Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Обожавам да го приготвям и да го пия черният чай. Мнозина смятат, че познават черния чай. Но той е много дълбок. Затова и описвам атмосферата в Сирия по този начин – приготвя се по различни начини, всеки е чувал за него, малко са го пили. Някои не го харесват, дори ги плаши, защото предизвиквал сърцебиене. …

Continue reading »

Японски астрономи са открили , че на звезди подобни на СЛънцето , може да стават суперизригвания - мощни изхвърляния на материя и енергия. Статията е публикувана в списание Nature, а нейно кратко изложение може да се намери в Nature News.

Японската ракета носител H-2A направи първо успешно извеждане на орбита на бизнес чуждестранен бизнес спътник. H-2A с южнокорейският спътник Kompsat-3 успешно стартира в 19:39 на 17.05.2012 от космодрума Танегисма.

Последните няколко седмици много се размечтах. И много четох, което си дава своето отражение върху последователността на публикациите, плановете за пролетно почистване, смяната на гардероба (разбирай прибиране на зимни и изваждане на летни дрехи, което още не съм свършила) и куп други неща, вероятно маловажни за повечето, но важни за мен. Но затова пък наистина много четох и именно това доведе до размечтаване.

Емил Боев е бил прав за целите си като е казал „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ в едноименния роман, а аз само ще добавя, че наистина зависи от целта. Или за да бъда по-ясна – едно за сметка на друго. Дълго задържалото се лошо време може да бъде провокатор да си стоя у дома и да правя по-необичайни неща от обикновено, но спира правенето на други неща, с които толкова съм свикнала (може би очаквала), че чак започвам да страдам. Спира ми вечерните разходки, така необходимата ми доза слънчева топлина, настроение за лято и дълги топли дни. Откъдето биха дошли внезапни вдъхновения, но уви, сега дори пролетните картофки не са ми съвсем пролетни.

От друга страна лошото време ме постави в ситуация, каквато не бих очаквала да се случи при един нормално развиващ се сезонен преход. Непрестанните валежи промениха плановете ми, мрачното и студено време ме направиха по-ленива и не ми остана друго освен да се свия в топло одеяло и да преживявам истории от книги и още повече – да мечтая.

Времето може да бъде добро оправдание за всичко, но каквото и да е то, онова другото, тиктакащото време май повече ми се отразява. Никога не ми стига за осъществяване на идеите и за изпълняване на намеренията. Или имам много идеи и желания, или не успявам да се организирам. О, не! Не е второто. В никакъв случай! Без организация не мога, но се случва понякога да се вживявам и в неочаквани стечения на обстоятелствата, каквито всъщност ми се стовариха скоро и заради които така се размечтах. Какво четох, че така се вживях, вероятно ще си говорим по-късно.

За мен  по-хубаво от лошото време е слънчевото време. Чакам го. Но дългото бездействане в кухнята вече започва да ме прави нервна, още по-жадна за опити и разгръщане на нови страници в неизмерната кулинарна вселена. Колко мина? Две-три седмици, откакто не съм се захващала с изпробване на нови неща. И това ми липсва. Ефектът от изненадата или опитът от неуспеха. Наистина ми липсва. Така че, триумфално се завърнах в моя си свят с едно предложение за десерт, който също е и желание на Красимира. Нещо като загряване след дългото (поне за мен) откъсване. Десертът е много лесен, импровизациите са налице, а въображението и личните вкусове предпочитания са задължителни. И това ако не е по-хубаво от лошото време!

Ягодов трифъл

Тази рецепта е вдъхновение от английския трифъл, който има много варианти. В нея съчетах пандишпан със сладко от малини, ванилов крем, ягоди и тофи с бял шоколад по рецепта на Емил Минев.

За различните компоненти на десерта адаптирах основни рецепти от книгите The International School of Sugarcraft Bk.1, The Cook’s Book: Step-by-step techniques from the world’s top chefs и Вкусове и техники.

Посочените дози са за купа с вместимост 1 литър (6 порции).

За пандишпана:

• 2 яйца със стайна температура
• 60 г захар
• 60 г брашно
• 25 г разтопено масло
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• сладко от малини за слепване

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма със страни 23 см. Дъното и стените на формата се намазват с растителна мазнина. От хартия за печене се изрязва квадрат с размерите на формата и се поставя на дъното.

Яйцата и захарта се разбиват с миксер на висока скорост докато увеличат обема си и се сгъстят. Добавя се ваниловата есенция и сместа отново се разбива за кратко.

Брашното се пресява върху сместа и внимателно се разбърква с шпатула. Накрая се добавя разтопеното и охладено масло и отново се разбърква с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 13-15 минути. След като се извади от фурната се оставя за 4-5 минути да се охлади и тогава пандишпанът се освобождава от формата. Оставя се върху решетка да се охлади напълно.

Пандишпанът се нарязва на правоъгълни парчета, които две по две се слепват със сладкото от малини. В зависимост от формата на купата, в която ще се сервира трифъла, слепените парчета може да се нарежат на по-дребно.

За ваниловия крем:

• 250 мл прясно мляко
• 1 ванилова шушулка
• 3 жълтъка
• 60 г захар
• 20 г царевично нишесте
• 25 г студено масло

Млякото се изсипва в касерола. Ваниловата шушулка се разполовява по дължина с остър нож и семенцата се остъргват. Добавят се към млякото заедно с шушулката. Млякото с ванилията се слага на умерен огън и се оставя на кипне.

Междувременно жълтъците и захарта се разбиват с миксер на висока скорост докато се сгъстят и сместа изсветлее. Към тях се добавя царевичното нишесте и се обърква хубаво.

Кипналото мляко се прецежда и се добавя на тънка струйка към жълтъчната смес при непрекъснато разбиване.

Сместа се връща в тенджерата и се оставя на умерен към слаб огън. Разбърква се непрекъснато докато се сгъсти. Маха се от огъня и се добавя маслото. Разбърква се докато се разтопи. Готовия крем се оставяна стайна температура и се разбърква периодично докато се охлади.

За тофи:

• 50 г захар
• 100 мл животинска сметана 35%
• 100 г бял шоколад
• 25 г масло със стайна температура

Захарта се разтопява до светъл карамел. Сметаната се кипва и се добавя към карамела. Разбърква се енергично. Внимава се много, тъй като сместа започва да ври буйно. За по-сигурно, върху ръката, която разбърква може да се сложи кухненска ръкавица (ръкохватка) или да се увие с кърпа.

Сместа се отстранява от огъня и се разбърква докато утихне. Оставя се на стайна температура да се охлади леко. Тогава се добавят ситно нарязания бял шоколад и маслото. Разбъркват се докато се разтопят от остатъчната температура и сместа стане еднородна.

За сглобяването:

• 300 г ягоди
• 20 мл вино мадейра
• 200 мл добре изстудена животинска сметана 35%
• захаросани цветя или цели ягоди за декорация

Ягодите се измиват и почистват от дръжките. Част от тях се срязват на две, а останалите се нарязват на по-ситно. Ако декорацията ще бъде с ягоди, предвиждат се няколко, които ще останат цели с дръжките.

Сметаната се разбива на пухкав крем.

Сглобяване:

Това е творческата част. Трифълът може да се сглоби в голяма стъклена купа с вместимост 1 литър или в 6 индивидуални чашки. Подредбата е изключително по желание, но ето какво направих аз. На дъното на купата поставих от слепения с малини пандишпан. Сиропирах обилно с мадейра. Отгоре поставих ваниловия крем. По периферията на купата подредих срязаните на две ягоди, а в средата поставих по-дребно нарязаните. Върху тях разлях тофи, а най-отгоре сложих разбитата сметана. Декорирах със захаросани теменужки и люляк.

Хубаво е трифълът да отлежи няколко часа преди сервиране. Съхранява се в хладилник. Сервира се с лъжица ако е приготвен в голяма купа, като се загребва от всички слоеве.
За мен този десерт има две предимства. Първо, всеки от гостите може да си сервира сам, колкото поиска. И второ – това е чудесна алтернатива на торта, която би отнела по-дълго технологично време, но ако и това ти се струва твърде дълго, прегледай вариантите по-долу.

Варианти:

• Пандишпанът може да се замени с бишкоти савоярди или меки бисквити.
• Виното мадейра е класика за английския трифъл и все пак всяко предпочитано сладко вино, ликьор, ром или дори плодов сок ще се приемат добре.
• Ваниловият крем не заменям с нищо. Точка!
• Тофито на Емил Минев май също не ми се иска да го заменя, но все пак вариант е готово дулсе де лече.
• Ягодите са си ягоди. Ако ги обичаш – слагай по много. Ако не, бананът също е добра комбинация. А ако в сезона има малини, праскови или кайсии – възползвай се!

Забележка: За тази рецепта използвах половината количество от изпечения пандишпан. Ако дозите за трифъла се увеличат, не е необходимо да се увеличава количество за пандишпана. То би стигнало за купа с вместимост 2-3 литра. С останалия пандишпан може прилъжеш изгладнелите зяпачи или да сервираш за закуска с нещо, което имаш подръка.

О, за малко да забравя. След дегустация на три различни трифъла, Вальо отбеляза, цитирам „Обичам трифъл!“. „Има си хас!“ – подсмихвам се аз.

SOS – Ягодов трифъл е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

На 17 май в 22:12 наше време от стартов комплекс на площадка 81 на космодурма Байконур , стартира ракета носител 'Протон-М' с ускорител 'Бриз-М' , и КА 'Нимик-6' (Nimiq-6).

Нови протести срещу шистовия газ ще има в София, Варна и Добрич във вторник, 22 май. Наскоро временната парламентарна комисия на българския парламент гласува поправка, която на практика обезсилва забраната за проучване и добив на наша територия. Поправката още не е гласувана в пленарна зала. Спирането й е целта на протестиращите.

Отива един мъж на плаж. Плажът пуст. Съблича се чисто гол и влиза да поплува. След малко тръгва да излиза и какво да види - на пясъка се изтегнала една хубавица и чете книга. Връща се обратно във водата, гмурка се и започва да търси по дъното нещо, с което да се прикрие. По едно време намира някакво нощно гърне. Взима го, слага си го отпред и излиза от водата. Приближава се към девойката успокоен и казва: - Привет! - Здравей! - Какво правиме тука на плажа? - Книжка четем. - За какво е тая книжка? - Как да узнаваме мислите на мъжете. - Ха! И какво си мисля аз сега? - Ами мислиш си, че гърнето, с което си се прикрил, има дъно... Усмихни се, България! Малко преди старта на активния сезон една трета от българските плажове са без стопани. С други думи, превръщат се в рискови зони. И без да четем специални книжки, можем да си представим в каква посока са мислите на летовниците. Ако не се създадат поне елементарни условия за любителите на морските бани, те със сигурност ще...

Трудно ми е да стоя на едно място, когато пролетта се вихри навън. Запалих колата и тръгнах без цел и посока. Дори не подозирах в какво безумно изпитание щях да попадна час по-късно. Запомнете добре този хълм в средата на снимката.

Изоставена шарена нива, с богата палитра от цветове, веднага прикова вниманието ми.

Продължих по пътя, но прекалено равниния терен не предлагаше нищо особено. Хълмчето, покрай което съм минавал хиляди пъти, обзе съзнанието ми. Отбих колата и поех пеш през нивите с пшеница. От време на време просветваха мощни лъчи през облаците.

С няколко килограма кал по обувките успях да пресека първото поле, оставаше още едно по-малко, за да достигна подножието на хълма.

Озовах се пред непрестъпна стена от трънливи храсти, без следа дори от животинска пътека. По данни от GPS-а, името на върха е Хисаря, висок едва 260 метра. Отдалече ми се струваше толкова елементарен, но сега като си гледам надраните ръце, жестоко се бях объркал.

Това мизерно хълмче няма да ми се опре, си повтарях, провирайки през бодливите драки. Да си инат, никак не е хубава черта. Нищожната денивелация, която е по-малко от 200 метра, здраво ме изпоти. Изглежда имам силна нужда да се самонаказвам.

След продължително провиране през живия плет, покорих най-непрестъпното и безинтересно място. Небето стана оловно сиво, скоро щеше да се стъмни.

Вместо да се върна по същия път, сглупих да тръгна право надолу. Бодлите се впиваха, увиваха около мен, бях заклещен в капан. Борих се като диво животно, за да се измъкна. Какво невероятно облекчение изпитах, когато оставих зад себе си последния храсталак.

Снимки

GPS маршрут

БСП си избра отново стария нов лидер Сергей Станишев. В повторното му избиране няма голяма новина – едва ли някой, следил в последните няколко месеца, и най-вече в последните седмици случващото се в столетницата в навечерието на 48-ия й конгрес, е особено изненадан, че бившият премиер събра близо 80 на сто от гласовете на съпартийците си. Особено, след като срещу него остана единствено червеният общинар Георги Кадиев, след самоотвода на смятания за млада надежда на соцпартията Драгомир Стойнев. Той пък се вслуша се от своя страна в съвета на Стефан Данаилов да не допуска да бъде похабен. Изненадващо за някои може би беше оттеглянето на президента Първанов от двубоя със Станишев за лидерския пост, което всъщност също не би трябвало да се брои за толкова голяма изненада. Два месеца преди форума на социалистите в средите на БСП (и най-вече сред привържениците на соцлидера Станишев) витаеше слухът за оттеглянето на Първанов от лидерската битка. Той беше опровергаван от неговите...

Основните въпроси, от които се интересуваха българите, бяха свързани с опазване на културно-историческото наследство, липсата на специалисти в областта на високите технологии, образованието, инвестициите, държавната политика за разпространение на културата зад граница, българо-руските отношения, признаване на осигурителния стаж, кандидатстването по еврофондовете, приоритетите на президента, срещата на НАТО и др.

Много глоби за различни провинения грозят съвременния българин. Нашенецът обаче често успява да мине между капките. Може би защото сме интелигентна и находчива нация, независимо че понякога използваме интелекта си за не толкова сериозни и дори не толкова положителни неща. Като например да прескочим някоя забрана просто за удоволствие. И след това да се измъкнем ловко, без да ни накажат. Опасен ум има българинът. Но дали пък няма и друга причина да сме толкова умели в заобикалянето на правилата? Има ли достатъчно контрол в наложените закони и наредби? Измислени са куп забрани, но кой следи дали те се спазват? Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова обяви, че няма да бъде увеличен щатът на проверяващите инспектори заради забраната за пушене от 1 юни. Така 600 души ще трябва да следят кой дими незаконно в закрити заведения и стадиони. Атанасова подчерта, че обществото трябва да се стимулира да спазва забраната не със санкции, а с мисълта, че това е европейският модел и...

Правителството на Пакистан блокира Twitter поради страхове, че може да се разпространят богохулни снимки. Сайтът отказал да премахне съобщения за страница във Facebook, която подтиквала да се качват изображения на пророка Мохамед. От Facebook се съгласили да отговорят на загри...

Американската компания BitTorrent Inc., разработчик на едноименния протокол за споделяне на файлове, се оказа ограбена. Откраднаха запазената й марка. Както пише ресурсът TorrentFreak, американската BitTorrent Inc. е подала иск в съда срещу германска компания с името BitTorrent Marketing GmbH. В ...

Разговор със залятата преди време в Гърция с киселина синдикалистка Костадинка Кунева.

Здравейте ценители на хубави неделни новини!

Днешната рубрика започва с една тема, която не сме обсъждали толкова често тук и това са опитите за световна регулация на интернет.

Според изтекла преди 10 дни информация, няколко държави, измежду които Русия и Китай искали да да предложат нов подход към

регулацията на световната мрежа

и за тази цел възнамерявали да използват планираната за декември 2012 конференция на Международния съюз по далекосъобщенията (Internetaional Telecommunication Union или ITU).

Първо да разясня какво е ITU -  това е  агенция в структурата на Организацията на Обединените Нации (ООН), която има ролята на един вид световен регулатор в сферата на далекосъобщенията. Тази си роля ITU изпълнява чрез т. нар. междуанордни далекосъобщителни регламенти или ITR.

Какъв, значи, е планът на предвожданата от Русия и Китай група държави?

Ами не много сложен: въпросните ITR в момента се преработват и споменатите актьори щели да се опитат да вкарат изгодни за тях промени.

Предполагам, че сериозната ми употреба на преизказно наклонение ви е направила впечатление – това се дължи на обгръщащата описания процес непрозрачност, поради който разпологаме не с пълна, а само с откъслечна информация.
От изтеклите към момента сведения като най-значими бих определил онези, които се отнасят към нови начини за разплащане при международния трафик или пък изземването на досегашните ръководно-административни функции на ICANN от страна на ITU.

Какъв е преследваният резултат?

Според обичайните заподозрени като EFF, обновената регулационна рамка би дала значително влияние в ръцете на споменатите държави, които като по една случайност не са от най-демократичните на света или пък са познати по-скоро с практиката да си създават или собствени и добре контролирани мрежи, или пък да се ограждат с велики стени.

Както можете да си представите, това не ще допринесе особено в борбата за един свободен и демократичен интернет, поради което 32 граждански инициативи, включващи EFF, EDRI и Open Rights Group са обявили отвореното си писмо до ITU, с което призовават за прекратяване на непрозрачността и запознаване на обществеността с планираните промени.

Приликата с разни други тайнствени и не особено полезни инициативи като ACTA и TPP е просто очевадна.

В тази връзка да ви представя и следващата поредица от линкове, които се отнасят до

руския Facebook

както обикновено оприличават социалната мрежа В Контакте.

Става дума за едно интересно решение на апелативния съд Санкт Петербург (тук на руски и на английски), според което В Конаткте са отговорни за нарушаване на авторски и сродни права върху музикални произведения, държани от компанията Gala Records.

Учудващо е, че съдът не е приел аргумента на социалната мрежа, че твърдените в делото нарушения всъщност били извършвани от потребителите на В Контакте, за което единствено и само те носели отговорност.

Защо намирам решението за учудващо ли?

Ами защото ми изглежда като руският вариант на постановшеното неотдавна от Съда на Европейския Съюз решение в SABAM vs Netlog, според което доставчика на социална платформа не е (напълно) отговорен за действията на своите клиенти.

Дали това решение е показно за често изтъкваните дефицити на руското правораздаване?

Не знам, но съм истински щастлив, че в подобна констелация лично аз бих бил подсъден в Европа, а не в Русия.

Желая приятно четене и бездъждовна седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя

Пред събрание на българи в Чикаго президентът Плевнелиев е заявил, че България не е троянски кон на Русия и е бил бурно аплодиран. Ние, българите в България, например в София, също бихме ръкопляскали, ако държавният ни глава каже това и пред нас по повод стърчащия въоръжен символ на съветската завоевателна армия насред столицата ни. Особено ако се изправи заедно с нас срещу него.

Питам, защото писмо със запитване за неговата президентска позиция по въпроса, депозирано от инициаторите за преместване на този паметник, отлежава без отговор вече от месеци. То е второто. Внесено е вече по официалния ред. Имаше и първо, което пишещият тези редове лично връчи на 1 февруари на служителка, която го придружаваше при посещението му на паметника на жертвите на комунизма, след което се оказа, че …нямало такова нещо. Не съм бил предавал такова писмо – явно нещо не съм наред с паметта си и с разсъдъка си, това искат да ми кажат.

Твърденията са хубаво нещо. Но ми звучат малко като в детския виц за лудия, който вече не твърдял, че е грахово зърно и бил изписан, но се върнал с въпроса: „аз знам, обаче дали петелът знае”?

На луди явно ни правят и от столичната община. „Хитро” подмятат, че се готви конкурс за пространството около паметника, а всъщност става дума за ИДЕЯ за конкурс и не за съдбата на паметника, а за пространството около него. Истинската идея е явно да бъдат запушени устата на гражданите (вече бяхме заплашени, че нямало повече да ни разрешават да се събираме пред паметника), които настояват общинарите да изпълнят решението за демонтиране на монумента от 1993 г., което никой никога не е отменял.

Мотаят ни и се правят, че не ни чуват и не виждат дори, когато върху буквите с позорната признателност за окупацията на България се появява българският трикольор: за седмица това се случи два пъти в началото на май и трябваха само часове, за да бъде изтрито тихомълком българското знаме от служители на общината.

Съобщението за въпросния конкурс не е официално и всъщност той не е обявен по надлежния ред дори. Това обаче не е попречило наскоро Йорданка Фандъкова да заяви в Берлин, че имало такъв конкурс. Била е принудена да каже нещо по темата, след като известната българска журналистка Даниела Горчева, която живее в Холандия, е успяла да я изненада на един форум, на който Фандъкова заявила желание София да кандидатства за културна столица на Европа през 2019 г. Съобщението провокирало журналистката да попита как се съотнася към тази претенция за културност наличието на съветския окупационен символ в българската столица. Представителката на ГЕРБ на кметския пост се измъкнала с твърдението, че въпросът се решавал в рамките на конкурс…

Бях впечатлен когато Росен Плевнелиев направи констатацията за коня за първи път в „Панорама” по БНТ през август 2009 г. , а сега съм по-скоро озадачен: поради что се срами да ни зарадва тук с подобно изявление, а го прави чак в Чикаго? Защото беше разочароващо, когато по време на предизборната си кампания за президент направи крачка назад по темата и пропусна да потвърди позицията си пред руските медии онова за коня с явната цел да умилостиви руската мечка.

Излиза така: едно е готов да каже в Чикаго, друго да премълчи пред руските медии, а пък нас тук, кучета ни яли…

В речта си по случай 3 март тази година новият държавен глава беше „разконспириран” да пропуска традиционните дълбоки благодарности към Русия. И ето че сега отново се връща към тезата си за коня, който твърди, че не сме. А дали Русия знае, че не сме?

Нещо повече: какво ли си мисли Бойко Борисов, „локомотивът” на ГЕРБ, както го нарече вчера с респект Георги Първанов? Защото в рамките на два дни той на два пъти се скъса да уверява Русия в приятелските си чувства по повод намеренията за газопроводите- за руския южен поток и за вероятната му алтернатива през Турция. По думите на Борисов руският газопровод щял да ни бъде много изгоден с таксите, които очакваме, а пък за алтернативата му трябвало да отчитаме руските интереси, заяви Борисов при тройната си срещу с лидерите на Катар и Турция в българската правителствена резиденция в Евксиноград.

Вярно е, че в Чикаго живее най-голяма българска общност извън България, но и ние тук не сме малко, макар също да сме анклав сред русофилите- включително сред герберите, обърнати винаги към премиера слънце. Сигурно не му е лесно на Плевнелиев да констатира за коня тук, а му е по-лесно да го направи там. Но кой е казвал, че да си президент на България е лесно?

Share on Facebook

Ускорението към най-решаващия прелом в модерната ни история вече трудно може да бъде спряно. Оставяме зад себе си Ориента. Оставяме зад себе си Азия, оставяме зад себе си емоцията, наречена Русия. Може да звучи като клише, но действително с непознати досега темпове се движим към още по-непознато за народа ни през вековете бъдеще. Няма да го нарека европейско, защото няма да е вярно. Това, към което вече се носим е бъдещето на най-мощната сега и занапред политико-икономическа и военна общност. Американо-европейският съюз, американо-европейската солидарност, това е бъдещето, към което все по-уверено вървим. Казвам, че е вече трудно, ала не и че е невъзможно да бъдем спрени. Защото, разбира се, че е възможно, в политиката всичко е възможно. Хубавото в случая е, че е малко вероятно и че ще става все по-малко вероятно. Политическите събития у нас (а и по света) напоследък го доказват. Сиреч до парламентарните избори догодина нещата няма да се променят. Но в момента, когато станат...

Председателят на Софийската градска прокуратура |Николай Кокинов е роден на 29 ноември 1969 г. в Ямбол. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Започва работа в Софийската районна прокуратура като младши прокурор. Две години по-късно преминава в Софийската градска прокуратура (СГП). През юни 2004 година е избран за неин зам.-шеф. Две години по-късно оглавява СГП. Тази година Висшият съдебен съвет го избра за втори мандат председател на СГП. - Прокурор Кокинов, нека в началото на нашия разговор изясним това, което се случи с братя Галеви. Можеше ли да бъде избегнат пропускът те да бъдат арестувани, след като съдът произнесе окончателните им присъди? Единият трябваше да лежи 4 а другият – 5 години. - Причината братя Галеви да напуснат България аз не мога да знам, тъй като не съм в течение на това дали изобщо не са в страната. Те на мен не са ми се обаждали. Вероятно страхът от факта, че трябва да търпят присъда, ги кара да се крият. Това е движещият мотив...

Посещението на президента Росен Плевнелиев в САЩ ще се запомни с един неудобен въпрос, който медиите, превозени на държавна сметка "до Чикаго и назад" нямаше как да спестят.

На среща с българи в Чикаго гражданинът Русев, който е от 50 години в Америка попитал президента какви са политическите и търговски отношения на България и Русия. И не само попитал, а изказал "нездрави" подозрения:

"Чуваме, че Бойко Борисов често посещавал руското посолство".

"Честно да ви кажа, аз не съм информиран дали премиерът ходи до руското посолство. Бъдете сигурен, че министър-председателят на България работи за европейското интегриране на страната с действията си и за стратегическото партньорство с много държави - Америка, защо не и Русия - те са приоритет, който отдавна и самият народ го е припознал", отговорил президентът.

Неинформираният държавен глава едва ли е в неведение кой е източникът на информацията за посещенията на Борисов в руското посолство. Той не е агенция "Една жена каза". Преди година Биволъ разпространи дипломатически доклад на посланик Джон Байърли, изтекъл в Wikileaks, в който още в резюмето пише следното :

1. (S/NF) РЕЗЮМЕ: Кметът на София и бивш генерал от МВР Бойко Борисов щурмува националната политическа сцена през последните седмици, основавайки ново движение, което бързо стана най-популярната политическа сила в страната. Борисов отрече слуховете, че ще се кандидатира за президент на есенните избори; той изглежда се е прицелил в по-влиятелния пост на министър-председателя и публично заявява, че не желае сегашното правителство да завърши мандата си. В миналото Борисов сътрудничеше тясно с Посолството в правоохранителната дейност, и, поне публично, остава силно проамерикански настроен. Борисов, обаче, е обвиняван в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с Лукойл и руското посолство. КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО.

А в текста информацията за "руската връзка" на Борисов е развита в следния параграф:

11. (S/NF) Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му. Наричан „батман" заради вездесъщото му присъствие, заради склонността му да носи изискани черни дрехи и заради внезапното му появяване на местопрестъплението, Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи. Неговото поведение го превърна в „националния шериф", въпреки 123-те показни убийства и липсата на арести на главните лидери на организираната престъпност. За негова чест, Борисов постигна нови нива в сътрудничеството с американските правоохранителни и разузнавателни служби и организира множество арести на наркотрафиканти, фалшификатори и трафиканти на хора. Той прави опити да използва тези свои връзки в своя полза, като често се хвали с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ. Редовните му срещи с представители на руското посолство получават по-малко публичност.

Дали българите в САЩ са чели грамата или предпочитат да казват, че само са "чули" (на държавните служители там им е забранено да четат течовете излезли в Wikileaks), не е толкова важно. Важното е, че след публикацията на този документ "Батман" няма как да плати в брой за позитивно отразяване на всички медии по света. Това, което може да направи, и прави успешно до момента е да натиска и заплашва медиите в България, за да не коментират, да не цитират и да не задават въпроси за публикациите в Wikileaks, като едновременно с това очернят сайта, дръзнал да ги извади наяве.

Мистър Спасов може би не е чул, че издръжаният с неговите данъци американски посланик лично се яви в парламента, за да засвидетелства подкрепа за Борисов, след като излезе наяве информацията за криминалното му минало събрана прилежно от американските тайни служби.

Това обаче беше преди година. От тази пролет в САЩ духа друг вятър, а ходенето на Плевнелиев до Чикаго може да означава за неговия ментор Борисов начало на връщане назад и само назад, от върховете на политиката обратно в мафиотския му полог.

Няколко дни преди Плевнелиев да стъпи на американска земя в едно от най-авторитетните издания в САЩ за външна политика - Foreign Affairs излезе аналитична статия на Мойзес Наим, бивш главен редактор на Foreign Policy и експерт с впечатляваща биография. В текста озаглавен Мафиотските държави България е описана като мафиотска страна, заедно с Гвинея, Черна гора, Мианмар, Украйна и Венецуела. Отново е цитирана крилатата фраза "други държави си имат мафия, в България мафията си има държава." Освен това публикацията се позовава на омразните на българската власт грами за организираната престъпност в България.

По-паметливите ще си спомнят, че през 2008 г. същата синтезирана формула за държавата и мафията красеше публикация в Ню Йорк Таймс за "най-корумпираната страна в Европейския съюз". Тази статия беляза началото на края на кабинета "Станишев". Какво бележи статията във Foreign Affairs е рано да се каже, но в нея ясно е констатирано, че за 3 години управление на Борисов промяна в мафиотската същност на държавата ни не се наблюдава.

Промяна обаче има в отразяването на тези важни външни знаци от българските медии. През 2008 г. статията от Ню Йорк Таймс предизвика истинска медийна буря. Сега публикацията на Foreign Affairs предизвика... зловещо мълчание.

България вече не е троянски кон на Русия но на каква цена?

Ако се прочетат внимателно всички американски дипломатически доклади свързани с България от 2005 до днес се натрапва изводът, че политиката на САЩ към нас не се различава силно от провежданата в латиноамериканските страни. Америка има интереси и, за да ги прокара е нормално да подкрепя някой "свой кучи син". Понякога интересите и съвпадат с тези на аборигените и тогава положението е win-win.

Такава ситуация възникна с АЕЦ "Белене". Несъмнено за САЩ беше по-изгодно да подкрепят един послушен, простоват и себевлюбен бивш мафиот, отколкото да балансират между интересите на трима изпечени мошеници, приготвили се да откраднат милиарди от безумния ядрен проект, водещ до вековна зависимост от Русия.

Ето това обяснява и оправдава доверието на Уорлик в Борисов дори след скандалните разкрития в грамите. Цената, която българските граждани платиха, за да се освободят от хомота на троянски кон на Русия обаче е тежка: прегазена медийна свобода, вихреща се полицейщина и разправа с инакомислещите на фона на безпомощна пред престъпниците власт, централизиране и утежняване на корупцията, смачкано гражданско общество. Да не говорим за унижението и безперспективността да живееш в мафиотска държава, управлявана от човек с криминално минало, прочел в живота си една единствена книга.

Статията във Foreign Affairs, издание на Съвета по международни отношения, считан за най-авторитетния американски политически мозъчен тръст поставя диагнозата. Време е САЩ да се погрижат за своето демократично магаре в България, ако не искат то да почине в добро здраве, излекувано от руския троянски синдром.

Потребители на най-голямата социална мрежа в света са подали съдебни искове, в които Facebook се обвинява в следене на тяхната онлайн активност, съобщава порталът ZDNet. Във Федералния съд в Сан Хосе, щата Калифорния, САЩ, са подадени общо 21 иска. Потребителите твърдят, че социалната мрежа е сле...

Администрацията на микроблогинг услугата Twitter реши да защити потребителите на сайта от следене. В резултат на това в социалната мрежа се появи функцията "Do Not Track", която забранява на сайтовете да събират лични данни от притежателите на микроблогове. Ще отбележим, че с аналогична функция в...

Кампанията „Борис Христов – личност на ЮНЕСКО” стартира вчера, когато се откри и Осмият фестивал на изкуствата, носещ неговото име. Зад нея застава екипът на Музикалния център-музей „Борис Христов“, чиято дейност през годините бе посветена на съхраняването паметта за великия бас. За личности на ЮНЕСКО по повод кръгли годишнини са били обявявани и други известни българи – Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Дечко Узунов.

В последната Beta версия на популярния уеб браузър Firefox 13 се появи бутон Reset. Във варианта на програмата на български език той се намира в менюто "Помощ" - "Информация за отстраняване на неизправности". Освен самият бутон, там е налична и и...

Пролетта беше сезонът на филмовите адаптации и чуждестранните гостувания. Можете съвсем лесно да го вtazchидите и в подрежданията за най-търсени книги. Ще видим каква е ситуацията в края на пролетния сезон. Иначе "Книга за теб" има безспорен бестселър за разглеждания период - "На 1 клик разстояние" от Александър Ненов, което е нещо наистина уникално. Вижте:

"Книга за теб" - най-продавани книги 8-14 май
1. На 1 клик разстояние. Александър Ненов. Изток-Запад
2. Делюзията Бог. Ричард Докинс. Изток-Запад
3. Шоковата доктрина. Нейоми Клайн. Изток-Запад
4. Ние с Коко: Крикор Азарян отблизо. Валентина Радинска. Ентусиаст
5. Физика на тъгата. Георги Господинов. Жанет 45

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 7-13 май
1. Чест. Елиф Шафак. Егмонт България
2. Джунглата. Клайв Къслър, Джак дю Брул. Бард
3. Игрите на глада. Сюзан Колинс. Екслибрис
4. Любов. Елиф Шафак. Егмонт България
5. Възпламеняване. Сюзан Колинс. Екслибрис

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 9-15 май
1. Къщата на джамията. Кадер Абдола. Жанет 45
2. Понеделник сутрин. Санджей Гупта. Ера
3. Джунглата. Клайв Къслър, Джак дю Брул. Бард
4. Ким Филби. Тодор Бояджиев. Сивас
5. Когато се появи детето. Франсоаз Долто. Колибри

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 8-14 май
1. A GAME OF THRONES: Book 1 Of A Song Of Ice And Fire. George R.R. Martin
2. EXTREMELY LOUD AND INCREDIBLY CLOSE: Film Tie-In ed.(Jonathan Safran Foer
3. A FEAST FOR CROWS: Book 4 Of A Song Of Ice And Fire. George R.R. Martin
4. THE WIND THROUGH THE KEYHOLE: A Dark Tower Novel. Stephen King
5. HEIDI. “Collins Classics“. Johanna Spyri

M-Tel/БГкнига E-book магазин - най-продаваните заглавия в електронен формат - 8-14 май
1. Дзен и Стив Джобс. Forbes, JESS3. Кибеа
2. Изхвърлете розовия слон. Бил МакФарлан. Анхира
3. Властта на хората - новият маркетинг. Пламен Русев. eAcademy
4. Момичето, което си играеше с огъня. (Милениум, Книга 2). Стиг Ларшон. Колибри
5. Как да се справяме с хора които ни вбесяват. Пол Хоук. Анхира

Не слуша гласа на народа др. Първанов и това си е! Ако не се беше откъснал от него в своя свят на олигарсите и голямото лапане на софрата им, можеше да се поучи от названието на една софийска квартална закусвалня на улица „Искър”, наречена „Яж и бегай”! Но не, беше си въобразил, че за него, селското момче, което се покатери ловко по гърба на същия този народ, за да си поживее царски на жълтите павета, обявявайки се за най-успешния български политик на прехода, това не важи. Яде, но не „бега”, представяйки лакомията си за принципна, морална и дори спасителна за БСП позиция.

Битката на Първанов да си върне БСП като тояга за отбрана срещу налитащите кучета от глутницата, която надушва слабостта му и е готова да го разкъса , приключи точно толкова безславно, колкото многократно съм прогнозирал. Никой не може да сготви един червен вожд по-добре от собственото му партийно племе. От Сталин и Хрушчов, до Червенков и Живков, това правило няма изключение!

Излишно е да се анализира предизвестената загуба на Първанов от Станишев на техния партиен конгрес. Но не е излишно да се припомни защо, как и кой се надяваше Първанов да спечели. Не става дума за партийните му другари от най-близкото му обкръжение. За тях е ясно: борят се и те за оцеляването си и не искат да бъдат погребвани заедно с него, за да му служат и в отвъдното по примера на древните владетели, завличайки в гробниците си своите слуги.

Интересно е да се припомни кой беше най-важният рекламен агент на Първанов като основен играч в лявото пространство.Ако не броим изпечените лакеи на големите пари в социологията и журналистиката ( като Валерия Велева, предричаща 70 на 30 процента шансове на Първанов да победи Станишев), най-категоричният и страстен агита(р)тор на кампанията в полза на Първанов беше самият Бойко Борисов. Беше му толкова важно да внуши колко силен и опасен бил Първанов, че го възвеличи в най-звездния си миг: в нощта на изборния си триумф миналата година, когато посочи своя стар познайник от ловните излети и тайните срещи по хотели и вечеринки при ятаци, от рода на руския олигарх Валентин Златев, като главен свой противник. Много преди това обясняваше публично близостта си с Първанов по „класов” признак- припозна го като свой човек, защото също е расъл по улиците, а не по резиденциите на ЦК на БКП, като Сергейчо. И стигна дотам още на учредителния конгрес на ГЕРБ буквално да забрани на своите слушатели в препълнената зала 1 на НДК да говорят (лошо) за Първанов- една омерта, която и кандидатът за президент Плевнелиев спази стриктно в предизборната си кампания.

Борисов и Първанов се бяха разбрали да си поделят порциите като двама добри сътрапезници, които се харесват, но играят американски кеч с фалшиви тръшкания на терена заради примитивната публика, готова да се „кефи” на това мазно лицемерие.

Ето какво повтори два дни след изборите пред Би Ти Ви Бойко Борисов, посочвайки кой трябва да бъде припознат като истинския властелин на лявото в България:

Би Ти Ви
1 Ноември 2011 година

Първанов и Доган са единствените двама играчи в център-ляво, които са „класа“ и са му конкуренция.

Първанов вече е успял да събори Станишев чрез изборната загуба.

“През тези 20 години има двама играчи в центъра и в ляво, които са класа и всеки, който ги е подценил, е бил тежко бит”.
“Всички останали много искат да приличат на тях. Особено в дясно. Но са далеч от техните резултати и ще обясня защо. Защото те пак постигнаха целите, които предварително си бяха задали”, каза премиерът, който обаче, както се вижда, не постигна целта си да вкара в лявата кошара опитомителя на вълци, за какъвто се има самият Първанов.

Каквито и да са делегатите в червеното стадо, те все пак знаят, че Първанов е опитомил един единствен вълк, но е оставил десетки окървавени вълчи трупове по пътя си, когато за неговото убийствено хоби работеше президентската преторианска гвардия и местните велможи, организатори и съучастници в неговите касапници.

Ако някой се съмнява, че при тази размяна на любезности има пълна взаимност, мога да цитирам многократните комплименти на Първанов към Борисов като към онзи титан, с когото самият той, другият титан, може и трябва да се бори. И си го каза отново откровено на този конгрес: „Със съжаление и завист гледам как Борисов тегли като локомотив ГЕРБ”, каза той от конгресната трибуна, привиждайки отново себе си като човека с „чисто лице и ръце”, способен да пребори с онзи, с когото са се разбрали за пехливанския мач.

„Голямата битка с Борисов и Цветанов е битка на територията на морала и ние трябва да си дадем сметка имаме ли лидерите, които с чисто лице и ръце могат да се изправят и да водят тази битка“, препоръча себе си Първанов вчера вече с отчаяние на разобличен лицемер, който при това развява знамето на морала в неморалната заменка, която тайно е договорена между него и Борисов.

По този повод в. „Труд” се пита днес:

“Морална победа” или просто страх”? Според „Труд“ „за Георги Първанов битката за лидерството на конгреса на БСП приключи, преди да е започнала. Край сложи сам той. Залата го аплодира. За масовата публика ходът му бе неочакван. За поддръжниците му – успешен. “Същински” стратег, измислил хитър начин да отнеме моралната победа на Сергей Станишев.За противниците му – ход на страхливец, който е разбрал, че ще загуби и не може да го понесе.Ако Първанов отне нещо на Станишев, то това е триумфът. Но не е и победата. Защото като опитен политик трябва да е наясно, че лидерство се печели в битка. Иначе защо води войната толкова месеци? Бившият президент не е заровил томахавката. Но сега, даже и да не броим АБВ, вече се знае, че се отказва преди финала“

„Стандарт“, чийто собственик Батков е сред орденоносците на Първанов и му предричаше „обръщане на мача” до последния миг преди конгреса, описва така атмосферата на конгреса:

„Преди неочакваната развръзка конгресът бе скован от ледена епоха. Напрежението можеше да се разреже с нож. Станишев и Първанов старателно се заобикаляха и не се поздравиха.”

Станишев може и да е спечелил от личната си победа- за БСП не знам и не ме интересува особено. Но че Борисов загуби солидарно с Първанов спазарения мач за победата над България, това ще става ясно тепърва в обстановка на бюджетен дефицит, липса на икономически алтернативи за реално излизане от икономическата криза и неминуем отлив на популистката вълна ГЕРБ, представяна досега като дясна.

Разпадането на тандема с Първанов ще завлече неминуемо и Борисов. Скачените съдове имат свойството да се оливат при разкачване.

Ако е вярна обаче репликата на Първанов, че Станишев запушва БСП, въпросът е какво се отпушва сега за отприщения процес на преосмисляне на съществуването ( живуркането) на традиционната десница.

И за събуждане се говореше на червения конгрес. Дали пък няма да се събуди за нов живот тъкмо пробитото статукво на разтрогнатия син коалиционен брак?

След прогнозата за провала на Първанов, която се потвърди, си позволявам да мисля, че това ще се случи въпреки (или благодарение на) кривите сметки на кукловодите, опитващи се с каратистки хватки да грабнат насила трите букви СДС. Борисов се провали с хода си с Първанов и в синята интрига го очаква същото разочарование.

Share on Facebook

Сигурен съм, че на всеки втори човек, който всеки ден слуша за офанзивата срещу тютюнопушенето, му е хрумвала мисълта: абе кой ли се опитва да съсипе тютюневата индустрия? Става въпрос – в световен мащаб. Или пък: Кой ли има изгода да я съсипе? Производителите на лекарства? На други видове наркотици? На други видове легални наркотици? Производителите на дъвки? На никотинови дъвки? На шоколад?

През последните дни животът на изпълнителния директор на Facebook Марк Зукърбърг буквално кипи: след напрегнатите срещи с банкери, след провеждането IPO на компанията и отбелязването на 28-мия рожден ден на основателя на социалната мрежа, накрая Зукърбърг се и ожени. За сватбата на 29-тия най-богат ...

Този човек беше икона приживе. След смъртта си бързо се превърна в бог. Истината е, че няколко проекта, започнати съвсем независимо в последните месеци от живота на Стив Джобс и приключени малко след това, дадоха допълнителен заряд на искрицата, таила се дълго време в сърцата на Apple-поклонниците. И това не е само официалната му биография, написана от Уолтър Айзъксън, но и един доста симпатичен графичен роман, съвместен проект между списание Forbes и американската криейтив агенция JESS3, специализирана във визуализиране на информацията.

"Дзен и Стив Джобс. Изкуството да се създават компютри" разказва за връзката между Джобс и неговия духовен учител ..., сам по себе си ренегат от традиционните дзен-методи. Сюжет на практика липсва, а редуващите се сцени вървят нелинейно, показвайки пикови моменти от взаимоотношенията между двамата и как те се отразяват на "творческата" дейност на Стив.

Има го и добре познатия мотив, в който ученикът се изравнява с учителя си и след това го изпреварва. И въпреки че съвсем ясно можете да отличите всички емоции на Стив Джобс, предадени през рисунките, тази книга е по-скоро с главен герой дзен-учителят. Книгата завършва именно с неговата смърт, само страничка след като са показани трите завоевателни презентации на Стив за представянията на iPod, iPhone и iPad.

Това е издание за фенове. Всички, които не харесват Apple-продуктите и въобще цялата Apple-философия вероятно ще имат много козове за критики след прочитането на последните страници. Да не забравяме обаче, че страстта е основна движеща сила на този свят, така че нека оставим достатъчно просветените да да се наслаждават на своите идоли.

Само преди ден бе повдигната дискусия от нашия приятел Борката Луканов, в която той зададе следния въпрос във Facebook групата „Маркетинг и Уебмастърство„: „YouTube статистиката отчита ли като „views“ гледанията на видео, ембеднато в сайтове, или отчита бройките на гледанията само в YouTube?„. Благодарение на … Подобни статии:

1. Представяме ви YouTube Slam
2. YouTube става 3D

От Google не спират да интегрират и налагат своята социална мрежа, Google+, към останалата гама от продукти и услуги. На дневен ред е поредната добавка към Gmail, която, както се досещате, е тясно обвързана със социалната мрежа на Google. Официалният блог на Gmail съобщава, че … Подобни статии:

1. Google спира поддръжката на Gmail приложението за BlackBerry устройствата
2. Ексклузивно! Gmail вече с вграден преводач