Отново бях на кулинарно училище на списание „Меню“ и отново бързам след курса да осъществя внезапно дошлите идеи. Въпреки не особено пролетното време, опитвам се да си докарам подобаващо за сезона настроение, а едно от нещата, които имат способността да ми помогнат в това е храната. Така че, в един от рядко недъждовните следобеди на този май се запътих към пазара с много свежи намерения. Обикаляйки осъзнах, че мрачното време тотално ме е объркало, направо съм пропуснала цял един месец изразен в пролетни продукти. Дали беше времето или заетостта ми по прочитането на един роман, в който много се вживях, все още мисля. Но колкото и да мисля, лошото време ме застави в голямото четене (може би трябва да съм благодарна), въпреки пропуснатите кулинарни възможности през това време, така че двамата (аз и времето) сме квит. Спирам да мисля за него и за променливите му настроения. Всъщност, имаме много сходни черти. Дано да мисли същото като мен за следващите 2-3 месеца.

На пазара е пъстро и свежо, точно както се чувствах след проведения курс на тема „Веган ястия и десерти“. И точно затова обичам да посещавам курсовете на „Меню“ – просто се зареждам. От най-добрия учител Ивелина Иванова, от атмосферата в кухнята, от новите открития и приготвените рецепти със съмишленици. Всъщност, рецептите не са толкова важни. Важно е преживяването, последвалото вдъхновение, придошлата жажда за опити и експериментиране, въпросите, на които сама искам да си отговоря. Въпреки точно дадените ни рецепти, двата дни на курса минаха в забавна импровизация, от която смятам всички останаха доволни.

За мен ново беше извличането на глутен от тесто за приготвянето на сайтан и веган сметаната за чудната торта с вишни на Ивелина Иванова. Да си призная, сайтан не бих си приготвила вкъщи, просто защото ям месо и не ми трябва заместител. Но висшия пилотаж във веган сладкарството, който Ивелина ни показа ме смая. Докато мислите ми текат в тази посока, се досещам за великия Хестън Блументал и за това, че всичко е химия. Имам предвид познаването на отделните елементи в храната, реакцията им с други, подходящите условия за протичането на една реакция и прочие. Ех, наистина трябваше да внимавам повече в час!

Добре де! Не е нужно да знаем наизуст цялата таблица на Менделеев, нито пък да се затормозяваме с формули за да си приготвим вкусно меню. Но за да бъде веган е нужно поне малко познание за заместителите на продукти от животински произход. Яйцата, сметаната, сиренето имат огромно въздействие върху крайния резултат на едно ястие или десерт и са толкова вкусни, че не бих могла да се откажа от тях. Е, имат заместители, но както думата подсказва – те са псевдо. Яйцето например, може да създаде обем, да изиграе роля на сплотяващ  останалите съставки агент, да придаде въздушност или приятен кафеникав загар на кифличните. Веган майонезата, която приготвихме беше наистина много вкусна, но не искам да мисля с какво бих заменила любимия ми крем англез или пък меренг. Да не говорим, че опитът ми с френски макарони с кафява захар беше пълен провал. Някои продукти, в някои рецепти наистина нямат алтернатива. Някои рецепти са създадени за да се спазват. Ако имам нужда да използвам яйце или пудра захар за целите си, ще ги използвам. Защото храната трябва преди всичко да изглежда добре и да ни бъде вкусна.

А аз така хубаво се навигирах от курса, че Вальо дори не разбра, че за вечеря му сервирам веган храна. Не се напъвах много за да измисля следващата рецепта. Основният продукт, който имах намерение да използвам бе амарант. След разходката на пазара идеята много бързо се разви във веган кюфтенца с амарант и пресен грах, гарнирани с таханов сос и пресни зеленчуци. Благодаря на „Меню“ и на Ивелина.

Снимки от курса може да разгледаш във Flickr.

Веган кюфтенца от амарант и зелен грах с таханов сос

Кюфтенцата са пълна импровизация от насъбралия се ентусиазъм за експеримети след курса. След като ги приготвих и опит реших, че към тях трябва да има сос. Вече беше късно и бях изморена да мисля, затова се доверих на едно от предложенията за веган сос от theVEGANr.d.

Посочените количества са за 18 броя малки кюфтенца.

За кюфтенцата:

• 200 г амарант
• 300 г изчистен пресен грах (около 550 г с шушулките)
• 4 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• 1 малък морков, нарязан на дребни кубчета
• 10 листа див чесън, нарязан на ситно
• 2-3 стръка пресен джоджен, нарязан на ситно
• 3-4 стръка пресен магданоз, нарязан на ситно
• 3 супени лъжици смляно ленено семе
• 2 супени лъжици тахан от кашу
• 2 супени лъжици брашно от нахут
• сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Амарантът се залива с 500 мл вода и се сварява на умерен огън докато напълно абсорбира водата. Оставя се да се охлади.

Грахът се бланшира във вряща подсолена вода за 2-3 минути. Отцежда се и се измива с много студена вода. Оставя се да се отцеди добре.

В тиган или касерола се загряват две супени лъжици зехтин. Добавят се лукът и морковите и се сотират на умерен огън докато омекнат.

Отстраняват се огъня и се оставят да се охладят.

В голяма купа се смесват свареният амарант, сотираните лук и морков, дивият чесън, джодженът, магданозът, таханът от кашу, лененото семе и останалият зехтин. Омесват се хубаво. Накрая се добавя грахът. Сместа се посолява на вкус и се оставя да постои 8-10 минути.

С намокрени във вода длани от сместа се правят топки големи колкото пинг-понг. Сплескват се леко и се оформят.

На умерен към силен огън се загрява тефлонов тиган. Дъното на тигана се намазва с малко растителна мазнина. Кюфтенцата се запичат за 2-3 минути от всяка страна.

За тахановия сос:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 малка глава лук, нарязан на ситно
• 1 скилидка чесън, нарязан на ситно
• 100 г сусамов тахан
• прясно изцеден сок от 1 лайм
• 100 мл вода или лек зеленчуков бульон
• 1 чаена лъжица кленов сироп
• сол на вкус

Зехтинът се загрява в малка касерола. Добавят се лукът и чесънът и се сотират докато омекнат. Котлонът се намаля и при зеленчуците се изсипва таханът. Загрява се на слаб огън като се разбърква за 2-3 минути. Добавя се сокът от лайм и водата. Сместа се разбърква добре. Ако е гъста се добавя още вода, така че да се получи сос. Накрая се добавят кленовият сироп и сол на вкус. Сосът се разбърква около минута и се маха от огъня.

Кюфтенцата се сервират със соса и пресни зеленчуци.

Веган кюфтенца от амарант и пресен грах с таханов сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За протокола: днес този блог има млък юбилей. Статистиктата отчете:

Blog Stats Summary Tables
Total views: 9,001,568

При девет милиона посещения за малко повече от 4 години съществуване ще си позволя да коментирам само факта, че този блог ( и книгите, произтекли от него) продължава да бъде невидим за българските медии, повечето от които са субсидирани, сугестирани, стресирани, депресирани, дресирани и …саботирани от потребителите на съмнителния им продукт.

Мижат.

Тази невидимост е видимо най-голямото постижение на ivo.bg ,защото комплиментите през зъби значат много.

Не благодаря на всички читатели обаче, защото не си падам по лицемерното захласване по бройката. Предпочитам качеството пред количеството и в задочното общуване. Ако зависеше от мен, бих освободил мъчениците от изтезанието да четат омразните им мои текстове.

На останалите- благодаря за поощрението!

Share on Facebook

С искрена радост видяхме как се опитвате да върнете исконния дух на меверето, грубо потъпкан в последниту 20 години, хеле пък в последните 4-5, когато посегнаха на най-святото ни - военизацията. Какви вътрешни работи, ако не действаме като единна войска с единно единочалие? Това последното май звучи глупаво, но вие ни разбирате, г-н министър. Всичко глупаво за вас е ясно, както подобава на истински министър. Някакви неизвестгни се оплакват, че вкарвате през задния вход ревоенизацията -  Цветанов военизира МВР, синдикатите бесни . Бихме казали, толкова по-зле за тях. Колко му е да се види кой къде служи и да се вземат съответните мерки. Не заради някакви глупости като свобода на мненията, а по дисциплинарни съображения - уронване на престижа и увреждане на националната сигурност. Душевното състояние на състава не е ли национална сигурност, господин министър?

И една приятелска критика към Вас - тия синдикати изобщо как ги търпите досега? Милиционерите милицонери ли са или какво? Ако са милиционери, думата "синдикати" трябва да е неприлична. Зер при средна заплата за ведомството около 900 лв. е грехота да се занимават с такива играчки като синдикати. Вместо да се лъжат по глупостите на синдикалистите, да се радват, че им запазихте безобразната възраст за пенсиониране. Е, увеличихте необходимия стаж на 27 години, ама на кого му пука, като към безобразно ниската възраст така и така ги е навършил. На кого му пука, че внесените в НОИ осигуровки за милиционерите са повече от два пъти по-малко от изплащаните мили.ционерски пенсии?

На кого му пука - освен на нас, че но глава от населението ние имаме неай-голям брой полицаи, ченгета, милиционери - или както и да ги наричат нашите недоброжелатели. Вие, господин министър, прадилно оценявате нашата важност; за съжаление някои вредни медии и отделно взети публични личности уронват нашия престиж. Същото се отнася и към неправилните съдии и прокурори. Хубаво е, че сложихте на важните места в прокуратурата и съда правилни хора, но вредителството на долните нива продължава. Със съдействието на адвокатите, за които вие правилно казахте, че защитават престъпниците. То не че има кой друг да защитават, ама трябва да се съобразяват с това, което трябва..

Така че, господин министър, ние ви подкрепяме напълно в това, кожето правите. И което ще направите, каквото и да е то.

В имейл разпратен на потребителите на социалната мрежа вчера, относно промените в предлаганите услуги и политиката им на конфиденциалност, Туитър съобщава: "Осигурихме повече подробности (в нашата нова политика за конфиденциалност) за информацията, която събираме, и начина по който я и...

Вероятно най-споделяната снимка в празничните дни е тази с яйцето. Ако питате Кое яйце, значи просто снимката ви е убягнала. Човек веднъж види ли тази снимка, няма как да я забрави. По време на посещението на българския президент Росен Плевнелиев във Ватикана той е подарил на Папа Бенедикт XVI двуметрово яйце, съобщават кореспондентите на медиите, които придружават президента в Рим. И това съобщение можеше да остане незабелязано – все пак при срещи на високо равнище винаги има подаръци. Полезни, безполезни, в повечето случаи незабелижими. Но тук се появи снимката, направена от администрацията на Ватикана и разпространена от Reuters. Преди да продължите да четете, отделете минута, за да разгледате внимателно снимката.

На пръв поглед нещото е по-голямо от президента и Папата взети заедно. Златна шишарка? Не, коледна елха? Не бе, яйце е, нали? Огромно „Фаберже“, поставено върху колесник от офис стол, а от върха му излиза антена. А какво има вътре, ще излезе ли някой? Ей такива въпроси си задавах, докато разбера какво всъщност е нещото, поднесено като подарък.

В социалните медии подаръкът стана обект на подигравки и остроумия. Ето малка част от тях:

#Ужасно безвкусно …

#И какво общо има България с яйцето или Фаберже? Какво е посланието. Може би, че сме курник с кокошки?

#Огромен кич. В буквален смисъл

#К’ва грандомания… Като гледам и Папата се е уплашил от размера на яйцето

#Кичовина и половина. А като му погледнеш стойката с колелцата и клечката, на която е поставено, ти иде да побегнеш. Явно това, Папата, е държелив човек…

#Сериозно! Кой го е правил? Колко струва? Кой е платил сметката?

#Колкото си по невзрачен и бездарен, толкова по-големи са ти яйцата

Дните може и да са почивни, но в нашата професия това е относително понятие. Реших да потърся информация по най-стандартните пътища. На сайта на президентската администрация посещението на Росен Плевнелиев е отбелязано в няколко съобщеня, едно от тях е конкретно за срещата му с Папа Бенедикт XVI. Нещото обаче не присъства в това съобщение. Даже има посочен друг подарък:

„Българският държавен глава дари папа Бенедикт XVI с реплика на иконата Архангелски събор от 1836 г. от Димитър Зограф. Оригиналът на иконата се съхранява в Пловдивската света митрополия.“

Продължих по стандартния начин: изпратих на прессекретариата на държавния глава запитване за големия подарък, кой го е избрал, защо го е избрал, колко струва, кой е платил. Празници са, съвсем очаквано все още нямам отговор, но се надявам това да се случи в близките дни.

Някои медии съобщават, че двуметровото яйце (всички са се обединили около тази дума) е изработено от пловдивския бижутер Георги Андреев. Не е трудно да го откриете в интернет. На сайта на твореца има подробна информация за въпросното и за други големи яйца:

„Бижутерната скулптура “Яйце със славянската азбука”, изработена от Георги Андреев и неговия екип, ще бъде дарена на Папа Бенедикт XVI от Президента на Република България Росен Плевнелиев на 24 май 2012г.

Скулптурата е съставена от системно повтарящи се, филигранно изрязани елементи, които показват достойнствата на България, превърнали се и в нейни символи – българските ароматни рози и буквите, с които сме просветили 1/10 от народите по света, дарили сме им идентичност, грамотност и самочувствие да бъдат себе си! Поставените по фигурата кристали са алегория за чистотата на помислите на предците ни, които са се бранили и са загивали, за да живеем в Европа, каквато я познаваме днес. На върха на тази уникална скулптура е поставена специално изработена икона на Светите братя Кирил и Методий, украсена с венец от цветя. Скулптурата е изработена от иноксова стомана със златно титан-нитритиево покритие с обща височина от 2,30 метра и е оцветена по специална технология, разработена в студиото.“

Добре, разбрахме какво е нещото. Остава да разберем колко струва и защо се озовава при Папата. На сайта на бижутера има публикувано писмо от президентската администрация, според което яйцето е щедро предоставено от Андреев, т.е. данъкоплатците не сме давали пари. Но въпросът Защо все още стои. Подписаното писмо от Цветлин Йовчев, началник на кабинета на президента, изглежда като отговор на предишно писмо, което засега не е публично. Позвъних на Георги Андреев, открих го в Рим и той беше много любезен по време на няколкоминутния ни разговор. Разбрах, че яйцето е било в Рим преди година като част от изложба на Андреев и после пак се е прибрало в Пловдив. Още тогава обаче авторът е пожелал да го дари на Папата. Отговорили му, че това са междудържавни отношения. Миналата година никой не обърнал внимание на писмата му, но тази година новият президент приел предложението и отговорът на писмото му бил положителен.

Добрата новина е, че огромният подарък не е платен с публични средства. Въпросът обаче е какъв символ носи и какво казва България на света точно с този подарък. Защото не се съмнявайте, че снимката е направила впечатление на когото трябва по целия свят. Първата ми асоциация беше с българските сватби, където винаги много по-впечатляващо е било да подариш огромна пералня, отколкото малка картина. В английския език това се нарича excessive, т.е. прекалено, излишно голямо, в повече и т.н. Подобен подарък би подхождал чудесно за посещението на Георги Първанов при наследника на Туркменбаши, но е много не на място за новия президент.

Извод 1: Един артист изпълни мечтата си и постигна широка популярност за творчеството си.

Извод 2: Екипът на президента продължава да импровизира, а той продължава да се държи като обект, а не като субект на институцията. Вярвам, че Росен Плевнелиев е добронамерен и много по-добър вариант от Георги Първанов, но на моменти изглежда нелепо. Държавният глава има малко правомощия и затова основната му задача е да изглежда достойно. С лъскави, по азиатски огромни подаръци и с видимо огромна охрана, това не става. 

Image*
Днес във Facebook попаднах на материала Новите дрехи на ACTA, едно малко закъсняло писание относно предложените от различни правоносителски организации промени в Наказателния Кодекс.

Генерално съм съгласен с позицията на автора на този критичен текст – самият аз си позволих да изразя своето несъгласие с предложените промени, както и да посоча някои проблеми на заинтересованата общественост.

Все пак към края на своя анализ авторът развива един сценарий, с когото не съм съгласен и заради това ми се ще

да направя някои уточнения

и да внеса малко повече яснота в тази не особено позната материя от кръга на интелектуалната собственост.

За да съм съвсем точен, ще си позволя да цитирам от материала, където авторът пише следното:

Най-голямото безумие в предлаганите промени на НК се намира извън Мрежата. Текстовете на чл. 196 предполагат защита на географски означения и даже затвор при противозаконната им употреба.

На прост език това означава, че някой предприемчив сънародник може да регистрира географското означение “Черно море” и всички от едноименния футболен отбор през производителите на какво ли не, та до картографските фирми ще трябва да се съобразяват с него.

Слава Богу, така

описаният сценарий е напълно нереален

и в последващите редове ще ви обясня защо.

Според легалната си дефиниция (чл. 51 от Закона за марките и географските означения и чл. 2 на директно приложимия у нас Регламент 510/2006) географското означение е обобщаващо понятие, което

1. включва 2 отделни обекта – наименованието за произход и географското указание и
2. служи за означаване на стока, която произхожда от страна, район или определена местност в тази страна, чиито качества или свойства се дължат предимно или изключително на определена географска среда или могат да се отдадат на определен географски произход.

От дефиницията е видно, че географските означения – за разлика от марките - не са монопол на едно лице. Важните елементи са (i) стоката и (ii) нейният произход.

Така погледнато, може ли собственикът или който там е отговорният представител на футболния отбор Черно Море да попречи на трета страна да се ползва от географското означение “Черно Море”?

Според скромното ми мнение това би било възможно само ако

• приемем, че понятието стока се разпростира и върху футболни отбори;
• футболният отбор Черно Море дължи своите качества или свойства на своя произход от района “Черно Море”, както и
• стоките на третата страна не произхождат от географския район “Черно Море”, или пък нямат качества или свойства, които да са типични само за въпросния район.

Сега, ако трябва да сме съвсем сериозни, нито футболните отбори са стоки, нито географските означения са замислени за тях, а варианта с картографските фирми го оставям без какъвто и да е коментар.

За какво служат географските означения тогава?

Ами много просто -  за да превърнат географския елемент при избора на производство или прилагането на рецепта в монопол.

Именно заради това съм сложил и снимка на сдобилия се наскоро с широка известност у нас “Горнооряховски суджук”. Предполагам знаете, че така могат да наричат суджука си само производители от географския район Горна Оряховица, които също така спазват някаква местна рецепта, която се била наложила там от памтивека.

На финиша

нека все пак дам шанс на възможността, авторът на критикувания от мен материал да е подбрал подвеждащия си пример съвсем нарочно, за каузата и само и само да илюстрира проблемността на предложените наказателни промени.

Но и така да е, мога само да кажа: мил ми е Платон, но истината ми е по-мила.

* Sudjuk from Gorna Orjahovica, Bulgaria by Biso via Wikimedia Commons.

Related posts:

1. Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море

Марси Райс е номинирана за нов посланик на САЩ в България, съобщи президентът Барак Обама в официално изявление, качено на сайта на Белия дом. Според дипломатически източници Джеймс Уорлик е сменен заради шистовия газ.

Информационният гигант Google пусна информация за линковете, които се премахват всеки месец от търсачката на компанията. Оказва се, че нейното съдържание олеква с над 10 милиона линка годишно само заради оплакванията за нарушения на авторски и други права, предаде Gizmodo. Оказва се...

Президентът на Съединените щати е наредил на всички правителствени агенции в кратки срокове да си направят мобилни приложения и собствени сайтове в интернет. За целта Барак Обама е издал специален меморандум, който е изпратен до правителството, съобщи Digital Trends. След едн...

в Бойчиновци има затвор за деца - за тези, които още не са за големия затвор, но трябва да са зад бодливата тел. набедели за "лоши деца". според мен няма лоши деца, има лоши родители или лоши обстоятелства, но това е друга, дълга тема на 1 юни в Бойчиновци доброволци ще ...

Преди повече от година споделих колко добре се мисли поредица (Шеста кохорта), когато имаш възможността да работиш две книги едновременно (и двете на Малкълм Гладуел). Имах възможност да подходя концептуално, така че да оформя поредицата без типичните „ограничения“ в шрифт, цветове и повтарящи се графични елементи, формиращи повечето типични поредици. Получи се така, защото работех върху реална задача, върху двете книги едновременно.

В повечето случаи оформяш първата книга, мислейки след това за бъдещите, и разчиташ именно на повторяемостта за разпознаване на поредицата, но не и тук. Последва „Маверик“ на Рикардо Семлер и след това „Опааа“ на Джон Ланчестър (предстои да излезе много скоро), които оформят цялостния облик на серията, като единствените дублиращи се елементи са центрираната композиция, шрифтът на подзаглавието и логото. Интересен е и опитът с Индийската поредица, но планувам тази тема да излезе по-подробно самостоятелно.

Сега искам да се спра на един друг много интригуващ случай, а именно да заченеш визуална поредица, прескачайки езика, а защо не и държавата. Какъв невероятен шанс да правя „Хлебарката“ за България и „Карнавал“ за Канада, и двете на добре познатия ни от „Играта на Де Ниро“ Рауи Хадж.

Може би е добре да се върна няколко месеца назад във времето, за да проследя как започна всичко. Прекарах един чудесен и смразяващ февруари в Берлин, където разбрах, че Рауи също се подвизава като гост на DAAD-Artists-in-Berlin Program. Действайки по няколко канала, успях да се свържа с автора с молба да се видим, за да обсъдим корицата за българското издание на „Хлебарката“. И така последният ми ден в Берлин се оказа първи на Рауи, който тъкмо се беше прибрал от кратък престой в Бейрут и още не бе отпочинал от пътя.

Бях прочел книгата за две-три вечери и всичко бе прясно в главата ми, мислех как безумният студ и добавката от немска подреденост и правила успяха да ме доближат до хлебарката-емигрант в Канада. Успяха също така да изкарат кошмара на главния герой – че бялата хлебарка-човек е по-лоша от която и да било друга гадинка – като основен мотив за корица.

Идеята се хареса на Хадж и още тогава предложи да ме свърже с агента си за евентуални корици, но това ми мина малко покрай ушите и не се заседя в главата ми. И ето че сега, два месеца след като му изпратих работния вариант на „Хлебарката“, той поиска от мен да направя „Карнавал“ – чисто новия му роман, който току що бе завършил в Берлин.

Запретвам ръкави и подхващам да чета, следват няколко е-мейла с въпроси и отговори. Последни корекции по първата книга, скици по втората, изчистване, преспиване и всичко е готово, при това с ясна визуална идентичност, сочеща към автора, без значение от разликите в езика, цветовете, шрифта и държавата :)

Картинките в тази публикация са все още работни, очаквайте много скоро реалните книги.

Самият Рауи Хадж пристига за премиерата на българската си “Хлебарка” на 7 юни по покана на Жанет 45.

YouTube има практика да блокира акаунтите на потребители, които качват клипове, защитени с авторски права. Понякога обаче, невинни хора стават жертва на алчността на големи корпорации. Такъв е случаят с един потребител на видепортала, който се оказа с баннат акаунт, заради негов клип, който е...

Първият частен космически кораб в историята, който ще се скачи с МКС вече е на метри от станцията и се подготвя за последните етапи от окончателното си свързване. Капсулата Dragon е създадена от компанията SpaceX, съобщи Space.com. Космическият кораб вече се намира на ...

Организацията с идеална цел Fight for the Future стартира кампания срещу американския законопроект CISPA, който ако бъде приет ще позволи на местното правителство да получава безпрепятствено лична информация за интернет потребителите на частни компании. Кампанията е под надслов „Личнот...

Вече е официално потвърдено:

“Марси Райс е новият посланик на САЩ в България
Според дипломатически източници Джеймс Уорлик е сменен заради шистовия газ

Марси Райс е новият посланик на САЩ в България, съобщи президентът Барак Обама в официално изявление, качено на сайта на Белия дом.
Райс ще замени Джеймс Уорлик, който напуска страната преди да е изтекъл 3-годишния му мандат. В официалното съобщение на Белия дом няма мотиви за смяната.
Информация за отзоваването на Уорлик излезе в началото на април. Като причина за смяната дипломатически източници посочиха, че той не се е справил със защитата на американските интереси за добив на шистов газ в България. Уорлик не е успял добре да обясни и да убеди българската общественост, че технологията за добив е безопасна. Самият Уорлик обаче отрече информацията. В телевизионно интервю той дори се пошегува, че слуховете за неговата смърт са твърде преувеличени, цитирайки Марк Твен. Уорлик беше назначен за посланик на САЩ в България в края на 2010 г.
Марси Райс е била посланик на САЩ в Албания в периода 2004 – 2007 г. Напуска за да стане съветник по въпросите в Ирак. В момента е служител на Държавния департамент като помощник секретар за ядрена и стратегическа политика.”

Информацията на сайта Медиапул, който за разлика от други претенденти за лидери в интернет пространството не е клюкарски, приемам за вярна- не във фактологично отношение, което е проверимо, а във внушението за причината за дипломатическата рокада. Ако знаех нещо повече, бих добавил от себе си. Но не знам, макар да говорих доста дълго с Джеймс Уорлик на представянето на книгата „Ядреналин“, на която съм съавтор с Георги Котев, на 26 април в градинката пред „Кристал“ в София. Беше интересно… До степен, че нито една българска медия ( по изключение, защото иначе следаят изявите на Уорлк под лупа) не „забеляза“ жеста на американския посланик да уважи едно публично събитие, единствено за деня в цяла България, посветено на годишнаната от катастрофата в Чернобил. Явно принципът да не „забелязват“ неприятните им критици сред сънародниците е по-важен, отколкото правилото да се подмазват или да оплюват вездесъщия Уорлик.

Стъпвайки на хипотезата за казаното от дипломатическите източници, цитирани от Медиапул, мога обаче да направя някои изводи, базирани на много други факти, за достоверността на които гарантирам. И ще изпреваря изброяването им и анализа с извода: Русия явно вече толкова е напреднала в овладяването на своя български плацдарм, че вече сваля не само български правителства, но и американски посланици. Защото инсценировката с протестите от януари в 12 български града в един и същи ден, след което последва невиждана, нечувана и (почти) невероятна по своята светкавичност и отзивчивост на някакви си шествия реакция на премиера Бойко Борисов, наредил буквално на следващия ден на своите послушни депутати да гилотинират с мораториум дори проучванията за наличието на шистов газ.

Уникално беше да се види, как България стана първата държава в света, която забранява на себе си да знае дори дали разполага с невероятен ресурс за собствената си икономическа независимост от повече от половин вековното чуждо енергийно робство. Ако си мислите, че е било случайно, спомнете си, че самата кампания на проруския кандидат за президент Ивайло Калфин ( а той за малко не успя!) започна през август 2011 г. с яростни закани срещу намеренията на американците да дупчат снагата на родината- същата, в която , по неговите думи, патриотизмът се измерва според любовта къв Русия.

И как няма да сме първата държава в руския пилотен проект? Ние сме номер едно в Европа по този показател, тресем от любов към Москва по скалата Медведев-Путин! Самият Путин междувременно предупреди, че шистовият газ е заплаха за националната сигурност на Русия( което русофилите тук приемат лично), подготвяйки сънародниците си за „турбуленция“ в световнотите дела поради факта, че САЩ са извършили на практика енергийна революция, отнемайки буквално за няколко години първенството Русия по добив на тази суровина ( а скоро вероятно ще го направят и по износ на същата).

На вътрешният пазар природният газ в САЩ поевтиня няколко пъти, катапултирайки и без това изключително ефективната американска икономика на нови, недостижими нива в световната конкуренция и предизвиквайки завистта дори на по-бързо развиващите се мастодонти като Китай и Индия, които също бясно се втурнаха да търсят свои шистови газови находища- на тях Москва не може да им заповядва. За Русия, която отдавна се е превърнала в суровинен придатък на развития свят, пропускайки да инвестира несметните си доходи от природните си богатства в модернизацията на страната си, това е кошмарен сценарий и тя реагира както си знае: с удари под кръста. Като не може да се извади сама за косата от тресавищетео, гледа да завлече другите в него.

България е с чупка в кръста по отношение на Кремъл отдавна.Носим си този кръст, поет от времето на комунизма, чиято фалирала идеология беше префасонирана с добре познатите инструменти на „славянската и православната“ ос, градена от Русия през вековете, за да ни върти на нея както си иска. В никоя друга освободена от комунизма европейска държава съветската пета колона не се прероди по такъв фрапантен начин в подобен механизъм за влияние, както тук. Резултатите може сами да прочетете в класациите по нещастие: заемаме в тях рекордно много първи места в ЕС. И няма как да е иначе, щом ще се водим по приоритета си да обичаме най-много най-ретоградната (сред влиятелните) държави в Европа. Може ли някой от русолюбците да изтъкне поне един показател, по който е правилно, достойно и прагматично необходимо да се равняване днес по руските стандарти- в демократично, икономическо, технологично или духовно отношение ( и ако може да не се крие зад гърба на уважаваната заради нейната европейска стойност руската стара култура, която все пак е новобранец на континента по отношение на образците, на които така успешно подражава).

Ама чакайте, ще кажат русофилите, които си измислят за оправдание „русофоби“ сред несъгласните с тях, какви възможности има чак толкова Русия да ни влияе, че я набеждавате? Има,има…И не само в областта на икономиката, което е видно от чудовищния дисбаланс в двустранната търговия в съотношение десет към едно. Влиянието на Русия не е институционализирано. То е подмолно досуш както интригите на „историка“ ( познавач на историята на БКП, т.е. роб на създадените от нея митове и откровени лъжи) Георги Първанов, който твърдеше в речите си, че в България били загинали 200 000 руснаци, завишавайки десетина пъти реалната статистика за нуждите на вечната благодарност, изисквана от нас и в наши дни за една война от 19-ти век.

Първанов също нямаше като президент официален интрумент, но неофициално разиграваше държавата на малкия си пръст с помощта на тайни служби и явни дружби с олигарси и лобита, като ядреното, например ( негови представители се бяха опитали най-нагло да запушат устата на в „Уикенд“, когато през август 2008 г. се осмели да напше за интимните креватни подвизи на президента ни, предлагайки огромна сума месечно само и само всекидневникът да НЕ пише повече по темата- държа на верността на тази информация, нищо че и тя отлежава в книгите ми без да бъде цитирана от никого до днес).

С дипломатически източници съм раговарял нееднокрантно по темата за дисхармонията България да гледа на Запад ( за някой и друг евробонус), но да се озърта за разрешение на Изток. „Източниците“, в случая „западници“, знаят отлично, което знаем и ние: този шизофреничен (д)ефект не е някакъв самороден феномен, а старателно отглеждано влияние, за което неофициално се наливат огромни за мащабите на страната ни средства. Демонстрацията с организираните протести срещу хипотезата за наличие и добив на шистов газ в България, което би ни откъснало от прангите на „Газпром“, беше поредното доказателство за това.

Всеки, който се е опитвал да организира хора за протестна публична изява в един град дори, знае много добре, колко координация, средства, структури и обща мобилизация на много хора са нужни, за да бъдат изкарани на улицата с еднакви лозунги достатъчно впечатляващи ( самия Борисов, например) демонстрации срещу нещо, което отгоре на всичко не се е случило и няма гаранция да стане някога дори! И в чий интерес? Не е ли ясно, кои са най-големите „борци“ срещу зловещия призрак на свободата, противопоказен за Кремъл, изобразяван под формата на озъбен шистов газ,? Това са стратезите на оцеляването на руския газов диктат над Европа и особено на такъв руски анклав за атакуване на европейското единство ( доколкото го има в зародиш) по въпроса, какъвто е България.

Бойко Борисов, дори и да не е чел „Течна дружба“, сигурно знае,че Жан Виденов се заинати през лятото на 1996 г. да отстъпи на Русия българската газопреносна система и срещу него беше насъскана вътрешната му партийна опозиция. Най-напред потъващия му кораб напусна външният му министър Георги Пирински. Острието за подкопаване на властта му Андрей Луканов, след бурен разговор в Москва със също привикания за целта бос на империята Мултигруп Илия Павлов ( имало е бурен скандал за това кой да кара червения газов влак в България), падна жертва. Илия Павлов-също. Империята отвръща на удара като не прощава никому за допуснати слабости.

Борисов вероятно знае също кои външни сили стояха зад свалянето на правителството на СДС през 1992 г. Няма как да не е чувал и за активирането на руската агентура срещу кабинета „Костов“ ( и лично срещу него) за отмъщение след провала на руския опит да използва българското въздушно пространтво през юни 1999 г. за торпилиране на западната стратегия в разпадаща се Югославия чрез стоварване на въздушен десант в подкрепа на вероломно завзетите позиции на летището на Прищина от страна на руски „умиротворители“, прекосили с помощта на Милошевич сръбски територии с бърз марш от Босна.

Още по-добре е информиран Борисов със сигурност защо е толкова благодарен на Русия и неговият бивш ментор Сакскобургготски, който се явява на публични пропагандни сбирки с руския посланик веднага, щом му свирнат ( както стана преди броени дни с демонстративното представяне в София на книга за руските и съветските паметници в България, събрала три в едно: посланика Исаков, Саксокобурготтски и Георги Първанов заедно като една истинска тройна коалиция).

Ако пък не знае, да му кажа на Борисов, че руският посланик Александър Авдеев беше награден за успешната си дейност по забавяне на българското членство в ЕС и НАТО не само с държавно отличие, но и с повишение в длъжност след мандата си тук. Междувременно стана любимец на изгрелия несменяем самодържец в Кремъл Владир Путин, който го издигна до министър на културата и в това му качество го превърна в незаменим надзорник на дейността по инжектиране на нова и нова българска русофилска любов към Русия с помоща на всевъзможни федерации, форуми, медии и събори на наша земя. На негово подчинение е и генерал Леонид Решетников, който непрекъснато вършее из България като пряк надзирател на процеса под формата на главен отговорник за руската любов към България ( каквато не можете доловите нито в несъществуващите български паметници в Русия, нито дори на 24 май, употребяван тук на място за целите на „дружбата“с туземците, но оставащ практически незабележимо събитие в самата Русия). Тава любов „тука има“, а „там нема“, обаче баламите в България лапат пропагандата ( и по някое кебапче край язовир Копринка вече 6 поредни години, ако не греша).

Борисов знае, но не казва, какво му е наговорила Хилари Клинтън на 5 март при онова неочаквано посещение в София на връщане от Гермния, което изобщо не й беше на път. Чух дипломатически източници тук да отричат, че държавният секретар на САЩ е изразила доста остро възражение срещу номера на българския премиер да изобрази съобразяване с народния уличен глас срещу проучването за шистов газ. Да ме прощават тези източници, но дипломатично няма са се съглася с тях- иначе казано, подозирам ги в „спестяване“ на деликатната истина. Подозренията ми се потвържават от твърденията на Медиапул, че Уорлик е отзован тъкмо заради несправяне със стратегичската задача- ще се изразя с образния израз на неговия предшественик Байърли от онзи резсекретен негов доклад до Вашингтон- САЩ „побутват“ Борисов в правилната посока. Така че тукашните дипломатически източници нямат интерес да потвърдят дори и в частен разговор причината за тяхното отзоваване. Има обаче и други, базирани в САЩ, които споделиха откровено: да, на Борисов му е зявено от Хилари Клинтън много ясно „разочарованието“ на Белия дом от хода му с шистовия газ.

Ерата на „очарованието“ от Борисов на Запад приключи. Той сам намекна това сам по неговия си начин с прозрението, че трябвало да се обърнем на Изток защото нямало да можем да продаваме сирене във Франция и цветя в Холандия. (Досто)верните му твърдения в това отношение обаче не отменят факта, че си прави погрешни сметки. Защото сиренето е с пари, а те не идват даром дори от любимата му Русия, с чийто Путин той час по час си говори по телефона по начин, който руските медии после обобщават като проява на „лоялност“ към руския „Южен поток“. Изпразващият се български държавен бюджет едва ли ще бъде компенсиран от пълната илюзия за помощ от „Дядо Иван“ с евентуално негово благосклонно отношение към българските цветя,които отново му предлагат тук с надежда за спасяване от собствената неадекватност.

Share on Facebook

В последните дни премиерът Бойко Борисов определи ГЕРБ като машина за избори, въпреки загубите в Кюстендил и Съединение на местния вот. Освен това Борисов представи управляващата партия като фабрика за мечти на десните избиратели. Причината – ГЕРБ изпълнили исканията им като спрели проектите АЕЦ”Белене”, „Бургас-Александруполис” и кабинетът поддържа финансова дисциплина и бюджетен дефицит под 2%. [...]

До 01.06.2012г. имате възможност да се възползвате от 20% намаление на всички тениски и шорти в Chemical-records!  Офертата включва и намалените артикули! За да се възползвате от намалението, трябва да въведете код „summerwear“  в „Checkout“ менюто, в полето под „Have a promotional code?“ и след това да натиснете „Apply“. Не забравяйте, че валидността на кода …

Прочетете повече »

Посланик Марси Райс замества в София посланик Джеймс Уорлик, който беше отзован преди края на тригодишния си мандат. Посланик Уорлик ще бъде запомнен като тънък познавач на българския културен и клубен живот, с предпочитания към характерни локални жанрове.

Първото съобщение за предстоящото отзоваване на Уорлик дойде в началото на април от базирания в Брюксел сайт New Europe. То беше придружено с информация, че FBI провежда разследване на територията на България и Сърбия.

На мястото на Уорлик Вашингтон изпраща в София опитен дипломат, познавач на световната политика, който е работил върху важни глобални теми - отношенията на САЩ с Русия, вкл. споразуменията за неразпространение на ядрените оръжия, конфликта в Грузия и трансатлантическата политика на САЩ към Европейския съюз. Такъв извод може да се направи от прегледа на американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks миналата година.

От 2004 до 2007 г. Райс е на относително спокоен посланически пост в Тирана. За това свидетелства фактът, че е подписала само две грами със секретен статут, които са относно приемането на петима затворници от Гуантанамо в Албания със статут на политически бежанци. Те са с китайско гражданство, от уйгурската народност и Китай реагира остро пред албанските власти, тъй като ги счита за терористи. [06TIRANA461] [06TIRANA467]. Останалите доклади изпратени от Райс са конфиденциални и некласифицирани.

Райс е следила внимателно и вътрешнополитическите кризи през този период в Албания, най-значителната от които е конфликтът на Сали Бериша с главния прокурор Солаку [06TIRANA436]. Тя отделя специално внимание на борбата с организираната престъпност и корупцията [06TIRANA564] и на търговията с хора [07TIRANA173].

След спокойния пристан в Тирана Марси Райс се озовава в размирния Багдад в качеството си на политически военен съветник (PolMil Minister Counselor). Тя редактира и класифицира докладите на посланика, като за малко повече от година е обработила 46 секретни, 34 конфиденциални и нито един некласифициран доклад.

Следващият етап от кариерата на Райс е в офиса на Клинтън, където започва работа като помощник секретар през септември 2008 г, веднага след руско-грузинския конфликт. Сред първите задачи на Райс е да координира политиката на посланиците в региона в ситуацията след прекратяването на огъня [08STATE104547].

През ноември 2008 г., вече след избирането на Барак Обама, Марси Райс е в Брюксел, където се среща с европейски официални лица и обсъжда приоритетите в политиката на ЕС на глобално и регионално ниво [08BRUSSELS1740].

От началото на 2009 тя работи в тясно взаимодействие с Хилари Клинтън, което личи от дипломатическите доклади, подписани от Клинтън и класифицирани от Райс, и които се отнасят до важни геополитически теми и дипломатически демарши: предложението на Медведев в областта на сигурността [09STATE11363], ефектите от финансовата криза в Централна и Източна Европа [09STATE23758], преговорите по споразумението за ограничаване на ядрените оръжия СТАРТ [09STATE78776].

Марси Райс е също така начело на работната група на САЩ в преговорите с Европейския съюз по текущи (гео)политически въпроси [09STATE45229].

В наличните грами изтекли в Wikileaks липсват каквито и да е наблюдения, оценки и препоръки от Марси Райс за България.

Миналото лято прочетох няколко чудни книги, осмислянето на които ми даде страхотни идеи, после успешно реализирани. Книгата, която ще ви представя сега, съм я чел доста по-скоро, но вътре ми стана ясно защо точно тези идеи, събирани по време на почивка и в среда с много и разнообразни хора, успяха да се случат, а много други, трупани в стресова обстановка, не успяха да бъдат реализирани. "Как се раждат добрите идеи" на Стивън Джонсън дава много, ама много ключове да разберете кога, как и защо идеите ви могат да се превърнат в златна мина. Да видим...

Джонсън изследва много. Разказва за това що е креативност, какво общо с нея има средата, къде креативността може да вирее и къде - не, защо някои идеи, макар и не по-малко гениални от други, не успяват да станат мегагигауспешни, докато други, наглед прости, променят света.

Говори за това защо в космополитността на големия град с множеството му "течни мрежи" от разнообразни умове вероятността да се роди една велика идея е много по-голяма, отколкото в скучното ежедневие на малкото населено място (зависимостта може да бъде изчислена и е нещо като геометрична прогресия). Става въпрос и за нуждата от "креативната разходка", където мислите да текат в движение и да попиват всяка нишка от променящата се околна среда.

И едно от най-важните за мен неща - когато добрите идеи се раждат по странно, но щастливо стечение на обстоятелствата, наречено "серендипност" (и страхотен филм с Джон Кюсак със същото заглавие - 'Serendipity', който ме отдели от книгата за два часа) и обречено да ни разкрие велики неща, които да променят живота на планетата. Просто ей-така, по случайност, но следствие от десетки неосъществени по-рано идеи. Няма нищо лошо в това, нали?

Вижте само как завършва тази книга и ще разберете защо трябва да я прочетете цялата:

"Излез на разходка; раждай идеи, записвай си всичко, но не подреждай записките си; вярвай на интуицията си; прави генеративни грешки; намери си разнообразни хобита; ходи често по кафенетата и други течни мрежи; следвай връзките; остави другите да строят върху идеите ти; заемай, рециклирай, преоткривай. Построй обрасъл бряг."

Що се отнася до почивките за четене, в книгата си Стивън Джонсън споменава как Бил Гейтс на младини си е взимал "читателски" ваканции, посветени само на книги, които да го вдъхновяват и след което е опитвал да прави вълшебни неща с компютърния бизнес. Така че вече е ясно какво ще правим всички това лято!

Google разпространява информация за вируса DNSChanger, но някои предупреждения може да останат и след премахването на вредния софтуер. Ако напоследък сте сърфирали в мрежата, използвайки услугите на търсачката на Google, възможно е над някои резултати от търсенето да е имало ...

• Куйович даде за паспорта си 25 000 евро • Първанов най-добре обслужва интересите на партийно-политическата мафия БЛИЦ Името на Игнат Раденков е познато на всички, живели по времето на социализма. Станал Герой на социалистическия труд през 1983 година, и до днес той не спира да търси варианти за „градежа” на общото благо. Известен е и с това, че неговата строителна бригада е вдигнала голяма част от къщите в Стражица след опустошителното земетресение през 80-те, курортите „Златни пясъци” и „Дружба” и мн. др. Днес Героят опитва да гледа частния си бизнес в незавидните ...

Празничните дни някак подкарват към пътеписи, свързани и с Бълграия и с Гърция. Днес Цветан ще ни води до манастира Икосифиниса (Косиница) край Сер (Серес) в Гърция. Приятно четене:    

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/

 

„iera monitis panagias eikosifoinissis“

  Рано сутринтa потегляме по пътя Кавала-Проти-Серес. След отклонението след село Кормища поемаме нагоре по тясния асфалтов път. След много завои. И след половин час или 35 км  изниква манастира Икосифиниса. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Белокаменните му сгради, също са покрити с каменни плочи. Те са сгушени сред рядка горичка на височина 750 м в северните склонове на планината Пангеон или Кушница.

 

      През Г-образния вход, защитен от високите манастирски стени се озоваваме

 

      в широк вътрешен двор с фонтан, заобиколен от надвиснали дървета, хвърлящи дебела сянка и стопански пристройки с wc.

 

    Покланяйки се на ктиторите св.Герман и св. Дионисий, които са изобразени над втората порта, влизаме в  манастирския двор, постлан с мраморни плочи

 

Там в средата се изправя бялата

църква  „Св.Въведение Богородично”

(„naos tou isodiontis theotokou“) с часовниковата кула до нея.  

 

    Една любезна монахиня ни подава листче с кратката история на манастира на български, а друга ни пита за броя на поклониците, за да приготви гръцки(турски) кафета за нас в архондарика (гостната). Докато другите слушат историята, аз обикалям и снимам външните стенописи до входа на църквата със

св.Герман – ктитор

(основателя) на манастира  

 

          И стълбата към небето с дяволите, които ни дърпат и искат да ни отклонят от правия път към Небесното царство  

 

    Влизаме в храма, за да се поклоним и помолим пред чудотворната  икона на Богородица, да ни дари с деца или внуци. Според легенда иконата не е създадена от човешка ръка,  а вследствие на  чудо от пурпурно червена светлина т.е. Ikon finissousa-ikon finissa-ikosifinissa, т.е. пурпурно светеща икона. Тя е намерена в  Святото място на Богородица  на  няколко метра на  изток от днешните стени на манастира до старата вятърна мелница. Това е основната версия за  произхода на името на манастира.  

 

    Втората версия произтича от извора/=kotsyfi,kossyfos/, който  св.Герман е открил скрит сред храстите, днес той бе почти пресъхнал в аязмото на св.варвара което е пред стените на манастира до паркинга.   Според третата версия св.Герман Йордански е получил указание от  ангел да напусне Палестина и да се върне и основе  манастир в Македония в един оазис с 20 палми /ikosi finikes=20 палми/.   Според моята четвъртата  версия Косиница е от „костница“ в памет на загиналите тук 172 мъченици за вярата на 25 август 1507 от ръката на турския поробител.   Сред мрака в храма прозвучава на гръцки акатиста на Богородица, който нашата група поема на български. Покланяме се на изнесените многобройните свети мощи и на излизане запалваме по една  истинска свещ от пчелен восък. Пускаме в касичката по 0,5-1 евро и  си взимаме сами свещите и оставяме листчета с имената на нашите близки на латиница за литургия. Минаваме през магазинчето, откъдето си купуваме иконки по 1-5 евро за спомен, т.е. доброволно да заплатим за вкусният локум, маслените сладкиши и кафето.   Очарован съм от тактичноста на игуменката Алексия, която спести част от историята на манастира. Тя не ни показа следите в мраморния под на църквата от поразения български офицер. През 1917 година той се опитал да задигне чудотворнота икона. Тя внезапно натежала. И като не могъл да я помръдне и тя останала в манастира. Друга била съдбата на реликвария на св. Дионисий и малката икона, които били отнесени от българската армия.  

 

    А сега малко по-подробно за

историята на този първи православен манастир в Егейска Македония

Епископът на Филипи Сосон през 450 г. издига църква на 50 м източно от днешния манастир. На това място има останки от стени и кули от антична крепост. Според гърците там е било светилището на Дионисий, а не при Перперикон в Родопите, както твърди г-н Овчаров. Това всичко е съществувало, когато в 518 г. в светата земя в манастира „Продромос“ св.Герман получава видение на 30 години, че трябва да се върне в Македония и да основе „Свято място в памет на Богородица”. Средновековната история на манастира е забулена в мрак, останали са само документирани приписки от 1320 и 1325 г. Разцвета на манастира Икосифиниса започва след падането на Константинопол под турска власт в 1453. През 1472 г. От там се завръща в пенсия св. Дионисий I (константинополски патриарх между 1467-1471 и 1488-1490), който се счита за негов втори основател/ктитор/. През неговото дълго пребиваване се издигат много нови сгради и ремонтират стари. В един документ от 1507 изброява 24 свещеници, 3 дякони и 145 монаха които проповядват божието слово в Източна Македония и Тракия. След клането от 1507 манастира обезлюдява, но сградите остават.   След тази трагедия през 1510 г. патриархът получава разрешение от султана да пресели от манастира Ватопед в Света гора 10 монаха. Благодарение на техните молитви и дела, събирайки помощи в ето такава таксидиотната кутия,

 

  след 10 години броя на монасите достига 50.     Дебърският майстор Петър Филипов  създава иконостаса. Килийното училище се превръща в духовен, културен и книжовен център на гръцкото Възраждане и завера от 1821г.   Фанариотската/ гръкоманска/ пропаганда е свързана с изгарянето на славянските ръкописи в нашите църкви и манастири. Може би заради тези грехове, много беди сполетяват манастира.

• През 1829 г. земетресение разрушава главната църква.
• През 1838 г. е издигната часовниковата кула, а през 1842 г. е съградена новата главна църква, които са останали до днес в първоначалната си форма.
• През 1854 г. Пожар изпепелява западното и северно крило на манастира.
• През 1864 г. холерната епидемия покосява болшинството монаси.
• През 1917 г. манастирът се оказва на фронтовата линия на Първата световна война и е опожарен от английската артилерия.

  Предвидливо българският министър председател издава секретна заповед до Трета българска армия да съберат културните цености от застрашените райони и ги изпращат в Националния исторически музей в София. Така българските офицери запечатват в садъци 1300 книги и ръкописи и църковна утвар – като процесния кръст.

 

        След Дойранската епопея и пробива в Добро поле Трета армия остава заложник в тила на врага. Тя напада напредващата към София гръцка армия и я обкръжава. Трета армия спасява не само съкровищата на манастира, но и спасява България от гръцка окупация при подписването на Ньойския договор. В 1943 г. през втората световна война манастира отново е опожарен. Само църквата  оцелява, а скритата чудотворна икона е върната през 1946 г. . През 1965 г. започва третото възкръсване на манастира икосифиниса под ръководството на драмския владика Дионисий. По време на въстановяването той се превръща в девически манастир и днес в него има 25 монахини. След повече от 50 години престой в секретния фонд и изтичането на Ньойския договор днес можем да видим изложени спасенитете съкровища на манастира Косиница в НИМ в София.

 

  Дарохранителницата е изработена от златаря Георги, която е пазела мощите на св. Дионисий, св. Йоан Златоуст и св. Андрей Първозвани – предадени на Рилския манастир.

 

    Прави впечатление с изкусната си изработка реликварий – обкованият със злато и сребро череп на св. Дионисий i. Книжовното богатство на манастира косиница е достъпно в славяно-византийския център „Иван Дуйчев“ – София. Така за нас остава възможноста заедно да се поклоним на общите православни светини в Сер(ес) и София.   Край   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с континантална Гърция – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Не знам дали знаете, но Израел е държава без Конституция и това не е защото подобно на Великобритания историческите и културни традиции са оформили правната система правейки Основния закон излишен. Не, причината в Израел е друга. В тази страна няма консенсус по най-фундаменталния въпрос. Една голяма част от евреите подобно на мюсюлманите считат, че ролята [...]

Четвъртото поредно издание на международния фестивал за дизайн, Sofia Design Week, организиран от „Едно“ и фондация „Америка за България“, ще се проведе от 1 до 8 юни. Темата за 2012 г. е „В контекст“, a куратори на фестивала са Адриана Димитрова, Йордан Жечев, Лана Кавар и Светлана … Подобни статии:

1. Как да си активираме новия дизайн на YouTube сега
2. YouTube пусна нов дизайн

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ В България последната седмица явно се оказа подходяща за пренареждане на политическите пластове. БСП излезе от поредния си конгрес единна, но не и по-силна, традиционната десница се разпадна, след като СДС напусна Синята коалиция, а в суматохата пък ДПС заяви желание отново да управлява и прогнозира предсрочни избори през есента. Доколко сериозни и доколко илюзорни са тези процеси и резултатите от тях – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, Сергей Станишев победи Георги Първанов в лидерската битка за овладяване на БСП. Защо се смята обаче, че от това БСП не стана по-силна партия?

- Тук има важен нюанс, Фили, свързан със случилото се в левицата. Мнозина слагат знак за равенство между това, че Станишев победи като остана на председателския пост и това, че Първанов загуби, като не го замени на върха. Всъщност двете неща изобщо не са равнозначни, истината е, че Станишев победи, но Първанов не загуби.

- Да, формално е така, защото той оттегли кандидатурата си още преди гласуването, но всички са наясно, че щеше да загуби и то катастрофално. Надявам се обаче, Пламен, че зад парадоксалното ти твърдение стои нещо повече от един формален факт!

- Стои, Фили, напълно резонната според мен логика, че времето и политическата ситуация в България оттук нататък работят в полза на Първанов. Сега той трябва просто да изчака резултатите от следващите парламентарни избори, за да се върне триумфално начело на БСП. Като се оттегли от пряката надпревара за лидерския пост на последния конгрес, той всъщност индиректно заяви на съпартийците си няколко неща едновременно. Първото – няма да бъда победен в пряка битка. Второто – няма да дам повод на когото и да било да каже, че разцепвам партията. Трето – предупредих ви, че Станишев е слаб лидер и не може да победи в предстоящата сериозна предизборна война с ГЕРБ, но след като не ме чувате, изпитайте го на гърба си. Четвърто – винаги съм налице, за да ме изберете и да ви поведа към големи победи. Има и още скрити послания в този жест, Фили, но да не влизаме в подробности. Важното е да се знае, че социалистите наистина нямат особени шансове на следващите избори да спечелят нещо, което да се представи като значима победа, а всичко по-малко от значима победа ще бъде тълкувано от лобито на Първанов като значима загуба. И тъй като на Станишев това ще му е вече не помня коя поред изборна загуба, съдбата му изглежда предрешена – макар отложена във времето. Всъщност това отлагане дори е добре дошло за Първанов, защото той много добре знае, че ако сега беше оглавил БСП, също щеше да я поведе не към победа, а към загуба догодина.

- Пламен, говориш категорично за изборна загуба на левицата, но няма ли в страната да се появи лявата вълна, която според Сергей Станишев вече обхваща европейските страни. Още повече, виждаме, че в десницата пък текат центробежни процеси…..

- Левицата и десницата в България не са скачени съдове, Фили, защото между тях стои един, както изглежда, все по-голям като обем, и със сигурност – все по-аморфен като идеология политически център. Това, което виждаме да става в дясно, а именно – поредната стъпка към приключване на отдавна започналите там процеси на разпад, по никакъв начин не може да бъде от политическа полза на левицата. В най-голяма степен то може да бъде от полза за ГЕРБ. Може частично да бъде от полза и за лансираната като дясноцентристка партия на Меглена Кунева, чието създаване бе наскоро обявено. Но няма как да е от полза за левицата.

- И все пак, защо се стигна до разпадането на тъй наречената Синя коалиция, чрез която традиционните десни партии СДС и ДСБ намериха начин да си сътрудничат и на местно и на парламентарно ниво през последните години?

- Тази коалиция имаше хубаво име, но иначе беше мъртвородена, Фили. И то не толкова, защото нейната програма, нейните организационни принципи или нещо друго от политическата и фасада не беше наред. Не, тя беше мъртвородена, просто защото и двете нейни съставни партии бяха изчерпали своя политически ресурс и забравили своята мисия още преди самото и създаване. Дясното в България още от самото си зараждане…..но да оставим тази древност настрани, със сигурност поне от 2001-ва година насам имаше нужда от дълбоки генетични промени, за да се преобрази и да отговори на новите условия в новите времена. Вместо това то се захвана с обикновено клониране, което, както се знае от практиката, няма как да доведе до нещо по-съществено от репродукция на овцата Доли. И в този случай съвсем не са прави редицата наблюдатели, които сега трият смутено ръце и се питат слисано – ами какво ще стане с десницата в България по принцип. Правилният въпрос в случая е – защо вече повече от десет години, откак тази десница е мъртва, на нейно място не се появява нов десен проект? Толкова малко ли са съпротивителните и творческите сили на българското общество, толкова силни ли са все още факторите, които пречат за развитието на естествени и неконтролирани процеси в дясно…..

- Пламен, ясно е, че ако изборите са днес, десните партии СДС и ДСБ няма да бъдат представени в Парламента. Има ли шанс за една година нещата да се променят?

- Съмнявам се, Фили. Не виждам да има дори намек за нов политически проект в дясно. Ако се чува нещо от тази посока, то това са идеи как да се осъществи поредното запазване на някакви отломки, които се състоят предимно от партийни апаратчици. Както видяхме, подобни игрички, поне в България, могат да продължават прекалено дълго. А всъщност дали има време за това? Ами ако изборите, както прогнозира онзи ден лидерът на ДПС Ахмед Доган, са не през лятото на следващата година, а още през есента на тази? В идеята на Доган има много здрава политическа логика. Неговата грешка може да се окаже свързана обаче с нещо, което очевидно е трудно да се отчете – фактът, че в главата на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов здравата политическа логика не винаги изглежда като добра идея. Поне засега задочният диалог между двамата наистина прозвуча по странен и леко смущаващ мисълта начин. „Мирише ми на предсрочни избори!” – каза Доган и се аргументира защо. „На човек, който целият мирише на джибри, не може да му мирише на никакви избори” – заключи мъдро пък премиерът Борисов. Така той не само даде нов принос в българския политически фолклор, но и отхвърли идеята за предсрочни избори. Нищо не му пречи обаче като преспи няколко нощи, да промени мнението си и да я възприеме. Виждали сме да го прави това и с далеч по-сериозни неща, отколкото с някакви си избори.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Facebook купи Instagram. За $1 милиард, платени по лично нареждане на Марк Зукърбърг. Един много умен ход, с който предвидливо изпревариха конкуренцията, закупувайки най-доброто приложение за споделяне на снимки чрез мобилни устройства. Instagram има версии и за iOS, и за Android. Ето че вчера социалният … Подобни статии:

1. Twitter купува Camera+
2. Instagram вече с над 50 милиона потребители

Когато преди няколко седмици Google обявиха версия 2.0 на Google+ приложението за iOS, реакциите бяха в две посоки. Много от хората харесаха новите дрехи на Google+ за iOS. Усещането е за по-голям уют, докато разгледаш снимките на приятелите си, докато преглеждаш статиите и натискаш изнесения … Подобни статии:

1. Нова версия на Twitter за iOS и Android
2. Оправиха приложенията на Twitter за iPhone и Android

Автор: Валерия Новодворская „Во многой мудрости много печали; и кто умножает познания, умножает скорбь„. Библия, между прочим. Мировой ресурс. Трезвые и печальные немцы, французы и даже иные греки, сжав зубы, скрепя сердце, понимая, что пришло время „тощих коров“, проголосовали за правых. Половина Франции выбрала Саркози, не обещавшего ничего кроме сокращения бюджетного дефицита. А разумные греки, еще не забывшие цену своей победы в греко-персидских войнах, хотят любой ценой остаться в зоне евро, лишь бы не выставили из бизнес-класса роскошной европейской валюты обратно в эконом-класс жалкой драхмы, которую еще до появления евро вместе с лирами ...

Автор: доц. Пламен Павлов* В края на ХІХ в. в българските учебници, дори и в тези за “отделенията” (класовете на началното училище), географията на Родината е представяна не само с нейната държавна територия – в тях винаги има още раздели и уроци, озаглавени с мъчителния, но пределно точен израз “Неосвободени български земи”! Тогавашните българчета са научавали заедно с “а” и “б”, със смятането и писането, че не всички чеда на народа, към който принадлежат, са получили свобода през 1878 г. Драмата на разпокъсаното от Берлинския договор Отечество е пронизвала съзнанието на ...

От три години насам краят на учебните занятия на българските училища в Чикаго и специално на“Джон Атанасов“ идват не само с красивите дипломи – един сериозен сертификат за сериозните усилия и постижения на ученици,  учители и вечно неспокойните за успеха на децата си родители. Случва се и нещо, което надхвърля и най-оптимистичните очаквания за най-добрата училищна жътва. Не е лесно да се случва това по време на световна икономическа криза, но в Чикаго, в „Джон Атанасов, това става… През 2010 година грейна първият випуск на учениците, започнали и завършили учебния курс ...

Над Чикаго грееше свежо майско слънце, Ботаническата градина, за която смели и издържливи хора, които са я обходили цялата, казват  че е изключително красиво световно чудо, беше разцъвтяла до последно, явно  в чест на българския президент Росен Плевнелиев. Срещахме го тукашните българи   на това специално подбрано, атрактивно място, за да му хареса, след като е бил толкова дълъг път до нас.   Идеята да се срещнат  президент и българи от Чикаго на такова приказно място беше на новия млад, енергичен и незнайно по какъв късмет намерен и изпратен при нас генерален ...