Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Вонегът - един от колосите, формирал вероятно много от мен, от нас, в онези студентски безгрижни години, в които си предавахме апокрифни и не толкова книги и четяхме по много много и обсъждахме всяка със страст а за докато простосмъртните спят са достатъчни заглавието, авторът и толкова. 16 разказа. класика. е, вече ...

уча децата си на арменски език. не защото някога ще им потрябва. това е мъртъв език. говори се само в диаспората, разпръсната на хиляди места из света. но въпреки това е богатство. учат и немски, и английски. вероятно ще има и още. не защото имат амбициозни родители. а защото времето, ...

мая новоселска. теди москов. обичам тези хора. 
гледайте "едно малко радио"! 
който разсмива хората красиво, е благословен. 
тук има много съкровища.

Цветан Цветанов и Калин Георгиев чели ли са от „психологичеки-оперативна гледна точка”? Етичния кодекс на МВР?

Пита сайтът Афера.бг. За съжаление само той. И аз питам. И се чудя, защо медиите не питат. Те би трябвало да са кучетата, дето ръфат властта, но нашите кучета предпочитат да лапат късове, които тя им дава. Защитата на обществения интерес е оставена на интернет. Сайтоне, блогове, фейсбук, форуми.... В тозие ред съм  длъжна да огредя дълживото на Афера.бг. Критиките към Веселина Томова (собственикът на сайта) се свеждат до два типа: не е е добър сайтът и ти си лоша, че говориш тия неща.

Да, сайтът има какво да оправя откъм дизайн и откъм тава да стане по юзър френдли. 

Но истинският проблем на критиците на Веселина не е качеството на сайята. А това, което пише. Може да не е написано по най-висшите канони на писането, но е истина. И това кара висши фигури, прицелени от Веселина, да санкционират действия против сайта- На въпроса дали имам доказателктва за твърденията си бих попитала "ако Веселина пише глупости, кои ще са тия идиоти да губят време и ресурс да я опровергават и са я спъват технологично (атаките срещу сървъра на сойта и пр.под.)"?

И да се върна на темат за етичния кодекс на МВРКаква етика, какви 5 лева?

У нас бият всеки задържан, за да даде показания, удобни за дознателя. У нас се държат грубо и отвратително към всеки гражданин, който се жалва за каквото и да е. Идеята е да не се жалваш . Колкото по-малко жалби, толкова по-добри показатели. А ако случайно се случи гаден гражданин, който държи на правата си - о-о-о, няма проблем! Почваме го гражданина по реда на заподозрените и задържаните : кой сте, какво искате, ама защо го искате, какво общо имате с това, срещу което се жалвате, ама нямате ли нещо нередно с тях,... С две думи "линията" (така на ченгенарски жаргон се нарича начина, по който се държат с вас) е: докажи че нямаш нищо престъпно с тоя човек и с всички хора и изобщо.За горките хора, задаржани

Когато обикновен човек отиде в районното да се жарлва от нещо и се срещте с тоя мишмаш от безхаерност и рекетьорство, единственото, което му остава е да си отиде.

Чикаго везет на выдающихся музыкантов. Музыканты любят Чикаго и часто выступают здесь с концертами, а музыкальные институты города привлекают их к работе, раскрывая новые таланты. Так, в прошлом году к обязанностям консультанта Лирик-оперы приступила одна из лучших вокалисток нашего времени Рене Флеминг. Есть свой консультант и у Чикагского симфонического оркестра. Им является один из самых выдающихся музыкантов нашего времени Йо Йо Ма. Он родился в Париже в семье музыкантов, начал занятия музыкой в возрасте четырех лет и через год дебютировал, играя на крошечной скрипке-восьмушке. Одаренность ребенка была столь очевидной, что его ...

Предполагам, че сте чували израза “Далечни са ми тия неща”. Странно е как подобен сбор от думи се е превърнал в ежедневие за мнозина в България. Да, апатията е национален спорт – това е положението и хич не е за похвала. Да кажем, че виновникът за тази апатия е т.нар. преход. Преходът е т.нар. защото е промяна от състояние на партийна буржоазия към пост-псевдосоциалистическа олигархия. Апатията е станала един вид защитен механизъм в обществото, която се е развил презадоволително през последните десетилетия, а това води до множество последствия – от липсата на активизъм, подобен на “Солидарност” преди 1989 година, до днес, когато ни тревожат повече проблемите около гърдите на Галена, отколкото в какъв вход живеем. От говорене няма много смисъл, защото никой не чува. Слуша се, но не се чува. Можем да направим един списък с абсурдни, апатимни фрази, които използваме без да се замислим и той може да изглежда по подобен начин: “Оф, не ме занимавайте”, “Далечни са ми тия неща”, “И какво от това”, “От мен нищо не зависи” и т.н., и т.н. Реших да пусна в Twitter хаштаг #apathyinbulgaria (апатия в България). Това ми желание се породи, разбира се, след редица от случаи на прояви на апатия [...]

Любослава Русева

Поредната партида внезапно „разочаровани“ от ДСБ напусна партията, следвайки почина на четирима от ръководството й – Прошко Прошков, Даниел Митов, Христо Ангеличин и Петър Николов, да хвърлят пакетна оставка в началото на април. Официално решението си обявиха 17 души от централното ръководство и в столичната организация, но по информация на Mediapool, от Демократи за силна България излизат и други 30 редови членове.

Второто масово бягство беше обяснено с “пълната липса на активна политическа и обществена дейност на местните структури“, нищо че четирима от напусналите досега бяха шефове на районните организации в Кремиковци, Лозенец, Студентски и Възраждане; Александър Борисов е кмет на село Кокаляне; Тодор Сантов доскоро беше член на ръководството на софийската организация, а Мина Дедова – на Националния вътрешно-партиен арбитраж.

Мнозина от „разочарованите“, с други думи, са разполагали с ресурса да развиват „активна политическа и обществена дейност“, но очевидно не са се възползвали от него (от списъка с имената на 17-те само две-три ми изглеждаха смътно познати), което прави колективното им отдръпване от ДСБ да изглежда особено лицемерно и безпринципно. И тъй като в декларацията им не се споменава нищо, което да не е било казвано многократно през последните години за „силните демократи“ и за стила на лидера им Иван Костов, операцията по внезапно осъзнаване се превърна в автопародия на трескаво преориентиращи се към друга партийна хранилка политически дилетанти.

Да, би могло да се допусне, че тези хора дълго са били заслепени или стоически са стискали зъби на ръководните си постове, но изведнъж са прогледнали за „катастрофалното състояние на партията“ и са добили смелост да се опълчат срещу егоизма и капсулирането „на тесен кръг“ в нея. Да, обяснението на председателя на ДСБ София Иван Иванов, че въпреки масовото напускане партията остава стабилна, „корабът плува напред и то с пълна скорост”, говори за достигането на почти пълна неадекватност, което е и един от основните аргументи на отцепниците.

Ако речем да бъдем още по-снисходителни към „пробуждането“ им, можем да кажем и: Да, зрелищният и ускорен разпад е донякъде заслужен, защото навремето самият Иван Костов разцепи и обезсили СДС с личния си политически проект.

Смущаващото в случая е, че само до вчера повечето от „разочарованите“ гледаха Лидера в очите и рецитираха тезите му, а някои от тях бяха щедро протежирани и лансирани, без да предоставят доказателства за каквито и да било политически качества. Даниел Митов, например, стигна до поста на зам.-председател, а на Петър Николов беше осигурена и телевизионна кариера, само защото тези „млади лица“ имаха добър инстинкт за чинопочитание. От тях обаче не произлязоха нито една интересна идея, нито едно лично осмислено и впоследствие отстоявано с характер предложение, които днес биха могли да ни убедят, че разочарованието се дължи единствено на препънати усилия, а не на очевиден до степен на жалкост опит да си намерят някой нов Костов за ракета-носител.

Като казах „да си намерят“, всъщност сбърках, защото тази ракета е най-малкото вече намерена. Съществува и хипотеза, че става дума за рекрутиране на едро – нещо като „кеш енд кери“ на съмишленици от щандовете на идеологически близки   партии от страна на сдружението „България на гражданите“ на Меглена Кунева.

Първите напуснали – четворката Прошко Прошков, Даниел Митов, Христо Ангеличин и Петър Николов, вече се присъединиха към сдружението, което ще стане партия през есента. Същото се очаква да направи и втората партида отцепници, а за някои от тях се твърди, че отдавна са получили покана от координатори на Кунева и е било въпрос на време да съгласуват действията си, за да се постигне по-зрелищен ефект. Към сдружението, говори се, вече проявяват интерес и политици от други партии, не малко изпаднали или гравитиращи около ГЕРБ, дори депутати от мнозинството, което би могло да провокира разпад, подобен на този в ДСБ.

Вероятно тези хора са привлечени от ценностите и идеите, които стоят зад „България на гражданите“, но все пак няма да подмина един съвсем не маловажен детайл. Неотдавна в телевизионно предаване Христо Ангеличин упорито наричаше сдружението „България ЗА гражданите“, заради което по форумите веднага се заядоха, че той дори не знае неговото име. Същият Ангеличин, както и симпатичният и амбициозен Прошко Прошков, който се представи достойно на кметските избори в София, пък отказаха да напуснат Столичния общински съвет като съветници след призива на бившия си лидер Иван Костов, с което по същество подмениха вота на гражданите. А тогава за каква „България на гражданите“ става дума?

Факт е, че Меглена Кунева постигна изключителен резултат на президентския вот миналата година, обявявайки кандидатурата си като надпартийна. Още тогава стана ясно, че пред бившия министър и еврокомисар се откриват възможности да направи нещо по-сериозно, както и че пътят към това по-сериозно нещо минава единствено през партийна структура.

В този смисъл Кунева напълно оправдано започна да стяга апарат и да се оглежда за опитни хора, които биха свършили работа. Тя разполага с ресурс – очевидна външна, най-вече американска, подкрепа, и прогресираща медийна поддръжка (на сдружението й се посвещават все по-големи вестникарски разработки, а нейни интервюта излизат все по-често). В началото на април един социолог дори смело обяви бъдещата й партия за трета политическа сила със 7.1% и прогнозира формулата на следващото управление „Кунева плюс ГЕРБ, или всички срещу ГЕРБ“, което също не остави съмнение, че формацията ни най-малко не е оставена да се развива на самотек. Тя със сигурност влиза в творческите планове на знайни и незнайни политически демиурзи, каквито българският т.нар. преход ни предложи в изобилие.

Всичко това изглежда примамливо за всякакви хора, включително мутри, партийни дезертьори, случайни кариеристи и обикновени навлеци, но сдружението още не е развило имунитет, за да се предпази от подобна напаст. По-лошото е, че Кунева като политик с опит, а и като политик, който обърна гръб на НДСВ, би трябвало да знае добре цената на политическата „изневяра“. Защото това, което се случва на Иван Костов сега, Костов причини на СДС преди. И защото днешните отцепници от ДСБ са утрешните отцепници от „България на гражданите“. Както казва колегата Тони Филипов, д-р: „От древността още е известно, че човек може да не извърши нито едно предателство през живота си, но рядко има човек, който да е извършил само едно. Винаги повтарят, потретват. Но това е проблем на приемащата страна“…

Впрочем скоро срещнах моя състудент С., който още в първи курс беше впечатлен от историята на човек, сменил вярата си десетина пъти. За да му върви търговията в предосвобожденска България, от православен първо станал католик и това му помогнало да изнася тютюн в Италия. После за кратко бил мюсюлманин и си уредил да доставя пчелен мед в двора на султана. След година-две пак се върнал в лоното на православието, понеже си харесал за съпруга чорбаджийска дъщеря, но сетне пак се покатоличил и т.н., и т.н. По едно време хората напълно му изгубили дирите кога какъв е, но тъй като всички го имали за „свой“, викали му „Нашият човек от Малко Търново“.

Та моят състудент С. ми се похвали, че отдавна бил този рекорд – минал поне през 20 партии. Когато го питали за убежденията му, отговарял с шегичката на Граучо Маркс: „Това са моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други.“

Тя винаги минавала, разправя ми. И сега се надявал да мине – вече бил намерил „връзки“ как да се впие и в „България на гражданите“…

Подозрението, че ще се окаже прав, е много силно. Но пък какво толкова, казвам си – нито ще е първият, нито ще е последният. Каквито гражданите, такава и България.

В. „Преса”

Звезда Парижской оперы – это сам балет Парижской оперы. Рудольф Нуреев   С 26 июня по 1 июля 2012 года выступлениями в Чикаго начинаются первые за более чем десятилетие гастроли балетной труппы Парижской оперы в США. Впервые в истории Чикаго встретится с творчеством одной из лучших балетных компаний мира. На гастроли отправляется полный состав труппы в составе ста пятидесяти четырех артистов. В программе гастролей – бессмертный балет А.Адана “Жизель” (27 и 28 июня) и вечер трех одноактных балетов (29 июня – 1 июля): “Сюита в белом” Сержа Лифаря, “Арлезианка” Ролана Пети и “Болеро” Мориса Бежара. Все спектакли ...

В предходната публикация казах защо нямам телевизор. В тази просто исках да покажа какво имам на мястото на телевизора.

В действителност на тази стена доскоро е имало телевизор. Дупката в лявата част на кадъра свидетелства за това. Ще я запълня. Хубавото е, че вече и стената е запълнена с красивата снимка на Владо Донков, която си купих от последната му изложба във Фотосинтезис тази година.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Не съм тук, поне не и духом. Духът ми е влюбен, затова ме оставя все сам. Обича да ходи при любимата си, но не му се сърдя. Като го гледам как се старае да й се хареса, даже го насърчавам, дано да успее да отпие от чашата на щастието. Духът ми не е като мен, той е доста по-млад, буен и красив, както се казва, наперен...

Отклонявайки се от стандартния си обект – продуктовия дизайн, Yanko Design представят удивителната анимация   “London”, представена в  Samsung Westfields Shopping Centre.  Невероятната графика при която се наслагват неусетно детайлите ( instillation ) е единият елемент, който привлича вниманието. Другият детайл е футуристичната архитектурна визия, която вплита в бъдещето на Лондон нова транспортна система, вятърни генератори и фотоволтаични панели, вписани органично в градския пейзаж.  Дизайнерите очевидно „предвиждат“ зелено бъдеще за тази „хипер-столица“, както обичат да я наричат самите лондончани.
Фотография:  Simon Kennedy

Дизайн:  Factory Fifteen

По материали от: yankodesign

Осем инжекции стрихнин в ябълката на окото. Без упойка. И без никой да те държи, за да не мръднеш. И това е трябвало до изтърпи Яворов в желанието си да вижда отново белия свят. Терапията е била „последен писък” на медицинската наука за времето си. Проведена е в една от елитните европейски клиники за началото на 20 век – във Виена. Въпреки мъчителните процедури лечението е неуспешно. Куршумът, с който Яворов се опитва да изкупи вината си, че не е успял да опази живота на Лора, е засегнал очния нерв непоправимо.

Родители излязоха на протест в събота срещу приемането на новия Закон за детето. Те са против възможността, която се дава в проекозакона, деца да бъдат извеждани от семейството, ако се установи, че за тях не се полага подходяща грижа. Подобна опция и сега съществува в законодателството, но се прилага само в краен случай, обикновено след фрапиращи случаи на насилие в семейството. Често институциите дори биват упреквани, че не са се намесили навреме в проблемните семейства.

Костас Монтис

Милен Радев Наскоро първата лейди на блуграс и кънтри музиката Емилу Харис навърши 65 години. Прелестна, неуморима и благословена както винаги, тя обещава да радва още дълго своите почитатели. Неповторимите й ангелогласни изпълнения на стандартни и новооткрити парчета от американската народна музика, на нейни авторски композиции и на религиозни химни са залегнали дълбоко в американската [...]

Споменах, че боледувах от хроничен панкреатит. Това е изключително специфично и изключително неприятно заболяване. Първото, което трябва да знае и направи всеки диагностициран с това заболяване е да направи пълно изследване на жлъчката си. Защото много често панкреатитът е причинен от хронично жлъчно заболяване. А понеже тези заболявания в голяма част протичат безсимптомно, болният и не подозира за тях.

В случай, че се установи хронично жлъчно заболяване (хроничен холецистит, евентуално усложнен с холелитиаза - т.е. хронично възпаление на жлъчката, евентуално усложнено с жлъчни камъни), радикалното справяне с панкреатита изисква отстраняване на жлъчката. Не се бойте от това, дори досега да не сте имали жлъчен проблем. Панкреасът е много по-важен орган от жлъчката. Без жлъчка можем съвсем нормално да живеем, но и не без панкреас. За да излекувате панкреаса си, си струва да махнете жлъчката. При мен случаят се оказа точно такъв: Установиха ми хроничен панкреатит. Когато махнах жлъчката панкреатитът изчезна.

Какви изследвания трябва да направим за жлъчно заболяване? Кръвно изследване на биохимията, така наречените трансаминази. Ехограф на коремна кухина. Но решаващото средство е дуоденоскопията - вкарва се сонда през устата, която 3-4 чеса събира жлъчния сок, който след това се изследва за наличието на бактерии. Жлъчката е особен орган и бактериалната инфекция може да съществува в нея години наред, без да се забележи. Причината е, че жлъчката е много слабо кръвоснабдена.

Но това, че не се забелязва, не значи, че е безвредна. Освен хроничния панкреатит, който може да предизвика, тя може да се окаже стартов спусък на сериозни заболявания, когато отслабне имунитетът на организма. Пак пример с мен: Разболях се от грип и като усложнение се появи остър пиелонефрит (възпаление на бъбреците). Понеже не се повлия от антибиотиците, лекарите решиха, че има огнище на бактериална инфекция в организма, от което идват бактериите към бъбреците. Обикновено в такъв случай първият "заподозрян" са зъбите. Там инфекциите също текат с години без прояви, защото има минимално кръвоснабдяване. Е, тогава отидох на стоматолог и за месец излекувах/отстраних всички зъби с грануломи. Но пиелонефритът продължаваше. И тогава лекарите ми направиха т.нар. дуоденоскопия и при анализа на жлъчния сок се оказа, че в него има точно тези  бактерии, които причиняват пиелонефрита. Направиха един курс антибиотици, насочени към тоя специфичен вид бактерия и пиелонефритът се излекува.

Но се оказа, че това не е изчистило проблема с жлъчката като цяло, което се видя след години с панкреатита. Така че при всяко хронично заболяване на жлъчката е добре да се обсъди с лекаря възможността за премахването й с оглед на това, че може да причинява проблеми, при които отгоре на всичко да не може лесно да установи причината. 

Сега да се върна към панкреатита. При него възможностите за медикаментозно лечение са доста ограничени и основно е значението на диетата. През първия до третия ден храненето се изключва. Диетата започва от 4-тия ден на болестта и лекарят задължително съобщава диетата на болния. Но хубаво е болният да знае принципите.:

Остър панкреатит
В първите 1-3 дена не се приема храна  След това болният се захранва при строго съблюдаване на диетата.

Разрешени храни:
Месо от постни риби и немазни птици (пиле), прясна немазна извара, прясно сирене. Мазнините се ограничават до 60 мг на ден като за целта се изключва свинското месо, както и животинската мазвина за готвене (мас). Ограничават се въглеводородите, особено сладките. Тоест без хляб, тестени, сладки, особено конфитари, мед, десерти, газирани напитки. Храна се поема само топла. Яде се на малки порции, 6-8 пъти на ден.

С тази диета постепенно се възстанявава функцията на панкреаса. Но за да няма рецидиви и за да предпазим панкреаса от по-нататъшни увреждания е хубаво да спазваме следната диета, и то години наред:

Дългосрочна диета:
Готви се основно на фурна и на пара. От зърнените е разрешен подсушеният (на фурна или в микровълнова) бял хляб и сухарите. От постните супи – зеленчуковите (но без зеле). Месото е само нетлъсто телешко и пилешко. Рибата също е от нетлъсти видове. Месото се приготвя предимно на скара или на пара, избягва се пърженето. Млечните продукти трябва да не са преминали силна ферментация, т.е. без кашкавали, деликатесни сирена и подобни, без овче сирене – само прясно краве сирене. Олио и сметана (нискомаслена) могат да се използват за подправки. Яйцата се ограничават. Зеленчуците – моркови, зеле, картофи, цветно зеле, цвекло и т.н., трябва да се смилат и сваряват. От плодовете могат да се ядат настъргани, както и печени без обвивката, ягоди, банани, компоти, желета, некисели сокове. По възможност е хубаво храните да се смилат или настъргват.

Категорично трябва да се изключат обикновеният хляб, тлъстите меса и риби, сушените и консервирани меса, всички салами и колбаси, твърдите сирена, овчият кашкавал. Също така месните, пилешките, рибните и гъбените бульони и супи, високомаслената сметана, животинските мазнини, масленото кисело мляко (3,6 и повече процента мазнини), бялото зеле, репичките, ряпата, киселеца и спанака. Изключват се още алкохол, кафе, цигари, какао,газирани напитки, силни месни и рибни бульони и супи, субпродукти (дреболии - мозък, бъбреци, дробчета, език), хайвер, бонбони, шоколад, сладолед, торти, пасти и сладкиши. Захар не се ползва.

Добре е да се яде на малки порции, 6-8 пъти на ден.


Други жлъчно-чернодробни постинги:

Болната жлъчка - какво да я правим?

Хранителен режим след отстраняване на жлъчка

Жлъчни камъни

Камъни в жлъчката

Жлъчка

 

 

Apple току що приключиха едно от най-успешните фискални тримесечия в историята си. За първите три месеца от годината те успяха да продадат 35,1 милиона смартфона, 11,8 милиона таблета, 7,7 милиона музикални плейъри и 4 милиона компютри Мас. Всичко това им донесе поне $110 милиарда с обещания за нови пазари и още повече приходи в бъдеще. Не всички, обаче, са вещаят успех за компанията в близките години. Джордж Колъни, шефът на анализаторската фирма Forrester, предрече, че заради загубата на Стив Джобс миналата година, компанията е изправена пред бавен, но сигурен упадък. Според Колъни, със смъртта си Джобс е лишил компанията от три ключови фактора: енигматичен лидер, способност за поемане на големи рискове и усет към дизайна и функциите на бъдещите продукти. От Forrester смятат, че Apple ще успеят да се задържат на повърхността още поне две години, тъй като в момента те все още разчитат на продукти, измислени главно от Джобс. След като дойде времето да разработят наистина новаторски продукти, които трябва да измислят от нулата, те ще започнат бавно да потъват и да отстъпват на конкурентите си. Колъни оприличава бъдещата съдба на компанията с това, което се случи на някои от най-печелившите корпорации в миналото като Sony, Polaroid и Disney. Когато те се простиха с шефовете си - съответно Морита, Ланд и самия Уолт Дисни - и трите фирми претърпяха тежка финансова криза, от която трудно и бавно се измъкнаха.

По-рано тази седмица професионалната социална мрежа LinkedIn най-накрая се сдоби с така чаканото от някои потребители приложение за таблета на Apple - iPad. Заедно с новата услуга от компанията представиха и обновени версии на приложенията си за iPhone и Android. За разлика от всички версии, включително настолната, обаче, тази за iPad е по-специална. Приложението прилича повече на социален агрегатор на новини, отколкото на сайта, който познаваме. И, действително, LinkedIn са разработили новото приложение от нулата, така че да бъде адаптирано на 100% към дизайна на iPad и към начина, по който го използваме. Основният екран на приложението е изчистен и има само три опции: обновления, профил и входяща кутия. Категорията "обновления" напомня много дигигалното списание за iPad - Flipboard. Всички нови публикации, които приятелите ви са споделили както и обновените им професионални позиции излизат подредени по спретнат и приятен за окото начин. Приложението, също така, автоматично регистрира събития, които ви предстоят на следващия ден - информация, която черпи от Google Calendar или Exchange Calendar. Интересното е, че опцията да проверим кой е преглеждал профила ни, която в уебсайта е доста добре скрита, тук заема централно място. Каква е идеята на това, не е съвсем ясно. Ясно е, обаче, че LinkedIn току що се сдоби с липсващото звено по пътя си към установяване на мобилния пазар.

Едва ли има по-образен и дързък роман, който така да играе с гениалното и първичното и да се опитва да изрече неназовимото чрез уханието на абсолютното. "Парфюмът" е божествен аромат, безкраен Абсолют, един погубващ стремеж към съвършенство, алхимия в търсене на най-великото ухание, което да сътвори любов.

Патрик Зюскинд създава този образец на немския постмодерен роман, в който гениалността звучи чрез символи и образи, за да пресъздаде посредством своя изключително дръзновен и ироничен стил пътя към свръхтворението, чийто апогей да бъде нечовешки край. "Парфюмът" не поражда чувства и не дава оценки, той единствено разказва по виртуозен начин истории на контраста.

Главният герой създава най-великия парфюм на света, но никога не се сдобива със собствен мирис, картините се сменят динамично, за части от секундата тълпата е в най-бурен екстаз, а след миг тя осъжда на най-безмилостна смърт. В същината на романа е онова свръхсетиво на Жан-Батист Грьонуй, чиято сила е едновременно създаваща и рушаща, един най-фин нюх, гениално обоняние, което извлича аромат от 26 девойки, за да достигне безпределното съвършенство и неустоимата любов.

"Парфюмът" е ухание, над което витаят следи от кръв и безумство, той е убиец на собстения си създател, чрез което се разкрива символичноста, вложена в същината му. Романът на Патрик Зюскинд носи болезнени послания за опасността от съвършенстото на всяка цена, чрез поглъщаща изцяло съзнанието проза, в която нищо не е спестено, нито ниското, нито възвишеното, той сякаш говори и насочва към сянката на опастността, надвиснала над съвременното поколение.

Чрез един от най-очарователните и същевременно тайнствени занаяти, този на парфюмериста, романът "Парфюмът" увлича в композичия от божествени нотки невероятна проза и смело проповядвани послания.

Вече сигурно сте чували понятието "internet of things" - футуристична концепция за дом, в който всички уреди си общуват в единна мрежа. Е, подобна технология може да се появи много по-скоро, отколкото предполагаме. Microsoft вече са в процес на разработване на единна операционна система, която ще позволи съвместната работа на различни уреди в дома. Името на тази операционна система е HomeOS, а Microsoft вече дори са предвидили и специализиран магазин за приложения на име HomeStore. С тази операционна система ще могат да работят както технологични джаджи като телевизори, уреди за видеонаблюдение, гейм конзоли, рутери, принтери, компютри и мобилни телефони, така и неща като осветителни тела. Всички тези уреди ще представляват нещо като периферни устройства, свързани към един компютър. Microsoft не са уточнили дали HomeOS ще бъде базирана на Windows. През последните осем месеца те са провели тестове в 12 домакинства, а 42 студента са разработили приложения за операционната система и са добавили и друг вид домакински уреди към гореизброените. Що се отнася до HomeStore, той ще представлява алтернатива на съвременните магазини за приложения, само че ще е специализиран за приложения за дома. Разбира се, това може да е просто поредният експеримент на Microsoft, който никога няма да бъде реализиран в потребителски продукт. Но още преди десет години, тогава под ръководството на председателя Бил Гейтс, компанията говореше за "умни хладилници и кафе машини". Фактът, че още не са изоставили тази идея по-скоро доказва, че HomeOS е реален продукт в етап на разработване.

Twitter безспорно е една от най-популярните социални мрежи, но е далеч зад Facebook със своите 140 милиона активни потребители. Въпреки това, компанията има големи амбиции за бъдещето. Наскоро продуктовият им вицепрезидент Сатя Пейтъл заяви пред медиите, че следващата им цел е два милиарда активни потребители. Популярността на Twitter действително се ускорява: анализаторите очакват, че броят на потребителите ще достигне 200 милиона през август. Въпреки това, два милиарда звучи пресилено. Дори Facebook - социална мрежа, която вече се възприема едва ли не за "задължителна" - не може да се похвали с един милиард. Освен това, около два милиарда е и броят на всички потребители на интернет изобщо. Нима Twitter очакват, че всеки човек на света, който ползва Мрежата, един ден ще има профил в сайта? Ако съдим по думите на Пейтъл, точно това е идеята на компанията. Вицепрезидентът допълни, че, за него Twitter ще постигне истински успех едва когато всеки човек по света се събуди и си провери акаунта в социалната мрежа. А ключът към този успех, твърди той, е адаптирането на сайта към масовия потребител. Затова, в следващите месеци от компанията ще работят по това да улеснят начина, по който потребителите намират такава информация, която наистина им е от полза. Едно от най-големите предизвикателства пред Twitter е да запази простотата си в същото време обогатявайки се с нови функции. За тази цел, Пейтъл и екипът му ще се опитат да намалят броя от стъпки, които трябва да се направят до достигане на информацията. Също така, твърди той, трябва да се постигне универсален дизайн на сайта независимо на какво устройство сме го отворили.

Едно от нещата, с които българите могат да се похвалят пред останалия свят, са доброто качество и ниската цена на интернет достъпа. Макар и за някои да звучи странно, в България скоростта на достъпа до глобалната мрежа е по-добра от това в повечето развити държави. 

Причините са комплексни, но всички се свеждат до два факта:

1. Липса на монопол, олигополи (няколко големи производителя/доставчика, които съвместно се държат като монопол, пример - мобилните оператори) и картели - което води до висока конкуренция.

2. Минимален праг за влизане в бизнеса и практически никакви регулации - което прави възможно лесното навлизане на нови играчи, което на свой ред повишавава конкуренцията

Малко история:
Интернет доставчиците се появиха в края на 90-те години и предлагаха dial-up достъп, т.е. чрез телефона, използвайки съществуващата мрежа за стационарна телефония на БТК. Мрежата бе аналогова и ценово достъпът бе много изгоден - можеше да висиш часове в нета на цената на един градски разговор (при аналогова мрежа няма отчитане по време). Разбира се, на предимството съответстваха и сериозни проблеми.

1. Проблеми със съседите
Повечето телефони бяха така наречените дуплекси, т.е. два телефонни номера (по правило в един блок) закачени на една линия. Поради това когато единият ползва линията, другият няма достъп. Сещате се как реагира съседът ви, когато вие висите три часа в Интернет, а той не може да се обади изобщо по телефона

2. Ниска скорост
Не ниска, ами убийствена - по сегашните ни представи. Скорости от порядъка на 20-100 kb/s / бяха нормални. Една mp3-ка я теглиш 30-40-50 минути. Помня как теглих Netscape - популярен тогава конкурентен на Internet Explorer браузър. Беше 18 MB, което бе огромно и го теглих 5-6 часа.

3. Често прекъсване на връзката
Старите юзъри, от онова време, помнят глагола "дропва". "Дропна ме" бе може би най-често срещаната дума в чатовете, защото непрекъснато обясняваш защо си изчезнал от разговора. Означава "прекъсване на връзката по причина на оператора". Който оператор е БТК с аналоговата си мрежа. И затова в чатовете и форумите БТК отнасяше толкова ругатни и псувни, колкото не е възможно никой днес да отнесе.

4. Липса на съпорт
Приемахме го за естествено, след като доставчикът нямаше нищо общо с БТК, а всички проблеми произлизаха от БТК

Тогава операторите се надяваха, че в съответствие с декларираните ангажименти на страната в областта на телекомуникациите не е далеч времето когато БТК ще ги допусне до потребителите, т.нар достъп до "последнята миля". Уви, никакви такива. БТК цифровизираше, но не показваше никакво желание да пусне операторите до последната миля. Защото БТК смяташе, че по този начин ще накара Интернет потребителите да се ориентират към новата им услуга ADSL, която стартираше. А на регулатора не му пукаше, че не пускат операторите до последната миля.

И тук малките играчи, подобно на малките хищни риби пирани, направиха ход, който дългосрочно изяде дела на БТК в Интернет бизнеса. В първите години след 2000-та стартираха първите ланки - ЛАН връзка по кабел. Първоначално наричахме това "кабелен интернет" и дори не знаехме наименованието LAN. На фона на шибания dial-up това беше невероятно - скорости от 1-2 MB, никакви проблеми със съседите, никакво прекъсване, гарантиран съпорт. И нещо важно - пускането на LAN нямаше нищо общо с това дали си цифровизиран или не. Изтеглят един кобел до прозореца или балкона ти - и ей ти го превъзходният Интернет.

Тъй като имаше голямо търсене (говоря за София, но предполагам в големите градове е било пропорционално толкова), се появиха купища доставчици, предлагаши LAN. Защото навлизането в бизнеса бе безкрайно лесно. Нямаше никакви регулации. Кабелите се опъваха с опора на дърветата, по сградите и въздушно между тях. София и големите градове бяха опасани с висящи кабели.  Инвестицията в хардуер, кабели и 2-3-ма души екип бяха по джоба на всеки, който разбираше малко от мрежи.

Когато пазарът се насити с оператори, започна ценовата конкуренция между тях. Всеки започна да цака с качество. И скоростите започнаха трайно да се увеличават. Освен всичко друго като доминираща услуга, заложена от първоначалното развитие, се наложи неограниченият достъп. Когато скоростите достигнаха 10 MB, започна и естественото окрупняване на доставчиците. Някъде по това време примерно, моят доставчик Data.bg (един от най-големите в София) бе купен от Спектърнет (тогава нямаха нищо общо с Мобилтел).

Не бива да пропусна и една голяма заслуга на първите доставчици, още от епохата на dial-up-а. Всички те поддържаха и  и така наречените free сървъри, до които имаше достъп всеки, а не само техните абонати. Free сървърът е нещо подобно на сегашните сайтове за хостинг/шерване на файлове, но с много съществената разлика, че имаха търсачка. Т.е., пишеш "Madona" и ти показва всички файлове, съдържащи това име. Е, господи, това бяха блажени години - теглиш си каквото искаш, всичко го имаше по free сървърите. Мисля, че за развитието на българския Интернет, free сървърите изиграха огромна роля: Показвайки на практика на потребители какво означава споделянето на съдържание; и същевременно чрез свободния достъп до всякакъв софтуер спомагаха за ограмотяването на потребителите.

В ония времена, когато нямаше блогове и сураттефтер (фейсбук), Интернет юзърите бяха по правило доста грамотни и се оправяха сами със софтуерни проблеми. Лаиците, неграмотниците и интелектуално мързеливите ги нямаше в мрежата. Да, мрежата бе забавление, но забавление, което изсикваше да положиш интелектуални усилия, за да я ползваш. Разбира се, този период логично завърши и аз съм последният човек, който би го идеализирал. Всичко се развива, в това число и Интернет, така че този път, който изминаха САЩ преди нас, бе неизбежно да го повторим.

Ако забелязахте, казах САЩ, а не "развитите страни". Защото поради бързия и качествен Интернет ние на практика изпреварихме европейските страни като качество на потребителите. Разбира се, по количество те ни надминаваха, но техните потребители бяха като малки деца в голямата Интернет гора. Тук трябва да отдам заслуженото и на нашето пиратство. В развитите страни хората, влизащи в Интернет, имат легален софтуер, който гарантира и поддръжка. Нашите хора джапат в мрежата с пиратски софтуер и когато възникне проблем, не могат да разчитат на никаква поддръжка, а трябва да се оправят сами или с помощ от приятел (а това си е пак "направи си сам").

Но да се върна на доматите от заглавието. Какво общо имат с Интернет?

Ами толкова, доколкото става дума за високонкурентен пазар. Ако потребителите имаха възможност да купуват доматите на родните производители и на турските вносители директно, щяха да предпочетат родните. Както предпочиташ 10 MB пред 1 MB. Проблемът е, че пазарът на домати не е конкурентен. Той се владее от картелите на прекупвачи и вносители. А държавата си пипа ушите да наложи някакъв контрол.

Прословутата ГДБОП (службата за борба с организираната престъпност) вместо да се чуди кого да набие и просне по очи, тъй че бъде сниман героизма им, може да започне да разработва прекупваческата мафия. Да установи кои, как и по какъв начин рекетират производителите да изкупуват продукцията им на ниски цени. И съответно да подготви данни за прокуратурата, така че да бъдат осъдени. Да, аме не! Героичните мутри с качулките да се занимават с плод-зеленчук? Какво говорите? Ама прекупвачите били организирани. Ми да се организират, това ни е под героичното ниво.

Държавата вместо да строи крупни спортни зали може да изгради тържища за производители и то на такива места в градовете, че да са лесно достъпни както за производителите, така и за обикновените граждани. Има го на Запад - т.нар. пазари на производители. И да бди там да няма прекупвачи и всеки производител да има достъп.

Ако държавата изпълни тези свои анжагижементи - а именно да осигури равноправна конкурентна среда за всеки, гарантирам, че и с доматите ще стане като с Интернет.

С версия 4.0 за iOS и 3.0 за Android Twitter прехвърли цялостната концепция за уеб изживяването на twitter.com върху мобилните телефони. В началото нововъведенията ми се сториха по-скоро интересни. Когато започнах да използвам iOS приложението обаче, доста неща започнаха да не ми харесват. Личните съобщения … Подобни статии:

1. Оправиха приложенията на Twitter за iPhone и Android
2. Подобрения в приложенията на Twitter за iOS и Android

A conflict between the two largest press business groups in Bulgaria as well as "corporate journalism" undermines the credibility of Bulgarian media, the South and East Europe Media Organization (SEEMO) has concluded in a report.

Президентът на Tumblr Джон Малоуни напусна компанията. Той потвърди това в личния си блог, допълвайки, че за него е било истинска привилегия да работи в социалната мрежа. От Tumblr все още не са обявили поста му за свободен и засега не се знае кога ще се появи негов заместник и кой ще бъде той. Малоуни не издаде конкретна причина за решението си, а просто обясни, че има нужда от промяна. Той, все пак, допълни, че ще продължи да работи съвместно с Изпълнителния директор Дейвид Карп, докато завърши всички проекти, които е започнал. Малоуни и Карп имат дълга история заедно. Преди създаването на Tumblr Дейвид Карп е бил служител във фирмата на Малоуни Urban Baby. След стартирането на социалната мрежа двамата разменят ролите си. В публикацията в блога си Малоуни споделя, че през осемте години, които е прекарал с Карп е научил хиляди неща от него и вярва, че младият СЕО е изключителен човек и безспорен талант. Бившият президент на Tumblr сега ще се посвети главно на семейството си, но ще продължи да подкрепя с финансова помощ млади компании, които тепърва правят първи стъпки в бизнеса. В изявлението си Малоуни също намекна, че от социалната мрежа са подготвили "нови вълнуващи неща" за следващата седмица. Какви ще са те, ще разберем тогава. Иначе, последната новина около социалната мрежа беше свързана с новата им инициатива да публикуват в сайта платени реклами. Дали рекламите ще са "новото вълнуващо" нещо в Tumblr, обаче, ще разберем едва следващата седмица.

След дълго боледуване в 3 часа през нощта на 21 април е починал нашият приятел и модератор Митко Щерев, известен с ник-нейма си Hanibal Lektar Нямаме думи да изкажем съжалението си за загубата на един човек, който помагаше на всеки и беше приятел с всички. Почивай в мир, Митко! Hanibal_Lektar - 1973 г. - 2012 г.

Дръжте Инвестирането отделно от Застраховането... Винаги! Много агенти, които продават застраховки-живот, ще се опитат да Ви убедят да си купите такава, която има „спестяване“ или, както други го наричат, „натрупване“ на пари с течение на времето. Това не е за препоръчване, като се имат в предвид големите комисионни, които Вие плащате на застрахователния си агент, чрез високите вноски, на които сте подложени всеки месец.

Патриах Кирил. Снимка: Риа Новости

Руският патриарх Кирил, който е на посещение в България днес ще има среща с бившия премиер Симеон Сакскобургготски, бившия президент Георги Първанов, оръжейния търговец Петър Манджуков и други фигури от вече залязващия социалистически елит.

Срещата, която ще се състои в реституираната резиденция "Царска Бистрица", далеч от репортерските обективи и микрофони, не фигурира в официалната програма за посещението на Кирил. Според нея в рамките на тридневното си посещение патриархът на Русия ще се срещне с президента, с министър-председателя и с председателя на парламента, с ръководството на Българската православна църква и с руски граждани.

Източниците на Биволъ обаче са категорични, че неформалната среща със соц.-елита и бившия цар ще се състои преди или след официалните мероприятия предвидени за днес в Пловдив от 17 ч. до 19 ч.: военно-църковен ритуал, литийно шествие, тържествен молебен в Храм "Света Марина" и концерт на "100 каба гайди".

„Ядреналин“ се взриви пред посланик Уорлик
27 Април 2012
e-vestnik
Иво Инджев и Георги Котев блокираха градинката пред “Кристал” с премиерата на съвместната си книга

Журналистът Иво Инджев и специалистът по ядрена енергетика Георги Котев представиха съвместния си авторски труд „Ядреналин“ (ИК “Ентусиаст”). Изборът на дата за премиера на книгата не е случаен – на 26 април 2012 г. се навършиха 26 години от избухването на ядрената авария в АЕЦ „Чернобил“.
Градинката пред „Кристал“ се оказа малка, за да побере всички почитатели, читатели и заинтересовани от темата, а опашката за автографи почти изцяло блокира движението през нея. С оглед на обстоятелствата авторите решиха „да не губят време в приказки, защото всичко е написано в книгата“ и отделиха по малко индивидуално време за всеки, който взе автограф от тях.

Книгата „Ядреналин“ е своеобразно предупреждение за онова, което може да се случи не само в българската ядрена централа „Козлодуй”, но и предупреждение към ядрената опасност грозяща бъдещето на цялото човечеството. Тя е предизвикателство към властта и политиката, която се води в тази насока и от която зависи съдбата на човечеството.
В книгата читателите ще открият десет откровения за: престъплението с ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй“; тайното разследване на случая; мафията в българската енергетика; личната история на човека, направил разкритията; това как признат специалист се превръща в ядрен дисидент; разпада на мита за „мирния атом“; руската рулетка с отработеното гориво; фалшивата пропаганда за безопасността; липсата на разлика между ядрено оръжие и атомна централа; алчността, която е на път да реши съдбата на човечеството.
Освен че изявяват своята категорична позиция по темата, авторите подкрепят тезите си с доказателства, базирани на дълги години поучавания по въпроса. В „Ядреналин“ е разказана личната история на Георги Котев, инженер-физик по професия, който от признат специалист с над 17 години трудов стаж в областта на ядрената и реакторната физика, властващите превръщат в ядрен дисидент. След като е отстранен, Георги Котев се посвещава изцяло на разследването на престъпни практики в областта на ядрената индустрия, които описва за първи път в книга.
Премиерата уважиха американският посланик Джеймс Уорлик и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, които, въпреки натоварените си графици с ангажименти, предпочетоха да поздравят лично авторите и да вземат автограф от тях.
За авторите
Иво Инджев е автор на книгите „Мълчанието е злото“ (2009), „Президент на РъБъ“ (2010), „Течна дружба“ (2011). Носител е на наградата на гражданите на Хелзинкския комитет „Човек на годината“ през 2010 г.
Георги Котев се дипломира през 1991 г. като инженер-физик в Московския енергиен институт по специалността „Атомни електрически централи и установки“. Има над 17 години трудов стаж в АЕЦ „Козлодуй“ изключително в областта на ядрената и реакторна физика, а също така и две години в Университета в гр. Пиза, Италия. От пет години се занимава с разследване на престъпни практики в областта на ядрената индустрия. През последните две от тях е безработен, по вина на българските и европейските власти.

Share on Facebook

Публикуваме анализ на публициста Едвин Сугарев от сайта svobodata.com с едно важно допълнение. ТИМ е не само любима групировка на българската държава, която сега е управлявана от техен бивш съдружник във фабрика за незаконно производство на цигари. ТИМ е също така любимата групировка на управляващите в Русия, както показа съвместно разследване на Биволъ и LiveBiz. Формулата на Едвин за "преотстъпената държава" придобива ново, международно значение, ако се отчетат тези връзки и зависимости. 

На снимката: Министърът на природните ресурси на Русия Юрий Трутнев (в центъра със синя вратовръзка) и Иво Каменов от ТИМ (в центъра с черно сако и поло)

Биволъ

От няколко дни из медиите и интернет пространството броди един умопомрачителен документ, който бих определил като беазпрецедентен дори в не по-малко умопомрачителния само по себе си български преход. Става дума за пълномощното, с което Данчо Симеонов, областен управител на Варненска област, упълномощава изпълнителните директори на "Холдинг Варна" АД Ивелина Кънчева – Шабан и Милчо Петков Близнаков да...

Не е за вярване това, за което ги упълномощава. Упълномощава ги да извършват от негово име и за сметка на държавата определени действия, изброени в списък от шест точки. Упълномощава ги да представляват държавата. Преотстъпва им я. Дословно – както е написано в точка първа: "Да представляват държавата и областния управител пред община Варна, РЗИ "Варна", ВиК ЕООД "Варна", Е.ОН България мрежи, Български пощи ЕАД, РЗПАБ Варна, както и всички други ведомства, предприятия и дружества във връзка с изпълнението на частта от инвестиционния проект "Алея първа – гр. Варна", свързана с изпълнение и осъществяване на укрепителни мероприятия."

Холдинг "Варна" е част от една трибуквена групировка, за която медиите напоследък не смеят да гъкнат, а премиерът и вътрешният му министър моментално губят настроение, ако някой запита за тях. Става дума за ТИМ, разбира се. Тези достойни честни частници се радват и на завидна международна популярност – разследващи журналисти пишат книги за тях, а американските посланици в София ги класифицират в секретни грами като най-голямата заплаха за българската икономика.

Тези оценки показват (но само приблизително) до какво дередже я е докарала българската държавност. Ако кметът на Палермо би упълномощил босовете на Коза Ностра да го представляват в мащабни инвестиционни проекти, то неговият жест би бил приблизително равностоен на стореното от Данчо Симеонов.

Проблемът обаче не е само там. Проблемът е мащабен като плещите на Бойко Борисов. Областният управител е държавен слушител от много високо управленско равнище. Преотстъпвайки своите правомощия на една частна корпорация с не особено чист имидж – и то по проект, която е станал повод за напълно обосновани обвинения в корупция и за яростен сблъсък между обществени и корпоративни интереси, този областен управител на практика дезертира от задълженията си и саботира собствените си отговорности.

Държава, която преотстъпва по подобен начин прерогативите си, просто няма как да бъде уважавана от когото и да било – както от бизнесмените с бели якички, които се гоят за нейна сметка, така и от "редовите" граждани, които вече ще се чувстват в правото си да я ментят всеки път, когато имат сгоден шанс.

Именно затова "пълномощното" на Данчо Симеонов е безпрецедентно. То е престъпен акт, който взривява и последното останало доверие в държавната власт. И е акт, който не може да бъде премълчаван. Този човек не би трябвало да продължи още и секунда да бъде областен управител. И ако не бъде незабавно уволнени, то това би било ясен сигнал, че и самото правителство не е далеч от мисълта да подписва подобни пълномощни. Че ТИМ е групировката на властта – и че всичко всъщност е започнало в "Тео Интернешънъл" през 1994 г. – и продължава със същия замах и манталитет.

Конкурсът Български награди за уеб 2012 се организира за четвърта поредна година от Българската Уеб Асоциация (BWA) и ще се проведе през месеците май и юни 2012 г. Основната му цел е да поощри професионализма в уеб, като стимулира добрите практики, създадени през последната година. Категориите … Подобни статии:

1. Томбола с награди в Pinterest? Защо не.
2. Пет техники за линк билдинг за български сайтове

Една от най-ползваните услуги, предоставена от Google, Google Translate, обяви, че бройката на активните потребители, които се възползват от безплатната услуга, е достигнала 200 милиона. Припомняме ви, че Google Translate бе пуснат през 2001г, а тогава наличните езици, от които можехме да избираме, бяха едва … Подобни статии:

1. Google+ с 400 милиона потребители до края на 2012
2. Foursquare – 15 милиона потребители и 750000 бизнеса по-късно