Геноцид срещу българските деца - какъв е резултатът след почти четири месеца

 

Е, мили мои...

Последната седмица измина главно в чакане. В чакане един министър да навлезе в делата си и да ни отговори на едно /поредно/ писмо. В чакане едни хора да постъпят честно и законно и да спазят едни препоръки. И, накрая, в чакане да минат едни празници и една страна да се върне на работа. 

Е, гратисният период на министъра отмина, отминаха и празниците, както и /отново/ всички разумни срокове (доколкото въобще месечни срокове са разумни в лицето на болни деца). Е, /отново/ нищо не се случи. Отсвириха и Омбудсмана. Със замах. По един извратен начин това ме кара да се чувствам по-добре, съжалявам.

И така, в чакане, планиране и отлагане, днес се обадих на г-жа Поля Сотирова, началник на отдел " Маркетинг и договори за медикаменти и медицински консумативи" /виж каб-т 177/  в УМБАЛ "Света Марина", Варна. Скапа ми деня, честно. Разговорът, не жената. Тя самата се оказа супер отзивчива и се разбрахме чудесно, може би защото говореше буквално с нашите думи: "Проблемът с доставките на лекарства е от години; ние пишем писмо след писмо без никакъв отговор, преписката набъбва; проблемът на МЗ е в липсата на диалог и обратна връзка, в това, че отказват информация; ние разбираме от търговците коя фирма кой търг е спечелила; то се вижда, че Държавата е абдикирала, поне да го заяви ясно, че хората да нямат илюзии и надежди по отношение на нея и т.н. и т.н." Звучи познато, нали?

По същество, Поля Сотирова ми каза следното: С Пуринетол проблемът за момента е решен, а именно - от ГлаксоСмитКлайн България са подарили на болницата солидно количество и са ги уверили, че ще продължават да го подаряват, докато не се стигне до окончателно решение. На учудването ми имало ли е подобни случаи и преди, тя отговори - имало е, да. Фирмите реагират по-адекватно и човечно от МЗ. Фармацевтичните акули, най-хулените и недолюбвани контрагенти в  световния здравен пъзел, се грижат безвъзмездно за българските деца, вместо Държавата, докато тя си оправи бакиите. No comment!

Шефът по доставките на лекарства в УМБАЛ "Св. Марина" Варна продължи: С Ел Аспарагиназа обаче проблемът е "сериозен и продължава да стои". Хубавото било, че е регистриран в страната и ограничени количества все още се намирали при търговците, без да  се знае докога. 

В заключение - нищичко не е спазено от препоръките на Омбудсмана! Не само това, а и се влошава - вече се усещал остър недостиг на калциев фолинат (друг основен медикамент при химиотерапията за децата) и още няколко, чиито имена не успях да запиша. Овен това, както всички знаем,  вече 5 години МЗ отказвало да осигурява лекарства за болестта на Уилсън (включени в ПЛС!) и много други. Пак цитирам - положението отдавна е излязло извън контрол.

С голяма вероятност можем да предположим, че в отделенията и в София, и в Пловдив ситуацията в момента е същата. Накрая ме помоли да я държа в течение на нашия напредък /хмм/, с което ми напомни думите на доц. Калева отпреди /вече/ няколко месеца - протестирайте, пишете, във вас ни е надеждата. Господи, какъв абсурд!

Прочети цялата новина

Свързани новини: