Журавли Мне кажется порою, что солдаты, С кровавых не пришедшие полей, Не в землю эту полегли когда-то, А превратились в белых журавлей….

Вчера Холандия прие закон за гарантиране на отворения и неутрален характер на мрежата (си). Това е първата държава в Европа, която урежда неутралността на мрежата в закон.  Повече  и разпоредбите.

• Предистория за САЩ и ЕС.
• Съобщение на Комисията.
• Заключения на Съвета .

Лобистките поправки в Закона за горите създават сериозни опасности за безразборна сеч, строителство и вилнееща корупция. Законопроектът, който предстои да се гласува окончателно тази седмица в Народното събрание, ще короняса земеделския министър Мирослав Найденов за „горски цар” – еднолично ще определя „концесионерите” на ски пистите и ще назначава новите „горски милионери”, като раздава правата за [...]

Преди 2 години ви разказахме за изграждането на най-голямата подводна галерия в света – National Marine Park of Isla Mujeres – недалече от курортния град Канкун в бистрите води на Карибско море.

Следващото видео показва какви промени са претърпели експонатите на подводната инсталация Silent Evolution, както и непоказвани кадри от реализирането на проекта на дизайнера Jason deCaires Taylor.

Океаните изобилстват с микроскопични организми, които непрекъснато се спускат към морското дъно, прикрепват се към него и колонизират всяка твърда повърхност, като по този начин поставят началото на нови естествени рифове. Кораловите рифове привличат разнообразни морски обитатели – риби, гъби, водорасли, раци, морски кончета и морски звезди, като им предлагат убежища или място за размножаване.

Само 10-15% от повърхността на морското дъно е достатъчно солидна за да позволи възникването на естествени рифове. Ето защо изкуствените рифове, създадени от трайни и екологично безвредни материали са добър заместител на природните. Те позволят успешното развитие на коралите и привличат и поддържат жизнеспособни морски екосистеми.

Едно от най-големите предимсттва на изкуствените рифове е това, че те отклоняват вниманието на любопитните гмуркачи от естествените рифове, които в последните десетилетия страдат от значителен упадък поради твърде много посетители, освен от климатичните промени. Като се предлага алтернатива на туристите-гмуркачи се дава възможност на естествените рифове да се възстановят и развиват нормално.

По-рано тази вечер, в пресконференция Кофи Анан заяви, че мирният план е единствената възможност да се избегне гражданска война в Сирия. Пресконференцията беше предавана пряко от Женева, като в студията на France 24, BBC и Al Jazeera се обсъждаше казаното от Анан, а по-късно и от сирийският представител в Обединените нации, Башар Джаафари. Анан обясни загрижеността си от ескалирането на насилието в Сирия, както и нарушенията на спирането на огъня. Това, което не определи правилно е, че мирният план е последната надежда. Защото в Сирия гражданската война е факт, който продължава да бъде игнориран нарочно или не. Още от декември 2011 година на територията на страната действат всички сигнали за започнала гражданска война. Според определението: Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава.Целта на едната страна може да бъде установяване на контрол над държавата или над определена област, постигането на независимост на отделна област или промяна на държавната политика. Женевските конвенции не дават пряко определение на термина „гражданска война“. Те описват т.нар. „военни конфликти от немеждународен характер“, които включват и гражданските войни. Сред критериите за такъв тип конфликт са четири задължителни условия: 1.  Въстаналата страна да контролира част от територията на държавата Това в [...]

183 са селата в България, в които няма нито един жител. Най-големият град, който не е областен, остава Асеновград, а село №1 отново е софийското Лозен. Това сочат данни на Националния статистически институт. Само 10 месеца, от преброяването през февруари 2011 г. до края на годината, безлюдните населени места у нас са се увеличили с 2. Най-много безлюдни селища има в област Габрово – 71, следвани от Велико Търново, където в края на миналата годината има 55 села без население, следвани от областите Кърджали – 12, 8 - в Смолян. 7 в Хасково , по 5 в Стара Загора и Благоевград, в Бургас и в Софийска област опустелите села са 4.

Шофьор на камион пътува по шосето. На едно място стои стопаджийка с туба в ръка. Спрял той и я качил. Пътуват нататък. Шофьорът от време на време хвърля по едно око към девойката, а после към тубата. По едно време не издържа и пита: - Винце? - Не! - Ракийка? - Не! - А какво е тогава? - Бензин! - Че за какво пък ти е бензин? - Абе знам ви аз вас – шофьорите. До първата горичка и бензинът все ви свършва! Усмихни се, България! Цените на петрола паднаха до най-ниските си нива през годината. Сега сме в очакване на корекции на цените на горивата, които скачаха непрекъснато при поскъпването на черното злато на световните борси. Иначе ни остава другият вариант – по една туба и на автостоп.

Рекламен филм за българската столица София, направен под формата на разказ на един англичанин,Тери Рандъл, който живее в София от10 години и не само харесва, но е и опознал града до толкова, че се чувства Софиянец. Той показва забележителностите и разказва уникалната история на града, датираща отпреди Христа, на своя приятелка от Дания.

Странно е, че министър от страна - членка на ЕС, като Николай Младенов се включва в инициативи за Западните Балкани, подети от Ахмет Давутоглу

Във вторник двама от българските президенти - Петър Стоянов (1997-2002) и Георги Първанов (2002-2012), демонстрираха практически силата на Втория закон на термодинамиката, който обяснява защо има минало и бъдеще. Двамата държавни глави независимо един от друг направиха некрасиви изявления за своите политически партии - дясна и лява, и от тях стана ясно като бял ден, че те вече категорично не могат да се върнат там. Въпреки че и двамата тръгнаха към "Дондуков" 2 от лидерските си кабинети на "Позитано" 20 и "Раковски" 134, днес те се чувстват като нежелани гости, които обаче много искат да останат с преспиване. Това не са произволни разсъждения, а изводи, базирани върху последните статистики и социологически проучвания, според които например залозите за Станишев - Първанов са 3 към едно в полза на младия председател на столетницата и на ПЕС. Забързаният към старото си кресло в БСП Георги Първанов обаче очевидно няма търпение и не чете подобни нагласи, та вероятно затова...

Европейските граждани и бизнес са зависими от интернет и за опазването на неговата сигурност трябва да се прилагат по-високи стандарти за защита. За това настоява доклад на Ивайло Калфин, приет с 51 гласа "за" и 7 "против" от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламе...

Из книгата на Олег Айранов „Муха на пагона“

Доцент Антоний Тодоров е завършил френската езикова гимназия и Международни отношения във Висшия икономически институт. Той е доцент по политология в Нов български университет, доктор на политическите науки и е бил зам.-ректор по международната дейност. Доц. Тодоров е бил декан на Магистърския факултет. - Доц. Тодоров, с какво изборите във Франция и Гърция ще променят Европа? - Изборите и в Гърция, и във Франция бяха отчетени в много европейски страни като реакция на обществата в тези две държави към начина, по който се вземат общите решения в европейските органи, които са избрани демократично. Имам предвид Европейската комисия или други такива институции на ЕС. В Гърция се получи ситуация, при която на преден план започнаха да излизат политически партии, които са изключително критично настроени към постигнатото споразумение за стабилизирането на страната и които искат да го предоговарят. С други думи, гръцкото общество не послуша съветите, които им даваха от Европейската...

Борислав Михайлов прие хвърлената ръкавица от Христо Стоичков и отговори подобаващо на бившия си съотборник в националния отбор. Въпреки че бе категоричен, че президент на БФС не трябва да разговаря с "прост треньор", Боби даде да се разбере, че е готов за битка. Михайлов заяви, че със сигурност ще се кандидатира отново за шеф на футболния съюз и ако Стоичков иска диспут, трябвало и той да се кандидатира. Пред ТВ7 президентът говори още за националния отбор, случката от мача с Швеция от световното в САЩ '94, лиценза на ЦСКА и бъдещето на "А" група. - Как ще коментирате нападките на Христо Стоичков към вашето управление на БФС? Какви са отговорите на поставените от него въпроси? - Изненадам съм от поведението на Христо Стоичков. Всички тези атаки са провокирани от негово искане, което нямаше как да изпълним. Той пожела да отменим един червен картон. Ние събрахме комисията, поканихме въпросния рефер. Той застана твърдо зад показания картон и вместо да го отмени, реши да се...

Уникално за България устройство за управление на компютри с помощта на мисли ще бъде представено в Университет за архитектура, строителство и геодезия тази събота в рамките на поредната конференция TED X у нас. Два подобни апарата ще бъдат на разположение на гостите на конференцията, като входът за нея струва 35 лева. Устройствата за четене на мисли се първите от този вид, които се внасят в България и са част от втората произведена изобщо партида. Апаратът може да мести обекти по компютърния екран само с помощта на човешка мисъл. Въпреки че има период на обучение, в който той не се справя перфектно, устройството е толкова ефективно, че с него могат да се играят и компютърни игри Машината се слага на главата на потребителя и чете мислите му. Според Христо Алексиев, организатор на конференцията TED Х, това е последният етап в еволюцията на компютърния интерфейс. След клавиатурата и мишката и след устройството на "Майкрософт", с което машините могат да разчитат и човешки...

Мафията и корупционерите трябва да бъдат не само преследвани и наказвани. За да бъдат трайно прекършени, трябва да бъдат лишени от натрупаните незаконно финансови ресурси и имущество, които често им дават не само възможности за охолен живот, но и солидни инструменти за влияние в обществото и практическа недосегаемост. Това разбиране се превърна в основа за противодействие на организираната престъпност в западните демокрации през последните десетилетия. Чрез мерките срещу изпиране на пари и механизмите за отнемане на престъпно придобитото имане. Прояденият от криминални структури и корупция български преход, катализиран от неефективността на правораздаването, произведе огромни криминални богатства. Гледката на криминални типове, които нямат легални доходи, но се движат с лъскави кортежи и охранителни роти, на които биха завидели и арабски шейхове, нанесе тежки травми на чувството за справедливост в обществото. Държавата се нуждаеше от нови инструменти, за да има шанс срещу...

През цялото пътуване галих волана на пасата. Хайде, поглези се малко, казвах, че след няколко дена ще те върна в България. Пасатът показваше най-хубавата си возия, взимаше виражите на завоите по Австрийските Алпи, сливаше се понякога със синината на река Салце. Когато я пресичах край Оберндорф или в Залцбург. Солената река вероятно отдавна е заличила всички рани на Австрия, мостовете я обкрачваха, а пасатът искаше да поседи понякога по средата на някой от мостовете, обрамчени с метални греди и перила, с каменни прегради, върху които трябва да се покатериш, решиш ли да скочиш в реката. Вероятно обаче никой не бе скачал от тези мостове, защото липсваха тези характерни за нивото на очите в родината ми некролози, до които предизвикателно подаваха пръстчета нарязаните хартийки с телефонни номера за квартири под наем. В България винаги обявите за квартири под наем се лепят до некролозите. Некрологът обикновено е последният адрес на някого, така че можем спокойно да го приемем като...

Въпреки използването на оръжия за масово поразяване, прочистване на територии и екзекуции на цели семейства, Русия губи първата чеченска война. Снимки на Александър Неменов. Втора тактическа ракета тип Искандер в небето над Грозни. Първата ракета вече е ударила целта си. Руски хеликоптери прочистват чеченско село. Жертвите – 4321 само за няколко седмици военни действия, над [...]

1-ВИ БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОРЕН ТАНЦОВ ФЕСТИВАЛ В НЮ ЙОРК по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост - 24 май

Поредното изтриване на българското знаме от съветския паметник в София ме вдъхнови да перифразирам световно известното стихотворение „Финли” на Робърт Бърнс.

Тук е страната на победоносната любов към мъртвия СССР. Заличителите на българския трибагреник ще разпознаят себе си в Ким Филби- съветският разведчик, успял дълги години да продава родната си Великобритания на съветските другари без да го хванат.

Филби
-Кой трие в този ранен час?
-Аз трия, каза Филби.
-Върви си, всички спят у нас.
-Не всички, каза Филби.
-Кажи ми кой е наредил…
-Да, зная, каза Филби.
-Кажи, бъди тъй мил.
-Не казвам, каза Филби.
-И все пак- кой ти плаща вън.
- Руснаци, каза Филби.
-Простаци ли? Защо навън?
-Отвътре идват, каза Филби.
-При мен да дойдеш току виж…
-Не плащаш, каза Филби.
-И утре флага ще свалиш ?
-И утре, каза Филби.
-Ще те преборя, ала чуй…
-Бори се,каза Филби.
-Ще те преместя в Козлодуй.
-Не думай, каза Филби.

Share on Facebook

Преди няколко седмици на пазара излезе книга на млада китайска авторка – У Мейчън. Водена от любопитството си да узная как пишат китайците, прочетох „Необикновена принцеса“. Дебелата книга със страхотно оформление и готини картинки не успя да ме убеди в невероятния писателски талант на авторката, но…нека започна отначало.

В книгата У Мейчън описва живота на малко момиче на име Принцеса, наричано още Сиси. Детето обожава историята за „Снежанка и седемте джуджета“ и често разиграва приказки в главата си. Освн това получава като подарък от баща си едно интелигентно мече, което може да говори, мисли и чувства – експериментална разработка на име Йоми. Бащата на Сиси е известен учен, натрупал много пари от патентованото си откритие, а майка й… според слуховете май е слугиня. Момичето не желае да обръща внимание на подобни клюки, но все пак се замисля защо майка й не ходи никъде с нея и баща й.

Неусетно времето минава и на 53 страница Сиси тръгва на училище. Оттам започва истинската история на съвременната китайска Пепеляшка (така и не разбрах защо не е в ролята на Снежанка!). Родителите й загиват в катастрофа, появява се някаква бивша жена – вещица (не лети с метла, просто е много гадна!), Принцеса сънува разни джуджета – Хубавелко, Всезнайко и Суперриба (него го търси постоянно). Освен това момичето има страхотна прилика с братовчеда на съученичката си, отива в къщичката на Хубавелко, разбира, че е осиновена…

Обикновено такива книги ме карат да ги оставя. Тази – напротив. Прочетох я, за да видя какво ще стане, но както в началото четенето ми тръгна добре, така към края вече се изнервях на незавършените картини, образи. Авторката прескача от картина в картина, драскайки по няколко щрихи и продължавайки напред, наслагвайки нови и нови моменти. Образите се увеличават лавинообразно и към Сиси се прибавят малкият Чарли, Хенриета, бащи, майки, деца, завещания, Вартоломей, учители – въртележка от хора, чиято роля обаче виси недообяснена и недовършена.

Всъщност, книгата май ще намери верни почитатели в лицето на малките шест-седемгодишни деца, за които според мен е предназначена. Аз, колкото и да разсъждавам от детска гледна точка, все пак съм професионален читател и съм станала доста капризна по отношение на писането. Също така, имайки предвид факта, че книгата идва от комунистическа страна, в която начинът на живот и свободата на словото са доста по-различни от при нас, май У Мейчън наистина е пожънала огромен успех с издаването на „Необикновена принцеса“. Очаквам скоро да чуя и мнението на собствения ми детски барометър – Карин, която чете произведението в момента и май доста се забавлява!

Ревюто е първоначално публикувано в Детски книги.

Ако заседава в Конституционния съд Никола Саркози ще получава по 11 500 евро на месец, без да се броят облагите в натура.

Никола Саркози няма да е в нужда. Каквото и да реши за бъдещето на политическата си кариера, той ще се ползва от предимствата давани от Републиката на бившите държавни глави. Най-напред, ще получава пенсия от 6000 евро бруто, която се дава на бившите президенти независимо от продължителността на техния престой в Елисейския дворец. После той може да заседава в Конституционния съд в качеството си на бивш Президент и да получава за това 11 500 евро нето на месец.

Наистина, Франсоа Оланд обеща да премахне тази възможност бившите президенти да бъдат назначавани пожизнено в тази институция, но ако парламентът одобри премахването, то не би трябвало да е ретроактивно. Между другото, държавата дава на бившите президенти и премия за "специални нужди", за да "компенсира ограниченията, понасяни заради упражняване на статута (sic.)", за която не се знае колко е голяма.

Безплатни и неограничени пътувания в бизнес класа на Ер Франс

Но най-вече държавата предлага поредица от облаги в натура, разписани в "решение" подписано от Лоран Фабиус през 1985 г., когато беше премиер-министър на Франсоа Митеран. Служебен апартамент, "мебелиран и оборудван", двама полицаи за охрана, служебна кола с двама шофьори и не по-малко от седем сътрудника (шеф на кабинета, двама асистенти, функционер в държавния архив и три секретарки).

В добавка Никола Саркози ще може да пътува безплатно, благодарение на две карти за безлимитни пътувания, едната за Ер Франс, в бизнес класа, другата за държавните железници в първа класа. Най-накрая, ако пътуват в чужбина, бившите държавни глави са приемани от френския посланик, който трябва да им улесни престоя и да осигури "тяхното подслоняване в резиденцията на посланика или консула".

За държавата фактурата от тези многобройни облаги е солена: общата финансова тежест, която никой не знае заради разпръсването на разходите - може да бъде приблизително оценена на 1,5 милиона евро годишно за всеки бивш президент, подчертава депутатът Рене Досиер в книгата си "Парите на държавата" (издателство Seuil).

Заглавието е на редакцията. Оригинално заглавие: "Колко ще плаща държавата на Саркози след като напусне Елисейския дворец" от Тиери Фабр, списание Challenges. Превод Биволъ

Седмото издание на международната конференция за Microsoft разработчици и технологии ще се състои на 4 и 5 октомври в София. Миналогодишната конференция DevReach събра на едно място повече от 600 софтуерни разработчици / ИТ специалисти от 21 европейски страни и 28 лектори от 3 континтента. Тази...

През март НСИ отчита трети пореден месец спад на индустрията на годишна основа. На пръв поглед няма промяна, обаче все пак има.

През март добивната промишленост отчита растеж (3.6%); Преработващата промишленост рязко се подобрява и от голям спад през февруари (-6.9%) достига до почти нулев растеж през март (-0.1%). Целият спад на индустрията през март се дължи на спада в енергетиката (-14.3%).

Индустриално производство: промяна на годишна основа, %

Блогът за икономика 2012

Ако използвате социалната мрежа на Google, то сигурно знаете какво представлява Hangouts. За всички останали, обаче: това е услуга, която позволява на потребителите на Google+ да водят видео разговори с приятелите си. Досега тази услуга беше достъпна единствено за тези потребители, които се бяха рег...

Чл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Чл. 195. (1) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

Та, драги ми Асене, колкото и да си гладен, едно предполагаемо, недоказано и спорно, от правна гледна точка действие, набедено от тези, които печелят луди пари на ТВОЯ гръб, за престъпление, не може да бъде "изправено" с друго ОЧЕВИДНО престъпление, което ти извършваш в рекламното клипче на въпросната телевизия и нейната, меко казано, крайно нескопосана кампания...

Назаем от Д. Цонев

Преди време, ако си спомняш, твои приятели им пиеха мозъка със сламки до там, че ги накараха и голи да се съблечат даже, за да илюстрират, колко са ограбени...

Сега, твоите хора те вкараха директно в престъпление. Преодоляваш препятствия (проникваш с взлом, казано по-просто). За какво? За парче салам и за това, че някой си е свалил "Стъкления дом", за който ти си си получил хонорара, който тези, които са ти платили, са излъчили вече и са реализирали печалби от рекламите в праймтайма... А някой, който не е успял да изгледа филма по телевизията, сега си го е свалил, за да те гледа теб!

Какво правиш обаче ТИ?


Проникваш с взлом в дома на свой фен, за да си откраднеш малко салам...

И за да реализираш нова печалба за тези, които вече са спечелили от теб и сега услужливо те набутаха в престъпление...

Не си струва, не мислиш ли?..

Обръщение на председателя Шулц за Деня на Европа Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц ще отбележи Деня на Европа в обръщение към пленарната зала, в което ще говори за състоянието на ЕС и своето гледище за бъдещето на съюза. Дебатът ще започне в 15 часа на 9 май, сряда. Лидерите на политическите групи също ще направят [...]

От няколко години насам на мобилния пазар се говори за технологии за безжично зареждане и такива действително има, но все още повечето потребителски продукти се зареждат по традиционния начин - чрез кабел. Скоро, обаче, може да започнем да срещаме все повече и повече технологични джаджи, които ще се...

Хакерите от движението Anonymous са публикували личните данни на главния изпълнителен директор на компания Activision - Eric Hirshberg, като отмъщение за това, че те са представени в неблагоприятна светлина в клипа към играта Call of Duty: Black Ops 2. Видеото, описващо претенциите на ...

„Дяволът е в детайла”

Рая е интересен човек. Има икономическо образование. Работила е като „зомби на поточната линия в Кока-Кола”, като сервитьорка, зад касата на Бургер Кинг (отвъд океана), живяла е в Америка. Пише и издава електронни книги. Има блог за лични финанси. Дава уроци по танци. Публикувана е в GetRichSlowly и TheForbes. Дори веднъж вече е успявала да фалира, което за мен значи, че разбира и от бизнес.

Блогът на Рая за лични финанси е в списъка ми с „Блогове, които чета” отдавна, но не бях се навъртал скоро и вчера „по случйност” реших да навакасам с пропуснатото. Интересно, само два часа по-късно получих имейл от нея с молба да представя книгата й „Едно лято в Америка. Бизнес уроци и мемоари”.

Реших, че в цялата работа няма нищо случайно и моментално се съгласих. Изгълтах текста на един дъх – наистина чудесно четиво – откровено написано и…едно такова искрено и миличко ти става, докато го четеш, защото хем личи самоиронията на автора в описанието на съвсем делнични, дори битови проблеми, които само от дистанцията на времето изглеждат като такива, хем има лек сарказъм, добре подправено е с чувство за хумор и, едновременно с това, е доста сантиментално.

Отделно, много е полезна книжката откъм уроците, които предлага. Най-полезна е за хората, занимаващи се хотелиерство като семеен бизнес. Сервира им тънкостите от един добре изпипан занаят наготово. „Дяволът е в детайла”, казва Рая. Книгата е пълна с детайли от практиката на един успешен бизнес модел. Те са дяволски важни за хората от „индустрията на гостопримеството” и често биват единствената причина да имате или да нямате гости в семейния ви хотел. Книгата е полезна и за студентите, които се канят всеки момент да заминат за САЩ на бригада. Голям, хм,…престой ви чака там!

Спечели ме, също така, заради добре преплетените житейски, приключенски, емоционални, финансови и лични уроци, които е донесло това пътуване. Направена е дисекция на американската душа през очите на един млад българин. Както става обикновено в живота, нищо не съществува отделно от цялото. Всичко е доста преплетено.

Абе, личи си, че е писано с кеф. Подобен кеф изпитвах, докато пишех „По Пътя към Сантяго”. Ние, графоманите, ги усещаме тези неща. После кефът се прехвърля върху читателя. Ако не си работил с удоволствие по книгата, няма да доставиш удовоствие и на читателя.

Накратко, книгата на Рая е приятна и различна. Бих казал дори – симпатична. Един от хубавите пътеписи по действителен случай, ако мога така да го нарека, които съм чел напоследък. Но най-вече различна. Сами ще се убедите в това.

Авторката, обаче, също е интересна личност, затова я помолих да ми даде кратко интервю, с което аз и вие, тримата читатели на този блог, да се запознаем заедно с нея. Нека тя самата ни разкаже повече за себе си – в първо лице, единствено число:

Т: Привет, Рая. Предстои да ти задам доста тъпи, но директни въпроси, за което предварително те моля да ме извиниш.

Р: Тишо, опасявам се, че ти нямаш капацитета да задаваш тъпи въпроси. Явно не ти е там силата. Благодаря за хубавия отзив за книгата и за поканата за интервю!

Т: Моля. Да започнем с това: от близо четири милиарда теми, между които човек е свободен да избира, когато започва да списва блог, защото точно „Лични финанси”?

Р: Учителят ми по математика казваше: “Обяснявайте теоремите на другите. Така ги обяснявате и на себе си.”. Преди две години бях затънала в заеми. Започнах да търся информация на тема Лични финанси и попаднах на thesimpledollar.com. Този блог промени живота ми! После си казах – абе защо няма такова нещо на български? Защо няма нищо за личните финанси в българските условия? Това + думите на учителя ми + нуждата ми от писане = kadebg.com.

Т: Супер. Сега вече разбрах. Но богатите хора твърдят, че не бива да взимаш финансови съвети на хора, които са по-зле с парите от теб. Ти с какво точно можеш да помогнеш на заможните граждани? На какво ще ги научиш? Само личен опит ли споделяш или съчетаваш и прочетеното / наученото в книги от успели хора?

Р: На по-богатите от мен не мога да помогна. Моят блог е за обикновените хора – такива като мен, които не са израснали в семейство на бизнесмени. Които не се оправят добре с парите. Или които искат да имат допълнителен доход, но не знаят как. На тези хора АЗ мога да помогна повече, отколкото някой като Кийосаки.  Защото аз съм млад човек, живея в България, от обикновено семейство съм… и знам какво е. Съгласна съм, че не трябва да търсиш съветите на хора с по-малко пари от теб. Логично е да се учиш от някой по-добър от теб. “Книги от успели хора” като цяло ме дразнят. Много от тях са ала-бала, общи приказки. Примерно “Тайната” (на която доколкото знам си фен). Но харесвам Larry Winget като автор, Ramit Sethi. Споделям личен опит, за което отнасям и много злобарщина. Най-често злобарщината е: “ти какво разбираш, нито имаш бизнес, нито си богата, за каква се мислиш да даваш акъл на хората, аз разбирам повече от тебе!” На такива отговарям – заповядай, напиши каквото знаеш и ще го пусна. Досега никой нищо не ми е пратил. Има обаче разлика между злобарщина и критика. Като не си прав, не си прав.

Т: Кои хора са успели, според теб?

Р: Които са щастливи и, които са помогнали на други хора.

Т: Разкажи ми повече за момента, в който фалира. Надявам се да ти е за пръв и последен път, де, но сигурен съм, че ти си научила доста от него. Какви са поуките? Какви бяха твоите „бизнес уроци и мемораи” на картко? На какво те научи фалитът?

Р: Всъщност нямаше точно “фалит”. Да, имаше груби грешки – високи очаквания, излишни разходи – но главните причини бяха лични. Имаше един голям удар за мен, а месец-два по-късно и за съдружника ми. Бизнесът беше HR агенция в София. Най-важната поука: нещата не стават като в книгите на Кийосаки

Т: Лесно ли излезе от блатото после? Как си стъпи на краката?

Р: Ужасно беше. Хаос! 2010-та беше най-трудната година от живота ми. Към финансовите проблеми се прибавиха и много други, лични. Как се оправих – с много воля. Имах един приоритет: да си върна заемите. Тогава нямаше как да мисля за увеличаване на приходите, затова ограничих разходите до минимум. Носех си ядене от вкъщи, пиех кафе от бурканче от най-евтиното, изкарах зимата с едни черни маратонки за 15лв, които се бяха скъсали на кутретата, цяла година носих един чифт дънки. Не си купувах чорапи, шиех си старите. Къпех се със сапун от 25ст, взимах най-евтината паста за зъби… Даже спрях цигарите. Сега някой като ми
пише – “Рая, ама как да спестявам, няма от какво да спестявам” – айде не на мен тия.

Т: Вярваш ли в задгробния живот?

Р: Не бих казала, че вярвам. По-скоро се надявам, че има някаква форма на… че нещо остава от духа и след края на физическия живот. Не ме интересува какво ще стане с мен след края на играта, но докато съм тук ми е по-лесно да се надявам, че хората, които обичам, не са ме напуснали завинаги.

Т: Питам, защото съм на мнение, че среден път няма – или остава нещо от съзнанието след това или нищо: Del + Shift и толкоз. Ако, все пак, си позволим да допсунем първото, то вярвам, че животът, който сме водили тук, на земята, ни предлага някакво „наследство”. Тъй като е ясно, че не можем да си вземем нито имотите, нито вилите, нито активните и пасивни доходи отвъд, пък и очевидно не помним, че сме живели преди, значи единственото „наследство”, което остава, са някакви качества на духа. Какви трайни и положителни качества на духа ти помогна да изградиш у себе си онова лято в Америка? Какво е твоето „наследство” от там?

Р: Че кой си иска имотите и вилите? Щастието не е в предметите, а в хората. Америка – ако съм знаела какво ме чака, сигурно нямаше да замина. Добре, че не съм знаела Но, за да отговоря добре на този ти въпрос, ще трябва цяла книга да напиша.

Т: Ти пишеш чудесно. Трябва да се радваш, че получаваш такъв комплимент от писател. Никому неизвестен, но все пак – писател. На нас ни се свидят подобни комплименти. Кога откри интереса към словото? Как започна всичко? Кога заговори графоманчето в теб? Тук искам да подчертая, че думата „графоман” също е комплимент, според мен, тъй като Ан Райс, Джоан Роулинг и Стивън Кинг също са графомани. Последният, с най-високите хонорари, нееднократно си го признава. Пък и графоманията, все пак, е за предпочитане пред уплахата от белия лист хартия.

Р: Ооо, радвам се, как! (“Никому неизвестен” ?! Хайде-хайде… нали цели трима читатели имаш?) Това е с трима повече от мойте. Прав си, че на хората им се свидят комплиментите. По-приятно е да злобееш. Любимата ми приказка напоследък е “Иска се пот, за да свършиш работата, но за да критикуваш – и малко слюнка стига.” Първия ми спомен за писането е от 4-ти клас, когато писах нещо за Трети март. Тотално погрешно от историческа гледна точка. Но пък много образно.  Стивън Кинг е голяма работа. Слагам го до Балзак, Клавел и Стайнбек.

Т: Какво мислиш за мулти-левъл маркетинга? Ама честно!

Р: Една голяма глупост. Илюзия за мързеливи хора. Успяваш само на принципа “прееби другарче”. Но гледам да не го коментирам с хора, които вече се занимават с това. Опитвам се да разубеждавам тези, които се канят да започнат.

Т: Ако трябва да дадеш само един съвет на читателите по отношение на личните им финанси, но най-важният, какъв ще е той? В едно изречение?

Р: Да спестяват, защото спестяванията са капитал.

Т: Следва най-тъпият въпрос: Може ли човек да се издържа само с писане в България? Под „писане” имам предвид единствено книги и художествена литература. Ако отговорът е да – как става това? Дай някакви полезни съвети.

Р: Ти кажи Аз мисля, че не може. Пазарът е малък, хората избират бира пред книга, а може би и нямаме достатъчно добри автори – нямаме традиции. Но ако български автор се прочуе в чужбина, това ще промени нещата.

Т: Кои са успелите писатели в България?

Р: Нямам идея.

Т: Какво е числото на годишния им доход, според теб? Ако си позволим да налучкваме слепешката?

Р: Нямам идея. 2000-3000 лв на година от книги, максимум. Не знам.

Т: Пожелавам ти един ден приходаната част от бюджета ти в графа „Лични финанси” да изглежда така: 1/ доходи от лихви, 2/ доходи от наеми, 3/ дивиденти, 4/ ренти, 5/ авторски права. Въпросът ми, обаче, е: Как ще изглежда разходната част? Какво ще ги правиш всичките тези пари, за които не ти се налага да работиш? И какво, по дяволите, ще го правиш всичкото това свободно време? На какво смяташ да го посветиш?

Р: Уха! Дай боже, да ти се връща! Времето – писане и танци. Парите – ще пътувам да се запозная с всички хора, на които се възхищавам. Ще им платя да ми отделят 1 час от времето си.

Т: Част от книгите ти се разпространяват безплатно, друга част се продават в електронен вариант. Една мисъл не спира да ме гложди: българите са свикнали да не плащат дори за филмите, музиката и софтуера, които потребяват. Дават ли наистина пари за файл под формата на книга?

Р: Безплатна е мини-книжката за лични финанси. Направих я, защото в нея са основните неща за личните финанси, събрани накуп. Някои ги има и в блога ми, обаче представи си следната ситуация: твой приятел има проблеми с парите. Едно е да му кажеш – “я вземи разгледай тоя сайт”, друго е – “на ти тая книжка, там има всичко, и не е голяма – 50 страници”. Това, според мен, е оптималния вариант да помогнеш на приятел. Това, че е малка, е предимство. Пък вече, ако човекът се заинтересува – има и сайтове, и книги, много има по темата. Естествено, книжката е и реклама на блога. Дават ли българите пари за електронна книга? Да. Предполагам, че после я пращат и на приятели – не ми пречи. Само да не цъфне в някой торент тракер.

Т: Като стана дума, какво мислиш по въпроса за компютърното пиратство? Трябва ли да се борим с безплатното разпространение на съдържание или трябва да измислим изцяло нова форма за разпространение на интелектуални продукти онлайн? Каква ще бъде тя? Каква е твоята визия по този въпрос? Има ли ситуация, в която всички печелят?

Р: Пиратството е подло. Но няма да се реши с лов на вещици и заплахи. Съгласна съм с теб, че просто трябва удобна система и по-умерени цени. Системата…без торент тракери за платените авторски продукти. Оправданието “ма ние не можем да следим всички” – ами като не можете, спрете си сайта. Или намерете начин. Оправданието “ма това ми ограничава свободата” – не, не ти я ограничава. Има мейл, има дискове за записване. Така хората пак могат да споделят, просто с по-разумен брой хора. Едно е да запишеш един филм на 10-20 човека, друго е да го качиш за МИЛИОНИ да го теглят. И разбира се, трябва да има ЛЕГАЛНА система за удобно сваляне и плащане. Също трябва да има по-ниска цена за интернет филмите, защото там не се плащат пари на кината. Не може един аршин за доматите, а друг за интелектуалните продукти.

Т: Много ми беше приятно да ти досаждам с малоумните си въпроси. Надявам се да не ги намираш за прекално лични и се радвам, че се „запознахме” с теб – аз и тримата читатели на моя блог, хехе. Само успехи ти желая занапред и продължавай с добрата работа, която вършиш!

Р: И на мен ми беше приятно Благодаря за подкрепата. Продължавай и ти!

Тихомир Димитров

След Великобритания, Индия явно също е решила да блокира достъпа до торент портала The Pirate Bay. Същата мярка ще се прилага и към други сайтове, например видеопорталът Vimeo. Специализираният в тематиката за споделяне на файлове портал TorrentFreak съобщава, че освен The Pirate Bay, други извес...

Милен Велчев и Красимир Катев Снимка: Банкеръ онлайн

Бившите лондонски юпита Милен Велчев и Красимир Катев влязоха в ръководството на българския клон на ВТБ, руската държавна банка Внешторгбанк, създадена някога като инструмент за експанзията на Съветския съюз, а днес притежавана от руското правителство. "Мотивите са винаги чисто търговски. Щом една сделка е изгодна и може да донесе пари - тя представлява интерес" - коментира политиката на банката Милен Велчев, отричайки да е проводник на руско влияние у нас.

В далечната 2001 г. обаче мотивите на лондонските юпита се представят като патриотични. През юли 2001 г. финансистът Красимир Катев се връща в България от Лондон и става зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Той решил да изостави финансовите пазари и да се върне в България, "мотивиран от чувството за дълг" - пише тогавашната българска преса. Мотивирали го също Милен Велчев и съученикът му от варненската английска гимназия Николай Василев.

"Чувството за дълг" на Красимир Катев има и съвсем конкретен паричен еквивалент. Именно Красимир Катев става мотора на прочутата сделка с българския външен дълг - брейди облигациите на стойност 1.3 млрд. долара.

Един милиард лева загуба

Последствията от тази сделка с превалутирането на дълг от долари в евро днес са ясни - 1 милиард лева загуби за българския бюджет, според доклад на "Индъстри Уоч" за Министерството на финансите. Предстоящият падеж през 2013 г трябва да се финансира с нов заем от 880 млн евро.

Финансовият министър Симеон Дянков дори разкри, че в Министерството на финансите мислели да сезират Прокуратурата заради сделката на Велчев, но се отказали, защото според юристите това едва ли би довело до положителен резултат. Милен Велчев и икономистите от НДСВ опонираха, че докладът е непълен и неточен и сделката е била полезна за България.

Inside job

От години в градския фолклор битува тезата, че Велчев и Катев са взели ретрокомисионни (kick-backs) от банките, които осъществяват сделката с дълга. Ретрокомисионните по принцип са изключително трудно доказуеми. Има обаче друга следа, за която ведомството на Симеон Дянков може много лесно да събере доказателства, ако пожелае.

Историята всъщност намирисва не на ретрокомисионни, а на класическа търговия с вътрешна информация, така наречения insider trading.

Лесно се проследява, че българските брейдита от типа FLIRB и DISC представляват пазар от 30-45 млн. USD на месец до изборите през лятото на 2001 г. Тогава се появяват купувачи, които започват да придобиват български облигации в големи обеми.

Тези транзакции не остават незабелязани от специализираната преса: "Oсновна част от дълга е била изкупена от лондонския клон на американската инвестиционна банка "Морган Стенли Дийн Уитър", като за по-малки обеми участие се споменава и лондонския клон на друга американска инвестиционна банка "Шрьодер Саломон Смит Барни", част от "Ситигруп". Оборотите на "Морган Стенли" са били над 200 млн. долара номинал в посока купува на български инструменти през тази година, като е невъзможно да се каже дали това е изцяло по поръчка на българското финансово министерство, или включва оборотите на самата банка и нейни други клиенти." - пише в. Капитал в края на октомври 2001 г.

Още тогава вестникът се интересува дали работата на брата на Милен Велчев в "Морган Стенли" не го поставя в позиция на конфликт на интереси. Георги Велчев отказва да отговори на въпроса на редакцията дали има участие в сделката по обратно изкупуване на дълг. От финансовото министерство също отказват коментар.

"В такива случаи на "покрито" обратно изкупуване е особено деликатен въпросът за конфликта на интереси и възможността на инвестиционните банки посредници при обратното изкупуване да се възползват от тази информация." - пише Капитал.

Разследване на Биволъ показа, че въпросът е зададен правилно. В периода когато Велчев и Катев вече са във властта, но още няма официална информация, че ще се извърши сделка с дълга, ограничен брой инвеститори изкупуват българските облигации при цена от 0.54 до 0.63 цента на долар on margin 4:1. За кратък период те се сдобиват с 62% от облигациите (близо 800 милиона долара номинал).

Да припомним хронологията: Правителството Сакскобургготски беше сформирано през юли 2001. Първите необичайно големи сделки с дълг са забелязани от специализираната преса през септември-октомври 2011. Първата "пилотна" суапова сделка за 4% от брейдитата (218 милиона долара) се случи в края на 2001 г. След това парламентът гласува превалутирането на на два етапа: през март 2002 г и септември 2002 г.

Обратното изкупуване стана при курс долар за долар и така се оказва, че дружествата са направили отлична инвестиция. За половин година, при leverage 4:1 печалбата е главозамайваща - над 300 милиона долара.

Дружествата-късметлии, засечени в разследването на "Биволъ" са Thames Capital и Morgan Stanley AM. На по-късен етап се включва и хедж фонда North Asset Management.

От трите дружества най-интересно е Morgan Stanley Asset Management преименувана на Morgan Stanley Asset Investment. Това е хедж фонд на същата банка - Morgan Stanley, в чийто лондонски офис работи Георги Велчев. В Morgan Stanley в Лондон работи също и приятелката на Красимир Катев, Лилия Абдула, която по-късно става негова съпруга.

При изкупуването на българските облигации на приятна цена това дружество обаче се явява само фасада (street account) и отговорно лице (custodian) за клиентска сметка.

Кой е реалният клиент, в чиято полза работодателят на Георги Велчев и Лилия Катева изкупува масивно български брейдита, докато Милен Велчев и Красимир Катев, "с чувство за дълг", подготвят тайно суаповите сделки? Ето въпрос за 300 милиона долара.

И чувство за безнаказаност...

Гореописаната схема може да се проследи в публичните регистри, но Министерството на финансите може да отиде по-далеч и да поиска от банката депозитар информация за това, кои са били собствениците на българските брейди облигации за периода юли 2001 - септември 2002 г. Такава справка би била едно добро начало, за да се задейства финансовото разузнаване в ДАНС, което Дянков така и не премести в неговото министерство.

Ако нещата протекат като в американски филм за разследване на inside trading, напълно възможно е да се стигне до скритите титуляри и дори да се проследи движението на печалбите им от сделката с дълга:  дали с тези пари са правени инвестиции в България, в какъв бизнес и на чие име?

Отделен въпрос е доколко е компетентна в случая Прокуратурата, защото Законът за пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), който забранява търговията с вътрешна информация и пазарните манипулации, влезе в сила през 2007 г. Може би това са имали предвид скептичните юристи на МФ, когато са се отказали да сезират правоохранителните органи?

Но в българския филм обществото най-вероятно ще остане с чувство за безнаказаност. С чувството за дълг на безхаберните институциите към него, и със сметката от един милиард лева, която сега ще се плаща с нов заем, завещан на следващото поколение данъкоплатци.

Google скоро ще започнат да тестват безпилотните си автомобили по улиците на американския щат Невада. Това стана ясно вчера, след като местните власти одобриха молбата на компанията. Това ще бъде първият американски щат, който ще позволи тестването на автомобили без шофьори. Преди прокарването на но...

Според запознати със ситуацията, един от основателите и настоящ СЕО на компанията Flipboard Майк МакКю наскоро е разговарял с шефа на Twitter Дик Костоло и един от основателите му Джак Дорси по повод намерението си да напусне борда на социалната мрежа. Засега нямаме информация нито за причината, нит...

Когато в края на миналата седмица бе пусната поредната алфа версия на популярния BitTorrent клиент µTorrent, някои потребители обърнаха внимание върху факта, че в таба "За µTorrent" (About) като разработчик на програмата вместо компанията BitTorrent Inc. е посочено името Gyre Inc. След това екипът р...

Продукти за блата:
5 пресни яйца
3с.л. захар
5с.л. брашно
1 ванилия
кора на половин лимон

За сладоледен слой:
1 кутия от 1лт сладолед по избор
1ч.ч. домашно сладко

Приготвяне:
Яйцата се разбиват до пухкавост заедно с 3с.л. захар. Брашното се пресява. Добавя се лъжица по лъжица. Бърка се непрекъснато докато се получи гладко пандишпаново тесто. Добавят се ванилията и лимоновите стърготини. Обърква се . Взема се тава за печене. Маже се мазнина. Постила се парче оризова хартия. То трябва да покрие цялото дъно на тавата и малко от околните ръбове. Хартията се маже с мазнина. Разпределя се количеството пандишпаново тесто. Пече се на умерена фурна 20- 30 минути. Проверява се с клечка. Тестото е опечено, когато клечката излиза суха от блата. Отлепя се внимателно oт хартията.
Сладоледът се разтопява. Смесва се със сладкото. Маже се пандишпановия блат. Увива се на руло. Сладоледеният сладкиш се завива във фолио. Слага се в камерата да стегне. Реже се на парчета. Десертът се поднася студен, гарниран със стърготини шоклолад и смлени ядки.

Някои от най-големите компании, които се занимават с плащания като Visa, American Express, PayPal и дори Google вече представиха на пазара свои услуги тип "дигитален портфейл". Беше само въпрос на време към тях да се включи и MasterCard. Компанията вече е готова със своето решение за ново поколение ...

Основната цел на конкурса е да поощри професионализма в уеб, като стимулира добрите практики.

Огромен кораб ще бъде новият дом за стартиращи IT компании. Той ще е акостирал в международни води на 19 километра от брега на полуострова на Сан Франциско известен още като Силициевата долина. Това е като утопия за технологичните компании, които стартират или са на фаза идея, защото ще отпадне нужд...

Източник

След 2-3 седмично чакане моята "връзка" в ПИБ, един от пиарите на Цеко Минев, ми се обади и ми каза: "Г-н Генов, за съжаление, няма да мога да Ви съдействам за интервю с г-н Минев. Ако желаете, може след месец пак да опитаме. Може и с други въпроси..."

Това беше същността на любезния отказ, на още по-любезната покана от моя страна, Скиор номер едно на Републиката да отговори на няколко въпроса, които аз и мои приятели, сред които Тома Белев, формулирахме.

Тъй като обаждането на пиара на Цеко Минев може да се разтълкува с много по-кратки думички, примерно: "Разкарай се, кой си ти, че ще смущаваш Негово Банкерско Скиорчество", реших да публикувам въпросите, които вероятно няма нито един журналист, акредитиран да отразява разточителните олигархично-правителствени вакханалии по ски курортите, няма да му ги зададе.

Това са питанките, на които Цеко Минев не пожела да отговори дори писмено:

1. Г-н Минев, какво е Вашето мнение - на какво законово основание спряха тази зима лифтовете на Витоша, тъй като ограничаенията в закона от март 2011 са същите, като при стария?
2. Защо, според Вас, не работеше лифт "Заека", свързан и, ако не греша, е собственост на МФВС?
3. Ако станете министър на спорта за 1 година, какво бихте направили?
4. Г-н Минев, в медиите се спекулира че вие сте реалният собственик на фирмите Юлен и Витоша ски. Каква е истината -  имате ли участие в тяхната собственост? 
5. Г-н Минев, в медиите излезе информация, че Федерацията по ски е сключвала договори с фирми управлявани от членове на управителният съвет на федерацията или техни близки. Каква е истината - има ли действително такива договори?
6. Г-н Минев, вестник 7 дни спорт публикува Ваше мнение, че Тома Белев е престъпник. Това наистина ли е Ваше мнение и в какви престъпления смятате, че е извършил?
7.  Г-н Минев, Федерацията по ски организира няколко пъти инициативата "научи се да караш ски". Кой помогна финансово за тази инициатива и колко деца до момента е обхванала тя?
8.  Кога ще имаме световни и олимпийски шампиони в алпийските ски?
9. Има ли у нас условия за провеждане на зимна олимпиада и къде?
10. Г-н Минев, кое, според Вас, може да върне българите по ски-курортите в България, тъй като много от нашите сънародници предпочитат да карат ски в чужбина, на по-евтини места, при получават по-качествена услуга?
11. И последният ми въпрос е по-скоро стратегически и хипотетичен. Как виждате бъдещето на ски спорта и туризма в България в условията на климатични промени и очаквания годините да стават все по-сухи, топли и непредвидими?

IT е бизнес, в който за да стоиш на едно място трябва да тичаш напред с всички сили.

Ако имате усещането, че не учите нови неща в работата си, че не ви се работи или че усилията ви са напразни, Стефан има какво да ви каже. Подготвил е лекция по темата. Имах възможността да я гледам на Openfest Габрово. Заслужава си.

Мястото е четвъртък, 19:15, ФМИ. Предимно за програмисти.

Повече информация

PS Моето мнение по въпроса вече съм споделял.

Няма спор, че една от най-популярните компании на пазара е Apple. Всички познаваме нейните продукти – като се почне от Mac, та до iPod, iPhone и iPad. Устройствата на Apple са навсякъде около нас и всяка година наследниците им привличат все по-голям интерес. Наско компанията започна … Подобни статии:

1. 10-те топ видеоклипа от Apple: Честит рожден ден Apple
2. Apple ще бори пазара с „Рециклираща програма“

Продължаваме с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, днес ще видим къде могат да ви „изненадат“ в Истанбул :) (Позволих малко повече от обичайното да добавя мои коментари и уточнения в текста – докато Турция все още ми е прясна в главата :), надявам се авторът да не се сърди :) – бел Ст.) Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част втора

Гюлхане, Златният рог и Фенер

  Мехмед се захилва просто до ушите, сочи ми къде да допра картата и отривисто клати глава: Си, си... евет! - след което с жест дава "о'кей", връцва се и като някой призрак се разтваря в приглушеното осветление на етажа. Гледайки малко недоумяващо след него, отварям полека вратата и влизам. Полумрак. Завесите на прозореца изглежда са доста плътни. Пускам чантата на пода. Понечвам да пъхна картата, за да ми тръгне тока, но в същия момент виждам през открехната врата на банята, че вътре свети... о, ама то има карта! Хий, сбъркала съм стаята! Грабвам си чантата, посягам към дръжката на вратата с намерение тихичко да се изсухля преди да са ме усетили, и в този миг някой ми дръпва и пуска чантата, и едновременно с това ме сграбчва изотзад. Боже! Затиска ми устата с длан, задърпвам се паникьосана... ама егати железните ръце има тоя мъж... определено е мъж... И май е гол!... Ама, че късмет! Божичко, ми сега?! Дърпам се неистово... к'ъв е тоя, културист ли ня'къв... съжалявам, извинявам се, не е нарочно - ама, защо не си маха ръката от устата ми, за да му го кажа?!... Ама, какво.. какво, по дяволите, иска тоя?!... Не мога да повярвам - нали хотела не е някой долнопробен, та евентуално, нали... и не мога да се обърна, мамка му... как ме е стиснал само... В един миг разбирам, че той всъщност май нищо не ми прави, просто ме е притиснал здраво към себе си и с длан ми е запушил устата... Хийй... ама... ама какво прави тоя бе?! - целува ме по косата?!?... това тяло... и... хм... да... ухае... лееко... познато... Е, ми мъж, к'во! - да не би само едно куче да се казва Шаро... Не... не може да бъде, няма как да се телепортира... нали вчера се чухме... в колко... да, 19:15-19:20 ч. снощи... Но ТОЙ трябва да пристигне довечера! О, има нещо гнило... Притихвам и мъжът отпуска хватката. Рязко се извъртам и прицелвам едно коляно в гордостта на мъжете - хак ти е, копеле гадно!! Ооо!... - свива се - Ма ке коза фай, пер дио! /ма какво правиш, за бога/... Мадонна!

Хаа!.. Анджело!

Анджи?! Ами ти какво правиш тука бе? Кога дойде? Защо не ми каза? Защо траеш и ме стискаш така? Акъла ми изкара, бе! - Пляс по китарата - Нá ти сорпреза на тебе сега! Ами, станало така, че за днес (петък) нямал нищо особено важно за правене, и нали си пада по сорпрезите, направил резервацията за от четвъртък. Знаеше, че ще пристигна в петък сутринта. Самолетът му излетял в 19:35 снощи. (И ми се обади минути, преди да излети - как си миличко, кога тръгваш, липсваш ми... ала-бала). Пристигнал към 23ч. в хотела, наспал се, и вече бил буден, когато чул, че отварям вратата. Е, да, ама втората част от изненадата му му излезе през носа - не бил предвидил коляно в чатала :D Закуска, кафе с дъра-бъра за около час и нещо, и ааа без, няма тън-мън - прокурора е наказан, задето така зловещо ми изкара акъла - никакви цуни-гуни, веднага тръгваме из Истанбул :) Тъй като Анджело не е бил преди в Истанбул, няма никакви предпочитания къде да ходим. Казва да се съобразявам със себе си, а не с него - където и да е, всичко ще му е ново и интересно. Ами, аз искам да ходим най-вече из парковете, заради лалетата, но пътьом ще решаваме къде да спрем. Качваме се на трамвая за две спирки. Апропо, с картата Истанбул пас могат да пътуват едновременно и двама души, просто двамата се маркират последователно. И ние също така пътувахме. Според моя план, ще му покажа набързо и ще му кажа по няколко думи за Хиподрума, Синята джамия, обелиска, фонтана, Св.София и Топ Капъ, и после ще се спуснем по бившата уличка на VIP-персоните на империята, за да влезем в Гюлхане парк. [caption id="attachment_31597" align="aligncenter" width="619" caption="Архитектурният шедьовър Света София"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Египетският обелиск на Хиподрума - специален подарък за владетеля, докаран от Карнак."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из стария град, Синята джамия на заден план"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Куполите на Синята джамия отвътре"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="VIP-уличката край стените на Топ Капъ - по време на империята на нея са били къщите на някои везири и чуждестранни дипломати. Днес красивите кокетни къщи нагоре по уличката (но от тук не се виждат) са собственост (пак) на богати хора."][/caption]    

В парка Гюлхане

–  ура, няма лудница!  :)  Може би защото все още е сутрин. Има много малко разхождащи се хора, и ние спокойно се наслаждаваме на феерията от лалета и теменужки, и въобще на всичко. Ооо, красиво... красивооо... Душиците ни звънтят от удоволствие... Златни им ръце на турските озеленители! (паркът Гюлхане е „задния двор“  на двореца Тап Капъ – бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption]   По едно време отнякъде нахлуват групички, момичета най-вече, от горните класове. Паркът се оглася и от смехове (не само от птичките)... Направихме си поредната фотосесия, седим на една пейка, отмаряме и бърборим небрежно. Една групичка от 5-6 момичета - хоп, спира при нас: Хелоу!... Хау ар ю?... И започват да ни разпитват откъде сме, колко време ще сме в Истанбул, харесва ли ни града, идвали ли сме друг път... А! Ама как, защо аз казвам, че съм от България, той - от Италия, а говорим на английски? - недоумява най-отворката и явно най-знаещата английския. В този момент Анджело се ухилва и ѝ задава въпроса дали смята да става следовател като завърши училище, щом така разпитва. И всички шумно се разсмиваме. Момичето, а и останалите, ни обясняват, че правели този "номер" да се заприказват с чужденци, с единствената цел да си тренират английския. След малко си пожелаваме разни хубави неща и те продължават нататък по алеята. Ние също тръгваме, но към терасата над Босфора, разсъждавайки, че тези деца постъпват находчиво с тези си случайни разговори. (Паркът Гюлхане е едно от наистина малкото места в Истанбул и вероятно – Турция, където по пейките седят влюбени двойки. По улиците, извън космополитните части на Истанбул, е изключителна рядкост да срещнете гаджета. Така че Гюлхане е като мостовете на Сена :) – бел.Ст.) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Апропо, да спомена - от есента насам Анджи изкара 6-месечен курс по английски и на 30 март успешно взе сертификат за ниво. Ако не го размързи, може тази есен да продължи. Но аз малко се съмнявам, понеже сега се разбираме съвсем добре и може да реши, че и това му е достатъчно. Освен това, той знае вече и към 50 български думи и изрази. (Казвам го, защото познавам и чужденци, от 5-6 години женени за българки и знаещи само 5-6 български думички).  

Точно по обед влизаме в Йени джами

на площада с гълъбите пред моста Галата (или по-скоро джамията пред Египетския пазар :) – бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="526" caption="Йени джамия"][/caption] Анджи за втори път днес зяпва от възхищение пред ислямското изкуство. Ееми, нали е италианец и си има гени за изкуство.  А и определено си пада естет  :) За който не е влизал все още вътре - тази джамия, подобно на Синята, е изцяло изписана отвътре, но нюансите са по в зеленкаво. Макар да е строена през 1600 и някои си години, наричат я "Йени" /нова/, защото е последната, строена по маниера на прочутия архитект Синан, който е построил Сюлеймание (в Истанбул) и Селимие (в Одрин) (а така също – софийската джамия Баня Баши, както и черквата Свети Седмочисленици – бел.Ст.)   Джамията е направена за валиде-ханъм, т.е. майката на султана. Но поради липса на достатъчно средства са я строили близо сто години. Вътрешното разкрасяване е направено под наблюдението и ръководството на няколко валидета. Може би затова е така красива, защото са участвали и жени ;)... Е, аз я намирам за красива.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Йени джами отвътре"][/caption]  

Молитвата тъкмо започва. Един чичо подканва чужденците да излязат навън,

докато трае намазът. Аз бързо дръпвам Анджи да седнем на килима пред лявата колона - там сякаш пó не се вижда от входа, и хем да си починем малко, хем да погледаме. Между другото, килимите в джамиите им са страхотни - дебели, чисти, меки и топли - направо може да си дремнеш там  ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Йени джами – ходжата вече вика отвън, вярващите започват да заемат позиции, ние се скатаваме до колоната - ако не ни изхващат и изгонят, ще погледаме малко как правят връзката с Аллах ;)"][/caption]   Следващата точка от плана ми е да дръпнем един тегел през

Египетския пазар

Той също е там, на минута-две от тази джамия. Убеждавам Анджи да не купуваме нищо - тук хем е по-скъпо, хем да не го мъкнем после цял следобед из града. - Може да се върнем в хотела да го оставим, пък после пак може да излезем.. А? - Не може, скъпи - не се хващам на тая въдица ;) Забрави сега за хотела, връщаме се чак по тъмно, след вечеря. - Но не ти ли се спи, цяла нощ си пътувала, мия белла? Къде ще ходим още? - Споко, не ме мисли, спах. Сега отиваме да пием кафе в Пиер Лоти. Хайде на корабчето.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Египетски пазар"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Минарето отзад е на Йени джами, а тези китки са като островче, точно по средата между платната на булеварда пред моста Галата."][/caption]   Да, ама се оказва, че корабчето скоро е заминало, а следващият курс е след около час и половина. Инфо:  Фериботът, който циркулира по Златния рог, е всъщност едно корабче, което изпълнява всички курсове. Началната му спирка се намира отляво на моста Галата и вляво от стоянката на TurYol Още - от спирката на TurYol тръгват и корабчетата за Босфор-тур, т.е. разходката по Босфора, която трае 1,5 ч. и струва само 12 турски лири, ако си я направите самостоятелно. Или 25 и нагоре евро, ако сте с тур-оператор. (потвърждавам и искрено препоръчвам – бел.Ст.) До крайната спирка Еюп пътуването трае около 50-60 мин. Там корабчето стои няколко минутки и тръгва наобратно, пак 50-60 мин. Ферито се движи на зиг-заг, според спирките по бреговете на Златния рог. Така че примерно, срещу само 2 лири /защото е градски транспорт/, човек може цял час да си седи на палубата, да пие чай и да си почива, разглеждайки (и снимайки ;) ) разни неща по бреговете на Златния рог. Какво да снима ли? Ами, има интересни сгради, крайбрежен парк, желязната църква Св. Стефан, която обаче сега (най-после!) е опакована и й правят ремонт, Гръцкият ортодоксален лицей сред къщите на баира отляво, Патриаршията, джамии, мостовете, под които минава корабчето, 2-3 от спирките имат интересни сгради в отомански стил...   [caption id="attachment_31598" align="aligncenter" width="516" caption="Край Златния рог"][/caption] [caption id="attachment_31599" align="aligncenter" width="516" caption="Край Златния рог"][/caption] [caption id="attachment_31600" align="aligncenter" width="516" caption="Край Златния рог - желязната църква Св. Стефан и Гръцкият Ортодоксален лицей (снимката е с голямо увеличение, снимала съм от корабчето)"][/caption]   Аз бих препоръчала тази разходка да се направи така, че да хване и момента на залез слънце - тогава става ясно защо се нарича "Златният рог" - наистина всичко наоколо става почти като "златно" докато слънцето залязва. Такава е легендата за произхода на името, а и аз го видях почти така преди около година и половина. [caption id="attachment_31601" align="aligncenter" width="516" caption="Златният рог по залез слънце (Снимките от Златния рог са от септември 2010 г.)"][/caption]   В нашия случай, обаче, поради липса на време, не дочакваме следващия курс на ферито, качваме се на автобус 92А и след 6-7 спирки благополучно слизаме на джамията Еюп.

Мамма мия!... И през ум не ни беше минало какво ще видим сега!

Попадаме на едно от Светите места за мюсюлманите в Истанбул, където петъчната молитва е нещо като стълпотворението пред Каабата в Мека. Хората са толкова много, че са препълнили джамията и двора й, и са постлали килимчетата си на площада отпред. Да, май „Аллах е велик“ наистина, щом може да накара толкова народ да зареже всичко и да дойде да му се поклони насред Истанбул! Всеки петък! Колко поклонници сте видели да правят нещо подобно в православните храмове всяка неделя, освен евентуално на Великден? И като казвам това, нямам предвид конкретна религия, а просто смисъла, вярата в НЕЩО, както и да се нарича то. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Еюп джамия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Отпред се нареждат мъжете..."][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="...зад тях са жените..."][/caption]   Над главите ни се носи гласът на ходжата. Анджело стои плътно зад мен, шепне ми: Колко грозно са омотани от главата до петите... тц-тц-тц...  И  са разделени, виж, не се молят заедно като нас... В този миг, изведнъж като по команда, всички падат на земята и се надупват. Поглеждам към Анджи - той изумено е вдигнал вежди, поклаща леко глава, и хоп - се усмихва: Аааа... яяснооо... ако жените са отпред, при тази позиция мъжете ще дават "накъсо" и връзката с Аллах ще се разпада... Умно... Брааво... Брависимо... Аллах е велик, вярно!  (А мъжът си е мъж - обобщавам аз ;) ) (просто мъжките задници не се водят сексуален обект в мохамеданството, иначе всичко щеше да е на два етажа ;) – бел.Ст.)   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Без коментар... е, Анджело го направи ;)"][/caption]   Никога не съм попадала в Истанбул на подобно зрелище и затова съм впечатлена не по-малко от Анджи. И двамата определяме видяното като подобие на онова, което сме виждали по телевизията на хадж. Може и да не е така, но ние сме лаици по отношение на религиите - и двамата вярваме в НЕЩО, което е универсално за света, но не сме точно религиозни. Нищо, че Анджи често споменава Дио и Мадонна мия. Особено като се нерви за нещо  ;) Всъщност, идеята ми беше да видим набързичко и между другото и тази известна джамия, но очевидно в този момент е невъзможно. Ееми, друг път. Наоколо гъмжи от народ, магазинчета и заведения работят на макс. Сядаме на табуретките на едно "капанче" и хапваме набързо по едно пиде с кайма и айрян. Още след първата хапка Анджи на бърза ръка го прекръсти на „мини-пица ала турка“ :) После и по една дондурма излизваме /сладолед/, докато изминем алеята към лифта. Лифтът е на около 150-200 метра от площада с джамията. Може и пеша

да се качим на хълма с кафенето,

но ние избираме да се повозим, а на връщане да слезем по алеята. Има доста хора, но двете кабинки качват едновременно по 16 човека, разстоянието е кратко и става сравнително бързо. На терасата си щракваме няколко снимки и после веднага се трапосваме край парапета над гробищата над Златния рог, на една от масичките с карирани червени покривчици. Отначало ни беше малко странно, някак чоглаво, но само след две-три минути гробищата не ни оказват вече никакво въздействие. Приемаме ги по-скоро като някакви паметници, макар по някои гробове да има прясна пръст и свежи цветя. (не знам защо, но в мохамеданските страни наистина често се срещат гробища насред града. В Босна и Херцеговина „турски гробища“ например има в централните градинки или до джамиите – бел.Ст.) Отказваме се да пием кафе. Вместо това, шегувайки се, решаваме да се „потурчим“ за малко, и затова ще пием турски черен чай в ония характерни стъклени чашчета като лаленце, и ще хапнем по едно татлъ (турски сладкиш). [caption id="" align="aligncenter" width="579" caption="Гледка от терасата на кафене Пиер Лоти"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="При кафене Пиер Лоти. Май във всички турски сериали има кадри от това място ;)"][/caption]   Докато се наслаждаваме на този си наш благ отвсякъде момент, си приказваме за разни неща. Става дума и за мюсюлманите въобще, и за турците в частност, за историята, за настоящето. Анджи казва, че не е знаел всъщност какво точно да очаква от Истанбул, имал много бледа и то по-скоро случайна информация. Не е ровил из нет-а или другаде за нещо повече, разчитал е на мен, понеже знае, че съм била в Истанбул не веднъж и че ми харесва много. И на него всичко до момента му е много интересно и определено му е екзотично. Особено интересни му се видяха младите жени в черно долу на площада пред Еюп. - Сигурно така се обличат заради молитвата, нали? - казва. - О, не, Анджи, те така си ходят изобщо, защото са ортодоксални мюсюлманки. Ще ги видиш, защото съм намислила да се приберем в хотела като минем после пеша последователно през кварталите Фенер и Фатих. В първия се намира Православната Патриаршия, българската църква Св. Стефан и Гръцкият лицей. Там живеят и повечето от християните в Истанбул, а вторият е населен точно с такива ортодоксални мюсюлмани. Той е много характерен ислямски квартал... И, не знам, но на мен по нещо малко ми напомня неаполския Спаньоли. Не, не е същия, никак не е същия, и все пак има нещо общо, има някаква прилика. В Наполи жените, нали, не се крият зад фередже, даже там видях и две на улицата с ролки по главите, италианките в Спаньоли си ходят деколтирани, червисани... А тук това е невъзможно, сигурно за тях това би било просто гавра с Аллах.. И, нали знаеш, според техните си ислямски закони, може и да ги убият с камъни в такъв случай (Не и в Истанбул. Минимални шансове за подобно престъпление има в Източна Турция, но и там да се случи, ще го показват по телевизията като диващина. Турция НЕ Е Иран– бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Из квартал Фенер"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Из квартал Фатих"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Из квартал Фатих"][/caption]   Около три часа по-късно, минавайки покрай един

магазин за дамско облекло, с наредени на витрината бурки, фереджета

или както там им казват на тия дрехи, Анджело спира, гледа, гледа... и вика: Искаш ли да влезем вътре да ти купя една такава дрешка?  ;)  - Поглеждам го скептично и въпросително - хм, нещо се задява пак това диване... Не успява да се удържи и се ухилва до ушите: А за отдолу ще ти купя от ония шалчета за ханша, с бляскавите неща по тях, дето мацките танцуват бели денс с тях... И ще ми врътнеш един танц после... Ихаа... (премрежва очи) ... Белло, е? - кима: Дакордо?  :D /съгласна ли си/ - Дакордо да, аха!... Ш' тъ убия,  бе италианецо!... Какви фантазии те връхлитат по никое време... че и баш тука бе! А вече зрял мъж бил ужким!  ;)  :D     С хахa-хихи минаваме покрай джамията Фатих, която също се оказва, че е в ремонт и няма какво да видим от нея. Затова пък заглеждаме любопитно една групичка дядковци в градинката там, насядали на ниски столчета и с чашки чай в ръце, на своеобразен турнир по табла. Няколко котки се щурат измежду тях и току им "удрят четки" по краката... Стигаме до

Акведукта

към залез слънце. [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Аквадукта"][/caption]   Тук е и

джамията Шехзаде

с красив парк около нея. Построена е по желание на Сюлейман Великолепни в памет на починалия му по-малък син.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Джамията Шехзаде на заден план."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Джамията Шехзаде - куполът отвътре. Тази снимка я направих, като легнах върху килима на пода точно под купола, леко зумнах и... и май стана добра, а?  (щот' циганката 'зе, та умре  ;) )"][/caption]   Хайде да седнем за малко на една пейка в парка да отдъхнем. Леелее... направо вече ни се подбиха краката от ходене. Събувам си обувките и протягам крака. - Дай ги тук - Анджи ми вдига краката в скута си, разтрива ми стъпалата и се смее: Еей, ама голям маратонец си ми била ти, брааво, брааво, рагаца мия!... Значи мога да те опъна да изкачим Везувий пеша като дойдеш след две седмици в Наполи, нали? :D - Ааа, да бе, пеша! ;)  ... Мани това, после Наполи, сега кажи ми как е, харесва ли ти Истанбул? - О, даа... Харесва ми, мия белла, много даже... Ама, слушай, Вили, ами те тук са като нас! - Вдигам вежди: Турците ли? Щоо? - Ами как, ето и тук всеки кара като луд, никой не спазва пътните знаци, всички масово минават на червено!... Говорят високо, мъжете те поглеждат "мазно"... /Да бе! Не съм видяла. Казваш го, за да ме дразниш! - смее се/... А в този квартал преди малко, ти си права, някои улички наистина са тесни като в Спаньоли, прането виси над улицата, мръсничко и порутено е тук-там, а цените наистина са по-ниски, отколкото там, където ни е хотела (от Фатих си купихме баклава по 9 лири килото, а при Египетския пазар беше от 33 до 49 лири за килограм!!)... Анджи се усмихва: Само "пингвинчетата" (има предвид жените в черните им дрехи) ми напомняха, че съм в ислямски град... А в азиатската част на Истанбул как е? Ще отидем ли там, рагаца мия? :) - Утре. Утре сме там, дарлинг. Хайде сега да ходим да ядем някъде, че ми е вече гладно. - А "бели денс" ще гледам ли, мия белла, ще ме заведеш ли? Ама с красиви танцьорки, нали!  :D - Оф... Гладна съм бее... Хм, бели денс му се дощяло... И си наказан! - Ама аз няма да пипам.. е, соло л'ьокки ;) /само с очи/ - Офф, Анджии... (ама сто процентов мъж си бе, нема лъжа!)... Андиамо дарлинг, андаре а манджаре... давай да ходим да ядем, после ще видим. Обувам си обувките и тръгваме. Хмм... а дали пък да влезем в Ташхан? Ей го къде е, на две крачки... Следва. Още няколко снимчици:   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Хайде, черпя по баклавичка - сладка и златна, вземайте! /Който зумне снимката, ще разбере защо е "златна" ;) /..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="...или рахат локумец, който предпочита :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Сега малко из стръмните улички на квартал Фенер"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Да видим и Гръцкия православен лицей по-отблизо - е, колкото се показва над дувара :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Яяя... "Фатих мейдан бюфе" или квартално кафененце на площад във Фатих. Е, ама аз предпочитам като пия кафенце да седя на по-меко и да се облегна удобно ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Централна улица в квартал Фатих - в този квартал някои от снимките с хора ги правя тайно - придържам фотоапарата отпреде си, приказвам си с Анджи или се оглеждам разсеяно с пръст върху индикатора, за да не видят присветването му докато ги снимам."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Из уличките на Сиркеджи (всъщност това е страничният изход на Египетския пазар. Горещо препоръчвам магазина за кафе в лявата част на снимката – продават мляно кафе за турско и е най-доброто в града. Тествано от редакцията поне 15 пъти :), а ми беше препорърчано първоначално и от местен жител – бел.Ст.)"][/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Нова сграда в стар стил или обратното? "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Още малко от парк Гюлхане..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="... и още малко от парк Гюлхане..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="... и още една от парк Гюлхане. Другия път лалетата ще са от други паркове ;)"][/caption]   Автор: Вили Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело  ;)  * Имената на този пазар съпоставено с името на другия известен истанбулски пазар – Покрития пазар (Капалъ чаршъ) са едно от основанията да не приемам днешната постановка географските имена да „не се превеждат“. Тази постановка беше приета само, за да бъдат облекчени неграмотните преводачи от английски и е неприложима като абсолютно правило – бел.Ст. Други разкази свързани с Истанбул – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Първото издание на CEO Conference ще се премести в зала “София” на Интерпред – Световен Търговски Център. Събитието ще се състои този четвъртък, 10 май 2012 година. Форумът на българските собственици и управители на фирми ще даде възможност на родните мениджъри да се срещнат с бъдещи … Подобни статии:

1. CEO Conference – eдно събитие на българските мениджъри
2. IAB Forum България на14 март 2012

Вторият спътник от новата военна комуникационна групировка на ВВС на САЩ, бе успешно изведен на орбита на 5 май 2012г . Спътникът е бил изведен на орбита от ракета носител Атлас-5 от стартова площадка Space Launch Complex-41 на база на ВВС във Флорида. Новият апарат трябва да осигурява закрити канали за връзка между американските военни и висшето ръководство на страната.

Тази сутрин българското знаме възтържествува отново над символа на съветската окупация в столицата ни.

В ранните часове на 2-ри май общински служител беше изпратен да „свали” българското знаме, появило се предишната нощ под формата на трибагреник върху позорния надпис с благодарността за сталинистката окупация на България. В знак на протест срещу заличаването на националния ни флаг вчера се състоя флашмоб протестна акция пред столичната община със снимки на унищожената незнайно по чие нареждане българска символика.

На мълчаливата загриженост на нашите управляващи за толкова милата на сърцето им окупационна „чистота” на този най-ярък символ на търпимостта към лъжата в страна ни, днес също толкова упорито е противопоставено отново българското знаме на същото място.

И този път ли тихомълком, за да не видят хората това, властите ще наредят бързо и позорно да бъде трит трибагреника ни?

Източният барелеф, който изобразява болшевишката победоносна братоубийственост в Русия, също е маркиран с цветовете на България- развятото чугунено знаме на болшевизма с надписа „Вся власть советам” (който няма нищо общо с претенцията паметникът да е символ на нещо си от времето на Втората световна война) е трансформирано в бяло, зелено и червено.

Очаквайте снимки и подробности!

Share on Facebook

В Китай в 15:10 местно време , от космодрума 'Цзюзюан' , с помоща на ракета носител 'Чанчжен-2Г' бе изведен в космоса стероптографически спътник 'Тянхуей-1-02', който след това е изведен на планирата орбита.

След актуализациите на приложенията за iPhone и за Android в края на миналия месец, Twitter обяви в понеделник, че е обновил мобилния си уебсайт, за да включи много от функционалностите от редизайна на twitter.com, който стартира през декември.

Не искам да си представям с каква скорост се увеличава броят на добавените във foursquare обекти. Само в София са толкова много, че изглежда невъзможно да създадеш ред в този хаос от различни начини на въвеждане на имената на обектите, избора на категории, добавянето на … Подобни статии:

1. Нови екстри за суперпотребителите във foursquare
2. Мобилно приложение или мобилна версия на сайта?

На всичкото отгоре около 300 милиона е-боклуци с прикачени зловредни файлове ни заливат ежедневно

Според проучванията, акциите на компанията ще се търгуват между $44 и $46 в рамките на една година.

Детска ТВ „Аз мога, аз знам” и БУЦ „Знание”,Чикаго Със съдействието на: Държавна Агенция на Българите в Чужбина, Национален дворец на децата, MultiGroup Logistics, Чикаго, Вестник „България сега”, www.Еurochicago.com и Творци без граници Обявяват второ издание на конкурс МОЯТА ГАТАНКА Измисли гатанка и я нарисувай, ако желаеш! Мили деца, вие обичате да творите, обичате задачките- закачки, а гатанките са точно това- да ви карат да мислите. В този конкурс може да участвате с ваши собствени гатанки. Огледайте се. Предметите около вас ви молят да измислите гатанки за тях. Опитайте! Можете! УСЛОВИЯ: 1. Участват всички деца ...

Няма защо да говорим за социалните мрежи и да вадим поредните статистики за тяхното влияние. В тази статия искаме да ви помогнем да разберете колко е влиятелен вашият профил в тях и дали на практика вашите послания достигат до таргета, който вие бихте желали. Добре … Подобни статии:

1. Как да управляваме времето си в социалните мрежи
2. Bottlenose, лек срещу информационното претоварване в социалните мрежи?

Пред поредно сериозно предизвикателство са изправени от Apple по-малко от година преди пускането на своето ново бебче iPhone5. Оказава се, че една от най-големите компании в света не си е взела урок от пускането на iPhone 4S и отново има проблеми с домейна, който основно … Подобни статии:

1. Apple ще бори пазара с „Рециклираща програма“
2. 10-те топ видеоклипа от Apple: Честит рожден ден Apple