Тайната сделка Саркози - Кадафи

Les Inrockuptibles 02.05.2012 Мишел Депраткс

Атомна централа за Кадафи срещу освобождаването на българските медици. Конфиденциални документи показват, че това е сделката сключена през 2007 между Франция и полковник Кадафи. Разкрития за тайната, която Никола Саркози пази от пет години.

"Трудно е" - оплакваше се навремето Никола Саркози, който преговаряше с Кадафи за помилване на петте български медицински сестри и лекаря, осъдени на доживотен затвор, защото според либийското правосъдие са заразили умишлено деца с вируса на СПИН.
Беше "трудно", но той успя и това беше триумф: всички бяха освободени. Оттогава тегнат съмненията: какво е обещал Никола Саркози в замяна на този хуманитарен жест? В деня на завръщането на медиците в България, френските Зелени го обвиниха, че е отишъл дотам, че да купи милостта на либийския лидер срещу опасен обект: атомна мощност. От пет години Никола Саркози противопоставя на това обвинение един и същ отговор: нищо, нищо не е предложено, нищо не е договорено тайно. Как би могъл да даде атома на един луд, в замяна на дипломатически подарък? 

Вторник, 17 април, точно преди първия тур на президентските избори, журналист от Франс Интер припомня темата. Никола Саркози отговаря с неговия специалитет - "обратен юмручен удар". Той обвинява питащия и го изправя пред друг въпрос: "Между тези, които казват, че г-н Кадафи е платил моята кампания и другите, които искат да му дадат ядрена централа, наистина ли вярвате", поучава той, "че бих направил всичко това ако беше вярно"?

Днес в архивите на Елисейския дворец и на Ке д'Орсе са натрупани дебели конфиденциални досиета относно аферата Кадафи. Les Inrockuptibles можаха да се запознаят с много от тях. Ето какво е договорено между Франция и Либия през юли 2007, през седмицата, предшестваща освобождаването на българските медици. От документите научаваме най-напред, че главното в тази афера е решено в рамките на седем дни в поредица от блъфове, далеч от търпеливата и разумна дипломация. Съдбата на българските медици е решена срещу френски ракети и ядрена централа. Историята започва във френското посолство в Триполи, понеделник, 16 юли 2007, седмица преди освобождаването на сестрите. Посланикът Жан-Люк Сибиюд получава в 20ч55 шифрограма от Париж. Съобщението, което е с висок гриф на секретност е подписано от съветник на Бернар Кушнер в Министерството на външните работи. В него пише: "За посланика, лично" Париж иска от своя дипломат "да се свърже на най-високо ниво с либийските власти, за да им представи проект за рамково споразумение за френско-либийско сътрудничество".

Вече трети месец Саркози действа активно, за да убеди Кадафи да освободи медиците. Той вкарва в играта своята съпруга Сесилия, която учестява пътуванията до Триполи, за да омагьоса Либиеца. Той телефонира от време на време на Кадафи от Елисейския дворец, за да обсъди важните теми: медиците, разбира се, но също така проекта за френско-либийско споразумение, което ще донесе договори на френските предприятия и ще възстанови либийската икономика след десетилетие на ембарго. Това е "рамковото споразумение за сътрудничество", което Париж споменава в нареждането до посланика.

Дали този проект е свързан с условието за освобождаване на българските медици? Съветникът на Кушнер го обяснява на посланика: "Този текст може да бъде подписан при посещението, което възнамерява да направи президентът на Република Либия, ако дотогава сме получили потвърждение за екстрадирането на сестрите". Да оставим дипломатическия стил и да преведем: освободи сестрите и ще подпиша споразумението за сътрудничество между нашите две страни. Това предложение вече показва, че противно на това, в което Никола Саркози се кълне от пет години, наистина е имало пазарлък между него и полковник Кадафи, свързващ освобождаването на сестрите със споразумението за сътрудничество.

Но какво точно предлага Никола Саркози на Муамар Кадафи? Съветникът на Кушнер го разкрива в нареждането до посланика: "Ще подчертаете, че това споразумение покрива всички сфери [...] и точки на съгласие, съгласувани в телефонните разговори между Президента и Гида".

Дипломатическата телеграма изброява тези "точки на съгласие": те се отнасят до всичко, което би позволило на Либия да рестартира икономиката си и да намери своето място сред нациите. Париж изброява: "политически диалог", "Средиземноморието", "Африка", "сътрудничество", "икономика", "борба срещу тероризма", "сигурност", "нелегална имиграция". В списъка се вмъква нещо почти невидимо между "сътрудничество" и "икономика". То обаче бие на очи и се е набило на очите на Кадафи: "атомна енергия". Дали Никола Саркози изпраща по този начин един вид закодирано съобщение, с което казва: ако ти освободиш българските медици, ще спечелиш ядрена програма? Продължението на преговорите ще го покаже.

Посланикът изпълнява нареждането: съобщава на либийците за предложението за споразумение. Два дни по-късно, четвъртък 19 юли, той изпраща в Париж отговора на либийците. Дипломатическата му телеграма предупреждава министърът на външните работи, Бернар Кушнер, че Кадафи е харесал да прочете "атомна енергия" в предложението изпратено от Франция. Посленикът пише относно "реализацията на електро-ядрена програма в Либия", че "нейното споменаване в рамковото споразумение е важен политически жест от наша страна". Превод: благодарим ви, французи, че не забравихте какво се очаква от вас. Посланикът добавя, че "либийците очакваха този сигнал, който отговаря на персоналното искане на полковник Кадафи". В резюме либийците са схванали намека и са отбелязали важната ключова дума "атомна енергия".

От двете страни вече знаят върху какво преговарят. Саркози иска освобождаването на сестрите. Кадафи иска атома. Либиецът ще прецизира исканията си. Петък, 20 юли 2007 е празничен ден в Либия. Външният министър на Либия призовава "спешно" нашия посланик. Когато той отива, двама висши либийски чиновници връчват на французите два изготвени от тях документа. Първият е военно споразумение. Посланикът го прочита и открива последните апетити на Кадафи: той иска бойни оръжия, ракети, френски екипировки за сигурност и поддържане на реда в Либия. Той иска също френски офицери да обучат специалните сили на неговата армия. И желае също, това посланикът ще го прочете във втория документ, ядрена централа.

Проблем. Франция знае от опит, че Кадафи е непредвидим, способен на обрати колкото неочаквани, толкова и заплашителни. Да се даде ядрена мощност на този човек, който навремето поръча взривяването на граждански самолети и бомби не е като да се даде атом на Нелсън Мандела. Посланикът проявява рефлекс на предпазливост. Той смекчава искането на либийците и ги предупреждава: ако Саркози пристигне в следващите три дни в случай на освобождаване на българските медицински сестри, срокът му изглежда твърде кратък, за да се довършат два толкова важни текста. Либийците признават за този проблем, но настояват, че ще бъде добре за развитието на събитията ако Франция "осъзнае" тяхното предложение. Посланикът си тръгва с двете либийски искания: ракети и атом.

В 15ч13 посланикът редактира конфиденциална телеграма до Париж. Той настоява върху съобщението на Кадафи: "Либийците държаха да отбележат чрез връчването на тези текстове цялото значение, което тези две стратегически области ще имат за напредъка на нашите отношения". Да го кажем просто: Кадафи предупреждава, че атомът и ракетите обуславят бъдещите споразумения. Няколко часа преди пътуването на Саркози до Либия, което както знаем зависи от освобождаването на сестрите, съобщението е доста смело. Но то ще сработи.

Три дни по-късно, през нощта на 23 юли, посланикът получава нова конфиденциална телеграма от Париж: ядреното споразумение на Кадафи е прието от французите. Те са преписали дословно либийското предложение. Има все пак една малка разлика. Либийците говорят за "споразумение". Французите за "меморандум за разбирателство". Дали това е хитрост, за да се минимизира френския ангажимент? Не съвсем, ако се вярва на обясненията на Париж. В шифрограмата Ке д'Орсе обяснява на посланика причините за промяната на юридическия формат. Става дума да се заобиколят международните споразумения, които налагат правила за предпазливост. Ако Франция иска да продава своя ядрена технология в Африка или другаде, ангажиментите в областта на неразпространение на ядрената енергия я принуждават да се консултира най-напред с европейските съседи. Ако подпише с Кадафи "меморандум за разбирателство", тя спестява този етап и може да се напредне по-бързо. Както пише Париж до посланика, Франция търси просто "да избегне тежестта и сроковете на процедурите на консултации, които нашите задължения към Евроатом (Европейска общност за атомната енергия б.ред.) ни налагат и които не биха били съвместими с нашата съвместна воля да поставим бързо основите на сътрудничеството в тази област"...

Следва...

Превод Биволъ

Прочети цялата новина

Свързани новини: