Темида прогледна с едното око, а Борисов намигна предизборно

Ако има професия, която да е синоним на думата „рекет” в България, това е митничарската, конкурирана единствено от пътната полиция. За митничарите и незаконно натрупаното им богатството се разказват легенди, подкрепени с много видими доказателства, покрити с шапка невидимика единствено за онези с козирките, които са си ги нахлупили пред очите- така разбираха те играта на сляпа „Многострадална Темида”.

И ето, че най-после се случи случка на една цяла митничарска смяна, която беше заловена да събира обичайната реколта рекет. Прекратяването на тази явно рутинна операция е наистина невиждано постижение в разкриването на публичните тайни в държавата ни.

Пак по същото време беше приет законът за конфискуване на незаконно придобитото имущество. Опозицията се самоизобличава като гузна закрилница на незаконно забогатели другари и другарки, смятайки го за оръжие за политически натиск. Властта тържествува, сякаш имаше друг вариант за гласуване.

Темида се включи по своему, като погали т.н. братя Галеви с присъда, от която ефективно ще пострадат с някои неудобства за около година и половина ограничаване на свободата им при облекчен режим. При това ще „лежат” на хвърлей място от ареала на тяхното дългогодишно господство. Особено съм впечатлен от впечатлителността на Темида от благотворителната дейност на „братята”, която смекчила сърцата на съда и стопила с около две години поисканата им присъда за рекет и други подобни занимания от тяхна страна. Това е признание за значимостта на благотворителността в условията на абдикиралата ни от какво ли не държава, в която споделянето на част от рекета с част от народа се приема като похвален компесаторен механизъм. Той е подобен по своята философия на онзи, заради който и до днес бедните в Колумбия оплакват от сърце застреляния от полицията наркобарон Пабло Ескобар, споделял великодушно някой долар от кървавия си бизнес с гладните обитатели на раздираните от престрелки и атентати крайни квартали на латиноамериканската страна.

Трите новини, които отгоре на всичко се допълват по смисъл като стъпки към демонстриране на някаква заинтересованост от възмездие срещу грабителите на България, щяха да заслужават единствено и само адмирации, ако не бяха отново вкарани в контекста на пътуващия предизборен цирк. За него допринесе абсолютно ненужният водевил на премиера Борисов, разигран със заплахата му да подаде оставка в случай, че законът не мине.

Законът мина и Борисов не пропусна да изпълни поредния си скеч в игра на кеч с поваления противник. Този път се вживя в ролята на гладиатора, който благодари за победата си на…своите подчинени. Били го спасили от подаване на оставка, заяви премиерът, който наистина, ама съвсем сериозно си носил бил в джоба разписаното желание да слезе от властта заради евентуално неподчинение на онези, които не само изпълняват волята му по всички въпроси, но и дори се борят за правото да бъдат забелязани като първенци в предугаждането на всяка негова стъпка, за да са в „крак с времето”. Примерите са безброй ( да не се връщам към грозната картинка как депутати от ГЕРБ бяха разигравани да обуславят пред публиката отмяната на забраната за тютюнопушенето на публични места, а после се впрегнаха да говорят обратното в мига, в който Борисов си смени мнението).

Не е хубаво да ни се подиграва г-н премиерът, че е допускал думата му да бъде скършена на две и поради това храбро е бил готов да се жертва. Но той си ни е такъв-шегаджия от класа с усет към шоуто с опаковането и на най-опаките ситуации с опакото на ръката.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: