На 17 март, след повече от 3 десетилетия борба за справедливост, от този свят си отиде Джон Демянюк, жертва на комунистическата пропаганда и ционисткия лов на вещици.

 Демянюк почина на 91 г. в старчески дом в немската провинция Бавария, осъден да прекара последните си дни далеч от близките си и своя втори дом Кливланд, Охайо. Душманите обаче не дават покой на Иван Николаевич и в смъртта!. Както подобава на вярващ православен християнин, роднините на Демянюк желаят тялото му да бъде пренесено и опято в украинската катедрала Св.Владимир. Т.нар. център "Симон Визентал" (частното юдейско Гестапо) размахва назидателно пръст, погребение в Кливланд щяло да се превърне в "демострация в подкрепа на покойния", а гробът му - в място "за поклонение на неонацисти".

На 3 април 1920 г. в Дубови Махаринци, украинско село във Виницка област, се ражда Иван Николаевич (Миколайович на укр.) Демянюк. Иван успява да преживее кошмарния Гладомор(1932-1933), а сетне започва работа като тракторист в местния колхоз. През 1941 г. е мобилизиран в съветската армия, но попада в немски плен само година по-късно, след битката при Креч. Откаран е в лагера Хелмно, край Лодз. Поставя траверси, разтоварва влакове и камиони, копае торф. През пролетта на 1944 г. заедно с още 350-400 военнопленници от украински произход, получава италианска униформа и заминава за Грац, където се възстановява (пристигнах "кожа и кости", свидетества Демянюк пред съда в Йерусалим) и възвръща теглото си. В началото на 1945 г. постъпва в РОА (армията на Власов) и е зачислен във Втора пехотна дивизия към охраната на генералския състав във военна база Хеуберг, но без да му бъде предоставено оръжие. Краят на войната посреща Демянюк в Австрия, на 9 май 1945 г. със свои другари от РОА се предава на американското командване в Залцбург. Оцелява и в хаоса на следвоенна Германия. Работи като шофьор към американската армия, задачата му е да осигурява транспорт до бежанските лагери. В Ландсхут, Бавария се запознава с Вера Ковлова, за която се жени през 1947 г., а 3 . по-късно се ражда и дъщеря им Лидия. Младото семейство митарства из Южна Германия до 1952 г. когато получава одобрение от американските власти и емигрира в САЩ. Установяват се в Кливланд, щата Охайо, където Демянюк започва работа като механик във фабрика на "Форд". През 1958 г. Демянюк получава гражданство и официално "американизара" малкото си име на Джон. Раждат се и още две деца - Джон-младши и Айрин.

Следващите 17 г. семейство Демянюк живее като част от американската работническа класа и украинската диаспора на Кливланд - най-старата в Съединените щати. Украинската общност обаче е идеологически разделена. Една част поддържа топли отношения със СССР. Тази група има и собствен вестник "News from Ukraine" (Новини от Украйна), чиито издател Майкъл Ханусяк не крие връзката си с властите в Москва. Според изследователи, основна задача на просъветсккото звено била да клевети настроените антикомунистически украински националисти в САЩ, пускайки "обвинения" за сътрудничеството им с нацистите по време на ВСВ. Последвали раздори между украинците в изгнание, а общностният им имидж търпял тежки удари.Тази съветски метод за борба с противниците, чрез дезинформация и фалшифицирани или напълно изфабрикувани доказателства, е добре известна. В средата на 80-те дори Федералното министерство на вътрешните работи излиза с официално предупреждение по отношение на тази практика. По-странното е как американските власти се оставят да бъдат повлияни от въпросната просъветска група по случая "Демянюк".

(следва продължение...)