До Лондон и обратно в един ден

Днес ще си направим една бърза разходка до Лондон – отдавна не бяхме ходили натам. Приятно четене и се пазете от конете!  

До Лондон и обратно в един ден

Тук и там бърз пътеводител  

Самолетът закъсня. Естествено... Нискотарифен БГ полет. Излитането беше нормално, след три часа на летището най-накрая „отлепихме“ и вече бяхме на няколко километра височина. Не съобщиха, както по принцип се очаква, нито с колко километра в час летим,нито на каква височина или температурата - това е, пестят и от говорене /или от електричеството, което комутаторът ще изхаби/. В един момент се загледах през люка и установих, че сме като детска играчка в ръцете на нещо много по-голямо от нас. Усещането беше много странно и същевременно успокояващо. Представете си как малко дете тича със самолетче в ръка и прави „завойчета“, а сега си представете, че сте в това самолетче... Захватът на детската ръка е сигурен, но в същото време всичко се тресе и не си много сигурен накъде ще поеме в следващия момент. Кацането не беше непоносимо, всички ръкопляскаха и заслужено, тези хора пилотите направо не са хора! Благодаря на всички пилоти и им пожелавам все така да са живи и здрави и със железни нерви! Спряхме точно пред входа и всичките сто и петдесет човека се изстреляхме от седалките, все едно бягахме от Годзила. Не знаех какво да очаквам от летището, хората, обстановката, но някак си имах цел и бях настроен да не се губя още в началото на това пътешествие. Поведоха ни като добитък, насочиха ни към изхода по едни тунели, стълби и коридори и няма и пет минути и минахме секюрити чека. Всичко е много уредено, надписано, указано и заградено. Преди изхода едно момиченце, леко задъхано ме посрещна и ми връчи брошурка и целуфаново пликче със сим карта на местен оператор, без такси, без договори, директно активираш на безплатен номер, пълниш сметката с колкото пари са ти на сърце и говориш с цял свят. Целият свят обаче не включва България и Македония, защото ти излиза солено. С другите страни в Европа говориш на около 1 до 5 пенита на минута, а с България и Македония на 28 – 30 пенита... Ако искаш! Бях много притеснен дали ще намеря спирка номер 10 на рейсовете за Лондон, за превоза вече си бях платил през интернет. Чудех се дали няма да ми откажат да пътувам с този билет след като полетът беше закъснял с повече от час... Естествено в момента, в който излязох от централната врата на летището, видях моя автобус отсреща, на около 30 метра от входа. Имаше указателни табелки, двама стюарди качваха багаж на други пътници, всичко беше перфектно. Попитах дали има проблем с това, че съм закъснял а те дори се поочудиха, сканираха билета, прибраха го и ми дадоха една лентичка, като ми казаха да си я пазя за връщането. Имах време и да се огледам, въпреки, че валеше и духаше доста неприятно. Миришеше на чисто!

Отново изненада – рейсът е чист,

с плюшени седалки, не мирише на застояло. Тръгна и след няколко странни завоя в „насрещното“ се озовахме на магистрала с пет платна в едната посока! Изгря и слънце, черните облаци изчезнаха и се появиха малки, бели, пухкави облачета. Полетата около магистралата засияха в жълто, така и не разбрах с какво са засяти, но беше красиво. Пътят от летище Лутън до центъра на Лондон е час и десет минути, прекрасен път без дупки и нахални „състезатели“. На влизане в Лондон заизкачаха тези малки, еднакви, ниски и тесни къщички. Много трафик, много таксита и двуетажни червени автобуси от тези по филмите, но няма задръствания, чака се тук и там по минута и продължаваш.

Спирката на рейсовете е на една минута пеша от Виктория стейшън – една от големите гари в Лондон. Ъндърграундът има спирка точно до спирката на автобусите при Виктория, където на още минута пеша в другата посока е и автогарата Виктория... Много удобно някак си. Всичко е описано по табелите, на всяка спирка има карта и разписание.

Стигам

гара Виктория,

пред централния вход има нещо като кафе-машина с плакати отпред и много брошури от двете страни, като се загледах, това били гайдове с карти на района – безплатни, и една девойка, която ще ви упъти с удоволствие и усмивка. На няколко масички пак има брошури, пак с карти на региона, на организаторите на автобусни обиколки на Лондон. Трябва да внимавате, когато избирате на кой да се качите, някой са просто обиколка без спирки, но други имат опцията HOP ON – HOP OFF – демек, можеш да слезнеш, да се разходиш, да поснимаш отблизо и да се качиш на следващия автобус на същата фирма – билетите са дневни. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Хотел "Шерлок Холмс" на Бейкър стрийт :P"][/caption]

Относно храната, няма страшно, има кафенета и магазини на всяка крачка, каквото се сетите, от Старбъкс и Коста до местни и неизвестни. Прет а Манже ми направи добро впечатление и сандвичът за близо два паунда си заслужаваше, страхотен вкус, микс от сирена, рукола, пилешко филенце и разни сосчета... Кафето е около два паунда и то, но имайте предвид, че на повечето места стандартното е 500мл кофа. Сейнсбъри локал е чудесен магазин, цените са поносими, има готови супи, сандвичи, сокове, вода, карти и т.н. подходящи неща за един турист.

На спирките на рейсовете има стюарди, които могат да ви помогнат с багажа или да ви упътят, полицаите не са рядкост и са доста любезни, все пак това е Лондон. Влаковете спазват разписанието изключително точно, тъй че, ако ще пътувате с влак в Лондон или навън, бъдете много точни. Влаковете на Southern Trains са много луксозни, удобни и направо безшумни. Във всеки вагон има информационно табло, на което се изписват спирките, на които спира, вагонът, в който се намирате – това е важно, защото понякога тези влакове се разделят и трябва да следите коя част на композицията къде отива. Аз си купих билет онлайн и го взех на Виктория от автомат на самообслужване. Трябва да внимавате да не купите билет отново, а да натиснете бутончето за Retrieve prepaid,машините са с големи екрани, всичко е доста ясно, само трябва да се внимава. Също така, трябва да използвате същата карта с която сте платили онлайн за потвърждение на място. Купуване онлайн на билет за влак или рейс има и други предимства, освен цената, имате време да разгледате маршрутите и разписанията, има значение дали взимате билет в час пик или оф-пик, цените са много различни! Един испанец, с когото пътувах до Саутхямптън, се беше объркал на автомата в бързината и беше платил билет с близо 15 паунда повече за същия влак като моя, а това си е сериозна разлика.

Ако ще оставате в Лондон за разходка,

добре е да си купите карта на града и метрото

(вече има доста карти на метрото за смартфони, безплатни и без нужда от интернет връзка). Аз си бях свалил карти от Гугъл мапс – да вече и това става – много удобно, когато нямаш интернет.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

Естествено, като един типичен турист, аз се насочих право към

Бъкингамския дворец

по Бъкингам роуд, още като слязох от автобуса. Ветровито, дъждовно, но няма връщане назад! Магазинчетата за сувенири са от двете страни на улицата, няма страшно, подаръци ще има за всички от сърце. Внимавайте, когато трябва да пресичате, няма светофари и пешеходни пътеки като при нас, но пък има стълбове с бутонче, натискаш и чакаш или по англииски, оглеждаш се и ако няма много трафик, се затичваш... Опасно, но те така си правят. Пълно е с туристи, всички са любезни, но забързани. Ето, че стигнах оградата на двореца, официалния магазин за сувенири на кралския двор го подминах, без дори да погледна. Може и да сгреших и ви предлагам да го огледате за пет минути. Ето я и

кралската галерия,

има плакат за изложба на Леонардо, но разбира се започва на 4-ти май. И това го пропуснах... Красиво! Дворецът не е огромен, но е изключително красив. Орнаментите по оградата, стените, арките на вратите са уникални. Фонтанът със статуята на Нике е страхотно място за почивка, бърза закуска и снимки. Не се стряскайте от хеликоптерите, нормално е, пък и чух, че може да е самата кралица, която обикаляла над Лондон, за да е „в час“. Площадът пред двореца е доста голям, има още няколко парадни врати към парка с изключително красиви златни орнаменти. Всичко е заобиколено от страхотна градина с невероятно красиви цветя. Просто греят, дори и в мрачен дъждовен ден. Пак изгря слънце, дъждът спря. Дано се задържи така (Не стана, само пожелания...).  

След няколко бързи снимки и видео-клипчета се изстрелях към Биг Бен, няма време. Най-лесният път към Биг Бен е отдясно на парка St. James's Park - част от всеизвестният Hide Park, покрай Музея на гвардията по Birdcage walk.

Вървейки покрай парка видях няколко сиви, пухкави катерички с доста загладен косъм в интерес на истината. Оказа се, че нямат никакъв страх от туристите и ако им хвърлите храна ще дойдат пред вас и ще направят цяло „представление“. Стигнах до средата на улицата и на хоризонта се показа

всеизвестният часовник!

Разходката не е повече от пет минути, но ако спирате да снимате парка, цветята и животните, спокойно може да ви отнеме половин час.

На всеки ъгъл и вход на парка има информационни табели с карта и указано точното място, на което се намирате в момента, както и един кръг, описващ забележителностите, които са на не повече от пет минути пеша. Много удобно и полезно. Ето го и дворецът в цялото му величие, стотици туристи дори в това не особено приятно време, вече отново валеше и духаше. Отдясно е абатството, в което Кейт и Уилиам се бракуваха... Много яко. Изведнъж някакви статуи се изпречиха пред очите ми, приличат на Квазимодо от Нотр-Дам. Вгледах се и се оказа, че това естествено е Чърчил. Продължаваше да вее и ситни дъждец, обективът на камерата беше в капки, но аз снимах и вървях напред.

 

Темза се оказа една доста сериозна и бурна река

по това време на годината, но въпреки всичко гледката си заслужаваше. Отляво на моста има стълби към кея, на който може да си купите билет за круиз по Темза в онези готини лодки с панорамни прозорци. Отсреща се извисява „Окото“ - огромно колело с модерни кабини, пак с големи панорамни прозорци за да не изпуснеш нещо от Лондонския пейзаж. Ако продължите по моста ще се озовете на

другата голяма гара в Лондон – Ватерло (Waterloo).

Оттук изборът на посока е голям, накъдето и да тръгнеш има какво да видиш, но тъй като разполагах само с няколко часа – вече преполовени – се насочих по Уайтхол за да видя Даунинг стрийт 10 и Музея на кралската кавалерия. Освен все още странното усещане от обратното движение по улиците и това, че не знаеш на къде да погледнеш, когато пресичаш, ме изуми и широката улица с монументите по средата на платното. Тук генерал на кон, там пилон със знаме, паметници и един метален правоъгълен блок, който се оказа

Мемориал на жените от Втората световна война.

    Стигнах Даунинг стриит 10 и се озовах пред огромна, сигурно четири метра висока ограда, пред която се бяха насъбрали туристи и се снимаха като полудели. Отпред двама полицай с електрически пистолети, повечето са с такива, а зад оградата двама с бронирани жилетки и автомати. Реших, че е по-разумно като съм сам, макар и типичен турист, да не ги снимам, че да не си изпусна полета в някое полицейско, пишейки обяснения. Продължих напред, към

Музея на кавалерията

На входа стояха на пост конници в парадни униформи, под специално построени арки, а от лявата страна на едната арка забелязах интересна табела: „Конете хапят и ритат. Благодаря!“   Интересно беше, в двора един от караулите изигра представление за децата и всички се втурнаха да се снимат с него. Излязох през другия вход към манежа, но за съжаление прибираха седалките и явно бях изпуснал каквото и събитие да се беше състояло.   Насочих се към парка след няколко снимки, защото времето си напредваше, а от авиокомпанията ми бяха пратили съобщение да се явя три часа по-рано, защото летищата били претоварени. Реших да обиколя парка от другата страна по известната улица The Mall.Поредната катеричка ме нападна, но след като не й подхвърлих храна, се зае да преследва други туристи. Тръгнах обратно към двореца и направих няколко снимки на Адмиралтейската арка в далечината, там е и Трафалгар скуеър, с колоната на Нелсън, до която така и не стигнах. Другия път специално на разходка за няколко дни! Пак двореца, още една обиколка на прекрасните градини около площада и обратно към гара Виктория. Рейсовете са през 20 минути, точно! Няма проблеми, взех една кофа кафе от някаква будка за изпът, но ети ти изненада, не може с кафето в автобуса. „Спокойно, има време, изпийте си кафето отвън“, е мерси. Отново през Лондон, лъскави магазини за коли, туристи, арките и паметниците, странната конска глава в една градинка... Магистралата с многото платна и на летище Лутън. Валеше доста силно и не можах да снимам от автобуса.

Естествено на летището всичко беше спокойно, нямаше опашки на чекинга, претоварено било на летищата в Лондон, не тук... Нискотарифни полети... След почивка на пейките тръгнах да обикалям магазините на летището, но не издържах и реших да мина секюритито, да не би наистина да има много хора. Приготвих багажа надлежно, според инструкциите на една холограмна машина и се качих по стълбите. Минах без проблем, дори паспорта не погледнаха. И отново чакане, единственият закъсняващ полет беше моят.

Поздрави, и приятно изкарване накъдето и да сте се запътили!

28.04.2012

София – Лондон - София

Самолет, автобус

Източници на информация за пътуването:

Самолети

http://bit.ly/KyG1NE http://bit.ly/KyG0td

Влакове

http://bit.ly/KyG3oX

Автобуси

http://bit.ly/KyGhMF

Време

http://bit.ly/KyGyz3 http://bit.ly/KyGzTO

Карти

http://bit.ly/KyGCz5

Как да свалите карта за разлеждане без интернет през гугъл мапс за андроид

http://bit.ly/KyGKOP

Програми за андроид телефони

booking.com: http://bit.ly/KyHjIH

london: http://bit.ly/KyHxiN

route66: http://bit.ly/KyHBiC

london underground: http://bit.ly/KyHeVj

Това са източници, които аз използвах за моето пътуване, не твърдя, че те са най-добрият избор или дават най-ниски цени. Предлагам ги като опция, която да ви улесни, но при всички положения е най-добре да направите собствено проучване. Най-полезни съвети могат да ви дадат ваши близки или приятели които са пътували, но имайте предвид, че всеки има свое виждане, съберете максимално много мнения и отсейте най-важното, пригответе се това което знаете и очаквате, всъщност да се окаже съвсем различно изживяване!   Автор: Калин Златков Снимки: авторът Разказкът и снимките за с лиценз: Всички права запазени!   Други разкази от Лондон – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Прочети цялата новина

Свързани новини: