Бившият вече министър на транспорта Александър Цветков преди година съобщава за медиите, че БТК е безогледно източвана, но това няма да трае дълго, защото държавата води дело за неизпълнени приватизационни задължения – и когато това се установи, ще има права на основание на  златната си акция.

Новина от вчера:  Арбитражният съд в Париж се е произнесъл в полза на БТК (по това дело, водят се още две).  Александър Цветков не е министър, вероятно новият министър има коментар  за запазения контрол на държавата чрез правата по златната акция.

Към БТК беше и  НУРТС, чиято (обособена) собственост стигна в последна сметка формално неизвестно у кого, но този някой остава влиятелен фактор при наземното разпространение на радио и телевизия.

Бившият вече министър на транспорта Александър Цветков преди година съобщава за медиите, че БТК е безогледно източвана, но това няма да трае дълго, защото държавата води дело за неизпълнени приватизационни задължения – и когато това се установи, ще има права на основание на  златната си акция.

Новина от вчера:  Арбитражният съд в Париж се е произнесъл в полза на БТК (по това дело, водят се още две).  Александър Цветков не е министър, вероятно новият министър има коментар  за запазения контрол на държавата чрез правата по златната акция.

Към БТК беше и  НУРТС, чиято (обособена) собственост стигна в последна сметка формално неизвестно у кого, но този някой остава влиятелен фактор при наземното разпространение на радио и телевизия.

...mother fuck it.

Когато посетих град Триполи преди година, успях да видя неговата специфика – разделението, което царува по улиците му между сунити и алеуити. Дали да подкрепяш властта в Сирия или не, в Триполи е въпрос на оцеляване и заемане на позиция, която те поставя завинаги в един от двата лагера. Двете страни – сунити и алеуити – са готови да се бият помежду си, ако означава повече влияние в Северен Ливан. Това си пролича отново, с пълна сила. Нека обобщим накратко какво се случва през последните три дни в Триполи.  Седмицата започна напрегнато за Ливан, след като сблъсъци в Триполи взеха три жертви, сред които един войник от ливанската армия и двама цивилни. Повече от 10 души са ранени. Уличните боеве бяха очаквани – те изригнаха преди два дни и има вероятност да продължат. Напрежението остава критично във втория по големина ливански град. Сблъсъците бяха очаквани, тъй като на всеки ливанец му е ясно, че кризата в Сирия ще се отрази на и без това крехкото общество в съседен Ливан. Следното видео на AP показва напрежението в Триполи: Четирима са убити в главно про-асадският квартал “Джабал Мохсен”, един в опозиционния “Баб Ал-Табане”. Високоговорителите на джамиите в района на сблъсъците повтарят предупреждения [...]

в поредицата постове за щастието и оптимизма продължавам с една много свежа лекция от TED - Tali Sharot: The optimism bias научни доказателства в полза на това, че е по-добре за теб и за света като цяло да си щастлив, отколкто да си нещастен писах също още за щастието и dont'worry, be ...

Според ново проучване, вторият сезон на популярния сериал "Игра на тронове" е бил най-тегленото телевизионно предаване в пиратските сайтове през 2012 година. Досега, въпросният сезон е бил изтеглен над 25 милиона пъти. От фирмата Big Champagne дори са изчислили, че в момента торентът към сезона се т...

Започнаха сезонните разпродажби в английския Javari! Намаленията достигат до 50% и всеки ден се добавят нови модели дамски и мъжки обувки и аксесоари. Цялата статия за пазаруването от Javari можете да прочетете ТУК. Приятно пазаруване!

Лошият вълк се преоблякъл в кожата на коза и се отправил към къщичката на седемте козлета, защото знаел, че майка им я няма в момента. Стигнал до вратата и почукал тихичко: - Козленца, дечица мои, отворете ми, аз съм вашата майка, върнах се и ви нося млечице. А козлетата се обадили отвътре: - Абе я се пръждосвай бе, дърт вълк. Майка ни била… Млечице ни носела… Нали преди малко я пратихме за бира. Усмихни се, България, българинът не си мени лесно нрава - бирата все така си остава любимо питие за летния сезон, само дето вече си я пие вкъщи и от пластмасови бутилки. По финансови причини. От години без ясен отговор остава спорът какво биха предпочели мъжете - бутилка бира или жена си. В тази връзка попитали радио Ереван: - Каква е разликата между бирата и жената? - Първо празната бирена бутилка можеш да я върнеш. Пък и две бири на една маса никога не си говорят глупости.

Както стана ясно в началото на април, ролята на покойния шеф на Apple Стив Джобс в нов биографичен филм беше поверена на младия американски актьор Аштън Къчър. Филмът се нарича Jobs: Get Inspired (буквално, "Джобс: Вдъхновете се") и е базиран на сценарий от Мат Уайтъли. Както вече разбрахме, филмът ...

In his 2012 State of the Union address, President Barack Obama proposed that teachers should “stop teaching to the test” and that the nation should “reward the best ones” and “replace teachers who just aren’t helping kids learn.” This all sounds sensible, but it is in fact a contradictory message. The president’s signature education program, called Race to the Top, encourages states to award bonuses to teachers whose students get higher test scores (they are, presumably “the best ones”) and to fire teachers if their students get lower test scores (presumably the teachers “who just aren’t helping kids”). If teachers want to stay employed, they must “teach to the test.”

Вечерта ще бъде лоша за литературния свят: според Умберто Еко сестрата на Габриел Гарсия Маркес е потвърдила слуховете, че големият колумбийски писател е починал. Малко по-рано през деня Еко съобщи чрез своя официален twitter профил, че е научил новината в Ню Йорк.

През 1999 г. лекарите откриват на Маркес рак на лимфните възли, след което писателят ограничава почти напълно публичните си изяви.

Габриел Гарсия Маркес е един от най-известните испаноезични автори, ярък представител на жанра магически реализъм, обичан и четен по цял свят. През 1982 получава Нобелова награда за литература. Едни от най-известните творби на Маркес са “Любов по време на холера”, “Сто години самота” и „Хроника на една предизвестена смърт“.

През миналата година в България, след почти 20 годишно прекъсване, беше издадена негова книга - “Дванайсет странстващи разказа”.

От НАСА са съобщили , че космическата обсерватория SOHO е възобновила дейноста си след техническия проблем , който изведе от строя апарата преди една седмица.Проектът Solar and Heliospheric Observatory (SOHO) е съвместна мисия на ЕКА и НАСА.

В речта си към нацията от 2012 г. американският президентът Барак Обама предложи учителите да "престанат да преподават за бележки", а нацията да "възнаграждава най-добрите" и да "замени учителите, които не помагат на децата да учат". Всичко това звучи разумно, но всъщност посланието е противоречиво. Собствената образователна програма на президента, наречена "Надпревара към върха", окуражава властите да възнаграждават учители, чиито ученици имат по-високи оценки.

Yahoo вече е с нов СЕО, но драмата в компанията продължава с пълна сила. Оказа се, че няколко дни преди да напусне днес, към края на миналата седмица, Скот Томпсън признал на борда, че са му открили рак на щитовидната жлеза. Това прави причината за оттеглянето му от компанията още по-сложна. Възм...

Седмица след като бе назначен за изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй", бившият зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов продължава да е и в управата на собственика на ядрената централа - "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), и в борда на "Националната електрическа компания" (НЕК), сочи проверка на Mediapool, потвърдена от БЕХ.

Иран забрани използването на чужди имейл услуги в страната. Министерството на телекомуникациите сега настоява всички местни банки, застрахователни фирми и телефонни оператори да комуникират с клиентите си само чрез ирански имейл услуги, тоест, такива, които използват домейна .ir. Това означава, ч...

Както може би знаете, Facebook са на прага на първичното си публично предлагане и погледът на медиите ще е прикован върху тях в следващите седмици. Към всички анализатори, които обявиха прогнозите си за бъдещето на социалната мрежа, се присъедини и един от основателите на Apple Стив Возняк, чието от...

Орбитален космически телескоп , за първи път в историята на астрономията е засякъл светлина идваща от далечна екзопланета - суперземя 55 Cancri. Планетата 55 Cancri е от класа на така наречените суперземи . Тази планета е много по масивна от Земята , но в същотот време е много по малка от планетите гиганти подобни на Нептун.

Астрономи те от ЕКА с помоща на орбиталния телескоп 'Хершел' са заснели струпване на междузвезден газ , който служи за материал за образуването на нови масивни звезди . по информация от сайта на агентството.

-Няма нищо по-хубаво от запотена чаша студена бира през лятото. Или поне така казват запалените бираджии. У нас през най-топлия сезон 60% от пълнолетните си купуват пиво най-малко веднъж в седмицата, сочат проучвания на Съюза на пивоварите. За разлика от студените месеци на годината, когато едва 40 на сто от хората залагат на газираната напитка от хмел. И въпреки че България не държи първенството по пиене на кехлибарената течност в света, нашенецът определено е сред най-големите ценители. Доказателство за това са завишените критерии на българина към пивото. Заради това и пивоварите започнаха всеки нов сезон да пускат на пазара нов вид от пенливата напитка. Най-много от нея пият в София, Русе, Монтана и Стара Загора. Разбира се, в тези градове са и големите пивоварни. Защо обаче на челните места не са Варна и Бургас? Все пак точно през лятото крайморските ни курорти се пукат по шефовете. И са пълни с чуждестранни туристи. Германците обаче наблягат повече на твърдия алкохол,...

Марсохода Opportunity бе събуден от 'зимния сън' и се премести за първи път от няколко месеца. По информация от Лабораторията за реактиовно движение на НАСА. По време на първия сеанс на движение , апарата се е преместил на 3.67 метра.

Свидетели ли сме на бързо настъпилия край на агенционния модел на продажби на електронните книги? Това се питат експерти от издателския бизнес по целия свят, след като няколко големи институции в САЩ и Европа обявиха преди седмици, че разследват начина на ценообразуване на е-книгите на местно и международно ниво.

Моделът, при който издателствата определят твърда цена на заглавията и взимат 70% от нея, се наложи през 2010 година, когато Apple пусна своя таблет iPad и електронната книжарница iBookstore. Същите условия важат и за всички останали търговци на е-книги, които нямат право да променят заложената от издателствата цена на заглавията.

Агенционният принцип на ценообразуване бе сочен за пряка реакция срещу решението на Amazon да продава електронни книги за своя четец Kindle на цена от $9.99, с което на практика занижи сериозно приходите на издателствата от отделните заглавия.

В началото на март тази година американското Министерство на правосъдието обяви, че е започнало разследване на цените на електронните книги, фокусирайки се в съгласуваното им увеличаване от страна на група компании.

Под ударите на закона са заплашени да попаднат Apple и пет от най-големите издателства в света Penguin, Simon & Schuster, Hachette Book Group, Macmillan и HarperCollins, вече наричани от експертите в издателския бизнес “Price-FIx 6” - “Голямата шесторка на фиксираните цени”.

За пръв път за подобно разследване се заговори през декември 2011 година, когато Европейската комисия намекна, че е започнала разследване за изкуствено завишаване на цените в сектора.

Според издателя Майк Шацкин, собственик на The Idea Logical Company, налагането на евентуални санкции на “Price-FIx 6” ще се наложи ползването на хибриден модел, при който издателствата ще трябва да определят две различни цени - Amazon ще продължава да получава голям процент отстъпки, отново налагайки сериозно намаление в цените си, а Apple и останалите дистрибутори да продават на агенционен принцип.

Най-големи потърпевши от евентуалното разпадане на агенционния модел ще са самите автори, сочат експерти. Според тях налагането на по-големи отстъпки не само ще намали приходите на писателите, но и ще направи пазара трудно достижим за по-неизвестните имена.

Интервю с евродепутат Илиана Иванова за предаването “Преди всички” по Българското национално радио, 11.05.2012 Водещ: Цената на използваните мобилни телефони, смартфони и таблети по време на пътувания, в рамките на ЕС ще падне рязко от първи юли тази година според предварително споразумение между депутатите и държавите членки, гласувано вчера в ЕП. Новите правила ще увеличат обхвата [...]

Депутатът от ГЕРБ Емил Радев е роден на 26 март 1971 година във Варна. Той е завършил право и публична администрация. Владее английски, немски и руски език. Радев е член на правната парламентарна комисия. - Господин Радев, какво ще се случи с имуществото на братя Галеви, след като те са осъдени окончателно? - Мисля, че комисията и към настоящия момент е можела да наложи запорите още с факта на повдигане на обвиненията срещу тях. Сега, след като присъдата е влязла в сила, и по действащия закон може да се пристъпи към самото отнемане, а не само към обезпечителни мерки. Така че имуществото на братя Галеви може да бъде отнето. - Твърдите, че не ни трябва по-строг закон, а по-смели съдии. Какво стои зад това ваше твърдение? - Темата, по която направих това изказване, бяха домовите кражби и случаите, когато едно и също лице е било осъждано три, четири, пет, а има случаи и десет пъти и му бива наложено наказание условна присъда, пробация, административна глоба. На практика този...

Там, на центъра на София... Сега ще направя едно вихрено прелитане през тия места – през времето и през малкото пространство. На сто-двеста метра от мястото, което искам да ви опиша тук, е бил затворен Левски – в тъмницата, в която се опитвал да разбие главата си. Преди да го заведат на полето с бесилото. Което пък отстои на четиристотин метра оттук. Двайсетина години по-късно на сто метра от това място с ножове са посекли най-енергичния български държавник - Стамболов. Сто и петнайсет години по-късно това място се превърна в най-прекрасното средище на брадатите артисти и брадатите поклонници на свободата – от 1988-а, които се събираха да протестират срещу екологични проблеми – но всъщност протестираха срещу самата Несвобода. И така. Сетихте се – това е "Кристал". Сега там е строителна площадка. И това може би е хубаво. Да се обновява София е хубаво – това е така. Но има едно друго нещо. Винаги има едно „но” в цялата работа. Под скелетата на тая строителна площадка, зад...

Председателят на ЦИК съдия Красимира Медарова, снимка БГНЕС

Николай Медаров, съпругът на шефката на ЦИК Красимира Медарова, има 792 декара земи край Шабла, Дуранкулак, Езерец и други села в Добричко, които е придобил основно в периода 2007 - 2011 г., показа проверка на Биволъ в имотния регистър.

Освен това той е купил през 2009 г. 1883 декара в с. Герман, столична община.

Съпругата му Красимира Медарова също е привързана към земята. Тя има 208 декара ниви в землищата на Старо Село и Дунавец, които дава под аренда, 68 декара ниви в с. Златоклас, Дуловско и 75 декара в с. Добротица, Силистренско, или общо 351 декара.

Красимира и Николай Медарови имат общо 3000 декара земеделски земи, а освен това Медаров има на негово име апартамент в София, жилищен имот на морето и апартамент в комплекс "Манастира" в Банско за зимния отдих.

Проверката на ВКП подминала имотите на съпруга

Преди няколко дни излязоха резултатите от проверка на ВКП за имуществото на Медарова, която не установи никакви несъответствия между нейните приходи и придобитото имущество. Проверката беше образувана по сигнал на евродепутата Слави Бинев, който съобщи, че тя "притежава имоти повече от Бил Гейтс". Точни данни за имотите обаче не бяха съобщени нито от Бинев, нито от проверяващите.

Според ВКП всички притежавани от съдия Медарова имоти са били надлежно декларирани към момента на придобиването им пред Сметната палата с посочване на цената на придобиване и произход на средствата.

В декларациите на Красимира Медарова обаче няма следа от близо 2000 декара земя на нейния съпруг, придобити след 2007 г., които по закон тя е била длъжна да декларира, показа проверка на Биволъ.

Това означава, че ВКП изобщо не е проверила имотите на Медаров. Интересно е,  че в прессъобщението за проверката се посочва, че Красимира Медарова и Николай Медаров нямат обща съсобственост. Съпругът на шефката на ЦИК е дългогодишен представител на Сименс в страната, и едва ли би имал проблем да докаже произхода на средствата за имотните придобивки. Това обаче не отменя задължението имотите да се декларират от Медарова - коментираха юристи.

Случаят с Медарова не е изолиран, както показват данните от Сметната палата. Магистратите често "пропускат" да декларират "дреболии" като имотните придобивки и доходи на съпрузите си, които лъсват при съпоставяне на данните в декларациите с данните от НАП.

Странното при шефката на ЦИК е, че проверката на ВКП, която би трябвало да е по-задълбочена от тази на Сметната палата, не откри липсата на съпружеските земи в нейните декларации, а магистратката получи експресно "индулгенция".

Посещението на президента Плевнелиев в Чикаго и срещата на НАТО Седемдневната визита на държавния ни глава в САЩ (линк) Осма световна среща на българските медии От Букурещ за поредната среща на БТА и българските медии от цял свят (линк) Конкурсът «Мис Българка в САЩ» Първият български конкурс за красота в Америка

В Калифорния ще забраняват със закон на работодателите да изискват паролите  за онлайн дейности на работниците и служителите  или на кандидати при наемане на работа. По-конкретно, забранява се на работодателите да изискват пароли за социални медии.

Във връзка с това законопроектът дефинира социална медия:

any electronic medium where users may create, share, and view
user-generated content, including uploading or downloading videos
or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant messages,
or online social networking content.

Какво потвърждава законодателят за трудното за дефиниране явление  социална медия:

• (възможна) мултимедийност – текст, изображения, звук, видео;
• интерактивност – потребителите създават съдържание, предоставят достъп до него и имат достъп до съдържание, създадено от друг потребители;
• дефиницията включва изрично гама web 2.0 продукти, но не се ограничава до тях.

Изглежда като услуга (създаване на среда за информационен обмен), която  може да се предоставя изключително или наред с други  услуги (напр. информационно търсене, телевизия), като доставчикът на услугата се стреми да не носи редакционна отговорност за съдържанието на трети лица, но това  невинаги му се отдава (YouTube1),  (YouTube2).

В Калифорния ще забраняват със закон на работодателите да изискват паролите  за онлайн дейности на работниците и служителите  или на кандидати при наемане на работа. По-конкретно, забранява се на работодателите да изискват пароли за социални медии.

Във връзка с това законопроектът дефинира социална медия:

any electronic medium where users may create, share, and view
user-generated content, including uploading or downloading videos
or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant messages,
or online social networking content.

Какво потвърждава законодателят за трудното за дефиниране явление  социална медия:

• (възможна) мултимедийност – текст, изображения, звук, видео;
• интерактивност – потребителите създават съдържание, предоставят достъп до него и имат достъп до съдържание, създадено от друг потребители;
• дефиницията включва изрично гама web 2.0 продукти, но не се ограничава до тях.

Изглежда като услуга (създаване на среда за информационен обмен), която  може да се предоставя изключително или наред с други  услуги (като информационно търсене, телевизия), като доставчикът на услугата се стреми да не носи редакционна отговорност за съдържанието на трети лица, но това  невинаги му се отдава.

Първите, които вече се посъбирахме за спортния бал и среща на възпитаниците на Националната спортна академия "Васил Левски", организирани в Чикаго, се втурнахме да го поздравяваме! Не е шега работа! В Чикаго има 9 български училища и конкуренцията си я бива! А с турнира децата решиха и показаха на "учените спортисти", че и те знаят от коя страна се рита топката! След малко започват да прииждат от спортните терени и самите участници в специалния спортен празник - част от програмата на Българската общност в Чикаго - домакин на специалния задграничен 70-годишен юбилей на НСА.

До 30 юни 2012г. английският онлайн магазин за козметика Feelunique пуска код за 20% намаление на козметичната марка Salcura. Марката предлага натурални продукти за проблеми като – акне, псориазис, екзема, различни видове дерматити, сенна хрема и алергични ринити. За да използвате намалението, въведете кодът „sal20″ в „Checkout“  менюто при плащане на продукта.   Не забравяйте, …

Прочетете повече »

Athensnews публикува две корици – на едната Гърция се саморазстрелва (в. Та Неа), а на другата Германия казва чао на гръцкото членство в Еврозоната (сп. Шпигел).

 

Блогът за икономика 2012

Деница Дилова успя да влюби в себе си книжните блогъри с примамливата комбинация от познати и лесносмилаеми сюжети, комбинирани с вкусни кулинарни изкушения, описани в "Тънкости на приготвянето". Така че нямаше как да пропуснем да я изправим до... клавиатурата, за да ни разкаже какво хапва, докато чете, и всички други добре познати неща, които питаме жертвите на рубриката "Как четеш".

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не се храня, докато чета. Бих изяла някоя книга например... Понякога се сещам как Найджъл Кенеди отхапа от книгата си, вместо автограф, който му бе поискан от един млад цигулар.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
С пиенето нещата стоят по същия начин - аз чета легнала настрани, няма къде да слагам чаши, а ме мързи да се протягам да вземам нещо и пак да го оставям.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвала съм с молив само в една книга – събрани съчинения на Х. Л. Борхес, после прочетох „Елегантността на таралежа” на Мюриел Барбери и ми я дадоха цялата описана и подчертавана с химикал, което ме замисли как не искам някой друг да вижда кое съм подчертавала самата аз. Някак ми е прекалено интимно.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги си помня страницата, колкото и време да е минало. Просто отварям книгата и знам, че продължавам примерно от стр. 123.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Чета кратко и нервно, ако зарежа главата по средата, намирам начин до края на деня да я довърша. Като дете четях потопена часове наред, това няма как да се случи сега, когато имам мижаво време за четене, телефоните звънят, децата скачат наоколо, а котката се опитва да легне върху книгата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Разбира се, така запратих „Доброжелателните” и не спирам да й правя антиреклама, звучи ми фалшиво от началото до края.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не.

Какво четеш в момента?
„Източен вятър, западен вятър” на Пърл Бък. Не мога да кажа, че ми харесва, още не съм я довършила, но ще я довърша.

Коя е последната книга, която си купи?
„Грях” на Захар Прилепин и една книга на руски език за живота и творчеството на Тулуз Лотрек.

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Няколко наведнъж чета, когато пиша. Използвам го като да се надрусам с няколко вида наркотик или да смеся пет вида алкохол. Грабвам произволни книги и отварям напосоки, защото това ми човърка фантазията до степен, че да сътворя невероятни сюжети.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Място за четене... по дивани и легла, никога не чета на път – в автобуси и влакове. Никога! То самото пътуване е четене. Време за четене – да, когато животът ми не е интересен, тогава чета най-много. Когато съм в драма или супер щастлива не ми се чете, когато ми се случват странни случки или се забърквам в каши, не ми се чете. Чета, когато е тихо, спокойно и когато имам да пиша, тогава задължително.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Единствената поредица, която съм чела, беше когато бях дете - „Галактика”. Изчела съм всичко.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не препоръчвам добри книги, нито автори, пазя си ги ревниво за себе си), но не пропускам да посоча, кои не струват. Не знам защо.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Нямам нормална библиотека, дори нямам желание за такава. Сигурно защото мразя да ходя на библиотеки. Думата "организиране" ми е неприсъща, особено пък за нещо като литература. Имам книги из цялата къща, разхвърляни са насам натам, по бюра, чекмеджета, маси, шкафове, легла, местя ги непрекъснато, нямам никаква логика и подредба, предпочитам ги накамарени, отколкото една до друга по редове, но обичам да ги наглеждам, когато някоя ми се скрие, се изнервям.

Компанията Apple смени тихомълком обозначението на последния си таблет - новият iPad. Сега във всички ресурси вместо с наименованието new iPad WiFi + 4G таблетът е обозначен като new iPad WiFi + Cellular. Ръководството на корпорацията беше принудено да вземе това решение поради ограниченията за рабо...

Продукти за 4 порции:
4 двойни пилешки филета /тип Пеперуда/
1 тиквичка
1ч.ч. микс от сирена
няколко листа изсушена Салвия
1 бира
2- 3с.л. Мазнина
1ч.л. сол

Приготвяне:
Пилешките филета се увиват в прозрачно фолио. Начукват се. Посоляват се със сол и суха, стрита Салвия. Слагат се в тава. Поливат се с бира и 2- 3с.л. мазнина. Покриват се с алуминиево фолио. Пекат се на умерена фурна 30 минути. Тиквичката се почиства и измива. Реже се на филийки. Запича се на грил- тиган. Пържолите се изваждат. Отделя се фолиото. Върху пържолите се подреждат грилованите тиквички. Поръсва се миксът от сирена. При необходимост се долива вода. Тавата се връща във фурната. Пилешкото се пече без фолио още 15 минути. Пържолите се поднасят топли. Всяка порция се полива със сос от печеното.

Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 7 май

Арестували 30 митничари на „Капитан Андреево”, съобщава прокурор Кокинов. „Снощи ги хванахме на калъп, докато си разделят парите – няколко хиляди. Имахме информация за десетина човека, но очакванията ни бяха надхвърлени.”

Де го Румен Петков да го питам още ли смята, че „митничарските рушвети са легенда”?

30 човека вероятно означава цялата смяна. Което ни подсеща нещо. На частичните избори през 2004 г. в Свиленград се оформи широко дясно обединение. Неясно как Доган, Костов, НДСВ, ВМРО, Софиянски и т.н. се събраха зад един кандидат. Звъннахме тогава на едно приятелче в Свиленград да го питаме какво обедини толкова партии. “Ти си луд, бе, рече, нема толкова партии по нас. Ние имаме само три: на първа смяна, на втора смяна и на нощна смяна…”

Това по-късно беше потвърдено от доклад на посланик Пардю, който отбелязва, че в Свиленград има „пълно поглъщане на общинската администрация от личности, които полагат незначителни усилия да прикрият връзките си с могъщи контрабандни интереси…”

Въпросът е дали това е някаква автономна Свиленградска република, или е под сюзеренитета на ГЕРБ. Ако слушаме Танов, по-скоро е първото. Той лани каза: „Сред митничарите  цари известно объркване и несигурност – идват избори, а никой отгоре не ги търси и не им иска да събират за партийните касички.”

Карикатура Хр. Комарницки, в. “Сега”

Но от друга страна има факти, които говорят за противното. Щото си спомняме например „големия кораб” от записания телефонен разговор на Танов и Дянков? Танов се жалваше на Дянков от Цветанов: „Прави удар за цигари по пазарите. Да ударят каналите от Гърция… Пълна фалшификация! И заблуждава премиера…” Пък Дянков, с ясното съзнание, че в разговора участват повече от двама души, първо направи една проскинеза на премиера: той нямало да се върже на Цветанов, защото, за разлика от него бил умен. И посъветва Танов: „Звънни му и му разкажи там за т’ва, за големия кораб…”

„Големия кораб”! “Капитан Коваленко”, заловен от хората на Танов с 35 млн. къса контрабандни цигари. Обаче хората на Цветанов опровергаха, не били контрабанда. И „големият кораб” мина. И сигурно продължава да минава, „навярно без шум оттогава…” И не е ясно колко пъти минава… Дали колкото пееше Силвия Кацарова, или повече?

Допитване на “Труд” до най-големите производители показало, че от началото на годината до средата на май легалните продажби на цигари в България намалели с нови 10%. “Реално на пазара в момента съотношението между контрабандни и легални цигари е почти 50 на 50″, коментираха от голяма тютюнева компания. Източник на “Труд” от митниците съобщи, че в пограничните райони контрабандата минава дори 60%.”

„Минава, големият кораб минава… навярно без шум оттогава…”

Като стана дума за проскинеза. Оня ден на заседание на МС премиерът рече на Десислава Атанасова: Деси, и за статистиката, която излезе за удължаването на живота. За трите години наше управление с една година средно се е вдигнала продължителността на живота.

Деси: Да, точно така е и аз се радвам, че от сектор „Здравеопазване” има с нещо, с което да се похвалим. Действително статистиката на Евростат е положителна. През 2006-2008 г. са били съвсем различни тенденциите. От 2009 г. насам се увеличава продължителността на живота.”

Господи, дай на нея мозък, а на него по мозъка… Може и обратно.

В „Труд” звъннали в НСИ за повече информация. Статистиците много се развеселили от твърденията на премиера. И обяснили, че Евростат не провежда собствени изследвания, а работи с данните на НСИ. Пък данните на НСИ показвали, че увеличение имало, но не с 1 г., а с 4 м. Но това не било нова тенденция, а, дето се вика, откакто свят светува… И наистина, в древен Рим и Гърция средната продължителност на живота е била 18-20 г., през Средновековието 35, в началото на миналия век нараснала до 50 и т.н. Но за целите на проскинезата това е без значение.

Проскинеза, да обясним, ако случайно някой не знае, е древноперсийски ритуал за приветстване на монарха с поклон до земята и целуване на краката. Персите смятали, че с проскинезата човек се издигал по достойнство и положение и приближавал до царя. Александър Македонски харесал тоя ритуал и се опитал да го въведе, но на демократичните македонци и гърци той се сторил обиден. Разправят, че по тази причина Александър заповядал да заколят Калистен – племенник на Аристотел и негов биограф. Не щял да му направи проскинеза…

Явно ние сме по-близо до персите нежели до гърците. Сега се сещам, че персийският цар Дарий винаги казвал, че държавата му е богата и силна не заради войските, а заради магистралите.

Вторник, 8 май

В петък, в края на предизборната си кампания, Саркози рече: „Бъдещето ни е на ръба на бръснача, ще станете свидетели на голяма изненада.” И верно станахме свидетели – Саркози отстъпи президентския пост Франсоа Оланд.

Президентшата Карла специално така се изненадала, че й пресъхнала кърмата.

Карикатура в. “Новинар”

В подготовката на изненадата има и българска следа – в качеството си на шеф на ПЕС Станишев ходи да говори на митингите на социалиста.

Ей, на Станишко му върви като на бясно куче тоягите. Точно той ще се случи начело на ПЕС, когато ще почне лявата вълна в Европа. Ако почне, де, щото анализаторите не са единодушни… Да бе жив Иван Хаджимарчев, па да напише наново „Овчарчето Калитко”… Как израсна от тамагочито на партията до лидер на европейските социалисти с единия гол късмет. Помните ли какви топли зими му даде Господ, доде беше на власт? Ни една година немаше такива студове, като тая. БСП ще сбъркат, ако го сменят. Такъв късметлия нема да намерят. Едно време викингите, като си избирали началници, най-много ценели това дали човек има късмет. Който нема, направо го сваляли от кораба. Щото, викали, с човека можеш да се бориш с оръжие, на боговете се правят жертвоприношения, срещу черна магия помагат чудеса, но на лошия късмет човек няма какво да противопостави. (Вж. „Червения змей”) А Гоце късметът вече май го загъзи, така да се каже…

„Президентът без първа дама, но с Аню в САЩ”, съобщава „Стандарт. Дано да е същото, ама като го гледам Аню, не вярвам. Нали щяха да му дават служебна жена, какво стана?

Пък в „България днес” пише, че във фирмата на президентшата Плевнелиева “Мейз лабс” ООД нямало бюра, а дюшеци на пода и работели легнали. Като искаш нещо да поговориш с колежката и отиваш и лягаш до нея… А когато правят съвещания си е направо като… Както и да е. Ако Юлиана беше от Шоплука, да кажеш – сбъдна се мечтата на Нане да копа легнал… Всъщност, тя откъде е? В интернет няма дума къде е родена. Ще останеш с впечатление, че е родена на някое срамно място, та затова се крие. А то срамно място нема. Зорка беше от Якоруда и не го криеше…  

„Новинар”: „Плевнелиев с първа реч като главнокомандващ”. На парада президентът рече: ” От все сърце благодарим на тези български мъже и жени в униформа за показания професионализъм…” Обаче в сайта на президентството „показаният професионализъм” е придобил вида на „показен професионализъм”. И въпреки, че в. „Сега” им обърнаха внимание още отзарана, до 17.30, когато проверихме за последно, професионализмът още си висеше като „показен”*. Явно и вестници не четат в президентството. А както казваше незабравимият Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей, „хора, които не четат вестници, трябва да бъдат убивани морално на място…”

Ама то как да четеш „Сега”… Така яростно бяха нападнали президента, при това по всички страници, не само на една. Наричат го „Чехлю”, „ходеща комуникационна напорна кула”, иронизират го, че цялата му личност и същност била „изтъкана от клъстери, хъбове” и т.н. и т.н.

Но керванът си лае, кучето си върви! Напук на враговете, президентът си гледа работата. Точно преди малко го чух да казва, че вече е изпълнил 5 от 40-те си обещания. Което значи, че ще избачка петилетката ако не за две, то най-много за три години.

Ама малко е фуклив, да ви кажа. Слушах как обясняваше що объркал обръщението си към чешката делегация. Дето първо ги поздрави на поляци, после на чехословаци и чак третия път налучка. Преди пленарните разговори между делегациите, вика,  обсъждахме с  Вацлав Клаус на “перфектен немски” шкодите, които произвеждаше навремето Чехословакия и затова после се обърках…  (Което не обяснява обаче що ги почна на поляци!) Това „перфектен немски” дразни, издрънкано тъй не на място. Демек, аз не просто говоря немски, а перфектен немски. Дано Бойко да не е чул, щото това си е направо опит за разграничение от монолингвистичната герберска маса.

Сряда, 9 май

„Новинар”: „Цяла улица в Дупница с ток на аванта. Нали крадем от държавата, не от хората, оправдават се тарикатите.”

От държавата, не от хората! Щото хората не са държавата?! И те верно у нас не са. Българинът, обратно на Краля Слънце, вика: „Държавата – това не съм аз”. Социализмът наложи траен стереотип на разделяне на кражбата на два вида. Първият вид е морално приемливата, оправданата кражба – от държавата. Вторият – морално укорима – от частно лице. Да не откраднеш от държавата се приема от българския ум едва ли не като грях, като подигравка с даровете на провидението. Ама май не е и само социализмът виновен. Той само обяви държавата за обща и с това легитимира правото на всеки българин да си носи неговата част дома. Но иначе си го имаме в гените явно още от номадския период.

В анализ, озаглавен „Иванчо, Марийка избяга с Гошко!”,

„Труд” разказва, че по данни на НСИ 177 965 души, или 5% от мъжете в България, носели името Георги. Ивановците били на второ място, с около 3000 по-малко. И разликата тепърва щяла да се увеличава, щото при новородените през 2011 г. Иван е чак на четвърта позиция – 876, срещу 1258 Гошковци.

Тази тенденция е от доста време. Още през 2006 г. сме я отбелязали: „Ивановците прогресивно намалявали. Преди 5 г., в края на “най-успешното правителство”, Ивановците били 273 хил. Към днешна дата по данни от ГРАО са останали 208 хил. Учените обясняват, че това било следствие от демографската криза.”

Но ние не повярвахме на това обяснение, щото някак си не приимаме Иван Костов в ролята на демографски фактор… Имаме друга хипотеза, но преди да я изложим, ще помолим костовистите да не подскачат. Така само наливат вода в мелницата на Мира Янова. Тя вика, че един от изводите на нейните фокус групи бил:  „Човекът на ДСБ е доста нетолерантен, умерено арогантен към всичко и всички.” Ние не сме склонен да й вярваме, но крайното ни мнение зависи от тях…

Та, според нас, по-вероятна е хипотезата, че покрай Иван хората са намразили и Св. Иван. И тази хипотеза се потвърждава от факта, че името Георги, макар и в момента да е на първо място, все повече отстъпва позиции на Никола. Даже в провинцията Никола вече водел. Както знаете, Никола не сме имали на властовите върхове. В подкрепа на тая хипотеза е и залезът на името Петър. През 2008 г. от Института по български език към БАН съобщиха, че Петър все по-рядко се срещал. И изобщо, прекалено много съвпадения, за да са случайност…

Премиерът вика, че между градовете се заформила «страховита» битка за агенциите, кой коя да вземе. Варна и Бургас били във война за Агенцията по рибарство и аквакултури. А Плевен и Хасково воювали за Агенцията за лозата и виното. “Едните, вика премиерът, казват, че най-големите масиви са в Хасковско, другите казват “ама ние пък пием повече…”

Не знам, но ако на нас беше възложено да решим този тежък казус, вероятно щяхме да дадем превес на «пиещите». Така де, народът не случайно е рекъл: юнак вино пие, ахмак лозе копа…

И понеже Го споменахме, та се сещаме за неговата чутовна битка с ЛУКойл. В резултат на нея България днес е в челната тройка сред 32 страни в Европа по поскъпване на бензина през първото тримесечие на 2012 г., съобщава порталът “Нефть России”, цитиран от в. „Сега”. Начело е Унгария с ръст на цените от 15.6%, следвана от Полша с 15.1%. Ние им дишаме във врата с 14.9%. Но добрата новина е, че по критерия покупателна неспособност (цената на бензина срещу заплатите), се нареждаме на второ място. Украинците можели да си купят 211 л бензин, а българите – 290. Челната петица се допълва от Беларус, Румъния и Литва. Нямам какво да добавя, освен да ви заостря вниманието, че изследването е направено от руския Центъра за икономически изследвания “РИА-Аналитика”, публикувано е от руски портал, цитирано е от вестник, който е на руски природен газ. Демек, нема място за съмнение.

“ЛУКойл България” взе поръчка за нови 100 млн. лв. от резерва”, пише още „Сега”. Е, цените не са от най-подходящите да се подменят резервите, ама какво да се прави?!

Дето се вика, при такъв враг като Борисов, немаш нужда от приятели.

Пък вчера Путин встъпи в третия си мандат като президент на Русия. И обеща „повече демокрация”. И веднага почна да дава доказателства. Даже преди да е встъпил. В навечерието на инагурацията полицията задържала част от опозиционните лидери, а друга част армията взе запас.  Това е страшно тарикатско. Слава Богу, че у нас се премахна военната служба. Иначе си представям как Аню, по ходатайството на Батко, щеше да ни нареди да правим марш на скок от София до нос Емине, например… Един път само съм вземан запас за 10 дни, но ми свалиха 11 кг.

Като казах марш на скок, та се сетих за един готин виц. Може и да съм ви го казвал някога, но то пък кой не повтаря вицове? Познавам хора, дето с два-три вица целия живот си изкарват… Сещам се и за един персонаж на Стендал: „Кметът на Вериер беше се прославил с духовитостта си благодарение на половин дузина шеги, които беше наследил от чичо си….Тъй като покрай другото беше много вежлив, освен в случаите, когато ставаше дума за пари, той минаваше с право за най-аристократичната личност във Вериер…”

Та за вица, де. В казармата, след първия марш на скок през силно пресечена местност, старшината попитал новобранеца Георги Първанов: “Как е, Герги, излезе ли ти душата?” А Параванов, който даже не се бил и запъхтял, му рекъл: “Там, откъдето съм, ние това усилие го правим, за да идем до тоалетната.”

Пък Николай Слатински, бивш секретар по националната сигурност на президента, вика: «Георги Първанов остави на работа Димо Гяуров заради папката “Гоце”. И вика още, че агентурната принадлежност на Първанов е трябвало да се извади наяве, за да падне зависимостта му. Но явно някой нямаше интерес това да стане. Всъщност, що да се правим, че не знаем кой е този  някой?! Иван Костов, той скри папката Гоце. Щото ще бъде много наивно да смятаме, че Димо Гяуров, произведен набързо от редник в генерал, е действал като самостойна личност.

Стари работи са това, но все пак се чудя, че никой никога не пожела да обясни защо СДС, премиерът Костов и президентът Стоянов не извадиха досието на Гоце? Като нищо щяха да му икономисат втория мандат.

Не от много ум се чудя, нали?

Четвъртък, 10 май

Вчера, след размисъл до обед – Ден на победата, или Ден на Европа,  стигнах до компромисен вариант. Не вреди да се пие по едно и за двете. За първото тайно. А за второто от мъка. Не се получава нещо европеизмът ни. Дето беше казал преди сто и кусур години класикът, „европейци сме ний, ама все не сме дотам”… И а-ха да станем, ама за малко… Чета как прокуратурата се възмутила от постоянните критики на Брюксел срещу дейността й.

Говорителката на главния прокурор Стелиана Кожухарова рекла: “Прокуратурата търпи критики, но на мен ми е трудно да си отговоря на въпроса “Защо?”

Как се наричаха хора, които трудно разбират елементарните неща? А, сетих се – минимално изключителни. Само от уважение към вас няма да давам примери колко нелепо е това изказване…

За момент ще ви върна към цитата на Бастиа от миналия път: „Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и опасно от труда.” Прокуратурата е тази, която трябва да направи това. Защото, има ли човек, освен героят от поучителните разкази за деца, който да не се възползва, ако селото е без кучета? Няма! Но има достатъчно доказателства, че прокуратурата прави каквото може, за да стане ограбването по-скъпо, но не и по-опасно. Настоятелно моля господин главния прокурор и неговота говорителка да не се засяга от това, което казвам, защото аз говоря според всички свидетелства на историята. Даже съм си записвал.

Г-н главен прокурор, спомняте ли си коя година казахте: “Имаме изключително ясна представа за знаковите хора в организираната престъпност. Остава ни да съберем доказателства”? Е, аз също си спомням…

Но стига с тия тъжни работи… Я нещо по-лежерно!

„Труд” съобщава, че Анджелина Джоли споделила пред свой близък, че е мамила годиника си (ортографските рекламации отправяйте към колегите от „Труд”!) Брад Пит с друг. Изневярата станала през 2005 г., когато вече живеела с Брад, обаче още поддържала връзка и с бившия си. Щото, както е добре известно, жените са малко като маймунките, докато не се хванат здраво за новия клон, не пускат стария. Брад Пит рекъл, че е поразен от откровенията на своята половинка и, ако не били шестте им деца, вероятно щял да постъпи по различен начин.

Тоа па, поразен останал! Що, бе?! Не познаваш ли поне писаната история на жена си? През 2006 г. Анджелинка рече: “Мама ми внуши, че онова, което е под полата, трябва да се използва”. И явно се е вслушвала в съветите на майка си. Щото през 2009 г. допълни: “Бях ненаситна за секс”. И сподели, че още на 14 г. живяла с приятеля си при майка си. Това беше през февруари. А през април рекла на Брад Пит, че иска да си има любовник и не е против и той да си завъди. Много била стресирана от грижи по децата…

И сега тоя се поразил?! Направо се поразих!

Петък, 11 май

«Скенер ще чете мислите на домашни любимци”, съобщава БГНЕС. Мечтата на любителите на кучета се сбъднала, най-накрая те ще могат да разберат какво се случва в главите на техните домашни любимци. Да, да… Най-добрият начин да си развалиш приятелството с някой е да разбереш какво мисли за теб.

„Уууууху-хууу! О, погледнете ме, загивам!… Онзи мръсник готвачът от стола за нормално хранене на служителите от Централния съвет за народно стопанство ме лисна с вряла вода и ми ощави левия хълбок. Какъв гад! А на всичко отгоре се пише пролетарий!… Какво толкоз съм му направил? Нима ще подям Съвета за народно стопанство, ако се поровя в боклука?! Свидлива твар! Погледнете му някой път мутрата! Широка е като тепсия. Простак! Това са хората!”

Така си мисли Буби от „Кучешко сърце” преди да стане Полиграф Полиграфович Бубев…

- Не бойте се, то не хапе.

- Аз ли не хапя?!… Ей тоя дългунестия да го захапеш сега над ботуша за подколянното сухожилие… А бе я вървете на бабината си… Стига ма! Какво си се разлаяла?… Дали да не ида да си хапна? Майната им на тия!… Нейсе, хубавичко ще ви наглася галошите утре, многоуважаеми Филип Филипович. Два чифта вече ви се наложи да си купувате и още един ще си купите. Та друг път да не запирате кучета… и т.н. и т.н.

Ама що да ходим чак при Булгаков, като помним какви ги наприказва кучето Гаро, след като някои от нас му оспориха премиерската пържола…

Ами, ако докато върти радостно опашка „и прави метани като мюсюлманин по време на молитва”, кучето си мисли: „Айде бе, говедо, тръгвай да те разходя, че си станал 200 кила!” Да не говорим, че ако кучето «проговори», можеш да разбереш и какво мисли жена ти за теб в твое отсъствие. Даже и тъщата какви ги говори зад гърба ти… И изобщо.

Не, това е голяма щуротия! Вижте колко тъжно стана в БСП, след като Станишев започна да разбира какво мисли за него Първанов и Първанов да разбира мислите на Станишев. Грозно стана, не ли?

„Наркотрафикант получил отличие от Първанов”, тръби дружно пресата. Гоце връчил на осъдения за наркотрафик в Италия Алекси Стоименов държавното отличие “100 години Илинденско въстание”. Срещу това награждаване остро реагирал писателят и български емигрант Методи Димов, с рецензията на чиято книга Първанов обясни Гоце. Първанов не отрекъл, само рекъл, че не помни и сменил темата: изнасянето на тази информация била един “ярък пример за черния пиар” срещу него, в който от ръководството на БСП били вложили над 1 млн. лв.

Преувеличава. 1 млн. лв. са много пари. За много по-малко може да бъде очернен много по-качествено. Есенеска „Всеки ден” писа, че Първанов и Мариана Тодорова имали това-онова… Тази дописка предизвика яростен демарш от страна на президентството. Първанов изпратил остра нота по нарочен човек персонално на шефа на КТБ Цветан Василев. И той обяснил, че лично Моника Йосифова-Станишева платила, за да излезе дописката. 5 000 лева платила. Така ми разказаха нещата, но не мога да бъда напълно сигурен, естествено. Но пък цяла България научи как Първанов каза в интервю, визирайки Моника: „За разлика от някои политически лидери, нито аз, нито моята съпруга сме имали бизнес с правителството на ГЕРБ.”

Та казвам, че, ако Първанов не беше разбрал какво мисли Станишев и, ако Станишев не беше разбрал насрещното мислене, други щяха да са нещата в БСП. Не ли?

P.S. Кюстендил, приемете моите извинения за всичко, което съм казал за вас и най-вече за всичко, което съм си мислил! Никога повече няма да споменем оная глупост за ролята ви в българския генофонд! И изобщо искам да кажа, че вие не сте Кюстендил, вие сте един своеобразен Курск в днешния ни политически живот!

…….

* Повторна проверка показа, че и в събота, 12 май, професионализмът продължаваше да виси като „показен”. Явно така ще си остане за поколенията…

 To be continued next път

Май не само християнството, но и русофобията ще се окаже пренесена от България в Русия. Също като българските русофоби, разни русофоби си позволяват да хулят Русия в самата Русия. Сигурно имитират нас, неблагодарните славянски православни братушки, пишейки за руската изостаналост, дълбока провинциалност от гледна точка на приноса на Русия в съвремието. Пишат за руското мракобесие и оцеляване като начин на живот, което заплашвало страната да се превърне в някакъв Таджикистан. И още: нямало гражданско общество там, не можело да има такова нещо като единна Русия, а трябвало да има борба ( на идеи), като православната църква помагала на светската да постигне всичко това…Абе русофоби с русофоби ниедни…И не ги е срам да кажат, че се срамуват от въпросната Русия, макар да са забравили вече какво е чувството за срам.

Поради пълната липса на подобни русофобски статии в русофилска България правя опит да покажа истинското лице на отвратителната русофобия в Русия чрез поместената в e-vestnik информация и коментар на един руски русофоб за най-новите изяви на (хиляди) руски русофоби- със сигурност и те като мен (например) са подкупени, платени от Америка, в частност от евреите и от Запада като цяло. (ivo.bg).

„Контролна разходка“ или руският разкол, който носи надежда
14 Май 2012
Семьон Новопрудски

Б. р.- В неделя над 10 000 московчани излязоха на “контролна разходка”. Проявата беше един от импровизираните протести, провеждащи се в руската столица, откакто президентът Владимир Путин встъпи в длъжност. В шествието, преминало през центъра на Москва, участваха писателите Борис Акунин, Людмила Улицкая, Юлия Латинина, Едуард Успенски, Дмитрий Биков, музикантът Андрей Макаревич, художникът Андрей Билжо, поети, журналисти и други творци. Целта на “разходката” беше да се защити правото на гражданите да се събират по улиците без разрешението на властите. Никой от участниците не скандираше лозунги, нито носеше плакати. Тя стана още едно свидетелство за дълбокия разкол в руското общество, анализиран в статията на публициста Семьон Новопрудски.
Руският разкол
Семьон Новопрудски
Газета.ру
Политическият процес, който започна с рокадата на двамата руски вождове, обявена на 24 септември 2011 г., и ще приключи на 26 май с назначаването на Медведев за лидер на “Единна Русия”, дооформи разкола на нацията. Всъщност разколът започна доста по-рано. Едва сега обаче тази дума се превърна в клише, с което се описват отношенията между растящото пъстро антипутинско малцинство и гаснещото, безлично путинско мнозинство.
Доколкото в Русия все още няма гражданска нация – както за щастие няма още и гражданска война, тъкмо разколът е кажи-речи последната надежда за поява на народ, способен все пак да поеме отговорността за съдбата на страната.
Светската власт, дейно подпомагана от Руската православна църква, успя да настрои срещу себе си на практика всички мислещи хора в страната. Активните и още сравнително млади жители на федерацията усетиха физиологично какъв кошмар ще е да остареят и умрат в изостанала, мракобесническа Русия – дълбоко провинциална страна с оглед на реалния й принос за днешната световна икономика, култура и политика. И най-вече с оглед на общата атмосфера.
Негативите от разкола са очевидни. Расте бездруго солидният градус на агресията в нашето всекидневие. Съответно властта получава почва за провокации и репресии. В днешните условия обаче за Русия е къде по-опасно сплотяването около режима, защото той по принцип не е способен да решава, дори да поставя, никакви съзидателни задачи. Около днешната власт може да се обединяват само хора, петимни за държавната хранилка или нежелаещи да се откажат от мизерния си порцион. Това е обединение на обречени.
При това положение в разкола се откроява важна положителна черта – засенчваща дори, изглежда, всички минуси. Той може да катализира един процес с критично значение: отделяне на обществото от държавата.
Без отделяне на обществото от държавата е немислима появата на пълноценна руска държавност в това гигантско безформено парче от съветската империя, което нашата власт благополучно, с бурно мляскане дояжда, без да пуска никого да припари до софрата.
Някои са схванали, че без промяна на властта и курса няма начин да превърнем Русия в страна, животът в която да не е синоним на лузърство. И тези хора все повече се множат. Масовите митинги в Москва събраха твърде малко участници – като знаем общото население на страната, дори само на столицата. Колко са обаче симпатизантите на тези митинги, а най-вече онези, които не симпатизират на тази власт? Ако съдим по техния брой, сред нашия “руски съветски народ”, вцепенен в историческа безизходица, започват все пак бавни тектонични движения.
Не бива впрочем да си правим илюзии.
Фактът, че гражданска нация се формира под знака на съпротива срещу властта, че виждаме дружба “против”, а не “за”, не отрежда на Русия кой знае колко шансове за позитивни сценарии.
Ако “сърдитите градски жители” се разочароват или ако властта в стремеж към самосъхранение окончателно престане да мисли за цената на въпроса и премине към насилие, ще ни връхлети нова вълна от масова емиграция. Тогава Русия окончателно ще се превърне в един вид голям Таджикистан – държава от хора, загрижени само да оцелеят. При това обществото може да изкристализира около разцепилите го пукнатини по-бавно, отколкото позволява запасът от якост на самата Русия в сегашните й граници и със сегашната власт.
Всъщност държавната тъкан вече се къса пред очите ни – и в духовен, и частично дори в географски план. Това проличава особено ясно в Северен Кавказ, а и в Далечния изток – регион, който централната власт се опитва да задържи във федералната орбита по единствения разбираем за нея начин: чрез подялба на гигантски бюджети в тесен кръг, в създаваната специално за случая държавна корпорация. Останалата Русия може просто да закъснее; тогава страната ще спре да съществува в днешните си граници.
Звучи парадоксално, но днешното положение на Русия превръща разкола в спасителен шанс, в лек срещу разпадане. Дали ще е катастрофа самото разпадане, вече е друг въпрос. Разпадането на СССР показа, че съветската власт не успя да се справи с гигантската си територия. А днес руската власт явно не се справя с гигантската територия на Русия. Явно започналият разкол сред народа на територията на Русия обаче със сигурност не е катастрофа – а само възможност да променим скръбната и кървава парадигма на своята история.
Единна Русия е нещо, възможно само в кавички. Всеки жив държавен организъм предполага различните гледища и светогледи да водят мирна борба, а нацията да се сплотява само в истински критични исторически моменти – изправена пред терористичен акт или ако външен враг нападне страната.
През последната половин година властта на безмълвното мнозинство в Русия бе принудена да слуша гласа на едно разнородно малцинство. Глас, който явно дразни слуха й. Но все едно е по-добре народът да не е безмълвен (алюзия със стих на А. С. Пушкин от “Борис Годунов”, б. р.), да не хваща вилите и сопите, а да говори. Ако ще всички да си преплитат езика и да говорят един през друг.
Само така е възможно да се сдобием с гражданска нация и държава на име Русия, от която да не се срамуваме, ако можем още да изпитваме срам от нещо.
БТА

Share on Facebook

Престъпниците с профили във Facebook открай време не са смятани за една от най-умните части на човечеството, но колумбийски крадци извършиха престъпление, което засенчва всички глупости, които криминалистите са виждали до момента в социалната мрежа, предаде Mashable. Случката се раз...

Базираният в Русия стартъп – Pirate Pay обещава на развлекателната индустрия бъдеще без пиратство. С помощта на Microsoft, разработчиците са създали система, която твърди, че следи и спира разпространението на защитени с авторско право файлове. Техният първи проект, който е със сътрудничеството н...

Екипът, поддържащ совалката Endeavour окончателно изключи захранването на космическия кораб и започна да го подготвя за новата му мисия като музеен експонат. Въпреки, че програмата на совалките беше прекратена миналата година и нямаше повече планирани полети, Endeavour все още се поддъ...

За една седмица онлайн магазинът Chemical-records пускат код за намаление на шапки. Кодът се активира, когато в „Checkout“ менюто напишете „HEADWEAR“ в кутийката под „Have a promotional code?“ и след това натиснете „Apply“. Валидността му е до 18.05.2012г. (петък)! Повече за пазаруването от Chemical-records можете да прочетете ТУК.

Съдът в Холандия забрани на местната Пиратска партия да пуска линкове и информация, която може да се използва за достъп до торент сайта Pirate Bay. Решението дойде след оплакване на антипиратска организация пред съдебен състав в Хага, съобщи BBC. Като мотив за р...

Искам да поздравя всички демократи в България с победата в Кюстендил. Основна заслуга има кмета Паунов, който свърши страхотна работа за града. Нашата коалиция печели 14 съветника, БСП -7, а Герб и Лидер по 4. Почти през целия ден бях в града. БСП убедително спечели ромските гласове, явно с най-добрата “програма”. Призовавам всички партии да [...]

Търсачката Bing вече притежава пазарен дял от над 30% в САЩ при търсенето на информация в интернет. Услугата се поддържа и развива от редмъндския гигант Microsoft, който хвърля огромни суми за реклама и разработка на по-добри алгоритми за търсене и намиране на подходяща информац...

Георги Ангелов, Какво става у нас при трите сценария за Гърция

Студенти по право печелят 4 дела в Хага

Hollande and Merkel: Odd Couple or Soulmates?

Monetary policy is no panacea for Europe

The Austerity Fairy

The Unabridged And Illustrated Federal Budget For Dummies

Facebook Co-Founder May Gain Choosing Singapore Over U.S.

France Entrepreneurs Flee From Hollande Wealth Rejection

Baltics Q1 GDP update: Growth holding up

Българското производство на велосипеди продължава да расте

Bitter Origins of the Sicilian Mafia

Блогът за икономика 2012

Софтуерната компания Adobe промени подхода си по повод на новооткрития проблем в програмата за графичен дизайн Photoshop CS5.5. Първоначалното решение на Adobe беше да не прави нищо по въпроса, а просто да накара потребителите да обновят версията на софтуера до по-новия url=htt...

Подпомагането на пресата, която изпълнява обществени функции, води и до професионалното й стабилизиране. Плаща се за професионални стандарти, така да се каже. Има нужда и в България да помислим над това. Аз и преди съм предлагал, поне като тема на дебат, създаването на обществен фонд за медиите, който да се отвори и към пресата. Качественият печат е начин да водиш по-сериозен разговор с аудиторията. Пресата продължава да бъде метафората на журналистиката, да създава усещане за отговорността на професията, за ключовата роля на журналиста в модерния градски живот, подобно на тази на лекаря, учителя, адвоката, архитекта, инженера… Общото е, че това са професии, които освен препитание, носят и висок обществен авторитет, „минават през клетва”.

Днешният пътепис ще ни води до края на света. Почти де :) Ще стигнем пристанището на Валпарайсо в Чили, за да се качим на едно параходче ;) Какво се случва по пътя до там? 

Приятно четене:

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

– Вие не сте бразилци? Бих се заклела, че вие приличате на истинска бразилка! - Момичето на чек-ин гишето на летището в Рио ме извисява с поне 5 см над земята. – България?

– Да, родината на таткото на вашия президент.

– О, наистина ли? - леко отнасяне на погледа на около 30 градуса наляво, упорито печелейки време за досещане кой ни беше президентът

– О, колко интересно! Вие всички ли сте такива бели там или имате и тъмнокожи? Защото много приличате на бразилци :) Да, приличам на бразилка след 12 часов преход из Рио, станала съм в 5,00 ч., изчакала съм 2 часа паспортната проверка на кораба, едната еспадрила вече е скъсана, предстои ми 12 - часов полет обратно до Европа... и съм щастлива по своему.

  Така завърши пътуването ни, а как започна?   Започна с два полета, продължили общо около 20 часа, до Рио. Пристигаме късно вечерта, след кратък анонс и опит за пазарлък хващаме такси, което да ни закара до хотела. Февруари в Рио де Жанейро преминава под надслов - "Карнавал година храни", и въпреки шестмесечните ми опити да намеря поносима хотелска цена, не успявам. За краткия ни престой там на път за Чили/само 10 часа/ накрая успявам да резервирам един тризвезден на около 7 -8 км от летището. Хотелите на Ипанема и Копакабана са на около 22-25 км оттам. За този курс таксиджията поисква 75 долара. Нито повече, нито по- малко, все пак е февруари. Понеже сме изстискани като портокалови фрешчета, решаваме да се възползваме от удобството да изпием по бира на басейна, разположен на покрива. Тук снимките не са ясни, но поне бирата беше балсам за тялото и душата.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Рио де Жанейро нощем"][/caption] На следващата сутрин хващаме отново такси до летището.  

Това на снимката по- горе е медицински център в Рио.

Предстои ни полет до Сантяго с прекачване в Монтевидео

с нискотарифната уругвайска Pluna.com. В 7 ч. сутринта вече има 2-километрови задръствания, а в участъците от магистралите, където още не са се образували, шофьорът ни кара със 160 /час. Леко одраскахме нечия броня, няколко клаксона и половин час по-късно сме на летището. В Монтевидео намираме кафенето с терасата за пушачи, там бирата и кафе-лате са 7 долара, мисля, че е по-евтино от софийското.   [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Андите"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Да остържем дъното на самолета..."][/caption]       След още 3 часов полет над равна Аржентина , самолетът се плъзга между върховете на Андите и много бързо снишава над   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Сантяго

Паспортните проверки минават светкавично в сравнение с бразилските, а в залата за получаване на багажа ни посреща изненада- митничар със свободно разхождащо се куче. Нещо като голдън ретривър. Обикаля бавно, оглежда, помирисва отминава...е , невинаги, защото на един човечец се залепи за ръчната чанта и не мръдна, докато „господарят“ му не сложи една дебела жълта лепенка върху сака и създаде половин час работа на колегите си от скенера , ситуирани по-навътре. Предполагам, че и в багажните отделения също се разхождат такива мили кученца.

  От летището се мятаме на градки автобус, който след 10-ина спирки и 20 минути ни оставя на една метростанция, откъдето пък взимаме метрото за 17 спирки до Los Leones,където е хотелът ни. В метрото няма ескалатори и/или асансьори или поне ние не видяхме, ползвайки го 8 пъти, та не знам как се справят инвалидите. Др. Беров с куфарите обаче се справи отлично! Оставяме багажа и почти веднага тръгваме на разходка из центъра, няма време за лиготии като бира и други благинки. Тук другарчето ми изригва: – А бе, Маро! Хората ни подаряват уелкъм - питие, ти закъде се разбърза? Ден голям, още е светло!

  Прав е! Идваме малко на себе си и тръгваме да търсим  Ла Монеда. По пътя си разказваме спомени от революцията и преврата, Алиенде, Пиночет и стадиона. Сантяго е град на 80-те, няма излишен лукс, няма показност, хората са мили, добронамерени и английско-неговорящи, което изобщо не ни пречи на нас, основно български-говорящите. Разходки, снимки, бира и "официална" вечеря в ресторанта на хотела ни, която е изключително вкусна. Ура! Дотук - добре, пристигнахме благополучно и всичко стана по план. В момента, в който изричам тези думи, фотоапаратът ми блокира, дисплеят му почернява навеки и аз оставам в 18 ч. вечерта толкова безпомощна и объркана, че ми иде да се прибера при мама. Тръгнала съм на експедиция из Южна Америка без фотоапарат...

Преспиваме в хотела, който е "со бритиш", а на сутринта тръгваме да търсим магазин за фотоапарати. В Сантяго обаче всичко започва работа след 10ч. Кратка обиколка на района, кафепитие и откриваме магазин на Кодак. Моят спътник, до болка познатият вам др. Беров, изхъмква „Тия фалираха, ама хайде да проверим все пак.“  Влизаме, оглеждаме промоциите, и на въпроса на продавача какъв апарат търсим, смело и дръзновено отговарям – Онзи, червеничкият!

  Продължавам да щракам с новата придобивка наоколо и в този момент другарчето казва- "Я, ето офис на твоята автобусна фирма, чиито автобуси пътуват до Валпарайсо!" Добре,де! Шест месеца съм изучавала Сантяго с автобусните и метро лините, знам, че билети за междуградските автобуси се купуват на самата автогара, но пък нищо не пречи да си ги купим и от центъра на града. И добре, че го направихме. Два часа по-късно на автогарата преживяхме истински шок, откривайки, че опашките за билети са от средно 800 човека , а навън на стоянките за автобусите има вече наредени, наблъскани още 8000, очакващи своя автобус. Багажи, деца, сергии, пек, др. Беров с два куфара легна пред един автобус, скара се с двама други шофьори, и след 40 -минутно закъснение този, за който имахме закупени билети, най-накрая ни взе.  

Пътуването от Сантяго до Валпарайсо е около 1:40 часа. Магистралите са хубави, има пътни такси и обширни пейзажи на лозя, овощни градини и малки китни селца. Слизаме на автогарата във

Валпарайсо,

която се оказва същата, но в по-умален мащаб като тази в столицата. Др. Беров незлобливо и почти умолително прекъсва фотосниманията ми с прошепнато: -" Такси?! " Как такси, аз всичко знам. Една пряка наляво, до първия светофар, след това още три преки и сме на пристанището. След първата пряка попадаме в съботния битак. Не "на" , а буквално "В" него. Стискаме зъби, той от умора заради носените 2 куфара и пътна чанта, аз заради непоправимия си инат и прекосяваме това "кратко" разстояние за около 15-ина минути, за да се озовем пред естакада и под нея жп линия, без никакви указателни табели накъде е пристанището. В този момент съзираме притичващи хора с познати баджове... Хелоу, ние сме за вашия кораб, как да стигнем до него? - О, наблизо сте, през жп- линията и после наляво стотина метра, там сме!

 

    [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Валпарайсо"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Валпарайсо от кораба"][/caption]   Следва още по-силно стискане на съзъбието, малко повече от необходимото охкане и вече сме на терминала. Пред него долитат автобуси, микробуси, таксита...тия ми правят скомина, какво се лигавят, като ей го-на къде е близко пристанището... Опитвам се да допълзя до разтегателна масичка с три момчета, които подават червени панделки за закачване на куфара. Така и не разбрах, защо трябваше на всички куфари да се закачат точно тези еднакви червени панделки, но закачих нашите, оставихме куфарите за проверка и скениране, запалихме по една цигара, поехме дъх и влязохме в залата за чекиране. 20- ина гишета и една виеща се опашка от около 500 човека...Хм, тази няма да я бъде! Изваждам си бордната карта,предварително получена по пощата. Насочвам се към едно въженце- с надпис "Приорити чек-ин" , поставям най-очарователната и обезоръжаваща усмивка и показвам картата на момичето до въженцето. –Уелкъм он борд, лейди! Вие сте следващата на гишето. Толкова победоносни 3 метра отдавна не бях пристъпвала. Формалностите са оправени и ние сме отново на борда. Следват 14 дни пълен релакс, глезотии, сън и здрава храна и обиколка на половин Южна Америка. To be continued.... *Малко инфо за колегите пътешественици: -билет за метро в Сантяго- 660 песо, което е около 1,1 евро /1,5 щ.дол. -билет за автобус от летището до метрото-1600 песо билет за автобус Сантяго- Валпарайсо- 8 долара -вечеря в 5 звезден хотел за двама с алкохол - около 65 долара *Авторът носи цялата отговорност за допуснати неточности в пътеписите си. За точности , моля, обръщайте се към Гугъл, Уикипедия, Большая советская, Уебстър, Енциклопедия Британика и прочие скучности. Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с Чили – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ

Харесвам това, което прави Чарли Парушев. Егоцентризмът не е непременно нещо лошо и в този случай води след себе си много хубави неща, сигурен съм. Фактът, че Парушев и компания правят/посещават/участват в поне едно книжно събитие всяка седмица, поставя книгите (не непременно лоши) в ръцете на много девойки, които иначе не биха посегнали към книжно тяло. Да кажем, че изглежда най-големият експериментатор в групата и това му дава доста плюсове и червени точки в моите очи.

Премиерата на "Смъртта не е за всеки", макар и повтаряща формата на миналогодишната премиера на "Животът не е за всеки", трябваше да се случи, защото да-се-съберем-на-по-чашка-и-на-по-разказче представянията не са куул. И са за пенсионерски книги, честно. А това определено не е книга за пенсионери. Даже мисля, че не е подходяща за хора над 40-годишна възраст. Не е подходяща за хора, които не прекарват свободните си вечери в центъра на София-или-друг-мнооого-ърбан-град. Не е подходяща и да четете на или около масата.

Чарли има доста вулгарен език, но езикът му е съвсем натурален (че и натуралистичен). Не ви се случва често да срещате хора, които могат да ругаят съвсем естествено, като че това е най-нормалното нещо на света, нали така? А персонажите и говорещият авторов глас на Парушев са царе на естествената ругатня или вулгаризъм, изобщо - на саркастично-обидните реакции. Дори и в разкази, в които виждаш, че сюжетът е адски насилен, само и само да се запълнят няколкото страници по изискване, продължаваш да четеш с интерес, защото следващата подобна реакция може да те подмокри от кеф с естествеността си. Еми, случва се.

Не знам колко точно разказа от 17-те в книгата наистина си заслужават - затова и със заглавието отбелязвам, че писането не е работа за всеки ден. За това обаче си има и редактори и издатели - да кажат, пич, не се престаравай, сборник с разкази веднъж на две години е ОК, няма нужда да се насилваме. Тук спирачката не е натисната, но да кажем, че Чарли говори като/от името на цяло едно поколение или поне не особено малка общност - и на мен (въпреки че съм с половин поколение по-малък) ми се е искало да пребия надуващи се чужденци или побеснели от самопромиване на мозъци еколози/природозащитници/религиозни фанатици; нямало е да ми пука, дори и да настъпва краят на света, ако е в ден, в който съм скаран с девойката; да правя луди простотии с най-добрите си приятели и да си представям какво би се случило след години като ефект от тях...

Корицата не е крайно сполучлива (бялото е обречено, сори). Но заглавието е супердобро. И позитивно. И наистина си заслужава да се прочете моментът, от който е взето.

Прочетете още:

Ревютата на "Животът не е за всеки" и Project Dostoevski на Радослав Парушев в "Аз чета".

Харесвам това, което прави Чарли Парушев. Егоцентризмът не е непременно нещо лошо и в този случай води след себе си много хубави неща, сигурен съм. Фактът, че Парушев и компания правят/посещават/участват в поне едно книжно събитие всяка седмица, поставя книгите (не непременно лоши) в ръцете на много девойки, които иначе не биха посегнали към книжно тяло. Да кажем, че изглежда най-големият експериментатор в групата и това му дава доста плюсове и червени точки в моите очи.

Премиерата на "Смъртта не е за всеки", макар и повтаряща формата на миналогодишната премиера на "Животът не е за всеки", трябваше да се случи, защото да-се-съберем-на-по-чашка-и-на-по-разказче представянията не са куул. И са за пенсионерски книги, честно. А това определено не е книга за пенсионери. Даже мисля, че не е подходяща за хора над 40-годишна възраст. Не е подходяща за хора, които не прекарват свободните си вечери в центъра на София-или-друг-мнооого-ърбан-град. Не е подходяща и да четете на или около масата.

Чарли има доста вулгарен език, но езикът му е съвсем натурален (че и натуралистичен). Не ви се случва често да срещате хора, които могат да ругаят съвсем естествено, като че това е най-нормалното нещо на света, нали така? А персонажите и говорещият авторов глас на Парушев са царе на естествената ругатня или вулгаризъм, изобщо - на саркастично-обидните реакции. Дори и в разкази, в които виждаш, че сюжетът е адски насилен, само и само да се запълнят няколкото страници по изискване, продължаваш да четеш с интерес, защото следващата подобна реакция може да те подмокри от кеф с естествеността си. Еми, случва се.

Не знам колко точно разказа от 17-те в книгата наистина си заслужават - затова и със заглавието отбелязвам, че писането не е работа за всеки ден. За това обаче си има и редактори и издатели - да кажат, пич, не се престаравай, сборник с разкази веднъж на две години е ОК, няма нужда да се насилваме. Тук спирачката не е натисната, но да кажем, че Чарли говори като/от името на цяло едно поколение или поне не особено малка общност - и на мен (въпреки че съм с половин поколение по-малък) ми се е искало да пребия надуващи се чужденци или побеснели от самопромиване на мозъци еколози/природозащитници/религиозни фанатици; нямало е да ми пука, дори и да настъпва краят на света, ако е в ден, в който съм скаран с девойката; да правя луди простотии с най-добрите си приятели и да си представям какво би се случило след години като ефект от тях...

Корицата не е крайно сполучлива (бялото е обречено, сори). Но заглавието е супердобро. И позитивно. И наистина си заслужава да се прочете моментът, от който е взето.

Прочетете още:

Ревютата на "Животът не е за всеки" и Project Dostoevski на Радослав Парушев в "Аз чета".

Изпълнителният директор на интернет компанията Yahoo! Скот Томпсън е подал оставка в неделя. Освободеният от него пост ще бъде зает от ръководителя на медийното подразделение на корпорацията Рос Левинсън, съобщава РИА Новости. Скандалът, който стана причина за поредните кадрови рокади, започна сл...

Тези шапки са специално за празника всички малчовци, които тази година завършват предучилищна и на есен ще са...

Google е в дискусии за придобиването на Meebo за около $ 100 милиона, според източници.

Дали социалните медии са привлекателни за търговците на дребно? Присъстват ли те във социалните мрежи и в кои по-точно? Това са въпросите, на които дава отговор фирмата за „социален анализ“ Campalyst в своята инфографика „Топ 250 интернет търговци на дребно в социалните медии„. Тя обръща … Подобни статии:

1. Социалните медии и маркетингът през 2012 г.
2. Заплати в социалните мрежи – инфографика

В световен мащаб около 20% от печалбата на мобилните оператори е генерирана от изпращането на съобщения между потребителите. За съжаление на компаниите, държащи мобилните мрежи, тенденцията SMS-те да бъдат предпочитан канал за комуникация започва да отстъпва. Основната причина, разбира се, е появата на смартфоните, гарнирани … Подобни статии:

1. Мобилните потребители по света и у нас
2. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/

След като вече измина повече от седмица, откакто започна скандалът със CEO-то на Yahoo, Скот Томпсън, става ясно, че той ще бъде освободен от поста си до края на тази седмица. Скот Томпсън бе обвинен в некоректност, тъй като няма завършено образование като компютърен специалист. … Подобни статии:

1. Скот Томсън е новото CEO на Yahoo!
2. Yahoo! отразяват Олимпиадата в Лондон

Според Марк Зукърбъг, мобилното присъствие на социалната мрежа е от първостепенно значение веднага след започването на публичната търговия.