БГ сериали – коментар

Преди няколко дни написах пост, в който се оплаквах, че няма женски персонаж в бг тв сериалите, с който бих искала да се запозная или да контактувам (защо се фокуриам върху женски персона, ами по простата причина, че ми е втръснало да бъдат използвани като елементи от историята и да бъдат вид декори, пък и все пак се предполага, че трябва да се дентифицирам с женските персонажи, пък и… абе защо се обяснявам? Искам интересни персонажи, искам интересни ЖЕНСКИ персонажи и туйто.)…. реално обаче проблемът е доста по-комплексен.

Проблемът не е, че просто женските персонажи са декорни, бутафорни или стереотипни умопомрачително отегчителни индивиди. Проблемът е маниерът на мислене зад тях.
Това, което виждаме на телевизорите си… е депресиращо, в най-висша степен. Или героите са престъпници… а ние трябва да стискаме палци за най-малко гадните (обаче ШАХ! Всичките са гадняри по един или друг начин и морално банкрутирали или имаме някакви безумно скучни сапунени драми, които биха се разрешили, ако поне два от героите имат интелектуалните заложби на нещо по-умно от тухла.

Или героите са шеги, относно съседи и междусъседки отношения, които са се изтъкрали още по времето на баба ми. Световете, които описват са черни, гадни, мрачни… в тях няма хумор или ако има, той е злобен, тип “хааахахаха, на тях им е също толкова гадно, не сме само ние, вижте, че може и по-зле, вижте ги колко са смотани”. В тези светове всички е безкрайно тъжно… няма оптимизъм, има просто един голям, черен тунел, гарниран евентуално с класически хитове от сапунените сериали и елементарна псевдопсихология.

Сериозно… това е светът, в който живеем, нашата “българска действителност”? Този черен, депресиращ екран, където се люшкаме от “ами това е реалността” до “нека използваме историята на богато семейство, за да покажем, че богатите също плачат”? Светът не е толкова прост, нито толкова безличен.

Давам си сметка, че това, което ме отблъсква най-вече в бг сериалите е пълното отказване, че има и хубави неща в живота. Че има умни и талантливи млади хора, които вярват в това, което правят и че носят положителни промени на света, който ги заобикаля. ВИЖДАМ, че ги има. ПОЗНАВАМ тези хора, ОБЩУВАМ с тези хора, ВИЖДАМ тяхната работа.

Защо не виждам това в изкривеното огледало на отразената действителност? Това би ни стимулирало и би ни дало воля, защото ние се влияем от това, което виждаме на екрана… защо трябва да гледаме за пореден път “ми да, то всичко е гадно и преебано и всички хора са гадни кретени”?

В главата ми има хиляди идеи за истории, които могат да представят реалността такава, каквато е, без това задушаващо отчаяние, което струи от всеки бг сериал… съмнявам се да съм единствения човек, който има подобни идеи. Защо не ги виждаме на екраните си? Защото е по-лесно? Не знам. Някакви безумни “народопсихологични” причини? Вероятно?

Подозирам обаче, че е просто самосбдващо се проклятие, вярата, че ако нещо е оптимистично в тона си, се смята, че няма да се хареса, заради което не се прави и  се свиква да се виждат само неща, които са негативни. “Лошите новини са добри новини”, е уж мотото на журналистиката (с това съм готова да споря), но това не може и няма как да работи по отношение на телевизията и изкуството.

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност, култура уж Tagged: бг сериали, коментар, негативизъм, престъпници, стереотипи

Прочети цялата новина

Свързани новини: