за новата операционна система ще включва и поддръжка на WDDM a1.1 характеристики. А AMD Catalyst за Windows 8 ще включва поддръжка на WDDM 1.2 продукти т. е. HD 5000 и по-новите серии.

  Дългоочакванатa облачна услуга на Google, наречена Google Drive, за която вече писахме, че предстои да бъде пусната тази седмица, е вече факт. Първите отзиви са превъзходни. 5 GB безплатно пространство и възможност за интеграция с останалите услуги на Google. Новата услуга е в отговор на … Подобни статии:

1. Google Drive – новата облачна услуга от Google
2. Нови слухове за предстоящото пускане на Google Drive

Двама приятели - пилот и таксиметров шофьор, взели да си обясняват един на друг тънкостите на професиите си. Пилотът качил шофьора на самолета и почнал да му показва: - Ето с тоя лост издигаме самолета, с този завиваме, ако има мъгла - ориентираме се по тези прибори. След време шофьорът качил пилота при себе си. Тръгнали на някъде, но паднала гъста мъгла. Шофьорът обаче казал: - Не се притеснявай, ориентирам се по прибори! - Как така? - След 25 стотинки - завой наляво! Усмихни се, България, таксиметровите шофьори са много прецизни, когато става въпрос за стотинките. За сигурността на пътниците обаче не им пука особено. Заедно с връщането на патентния данък отговорните институции могат да обмислят и поставянето на задължителни табели до тарифата, че използването на такси сериозно вреди на здравето и живота ви.

Може би ви пусна да слушате слухове за Google Drive и за това колко място ще предлага и кога щял да излезе. Обещаваме, че спираме, защото вече е факт. Днес Google представят най-новата си услуга – Google Drive. Място където можете да създавате, споделяте, работите с други потребители и да съхранявате всичките си неща. С Google Drive вие можете: Да създавате и да работите заедно. Google Документите са вградени в Google Drive, така че вие може да работите с другите в реално време върху документи, таблици и презентации. След като споделите нещо с другите вие може да добавяте коментари и да получавате съобщения, когато другите коментират нещо. Имате достъп навсякъде, по всяко време и от всяко устройство. Поддържат се Mac и PC. Вече има приложение за смартфоните с Android и съвсем скоро за iOS устройствата. Има вградена търсачка, която позволява да търсите файловете според вида на файла, собственика и други. Drive може дори да разпознае текст в документа чрез Optical Character Recognition (OCR) технологията. Работи се по функция за търсене чрез изображение. Може да започнете веднага с безплатни 5GB. Може да разширите мястото си до 25GB за 2,49 долара на месец, до 100GB за 4,99 долара на месец и дори до 1TB за 49,99 долара месечно. Хубавото е, че когато платите за повече място вашия Gmail акаунт също получава 25GB. Google Drive позволява да прикачите снимки от хранилището ви и да ги постнете в Google+, а скоро ще има и същата функция за Gmail. От Google обещават, че това е само началото на Google Drive. Може да започнете на drive.google.com.

Ефикасното превръщане на слънчевата енергия в електричество може да се окаже много лесно чрез фино „настройване“ на оптичните и електронните свойства на метални окиси на атомно ниво чрез създаване на изкуствени кристални решетки или супер-“сандвичи“ според изследовател от Binghamton University, публикувано в Physical Review B.

„Металните окиси са евтини, широко разпространени и „зелени“ – казва Louis Piper, професор по физика в Binghamton University. – „И както изследванията показват, изключително разнообразни. С правилен дизайн металните оксиди могат да бъдат използвани в изключително разнообразни технологични апликации, което е особено полезно при генерирането на енергия и плоските екрани.“

Ето как става това: полупроводниците се определят според размера на своя „band gap“, т.е. енергията необходима за възбуждането на един електрон, който прескача от запълнена обвивка в незапълнена, при което протича електричество. Видимата светлина покрива от 1 (инфрачервена) до 3 (ултравиолет) електрон волта.

Така например за прозрачните проводници е необходим голям band gap, докато за „изкуствена фотосинтеза“ е необходим band gap, съответстващ на зелената светлина. Чрез използване на различни метални оксиди се постига „скрояване“ на необходимия band gap.

Но докато металните оксиди са много добри при провеждането на електрони, те са много лоши проводници на „дупки“, при което се пренася положителен заряд. За подобряване на технологичния потенциал, специално за изкуствена фотосинтеза и прозрачна електроника, са необходими метални оксиди, които са добри проводници и на дупки.

Piper е изучавал многослойни системи от метални оксиди, които се комбинират така че малък брой атоми от даден вид да бъдат заместени в материала с друг или пък се създават с контролиран предварително band gap. Последните изследвания показват, че супер-решетка от два медни окиса, които са добри проводници на дупки, могат да покрият почти целия соларен спектър. Целта е да се подобри ефективността, при използване на екологично безвредни и евтини материали.

Например индиевият оксид е широко използван при производството на плоски екрани и соларни клетки, защото е прозрачен и провежда много добре електрони. В същото време той е рядък и много скъп. Настоящето изследване на Piper е посветено на заместването му със слоеве от калаен оксид.

Но според Piper изследванията показват и нещо друго – че няма „една ръкавица за всички случаи“. „Необходима е истинска детективска работа. Работим на границата на физиката и химията и достигнахме теорегичните граници на фундаменталните изчисления. Сега трябва да проверим тези изчисления и да намерим липсващите части, като си играем с различни метални оксиди.“

По материали от: spacemart

Може ли една дървена кукла, правеща пакости и лъжеща непрекъснато (при всяка лъжа носът й се удължава), да израсне в зловещо изкуствено изчадие, унищожило сума ти народ, включително и създателя си?
Не съм виждала реализиран този вариант в художествената литература, но в нашия живот мисля, че е възможно. Особено когато става дума за Цвинокио.

Събитията в сектора на сигурността в последните два-три  месеца, сгъстили се докрай в последните дни, правят тази хипотеза все по-основателна:

Персонални промени:

- Две ключови фигури от ДАНС - заместник-директорът Иван Драшков и началникът на дирекция Веселин Марков, които гарантираха приемственост и стабилност на службата, подадоха оставки, които малко по-късно бяха приети

- Махнат бе шефът на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров, като след това бе назначен за съветник на премиера Борисов по сигурността

- Бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев стана началник на кабинета на президента Плевнелиев, напускайки поста съветник на премиера Борисов по национална сигурност

- Друг висш служителн ДАНС - Васил Маринов, стана секретар по сигурността на президента

- Премиерът Борисов освободи съветника си по сигурността Кирчо Киров, бивш шеф на разузнаването

- Освободен бе Румен Миланов, съветник по сигурността на премиера Борисов, секретар на Съвета по национална сигурност към правителството и на аналитичното звено за корупцията БОРКОР.

- Секретар на Съвета стана съветникът на Цветан Цветанов - Георги Кръстев, като същевременно остана съветник на вътрешния министър

Други знакови събития от последните месеци и някои стари събития за очертаване на контекста:

- Една от първите изявления на новия президент Росен Плевнелиев бе, че работна група подготвя закон за националната сигурност, който ще регламентира дейността на консултативния орган, както и тази на специалните служби, и в края на март ще бъде свикан Консултативния съвет по национална сигурност, за да обсъди проекта. В края на март Плевнелиев явно бе забравил за намерението си и забравата му продължи близо месец (през който станаха последните персонални и други промени)

- В законодателната програма на правителството за първото полугодие бе включен закон за военното разузнаване, който се работеше в Министерството на отбраната

- След изтичане на информация за готвените промени Румен Миланов и Цветан Цветанов - чрез заместника си Веселин Вучков, влязоха в остра конфронтация чрез медиите. Причина бе идеята на законопроекта да има отделен (разбирай различен от Цветанов) вицепремиер, който да наблюдава службите.

- Назначаването и освобождаването на Кирчо Киров като съветник са абсурдни - ако ги разгледаме заедно: За назначаването бе обяснено, че така се правело с хора, които знаят много тайни - за да ги забравят. След 3 месеца уволнението не бе официално обяснено от премиера, но куките на Цветанов разнесоха клюката, че бил отговорен за далавери в НРС. А това, че само малоумен може за три месеца да забрави това, което знае, показва, че малоумните сме ние - след като ни поднасят и се задоволяваме с такива обяснения.

-  Румен Миланов бе уволнен по комично-нелеп начин: първо като съветник - премиерът обясни, че трябва да се концентрира върху корупцията; а след два часа - и от звеното за корупцията. Официално обяснение за второто уволнение нямаше, но хора от службите, които редовно подават на медиите информация, удобна за МВР, пуснаха приказката, че причината е, че покривал далаверите на Кирчо Киров.

- Под медийния прожектор отново се появи бившият служител на Националната служба за охрана Николай Марков със старите си обвинения срещу ръководството на службата за неправомерното й използване като специална служба.

- Военният министър Аню Ангелов изтегли внесения от него в правителството проектозакон за военното разузнаване с обяснението, че утре предстои Консултативен съвет при президента, който да обсъди комплексно проблема; но обяви, че е е решено, че военното и политическото разузнаване няма да се обединяват.

- Цветлин Йовчев подаде оставка като шеф на ДАНС преди две години, когато от службата му изтекоха записи, показващи, че Цветановото МВР е подслушало премиера Борисов в хода на разработка на шефа на митниците Ваньо Танов. Иван Драшков и Веселин Марков, за които се твърдеше, че изнасят за премиера информация от СРС-тата на МВР (т.е. отговорни са и за изтичането на въпросните записи) обаче останаха в агенцията. Допреди месец, когато подадоха оставки в деня, в който бе уволнен министър Трайчо Трайков.

- След горните събития ДАНС бе обезкръвена финансово и кадрово - орязаха й финансирането, промениха правилата за кариерно развитие, така че последваха логични оставки на служители. Което всички изтълкуваха като отмъщение на Цветанов.

- Оставката на Трайчо Трайков бе поискана от Цветанов. Твърди се, че същият той е оказал натиск върху премиера за оставката на Румен Миланов.

Всички тези, привидно несвързани и случайни, факти водят към един основен извод: Цветан Цветанов продължава похода си за овладяване на специалните служби и други организации, които имат сходни до тях функции. Преди две години Симеон Дянков не допусна Цецко да прихване митниците, но сега не е ясно какво ще стане с Националната служба за охрана. Изваждането на Николай Марков отново под прожектора сочи, че Цвинокио не се е отказал от битката за нея.

2. Аню Ангелов е отстоял успешно (засега) независимостта си от Цветанов.

3. Бойко Борисов продължава тодорживковската си игра на балансьор между боричкащите се кланове, смятайки, че по този начин контролира всички. Но според мен това вече е илюзия. Цвинокио отдавна е извън контрола му. Ако премиерът не го е разбрал, толкова по-зле за него. И е напълно възможно след някое време да гледа объркано и неразбиращо както бившия си работодател Живков в президиума на пленума, когато разбра, че са му скроили капата.

4. Вероятно е да започне напрежение, водещо към сблъсък между двете крила в ГЕРБ - олигарсите и едрия бизнес от една страна; и милиционерите - от друга. Първите бяха ракетата-носител на Борисов към властта. Направиха го главен секретар на МВР, за да контролира организираната престъпност до необходимите, но безопасни за статуквото граници. Неслучайно поръчковите убийства бяха най-много по негово време.

И службите общо взето, зяпаха безучастно - като изключим действията им по наркотрафика, които бяха по поръчка и в интерес на американските другари. Нашите олигарси нямат интереси в тоя бизнес, докато американската ДЕА (Drug Enforcement Agency) се занимава не само и не предимно с премахването му, колкото с контрола му в интерес на американската национална сигурност. Именно в последния контекст трябва да се тълкуват изтеклите в Wikileaks грами на американския посланик, че Бойко е причастен към амфетамините. Фактът, че въпреки това американското отношение към него не се е променило, сочи единствено общоизвестния (но не и на българските журналисти) факт, че в САЩ има недоверие между различните специални служби, особено между Държавния департамент (тяхното външно министерство, което междувпрочем си има миниспециална служба) и службите. И че всеки се бори против другите в стремеж да се наложи неговата политика, която смята за най-правилна - правилна за неговия сектор. Кой, как и защо надделява е съвсем друг въпрос, защото сега говоря за бг проблемите в тези служби и сходните им ведомства. .

Та да се върнем на бг проблемите - сиреч на въпроса може ли  Цвинокио да е започнал да мутира във Франкенщайн. Според мен е започнал - и олигархията трябва да се притеснява от това. Защото утре в похода си за повече власт той ще ги почне и тях. Дребният и средният бизнес е практически овладян, защо да не подхванем и големите? Какво ни пука, че те са истинските спонсори - буквално-финансови и логистично-политически, на Слънцето? Днес е Слънце, утре ако не ни харесва как грее, може и да загасне. Още повече, че ние работим сега с американските другари, ние пласирахме наши, милиционерски хора на ръководни места в съдебната система, ние владеем организационно партията, ние държим компроматите, които държат партията. А дали държим и за Него компромати - смятаме, че няма да иска да проверява.

Някой може да възрази, че не е възможно такъв безличен и посредствен човек да вземе цялата власт. Отговор: Може. Илюстрация: Владимир Путин. Безличният и посредствен бивш разузнавач, преквалифицирал се в дребен провинциален корумпиран чиновник, бе доведен за ръчичка до руския трон от олигарсите и превърналия се в тяхна марионетка президент Елцин. Именно защото те и Елцин го смятаха за твърде посредствен, безличен, следователно и послушен, за да ги опази при смяната на властта от голямата народна "любов". Путин спази ангажиментите си към прекия си патрон - Елцин (защо ли се сещам за гробовното мълчание на Бойко за Симеон?). Но пласира близките си съратници от службите на ключови постове и малко по-малко сложи оглавник на олигарсите, така че да му служат лично на него (как инак стана милиардер) и ортаците му. А тези, които не склониха, гният в лагер (Ходорковски) или са в емиграция, изоставили бизнеса си в Русия (Березовски и Гусински). Ей затуй трябва да се замислят и нашенските олигарси и едри бизнесмени.
Нашият Цвинокио даже не е доведен директно от олигарсите, а от техния доведеник Бойко. Следователно място за сантименти съвсем няма.

Така че принципно може. Може посредствено безличие да вземе цялата власт. Смятам обаче, че у нас е невъзможно по една единствена причина: колкото и да заприличваме на путиновата фасадна демокрация, която е фактическо управление на бившите кагебисти, все пак сме член на ЕС. Така че стратегически ми изглежда  невъзможно Цвинокио да стане нашенско путинче. Но същевременно, особено на фона на големите проблеми на Брюксел с дълговата криза, съвсем не е излючено човечето-бивш физкултурник и носител на папките на Бойко, в някой момент да стане премиер. Ако спазва някакви формалности - защо пък не? Примерът с Орбан го показва. А и не бива да забравяме чий син е нашето човече - на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов. 

Това, че Бойко очевидно продължава да не вдява, само показва колко неадекватен е министър-председателят ни. Неадекватен дотам, че игнорира собствената си сигурност и собствените си интереси.


P. S. Докато съм писала този текст, Дневник.бг са публикували подобен, сиреч със същия извод, но написан по по-подходящ за нравите на днешните ни медии начин --> Цветанов разширява влиянието си в сектора "Сигурност"

Вчера от НАП ни съобщиха добрата вест, че богатите хора у нас се увеличават въпреки кризата и пълзящата нагоре безработица. Отдавна е известно, че по време на криза винаги се намират и предприемчиви хора, които успяват ловко да използват всяка ситуация и забогатяват. В този смисъл е оптимистично, че и мнозина наши сънародници са проявили находчивост, не са се отчаяли и отказали да поддържат духа на Мамона. Още по-радостната новина за всички останали е, че заможните все повече плащат данъци върху своето богатство. Двайсетина са подали декларации с обявени общо над 16 млн. лв. доходи по трудови правоотношения. Първият от милионерите бил с годишен доход от близо 4 млн. лв. Служителите от агенцията очевидно са работили стриктно и благодарение на тях в бюджета ще бъдат натрупани приходи, които са много важни за изпосталялата ни през последните години държава. Както се случва обичайно у нас обаче, хубавата и лошата новина винаги вървят хванати за ръце. Оказа се, че при направени...

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където работи до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Константин Пенчев е омбудсман на републиката. - Господин Пенчев, какво си помислихте най-напред, когато новият здравен министър Десислава Атанасова разкри трагедията с недохранените деца от дома в Плевен? - Помислих си, че няма нищо ново под слънцето. Домовете за деца без родителски грижи винаги са били една много тъжна картинка. Дори и при най-големите усилия на персонала да положи възможно най-добри грижи. Колкото се отнася за децата с увреждания, там картинката е винаги още по-трагична. Наистина идеята в проектозакона за детето да се премахнат институциите е добра. Очевидно с институции не могат да се решат проблемите....

Google увеличиха пространството за документи в услугата им Google Docs от 1 GB до 5GB. Значи ли това, че Google Drive е зад ъгъла? Проверка на собствените ми документи потвърждава това: Това стана без никакво съобщение от страна на Google. Google разширяват документите поетапно, но вече повечето потребители са с по 5 GB пространство. В понеделник Dropbox и Microsoft пуснаха нови решения на услугите им за съхранение в облака. Dropbox добави нови начини за споделя на файлове и папки. Microsoft и тяхната услуга SkyDrive пуснаха нови цени на пакетите си, но за съжаление намалиха пространството от 25GB на 7GB. Само преди няколко часа drive.google.com излиза съобщението: Not Found Error 404, но страницата зарежда с https. Вероятността да видим Google Drive до края на деня е доста голяма.

Националната разузнавателна служба е истинският евъргрийн на българския комунизъм. Откакто падна Берлинската стена, в България се промени всичко. Абсолютно всичко, без разузнаването. Процесът на демократизация засегна тази служба твърде формално и предимно по две линии - сега официално знаем кой е нейният директор и с какъв официален бюджет разполага. Но дори сред тези две оскъдни информации безспорна е само първата. А за бюджета има и паралелна версия - добре поставени специалисти твърдят, че НРС получава и други, невидими за нас пари, които си осигурява от фирми прикрития. Не е ясно дали това е така - и ако е, то кой санкционира подобен подход. Според закона за държавния бюджет НРС има най-скромния бюджет измежду службите - 16 милиона, на фона на близо 90 милиона за ДАНС и около 30 милиона за НСО. Ако застанем пред тези числа, ще установим, че тайните около НРС са два вида - маскирани като информация и такива от неприкрито естество. Към втората група се отнася друго основно...

От П.Стаматов Критичните бележки срещу българската журналистика и към изяви на български журналисти в последните години не са малко, а и определено са с основание*. Липса на етика, арогантност, клиентелистки публикации, яростна и безогледна промоция на чисто комерсиални прояви с пренебрежимо малка или без каквато и да било културна стойност, рекетьорски заплахи и открити лъжи са характерни за доста медии в България. Тревожното е, че сега и зад граница някои се опитват да ги налагат като стил и в медиите, насочени към българската диаспора. Нека разгледаме злополучния американски „БГ-войс”. Доколко е американски, ...

"Решението за преместване на закупеното оборудване на площадката на АЕЦ "Козлодуй" носи повече политически, отколкото обмислен технически и икономически характер", заяви Кириенко в кулоарите на разширено заседание на Държавния съвет на Руската федерация, цитиран от ИТАР-ТАСС.

През последните 3 години, от както лицето Б.Б. активно участва в политиката, в българските медийни и политически среди се появи един гнусен и жалък термин, който да служи като синоним на тъпота, голословие и некадърност - “пожарникарски”. Този термин беше въведен не само от българската “социалистическа” партия, но и от онези журналисти, които в стремежа си да се откроят от орляка блюдолизци започнаха щедро да хранят кмета-премиер. И всичко това пак заради неповторимия, иначе толкова симпатичен Бойко Борисов…. Знаете ли, жалко е заради една Тиква да се слага етикет на най-благородната униформена професия. Жалко е опозиционни лидери, които не знаят от коя страна се държи пушката да се изказват за това какво е пожарникарщина и какво не е…. Жалко е че смешни псевдо-журналистчета подхващат тази реторика и тя се появява по страниците на родния печат. Още по-жалко е, че обществото е глухонямо за подобни грозни изказвания и съпоставки. Защото Бойко Борисов не е Пожарната и Пожарната не е Бойко Борисов. Да той е завършил Школата в Симеоново със съответната профилираност и е станал офицер, поемайки по стъпките на баща му, който също е пожарникар и известно време служи като шеф на пожарната команда към бившото ОМЗ. В последствие стария Борисов е уволнен дисциплинарно [...]

За приноси към българската общност в САЩ и по случай откриването на Фестивала „Български дни в Чикаго – Пролет 2012”, Българо-Американска Асоциация награждава с диплом и модерна награда следните наши сънародници: Ваня Харалакова, Галя Должева, Елена Табакова, Стоян Стоев.

Очаква се от компанията Google да представят новата облачна услуга Google Drive днес, а от Reuters са успели да намерят някои интересни детайли за нея. Безплатният вариант на услугата ще предлага 5 гигабайта пространство, но потребителите ще могат да заплатят и да получат до 100 гигабайта облачно пространство. Въпреки това, все още няма информация за цените на новата услуга. В момента 50 гигабайта пространство в Dropbox струва $9.99 на месец, а 100 гигабайта струва $19.99. С бонуси, спечелени от препоръките си, потребителите могат да получат допълнителни 32GB към платените си акаунти. Box предлагат 50 гигабайта безплатно пространство, но с няколко ограничения. Очаква се Google да интегрират и други услуги в пакета, например като търсачка или поддръжка на онлайн редактиране. За сега не се знае, как компанията възнамерява да интегрира Google Drive в операционната си система Android. Ако Google Drive се справи добре, тя може да се превърне в много популярна услуга.

To all beautiful Bulgarian Women in United States! For the first time, now you have the opportunity to participate in the beauty competition " MISS BULGARKA 2012 in USA ". Good luck to all of you! Първият национален конкурс „Мис Българка в САЩ ‘2012” ще се проведе на 26 май 2012 г. в Чикаго. Култовото заведение „Енигма” ще отвори вратите си, за да събере БЪЛГАРСКАТА КРАСОТА В АМЕРИКА. Все още не е късно да ...

Днес следобед Кънчо Бонев, зам.-председател на Обединено гражданско сдружение, което се обявява против проекта за застрояване на Морската градина във Варна е бил бит с юмруци от охранители, след което е арестуван - съобщи за Биволъ арх. Калина Павлова.

Окървавеният Бонев е бил задържан в РПУ, а биячите му са пуснати. Така той не може да си извади медицинско за нанесения му побой.

Само преди няколко дни френският и немският посланик бяха във Варна и се срещнаха с граждански активисти от сдруженията против проекта "Алея Първа" осъществяван от групировката ТИМ с протекциите на държавата.

"С моя германски колега чухме, че в града има сериозен дебат около проблеми, свързани с парка , каза френския дипломат. Морската градина е предимство за Варна. Градът носи духа на Ривиерата , на т.нар. "Бел епок" и паркът е част от този дух. По тази причина засегнахме пред кмета на града темата, че ще е жалко ако не се направи всичко възможно за запазването й" - каза френският посланик Филип Отие на пресконференция на 20 юни, цитиран от Дневник. Засега няма никаква реакция на българските власти на това деликатно напомняне, че случаят внимателно се следи в Европа.

Очаквайте подробности за инцидента и нови данни за скандалната симбиоза между държавата и ТИМ, считаната от американското посолство и западни анализатори за престъпна групировка тип "мафия боргезе"

Биволъ разкри също така голяма част от офшорната собственост на ТИМ. Доказателствата ще бъдат публикувани в продължението.

Пълномощно подписано от областния управител Данчо Симеонов на Холдинг Варна, получено от арх. Калина Павлова по ЗДОИ.

битката на зрителите ни във фейсбук страницата на "7 часа разлика" да получат достъп да го гледат, е епична:)

една зрителка получила от друг зрител адрес от който може да дръпне епизодите нелегално, победоносно обяви: ".....obshtestvoto vinagi shte e po-silno ot posredstvennostta na biznesa i politikata evala! :))))))" 

за пръв път съм на страната на пиратството. 

и да, тя е права. колкото по-труден правиш достъпа до нещо, толкова по-популярно ще става то.

ST-Ericsson - компания родена от сътрудничеството между Ericsson и STMicroelectronics - в момента се бори с всички сили да остане на мобилния пазар. За целта, ръководството й е изградило нова стратегия за развитие, която предвижда мащабно реструктуриране на компанията и масови съкращения на служители. Първо, фирмата възнамерява да фокусира целия си бизнес върху доставянето на "пълни системни решения" за таблети и смартфони. ST-Ericsson ще започне да продава на търговци продукти като процесори, модеми, технологии за свързване и различни видове компоненти. Някои от тези продукти и технологии, също така, ще се предлагат на трети страни срещу такса за лиценз. От фирмата се надяват, че новата стратегия ще им върне популярността на пазара за мобилни устройства, където те все повече и повече отстъпват на конкурентите си Nvidia, Intel и Texas Instruments. Компанията винаги е имала силни връзки със Sony Ericsson (вече Sony Mobile) и Nokia, но и двете компании в последните години изостават сериозно на мобилния пазар. В резултат, загубите на ST-Ericsson вече надхвърлят $2 милиарда. За да намалят тези загуби и да увеличат приходите си, от компанията планират да съкратят до 1700 служителя от цял свят. Някои от тях ще бъдат преназначени на работа в STMicroelectronics, но повечето навярно ще останат на улицата. Компанията се надява, че съкращенията ще им спестят около $320 милиона.

Днес се провежда публично изслушване на тема „Бюджетен контрол на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС) и Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ)“, който има за цел да представи различните гледни точки за финансовия надзор на инструментите за финансова подкрепа. Участие във форума вземат председателят на Европейската сметна палата Витор [...]

Корпорация Microsoft ще продаде на социалната мрежа Facebook част от патентите, придобити от интернет-холдинга AOL. Това се посочва в съвместно изявление на компаниите от 23 април. От 925 патента и патентни заявки, които AOL ще продаде на Microsoft, Facebook ще получи около 650. За тях социална мрежа ще плати 550 милиона щатски долара. Останалите 275 патента, оставащи на Майкрософт, ще могат да бъдат използвани от Facebook според условията на лицензно споразумение. След приключване на сделката патентното портфолио на Facebook ще се състои от 1460 патента и заявки. 60 от тях са собствени патенти на социалната мрежа, а още 750 са били купени от компания IBM. Адвокатът на Microsoft, Brad Smith, заяви, че продажбата на патентите на социалната мрежа ще позволи на неговата компания да компенсира част от средствата, които ще бъдат изразходвани за сделка с AOL. За споразумението между AOL и Microsoft стана известно през първата половина на април. Според него, AOL продава на Microsoft 925 патента и заявки за сумата от 1.056 млрд. щатски долара. Microsoft и AOL очакват да приключат сделката преди края на годината. Кога ще се реализира прехвърлянето на патентите от Microsoft към Facebook, не се уточнява. Facebook, вероятно, ще използват закупените патенти в съдебния спор с Yahoo!. През февруари 2012 г. Yahoo! обвини социалната мрежа в нарушаване на 10 от своите патенти, включително тези, свързани с интернет рекламата. В началото на април Facebook, от своя страна, подаде ответен иск срещу холдинговото дружество.

разказ

Първата многотомна поредица за най-ярките, емблематични имена в българската история, включително позабравени, малко известни или пренебрегвани през предишните десетилетия.

Организацията "Интернет общество" (Internet Society) избра първите трийсет личности, които ще влязат в новата Зала на славата на Интернет. Това стана на официална церемония, финансирана от същата организация с цел награждаването на тези личности, благодарение на които интернет е това, което е днес. Наградени бяха специалисти от ранга на Винт Сърф, Тим Бърнърс-Лий, Мичъл Бейкър и Брустър Кейл. Изпълнителният директор на Internet Society Лин Армър отбеляза, че сред трийсетте наградени има специалисти в различни области на науката, не само в информационните технологии, както и представители от цял свят. Всички те, обаче, допълни Армър, са обединени от едно нещо - "страстта, с която вършат работата си". Трийсетте носителя на награди идват от общо 11 страни. Сред тях има 11 специалисти с докторска степен, 11 автори на издавана литература, един носител на награда "Оскар" и един на Нобелова награда. Всички те бяха разделени в три категории: хора, допринесли с работата си за началното проектиране на Световната врежа, хора, които са разширили Интернет с познанията си в областта на технологиите, търговията и политиката и, накрая, хора, които са допринесли да световното разпространение на интернет. Церемонията по награждаването се проведе в швейцарския град Женева. Сред най-големите изненади по време на събитието бяха награждаването на основателя на Craigslist Крейг Нюарк и бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор - един от най-влиятелните инвеститори в проекта за създаване на широк публичен достъп до Мрежата.

„В България има благоприятна среда за предприемачество“ – с тези думи започна интервюто ни с Николай Андонов, президент на клуба по предприемачество Start it Smart. Срещнахме се с него по повод новия трети сезон на състезанието 3challenge, в което иновативни идеи биват осъществявани и развивани … Подобни статии:

1. Saatchi & Saatchi за Бранд 2.0
2. На лов за награди с Jeep

Облачната услуга на Google - Drive - трябва да бъде представена до края на тази седмица и конкурентните фирми вече започнаха да въвеждат промени в своите собствени продукти. Промените в облака на Microsoft - SkyDrive - обаче, са в доста неочаквана посока. Вместо в последния момент преди пускането на Google Drive от софтуерната компания да въведат някоя атрактивна услуга, те намалиха безплатното съхранение на файлове в облака си от 25GB до едва 7GB. Тази промяна е озадачаваща, като се има предвид, че именно въпросните 25GB безплатно съхранение бяха това, което привлече толкова много потребители към услугата. Конкурентни облачни услуги като Box и SugarSync предлагат само 5GB безплатно, а Dropbox - едва 2GB, така че и сега SkyDrive си остава начело, но, все пак, никой потребител не обича да го ощетяват от нещо, дори да не го ползва. Всъщност, точно това е причината, поради която Microsoft намалиха безплатното място за съхранение до 7GB. В публикация в официалния си блог компанията посочва, че 99,94% от потребителите на облака използват 7GB или дори по-малко. Освен това, допълват те, хората, които вече имат акаунт в SkyDrive могат да изберат да задържат тези безплатни 25GB. Всички нови потребители, обаче, ще трябва да се вместят в 7GB или, разбира се, да заплатят за повече. В крайна сметка промяната в SkyDrive може би не е чак толкова лоша, тъй като за сметка на намаленото безплатно пространство, годишните такси сега са по-ниски. Срещу $10 сега можем да се сдобием с още 20GB към безплатните 7GB, срещу $25 - 50GB и срещу $50 - 100GB. Останалите промени в SkyDrive включват два нови настолни клиента за Windows и Mac както и освежаване на приложенията на услугата за Windows Phone и iOS.

Това е Кръста, кръстовището на бул. "Джеймс Баучър" и бул. "Черни връх", когато вали. Преминаването през кръстовището е предизвикателство както за автомобилите, така и за пешеходците, освен ако не са снабдени с плавници и неопрени. Слизайки надолу в посока Кошарите положението е още по-зле, още повече предвид обилната кал около строежа на метрото. Което прави специалната екипировка още по-наложителна.

Не, че дъждът пречи на усиления труд на строително-ремонтната бригада - както се вижда при внимателно взиране в снимката, асфалтът дими. Не разбирам от строителство, така че не мога да коментирам качеството на работата в тези условия. Обаче точно тази кръпка, както и да се направи, все е тая, май. Ако сте пропуснали да видите дима, ще почувствате как обувките ви потъват в пресния асфалт. Защото просто няма как да разберете, че не бива да минавате оттам, нали?

Улица "Драгалевска"- кал и дупки.

Районът около РУМ-а: няма как да минете оттам, без да се окаляте до колене. Особено ако тепърва излизате, няма как да се явите в "цивилизациятя" в нормален вид. Освен ако не си носите обувки и панталон за смяна.

А това е местната забележителност- езерцето зад РУМ-а. Минаването покрай него е висш пилотаж, местните си знаят как да пълзят покрай оградата на близката кръчма, като Том Круз по скалата в "Мисията невъзможна". Ноо няма нищо невъзможно за столичани в Лозенец, вервайте ми. Нямаше как да си снимам дънките отзад, но пък в обувките ми шаваха попови лъжички.

Международната търговска комисия (ITC) постанови в понеделник, че Microsoft са нарушили четири патента на Motorola, регистриращи технологии, които явно първите са използвали без разрешение в Xbox. Това решение касае само едно от делата, които в момента се водят между двете компании. ITC се е съгласила с четири от общо петте жалби на Motorola свързани с неправомерното използване на техни патенти в гейм конзолата на Microsoft. Тук трябва да отбележим, че взетото решение не е окончателно и то тепърва ще се преглежда както от самата комисия, така и от адвокатите на Microsoft, които със сигурност ще го обжалват. Софтуерната компания изрично напомни на медиите, че това е само първата стъпка от делото. Те също така изразиха надежда, че, в крайното решение на комисията ще бъде в тяхна полза и че Motorola ще бъдат принудени да "предложат стандартните си патенти при честни и разумни условия". Motorola, от своя страна, са доволни от текущия развой на делото. Те продължават да твърдят, че Microsoft са в нарушение на техни патенти и се надяват, че съдът ще остане на тяхна страна до последното дело, което е предвидено за този август. Съдебната битка между двете компании беше започната от Microsoft. На 9 ноември 2011 година те подадоха жалба в съда, твърдейки, че Motorola изискват прекалено високи лицензионни такси за използването на технологии, защитени от техни патенти. Motorola отвърнаха на удара само два дни след това, обвинявайки Microsoft че нарушават 16 техни патента в няколко от продуктите и услугите си, в това число Windows, Messenger, Xbox, картите в Bing, Windows Marketplace и други. Напомняме, че решението взето вчера от ITC касае единствено патентите нарушени в Xbox. Битката между двете компании едва ли скоро ще приключи.

Георги Ангелов, До 2015 гoдина ще се движим мудно по течението (24 часа)

Покана: среща-разговор с Елена Маринова за книгата на Едуард Глейзър „Триумф на града”

There's zero correlation between being the best talker and having the best ideas [video]

Sweden’s secret recipe

ЕС ни натиска за скок на акцизи и данъци

How tiny Estonia stepped out of USSR's shadow to become an internet titan

US Presidential candidate Mitt Romney has investments in Estonia

Estonia Needs Backup Plan for Euro Defections, President Says

IMF warning on Greek eurozone exit

Плосък данък в Гърция?

Lunch with the FT: Han Han

The End of China's One-Child Policy?

What if we live longer?

Think our petrol costs a lot? Well it could be worse, you could be in Norway

Аз съм българче

Резултати от финансова инспекция в „Национална електрическа компания”

Хубава работа, ама пластмасова

Блогът за икономика 2012

Тази седмица АСТА е в комисиите на ЕП.

Движението на АСТА в Европейския парламент може да се следи тук.

Засега имаме една проектопрепоръка   от Комисията по международна търговия INTA – предлага се в законодателната резолюция да се запише, че Европейският парламент

1.   отказва да одобри сключването на споразумението;

2.   възлага на своя председател да уведоми Съвета, че споразумението не може да бъде сключено.

Но това е проект, обсъжданията предстоят.

Споразумението се гледа още в четири комисии (в правната комисия докладва Гало:  помните ли Доклада Гало за ускоряване на работата върху АСТА?), ето комисиите и докладчиците:

Committee for opinion	Rapporteur for opinion	Appointed
DEVE Development	ZAHRADIL Jan	22/09/2011
ITRE Industry, Research and Energy	ANDERSDOTTER Amelia	09/01/2012
JURI Legal Affairs	GALLO Marielle	11/07/2011
LIBE Civil Liberties, Justice and Home Affairs	DROUTSAS Dimitrios	05/12/2011

Официалната дата, на която Microsoft ще представят новата си операционна система все още е неизвестна - колкото за нас, толкова, навярно, и за самата компания. Съвсем скоро, обаче, ще имаме шанса да видим как ще изглежда новата версия на платформата. Президентът на отдела по Windows в Microsoft обеща на пресконференция в Япония, че още през първата седмица на юни ще бъде представена "полузавършената" финална версия на операционната система. Това ще е може би последното представяне на външния вид на Windows 8 преди същинското й пускане на пазара. Microsoft вече проведоха две подобни събития, като още през февруари те показаха как би трябвало да изглежда потребителската версия на платформата. Според повечето анализатори, Microsoft ще прекарат лятото в доусъвършенстване на операционната система и, в крайна сметка, тя ще излезе рано през есента. Някои може би се възмущават от факта, че разработването на операционната система отнема на компанията толкова много време, но това със сигурност си има причина. Windows 8 не е просто заместник на Windows 7. С новата версия Microsoft не просто трябва да задържат влиянието си върху пазара за персонални компютри, но и да започнат битка с Apple в пазара за таблети - нещо, което досега не можаха да направят. За Windows 8 знаем още, че ще бъде поддържана не само от компютри работещи с процесори на Intel и AMD, но и от таблети и преносими компютри, захранвани от не толкова мощни ARM процесори. Освен това, операционната система ще се предлага в по-малко версии, отколкото досега, включително във версия за потребители, за бизнеси, както и версия наречена Windows RT, която ще върви на гореспоменатите устройства с ARM процесори.

Американската адвокатска кантора Hagens Berman е подала в окръжния съд в Калифорния иск срещу компания Apple. Hagens Berman обвинява Apple в нарушаване на патент, принадлежащ на неин клиент - компанията Flatworld Interactives. В патента, който е получен в средата на деветдесетте години, се описва "технология за разпознаване на жестове в сензорните екрани". Идеята на Flatworld Interactives е била поставянето в музеите и изложбените зали на сензорни дисплеи. Управлението на изображенията върху тях е можело да се осъществява с помощта на жестове. За да се избере конкретна картина е било необходимо да бъде докосната тя с ръка, а премахването и е ставало с приплъзването и по екрана. Ищците твърдят, че Apple незаконно използва технологията в своите плеъри, смартфони, таблети и преносими компютри. "Apple знаеха за патента, но въпреки това продължиха да продават продукти, които го нарушават," - се казва в прессъобщението от Hagens Berman. Адвокатите изискват от съда да признае нарушението, да забрани на Apple производството на устройства, които използват технологията на Flatworld Interactives, и да принуди компанията да компенсира засегнатата страна. Размерът на исканата компенсация не се уточнява. Компания Flatworld Interactives е основана от Slavko Milekic, професор по когнитивна наука и дигитален дизайн в Университета по изкуствата във Филаделфия, Пенсилвания. Първоначално той регистрира спорния патент на свое име, но след това го причислява към портфолиото на компанията си.

Статия в Ню Йорк Таймс за   заобикалянето на забраната за оповестяване на резултати от изборите за президент във Франция, които бяха в неделя.

Известната ни и от България картина с кодиране на кандидатите. Например резултатите за Саркози, чийто баща е емигрант от Унгария, се съобщават  като температурата в Будапеща.

В Twitter  информацията за резултатите върви с  хаштаг # RadioLondres в чест на президента  Шарл де Гол, който като лидер на съпротивата по време на Втората световна война е излъчвал различни съобщения от Лондон.

Големите френски  медии се въздържат от нарушаване на забраната за ранно оповестяване:  предвидена е  глоба до 75.000 евро и прокуратурата е заявила  намерение  да преследва  всички нарушения на закона. Но от  Белгия и Швейцария идват съобщения за резултати – веднага, след като са получени съответните данни.

Продукти за 4 порции:
4 броя свински карета
200г консервирана царевица
мариновано червено цвекло
щипка сол
1с.л. мащерка
1с.л. риган
1 бира
1с.л. сос Уорчестър
2- 3с.л. Зехтин

Приготвяне:
Месото се слага в гювеч. Поръсва се със сол. Полива се с бира, сос Уорчестър и 2- 3с.л. зехтин. Поръсва се с мащерка и риган. Съдът се похлупва и слага в хладилник. Месото престоява така няколко часа- 5- 6, може и повече. Необходимо е да се маринова. Пече се в керамичния съд, на умерена фурна, 40 минути.
Опеченото месо става крехко. В порция се поднася по едно каре гарнирано с консервирана царевица и мариновано,червено цвекло.

Още с идването си на власт това управление беше предупредено, че Русия няма да се откаже от енергийните си проекти в България. Да припомня, че през август 2009 г., месец след съставянето на кабинета Борисов, първото подобно публично предупреждение дойде от Москва чрез изявление на руския депутат от български произход Валерий Драганов, явно упълномощен да осведоми София да не си прави илюзии, че може да смени курса на предишното правителство в това отношение.

Някой съмнявал ли се е в това? Едва ли. Тогава на какво разчита Борисов след решението за отказ на България от АЕЦ „Белене”, което няма как да не е вбесило Кремъл и то в навечерието на подновеното управление на Путин на върха на бившата ни колониална владетелка, който всъщност беше напуснал само формално?

Не разполагам с тайна информация за това какво точно става в тайните ни служби, но резките сътресения в тях през последните дни, които обрулиха такива ключови фигури като шефа на разузнаването Кирчо Киров и съветника на самия премиер по сигурността, абонирания за какви ли не постове в сектора Румен Миланов, трябва да има някакво обяснение извън официалното. Напомня ми за нещо преживяно, но неразбрано от публиката в България след косовската криза през 1999 г., в чието решаване България имаше на финала ключова роля, което я катапултира в НАТО и по инерция след това – в ЕС.

Вече писах за отмъстителността на Москва срещу посегателства върху нейните стратегически интереси в България, в която Кремъл систематично инвестира ( буквално- чрез масово пазаруване на влияние в хора тук) като в своя неофициална, но наследена по някакви неписани правила от времето на СССР своя „особена зона на влияние” на Балканите и Европа. Ние сме нещо „Калининград” , но в европейския югоизток. Разликата е, че анклавът Калининград ( Кьонингсберг) е отвоюван в едни от най-кървавите боеве през Втората световна война. Русия продължава да го държи за себе си като западен клин, лост за военно-стратегически цели в Западна Европа, докато България пада в ръцете на Сталин без бой и нито една жертва, но си остава до днес територия от особена важност за руските интереси. Третират ни като даденост, която не желаят да изпускат от контрол, макар да не могат да се обосноват, че тук се е ляла руска кръв в последната голяма европейски война.

Струва ми се, че натискът върху България заради опита да се отскубне от тази орбита с отпадането на АЕЦ „Белене” от другия край на люлката, на която седи руската мечка, няма как да няма отношение към завихрилата се в момента „турбулентност” (изразът е на Путин по друг повод, но пак е свързан с глобалните претенции на кремълската енергийна стратегия)по върховете на българските тайни служби, пълни със стари кади от времето на СССР и раболепната й НРБ.

Жалко е, че на Борисов му трябваха цели 3 години, за да се „усети” върху какъв вулкан седи и какви троянски коне си е вкарал в кошарата. Защото май му припари отдолу.

И понеже надушвам аналогия с контраатаката срещу управлението на кабинета „Костов” през последната му година на управление ( още една аналогия със сегашната ситуация), се питам: ще има ли Борисов дързостта да повтори нечувания и невиждан дотогава (и от тогава досега) символичен жест към Москва с прогонването на руски дипломати за „ дейност, несъвместима” с официалното им занимание? Ще позволи ли на българските служби да посочат вратата на представители на руския шпионаж в страната ни? Вярно , на Костов това му струваше „главата”. Но нали Борисов е голям юнак и патриот? За да му повярваме, че е такъв наистина, трябва да видим доказателства дали това е така, когато става дума истинска битка, а не за някаква милиционерска „канадска борба” на дребно.

Share on Facebook

Продължаваме обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започнахме с Grand Teton и Йелоустоун. Днес ще продължим с  Glacier National Park и Скалистите планини Приятно четене:  

Из националните паркове на Щатите

част втора

Glacier National Park и Скалистите планини

7 септември.  Рано сутринта сме вече на път.  Съвсем наблизо е

Националният Парк Глетчер (Glacier National Park)

Тръгваме да го пресичаме от запад на изток, по 50-те мили на небезизвестния "Going-to-the-Sun Road" (Пътят, отиващ към слънцето).

 

 

 

    [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Отначало се движим покрай

езерото McDonald,

с прозрачни сини води, после започваме да се изкачваме нагоре, нагоре, нагоре... върховете наоколо вече са със снежни шапки.  Задминаваме група колоездачи – евалла им, по тоз баир...

 

 

 

 

  Стигаме до най-високата точка –

Logan Pass  - над 2000 м надморска височина

Гледката е омайна – отвсякъде високи сини планини, склонове обрасли с цветя, снежни глетчери.  Участъци от Going-to-the-Sun Road са в ремонт и ни отбиват ту в едното платно, ту в другото... пътят се задръства и чакаме в дълги колони... нищо – тъкмо има да се насладиш на гледката :)

 

 

 

От другата страна на склона пътят върви покрай

езерото Saint Mary,

също чудесно, кристално-синьо.  

 

 

Продължаваме на север и навлизаме в

местността  Many Glacier, покрай езерото Sherburne

Встрани от пътя са спрели няколко коли.  Спираме и ние, по системата "What's up there?".  Рейнджърка от парка сочи нагоре по склона на планината –

МЕЧКА!  Истинска, жива, черна!

Далече е, вижда се малко като буболечка, ама си е мечка, няма шега!  Бяхме чували за мечките из тези паркове, неотдавна по вестниците писаха за турист, станал жертва на мечешко нападение, даже си купихме свирки, за да плашим мечките при нужда :)  Малко по-нататък друг рейнджър показва през бинокъл даже няколко мечки гризли по склона.  Е, видяхме, значи, и мечки, можем спокойно да си ходим...

 

 

Паркът продължава на север,

отвъд границата с Канада,

която е съвсем близо.  Там вече се казва

Waterton Park

Тръгваме към него.  Пътят върви през съвсем пуста планинска местност.  Пресичаме границата през малък граничен пункт.  На задната седалка в колата съм прибрала една тояга, на която се подпирам отвреме-навреме.  Човекът на граничния пункт ме кара да я изхвърля, преди да минем границата – изискването е с цел ограничаване на разпространението на някаква болест по дърветата.  Наистина, на доста места из парковете се виждат изсъхнали борове... Не след дълго влизаме и в парка Waterton.  Веднага си личи, че сме попаднали в друга държава (освен дето пътят се мери в километри, а не в мили) – в селището на парка по улиците се разхождат хора :)  Много е приятно, чудесно е.  Разхождаме се и ние, радваме се на късното следобедно слънце.  Селището е до езерото Waterton, горе на склона се вижда впечатляващият Prince of Wales Hotel, емблематичен за този парк.

 

    Настаняваме се в малко мотелче с нарисувани мечки на стената – Bear Mountain Motel – и тръгваме да разглеждаме околността.   По Akamina Parkway стигаме до

Cameron Lake

Райско място!  Шегата настрана, направо се оглеждам дали ангели не пърхат наоколо :)  Обградено отвсякъде с високи снежни планини обрасли с борове, огряни от късното слънце на залеза, с прозрачни води, езерото ми взима дъха.  Клише отвсякъде, ама на... красиво!  Връщаме се и продължаваме разходката из селището в парка.  Пълен кеф!

 

 

  8 септември.  На сутринта посрещаме изгрева над езерото и продължаваме обиколката из парка. Вземаме си сбогом с мечките в мотелчето и поемаме по Red Rock Parkway.

 

 

Минаваме покрай върхове с причудлива форма и стигаме до

Red Rock Canyon

– малко поточе е издълбало внушително дълбок каньон в червените скали.  Красиво е!  Край пътя стои сърничка.  Не мърда.  Мисля си дали пък не е статуя?!  Накрая мръдва с ухо – жива е, и хич не ѝ пука, че сме на 5 м от нея.

 

 

 

 

Поемаме обратно и

пресичаме обратно границата

Отбиваме се до една от местностите в югоизточната част на парка Glacier, която вчера пропуснахме –

Two Medicine

Преди да прокарат  Going-to-the-Sun Road, тук е била най-посещаваната част на парка.  Отново езеро с кристални води, отново снежни върхове наоколо, отново чудно красиво, ох, как да не се повтаря човек!  

 

 

    Поемаме на югоизток през щата Монтана.  Следващата ни цел е

паркът Rocky Mountain,

който е далеч, на почти 1000 мили, така че – газ!  Винаги съм си мислила, че щатът Монтана е планински – може би заради името... Ми не е!  Планинска е само най-западната му част, където е паркът Glacier.  Оттам нататък е прерия, хълмиста равнина.  Big Sky Country.  Напълно пуст!  Огромна територия – третият най-голям щат след Тексас и Калифорния (Аляска не я броя), но съвсем пуст.  Караш, караш с часове и не виждаш жива душа – ни град, ни село, ни дявол... тук-там има заграждения, в които пасат крави – не знам кой се грижи за тях, като наоколо няма никакви селища... е, те сами се грижат за себе си де, ама все пак... А, и ветрогенератори тук-там по баирите показват, че все пак и оттук е минала цивилизацията.

 

 

Спираме да преспим в

градчето Billings, което май се явява най-големият град в Монтана

  9 септември.  Продължаваме на юг-югоизток.  Не след дълго напускаме щата Монтана и

влизаме в Уайоминг

Все същия пейзаж – безкрайна прерия, безкрайно синьо небе и само пътят показва, че мястото е обитаемо.  Известно време караме зад кола с регистрационен номер от щата Аляска.  Ей, че ми се ходи в Аляска!  Пресичаме целия Уайоминг и навлизаме в

Колорадо

– Colorful Colorado!  Пейзажът се променя – на запад вече се виждат високи планини, движението става по-оживено, около Fort Collins почти попадаме в задръстване – брей, бяхме забравили, че има и такива неща :)   Напускаме магистралата I-25 и се отправяме към планините на запад по път #34.  Започваме да се катерим нагоре, нагоре, между скалисти високи баири, и ето ни в Estes Park – планинско курортно градче, на входа на

парка Rocky Mountain

Настаняваме се вчудесно мотелче и се втурваме към парка, преди да е успяло да се мръкне.  Решаваме днес да покрием отсечката на юг, до Bear Lake, а за утре да оставим пътя на запад – Trail Ridge Road.   Върховете наоколо са си нахлупили облачни шапки и са много шик!  Сърни и елени с голеееми рога се разхождат наоколо.  В Мечешкото езеро се оглеждат високи борове, сини върхове и бели облаци.  Също и в съседното Sprague Lake. Луната вече се е показала над върховете, връщаме се в

градчето Estes Park

– много весело и шарено.

 

 

 

10 септември.  Облаци и сняг се белеят по върховете на сутрешното слънце.  Тръгваме да ги катерим на запад, по Trail Ridge Road. Впрочем, по доста от гористите склонове се виждат участъци от напълно изсъхнали борове.  Става ясно, че виновник е една дребна гад – mountain pine beetle – дребен бръмбър, който се завирал и си снасял яйцата под корите на боровете;  щом се излюпят, лакомите ларви постепенно унищожавали дървото, излапвайки вътрешността на кората му.   За разрастване на белята особено спомагало глобалното затопляне – по-рано, през студените зими много от бръмбарските яйца не успявали да преживеят, но сега вече, с по-меките зими, бръмбарите-злодеи се чувствали все по-комфортно и с добър апетит... лоша работа!

 

 

Пътят се катери стръмно нагоре.  Долината, от която тръгнахме, е вече далече долу.  Продължаваме да катерим... облаците вече са съвсем близо :)  По скалите наоколо търчат дребни чипмънкове.  Вече сме между снежните преспи на глетчерите!  В най-високата точка на прохода GPS-ът на телефона ми показва 3712 м!  На високо ниво протича рожденният ми ден :)  Никога не съм се качвала толкоз нависоко!  Спираме прi

Fall River Pass

редом с преспите на ланшния сняг.  Докъдето стига погледът – море от планински вериги, скалисти върхове, забили глави в облаците. [caption id="" align="aligncenter" width="660" caption="Вододелът на Северна Америка"][/caption]

  Малко по-нататък,

при Milner Pass, минава континенталният водораздел

– потоците на изток от него постепенно се събират в Мисури, оттам в Мисисипи, и оттам – в Мексиканския залив, т.е. в Атлантическия океан; потоците на запад пък се събират в река Колорадо и оттам – в Калифорнийския залив, в Тихия океан.  Вече слизаме по обратния склон.  Спираме при чудно красивото езеро Irene.  Малко по-сетне стигаме и до реката Колорадо, все още във вид на поточе – да не повярва човек какви подвизи я чакат по-нататък – цял Голям Каньон ще прокопае! Край пътя са наспряли коли – значи пак има нещо интересно за гледане!  Спираме и ние.  Голям лос и малко лосче пият вода в един голям гьол долу в ниското.  Много са симпатични!

 

 

Вече сме слезли доста надолу, пътят минава покрай няколко големи езера –

Lake Granby е най-голямото,

пълно с яхти и прочее платноходки.  Небето се е покрило с перести бели облаци, които се отразяват в езерата.  Излизаме от парка, караме на запад по път #40, покрай река Колорадо, която постепенно набира сила.  

    Облаците на хоризонта започват да се сгъстяват и небето става все по-драматично.  Вижда се как ту тук, ту там в далечината се изсипва порой.  Ние обаче минаваме между капките.  Скалите наоколо стават все по-червени – личи си, че наближаваме

щата Юта :)

Доста съм обикаляла вече из Щатите и за мен най-причудливо красивият щат, с извънземни и невероятни гледки, е Юта – с всичките тези червени скали и безкрайното небе (е, Големият Каньон е в Аризона, но е съвсем близо до границата в Юта :) ).  Ето я и табелата – Welcome to Utah –  Life Elevated!   Край пътя стърчи табела "Dinosaur National Monument – 22 mi".  Е, няма начин да не го видим.  Оказва се, че тук са открити множество вкаменелости на динозаври.  За съжаление, не успяваме да ги видим – вече е привечер и музеят в парка е затворен.  Но пък гледките наоколо са невероятни!   Комбинация от причудливи скали и драматично небе – чудо!  Слава богу, че решихме да се отбием!  Спираме за нощувка в градчето

Vernal

 

 

 

 

 

 

11 септември.  Пътешествието ни е към края си.  Остава да се доберем до

Солт Лейк Сити

Пътуваме по високо плато, всред червени скали.  Спираме за малко до Strawberry Reservoir, после почваме да катерим баирите, обграждащи Солт Лейк Сити от изток, минаваме покрай Park City, и ето ни в града на мормоните.  Имаме време за една бърза разходка из града – спираме до внушителния мормонски замък, после се отправяме към летището.  От прозорците на самолета посрещаме изгрева на пълната луна.

 

    Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Други разкази свързани със Съединените щати – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

„Имаше едно време къща, много стара къща, която се наричаше „Къщата на джамията“. Тя беше голяма, с трийсет и пет стаи. От векове там живееха кръвни роднини, които служеха на джамията.“

„Къщата на джамията“ е роман, който се чете на един дъх. Но е книга, с която не можеш да приключиш на един път. Тя те провокира – не просто да мислиш, а да обмисляш прочетеното. Текстът напомня на приказките от „Хиляда и една нощ“ – напевен и в същото време динамичен, с постоянни препратки към Корана и ислямската история, но и към пресийската поезия и митология.

Къщата на джамията не е просто къща, тя е институция. Също като самата джамия, а може би дори малко по-властна. В нея е съсредоточена неофициалната, но истинска власт в град Сенеджан: имам Алсабери ръководи джамията, Ага Джан контролира пазара. Неговата къща произвежда най-красивите и уникални персийски килими и те разнасят славата на Сенеджан по света. И утвърждават властта на Ага Джан – той е моралният стожер на Сенеджан, патриархът на местното общество. Той е мълчаливата опозиция на властта на шаха, на парламента, на полицията.

Самият Абдола казва: „Написах тази книга за Европа. В нея става дума за изкуство, за религия, за секс, за влиянието на радиото и телевизията. Отдръпвам завесата и показвам Исляма като начин на живот. Видяното ще ви просветли.“ Убедена съм, че това е едно от най-ценните неща в тази книга – начинът, по който просветлява. Начинът, по който променя погледът ти върху голите фактите.

Възприемаме Исляма като стерилен, изпълнен с насилие, жесток. А тази книга ни говори за поезия и прелетни птици, за шарките на килимите, за любов и милосърдие.

Научена съм да мисля за революцията на Хомейни и установяването на шериата в Иран като за нещо лошо, за потъпкване на демокрацията, политическа катастрофа – не, не са ме учили на това в училище, уви. А съм твърде млада, за да си спомням събитията... И навсякъде, където потърся, ми се разказва една и съща история – за онеправдания и неразбран шах и прекрасната му съпруга, които влагали натрупаните си от петрол милиони долари в модернизирането на страната, в сторежа на болници, магистрали и училища... О, колко прекрасна е тази история -  и черно-белите снимки, които я съпровождат и които съдържат някакъв особен блясък, престиж и чар. Кадер Абдола повдига тази бялскава, спусната от Запада, завеса и ни разкрива какво мислят за шаха и съпругата му обикновените хора – какво мислят за телевизията, радиото, Америка, високите токчета, модерните прически. Как се страхуват...

Разбирам страха им. Това не е просто страх от новото, непознатото. Това е ужасът от безпардонността, експанзивността, безсрамието, алчността, с които се налагат новите ценности. Болниците и магистралите са хубаво нещо, свободата на словото, човешките права също – но нима са всичко? Често казвам, че всеки гледа на света от собствената си камбанария. Но има хора, които се опитват да убедят всички, че гледката от тяхната е най-хубава. Лошо е, когато такива хора разполагат с милиони долари и армия, с която да подсилят твърденията си.

Ето защо на Хомейни се гледа, ако не като на спасител, то като на... защитник, покровител на традиционните ценности, на морала, без който настъпва хаос, разврат и разруха. Стилът на Абдола е много фин – без да казва нищо направо, без да поднася готови поуки и нравоучения, показва краха на една мечта, излъганите надежди, фанатизирането на вярата. Ага Джан с усмивка слуша член на неговото семейство да призовава „Салам бар Хомейни!“ по време на петъчната молитва и се гордее с неговата смелост. Дали би се усмихвал, ако знаеше, колко невинни ще загинат заради този същия Хомейни? Дали би се усмихвал, ако знаеше, че ще загуби един по един всичките си близки – убити, арестувани, избягали... Дали би се усмихвал, ако знаеше, че ще броди из планините в студената нощ и напразно ще дири гроб за сина си?

Политиката, войните, кацането на луната, нефтените кладенци, киното и телевизията са важни исторически събития, които ще влязат в учебниците. Разпадането на едно семейство, сриването на една надежда – няма. Ага Джан се уповава на Исляма, на вярата, че неговият бог ще му покаже правилният път. В същото време именно неговият Ислям се превръща в политика, а политиката – в смърт, война и разруха.

В началото „Къщата на джамията“ е пълна с гордост, усмивки, смях, доброта, деца. Постепенно всички си отиват. И Ага Джан остава сам с празната къща, сам с пропиляното, изгубено минало.

Корицата (дело на Ина Бъчварова) е прекрасна – не всички я харесват, няма и как. Но на мен ужасно ми допадат фините детайли, загадъчният прозорец. Защото тази книга е точно това – един прозорец към чужд, непознат свят, една протегната ръка. Може би, щом има такива книги, има и надежда.

Има още толкова много неща, които да се кажат за тази книга, но не знам дали ще е по силите ми. Но лично автора може да отговори на всичките ви въпроси.

Кадер Абдола в момента гостува в България по покана на издателска къща Жанет 45 и ще представи книгата си в четири града. В София премиерата ще е тази вечер, 24 април от 19ч. в галерия "Академия". Елате, определено има какво да се чуе.

Facebook са подписали споразумение за придобиването на 550 млн. долара в патенти от Microsoft, обявиха от компанията в понеделник.

There has been a lot of hoopla regarding President Obama’s announcement of a revised mortgage program (Home Afforable Refinance Program – HARP) to assist underwater homeowner’s in refinancing.   There is a lot of misinformation about the program and what it aims to accomplish so I figured I would provide a few facts and insights about what HARP 2.0 is actually trying to accomplish and how it will or won’t work.

След качването на първото видео през 2005 и последвалите милиарди други, вече може да се каже, че на социалната мрежа не й липсват първите 7 години.

Неискреността, фалшът и черната неблагодарност към България и българския народ в Македония от управниците са грозни и недостойни. За анализиране на политическото поведение на скопския режим към България по-скоро трябва психоаналитик, казва историкът.

Разберете дали не сте един от тях и как да се справите с проблема

Доскоро повечето IT професионалисти често определяха cloud технологиите като не напълно надеждни и сигурни. Всеобщото мнение бе, че е много по-добре информацията да се съхранява в собствен дата център, отколкото да се разчита на нашумелите нови технологии. Колкото повече време минава и колкото повече нови … Подобни статии:

1. Как Cloud хостингът може да подобри бизнеса ви
2. Не всички облаци са еднакви! На кой да се спрем?

Борил Богоев е онлайн предприемач, консултант и лектор. Работи в областта на дигиталните технологии и маркетинг от 1999 г. През последните 12 години се занимава с уеб дизайн, афилиейт маркетинг, блогове на българския и англоезичния пазар, интернет маркетинг, консултации, „лекторстване“ и писане. Управител е на … Подобни статии:

1. Борил Богоев: Нашият час удари!
2. Ален Попович и Борил Богоев в Bulgaria ON AIR

Ето че чудото се случи. Само година след като Microsoft закупиха Skype, те успяха да пуснат пълна версия под формата на приложение за своите смартфони. По този начин потребителите на Windows телефони вече няма да има нужда да се измъчват с бета версия, а напротив … Подобни статии:

1. Инфографика: Windows смартфони 2011
2. Skype обяви война на Facebook и Twitter