За удоволствието да ходиш на работа

Преди няколко дни попаднах на това:

Когато го споделих във Facebook, предизвиках две реакции на мои приятели. Едната бе на неодобрение, защото работата не трябва да е центърът и смисълът на живота. Важното е да ти доставя удоволствие. Другата бе по-скоро неутрална, защото наистина някои хора посвещават живота си на работата, докато за други работата е просто ежедневие. Но всички те са хора.

Освен ако не сте намерили някаква магическа формула за оцеляване, при която не ви се налага да мръднете и пръст, за да се нахраните или да си платите наема, и вие изкарвате голяма част от деня си в работа. Можете да продавате билети, да подреждате книги по рафтове, да защитавате рекламен бюджет, да планирате високотехнологичен проект или да отговаряте с „да“ или „не“ на имейли, но вие работите и срещу това получавате пари.

Колкото по-отдадени сте на работата и с колкото по-голямо желание я вършите, толкова по-добре – и за вас, и за нея. Вие давате всичко от себе си, усмихнати сте и сте доволни, защото резултатите са очевидни и са си стрували усилията, а задачите са изпълнени и някой друг също е останал доволен. Възможно е така дори да промените нечий живот. Най-малкото своя.

За да се случи всичко това обаче, е важно не само да си въобразите, че работата е всичко за вас, но и да се чувствате добре на работното си място. Разбира се, не е задължително да жертвате почивните дни, въпреки че аз съм го правил. Дори лекото усещане за принадлежност, за това да бъдеш част от нещо, е достатъчно силен мотиватор винаги да търсиш начин да вършиш работата си по-добре, дори да надскачаш себе си. Писмото горе е само малък пример за това как може да се създаде такава благоприятна среда, в която да развиеш таланта си и да му дадеш свобода да се развихри.

Не, не става въпрос за това да забравите семейството си, да се прибирате вкъщи след полунощ, а всички вече да са заспали. Става дума за това да се чувствате удобно, когато седнете на работното си място, и да карате хората, с които работите, да се усмихват и също да дават всичко от себе си. А когато спрете компютъра, да си кажете, че утрешният ден ще бъде още по-добър.

Това е моят начин да работя. Ако не изпитвам удоволствие, сякаш давам много по-малко от това, на което съм способен. А тогава не се чувствам удовлетворен, защото знам, че мога повече. Работата трябва да е удоволствие. И знам, че не е много трудно да я направиш такова.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: