През 1975 г. след по думите му "задълбочено проучване в съветските архиви", Майкъл Ханусяк представя на Департамента по имиграция и натурализация в Ню Йорк, списък от 70 души, предполагаеми колаборационисти от украински произход. Сред тези имена е и това на Иван (Джон) Демянюк, който бил служил в Собибор и Флосенбург, според показанията на някой си Х. Данилченко. Това, задно със СНИМКА на идентификационна карта, уж докуметираща присъствието на Демянюк в двата лагера, се оказва достатъчно за департаманта по имиграция. Ролята на близкия до съветските власти Ханусяк за "трансформацията" на Иван Демянюк в свирепия лагерен тъмничар Иван Грозни, е пределно недвусмислена, а сенките на истинските пудбодители се подават зад кулисите. След като 1976 г. "Новини от Украйна" призовава официално властите в САЩ да се задействат по случая, Министерството на правосъдието иска Демянюк да бъде лишен от американското си гражданство, понеже попълнил неверени твърдения в апликационните си документи.
Междувременно, в Израел се намират свидетели, които идентифицират по снимка Демянюк като Иван Грозни от Треблинка. През 1979. случаят е прехвълен към създаденият от президента Картър, Офис за специални разследвания към Министерството на правосъдието. Задачата на звеното е да издирва и разобличава укрили се в САЩ нацисти и колаборационисти.

Прословутото факсимилие на паспорт с името "Демянюк" ,отпечатана на страниците на "Новини от Украйна", си остава и единственетото "документално доказателство", на което се базира цялото досъдебно производство в Израел. През 1986 г. Демянюк е екстрадиран. Делото започва, а оригиналът на ключовия за обвинението документ, така и не пристига от СССР по официалния ред. Доставя го една изключително любопитна личност - Арманд Хамър.

Хамър е американски олигарх от руско-еврейски произход. Поддържа тесни дружески контакти със СССР още от 20-те години, когато сключва с Ленин първия си договор за доставка на американска пшеница. В България става популярен като един от финансовите благодетели на асамблея "Знаме на мира".

Дитер Лехнер, експерт нает от защитата, доказва, че картата е пълен фалшификат, като при анализа са открити вещества навлезли в печатарството едва през 60-те! Екпертизата е потвърдена от криминална полиция на ФРГ. Прокурорът Михаел Шадек пренебрегва фактите и отсича:

Германските власти са "натиснати" и в крайна сметка, вещото лице изпратено пред съда от Федералната криминална полиция, прочита един твърде нееднозначен доклад, в който се отбелязва, че има известна прилика между ретушираната снимка от документа и истинския Демянюк. До своите началници в Германия, докадчикът д-р Алтман, пише:

Оказва се, че снимката е правена през 1947 г. и е... взета от документите, с които Демямюк кандидатства за американско гражданство. Предположението, че КГБ официално са изфабрикували личната карта, до голяма степен се опровергава от лошото качество на изработка и от невежеството по отношение на структурата, която би следвало да издаде подобен докумет. Това Лехнер доказва убедително в експертизата си. Не бива да се изкючва обаче възможнистта, определен кръг в рамките на КГБ, свързан с американските имиграционни власти, да е съдействал за фабрикацията.

Към 1987 г. обвинението постепенно отстъпва от личната карта като основно доказателство и залага изключително на свидетелските показания. Свидетел номер 1 безспорно е Еляху Розенберг. Розенберг, преживял Треблинка, се прочува през 60-те с показанията си по процеса "Айхман". Почти всичко, което официалната историография приема за неоспоримо по отношение на Треблинка, дължим на неговите спомни. През 1947 г. във Виена, Розенберг твърди, че "украинецът Иван е убит в съня си от лагеристи през 1943 г". Когато защитата изтъква този факт пред съда, Еляху Розенберг смотава, че вероятно не е бил разбран правилно от протоколиращия разпита и че само бил чул слух от трето лице за убийството на Иван Грозни. Въпросният секретар Т. Фрийдман е жив и драв, но отказва да свидетелства с аргумента, че е заплашван с убийство, ако потвърди свидетелствата на Розенберг от 1947 г.

На 18 април 1988 г. съдът намира Демянюк "без колебание и с пълна убеденост" за виновен по всички обвинения , заключавайки, че той е надзирателят Иван Грозни от Треблинка. Седмица по-късно е произнесена и присъдата – смърт чрез обесване.

(следва продължение...)