Литийно (на)шествие с руска патриаршеска икона начело

И друг път съм се забавлявал с протуберансите на коментатора-слънце Юлиан Вучков, но когато вчера го чух да изригва от екрана на официозната ТВ 7 за заслугите на Българската православна църква в днешно време за борбата с консуматорството ( този бич на нашето време) направо вече не ми беше смешно. Защото това е все едно да кажеш, че комунизмът има големи заслуги за борбата за свободата на индивида срещу гнета на държавата и в резултат на това от поробените западни общества хората са бягали с милиони на Изток в рая на свободния съветски свят, прашинка в чиито нозе беше НРБ.

Необузданата консумация на земни блага е тъкмо петното, с което голямото плюскане в църковните имоти омазнява в очите на зрящите граждани ( и не само на миряните) уж благия образ на нашите митрополити- зацапва го повече и от дискредитацията с досиетата. Тя дори служи за параван на най-изявения, млад и напорист сред владиките между дядовците. Защото пловдивският Николай се опитва да се „откупи” в очите на вярващите, както и на невярващите на своите очи, че поведение като неговото е възможно. За целта ползва подвластните му медийни инструменти за контраатака на моралното поле срещу…себеподобните, които имат нещастието да са доста по-възрастни и да са оцапани от комунистическото тесто, от което общо-взето са омесени повечето хора в активна възраст от онова време. Това упражнение на гърба на другите дядовци, които и в светския смисъл на думата са такива, прави още по-отблъскващ образа на младия църковен кариерист, лансиран вече не само като най-приближения сподвижник на дядо Максим, но вече и като посочен от почти божествения пръст на руския патриарх Кирил. Дали това е само грандомания или грандиозна операция от мащаба на руските енергийни проекти за бъдещето на България, предстои да помиришем.

Медийната телевизионна трибуна на пловдивския Николай, която се обслужва от неговия съгражданин и съименник в ТВ 7, сега се е самообявила за „ екслузивен медиен партньор” ( точно така се изрази Бареков) на църквата за отразяване на явно неотразимото като магнит за привличане на масови овации посещение на руския патриарх Кирил. Очевидната амбиция на пропагандата, която по нищо не напомня на смирение, благоговение и преклонение пред иначе шумно прокламираните ценности на духовността, прилича на шумно разгласено и нагласено шоу, е една олигархична клика, придобила пропагандни имоти в националния ефир, в печата и в интернет ( напоследък). Целта е да извлече така липсващите на тази клика морални дивиденти от евентуалното избелване на корумпирания й образ в очите на максимално широка аудитория. А какво по-подходяща платформа от това от амвона, почитан по традиция от вярващите!

Кампанията по рекламиране на събитието тече по всички правила на с(ъ)ветската политическа шумотевица, която приляга на държавен глава ( или дори на римския Папа, комуто по отколешна традиция навсякъде по света устройват величествени посрещания), но е невиждано представление за актьорите в нашия ортодоксален свят. До такава степен са прекопирали модела, че дори вече са спретнали и „комитет по посрещането” на руския патриарх- досущ, както при визитата на американския президент Бил Клинтън в София през ноември 1999 г., с която на практика той благодари на България, че е спряла опита на Русия да използва въздушното ни пространство за проваляне на единната западна позиция в овладяването на югославската военна криза.

Във вчерашния брой на „Стандарт”, българския всекидневник с най-богата традиция за писане на подмазвачески репортажи за руското благоволение към България ( паметни са лигавите му отразявания на похожденията на московския кмет Лужков по многострадалните български земи), до такава степен бяха пресолили сълзливата манджа с раболепието пред височайшата визита, че се бяха изхитрили да измислят десетина теми и заглавия, посвещавайки на практика водещите си страници на предстоящото патриаршеското руско посещение. Над всички суперлативи като петолъчка грееше цитираният руския патриарх, според когото Владимир Путин е божествена благодат за Русия (и България, по подразбиране).

В земята на Кирил и Методий пристига руският Кирил,а методите на неговите български екзалтирани посрещачи, употребявани за превъзнасянето му заради собствените им гузни дребнави сметки, показват докъде могат да стигнат оплетените в едно кълбо от зависимости прозрачни пипала на парите, които миришат- направо си вонят на фалшив тамян, използван като димка за едно литийно (на)шествие с руска патриаршеска икона начело.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: