На нашите медии не им е интересно какво става в Русия. Което е глупаво, защото сме силно зависими от нея - към 90% от енергийния ни внос е от Русия, следователно за нас има значение какво става там. Особено когато иде реч за властта, защото тяхната власт не е демократична, та да има относителна стабилност и предсказуемост.

А там стават интересни неща. Антипутинското движение премина в нов етап на развитие, който - след неизбежното лятно затихване - ще избликне наново през есента.

Най-интересното според мен е движението "Оккупай" - къвърверсия на движението  срещу финансово-банкерското всевластие "Occupy Wallstreet".

Всичко започна след като на 6 май, ден преди третата путинова инаугурация, властта първо разгони брутално протестиращите, вървящи по улица Голяма Якиманская, а след това провокира тези, които искаха да отидат на Блатния площад, където бе насрочен разрешен от московското кметство митинг. Действията на властта, чрез специалните части ОМОН, на практика осуетиха митинга. С невиждана досега бруталност протестиращите бяха разгонени, имаше десетки задържани  и стотици бити.

Властта, изненадана от размерите на протеста, предприе безпрецедентни мерки за сигурност на следващия ден, когато бе инаугурацията на Путин. Целият център на Москва и маршрутът на Путин бяха буквално почистени. Никакъв гражданин не можеше да премине полицейските заграждения. Тягостна бе гледката на инаугурацията. Вместо народна радост и приветствия - пусти булеварди и площади. Сякаш неутронна бомба бе поразила центъра на Москва. Чрез телевизията това стана достояние на западните страни, но и на самия Путин, който се вбеси от сриването на пиар плана му - народната радост от избирането му да прелее в тържествата на 9 май.

Случи се нещо по-лошо. Видни руски писатели обявиха, че ще се разходят в центъра на Москва, говорейки си за литература. Всеки можеше да се присъедини, с единственото условие да няма плакати и скандиране на лозунги. Сиреч, формално разходката не отговаряше на определението за митинг и масово мероприятие, следователно не бе необходимо разрешение от кметството. Около 20 000 души излязоха да се разходят с писателите по централните булеварди. На 19 май пък ще се състои разходка на московските художници, за която се очаква, че ще има същия брой участващи.

Два дена след бруталното разгонване на протестиращите спонтанно се зароди "Оккупай Абай". Обикновени млади хора, без да ги призовават опозиционни лидери започнаха да се събират в парка на Чистие пруди край паметника на казахския поет Абай Кунанбаев. Буквално за дни там се оформи лагер. Не палатков, защото при всички протести от декември насам властта твърдо показа, че дори при призив за палатки действа брутално. Както и направи при два-три такива призива на лидера от Левия фронт Сергей Удалцов. Младите хора в лагера на Чистие пруди си носеха постелки. Бързо бе създадена кухня и информационен център, започна да се издава вестник, сложиха подвижни биотоалетни, беше пуснат wi-fi. В лагера нощуваха около 200 души, но всеки ден идваха хиляди московчани да участват в мероприятията - четене на стихове, четене на лекции с последващи обсъжданя, диспути, импровизирани театрални представления и всякакъв вид хепънинг и улично изкуство, което може да си представите. Писателските разходки, които продължиха, започваха на централни булеварди и завършваха на Чистие пруди при "Оккупай Абай". В лагера и неговата част от парка имаше идеална чистота, според очевидци по-добра, отколкото на околния булевард и улици. В лагера имаше привърженици на различни политически сили, както и неидентифициращи се с определена сила, но освен изрядна чистота, имаше и изряден ред. Дори националистите се държаха прилично и възпитано.

Лагерът бе разгонен на 16 май сутринта, към 5 часа. Младите се преместиха на Кудринския площад, където се появи нов лагер, също организиращ културни акции. Днес сутринта полицията арестува хора от лагера и взе походната кухня, както и касата, в която имаше около 280 000 рубли (4 600 лв). Действията на полицията бяха съпроводени със силни викове "Крадци!" Лагерът обаче не бе разгонен. Даже днес московското кметство дава знаци, че при спазване на обществения ред няма да бъдат предприемани крути мерки. На което, общо взето, протестиращите не вярват много.

Движението "Оккупай" и разходките породиха изненадваща и неприятна за властта реакция в провинцията. Акции "Оккупай" и граждански разходки имаше в Екатеринбург, Киров, Красноярск, Нижни Новгород, Новосибирск, Пенза, Самара, Петербург, Саратов и Уляновск.

Протестът в провинцията, солидаризиращ се с московския "Оккупай" и московските разходки, е едната лоша изненада за властта. По-голямата е промяната в организацията на протестите и характеристиката на участниците в тях - както при "Оккупай", така и при писателските разходки. Известните опозиционни лидери ги няма там. Или се присъединяват, но като обикновени граждани. Организатори са млади хора, облразовани, квалифицирани, с добро материално положение. Лумпени - подобни на нашите при палатковия лагер на площад Батенберг през лятото на 1990 г., там изобщо няма. Оказа се - за изключително неприятна изненада на управляващите - че протестите от декември-февруари не са плод единствено на опозицията, изпълняваща нарежданията на "вашингтонския обком". Последното безумно словосъчетание е широко употребявано от медиите, подкрепящи властта, в смисъл, че опозиционното движение действа по поръчка на "врага" и с неговите пари.

Писателските разходки, и очакваните радходки на други интелектуалци, движението "Оккупай" - спонтанно, без публични разправии, някак естествено игнорираха лидерите на опозицията. Това е в дълбоката си същност логично. Политически опозицията е водена от хора на 90-те години, на Елциновото управление. А протестиращите съвсем не протестират, за да върнат старото състояние на олигархичната власт. Хората от късната Елцинова власт (Немцов, Касянов, Рижков и др.) не могат да са носители на промяната. Единствените, които се ползват от подкрепата на новите недоволни, са Сергей Удалцов и Алексей Навални. Те са много различни като възгледи и поведение, но имат нещо общо - млади са и нямат никакво отношение към предишната власт (елциновата).

Удалцов е крайно ляв, той е координатор на левия, клонящ към радикализъм Ляв фронт. Печели одобрението не само на левите, но и на немалка част от центристко и дясно ориентиентираните протестиращи със самоотвержеността си, стигаща до саможертва. Той е редовният арестуван при всички опозиционни прояви, защото при всички е в центъра и в организацията на протеста. Той призова към палатков лагер в центъра на Москва и започна да разпъва палатка (разбира се, веднага го арестуваха). При поредния му арест през декември обяви безсрочна гладна стачка, защото арестът му бе незаконен и така предизвика мощно движение в цяла Русия, без значение на политическа ориентация, за освобождаването му. И в крайна сметка властта се уплаши и го освободи. И нещо немаловажно: Удалцов е млад и няма нищо общо нито с властта, нито с опортюншистическата комунистическа партия. Огромзнтата му популярност е проява и резултат на един от вродените пороци на авторитарната власт - тя практически налива вода/подхранва радикални, по правило леви, политически течения.

Навални е със съвършено друг профил. Той е твърд при опозиционните акции (сиреч и него го арестуват много често, даже при протестите от 6 май го осъдиха на 15 дена), но не е ляв. Даже трудно се вмества в традиционното деление леви-десни. Ако трябва да търсим определение, Навални е лидер от Интернет епохата. Той сам, без каквато и да е политическа сила или организация, завоюва огромна популярност в Русия миналата година. Навални е блогър (освен адвокат) и като такъв спечели хиляди привърженици с борбата си против държавните корпорации, чрез които се краде огромно количество държавни пари. Той създаде и поддържа проекта "РосПил" (на руски се произнася като "распил" - крадене на държавни пари) - сайт, който събира и публикува данни за конкретни кражби и далавери с бюджетни пари от държавни фирми, който - особено важно - възоснова на тях, изисква официална информация по техния Търговски закон - който предвижда задължително предоставяне на информация на всеки акционер, дори притежаващ единична акция. Навални е закупил голямо количество единични или малко акции на големи руски предприятия и като такъв започна да иска - и след известен брой съдебни процедури - получаваше информация, които веднага публикуваше на "Роспил". В проекта участват юристи и икономисти, които за всеки публикуван документ обясняват къде е закононарушението и къде е далаверата. Много хора започнаха да изпращат документи на Навални в рамките на "Роспил" и хората от проекта се задействаха по тях. Междудругото, ако бях на мястото на Меглена Кунева бих стартирала подобен проект. Доказващ на практика, че тя работи против монополите. Друга акция, която повиши популярността на Навални, е конкурсът, който организира преди изборите за Думата (руския парламент). За тези избори той предложи позицията "Гласувай за всеки, освен "Единна Русия" (партията на властта). В блога си той обяви конкурс за видеоклип на песен за този лозунг. Откликът бе невероятен. От цяла Русия бяха изпратени стотици клипове. Всеки клип бе качван на блога на Навални, така всички те действаха като антипутинска агитация. В рамките на конкурса се появи групата "Рабфак", която днес има невиждана популярност и несекващи покани за клубно участие с песните си против властта.

Отгоре на всичко се оказа, че Навални е харизматичен лидер и владее площадите.

Както се оказа и че усеща и реагира адекватно на нагласите на електората. Мнозина либерални политици (повечето от елциновото време) го критикуваха за "националистическия уклон". Но Навални артикулира и прецени силата на антиемигрантските настроения. А те са много силни, особено в Москва. Причината е, че там се стича огромно количествно имигранти от бившите съветски републики, най-паче от Кавказ. Повече от които работят нелегално. Но по-лошото е, че те формират землячески престъпни групи, а полицията се отнася сравнително търпимо към тази етническа престъпност. Безспорно, трудовата миграция е естествена и в същността си полезна за московската икономика, но това, че полицията, в повечето случаи стимулирана от съответните плащания, е абсолютно безучастна към дейността на кавказките престъпни групи, поражда огромно обществено недоволство.

Като обобщение: Развитието на антипутинското движение - съзнателно не казвам "опозиционно" - е знак, че е размито, разколебано основанието на властта, че тя губи легитимност. През първото десетилетие на века тя изгради легитимността си на базата на негласния обществен договор "ние ви осигуряваме замогване, вие не се интересувате от политика". Тази формула определяше политическия - доколкото го имаше, живот през двата мандата на Путин. При Медведев (2008-2012) се случи неща много неприятно. Средната класа (в Русия я наричат "креативна класа") повярва на Медведев, че започва постепенна либерализация. Креативната/средната класа не искаше революция, не искаше никакви социално-политически трусове. Тя бе повярвала в това, което промедведевските журналисти рекламираха - либерална трансформация на властта в установените рамки.

Този негласен договор на средната класа с власта бе драстично нарушен, той бе стъпкан на 27 ноември, когато не само Путин бе избран за (кандидат) президент за трети мандат на форума на управляващата партия "Единна Русия", но и това бе направено по безпрецедентно обиден начин. Много интелектуалци след това писаха, че именно начинът е най-обиден: Не само нямаше поне пародия на вътрешно партийни избори с двама кандидати (Путин и Медведев с предопределен изход), но Медведев каза, че те се били договорили с Путин още като той, Медведев ставал президент.. Всички илюзии на средната класа бяха сринати. Нас са ни лъгали. 4 години са ни лъгали.

А това усещане на обида и искане на легитимни права е на фона на доброто материално състояние на недоволните. Тоест, то не е реакция на ощетени от властта, а на хора, които нямат материални проблеми. Което е много страшно. Когато срещу теб са не хора обедняли и ощетени, хора, които нямат материален проблем, а търсят права. Междудругото, такива хора са били водещите в началото на Френската революция.

Средната класа излезе на декемврийско-февруарските протести. Средната класа сега се разхожда протестно и всеки ден прави хилядно множество на на "Оккупай Абай". Неприятният за властта симптом е, че тези нетрадиционни протести не са организирани от опозицията и тя няма никаква роля в тях (въпреки че някои като Немцов се опитаха - неуспешно, да се присламчат)..

Кои са протестиращите? Средната класа, обикновените хора, които не са бедни. Хората, които имат висок за Русия стандарт, които не зависят от държавна заплата, които са високо образовани, квалифицирани, млади - тези хора са против путинската власт. Умишлено казвам "путинската", а не "путиновата". Защото тези хора осъзнават, че не лицето, което е начело, е причината, а самият механизъм, самата формула на властта. Тези хора не са нито леви, нито десни. Може би в бъдеще ще се разслоят на различни течения. Но ще се разслоят в бъдеще, когато има демократична власт и демократични избори.

Властта, изненадана от размерите на протеста, предприе безпрецедентни мерки за сигурност на следващия ден за  инаугурацията на Путин. Целият център на Москва и марширутът на Путин бяха буквално почистени. Никакъв гражданин не можеше да премине полицейските заграждения. Тягостна бе гледката на инаугурацията. Вместо народна радост и прпиветствия - пусти булеварди и площади. Сякаш неутронна бомба бе поразила центъра на Москва. Чрез телевизията това стана достояние на западните страни, но и на самия Путин, който се вбеси от сриването на пиар плана му - народната радост от избирането му логично да прелее в тържествата на 9 май.

Най-лошото за властта е, че харизматичният образ на Путин като любимец нда народа бе окончателно сринат. Както и че това не бе дело на опозиционните политици, а на самоорганизиращатао се средна класа. Което вещае лоши времена за управляващата чекистка престъпна група.

„Истината, макар и тъжна, е че няма да споделя най-добрата и най-деликатна информация с руските или мексиканските полицейски служби", каза ми веднъж старши служител на агенцията за организирана престъпност към Великобритания, когато го попитах за Интерпол. Въпреки че агенцията прави огромни усилия да защити поверителността на информацията, която нейните членове споделят, то действителността е, че националните правоохранителни органи остават предпазливи по отношение на прекаленото разкриване." 
Мозес Наим, Foreign Affairs, 91-3, Май-Юни 2012

"Кокаинови крале на прехода", се разследват от полицията за престъпна дейност, свързана с пране на пари от наркотици - обяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов на 11 май.

"В момента работим още по документирането на тяхната престъпна дейност. Тук става дума за много по-голяма фигура от Таки" - каза още министърът.

На 16 май, четири дни по-късно е задържан Евелин Банев - Брендо. Оказа се, че именно той е "кокаинов крал на прехода", издирван с червена бюлетина на Интерпол от Швейцария.

Швейцарските служби, съвместно с европейските си колеги са разнищили схемите на изпиране на пари от наркотрафик - пише днес (17 май) в. "24 часа". От материала става ясно, че Банев е опитал да замине за Испания в края на април, но Гранична полиция го засякла и не му дала да се качи на самолета. После обаче го пуснала по живо по здраво.

При този инцидент Брендо научил, че е издирван. Цели три седмици до ареста, той се шляе на свобода и се опитва да разбере какво точно знаят швейцарците, пише още криминалният репортер Слави Ангелов от часовия вестник.

Вероятно все пак Евелин Банев е бил под наблюдение (за разлика от братя Галеви), щом ГДБОП успява да го локализира и причака на кръстовището към Созопол. Но това не омаловажава въпросите към кантората на Цветанов:

- защо при наличието на червена бюлетина Гранична полиция е пуснала Брендо, а не го е предала на антимафиотите още на летището?

- защо министърът обявява информация за предстоящия арест на Банев, след като със сигурност е знаел, че той е в течение за статуса си на издирван и няма как да не направи връзката между "кокаиновия крал" и случилото се с него на границата?

- защо прокуратурата, която не пропуска да се похвали с нови информационни системи за милиони левове, не е знаела за тази червена бюлетина и за предстоящите действия на ГДБОП по ареста на Брендо?

И накрая идва най-важният въпрос, логически обвързан с предишните два: дали българските власти са имали информация за разследването в Швейцария и за операциите на другите европейски служби по случая "Брендо", или са били държани умишлено в неведение, докато Банев не е цъфнал в базата на издирваните лица на Интерпол?

Защото както действията на Гранична полиция, така и изцепката на Цветанов могат да се изтълкуват като опит Брендо да бъде предупреден какво го очаква, за да тръгне по пътя на братя Галеви. Отделен въпрос е дали той е разчел посланието, особено това на Цветанов от 11 май. Все пак и Брендо като Галеви не е длъжен да гледа телевизия и да чете вестници, за да научи, че е издирван.

Всичко това е гнило, много гнило, както казва Ваньо Танов. И ни връща към тъжните истини за "мафиотската държава" България, обрисувана в цитираната статия от списание Foreign Affairs, която бе удобно подмината от всички водещи български медии.

 Веселина Седларска

Няма никакво значение Георги Първанов или Сергей Станишев ще оглави БСП. И няма партия БСП. Като всички подобни образувания тя е само инструмент за прилагане на формулата: пари – власт – пари прим.

Това са възможно най-добронамерените изводи след изслушването на час и половина разговор, който втора седмица се върти в интернет. Никакъв драматург, камо ли журналист, може да представи размерите на разложението така, както този разговор на една провинциална маса. В него участват двама мъже.

Мартин Славов – от седем години начело на общинската организация на БСП в Сливен. Добре образован, има собствен бизнес. Син на уважавания в Сливен Симеон Славов, някога ръководен кадър в БКП, известен с отстояването на разумни и полезни за града решения. Неуспял кандидат за кмет. Общински съветник. Събеседник му е Галин Кънчев. Бизнесмен. Общински съветник. Също безуспешен кандидат за кмет на Сливен от името на периферни участници в политическия живот. Разговорите между двамата всъщност са преговори за това Мартин Славов да откаже да се кандидатира за кмет на местните избори миналата есен, за да може Галин Кънчев да бъде кандидатът на БСП. Към момента на разговора Галин Кънчев не е член  на БСП.

Мартин Славов: За финансовия размер на моето оттегляне….. нямам конкретно предложение.

Галин Кънчев: Трябва да ми кажеш, аз трябва да си направя сметката.

Мартин Сл.: Аз не искам да ти извивам ръцете, но не искам и да съм валат. От друга страна това не е цена, с която приключваме отношения. Това е цена за компромиса, който правя.

Галин К.: Остави компромиса, за твойта работа колко искаш?

Мартин Сл.: Сто хиляди лева, Галине, и ти казвам на тоз са дадени толкоз, на оня – толкоз.

Галин К.: Слушай ме сега, казвам ти, че няма да е по-малко от 100. Ще говорим нагоре от 100. Ти помисли и ми кажи.

Този пазарлък се води на фона на сложна обстановка в Сливен. Градът е разкопан по проект за водния цикъл, който не свърши никаква друга работа, освен че унищожи улиците. Парите от еврофондовете са загубени. Това не пречи на Лечков да се кандидатира за трети мандат. Очаква се, че БСП ще му се противопостави с възможно най-силното си лице. Например Иван Славов – бивш кмет на Сливен, бивш депутат, един от малцината със славата на безсребърник. Но явно Иван Славов не е харесван от всички в БСП, затова си го харесват други. Неочаквано за хората от Сливен Иван Славов става кандидат на „Коалиция за Сливен”, създадена от бизнесмена Радостин Русев – Радото, който оглавява борбата против Йордан Лечков. БСП си търси кандидат.

Мартин Славов за Иван Славов: Ще го унищожа тоя. Ще му е.. п…… майна.

Галин К.: Не трябва да допуснем туй нещо Иван изобщо да…

Мартин Сл.: Ами той Асен (Гагаузов) го бута, бе.

Галин К.: Видях се с Асен, аз ще се кандидатирам викам му. Асен вика ей туй не бивало да става.  Може да не стане нищо, ама ще си начеша егото. Като не стане и втори път, е… съм ти политиката.

Мартин Сл.: Пак ходил да приказва (има предвид Асен Гагаузов), че ми дал 1 млн. за изборите, старите работи. Викам му аз съм склонен да не се кандидатирам, но при определено условие – да ликвидираш Иван Славов за тия избори. Този селски цървул, викам, ти го създаде. Ти го направи кмет да ти пази гърба за водните сдружения, автобусите, другите неща. Аз, викам, няма да го взема и за пазач на базата ми в Сотиря. Ами той до седми клас е учил в училище за малоумни в Нова Загора, бе.

Трябва да обясня, че истинският разговор не е толкова стегнат. Тук са прескочени изречения, които го разводняват, или пък са неудобни за писане и не са от значение, тъй като не засягат политиката, а стомашно разстройство, да речем. Смисълът обаче е съхранен, той е точно толкова отвратителен, колкото и в разширения контекст – на места дори повече. В момента обсъжданият от двамата Иван Славов е заместник-кмет на община Сливен. Връщаме се към разговора, който в пълния си вид може да бъде прослушан на http://www.sedmica.sliven.net/index.php?id=75090

Галин К.: Имахме много сериозни разговори с едни хора в две насоки: местни избори и местно БСП. Не мога сега да ти кажа кои са, но ще разбереш, те искат да седнем на една маса. Те ми казаха: Ако нямаше избори, щяхме да издухаме Асен още сега. Не искат никакви конфронтации преди изборите.Казаха ми: Ако Мартин се кандидатира, ти подкрепяш. Ако ти се кандидатираш, Мар…

Мартин Сл.: Ресурс?

Галин К.: Те осигуряват ресурс. И аз ще давам. Много ресурс има, брате. Или пък, викат, вадете трети човек, ще жертваме Сливен, ще играем на дългата позиция. След изборите Мартин става областен, ти общински.

Тук дори Мартин Славов, който е най-наясно, че Галин няма нищо общо с БСП, е изненадан и пита: На кое?

Галин К.: На БСП. И трябва да стегнем партията за парламентарните избори. Правих една среща с Йосковците в „Кемпински”, седмица преди да катастрофира. (Става дума за прословутия Йоско Йосков от Сливен, който беше свързван с  убиеца на Самоковеца и който при катастрофа уби двама души) Викам му: Йоско, к’во праим на изборите, предния път щяхме да се избием. Сега к’во праим. Той вика братле, ако Йордан (Лечков)  се кандидатира за кмет, аз против него не мога да вървя.

Мартин Сл.: Щото Асен му е казал така. Аз не му искам ни меда, ни жилото.

Галин К.: Ако можем да ги ужилим, да ги ужилим двамата педераси.

Мартин Сл.: Те са ясни (йосковците), каквото им каже Асен, това правят.

В разговора Мартин Славов осведомява бизнесмена, че следващият министър-председател на България ще се казва Георги Първанов, а правителството ще е експертно, тъй като БСП вече няма да може да направи мнозинство в парламента. По-интересни са финансовите и техническите въпроси около бъдещата победа на Кънчев, в случай че Славов оттегли кандидатурата си.

Мартин Сл.: Ако кажа „Да”, айде да почнем от финансирането.

Галин К.: Изцяло аз поемам. Един милион и половина ще ми стигнат ли, директно те питам. Миналия път раздадох много излишни пари.

Мартин Сл.: Аз също.

Галин К.: Ресурса го управлявай ти. Аз само ще ти казвам къде да не даваш. Много е важно КОГА даваме парите. Предния път играх авансово и се нае… Циганите най-много ме излъгаха.

Мартин Сл.: Тези, които останаха от тях край мене, трябва да ти кажа, че са точни хора. Ще им дадем по 200-300 лева на месец преди изборите. Но не масово. Защото сега ще почнат да се юркат всичките.

Галин К.: Аз ще осигуря хакването на софтуера, който ще контролира онлайн какво се случва в ОИК. Цък бутона и излиза и при нас. Това ще го платя. И ще го вземем. И те го имат обаче. И ще стане битка на живот и смърт. Ние трябва да имаме по-добрите хакери.

Мартин Сл.: Предния път не фалшифицираха в ОИК протоколите. Фалшифицираха ги в СИК. Ние трябва да сложим минимум по трима души в секция, от които един задължително с кола. Туй означава 182 коли.

Галин К.: Искаш да кажеш за ескорт на колата с чувалите, да не ги сменят по пътя. Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат „Ей, ще те изям, ей!”…

Мартин Сл.: Трябват ни направо мутри.

Галин К.” „Там ще седиш, че ще те смачкам, ей!” – такива хора ни трябват.

Както се вижда, тези двама политически мъже се разбират чудесно. Все пак Мартин Славов иска да уточни какви компромати могат да извадят срещу Галин Кънчев. Прескачаме личните тайни (вече не толкова лични след този запис) и стигаме до въпроса дали продажбата на фирмата на Галин Кънчев е била фиктивна.

Галин К.: Продадена е на английска офшорна фирма, зад която стоят руснаци. Уязвим съм само с това, че съм поръчител на кредитите им. Но те ще ги уредят тия дни…. Почваме да строим два хотела, един в Бяла на първа линия и един във Варна. …Най-хубава офшорна държава е Англия, да знайш. Америка вече не е.

Мартин Сл.: Америка стана ченгеджийска. Нали разбра, че Ковачки е прехвърлил всичко на Сейшелите.

Галин К.: Правилно! Сейшелите, Панама – няма проблем. Едни от нещата, които правя като собствен бизнес е регистрацията на офшорни фирми, банкови сметки – където искаш по света, – няма проблем. Управление на такива фирми, ако искаш…

Мартин Сл.: Кой е офшорният район в Англия?

Галин К.: Лондон, бе.

Мартин Сл.: А Ирландия?

Галин К.: Ирландия е ченгеджийска държава.

Интересно е да се види как си говорят за телефонни сметки тези двама мъже, на които световните банки са им в джоба, а един милион и половина са нищо пари за начесване на егото.

Мартин Сл.: Този ми е емтелски. Имам и вивателски от общината, но там по-добре да не говорим.

Галин К.: Плащате ли ги?

Мартин Сл.: Неее.

Галин К.: Що не си взех тогава и аз една карта.

Мартин Сл.: Жена му на Лечков раздала към 100 карти – ама на козметички, ама на аптекарки. И аз викам аз ли съм най-големият балък. И го експлоатирам. Жестоко го експлоатирам. От две години го ползвам. Кокошкарско е, обаче в крайна сметка що пък да си балък. Тя Ганка Василева (общинска съветничка) беше направила 800 лева сметка, бе….

Галин К.: И кой ги плати?

Мартин Сл.: Общината, бе.

Галин К.: Видях я до църквата. Аз в неделя ходя на църква, тя се връщаше от пазара….

Така си говорят тези богоугодни и партийноугодни хора. И ако си мислите, че в целия този пейзаж липсва само Алексей Петров, ето го.

Мартин Сл.: Ако ти се кандидатираш за кмет – позицията на Трактора?

Галин К.: Подкрепа. Във вторник имам разговор с него в Пазарджик.

Мартин Сл.: Дай да каже. Той да каже как ще подкрепя.

Галин К.: Казваш какво искаме от него, аз ще го искам. Той е мъжкар.

Мартин Сл.: Например „Галерия” да публикува … срещу двама човека….

Галин К.: За Лечков ако е, няма никакъв проблем. Ще кажа и за Асен.

Двамата се уговарят в сряда, след срещата във вторник вечерта с Алексей Петров, да приключат преговорите. Ясно е как са приключили, предвид два факта: общинският лидер на социалистите в Сливен Мартин Славов не се кандидатира за кмет, кандидатурата на чуждия за БСП Галин Кънчев бе издигната на общинската конференция. Форумът трябваше да избере с гласуване между двама кандидати: Галин Кънчев и ген. Кольо Милев. Кънчев загуби безславно при гласуването. Ген. Кольо Милев стана кандидатът на БСП и сега е кмет на Сливен.

На проведената неотдавна конференция за избор на председател и делегати Мартин Славов не допусна подобна грешка. Ето разказ на участник в конференцията: „ Много делегати не бяха пуснати в залата, връщаха ги, защото на събранията им не били присъствали гости от ръководството, а такова изискване в устава няма. Минавахме през три цедки. Проверяваха ни момчета от някакъв клуб за източни бойни изкуства. Някои се опитаха да се оплачат на Михаил Миков, той беше гост, но той им казваше да се обърнат към контролната комисия. Янко Янков (не сливенският депутат от ДПС, а известният като първи български рейнджър ) показа на Миков протокола, с който Мартин Славов е бил приет в СДС през деветдесетте. Конкурентът на Мартин за лидерството беше Николай Сираков, археолог. Доста хора вече знаеха за този запис, но не всички. Сираков го размаха от трибуната и поиска да го чуят всички, но залата крещеше като на стадион: „Долу! Махай се оттам!” И не чухме записа. По-възрастните и до днес не го знаят, защото не могат да ползват интернет. Аз бях предложен за делегат на конгреса. Не гласувах за себе си, защото ме нямаше в листчето, което раздаваха, за да знаем за кого е правилно да се гласува. Мартин Славов беше избран с голямо мнозинство. Организацията е толкова болна, че вече няма лечение. Трябва да се разпусне и да се почне наново.”

А къде са устатите, опитните хора като Иван Чавдаров, Димитър Даскалов, попитах. „Ааа, те са в Съюза на комунистите. Изключихме ги преди 15 години още.”

 Записът на разговора най-вероятно е направен от Галин Кънчев. И е изтекъл, а може и да е бил продаден. От две седмици той е в интернет. Официално изявление по него не е направено от никого. Представата, че двамината конкуренти за лидерство в БСП Първанов и Станишев трябваше да се изкажат по този въпрос преди гласуването за тях, се смята за наивна.

Мартин Славов би трябвало в събота да е в конгресната зала на една несъществуваща партия. За Галин Кънчев се говори, че е напуснал в неизвестна посока несъществуващата ни държава.

В. „Преса”

Съпруг се прибира по-рано от работа и заварва жена си с инфаркт на леглото. Тъкмо се кани да се обади на доктора, когато малкият му син казва: - Татко, в гардероба има гол мъж. - Какво?! - невярващо възкликва бащата. Отваря гардероба и вижда най-добрия си приятел Том. - Не мога да повярвам! - вика той. - Джули има инфаркт, а ти си играеш на криеница с децата! Усмихни се, България, наивността в приемливи граници може и да е симпатична, когато обаче премине в глупост, може да е смъртоността. Доказателство за това са най-новите измами, за които полицията разказва - знахари развалят магии с лапи от пачки и бижута. По-лошото е, че има такива, които се подлагат на подобни сеанси. Докато има наивници, ще има истории като тази: Мъж отива при гадателка и тя му казва: - Вие сте женен, имате 2 деца... Мъжът: - Познахте, че съм женен, но имам 3 деца. - Ааааа две са, две са.

Група хакери, наричащи себе си Cyberwarriors for Freedom, атакуваха официалния сайт на конкурса за песен на Евровизия, настоявайки, че страната-домакин Азербайджан трябва да анулира конкурса следващата седмица. Големият финал е насрочен за 26 май и активистки групи, повдигащи широк сп...

Уважаеми Г-н Министър, Пишем Ви като представители на хиляди българи от чужбина, с които се свързахме за да подпомогнем образуването на секции при гласуването в чужбина за Народно събрание през 2005 и 2009 г., както и за Президент на Република България през 2011 г.

Жена, която вече 15 години не може да движи крайниците си вследствие на удар в продълговатия мозък, отпи глътка кафе, контролирайки роботизирана ръка с мислите си. Имплантът декодира сигналите от мозъка на пациента и задвижва ръката. Опитите са част от клинично проучване в САЩ на експерименталния им...

След 10 метровият астероид ,с който нашата планета се размина буквално преди няколко дни , сега към Земята лети друг космически обект - 8 метров астероид 2012KA.

От ЕКА са съобщили за успешен старт на ракета носилте Ariana-5 с два телекомуникационни спътника на борда. Ariana-5 е стартирала от космодрума Куру в 1:13 наше време на 16 май 2012.

Антимонополните органи на САЩ и Европа се заинтересуваха от обвиненията, отправени от компанията Mo...

Ако 24-ти май е официален национален празник, то 25-ти май е много специален ден за една определена група хора - тези, които са се докоснали до неподражаемото чувство за хумор и ирония на Дъглас Адамс. На тази дата хора по целия свят отбелязват "Деня на хавлията".

Иначе профанното текстилно изделие има голямо значение за оцеляването на доста редкия вид хора - галактическите стопаджии, за които разстоянието от Джаглан Бета до Сантрагинус 5 е нищожно като това между София и Тетевен. За хавлията в Пътеводителя е написано, че "...На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение – можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V;...Но преди всичко, тя е изключително ценна в психологическо отношение. Кой знае защо, ако един страг (страг = нестопаджия) открие, че стопаджията носи хавлията със себе си, автоматично стига до заключението, че си има и четка за зъби, кърпа за лице, сапун, кутия с бисквити, манерка, компас, карта, кълбо, капан, спрей против комари, екипировка за дъждовно време, космическо облекло и т. н., и т. н… "

"Хей, сас ли го онзи хупи Дъглас Адамс? Те това се казва фруд – наистина знае де му е хавлията."

Ако си фруд, ако винаги имаш подръка хавлия и ако обичаш великия Дъглас Адамс, то тогава конкурсът на Азчета е само за теб:

Снимай се с любимата си хавлия, изпрати ни снимка на towelday@azcheta.com до 24 май 2012г. Ние ще я публикуваме в специалния албум в Читалнята, а ти навий приятелите си да я харесат или да коментират под нея. Снимката събрала най-голям общ брой коментари и харесвания, ще спечели специалното издание, което включва "Дърк Джентли - холистична детективска агенция" и "Дългият мрачен следобеден чай на душата" от Дългас Адамс, любезно предоставен ни от издателство "Дамян Яков". Победителят ще обявим на 25.05.2012г.

Разгледайте и албума със снимки от конкурса за "Деня на хавлията" през 2010 година.

Космическият кораб 'Съюз ТМА-04М' се скачи с МКС към модула 'Поиск' (МММ-2), по информация от руският ЦУП. Скачването е станало в автоматичне режим на 17 май 2012 в 7:38 наше време.

10 милиарда долара или 6% от общата стойност на технологичния гигант Samsung изчезнаха заради слух, че един от най-големите клиенти на компанията може да спре да използва услугите й. Става въпрос за Apple, а слуховете гласят, че компанията на Тим Кук смята да прехвърли поръчките...

В центъра за космически полети Маршал в Хантсвил (НАСА) са завършили изпитанията в аеродинамична тръба на космическият кораб за многократно използване Dream Chaser който се разработква от компанията Sierra Nevada Corporation (SNC).

Дойде краят на още една „Читателска щафета". На 6 Март 2012 г. заедно с екипа на www.detskiknigi.com и приятелите ни от издателство „ФЮТ“ ви поканихме на пътешествие, но не какво да е, а назад във времето! Близо три месеца, всички малки детективи на възраст от 6 до 13 години, включили се в кампанията, четоха произведенията на Фабиан Ленк от поредицата „Детективи с машина на времето“, рисуваха, съчиняваха детективски истории и се подготвяха за финала.

Е, сега дойде време и за този наистина дългоочакван финал. Каним ви на едно загадъчно, вълнуващо, любопитно и щуро пътешествие назад в историята!

Кога? 19.05.2012 г. (събота), от 10:00 до 14:00 часа

Къде? Столична библиотека, Детски отдел (пл. „Славейков“ 4а), София

График на събитията:

От 10:00 до 10:30 часа - специални гости на детективския финал ще бъдат ученици от ІV. клас на ОУ "Любен Каравелов", гр. Попово. Пред нас те ще представят своя литературен двубой по книгите "Убийство в театъра" и "Тайната на Тутанкамон", част от проект УСПЕХ.

От 10:40 до 11:20 часа - тема "Египет". Ако искате да се запознаете с фараони, да видите Клеопатра и да разберете кой е причинил смъртта на Тутанкамон, не пропускайте пътешествието с Темпус в Древен Египет! Обещаваме ви много изненади, гарнирани с игри, викторини и тайнствени загадки! (книги: "Заговор в града на мъртвите", "Тайната на Тутанкамон", "Клеопатра и свещената кобра")

От 11:30 до 12:10 часа - тема "Древна Гърция и Македония". Желаете ли да научите кой е отвлеченият делфийски оракул, как са се състезавали на Олимпиадата и дали Александър Македонски стои зад убийството на баща си Филип? Заповядайте при нас! Освен интересни факти, невероятни детективски разследвания и загадки от миналото, отново сме ви подготвили купища игри - като за щура Олимпиада!!! (книги: "Загадката на оракула", "Скандал на Олимпиадата" и "Убийство в театъра")

От 12:20 до 13:00 часа - тема "Древен Рим". Харесвате ли гладиаторите? Искате ли да присъствате на игрите в Колизеума? Да потегляме към Древен Рим тогава! Ще гледаме битки, ще разкриваме заговорници и ще разберем дали император Нерон сам е подпалил Рим... А игрите и викторините няма да липсват и тук! (книги: "Тайнственият отмъстител", "Подпалвачът на Рим")

От 13:10 до 13:20 часа - тема "Магическият елексир". Коя е тайната напитка, даряваща нечувана власт на притежателя си? Как да си я приготвим и в кои книги се крие рецептата за прочутия елексир? Елате с нас на пътешествие в ботаническата градина на манастира Лорш, гмурнете се в тайните тунели на манастира и забъркайте своя магически коктейл! (книга "Магическият елексир")

От 13:20 до 14:00 часа - тема "Смели сърца“. Щом искате да откриете света на ацтеките, да пояздите в монголските степи с Чингис хан, да воювате рамо до рамо с викингите и да плавате под пиратски флаг, заповядайте при нас! Темпус ще ни отведе в чудни земи, при смели воини и ще ни запознае дори с един истински крал - Ричард Лъвското сърце. Потегляме ли? (книги: "Монтесума и свещеното сърце", "Съкровището на викингите", "Пиратът на кралицата", "Златото на Чингис хан", "Ричард лъвското сърце")

Освен игрите, сме подготвили и специална изложба с рисунки на малките ни детективи - участници в щафетата. Кой ще победи в надпреварата за творчество, ще решат гостите на нашия детективски финал! Не пропускайте да се включите във финала на „Читателска щафета 2: детективи с машина на времето“!

В ново изследване се твърди, че на 57% от персоналните компютри има някакъв пиратски софтуер. Данните трябва да се разглеждат с едно на ум, тъй като са изнесени от организация, която се нарича Business Software Alliance. Нейни представители са анкетирали различни потребители и повечето от тях...

Тези дни полицията хваща знакови бандити, тровили с години обществото ни. Да се залови Антон Петров – Хамстера преди години не беше възможно. Хамстера, както и Евелин Банев - Брендо, който също бе арестуван, имаха яки гърбове сред хората, които трябваше да се борят с тях. Хората от подземния свят се бяха окопали в пълен разкош. А срещу тях се правеха някакви мижави разработки срещу тях, които в повечето случаи отиваха в небитието. Срастването на престъпния свят с правоохранителните органи бе нещо, което всички виждаха, но никой не признаваше на глас. От страх, разбира се. Уличното правосъдие бе станало закон и престъпните босове се трепеха като мухи. Защото, знае се, мафиотът живее кратко, но интересно. Сега обаче палачинката се обърна. МВР постепенно започна да си чисти къщичката и това е видно. Много голям принос за залавяне на българските престъпници имат и чуждите служби с които България непрекъснато е в контакт и и добре поставена пред тях. Ако недоогледаният закон позволи...

Преди месец отскочихме с жена ми до най-близката чужбина: за един ден до Солун. Гърция все още имаха правителство и всичко беше повече от спокойно. Сравнението е със Солун отпреди 2 години, когато Кризата беше чиста теория, а не срамежлива практика.

1. Не се забелязва никаква революционна дейност. Няма стачки като по телевизора, тук там някоя соц-пропагандна лепенка или плах надпис със спрей.

2. Кафенетата са пълни на 3 евро кафето, а където е по-евтино е абсолютна навалица, няма място да пръднеш. Бедните гърци се бутаха за детски обувки от по 40-50 евро чифта. Обувките за възрастни си стоят на нива около 100.

3. Преди две години имаше 20-ина негъра. Сега има поне 100 лилаво-черни негъра, които продават връвчици, дискове, очила и прочие дребни улични измами. Тук-там по някоя циганка с дете минава да проси и да кълне.

4. Някои по-луксозни заведения, ресторанти и магазини са фалирали. Може би 7-8% от обектите са затворени. Нещо като тук по “Витошка”.

5. Еврокомунизмът е победил, почти липсват трошки, всички карат новички коли от средната класа – “Пежо”, “Фолксваген”, “Фиат”. В София поне 1/3 от колите в движение са луксозни – баварци, джипове, кайени, Q7-ци и прочие методи за Бай Ганьо да се демонстрира колко е богат и колко е велик.

По отншение стойността на автопарка може би сме ги минали, но това е защото солунчани са практични и предпочитат чисто нова малка кола пред луксозен микробус трета ръка, който през 2 месеца е в сервиза и гълта по 1000 лева за това или онова. Пък и ако си гражданин си купваш кола, пригодна града, ако си селинджър си купуваш нещо, което добре за магистралата.

6. На всеки 40 скутера се пада по едно колело, явно екологията и цените на бензина са последна грижа за гърците.

7. В Солун се задъхват от липса на улици, но като градоустройство са векове напред. Всяка педя е урбанизирана и застроена в еднотипни 6-7-8 етажни блокчета. Дори автосервизи, автомивкимивки и малки бензиностанцийки са вкарани в партерните етажи на блокчетата.

Гърците и туристите имат на разположение и безплатни обществени тоалетни, които за 2 години чувствително са деградирали, кранчетата на чешмите са начупени, но пък тоалетните чиниите са сменени и са от севлиевските.

8. До Бялата кула строят глупав паметник на човек на кон… намирисва на нещо македонско тука.

9. По улиците НЯМА дупки.

10. Селското развитие е на немислимо за нас ниво. Къщите по селата са триетажни и в идеален вид. Всяко парче земя е засято с нещо, за да цоца европари.

Още 3 години криза при тях и малко развитие при нас и може би ще се поизравним, София ще е еквивалентна на Солун. Все пак сме един дол дренки. Ние разбираме малко от техника, те разбират от туризъм, но всички ни мързи и висим по кафетата, вместо да работим, чакаме някоя далаверка да падне от небето.

Редмъндският гигант Microsoft потвърди, че в новата версия на операционната система Windows ще има поддръжка за старите 16-битови програми. Тази поддръжка обаче ще е валидна само за 32-битовата версия на Windows 8, където ще има вграден емулатор, който осигурява почти пълна съвм...

Най-популярният портал за споделяне на файлове The Pirate Bay стана жертва на настоятелна DDoS атака, която за известно време затрудни достъпа на потребителите до предлаганите услуги. За около 24 часа достъпът да сайта беше почти невъзможен, предаде BBC. В момента Пиратски...

Японски учени подобриха рекорда за предаване на данни чрез безжична технология, достигайки скорост на трансфер 3 Gbit/s. Подобна скорост на безжично предаване на информация надхвърля десетократно капацитета на съществуващите в момента битови Wi-Fi-канали. Като носител на информацията учените изпо...

Ивайло Христов е роден в София на 10 декември 1955 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф.Сашо Стоянов. Първо работи в сливенския театър, а после се мести в Театъра на Армията. Част е от култовия за родната сцена спектакъл „Секс, наркотици и рокендрол”. Режисьор е на филмите „Стъпки в пясъка” и „Емигранти” (заедно с Людмил Тодоров – бел.ред.). В естествената му работната атмосфера – театралната зала на НАТФИЗ – обсъдихме теми като насилието при тийнейджърите, рокендрола като лайфстайл и зараждането на истината според Пърсиг. - Скъпо ли е да си нормален в наше време? - Скъпо е, даже доста. - Казваш, че социализмът е приспивал всичко у човека, не смяташ ли, че сега пък заболяхме от опасно безсъние, че ни липсва нужната доза смирение и търпимост? - Нито една крайност не е полезна, но така или иначе човечеството трудно намира златното сечение. Винаги везните се накланят в едната или другата посока и за човечеството е трудно да запази...

Няма нищо по-хубаво от това да изпиеш чашата си сутрешно кафе след събуждане в компанията на димяща цигара. Или поне така мисли една голяма част от хората у нас. В същото време обаче има и такива, които биха сбръчили лице в погнуса от неприятния аромат на папироса в момента, в който той достигне до носа им. Свикнали сме да се противопоставяме едни на други. Винаги е имало потисници и онеправдани, шефове и наемни работници, „за” и „против” дадена кауза. През последните дни обаче на повърхността изплува един конфликт, който досега оставаше се спотайваше скрит и незабележим на фона на всичко случващо се у нас. Заради предстоящата забрана за тютюнопушенето на обществени места, изведнъж се разрази люта битка между любителите на тютюна и страстните му противници. Стигна се дотам, че противниците на ограниченията се вдигнаха на протест в защита на правото си да димят, а крайни в мненията си и озлобени субекти започнаха да леят злъч от вестниците и телевизионния екран. Да си каже...

През тази седмица най-голямата интернет търсачка в света започна въвеждането на нова философия при показването и обработването на информацията. Google пуска в действие Knowledge Graph и вече няма да разглежда ключовите думи като механични стрингове, а ще ги обработва като сбор от реалн...

Тази седмица се оказа благодатна за спортната ни журналистика и за Сашо Диков, разбира се. Уволнението на Радостин Стойчев от поста му на треньор на мъжкия ни национален отбор по волейбол събуди иначе традиционно хипнотизираните от футбола спортни издания. А след като в скандала се включи и премиерът, това даде началото на нещо значимо. И така се появи опасност да забравим за какво всъщност трябваше да говорим. Нека си припомним. След злополучния мач на волейболистите ни срещу Германия (12. 05. 2012), загубен с 3:1 УС на БФВ взе най-кратко обмисляното решение в историята си – да уволни треньора. Димитър Пенев преди известно време на въпрос от журналист след някакъв мач беше отговорил типично в неговия афористично-неадекватен стил: „Вие сте много интересни, когато падаме, виновен е треньорът, а като бием, Господ е българин…“. Неочаквано за самия него, но Стратега роди гениална сентенция. Така е и с националите по волейбол, изведнъж виновен е Радо Стойчев и край. Търсим нов...

След дълъг период на тестване интернет гигантът Google официално обяви старта на търсачка от ново поколение. Услугата вече е базирана на семантичната технология Knowledge Graph, която позволява в резултат...

В България има 31 банки, от тях 5 са с гръцки собственик (всъщност 4, защото една от гръцките банки е собственост на френска банка). Т.е. гръцки собственик имат около 13% от банките в България.

Към март 2012 пазарният дял на петте банки с гръцки собственик по отношение на активите е 23.37%, а по отношение на привлечените депозити от фирми и граждани пазарният дял е 20.66% (без френската банка е с половин % по-малък).

Привлечените депозити от фирми и домакинства в петте банки са 11.24 милиарда лева. В същото време, активите на тези пет банки са в размер на 18.13 милиарда лева. Депозитите са покрити с активи на 161%, т.е. активите надхвърлят привлечените депозити от фирми и домакинства с над 60%. Това е повече от средното за банковата система (43%) и е сериозен буфер.

Българските банки с гръцки собственици нямат нетна експозиция към Гърция, т.е. не могат да претърпят загуби каквото и да се случи в Гърция. При евентуално изгонване на Гърция от Еврозоната, гръцките банки най-вероятно ще продадат българските си дъщерни банки на нов собственик (което през последните години се случи на няколко български банки – ирландски, словенски и пр.).

Блогът за икономика 2012

Мъжете, които управляват България, отдавна са доказали, че притежават гениалност, но понякога им липсва размах, мащабност и широта на хоризонта. Ето например, Красимир Велчев, председателят на най-голямата парламентарна група в Народното събрание, един ден, така както си се шегувал в комисия, казал, че ще предложи промяна в избирателния закон, според която всички политиците ще трябва да се подлагат на психотест, преди да заемат постовете, на които ги праща народната воля. Той се пошегувал, но медиите раздухали въпроса и работата станала сериозна. И, ето нà, сега такава промяна в закона вероятно ще има. Ето къде е гениалността, с която започнахме, и ето къде я няма мащабността. Защо само психотест? Нима политиците имат само психика? Нима нямат също така и физика, и разум, и образование, възпитание и какво ли още не, което трябва да се подложи на проверка дали е достатъчно годно да служи на взискателните избиратели?

Аз предлагам тестовете да бъдат три: психотест, тест за интелигентност и тест за професионална компетентност. Най-важният въпрос в психотеста ще бъде:

Как оценявате собственото си величие от 1 до 10?

За всички, които дадат отговор между 8 и 10, можем да бъдем спокойни, защото те са едни здрави и добре развити политици, убедени в своята гениалност и в нищожеството на всички останали, най-вече на опонентите си. Известна тревога будят онези политици, които ще оценят собственото си величие между 6 и 8, защото ще създадат впечатление за известна колебливост и неувереност, на съмнение в собствената си тежест. С такива политици трябва да се внимава и по-рядко да им се възлага да оправят страната и народа. Ала онези, които оценят себе си под 6, изобщо не бива да бъдат допускани до политиката. Те са хора с тежък комплекс за малоценност, те ще слушат какво им говорят другите, ще признават, че понякога в него има смисъл, и дори ще има случаи, когато ще се вслушват в мнението и на опозицията. Не, такива хора място в политиката нямат, още по-малко пък в управлението!

Тестът за интелигентност също е много важен, защото той показва принципната устойчивост на изследвания политик, неговата вярност към партията му и непробиваемостта му за нови идеи, които биха компрометирали генералната й линия. Ключов въпрос в теста за интелигентност трябва да бъде:

Как е собственото име на Бойко Борисов: а) Тодор; б) Наполеон или в) Бойко

Тези, които отговорят „Тодор”, са О.К. Това са политици, които показват познаване на политическите процеси у нас в тяхната историческа дълбочина, умеят да правят аналогии, но само инстинктивни. Тяхната мозъчна дейност не се качва по-нагоре от гръбначния им мозък и то в неговата опашна част. Това ги прави незаменими членове на всеки парламент, както и на всяка друга институция, където се изисква непоколебима последователност. Отговорилите „Наполеон” също си струва да бъдат спасени за политиката, защото определено имат своето ярко място в нея. Това са модерни хора и визионери. Те могат да правят разлика между физическия ръст на лидерите си и тяхната политическа стойност. При хора като Наполеон физическият ръст е малък, но политическата стойност – голяма. При други е точно обратното, обаче политиците, дали този отговор, винаги ще изберат политическата стойност. Остават онези, които ще дадат отговор „Бойко”. Те вече са опасни. Това са хора мислещи и информирани. От тях може да се очаква всичко, включително и да знаят името актуалния премиер на България. Те са способни да проучват, да задават въпроси и дори да се опитват да разсъждават самостоятелно. Такива като тях в никакъв случай не бива да бъдат допускани във властта.

Третият тест е тестът за професионална компетентност. Той трябва да покаже дали кандидатите за депутати, общински съветници, кметове и всякакви други, които заемат постовете си чрез избори, са наясно какво нещо е политиката и как точно се упражнява властта. Ето го и крайъгълният въпрос в този тест:

Подредете по важност: 1) Да се свърши работа; 2) Да се защити партийният интерес;
3) Да се защити личният интерес.

Безспорно най-достойните да бъдат политици в една развита демокрация, каквато несъмнено е България, ще дадат отговор 2,3,1. Има и такива, при които 1 изобщо ще изпадне, и те, за щастие, стават все повече. Казвам „за щастие”, защото изпадането на 1 говори за качествено развитие на политическата мисъл и издигането й до нова теоретична висота. Има консервативни политици, които ще отговорят 3,2,1. Това обикновено се оказват политици на прехода, които са научени, че най-важна е личната далавера, която е в пъти по-важна от партийната далавера, която пък е в понятия по-важна от това да се свърши работа. Те също имат своето място във властта, защото, макар и да разместват малко приоритетите, спазват основните принципи. Тревожни са обаче онези политици, които ще отговорят 1,2,3. Това са маниаци, които ще се хвърлят да вършат работа, да строят, да модернизират, да развиват някакви си там европейски проекти, ще инвестират, ще плащат грешни пари на подизпълнители и, току-виж, не останало за защита на партийния и на личния интерес. Не, който отговори така, да му се счита тестът за провален и за нищо на света да не бъде допускан във властта!

Изобщо, политиците трябва да бъдат тествани. Трябва, за да са сигурни избирателите, че наистина притежават онези качества, заради които ги обичаме и заради които им даваме властта да я упражняват от наше име. Мисля, че така е справедливо, а освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“

Tweet

Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция. Приятно четене:      

Към Аляска с мотор

трети и четвъри ден

Отново Канада

    На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха. За този ден плана беше да стигнем до знаменития

Alaska Highway

– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан. По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C - 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 8-) Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги... Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред

знаменитата миля Нула:

    По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван - бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к'во съвпадение – и той е моторист!!! :) Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя...

  Почнахме да се вдетинясваме:

    И аз имам такава снимка, ама не съм я качил... Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и

спряхме във Fort St.John

по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma's – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи... Нейна снимка нямам, но още я помня...

    После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така

стигнахме до Wonowon

след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля... Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:

        Ето и някои данни от този ден:

   

Wonowon – Liard Hot Springs

ден 4 Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник... Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н...

    На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене...Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори :) Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий :D Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:

      Скоро дъжда спря. Докато

стигнахме до Форт Нелсън,

беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта... Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:

      Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още... Цяло чудо е, че

продължихме към Toad River:

 

    По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:

 

 

        Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:

      Стигнахме до

Toad River,

отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

    Не мина много а вече дойде и Дики:

    Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме...

 

Muncho Lake беше невероятно,

  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     макар и да беше замръзнало: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="езерото Мунчо ;)"][/caption]   Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

   

Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:

    Това направо си пасе, к'во ти близане:

   

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.

Стигнахме до горещите извори.

Още при спирането касиерката (германка) ни пита: – Вие знаете ли един човек с лодка? – Ми да, Джо. Тя каза: – Той ви чака, всичко ви е платено...   Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

    Та при горещите извори... вече се настаних:

    Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам... Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:

    Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка... Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света :D Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:

  Кеф... С момиченца в басейна е още по-кеф: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="„С дивойки в жакузиту“ * ;)"][/caption]     Те бяха англичанки, близначки.

    Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:

    Товара на Джо:

    Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот. След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден :)   * по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст.   Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани сКанада – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Еднодневният семинар ще се проведе на 28 май в кино „Арена Младост“ На 28 май в кино „Арена Младост“ за първи път ще се проведе Telemaniac Media Summit – събитието, което ще събере на едно място представители от телевизионния, рекламния, PR и интернет бранш у нас. Програмата на събитието включва ...

Преди няколко дни бях на протест. И си дадох сметка, че ми е втръснало и на шапката от това, че на почти всички социално ориентирани протетси засягащи човешки права по един или друг начин, се гледаме едни и същи 50тина физиономии.

Вбесявам се, че страхът да не изчезнат торентите (да не се лъжем колко бяха запознати с темата повечето от присъствалите на големия протест срещу ACTA) събира повече хора, отколкото нелепото убийство на човек и липсата на реакция от страна на съдебната система в продължение на години.

Някой спомена, че страхът е причината толкова малко хора да се ангажират с протести и да заемат публично социално ангажирани позиции. Което го разбирам… разбирам страхът от привличане на излишно внимание върху себе си, имаме социалната пък и политическа история, за да знаем, че да изпъкваш в тълпата е лошо и води до негативни последствия, за теб И за близките ти. Имаме историята, която казва, че ако противоречиш на масовото, си рисуваш мишена на гърдите. И още не е минало достатъчно време, докато се преодолее това отношение. Разбирам, че хората ги е страх, защото лумпените си броят свободно улиците, пък и имането на обствено мнение е трудно, времеемко и конфликтно.

Още повече пък заемането на социална позиция. Заемането на социална позиция се сблъсква с твърде много трудности. Първо, вечният страх от политизиране, второ, безумата идея, че да НЕ третираме дадена група хора като втора категория личности някак е вид специално отношение или получаване на допълнителни права. (Логиката тук наистина винаги ми убягва.)

Страхът обаче, освен че го разбирам, не смятам че е някакво реално оправдание.
Всички ни е страх… и ни е страх, защото се е наложило като норма някакви хра да могат да бият други хора, понеже те са решили, че е тяхна работа да държат сметка на околните кой как си живее личния живот. И колкото повече се мълчи, толкова повече ще ни е страх, а не наобратно.

Тези, които ходим по протестите… ясно е, че ни е страх. Когато излизам, се чудя, няма ли да стане някоя беля? Няма ли да попадна на някой кретен, чийто собствени комплекси избиват в омраза към околните или просто ей така, защото могат.
Убедена съм, че тези мисли минават не само през моята глава. Само че отивам. Отивам, защото ако ние не защитим другите, когато има нужда, тогава после няма да има кой да защити и нас. А и най-вече… защото ми харесва светът да бъде пъстър, а хората разнообразни, а не редица след редица еднакви хора, с еднакви лица, вярвания, изражения, цел и отношения към себе си и околните.

Страхът… страхът е невероятно сковаващо нещо, но колкото повече се страхуваш, толкова повече те е страх. И това не е оправдание. Страх ни е да не ни ударят, ако изглеждаме различни. Проблемът е… всеки от нас е различен. Който иска, ще си намери причина да ни прасне по един, независимо дали сме с шибаната шапка или без. Колкото и да мимикираме едни с други, няма как, в някакъв момент ще направим, кажем, помислим, нещо, което ни отличава. Колкото и да си даваме зор, да изглеждаме еднакво, мислим еднакво и действаме еднакво, просто няма как да стане, просто защото не сме.

Filed under: бръмчащи мисли, феминизъм, хуманизъм Tagged: страх

Преди няколко дни бях на протест. И си дадох сметка, че ми е втръснало и на шапката от това, че на почти всички социално ориентирани протетси засягащи човешки права по един или друг начин, се гледаме едни и същи 50тина физиономии.

Вбесявам се, че страхът да не изчезнат торентите (да не се лъжем колко бяха запознати с темата повечето от присъствалите на големия протест срещу ACTA) събира повече хора, отколкото нелепото убийство на човек и липсата на реакция от страна на съдебната система в продължение на години.

Някой спомена, че страхът е причината толкова малко хора да се ангажират с протести и да заемат публично социално ангажирани позиции. Което го разбирам… разбирам страхът от привличане на излишно внимание върху себе си, имаме социалната пък и политическа история, за да знаем, че да изпъкваш в тълпата е лошо и води до негативни последствия, за теб И за близките ти. Имаме историята, която казва, че ако противоречиш на масовото, си рисуваш мишена на гърдите. И още не е минало достатъчно време, докато се преодолее това отношение. Разбирам, че хората ги е страх, защото лумпените си броят свободно улиците, пък и имането на обствено мнение е трудно, времеемко и конфликтно.

Още повече пък заемането на социална позиция. Заемането на социална позиция се сблъсква с твърде много трудности. Първо, вечният страх от политизиране, второ, безумата идея, че да НЕ третираме дадена група хора като втора категория личности някак е вид специално отношение или получаване на допълнителни права. (Логиката тук наистина винаги ми убягва.)

Страхът обаче, освен че го разбирам, не смятам че е някакво реално оправдание.
Всички ни е страх… и ни е страх, защото се е наложило като норма някакви хра да могат да бият други хора, понеже те са решили, че е тяхна работа да държат сметка на околните кой как си живее личния живот. И колкото повече се мълчи, толкова повече ще ни е страх, а не наобратно.

Тези, които ходим по протестите… ясно е, че ни е страх. Когато излизам, се чудя, няма ли да стане някоя беля? Няма ли да попадна на някой кретен, чийто собствени комплекси избиват в омраза към околните или просто ей така, защото могат.
Убедена съм, че тези мисли минават не само през моята глава. Само че отивам. Отивам, защото ако ние не защитим другите, когато има нужда, тогава после няма да има кой да защити и нас. А и най-вече… защото ми харесва светът да бъде пъстър, а хората разнообразни, а не редица след редица еднакви хора, с еднакви лица, вярвания, изражения, цел и отношения към себе си и околните.

Страхът… страхът е невероятно сковаващо нещо, но колкото повече се страхуваш, толкова повече те е страх. И това не е оправдание. Страх ни е да не ни ударят, ако изглеждаме различни. Проблемът е… всеки от нас е различен. Който иска, ще си намери причина да ни прасне по един, независимо дали сме с шибаната шапка или без. Колкото и да мимикираме едни с други, няма как, в някакъв момент ще направим, кажем, помислим, нещо, което ни отличава. Колкото и да си даваме зор, да изглеждаме еднакво, мислим еднакво и действаме еднакво, просто няма как да стане, просто защото не сме.

Filed under: бръмчащи мисли, феминизъм, хуманизъм Tagged: страх

Hewlett-Packard ще започнат да произвеждат таблети отново. Малко след като спряха webOS-базираният TouchPad заради ниското търсене, сега от компанията се надяват да се справят по-добре в новото си начинание с Microsodt. Изпълнителният директор на американската компания, Meg W...

Българската национална телевизия стартира амбициозна кампания, с която да върне подрастващите към писането на кирилица в интернет и на мобилните телефони. "Пиши на кирилица" е посветена на 24 май и си поставя за цел да върне "ч" и "ш" в употреба сред тийнейджърите. А и не само.

"Интернет гъмжи от българска реч, изписана на латиница. Тази тенденция обаче се отразява пагубно на правописа и езиковата култура на младите хора, които предимно използват латиница в интернет комуникацията. БНТ ще се опита да възстанови онова уважение към нашите букви, което е необходимо, за да опазим българския език от обидните му изяви", казват от националната телевизия.

Лице на кампанията е хипхопърът Криско, според когото именно интернет и клавиатурите на мобилните телефони са виновни за промяната в стилистиката на писане при тийновете.

От БНТ вече са започнали серия от репортажи, в които репортери на телевизията се срещат с ученици и учители и провеждат експерименти за това как новите модели на комуникация се отразяват на правописа в училище и извън него.

Вижте и промоционалното видео на кампанията "Пиши на кирилица", на която "Аз чета" е медиен партньор.

Във връзка с предстоящата на 19 май 2012 г. от 12.00 часа в Ботаническата градина на Чикаго среща на президента г-н Росен Плевнелиев с българската общност използваме случая за да Ви информираме, че е уреден безплатен паркинг на територията на център Ravinia Festival, откъдето ще има постоянни тролей за извозване към градината. Тролеите ще се движат от 10.00 ч. сутринта до към 17.00 ч. следобед.

Мишел Еспиноза - бижутерка, която продава изделията си през Pinterest - за малко не загубила клиентите си, след като към снимката на перлените й гривни бил прикачен линк, който изпращал потребителите на социалната мрежа към порнографски сайт. Това е само един от примерите, които илюстрират разраства...

Изключително интересни истории на бележити българи ще намерите в том 5 от хитовата поредица на „24 часа“. Той е посветен на Българското възраждане – от Паисиевата история до Кримската война. Нецензурираните версии на техните биографии, подкрепени с много исторически факти, достоверни източници, но и украсени с легенди, може да прочетете, ако вземете изданието утре, четвъртък – 17 май. Всеки от разказите е богато илюстриран. Националното Възраждане извежда изтерзаната през вековете на робството българска нация на висотата на най-напредничавите идеи в тогавашния свят – пише отговорният редактор на поредицата „Бележити българи“ доц. ...

Не просто най-мръсната столица, а най-мръсният град в Европа се оказва София. Това твърди центърът за устойчиви политики „Екополис”, цитиран от actualno.com. Същото вероятно твърдят и дробовете ни, но такова допитване няма кой да организира.

Ако си спомняте, навремето състезанията бяха титуловани като „благородни” и „социалистически”. Ето че в днешното благородно състезание между (бившите?) социалистически страни и градове София измести в досегашното първо място Пловдив и изпреварва румънската столица Букурещ. По замърсеност на въздуха растем и стареем тук в обстановка на рекордните за Европа 176 дни в годината, когато лапаме над нормата твърдите частици, разпространявани от разнообразни източници на видима и невидима пушилка.

Да ни е честита поредната победа в класациите на европейското дъно. Трябва да се отбележи особеното обстоятелство, че постигаме този успех при много трудните условия той да бъде отбелязан в подножието на планина, каквато никоя друга столица няма в такава близост. Да си градът с най-мръсни въздух на континента при наличието на естествени зелени дробове не е лесна задача.

Поглеждам през прозореца и въздишам тежко: вече почти няма такова нещо като Витоша (наблизо). София се е „приближила” към Витоша. Покатерила се е по склоновете на планината. Бързо и методично те се застрояват, докато в същото време олигарси с връзки с властта ( нали това означава да си олигарх!) правят всичко възможно да затруднят масовия достъп на гражданите до планината, която не само няма развита модерна инфраструктура за туризъм, но и се е превърнала в музей на разрухата в това отношение- справка, спрените лифтове за кефа на един приятел на управляващите.

Вероятно целта е така да се реши по естествен път изкуствено създадената криза с пренаселването на столицата: колкото по-мръсен е въздухът и колкото повече се пречи на задушаваните граждани да глътнат малко чист кислород, толкова по-скоро ще спре (населението на) София да расте. Дори здравословно ще намалява!

Похвално е че като временен изход от положението се разширява мрежата на метрото. Ще има поне къде да потънем вдън земя от срам, макар че след като сме ударили дъното по замърсеност вече и това няма как да стане.

Добрата новина е, че следващите местни избори са далеч. Дотогава ще оживеят само най-здравите от нас и ако още не сме мутирали в някакви прахоядни същества с общо три черни дроба, ще можем с чиста съвест да си изберем пак същите управници, на които ще дължим закалката си на шампиони по оцеляване. Така де, все нещо чисто трябва да имаме и ние!

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
20бр. пилешки крила
1 бира
1с.л. сос Уорчестър
1с.л. мед
1с.л. суха салвия
щипка сол

За гарнитура:
1 зелена салата
2 краставици
3- 4 репички
3 стръка лук
2 стръка чесън
щипка сол
1с.л. зехтин
2- 3с.л. прясно изцеден лимонов сок
няколко стръка пресен магданоз
2 варени яйца

Приготвяне:
Пилешките крила се измиват. Слагат се в тенджера. Налива се 2- 3ч.ч. вода. Варят се в продължение на 20- 30 минути. После се изваждат от бульона. Подреждат се в тава. Поливат се със сос Уорчестър и мед. Поръсват се със сол и суха, стрита Салвия. Поливат се с бира и 1ч.ч прецеден бульон. Пекат се 30 минути на умерена фурна.
Салатата се измива листо по листо. Накъсва се на дребно и се слага в купа. Останалите зеленчуци се почистват и измиват. Репичките, за по- красиво, се режат с къдраво ножче. Лукът и чесънът се режат на колеца. Продуктите се добавят в купата със салатата. Поръсва се със ситно нарязан магданоз. Приготвя се дресинг от прясно изцеден лимонов сок, зехтин и щипка сол. Съставките се разбиват с бъркалка. С получения сос се полива салатата. В порция се аранжират 5 печени крила. Гарнират се със салата. Яйцата се белят и режат на зиг- заг, така че да се получат две половини цветенца. Върху зелената гарнитура се слага по 1 яйчено цветенце. Така се оформят и останалите 3 порции.

At the Chicago Summit, 20-21 May 2012, NATO will drive forward key principles and policies that will shape the Alliance of 2020 and beyond. It will deliver on decisions taken at the Lisbon Summit in November 2010, turning them into concrete programmes and initiatives. Allies will commit to maintain the necessary capabilities and to developing cooperation and dialogue with partners. And at a time of austerity, it will be a question of striking the right balance between fulfilling NATO’s shared responsibilities and balancing national budgets. The summit will principally focus on three ...

Отдавна не съм ви писала за дизайн и опаковки, но ето, че имало и подобни нови неща. Днес постът ми е в чест на една “хамелеонска” бутилка от Heineken. Няма какво да си говорим, добрият дизайн е традиция за холандците, а пък производителите на напитки са особено привързани към бутилките си – все пак и тук, както навсякъде, важи правилото “по дрехите посрещат”.

Бутилката с минималистичен дизайн доста добре предава премиум-позиционирането на Heineken. Но това не е всичко – бутилката си има два вида “дрешки” за дневни и нощни преживявания. На UV-светлина (разбирай в доста дискотеки и нощни клубове) се появяват падащи звезди. Новите одежди на Heineken вече могат да се видят в САЩ, Китай, Италия и още 30 държави.

Но от компанията са помислили и за детайлите и представят бутилката преди официалната й премиера на бранд мениджърите по света. Изпращат им капсула с магнитен механизъм, при отварянето на която започва да свети UV светлина. Ефектът е доста интересен.

Тук опаковката е основно маркетингово средство.

Още по темата:

1. Писмо в бутилка
2. Телевизия в бутилка

Началото ще бъде поставено от кмета на София Йорданка Фандъкова и генералния директор на БТА Максим Минчев на официална церемония във Военния клуб в румънската столица. Темата на форума, който ще продължи до 20 май, е „Медиите – между глобалното и регионалното“. Ще бъдат обсъдени промените в медийната среда у нас и по света през изминалата година, начините, по които българските общности зад граница и техните медии се справят с различните измерения на кризата, регионалните функции и глобалните предизвикателства пред медиите и др. Специален акцент ще бъде поставен върху спецификата ...

Президентът Росен Плевнелиев ще участва в срещата на най-високо равнище на НАТО, която ще се проведе в Чикаго, САЩ, на 20 и 21 май, Преди това държавният глава ще участва в мащабна бизнес обиколка в Сиатъл и Силиконовата долина. Ще се срещне и с българите в града ни. Следете новините по тази тема в развитие.

От Букурещ за поредната среща на БТА и българските медии от цял свят...

Информация за първия български конкурс за красота в Америка...

Растежът и МСП ще бъдат в центъра на обсъжданията Депутатите ще обсъдят темата „инвестиции, растеж и заетост“ с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу във вторник от 15,00 ч. — ден преди дългоочакваната неофициална среща на върха на лидерите на ЕС. Малките и средни предприятия, като основен двигател на икономическия растеж и създаването на работни места, ще [...]

Продажбите на мобилни телефони в световен мащаб достигнаха 419.1 милиона броя през първото тримесечие на 2012, което е спад от 2% в сравнение със същия период на миналата година, според последния доклад на Gartner

Обичам да фантазирам. Има моменти, в които просто затварям очи и пускам идеите и въображението да се гонят, да създават красиви и непроследими (обикновено крайно нелогични) връзки, които да забравя след малко повече от 10-тина секунди. Не оставям никой да ме прекъсва, просто защото съм далеч. В друг свят. В света на фантазията, където времето, пространството... а бе, тези неща изобщо не съществуват там...

Нещо такова се случва и в "Последно повикване", с малката разлика, че Ирен Леви е свършила работата с фантазирането вместо теб. Започваш в главата на едно от старчетата в книгата, продължаваш после през умовете (или това, което е останало от тях) на останалите в четата и накрая приключваш в своята глава. С напълно удовлетворен глад за приключения, заситен страхотно добре от "небивалийския" език на Ирен.

О, какви приключения с 80-годишни старци, носещи библейски имена, защото не могат да запомнят своите? Стойте и гледайте! Четете... Ако си мислите, че мечтите се следват докато си млад, или пък след дадена възраст нямаш право да мечтаеш, помислете си какво се случва, когато вече нямаш какво да губиш. Можеш да стоиш и да чакаш края си или да теглиш чертата и да започнеш на чисто със себе си.

Мечта, след мечта, след мечта... Едно по едно старчетата постигат това, което не са успели да сторят на младини (или приживе, може да се поспори), а сбъднатите фантазии са сами по себе си толкова красиви, че чак ти се иска да бъдат твои. И са толкова добри - радват се на всяка капчица щастие, обичат дори и гадната старша сестра...

Е, ти как ще прекараш последните дни от живота си някога?

Представители на японските компании Sony и Panasonic водят преговори за съвместно разработване на технология за производство на OLED телевизори от следващо поколение. Това съобщи агенция "Ройтерс", позовавайки се на анонимни източници, близки до ръководството на двете компании. Като причина за това ...

Mozilla иска да намали броят оплакванията, че Firefox не функционира правилно и предоставят решение на проблема с един клик.

Намаленията винаги са били примамлив стимул да предпочетеш един продукт пред друг. Благодарение на интернет и технологичната революция купоните за отстъпки заживяха нов живот. Изгряха сайтовете за групово пазаруване, а компаниите се надпреварват да привлекат нови клиенти през социалните мрежи. Dell са стар, но все … Подобни статии:

1. След успеха foursquare и AMEX продължават промоционалната си игра
2. Foursquare в подкрепа на малкия бизнес

След като преди 2 дни компанията увеличи цените на първоначалното предлагане на акциите си заради големия интерес, вчера се разбра, че на борсата ще бъдат пуснати допълнителни дялове.

Digital Spaces Living Lab България търси тестери за ново приложение. Geo-Coupon е iPhone приложение, което ще се тества през следващите шест седмици на няколко места в София. Създателите му Che-Tsung Lin и Yun-Te Su са от Тайван, но са спечелили световен конкурс, финансиран от Европейската комисия, … Подобни статии:

1. LinkedIn пуснаха ново приложение за iPad
2. Google Chrome с ново поколение QR приложение

Ето че дългоочакваният ден настъпи, акциите са на сцената и треската е обхванала пазара. И всичко това за най-уникалната компания, излизаща на борсата. Компанията на младия и гениален 28-годишен Марк Зукърбърг. Момчето, което прекрои онлайн пространството и го направи такова, каквото е сега. Как се … Подобни статии:

1. Всичко, което сте искали да знаете за сигурността във Facebook
2. Facebook Timeline: Всичко което искахте да знаете но ви беше страх да попитате!