Как преживях адското земетресение в Лос Анджелис - за Уикенд

05/22/12 07:01
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

Как преживях адското земетресение в Лос Анджелис - за Уикенд

Този текст е от 2010 г. Днес той е по-актуален от всякога.
Снощи стана земетресение от 5.9 степен с епицентър в Перник. От медиите и оплакванията на перничани, бях останала с впечатление, че градът е на път да се срути и без земетресение. Цяла София се събуди, звъняха приятели, аз звънях на други, но никой български сайт не съобщаваше за земетресението, камо ли за коя степен е, къде е епицентъра и има ли щети. Отнякъде се разбра, че е Перник, и това отнякъде съм сигурна, че беше или от американската правителствена сеизмична служба или от някоя друга, тук, в Европа. Аз лично научих от американците.
Има две новини. Добра и лоша. Ще започна с добрата, защото в случая лошата трябва да се запомни и да се направи нещо.
Добрата е, че Перник не само, че не падна, а и няма нито един паднал блок. Това е много добра новина. Означава, че в България се строи добре.
Лошата е, че БАН са толкова бедни, че явно няма сеизмична служба, която да може 24 часа на денонощие да работи. Това е много лошо, защото....ще видите от текста по-долу защо. Министър-председател Бойко Борисов гори за изграждането на магистралите, което е чудесно, но не може в силно сеизмичен район като България сеизмолозите почти да не съществуват поради бедност. Нека правителството да се замисли, да благодари на Бог, на Силата или на природата, както му харесва, че този път минахме без жертви и големи разрушения, и да ревизира позицията си към БАН, особено към сеизмологичната им служба. Съжалявам, че не използвам официалните имена и абревиатури, но няма време за официалности. България има сериозна нужда от модерна апартура и сеизмолози, които наблюдават денонощно. Трябва обучение на населението също!
В този стар текст съм разказала личния си опит от земетресението в Нортридж през 1994 г., дала съм и някои полезни съвети. Дано да ви помогнат при следващо земетресение. А такова ще има, защото такава ни е земята. Затова трябва да сме максимално подготвени, а не да живеем като щрауси с глава заровена в пясъка.
Ето и текста:

Днес министър Плевнелиев каза, че «до 9та степен България не пада». Няма да коментирам изказването му, само ще разкажа какво се случи в Лос Анджелис на 17 януари 1994 година в 4:31 сутринта.

Бях събудена от удар от който леглото ми подсочи. Беше земетресение и за някакви части от секундата стана ясно, че земята ще се люлее много силно. Майка ми в другата стая се беше събудила, земята под краката ми вече се клатеше безумно, а аз не можех да събудя 12 годишната ми дъщеря и я повлякох спяща от леглото й към рамката на вратата. По-далече не можеше да се стигне, защото люлеенето беше толкова силно, че беше трудно да се ходи. Майка ми успя да допълзи до нас, Радина се събуди и ужасена се впи в мен. Клатеше, клатеше и клатеше. Ъглите на стените се огъваха и скърцаха все по-силно и страшно. Тогава живеехме на партера на сграда с още два етажа отгоре. Скърцането на стените беше зловещо, очаквах всеки момент някоя да не издържи и да ни захлупят етажите отгоре. Нямаше как да се бяга. Колкото може да се тича на кораб в бурно вълнение, толкова може да се тича и при силно земетресение. А и е абсолютно излишно и опасно. Постепенно люлеенето намаля и спря. Имах чувството, че са минали часове. Бяха само 45 секунди. За момент настана оглушителна тишина и Радина повърна от страх.
Скочихме да вземем дрехи и чантите си и хукнахме по коридора към изхода на сградата. В центъра й имаше басейн, който се беше разплискал. Ваната в апартамента ми беше извадена от стената. Никъде нямаше електричество, хората тичаха в паника, някои плачеха. Джиесемите не работеха. Събрахме се пред блока за да обсъдим какво да правим. Никой не знаеше колко беше голямо, дали нямаше да се повтори, и какво ни чакаше в тази тъмна като рог Лосанджелиска нощ. Виеха сирени, някой отиде до близкото магазинче за донъти чиито витрини бяха напълно изпотрошени, открадна десетина и ги донесе. Намери се радио на батерии и разбрахме, че епицентърът беше в града и силата на шока беше 7.1 по Рихтер. В последствие беше преоценена на 6.7. Нямахме нито ток, нито телефон, нито джиесеми 24 часа. Преместихме матраци до носещата стена в апартамента и се опитахме да спим вече на сутрешна светлина. Нямаше телевизия от която да разберем какво е състоянието на града, колко са жертвите и какви са разрушенията. Беше невъзможно да се спи, защото трусовете продължиха 3 денонощия с интервал на 30 минути. Осем от тях бяха със сила над 5 по Рихтер. Опитахме да спим в колата, но също не беше възможно. Изтощени от страх и безсъние, на третия ден отидохме в един парк, посред бял ден опънахме одеяло под едно дърво и спахме като заклани. Паркът беше пълен с хора като нас.

На третия ден започнахме да разбираме какво се е случило. Бяха загинали 72 души, 8600 души бяха ранени, 11 болници бяха напълно неизползваеми, една жилищна сграда се беше срутила и беше убила 16 души в съня им. Четири фрийуея бяха паднали един от които беше Санта Моника, един от най-главните в града. Няколко дни нямаше поща, беше обявено бедствено положение. Земята продължи да се люлее цяла седмица, след което имаше затихващи трусове в продължение на години. Вероятността да има земетресение със сила над 8 степен по Рихтер в Лос Анджелис в следващите 10 години е 90 процента. Оказа се, че въпреки строгия код на строене поради изключително земетръсния район в който се намира града, небостъргачите в даунтаун вероятно няма да издържат на толкова силен трус. Материалните щети бяха оценени на над 25 милиарда долара. Психическите травми си останаха във всички ни завинаги в някаква степен.

Аз съм свикнала на земетресения в този град, но след това, което преживях се заклех, че там няма да живея никога повече в блок и се преместих в едноетажна къща. Току що отворих сайта на софийската гражданска отбрана за да науча, че тя може да престане да съществува от тази година. Не искам да плаша никой, но през 1858 година в София е имало земетресение от 6та степен по Рихтер. Срутили са се половината минарета на 24те джамии, за жертви няма информация. Гражданска отбрана би трябвало да съществува за да обучава населението как да постъпва в подобни ситуации. Ще предам моя опит от Лос Анджелис, където постоянно сме обучавани как да постъпим в ситуация на голямо земетресение. НЕ БЯГАЙТЕ НАВЪН! Опасно и безмислено е. Може да загинете от токов удар от скъсани електирчески жици или падащи счупени стъкла, керемиди и тухли. Ако имате голяма дървена маса, скрийте се под нея. Ако не, застанете под рамката на врата в носеща стена. Винаги имайте на разположение в къщи поне няколко литра питейна вода в пластмасови бутилки, фенер с нови батерии, радио с батерии, чантичка с всичко необходимо за първа помощ, консерви с храна, кибрит, чанта с дрехи и чифт обувки, както и някакви пари. И се молете на Господ да не ви се налага да ги използвате.

Вчерашното земетресение беше напомняне, че София е в силно земетръсна зона, не толкова колкото Лос Анджелис, но достатъчно за да знаем какво трябва да правим в кризисна ситуация. Всякакви теории за земетресение причинено от копаенето на метрото са пълни глупости. Достатъчно е да се потърси на интернет информация за сеизмологичната история на България.
В България допълнителна опасност представлява всяко ново сторителство направено за да си спестят пари предприемачите. Спомнете си Турция - имаше сгради строени с пясък! Бутането на носещи стени и строенето на магазини в жилищни сгради е не по-малко опасно. Аз знам за една сграда, която със сигурност ще се срути при по-сериозен трус - сградата в която съм се родила и израстнала на ул. «Раковски» 120. Тя е известна на общината с престъпния начин по който партерните етажи, както и мазетата са «премоделирани».

Не можем да избягаме от съдбата си, но е добре да сме информирани за това, което може да ни очаква. А, и още едно важно нещо. Тъй като мобилните оператори могат да бъдат изключени за дълго време, винаги имайте по един най-обикновен телефон, който може да бъде включен директно в стената. Телефон със слушалка от старите, който не се нуждае от токов източник.
И последно и МНОГО важно. Земетресението може да ви свари разделени с близките ви. Детето ви може да е на училище, вие да сте на работа. Семейството ви трябва да се уговори, че в бедствена ситуация всеки един от вас ще има телефонния номер на някой роднина или приятел извън града на който можете да се обадите когато имате възможност да го направите и да предадете новини за себе си. Така ако сте откъснати по независими от вас обстоятелства, ще има трети човек, който ще бъде свръзка между членовете на семейството ви. Да не дава Господ да се случва, но това е природата и ние в нея. Слаби и безпомощни. Най-важното е да сме максимално подготвени.

Прочети цялата новина

Публикувана на 05/22/12 07:01 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/05/blog-post_22.html