Обратна връзка

Александра Вадинска

Много хора си отиват от този свят внезапно, без да имаме възможност да се сбогуваме с тях.

Шокът е голям! Болката по загубения живот също!

Кой би предположил, че изпращайки синът си на работа, неговата майка го вижда за последен път? Кой би предполжил, че по време на планов ремонт работник ще загуби живота си? Щеше ли работния ден да се организира по друг начин – сигурно да!

На 5 май 2012г. при изпълнение на служебните си задължения загина Радослав Стоянов, на 29 години. Радо работеше като водолаз (към фирма “Хидроремонт” ООД, гр. Варна) и безкрайно много обичаше работата си. Мечтаеше да замине в чужбина и там да продължи да работи като водолаз.

При оглед на шахта от хидротехническо съоръжение на площадка на АЕЦ “Козлодуй” нещата се объркват и развръзката е трагична. Според очевидци преди да прекъсне аудиовръзката с Радо, той е молел за помощ. И защото отговорните инстанции мълчат ние не спираме да се чудим защо не са му помогнали, защо не са го извадили от водата навреме, защо не са реагирали адекватно на случилото се?

Всъщност мина цяла седмица, през която се чуха какви ли не версии, предимно на анонимни очевидци или втори и трети лица. Пъзелът започна полека-лека да се намества, но неофициално. До този момент все още няма официални становища нито от страна на АЕЦ Козлодуй, нито от страна на фирмата, в която Радо работеше.

Но неприятно впечатление на всички направи изявлението на изпълнителния директор на атомната централа Александър Николов пред БТВ, че “по първоначални данни, не става дума за удавяне или за умишлено причинена смърт, а за инфаркт”. И това в деня на инцидента, преди да е станал ясен резултатът от аутопсията.

А още по-невероятно звучи и записаната в медицинското свидетелство за смърт, причина за смъртта “остър инфаркт на миокарда, вследствие на заболяване”.

И как да не се запита човек защо мигновенната реакцията на г-н Николов е “инфаркт”? Дали защото тази диагноза не се води за трудова злополука?

Защо в медицинското свидетелство причината за смърт е “инфакт, в следствие на заболяване”?

Всички приятели и познати на Радослав не можем да приемем това твърдение – той беше здрав човек и спортна натура. Но, ако наистина е бил болен, то кой и защо му е позволил да изпълнява служебните си задължения в подобно зравословно състояние?

Дори според специалисти инфаркт и причината довела до него се доказва след продължителна (приблизително двуседмична) експертиза, а не за няколко часа? Не спираме да си задаваме въпроси. И те се натрупват.

Можела ли е да се предотврати тази смърт? Можем ли да говорим за престъпна небрежност от страна на фирмата-изпълнител и от страна на централата?

Почти веднага след случилото се появи мнение на специалист Инженерна безопасност, че “няма такова нещо като трудова злополука”, че “трудовите злополуки са много сериозни ситуаци които трябва да се изследват обстойно, да се направят хиляди анализи и разследвания като се взимат впредвид всички обстоятелства, довели до тази злополука. Всичко това трябва да се случва публично и навсякъде да има информация за ситуацията. Ако накрая причината се окаже човешки фактор се режат много глави, хиляди глоби и безброй коригиращи мерки и превантивни действия”. И въобще къде е професионализмът и вниманието, с което отговорните лица и ръководителите вършат задачите си, къде е безопасността на работа? Дали не са застрашени и други от подобен начин на работа.

Аз, а и всички ние, приятелите на Радо, осъзнаваме, че въпросите и търсенето и намирането на отговорите им няма да го върнат при нас. Все още ни е трудно да повярваме, че го няма. Но искаме, трябва да разберем какво точно се е случило в този ден, какво се е объркало, защо се е стигнало до този фатален край, кой или какво е причинило невъзможността да се реагира навреме.

Искаме представителите на фирма “Хидроремонт” и на АЕЦ “Козлодуй” да не се крият, а да застанат и да заявят своята позиция, да отбележат грешките и да променят политиката си на работа.

Един въпрос не ми дава мира – Спите ли спокойно господа началници? По всяка вероятност ‘да’, но ние – не. Защото никой не е застрахован от подобна трагедия – вие също. Радо не беше!

Иска ми се да вярвам, че смъртта на Радослав Стоянов, на 29г. не е напразна! Че случилото се ще промени животът на други като него, работещи в постоянен риск!

А ако наистина ви е грижа какво се случва и искате да помогнете или да вземете отношение към проблема:

- елате в Козлодуй на 27 май по време на Ботевите празници където ще запалим свещ и ще помълчим в знак на солидарност към загубата на семейството и ще покажем, че ни е грижа за това истината да излезе наяве;

- отделете пет минути и се подпишете в онлайн подписката: http://www.peticiq.com/istinata_za_rado;

- отделете час и намерете подписката, която се разпространява и във вашия град или село;

- включете се в Фейсбук групата и вижте колко много и млади хора се опитват да помогнат и да дадат гласност на случилото се. Станете един от тях!

Прочети цялата новина

Свързани новини: