Не сме троянски кон, но дали Русия знае?

Пред събрание на българи в Чикаго президентът Плевнелиев е заявил, че България не е троянски кон на Русия и е бил бурно аплодиран. Ние, българите в България, например в София, също бихме ръкопляскали, ако държавният ни глава каже това и пред нас по повод стърчащия въоръжен символ на съветската завоевателна армия насред столицата ни. Особено ако се изправи заедно с нас срещу него.

Питам, защото писмо със запитване за неговата президентска позиция по въпроса, депозирано от инициаторите за преместване на този паметник, отлежава без отговор вече от месеци. То е второто. Внесено е вече по официалния ред. Имаше и първо, което пишещият тези редове лично връчи на 1 февруари на служителка, която го придружаваше при посещението му на паметника на жертвите на комунизма, след което се оказа, че …нямало такова нещо. Не съм бил предавал такова писмо – явно нещо не съм наред с паметта си и с разсъдъка си, това искат да ми кажат.

Твърденията са хубаво нещо. Но ми звучат малко като в детския виц за лудия, който вече не твърдял, че е грахово зърно и бил изписан, но се върнал с въпроса: „аз знам, обаче дали петелът знае”?

На луди явно ни правят и от столичната община. „Хитро” подмятат, че се готви конкурс за пространството около паметника, а всъщност става дума за ИДЕЯ за конкурс и не за съдбата на паметника, а за пространството около него. Истинската идея е явно да бъдат запушени устата на гражданите (вече бяхме заплашени, че нямало повече да ни разрешават да се събираме пред паметника), които настояват общинарите да изпълнят решението за демонтиране на монумента от 1993 г., което никой никога не е отменял.

Мотаят ни и се правят, че не ни чуват и не виждат дори, когато върху буквите с позорната признателност за окупацията на България се появява българският трикольор: за седмица това се случи два пъти в началото на май и трябваха само часове, за да бъде изтрито тихомълком българското знаме от служители на общината.

Съобщението за въпросния конкурс не е официално и всъщност той не е обявен по надлежния ред дори. Това обаче не е попречило наскоро Йорданка Фандъкова да заяви в Берлин, че имало такъв конкурс. Била е принудена да каже нещо по темата, след като известната българска журналистка Даниела Горчева, която живее в Холандия, е успяла да я изненада на един форум, на който Фандъкова заявила желание София да кандидатства за културна столица на Европа през 2019 г. Съобщението провокирало журналистката да попита как се съотнася към тази претенция за културност наличието на съветския окупационен символ в българската столица. Представителката на ГЕРБ на кметския пост се измъкнала с твърдението, че въпросът се решавал в рамките на конкурс…

Бях впечатлен когато Росен Плевнелиев направи констатацията за коня за първи път в „Панорама” по БНТ през август 2009 г. , а сега съм по-скоро озадачен: поради что се срами да ни зарадва тук с подобно изявление, а го прави чак в Чикаго? Защото беше разочароващо, когато по време на предизборната си кампания за президент направи крачка назад по темата и пропусна да потвърди позицията си пред руските медии онова за коня с явната цел да умилостиви руската мечка.

Излиза така: едно е готов да каже в Чикаго, друго да премълчи пред руските медии, а пък нас тук, кучета ни яли…

В речта си по случай 3 март тази година новият държавен глава беше „разконспириран” да пропуска традиционните дълбоки благодарности към Русия. И ето че сега отново се връща към тезата си за коня, който твърди, че не сме. А дали Русия знае, че не сме?

Нещо повече: какво ли си мисли Бойко Борисов, „локомотивът” на ГЕРБ, както го нарече вчера с респект Георги Първанов? Защото в рамките на два дни той на два пъти се скъса да уверява Русия в приятелските си чувства по повод намеренията за газопроводите- за руския южен поток и за вероятната му алтернатива през Турция. По думите на Борисов руският газопровод щял да ни бъде много изгоден с таксите, които очакваме, а пък за алтернативата му трябвало да отчитаме руските интереси, заяви Борисов при тройната си срещу с лидерите на Катар и Турция в българската правителствена резиденция в Евксиноград.

Вярно е, че в Чикаго живее най-голяма българска общност извън България, но и ние тук не сме малко, макар също да сме анклав сред русофилите- включително сред герберите, обърнати винаги към премиера слънце. Сигурно не му е лесно на Плевнелиев да констатира за коня тук, а му е по-лесно да го направи там. Но кой е казвал, че да си президент на България е лесно?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: