Висшата избирателна комисия (ВИС) днес обяви окончателните резултати от първия тур на президентските избори. Както стана ясно още в събота, Мохамед Морси и Ахмед Шафик отиват на балотаж. По пресата и интернет пространството се заредиха анализи върху „най-печелившите” и „най-губещите” от тези резултати. За съжаление изглежда, че печелившите не са много и египетският електорат …

Continue reading »

Ако не беше глупава грешка, щеше да е сензационно да научим от проправителствен сайт, че България е била едновременно домакин на тайна среща на сирийската опозиция, но също така е била призована на тази среща да се откаже от подкрепата си за режима на Башар Асад в Дамаск. Защото това съобщи в понеделник, 28 май 2012 г. 19:41 ч. сайтът BNews:

„Сирийската опозиция на тайна среща у нас
BNews.bg

Представители на сирийската опозиция излязоха с обща декларация след тайна среща у нас, съобщи БНР.
Над 40 представители на всички сирийски опозиционни фракции поискаха България, Русия и Китай да се откажат от подкрепата за режима на Башар Асад.
Това стана на историческа среща в Правец. По-рано диломатически източници обявиха, че лидери на Сирийския национален съвет начело с неговия председател Бурхан Галиун се намират в България и провеждат тайно заседание, което не е било огласено от съображения за сигурност.

За първи път три големи делегации – на Сирийския национален съвет, Кюрдския национален съвет и Националния блок, който обединява всички племенни лидери срещу режима в Сирия, се обединиха около общ текст и призив.
Опозиционните лидери осъдиха масовите убийства в Хула, Хама и Идлиб, и призоваха ООН и международната общност „да поемат своята отговорност като незабавно се намесят в защита на мирното население и сложат край на престъпленията на режима чрез решителни и недвусмислени резолюции по глава 7″. Това е записано в общата декларация на срещата, цитирана от БНР.
Оставането на власт на сирийския режим ще доведе до невиждана ескалация в страната, поставяйки в риск и региона,
убедени са опозиционерите.
Формален домакин на срещата е бил българският външен министър Николай Младенов. Той е заявил, че срещата е целяла постигане на максимално съгласие между различните опозиционни фракции в Сирия.”.

Извън „шегата” със сбърканата новина за тайната среща в Правец, въпросът е повече от сериозен. Съдържа няколко важни компонентна, надхвърлящи рутината на всекидневната хроника от мястото на всекидневните зверства, извършвани от сирийския режим, към които светът приспивно започна да свиква с цинизма на равнодушието към „чуждото” нещастие.

Русия и Китай, за първи път от началото на кризата в Сирия от март миналата година, не блокираха ( а „само” услужливо за окървавените си сателити от сирийския режим редактираха) резолюция на съвета за сигурност на ООН, заклеймяваща „всеки, който носи оръжие” в конфликта.

Колкото и да го увърта обаче руският външен министър Сергей Лавров за пред публиката, че нямало логика сирийските правителствени сили да се злепоставят сами пред света като виновници за клането в селището Хула, провокирало резолюцията, факт е едно: монолитната и безпрекословна руска дипломатическа защита на незащитимия по елементарните критерии на човечността сирийски режим се пропука.

Ситуацията ми напомня онзи зловещ случай с артилерийския обстрел срещу един пазар в Сараево на 28, 1995 г., когато загинаха 32 и бяха ранени над 40 цивилни посред бял ден. Това беше кървавата капка, която преля чашата на търпението и направи необратима решимостта на Запада да се намеси за спиране на конфликта в бивш а Югославия. За целта беше привлечена със собствени умиротворители дори и Русия, макар тя да ги употреби през юни 1999 г. на финала при развръзката в Косово като ударен отряд със задача да провали западната стратегия срещу сръбския Асад- Свободан Милошевич.
Но да спрем с аналогиите, които няма как да копират ситуацията в контекста на сирийската криза…
Важното е са каже, че агонията на сирийския народ, подложен на военен терор в една неравна битка на танкове и оръдия срещу автомати и пистолети ( но без самолети- не смеят да литнат от страх да не бъдат засечени от средствата за наблюдение на НАТО!), предизвика най-после международна реакция, която вещае началото на края на режима в Дамаск. Без руската си патерица, той е обречен да падне на колене пред съда на историята, който и без това щеше да произнесе тежката си присъда над него, но сега вече е видно, че обратното броене на преброените дни на Башар Асад и главорезите му започна.

Share on Facebook

Преди 6 месеца Биволъ публикува част от предаването "На 4 очи" на Цветанка Ризова по Нова Телевизия, в което гостуваше премиерът Борисов. Клипът беше качен като илюстрация към статия, съдържаща транскрипция на изреченото в публичното пространство от един човек, който е на заплата при данъкоплатците.

От днес този клип не е наличен в YouTube по изрично искане на Нова ТВ, заради нарушени авторски права.

Потърсена за коментар, Цветанка Ризова каза за Биволъ, че няма нищо общо с тази инициатива на частната телевизия.

Същото предаване обаче е налично във видеоканала на потребителя gerbbgnet, който се афишира като свързан с ГЕРБ. Този потребител на YouTube е качил десетки предавания на Нова ТВ в пълен обем, но поне до момента към него не са предявени претенции.

Възможно е gerbbgnet да е урегулирал отношенията си с Нова Телевизия и да заплаща за авторските права на качените клипове.

Особеност на видеото, качено от Биволъ е, че излиза на водещи позиции в търсачките с ключови думи Борисов и Уикилийкс.

Положителният извод от тази история до момента е, че информацията в Мрежата не се губи окончателно, въпреки набезите на "правоимащите".

Бойко Борисов в предаването На 4 очи по Нова Телевизия (04/09/2011)

ЦР: В Уикилийкс излезе една новина според която Вашата позиция за ГМО е била доста лицемерна.

ББ: На кой?

ЦР: Ами не знам дали разбрахте, че са ходили Вашите министри...

ББ: Не ги чета.

ЦР: Ами добре, да ви кажа. Ваши министри.

ББ: Не ги чета.

ЦР: Ваши министри са ходили и са казали, че заради натиска на обществото няма да засяваме ГМО култури, а иначе много искаме и разчитаме на Европа да ни задължи.

ББ: Аз мисля, че...

ЦР: Кое да ни гарантира, че Вие сте искрени на тема "Околна среда"?

ББ: (мисли) Кой министър е ходил там?

ЦР: Мирослав Найденов е цитиран там.

ББ: Аз го питах, той каза, че не е ходил. И на такава тема не е говорил.

...

ББ: И за ГМО... Щото така както захванахте излиза едва ли не, че някой лицемер бил.

ЦР: Еми така излезе според Уикилийкс, че просто е било лицемерно...

ББ: Кой Уикилийкс?

ЦР: Как кой Уикилийкс? (ББ: Кой представлява, кой решава...) Този който издава... грамите... никой не ги е отрекъл досега тези грами

ББ: Да, защото никой не иска да се занимава с тях, щото като почне да ги отрича...

ЦР: Мислите, че няма да излезе едно официално съобщение, че това е лъжа? Всички си мълчат, това значи, че са истински.

ББ: Че те ако бяха, ако бяха верни, те щяха да ги публикуват от А до Я, всичките грами, а нямаше избирателно, да избират и да пускат в зависимост от това, когато и каквото им е удобно... във връзка... говоря за тези, които ги представляват за България.

ЦР: Трябва да свършваме вече.

ББ: Поинтересувал съм се и няма да ги коментирам, защото като ги коментираш ги легитимираш.

ЦР: Добре, добре...

ББ: Ето, това е голяма лъжа! Не ме интересува кой американски чиновник какво е написал...

През 2006 г. "чиновникът" Джон Байърли, заедно с представителите на FBI и CIA е написал следното за Борисов в секретна грама с най-високо ниво на класификация:

Мръсотията

13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата".

14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.

В други дипломатически доклади, подписани от Байърли и посланик Нанси Макълдауни Борисов е квалифициран като "бабаит, изтупан в Армани" и неизменно се припомня тъмното му минало.

Борисов коментира грамите с думите "Не чета Уикилийкс... Не чета жълта преса" и предизвика вълна от насмешка и саркастични коментари в най-голямата социална мрежа Facebook, след като Wikileaks публикува изказването му в официалната си страница.

"Ние също не четем корумпирани прессъобщения и таблоиди г-н Премиер"

"Уикилийкс служи на публиката, а не корумпираните официални лица"

"И Сара Пейлин не чете"

"Може би не вижда?"

"Изглежда си е заровил главата в пясъка..."

"Добре, а умее ли да чете изобщо?"

"Естествено, че няма да чете... Защо му е да чете истината от истинска нецензурирана и неконтролирана пресгрупа?"

"Значи така: щом не съм го чел, значи не е вярно"

"Щом го е направил той знае, че го е направил. За какво му е да го чете?..."

"Още един криминален тип с паднали гащи"

"Естествено, че няма да чете Wikileaks, авторът не е Карл Май"

Не липсват и забележки за корумпираните елити, за които Wikileaks разкрива истината не само в България.

Други коментари обсъждат външния вид на Борисов и облеклото на снимката от периода му като главен секретар на МВР. На нея Борисов е с черен шлифер, борсалино и затъкнат в колана пистолет.

"Изглежда като Дон"

"Най-добре облеченият премиер, който бихте пожелали да видите"

"Ако не искаш хората да те свързват с организираната престъпност не се обличай като шибан Дон"

Сотбис ще постави част от историята на Apple на сергията през следващия месец, когато ще предложи и един от само шестте работещи персонални компютри Apple-1. Аукционната къща е изчислила, че цената ще бъде до 180 000 долара. Също така в продажба ще бъде и бележка, написана от бившия директор на App...

Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия, и им казал, че иска да хапне малко. Взел си бисквита, предложил на студентите и някои от тях също хапнали бисквити. След това Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише Dog Cookies (Бисквити за кучета). Студентите били шокирани - тези, които яли бисквитите, отишли да повърнат. "Току що ви демонстрирах, че хората ядат не само храна, но и думи. И често вкусът на думите е по-силен от вкуса на храната" - казал Коржибски.

The tide is already starting to turn in some U.S. housing markets, with home prices in these 10 metro areas expected to climb anywhere between 10% and 21% by the end of next year

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 21 май

Край, от 1 юни се забранява пушенето на всички видове обществени места. Всичко Мара втасала… Да не казвам пак как продължава по пазарджишки…  

Идея за ресторантьорите как да заобиколят забраната. Макар че едва ли са опрели до нас да им даваме идеи…

Като погледне човек глобите, предвидени за пушачите, ще остане с впечатление, че това е най-голямото престъпление, че „пушачи-непушачи” е основният кливидж, както казват политолозите, в обществото ни. А не разширяващата се бездна между бедни и богати, образовани и неграмотни и т.н. Както с право коментира „Стандарт”, депутатите са изпушили. Глоба за хвърлен фас 300 лева, а за преминаване на червен светофар – 200. Щото, като хвърлиш фаса, може да извадиш на някой окото… Ако не си пращаш детето на училище те глобяват 100 лева. А, ако си го пратиш, и по пътя някой добросъвестен бакалин му продаде една-две бирички или пакет цигари, бакалинът ще отнесе същата глоба, както и пушача… Пълно лицемерие. Докато ужка се грижат за здравето ни, раздават субсидии на тютюнопроизводителите. За 2011 г. дадоха 73 млн. лева. На много хора това им бил поминъкът. Нали царят кара цялото правителство с рейс в Кърджали да учат тамошните да садят арония, к’во стана? Па като ще давате, дайте и на бабите из Петричко, дето гледат марихуана! И те затова я гледат, щото немат друг поминък!

Помните, че и акциза на цигарите пак от грижа за здравето ни го дигнаха. Днес контрабандата гони 50%, народът пуши качак с неизвестен произход и здравее, здравее…

В доклад  „Алкохолната зависимост в Европа…”, се казва, че у нас 215 000 души са алкохолици. Според нас, това е твърде занижено число, няма причина да са останали само толкова. Преди няколко години бяха над 300 хил., без да се брои „периферния електорат” от пияници – къде 800 хил.

Бившият здравен министър Гайдарски, ако и да беше от БСП, разсъждаваше по-правилно: „Ако е справедливо в кръчмите да не се пуши, то тогава е справедливо и да не се пие. Човек като се напие става по-опасен от пушача и по-вреден и за себе си, и за околните.” Отдавна е казано – пиян човек, съдран чувал. А за пушача не е казано такова нещо. И също е казано пие и бие, а не пуши и бие. И също е казано и лудият… Ама какво да се убеждаваме в очевидности.

Та от гореспоменатия доклад става ясно, че у нас нямало национална стратегия за превенция и лечение на алкохолната зависимост. То не, че се лекува де… Няма излекуван алкохолик, има само спрял да пие алкохолик.

Накрая да ви съобщя и някои резултати от вчерашните мачове. „Челси” победи „Байерн” с 5:4 след 120 мин. игра и дузпи и спечели шампионската лига. У нас червените размазаха „Литекс” с 4:1 и са на една точка от купата. Станишев спечели с 3:0 служебно поради неявяване на противника и пак ще води Старата госпожа…

Но така е във футбола, който спечели, той е по-добрият.

Вторник, 22 май

В събота, на възпоменателния митинг в Джебел, агата рекъл:”Починахме си достатъчно, налага се да управляваме. Няма как да мине без нас…” И се обявил за политически метеоролог: “Мирише на дъжд, но мирише много силно и на предсрочен парламентарен вот.”

И Бойко подпали моторетката: “Как може човек, който мирише на джибре, да му мирише на избори?”

Интересно от къде властта знае, че агата мирише на джибри? Значи властта не само слуша, властта също така души!

Първият ми рефлекс беше да видя как се чекнат вестниците на Пеевски. Най-новият член на голямото медийно семейство „Новинар” е изчистил всякакви джибри-мибри и е предал ситуацията телеграфно и евквидистантно спрямо двете велики сили. Три реда. Тоя това рече, оня така му отговори. „Монитор”, в типичния си стил „Няма дописка – няма проблем”. Вместо джибрите пуснали голяма статия за най-скъпите уискита. Предполагам, че индиректното послание е, че няма как човек, който пие Chivas Regal да мирише на джибре. Но може и да бъркам.

Бойко коментирал и конгреса на БСП. Станишев много се развил, щом успял да сготви апаратчик като Гоце. От репортажите за конгреса по телевизията премиерът видял само как “дърт другар задява млада другарка” („Дърт козел млада върба лющеше”?), половината делегати спели, а другите се разсънвали, като ходели да му гледат снимката… Изключително задълбочен политологичен анализ.

Освен това премиерът изказа съболезнованията си на г-жа Нинова, задето си счупила ръката.

Вижте ги как се гледат като котараци и кажете, че не съм прав!

Тия двамата рано или късно ще се залибят, помнете ми думата! Задяват се като пубери. Тяхна си работа. Нинова паднала в зала 1 и била откарана в травматологията на „Пирогов”. Да, бе, паднала… Бутнали са я. Тия са такива канибали, че… Човек ако сам падне, рядко си счупи ръката на три места. Бутната е и то със злоба. При падането обаче си прехапала езика, та я преместили в токсикологията с отравяне на кръвта… То хубаво, че в „Пирогов” имат серуми за всякакви змии. Изобщо голям проблем станал.

Присъединяваме се към съболезнованията на премиера и пожелаваме на г-жа Нинова да й зарасне бързо и правилно.

Но да се върнем на джибрето. „Труд” коментира: „Българската политика и пиянството вървят ръка за ръка още от времето на Ботев. Хъшовете са злоупотребявали с виното, за да изпеят бунтовните си песни.”

А, не така, колеги! “Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават.” “Всеки българин трябва да се радва, че пияните хъшове са го освободили от робството.”

Последните два цитата са от работи на седмокласници, на които през 2006 г. дадоха да размишляват по темата “Речта на Странджата… ”. Повтарям: седмокласници. А този над тях е на професионален журналист.

Пък днес на матурата по литература дали „Под игото“. Тия па! Андрей Райчев и други прогресивни мислители сто пъти казаха, че Дедо си е изживял времето. Скучен е за съвременните деца, внушавал им погрешно чувство за родината като към нещо старомодно, свързано непременно с хорото. С една дума, Дедо е нещо като фосилизиращ българската култура фактор. А колът, с който се бори Баба Илийца, вика Райчев, се превръщал в централен за нашата култура…*

Французите си учат техния Франсоа Вийон от XV в., дето ги пише едни за «кочана» си… Англичаните учат «Кентърбърийски разкази» на Джефри Чосър, писани XIV в. и на език, дето не ти е работа… Италианците си четат Бокачо, дето спрямо Дедо Вазов е направо древен. Да не говорим за Данте, дето е вечен, само щото «никой никога не го чете»… Само ние ще се правим на особени… Райчев е просто национален нихилист. Разправяше веднъж, че това, дето Крум поръчал да позлатят кратуната на Никифор и пиел вино от нея, било варварство.

Глупости на търкалета!

„След вечеря, човешки череп, пълен с вино, обикаляше от ръка на ръка. Това бе черепът на някакъв монах, чийто скелет градинарят бе открил, прекопавайки градината. Байрон поръча на един златар от Нотингам да го пригоди за чаша за вино и бе получил лъскав потир с цвета на черупката на костенурка.”

Това Байрон, Лорд Гордън Байрон. Шести лорд! Даже стихове написал за черепа:

Обичах, пиех, но умрях.

Вземи ме от земята черна,

налей! От теб не ме е страх —

нали ме е целувал червей?

Мисля, че от тоя череп Байрон черпеше Шели и жена му Мари… Значи тия най-големи поети – лорд Байрон и Пърси Биш Шели, са варвари! Така излиза…

Сряда, 23 май

На предното земетресение бях бая курназ, само се обърнах на другата страна. Ама тоя път ми се разтрепереха мартинките. Мислех да се изходирам и аз пред блока, но какъв смисъл има? Можеш ли седя цял живот пред блока? Каквото е писано. Само да съмне по-бързо…

Министър Рашидов вика: “Не е имало по-адекватни реакции на което и да е правителство в подобни ситуации. Още в първите минути след земетресението цялото правителство бе вдигнато на крак.”

Нещо повече: целият народ беше вдигнат на крак! От Петрич до Хасково народът седеше на крак и гледаше дали се клати лампата… Е, аз поне така правех…

Имало обаче и някои изключения, разбираме. Дянков не бил на крак. “Премиерът Борисов ме събуди 2-3 мин. след земетресението. Реакцията на правителството бе мигновена.” Казал това по време на първата копка на ремонта на пътя Твърдица-Елена. Щото Бойко вече не успява да копа сам… 

И най-умният си е малко прост…

Трябва да си с много висока степен на дебилитет, за да не те събуди шеста по Рихтер. Или да ти е кристално чиста съвестта и да спиш като младенец. Но случаят едва ли е такъв…

Понеже по-горе споменахме ексминистър Гайдарски. Той, ако помните, много преди Красимир Велчев поиска депутатите да минават на психотест. Та по тоя повод от ТВ7 го откопали. И го питат има ли откачалки в парламента. Следвайки класификацията на проф. Темков, Гайдарски каза, че олигофренията се подразделяла на дебили, имбецили и идиоти. Дебилите специално били тъпи, но упорити. Можели да стигнат до доцент, но не и професор. В парламента можели да стигнат до зам.-председател. За правителството не каза, но предполагам, че върхът им там е вицепремиер. Добрата новина е, че имбецили и идиоти в парламента нямало.

Премиерът дал спешно изявление: „По никакъв повод и по никакъв начин не съм се съгласявал да участвам в най-поръчковото шоу при най-поръчковия журналист.”

Не разбрах срещу кого пледира, но като слушам Бареков отзарана, не бих се учудил и премиерът да се е отвратил вече: „Категорично заявявам, че г-н Станишев има нулев шанс да надделее над Борисов и над ГЕРБ в следващите поне още пет-шест години. Нулев шанс, той просто няма шанс.”

В какво качество заявява Дудука, не е ясно. Вероятно му е поръчано да заяви.

Кореспондентът на „Стандарт” в Сливен предава, че там червените вече разговаряли само на изключени джесемета с извадени батерии. А самият кореспондент го допуснали до разговор със соцактивист след като му направили тараш, сравним с този на летище „Бен Гурион”. Кацал съм там, та сто пъти станах пишман, само дето не ти бъркат… Но чувам, че напоследък и това правели, щото имало много случаи терористите да крият там шашки с пластичен взрив. Ей, сега се сещам. Знаете ли, че великият Худини там си е криел шперца? И после спокойно се оставял да го оковат с веригите и да го пуснат във водата. Даже Волтер описва… Обаче да не се отплесваме.

Върховният касационен съд постанови окончателно, че братя Галеви трябва да платят по 2 000 лв. обезщетение, задето нарекли двама общинските съветници от „Атака” „идиоти”. Съобщавам го само да знаете тарифата, ако случайно си изпуснете нервите. То едва ли ще е случайно, де, при повсеместната идиотия у нас…

Пък най-яростният защитник на Галевите, лидерът на БСП в Дупница Станислав Павлов, го избрали в НС на БСП. Павлов, заедно с дентиста Ибришимов, се тръшкаше по телевизията колко неправилно са арестувани браточките, после събира подписка в тяхна защита, организира комитет по посрещането им… И сега член на ръководството на БСП. Браво! Сливен, не сте сами!

Затова ми прозвуча малко неуместно казаното от Румен Петков: „БСП никога не е осигурявала чадър на братя Галеви…”

Не е, бе, не, само дъждобран!

Лицемери!

Пък Татяна Дончева обяснява рахитичната опозиционност на БСП с липса на визия, липса на умения и страх. „Страх от разкрития, от компромати за част от водещите дейци на партията, особено на тези, които се намират в парламента…” А тия, дето се намират в парламента, до вчера се намираха в правителството! И Бойко и Цецко сега ги стискат за… папките.

Айде стига толкова за днес. Да дремна малко, че пак ще гледам цяла нощ клати ли се лампата…

Четвъртък, 24 май

„Удря ни 7.5 по Рихтер”, пише пачаврата на Пеевски „Всеки ден”, позовавайки се уж на таен доклад на БАН. Защо, бе?! За да кажете „Бау-у-у” на хората! Всеки що-годе интелигентен човек знае, че земетресението не може да се предскаже. Но те интелигентните не четат такива вестници… Плашат простия народ, за да си продадат пачаврата! Porca miseria! (Порка е свинкя, а мизерия си е мизерия, тъй че си го преведете както искате!)

Свинщина!

Директорът на института по геофизика Николай Милошев вика: „Не отговаря на истината информацията, че БАН предупреждава за земетресение от 7,5 степен… Това е кьорфишек.”

Да, де, ама когато човек е наплашен и кьорфишек му стига.

Да не си помислите, че ви агитирам да не четете вестници? Не, четете си, дори, ако искате, им вярвайте, не ви се бъркам…

„Половината народ носи на болка”, пише „Стандарт”. Това сочели резултатите от първото у нас изследване за хроничната болка. Боли го народът, но не търси лекар, нито болкоуспокояващи. Затова, викат докторите, 63% от пациентите у нас не изпитвали удоволствие от живота. Изглежда логично – то като те боли, какво удоволствие! Но разгледани комплексно, нещата далеч не са така прости. Учените са доказали, че ако ти е много топло и се ощипеш силно по крака, престава да ти е топло. Преставаш да мислиш за жегата, защото мислиш за болката. Да, верно, “Труд” го писа лани по Горещниците. И лично ние смятаме, че този метод помага и за други ситуации: когато ти е много студено, когато си гладен, когато ти е много тъжно, когато свършат парите… Просто човек трябва да го боли, за да не мисли за другите работи. Моите приятели пенсиите могат да потвърдят, че често болката, а не удоволствието, е последният индикатор, че си жив. Боли ме – следователно съществувам. Изчезне ли болката…

А често болката се оказва добро оправдание и за цялостен отказ от мислене. Щото не всички обичат да мислят. Не ли?

„България ще рекламира приключенски туризъм”, съобщават от МИЕТ. Партньор на страната ни в това отношение щяла да е Вива Венчърс… пардон, обърках се, Адвенчър Травъл н’ам си к’во… Вива Венчърс  беше, дето царските хора й дадоха БТК почти за без пари, уж че никой я не щял.

„Моята фирма има вековна традиция…” в приключенския туризъм. Карикатура  Михаил Вълканов.

Напразно ще се харчат пари. Ние и без това сме известни като дестинация, по която могат да ти се случат какви ли не приключения. И е смешно, дето от Асоциацията по приключенски туризъм щели да ни помагат с мрежата си от 30 000 специалисти. Ние имаме мрежа от над 7 млн. специалисти, бе алоу! Всеки българин, бил той хотелиер, ресторантьор, чейнчаджия, лодкар, мургав продавач на варена царевица… е способен да направи туризма на един чужденец приключенски. Например какво правеха братята индобългари по морето по-лани. Един издебва чужденеца и му мацва обувките с нещо гадно. След него върви ваксаджия, който го кара да се изуе, та да му ги лъсне. И верно ги лъска, ама ги връща срещу 20 лв., иначе… боси по асфалта. А беха едни жеги, асфалтът се нагряваше до 52 градуса?! И чужденците даваха по лев на градус… Такова приключение за цял живот се помни.

Та казваме, че у нас всичкият туризъм е приключенски. Затова (и чужденците, дето са ни сърбали туризма, могат да го потвърдят) словосъчетанието «приключенски туризъм» е тавтология. Само туризъм стига. Една седмица съприкосновение с образците на българския туризъм (а и неговия социален контекст) и всеки уважаващ себе си човек ще забрави завинаги пътя накъде нас.

Дето разправяше един англичанин, от една седмица, вика, съм в България и нищо ми няма… Няма ми портфейла, няма ми часовника, два зъба ми няма…

———

* Проблемът не е, че Дедо Вазов е много вехт, а че вехто се преподава. Многократно сме писали за това, но тук ще повторим под черта специално за новите ни читатели. Още през 2002 г. изтъкнахме, че „зрелостниците нямаше да се зверят на “Майце си” , ако авторът им беше представен като Рамбо Ботьов, който с отряд речни пехотинци факнал мамата на Империята на злото.”

А Вазов, нашият Шекспир? Какво запомнят децата: “Бай Марко дава сливата си да направят черешово топче.” , “Кака Гинка е една обаятелна жена защото бие мъжа си и обича Русия.”

За да има патриотична синергия, класикът трябва да се адаптира към съвременността. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок…

„По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”

Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите… Между другото, по-модерните критици смятат, че Николчо от „Маминото детенце” е първият друсащ се младеж в нашата литература…

Никъде в описанието на тлаката нема дума за  R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах…

Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! Стига, бе! Тоя е лузър, ванилен тип по условие… Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма…

А мацките? Пълна трагедия. Чонината Стайка – същински дизелогрухтер … „работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”. Минава на кълнове от люцерна и тръгва на фитнес. И тогава Боримечката ще може да каже като Ромео: „Къде се мота анорексичната ми кучка Джуул?”

„Цвета Проданова… каква е гивиндийка тя, хвърля очи на четири страни! Ама инак добро момиче.” Таз мома е готова манекенка! „Драгановата Цвета и Райка попадиина… видиш ли ги какви са белошийки, като патки? Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът…”

Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например отива при 101-та манекенка и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе! Ще кара ръчно доде е жив, пардон…

Така трябва да се подходи. Ето днес чета как преподавателят по антична литература проф. Симеон Хаджикосев преподавал Еврипид. «Обърнах внимание, вика, върху един малко познат факт – че в юношеските си години той е спортувал и се явявал в едно популярно тогава състезание по юмручен бой. Бокс. И им казвам: “Еврипид е бил античният Кубрат Пулев.”

И децата веднага получават образ. Покрай Кубрат, си представят и Андреа, днешната Еврипидица…

 To be continued next път

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура, празник, който се чества от много дълго време в нашата история. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост, като този ден не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът започва да ...

Кралят отива на зъболекар със сериозен проблем на единия си кътник. Зъболекарят обяснява: - Да-а-а, ще трябва да сменим короната. - Никога! - изкрещял кралят. Усмихни се, България! В международна спецакция бяха изловени 30 трафиканти, обявени за Крале на кокаина. Половината от тях се оказаха нашенци, което дава отговор на въпроса има ли монархията почва у нас. На друг въпрос - как се става крал в бизнеса с дрога, експерти дадоха по-изчерпателен отговор: Спират кораб за митническа проверка. Качва се митничарят и пита капитана на кораба: - Наркотици? - Да, ето, два килограма чист кокаин - отговаря капитанът и показва пакет… Митничарят (учудено): - А оръжие ? - Да - ето два калашника и един "Макаров"… Митничарят (ядосан): - Ами валута? - Разбира се - отговаря капитанът и вади куфарче, пълно с долари. Митничарят (шашнат): - И всичко това е ваше? - Не - казва капитанът - това е ваше, моето е в трюма...

Фоторепортаж на Positive Image* от сцената и зад нея Финалът на първия конкурс Мис Българка 2012 се състоя на 26 май 2012 г в Чикаго. В него участваха 16 момичета пристигнали от цяла Америка. Имената на финалистките: Адриана Тодорова (Andriana Todorova), Боряна Йорданова (Boryana Yordanova), Десислава Пенева (Desislava Peneva), Даяна Шейтанова (Dayana Sheytanova), Ива Порфилова (Iva Porfirova), Елена Коларова (Elena Kolarova), Кристина Вълкова (Kristina Valkova), Милена Черчеланова (Milena Cherchelanova), Мартина Славчева (Martina Slavcheva), Петя Дечевска (Petia Detchevska), Петя Кузманова (Petya Kuzmanova), Росица Стефанова (Rositsa Stefanova), Силвия Вълкова (Silviya Valkova), Тина ...

Николай Маринов–Малкия Маргин, е издирван от Интерпол с червена бюлетина, което означава, че е престъпник от опасна класа. Неговата снимка и кратко описание на зулумите, които са принудили международната полицейска организация да го обяви за издирване, могат да бъдат прочетени на сайта на Интерпол от всекиго по всички краища на света. Ето какво съобщават от службата: Маринов е издирван за престъпления, включващи употребата на оръжия срещу живота и здравето, както и за организирана трансгранична престъпност.  Сложните думи означават просто, че Малкия Маргин, който у нас бе окончателно оправдан за организиране на престъпна група за мокри поръчки на убития Иван Тодоров–Доктора, Никола Дамянов и о.з. генерал Любен Гоцев, е много опасен престъпник. Малкия Маргин напусна страната веднага след убийството на радиоводещия Боби Цанков на 5 януари 2010 година. Тогава полицията арестува големия брат Красимир Маринов–Големия Маргин, по обвинение, че има пръст в убийството на писателя на...

“Моите посещения са само от София на Запад. Разбирайте го както искате. Други хора ходеха в друга посока”, заяви държавният глава в Сиатъл при срещата си с българската общност там. Как да го разбираме това? Че за г-н Президентът на Република България не съществува нищо на изток и България няма да изпраща делегации в тази …

Continue reading »

За нежелаещите да прозрат значението на доминиращата над главите ни съветска символика може и да е досадно да четат още една статия по въпроса, но ако все пак го направят ще трябва да признаят основателността на въпроса: защо съседният огромен парк получава нула внимание от общината през нощта, докато монументът на окупационната червена армия МОЧА е зорко охраняван и осветяват като някаква изключителна ценност за държавата ни?

Темата за опасния нощно време централен столичен парк, без да споменават МОЧА, развиха днес в сутрешния блок на Нова телевизия. Показаха нощни кадри от Борисовата градина шест месеца след убийството на едно младо момиче- престъпление, което предизвика основателно вълнение в публичността, но не и в Софийската община по отношение на обещаните мерки за сигурност. Отговорният за тази сигурност в общината Константин Димитров от ГЕРБ, който смени на поста Иван Сотиров (от квотата на СДС) даде уникално антиинтервю за Нова телевизия, в което не можа или не пожела да отговори пряко на нито един от зададените му въпроси за броя на телевизионните камери, за липсващото осветление и за промяната на мерките за сигурност чрез патрулиране на полицаи.

По някаква любопитна случайност един от интервюираните и възмутени от убийствената тъмница в Борисовата градина гражданин даде за пример …Русия. Там парковете са осветени, каза той и постави ултиматум на българските власти да подадат оставка, ако до месец не направят така, щото и в парка да светне, като в парковете в Русия.

За съжаление снимачният екип на Нова не разходи камерата само на броени метри вдясно, където нямаше да има нужда от светкавици и фарове. Можеше съвсем наблизо да покаже, че и в София въпросът е решен по руски, но там, където й е важно на Русия. Съветският паметник се къпе щедро в светлина от ранна вечер до ранно утро, докато осеяният с бюстове на български възрожденци съседен парк, наричан при комунизма „Парк на свободата”, тъне в тъмнина покрай заливания с електрическо осветление агресивен съветски солдат, претендиращ да ни е донесъл свобода.

Освен всичко друго: колко ли струва на общинския бюджет този разход за охраняването съветското идеологическо целомъдрие? И какви още гадости трябва да се случат на големия парк, „бедния роднина” в съседство, за да получи „Борисовата градина” част от скъпото внимание, с което обгрижват натрапника с благодарствения надпис за окупирането на България?

Не става дума само за наследена практика на общинските власти да се отнасят към МОЧА с благоговение и с пренебрежение към Парка на свободата, макар да е вярно, че още по времето на кмета Софиянски Кремъл наложи тук практиката най-важният му символ в България да бъде пазен денонощно с патрулиращи полицейски автомобили ( те изчезнаха след монтирането на камерите, шпиониращи българските граждани с непочтително отношение към съветската имперска светиня).

Свидетелство за наистина специалното отношение на днешните общински управници към МОЧА е фактът, че в проекта им за конкурс за пространството около паметника самият той е обозначен като „емблематичен обект” и съответно ограден с червена линия. Тя е на практика забранителна гранична полоса за архитектите, които при това положение по условие получават предупреждение дори да не помислят да „посягат” на съветския фетиш в мислите си! Само че авторите на тази „хитра” идея са си превишили правата: никъде в никаква законова, подзаконова и т.н. уредба въпросната съветска грамада не фигурира днес като обект със статут на „емблематичен”. Освен в главите на онези, които своеволничат и много искат да услужат на увековечаването на централната лъжа в центъра на българската столица.

Share on Facebook

Покана: Летен студентски семинар "Europe & Liberty”, Банско 2012

Само да не беше планът Ран-Ът

Secret €100bn aid props up Greek banks

New Democracy in poll lead as Europe watches on

Greeks Too Western To Pull Off Baltic Rebound

Greeks embrace some new myths about life with the euro

Tourist-trapped, in the Greek bailout

A parallel currency for Greece?

Tourism income down 15%; fewer tourists

Greek sex industry battered by economic storm

Argentina’s parallel worlds

Nabucco: shrink or die

If you're looking to avoid natural disasters, you might consider moving to Estonia

Само 8,5% от жилищата у нас са застраховани срещу земетресения

A Mathematical Challenge to Obesity

Електронното преброяване в България отбелязано като добра практика

Блогът за икономика 2012

Най-големият и чувствителен радиотелескоп в света ще бъде разположен на територията на Австралия и Южноафриканската република. Това съобщиха организаторите на проекта, цитирани от Space.com. И двете държави се съревноваваха за честта да подслонят сателитните антени на инициат...

Навлизането на четците с електронно мастило отприщи вълна от хора, желаещи да четат еротична литература, които доскоро са се срамували да си купуват подобни книги. Оказва се, че една трета от устройствата за четене на книги се ползват главно за произведения, които имат разголени каки по кориците си....

След като 92ма души, сред които 33 деца загинаха в Сирия преди няколко дни, света засили критиките си към правителството в Дамаск, появиха се и заплахи за нови санкции, а започнаха да се чуват гласове и за сближаване на САЩ и Русия около евентуален “йеменски сценарий”, с който да се сложи край на гражданската война …

Continue reading »

Най-популярната социална мрежа Facebook не успя да отнеме домейна на норвежкия сайт Faceporn, който е фокусиран върху еротичните услуги. Районен съд в САЩ е отказал да даде на Facebook домейна, тъй като е преценил, че няма юрисдикция, защото социалната мрежа не е успяла д...

Йовко спомена, че би носил фланелка, с която би ентусиазирал хората да дарявят всеки ден салам за Асен Блатечки (за да ходи гладен по хладилниците на хората), ако има кой да направи дизайна, който да е под публичен лиценз.

Ето и предложенията:

1

EPS, може да бъде свален от тук.

2

Файлът, може да бъде свален от тук.

Файлoвете сa без никакви авторски права. Ползвайте ги както желаете. Благодаря на автора, пожелал анонимност.

P.S Aко се чудите за какво става дума, вижте това.

Още по темата:

1. МВР кара агитките да си кротуват.

Благой Рагин e роден е на 8 септември 1945 г., в с. Ярлово, Самоковско. Завършил е техникум по обществено хранене. Председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Благой Рагин е инициатор за създаването на първия частен хотел в България - "Ягода", в софийския квартал "Симеоново" на 2 октомври 1988 г. -Г-н Рагин, какви са очакванията за настоящия туристически сезон? -Според предварителните ни записвания, прогнози и анализи и тази година, както и миналата, ще бъде успешна. При условие, че няма проблеми от световно ниво, ако не станат катаклизми. Поне засега много добре вървят нещата на руския пазар, на английския също. Немците са с около 3 на сто повече, и ако бъдем по-активни, може и да ги увеличим. На Балканите Румъния става номер едно, втора е Гърция, трета – Сърбия, следвана от Македония. От Турция вече идват с шенгенски визи....

На 24-ти май бях в Берлин. Странно наистина. Бях поканен от българския културен институт. Но какво говоря - като някоя отломка от зрелия социализъм: „поканен от културния институт”. Човек не може да бъде поканен от институт, както не може да бъде нахранен от табуретка или ритнат от канцелария. Хората канят хората, хората ги галят по главите или им вгорчават живота. Това е добре да се знае. Бях поканен от изключително лъчезарната директорка на института Оли Груева. Приех поканата и ето, че на празника на славянската писменост и култура бях в столицата на Германия. Казах в началото „странно”, защото ми се стори странно да съм на деня на нашата писменост в столицата на германците. Защото именно германските духовници са се борили особено упорито да бъдат изгонени братята Кирил и Методий от Великоморавия, където са се опитвали да въведат своята глаголица. И благодарение на тия германски духовници учениците на двамата братя, а именно Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий са...

OpenOffice е пакет със софтуерни приложения, които са с отворен код и са алтернатива на комерсиалния Microsoft Office, който се продава от редмъндския гигант на цена, която малко хора от развиващите се държави могат да с...

Мозила разкрива нова програма, която ще учи хората на какъв принцип работи Световната мрежа. Разработчикът на Firefox обяви стартирането на проекта Mozilla Webmaker ( urlhttp://www.mozilla.org/en-US/webmaker//url ), програма, която ще включва инструменти, събития и у...

Съществува сериозен дебат за това, дали Microsoft може да се превърне в сериозен опонент на мобилната арена срещу Android и iOS, или опитите на редмъндската компания са малко закъснели и прекалено недостатъчни. Докато по интернет медиите спама относно качествата на очакваната b...

Миналия месец американското Министерство на правосъдието обвини Apple и някои от най-големите издатели в страната, че са сключили картелно споразумение, което има за цел да повиши изкуствено цената на електронните книги. Срещу замесените компании беше заведено дело, а някои от книгоизд...

Toshiba AT300 е най-новият таблет с Android 4.0 Ice Cream Sandwich, с 10.1-инчов екран, с четириядрен Tegra 3 процесор и тънко алуминиево тяло. Освен това, идва и с обещание за 10-часов живот на батерията, което си е наистина впечатляващо, но ще видим дали ще е истина. Първот...

Международна фотографска изложба, 15 фотографа от 7 града в 5 държави. 31 май 2012, откриване 17:30 в Природозащитен център НАТУРА.

Значи, моите са от типа презадоволени, до голяма степен разглезени и самодоволни деца. Имат щастливо детство, което води до израстване като щастливи, уверени и - както казват обаче - не особено амбициозни възрастни /за това съм склонна да се съглася, защото и аз самата съм такъв пример/. Убедена съм обаче, че обичта, спокойното израстване и изобщо вниманието към детето са му жизненонеобходими.

Изглежда, по някакъв начин, момчетата от дома в гр. Бойчиновци са били лишени от това, иначе нямаше да попаднат на такова място. На мен термина "поправителен дом" ми звучи като от миналата ера и си е така. Само че той съществува, днес, през 2012та. Там водят непълнолетни момчета между 14 и 18 години, и въпреки розовите краски в това описание, мястото си е затвор.

Предполагам че, освен всичко друго, много им липсва човешко внимание. Затова одкрепям  намерението на хората от ФСПВ (Фондация за социална промяна и включване) да ги посетят на първи юни, да поиграят с тях футбол и да си поговорят. Дано има нужния ефект.

Ако искате, пратете малко пари по сметката на фондацията или разпространете информацията. А ние е ясно, че ще купуваме ролери и кукли за нашите кукли...

ПП. За инициативата разбрах от статията на Жустин Томс, благодаря!

През януари тази година, хиляди уебсайтове, включително Уикипедия, изразиха бурно своето недоволство срещу законопроект влязъл в Конгреса на САЩ, който цели борба с нарушаването на авторските права. Противници на законопроектите, известни още като SOPA и PIPA, заявиха, че мерките представлява...

Актуалната пиар акция на премиера Борисов с преместването на 2605 (преброени до едно) блатни кокичета от трасето на магистрала Марица е повод да се припомни една от най-мащабните корупционни схеми на прехода със земите край къмпинг "Корал". Там също има блатни кокичета и това е доказано от експерти, но тяхното "преместване" или спирането на планираното строителство на огромен ваканционен комплекс не е в дневния ред на властта, тъй като пряко ще засегне финансовите интереси на виден гербер - кмета на Бургас Димитър Николов и окръжаващите го олигарси.

Когато осъществява гешефта през 2002 г. Николов не е в ГЕРБ, а в СДС. Пряк негов съучастник в схемата е "червеният" кмет на Царево Петко Арнаудов. Двамата се договарят общинските съветници от БСП и СДС в Царево да гласуват продажбата на 130 декара земя на първа линия до къмпинг "Корал" за 950000 долара. Купувачите обещават огромни инвестиции и инфраструктура за общината, но истинските им намерения са да препродадат земята с огромна печалба. Именно това се случва няколко години по-късно. Печалбата от препродажбата е около 40 милиона евро.

Пречка за планираната схема обаче се оказва защитената зона "Блатно кокиче". На власт тогава е НДСВ и е нужна намеса от София. Случайно или не, царистът Владимир Каролев е в борда на фабрика "Победа" заедно с Димитър Николов и другите купувачи на земята. Случайно или не, защитената зона с блатното кокиче е премахната от "жълтият" зам.-министър на екологията Николай Куюмджиев със заповед от 11 август 2003 г.

Далаверата със земите на "Корал" е може би най-подробно разнищената и най-мащабна злоупотреба с държавен ресурс по Черноморието. Тя показва недвусмислено, че политическата корупция няма цвят и идеология. Черно на бяло беше разкрит целият механизъм на престъпно осъществена приватизация на земи с огромна печалба за частни лица и политици, съответно загуби и пропуснати ползи за общината и държавата.

Съвсем предвидимо, властимащите бранят като Матросов печалбата на члена на ИС на ГЕРБ Димитър Николов и неговата компания. МОСВ отказа да възстанови защитената зона "Блатно кокиче", въпреки факта, че ценното растение е оцеляло под булдозерите и вирее там в големи количества.

МРРБ пък елегантно загуби две абсолютно сигурни дела срещу Община Царево за строителните разрешения на "Корал", защото пропусна да внесе 20 лева съдебна такса.

"Корал" обаче не е архивна история. След два отказа на бургаската прокуратура да образува досъдебно производство на виновните, досието "Корал" е под наблюдението на ВКП и разследването продължава...

Биволъ публикува отново основните материали по това разследване, обнародвано в сайта Медияпул през 2010 г.

Реквием за гергьовско кокиче

Блатното кокиче, наричано още "гергьовско", е по-високо и по-едро от обикновеното кокиче. Цветът му е във форма на камбанка и издава силен аромат. Съдържа токсичен алкалоид, чийто екстракт има приложение във фармацевтичната промишленост. Расте в засенчени места и лонгозни гори.

Блатното кокиче е включено е в Червената книга като застрашено и популацията му в диво състояние намалява. Това личи и от заповедта, с която през 2003 г тогавашният заместник-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев заличава защитената територия и природна забележителност "Блатно кокиче" край плажа "Корал" "поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му".

Решението на зам.- министъра от НДСВ е изключително изгодно за собственика на земите на първа линия до плажа, който се гласи да реализира мащабен инвестиционен проект - ваканционно селище. За целта фирмата инвеститор е придобила 130 декара общинска земя срещу 950000 долара. Скромната цена от 7 долара на квадратен метър е постигната след интензивни преговори с общинарите в Царево и обещания за разкриване на 350 работни места, дарение във фонд "Благоустройство на територията" на общината и ангажимент за неустойки от 10 000 лв. на месец, ако проектът не се реализира до 25 юли 2005 г.

Това не става в срок и съгласно договора към днешна дата община Царево има да получава от фирмата близо 1 млн. лева.

След като се сдобива с общинската земя, инвеститорът изкупува и прилежащи терени покрай плажа. В периода 2006-2007 г. земята е препродадена на свързани фирми. Последният купувач на земята е испанската енергийна компания "Ибердрола". Тя планира да построи комплекса "Корал Бийч Елит" с 2500 апартамента и афишира на сайта си инвестиция от 44.6 млн евро "за покупка на земя, инфраструктура, дизайн и одобрение на проекта, маркетингов и комуникационен план".

Строителен изпълнител е същата фирма, която е закупила земята от общината през 2002 г по 7 долара на квадратен метър.

На практика застрояването на все още девствения плаж не е започнало, въпреки обещанията то да бъде завършено през 2009 г. Прокарани са ток и вода, изкопан е и ров за бъдещата колекторно-помпена станция, който трябва да изтласка проектофекалиите от 2500 апартамента към пречиствателната станция в Лозенец. Изкопано е и ново русло за ручея, който преди е заблатявал бившата защитена територия с гергьовските кокичета.

Макар, че блатото им е пресъхнало и МОСВ ги е отписало, упоритите блатни кокичета са поникнали и тази година по Гергьовден. Белите им камбанки красят дори и грозния изоставен изкоп с неясно предназначение, който предизвестява пълното унищожаване на последния голям девствен плаж на юг от Китен.

Блатното кокиче и плажът "Корал" имат шанс да оцелеят, ако се случи чудо и МОСВ се сети да ревизира премахването на защитената зона. Ако чудото подмине това диво и красиво място, на неговите приятели им остава да цитират класика: "...нека като жабите, кога им пресъхне блатото да прокълнем..."

Предстои също да видим дали прокуратурата, която е сезирана със сигнал № 14770/09 V от 28.04.2010 ще прояви интерес към преточените в частни джобове десетки милиони от препродажба на общинска земя купена на безценица. Да изясни въпроса дали община Царево си е потърсила пропуснатите ползи от инвеститора. Да се изясни също дали премахването на защитената зона от зам-министър Куюмджиев е обосновано или е обвързано със сложните имотни маневри с общинската земя и грандиозните строителни проекти.

Отговорите на тези въпроси вече са известни на всички, които се интересуват от случая, освен на институциите, които си пасуват.

Вместо реквием за кокичето и плажа може би си струва да се разкаже подробно в отделна публикация как в отстраняването на препятствията пред развития морски туризъм в община Царево са се включили кметове и политици от всички цветове, които заедно са закопали трупа на скромното блатно кокиче през 2002-2003 г.

И днес всички заедно имат интерес аферата им с общинска земя за 45 млн евро никога да не бъде разкопана.
Заповед № РД-1030 от 11 август 2003 г. на министъра на околната среда и водите за заличаване от регистъра на защитените територии природната забележителност "Блатно кокиче" в къмпинг "Корал" в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас:

ЗАПОВЕД № РД-1030

от 11 август 2003 г.

На основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42, 
ал. 4 от Закона за защитените територии поради необратимо увреждане на 
местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му:

1. Заличавам от регистъра на защитените територии природна забележителност "Блатно кокиче в къмпинг "Корал" в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, обявена със Заповед № 4051 от 29.ХII.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда (ДВ, бр. 29 от 1974 г.) с площ от 0,5 ха и заведена в Държавния регистър на защитените територии 
под № 142.

2. Промяната да се отрази в Държавния регистър на защитените 
територии.

Зам. министър: Николай Куюмджиев

Видео материал от местността, където според ековедомството не вирее блатното кокиче

Сделката Корал - политически цинизъм и корупция

Продукти за 4 порции:
500г пилешко бон филе
500г зелен боб
2 моркова
3- 4 стръка зелен лук
1ч.ч. доматен сок
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1/2 връзка копър
1ч.ч. кашкавалени стърготини
2- 3с.л. олио

Приготяне:
Пилешкото се реже на хапки. Зеленчуците се почистват и измиват. Бобовите шушулки се режат на две. Морковите- на кръгове с къдраво ножче. Лукът- на малки колелца. В гювеч се слагат най- напред всички зеленчуци. Между тях се подреждат пилешките хапки. Поръсва се равномерно сол и червен пипер. Ястието се полива с доматен сок, мазнина и 2ч.ч. вода. Похлупва се и съдът се поставя във фурна. Пече се на умерен огън 40 минути. После се изважда съдът, отхлупва се и се поръсва с надребнен копър и кашкавалени стърготини. Съдът се връща във фурната за допичане, без похлупак. След 15 минути ястието е готово.

Понеделник сутрин дежурният по Фесбук си пуска дежурната глупост, колкото да си отчете присъствието. Честитенето на Петък не е комуникация, а просто статусен спам.

„Научих се да харесвам ракия, рецитирах „Аз съм българче“   Интервю на Мария Гинева,  е-vestnik.bg Андрю Волков е американски театрален режисьор, чиито баба и дядо са българи, емигранти отпреди век. В момента живее и работи на свободна практика в Ню Йорк, но неотдавна постави пиеса в София. Роден е в Милуоки, завършил е театрална режисура с втора специалност френски език в колежа Макалистър и е работил като театрален режисьор на свободна практика в Камерен театър Милуоки и като асоцииран артистичен директор на театралната компания Барингтън. Волкоф постави пиесата на Джон Колвенбах „Любовна песен“ ...

През последните седмици в Съединените щати се води ожесточен спор между фирмата Dish Network и няколко телевизионни компании. Причината е нова услуга на Dish на име Auto Hop, която позволява на абонатите си да гледат записани ТВ предавания като прескачат рекламите. Дали именно това е бъдещето на тел...

Миналия уикенд одобреният преди време "закон за бисквитките" на Великобритания официално влезе в сила. Този закон задължава всички оператори на уебсайтове на Острова да уведомяват интернет потребителите, ако сайтът им използва бисквитки или каквито и да е други методи за записване на данните им за с...

Технологиите и спорта си съжителстват от доста време. На пазара могат да се намерят спортни обувки с GPS и сензори или трика, които събират информация за движенията на танцьорите. Следващото попълнение към категорията интелигентни спортни стоки е интерактивната тенис ракета Babolat Play & Connect. ...

Наскоро Apple регистрираха патент за "оптичен стилус", който ще се използва от техни бъдещи устройства с тъчскрийн. Това означава, че е възможно следващите модели iPhone или iPad да поддържат такова устройство. Устройствата с iOS засега не предлагат такава функционалност. Конкурентите на Apple HTC и...

Касим Дал е специален гост на 4-тия конгрес на управляващата партия в Турция. Бившата „дясна ръка" на Ахмед Доган – Касим Дал, се намира в Истанбул по покана на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. От ДПС никой не е получил покана да участва в знаменателното събитие. Това било знак, че Ердоган има доверие на Касим Дал и вероятно ще подкрепи негова партия, която би била мост за отношенията между Анкара и София.

Показваме ви един лесен начин как да използвате повторно клечките от сладолед. Идеята е на Стефка /www.prikazno.com/. Това е...

През юли миналата година Research in Motion съкратиха 10% от работната си сила. Около 2000 служители бяха принудени да напуснат компанията в нещо, което директорите им нарекоха "наложителна стъпка към успех в дългосрочен план". Запознати твърдят, че канадската компания планира да направи същото нещо...

Днес, мили деца, ще направим една голяяяяма обиколка от Бавария, през цяла Германия и Полша с кола, Наш водач ще бъде Любо и ... помнете от мен: ако искате доволни девойки, не ги водете нито в концлагер, нито им показвайте кораби. Но, ако искате да видите света – не се съобразявайте :)

Приятно четене:

По пътя: Германия и Полша

за 11 дни и 5147 км

След дълго чакане най-после дойдоха и тазгодишните великденски празници, които в комбинация с малко отпуска дават чудесна възмойност за някое по-далечно пътуване, а в нашия случай това беше обиколка из Германия и Полша за 11 дни. Последните 14 дена преди пътуването буквално ги броих един по един. Толкова бях „мухлясал“ в София. Само дето не си ги задрасквах в календарче, както правеха войниците в казармата. И така в ранната утрин (около 4:00 ч) на 13.04 4-ма човека и верния автомобил поехме в

посока Мюнхен.

Това беше крайната точка за деня. Още на сръбската граница вкиснат та чак прокиснал митничар се опита да помрачи доброто настроение. Най-нагло се заяждаше. Говореше като неадекватен и или си беше сръбнал рано-рано, или беше абстилентен и неистово му се щеще да си сръбне. Искаше всичкия багаж навън, а подреждането му отне около 30 мин, за да се събере и кърфица нямаше къде да падне. Накрая като видя колко много чанти са го домързя да си извади ръцете от джобовете и каза: „Хаиде“ махайки с ръка. Абе пълен идиот. Нищо не провери, ама само да се заяжда. Прехода през Сърбия беше обичайния транзит, а на границата с Унгария беше същински ужас. Не бях висял толкова в задръстване на граница никога. Близо 3 часа ни отне да минем и времето бая напредна, а до Мюнхен имаше още много. Добре, че предстояха само магистрали до там.

Унгария мина бързо и дойде ред на Австрия.

В последните 2 страни правят впечатление многото вятърни генератори, които са пръснати около пътя. Вече привечер подминаваме Залцбург, който за жалост отпадна от програмата поради липса на време, но нищо за другия път. От Залцбург до Мюнхен не е много и вече се вижда края на днешния транзит. В 22:00 ч паркирах в подземния паркинг на хотела след 1447 км. Интересно, но точно в толкова бях отбелязал, че ще пристигнем. На рецепцията ни посрещна българска реч. Момче от Варна, което работи тук. Е, не е учудващо. Все пак бая сънародници работят тук.

Ден 2

Денят беше изцяло посветен на

Мюнхен и неговите забележителности

Времето беше мрачно и от време на време пръскаше, но какво да се прави. Първо отидохме до централния площад с кметството, откъдето общо взето всички тръгват. После

Английската градина,

която по време на нашия престой си беше просто един чист и приятен парк с лебеди и тучни ливадки (нямаше някакви цветни градини). Това е чудесно място за спортуване в големия град и хората активно тичаха.

След парка беше ред на

Deutsches Museum.

За мен това веше най-хубавия музей, който съм виждал някога. За тук трябва минимум половин ден, но за жалост ние имахме само 2 часа, защото затвориха. Музеят е като един малък град, разделен на отделни секции, които от своя страна са обвързани с различни сфери на науката. Има експозиции от отминали епохи до модерни двигатели, самолети и космически сувалки. Даже имаше изложена и една лунна количка. Каквото и да кажа ще е само бледо описание на това,което може да се види там. Горещо го препоръчвам и цената е нормална 8 евро като за ученици и студенти има намаление. След музея отидохме до

статуята на „The walking man“,

която е символ на просперитета. Статуята няма пол или някакви отличителни черти. Просто висока, колкото сграда бяла фигура.

Близо до нея има и някаква триумфална арка, която така и не разбрах каква е. Вечерта взехме по една немска бира и се върнахме в хотела. Странно ми беше, че не видях на нито едно място да продават вурстове и да се лее бира. Очаквах да видя това точно в Мюнхен, а и отчасти свързвам града с това. Вярно беше хладно, но също така беше вече средата на април и имаше не малко хора.

Ден 3

През този ден първо отидохме да видим

стадиона на Байерн Мюнхен – Алианц Арена

и после се отправихме в

посока Fuessen,

до който се намира прочутия баварски

замък Нойшванщайн

Времето хич не беше обещаващо. На паркинга пред замъка имаше няколко български коли. И други са се възползвали от няколкото почивни дни. Замъка действително е впечатляващ и отвътре и отвън. Само дето в по-хубаво време би изглеждал още по-добре. С тази мъгла беше някак прекалено сив, а от едната страна бяха наредили и едно скеле. Абе не беше за гледане от тази страна. Замислих се, че обвинявали краля, построил замъка за това, че е разорил държавата, построявайки това чудо на чудесата, но пък сега той пълно хазаната с милиони всяка година от туризъм. Има един мост на около 15 мин пеша, който е оснавната наблюдателница за хубава панорама към замъка и всички отиват да снимат, както направихме и ние. Казва се „Marienbruecke“. При добро желание може да се разгледа и другия замък в района, който е на съседния хълм. Името му беше нещо от рода на – Хохеншвангау. Той е по-малък от главния, но е симпатичен. Ако някой разполага с цял ден може би е по-добре да разгледа първо този и после големия замък. След замъците последва разходка из малкото спретнато

градче Фюсен

Приятно и спокойно място, което може да се опише само с една дума – идилия. Нощувката беше в един страхотен хостел – изключително чист и на много добра цена. Рецепциониста също беше голям фен. Не мога да не му направя реклама - House LA се казва. Все пак, ако някой отиде натам ще му е от полза.

Ден 4

Сутринта се събуждам и какво да видя – вали обилен сняг. Все още с премрежен поглед си мисля, че сънувам, но уви това е истината. Поглеждам през прозореца и виждам два пръста сняг върху колата. Това се казва изненада. Типично за Алпите. След бърза закуска и разриване на снега се отправяме в посока Хамбург със спирка в китното градче

Бамберг

До Хамбург през Бамберг са около 900 км, което за немските пътища си е направо нищо. Снегът спря чак на 50 км от Фюсен като премина в дъжд, който пък спря след още 200 км на север. Единственото, което знам за Бамберг е, че е бил столица на Романската империя и това е. (Авторът изглежда се заблуждава. Бамберг е временно седалище на баварското правителство, докато Мюнхен е бил превзет от т.н. Баварска съветска република след Първата световна война – бел.Ст.) Забележителното е в стария център. Стари традиционни къщурки, река със старинни мостове и може би символа на града – сградата на старото кметство, която се намира на един от мостовете над самата река.

Много е интересно. Само времето да беше малко по-топло и човек може да си прекара чудесно, разхождайки се по тесните улички и наслаждавайки се на приказната архитектура. На мен ми напомня за Брюж или Страсбург (старата част).

Извън пределите на старата част, Бамберг се оказа не много малко градче, както очаквахме. Прекарахме няколко часа в градчето и продължихме към Хамбург. Направи ми впечатление

стилът на каране на германците

Летят с 200 и кусор км/ч и то почти всички - от по-старите фиатчета до новите поршета. Който с колкото може с толкова кара, но... тук има едно голямо НО. Има ли знак, че на пътя се извършват ремонтни дейности макар и само едната лента да е затворена и да има още 2 или 3 свободни всички се нареждат в колона и си карат с 80 км/ч. Независимо дали има камион или автобус отпред, въпреки че има свободно място за изпреварване никой не го прави. Това ме озадачи. В продължение на километри си кретат най-кротко. Отстрани има информативни знаци колко остава до края на ремонта, за да знае немеца кога пак може да се изправи на педала за газта. И така въпреки липсата на ограничения на скоростта, културата е много на ниво. Освен това са отстъпчиви на пътя, за разлика от поляците, както ще стане дума по-нататък.

В

Хамбург

пристигнахме вечерта около 21:00 ч. Това е вторият по големина град в Германия след столицата, а трети е Мюнхен. Без да сме го планирали ги подкарахме в обратен ред по големина. Както пише в пътеводителя на National Geographic за Германия тук са концентрирани най-богатите германци.

Аз още с влизането в града имах чувството, че съм в друга държава. Може би в Холандия, заради многото канали, а имаше и нещо, което напомня за Скандинавия. При влизане в града се вижда пристанището и товарните докове. Всичко е толкова мащабно. Хиляди контейнери се товарят, разтоварват или чакат. За момент се усетих, че се захласнах и набързо се осъзнах, че трябва да си гледам пътя. Точно в този момент влязохме в много дълъг тунел, който минава под водата и като излезеш се озоваваш в съвсем друга част от града, където няма и помен от кораби. Хотела го намираме лесно благодарение на ГПС-а. Намира се близо до метро-станция. Има и голям магазин наблизо, а паркирането на улицата пред хотела е безплатно. Супер! Настанихме се и тръгнахме на разходка из нощен Хамбург, която не продължи дълго и се върнахме в хотела.

Ден 5

Хамбург ни очаква! Времето е обещаващо!

Най-после малко повече слънце! Хващаме железницата и за 10 мин сме в центъра. Обиколката започна от пристанището, където имаше струпване на най-различни по големина и вид кораби. Беше като музей на открито. Оттам през многобройните канали се добрахме до центъра.

Архитектурата е характерна и много различна от южна Германия. Всичко е с тухли, които създават усещане за автентичност, а многото канали напомнят за Венеция. Нашата групичка се състоеше от две момчета и две момичета. На мен и на Краси много ни хареса града, а момичетата Деси и Ирина не бяха особено очаровани.

След като пребродихме центъра решихме да се насочим към

квартал Санкт Паули със своята скандална улица на „Червените фенери“,

която е втората най-известна след тази в Амстердам. Още с влизанеро в квартала започнаха да се появяват еротични кафенета и видеотеки та дори има и музей на еротичното изкуство. Самата уличка е съвсем малка и е заградена от двете страни с метални огради, в които има пролуки,но е забранено да влизат други жени. Казаха ни, че ако някоя жена дръзне да влезе често се случвало да я полеят с вода. Та разходихме се само с Краси да видим за какво става въпрос.Като цяло имаше доста екземпляри, които направо се бяха обезобразили от операции и корекции. Вечерта се разходихме из едно студентско кварталче с идеята да ядем нещо от местната кухня, но цените някак си бяха в пъти над нашите и се отказахме. По 2 се понася, ама повече хайде няма нужда.

Ден 6

Сутринта натоварихме пак багажа и се отправихме в посока

Любек

Града е известен с производството на първокласен марципан. Рай за очите на девойките. (Очевдино, ако искате да впечатлите девойка, покажете ѝ шоколад, марципан или нещо на свещи, но не ѝ показвайте параходи или танкове. Те не ги разбират параходите и танковете ;) – бел.Ст.)

За Любек мога да кажа само хубави неща, но няма какво да се впускам в излишни описания при положение, че Гугъл знае по-добре от мен. Но за всеки, който се чуди дали да дойде тук, отговора е твърдо ДА.

На 25 км на север от града се излиза на Балтийско море. Ние го направихме, отивайки до

градчето Ниендорф

То се оказа малко курортно градче, в което се готвеха за предстоящия сезон. Тук за първи път се насладихме на чудни немски вурстове на брега на Балтийско море. Беше много приятно. Никакви хора по плажа, а само няколко заека изскачаха от близките храсти удряха по един спринт и пак се криеха. Направи ми впечатление още в Мюнхен, че зайците в Германия са като нашите улични кучета. Само не знам къде се крият в големите градове и как оцеляват. Тук да са, ще са ги изяли до крак. В Ниендорф имаше малко заливче с рибарски лодки, а архитехтурата беше скандинавска. Датската граница беше на около 160 км по суша и на много по малко по вода. За момент ми се прииска да мръднем и натам, ама ще е едно препускане и няма голям смисъл. Ако имаше цял ден на разположение да, ама нямаше. В късния следобед след приятното прекарване в Ниендорф се отправихме към

Берлин,

който беше на 200 и няколко километра от тук. В Берлин пристигнахме малко преди да се стъмни и отседнахме при приятели. Без да губим време се отправихме на нощна разходка из града.

Бранденбургската порта и Райхстага

позираха добре за нощни снимки и те станаха сполучливи. И така от мотане замалко да изпуснем последното метро. Пък и имаше ремонти, затворени участъци от железницата, но извадихме късмет и към 1:00 ч се прибрахме. В Берлин метрото е много интересно. С един билет можеш да смениш колкото си искаш влакчета, но само в едната посока. Тръгнеш ли на обратно ти трябва нов билет.

Ден 7

Сутринта тръгнахме с влака до

Потсдам

и известните градини и замъци. За наш късмет влака се развали и хубаво си почакахме докато го избутат до следващата гара и да преорганизират движението на друг коловоз. Всъщност самата преорганизация стана мигновено. Позабавихме се малко, но поне денят се очертаваше да е с чудесно време. Все още беше ранна пролет и градините не бяха в цялата си прелест, но въпреки това беше достатъчно хубаво, че да си заслужава. Като цяло мястото прилича на един огромен парк с градини и тук там някои старинни сгради, които аз лично не бих нарекъл замъци. Интересна беше китайската чайна, която беше опасана с ниска оградка и ако някой се осмелеше да се приближи и да я прескочи, веднага се включваше аларма. Добре са го измислили, защото ако всеки ходеше да пипа нямаше да е толкова лъскава. Другото интересно в Потсдам е стария център, който може да се преброди за 30 минути на връщане към гарата. Оттам с влака по обратния път се озовахме обратно в Берлин на централната гара, която беше наскоро модернизирана. Доста добре изглеждаше. И така след порция вкусни вурстове бяхме готови за

дневна разходка из Берлин

Като за начало поседнахме на ливадата пред

Райхстага,

както много други хора.

Много е приятно там. После по каналния ред отидохме и до

Бранденбургската врата,

за да я видим и по светло. Обичайните тълпи и лудница бяха налице. Оттам тръгнахме из парка, който започваше близо до ''портата'' и стигнахме до зоологическата градина, която знам, че е много хубава, но нямаше време. Оттам обратно в центъра и близо до Берлинската катедрала се отдадохме на студена немска бира на пейка до един от каналите в града.

Там това си е традиция и всичко живо пие бира като за световно. От най-засуканата мадама до най-запуснатия пияница. Всички буквално се наливат, съдейки по празните бутилки, които се търкалят наоколо и по това, което видях. След бирата се прибрахме. Берлин определено ми хареса. Видях и някакъв уют и спокойствие в града, които рядко съм усещал в други градове от ранга му. Повечето са на пръв поглед вечно забързани и дори може би враждебни, но това е въпрос на личен усет.

Ден 8

След прилично мотане и пазаруване на немски хранителни стоки и бира, потеглихме в посока Варшава. В интерес на истината попълнихме всички дупки от освободилото се пространство в багажника с немска бира за подарък и за лична консумация.

От Берлин до полската граница

е близо – около 100 км, а от там чисто нова магистрала води до

град Лодз,

който е на 80 км от столицата. Ние обаче кривнахме през едни села на път за град Волщин, за да изненадаме едни полски приятели с визитата си. Минаването през полските села си беше интересно. Приличат на българските, но нямаше никакви порутени къщи. В град Волщин освен срещата с приятели, разгледахме и жп гарата, която е една от най-старите в страната. Имаше много антични локомотиви и дори въртяща се платформа, на която да се качват локомотивите и да им се обръща посоката. Всичко беше много автентично, но времето бая напредна и беше време да продължаваме към Варшава, до която имаше още около 350 км, а часа беше вече към 20:00.

И така до град Лодз всичко е ОК, ама оттам като се почнаха едни села, едни светофари, хиляди камиони и много натоварен трафик, въпреки късния час. Направо е безумно между двата им най-големи града пътя да е такъв, но си има логично обяснение за това. Като попитах след време поляци защо е така, те казаха, че за да построят магистрала макар и за такова кратко разстояние трябва да обезщетят много хора и то с изключително големи суми. А друг е въпроса, че никой поляк не искал да си продава земята, защото от земеделие си живее доста добре. Как да ги упрекнеш хората? По късна доба – около 12:00 ч паркирах на улицата прад апартамента, който бяхме наели за вечерта. Лошото беше, че хазяина не беше тук и трябваше да го чакаме да ни даде ключа, и то стана никое време. Иначе апартамента беше супер луксозен за парите. Направо идеално място и напълно оборудван.

Ден 9

Ех, Варшава!

Откога исках да дойда тук и най-сетне се срещнахме. Първото ми впечатление е, че въпреки почивния ден задръстванията и натоварения трафик са налице и обяснение има. Полската столица е с широки булеварди, но регулацията на движението е много лоша. Светофарите са едва ли не на всеки 50 - 100 метра, което направо може да те подлуди. Не мога да разбера кой ги е мислил така. Веднага се вижда и разликата в културата на шофиране в сравнение с Германия. Тук си е разхайтена работа като у нас. Както и да е поне паркирането през уикенда в центъра е безплатно. Намерих си едно местенце, заврях се там и тръгнахме пеша да разгледаме града. Имахме среща с 2-ма полски другари при 'Двореца на културата и науката', които щяха да ни покажат потайнстите на града.

И така поведоха ни поляците из града. Като за начало спряхме на площада пред въпросния „Дворец“, за да видим купата за Европейското първенство, която беше изложена и имаше дълга опашка от хора, чакащи да се снимат с нея. На мен ми беше достатъчно само да я видя, а и нямаше защо да губим време в чакане. Хубаво е да те водят местни хора. Не гледаш постоянно в картата, а можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на града. Първо минахме покрай президентския дворец, после през централния площад, който по телевизията изглежда по-голям отколкото е в действителност.

Града е много спретнат и приветлив, особено като се „гмурнеш“ в старата част. Тук е забранено да се пие бира на публични места и полицията строго следяла за това. Странно не съм го очаквал въобще от Полша. Дръпнахме една хубава разходка из стария град от край до край.

Поляците Justina и Konrad ни поразказаха някои любопитни факти и решиха да ни запознаят и с местната кухня, което не беше никак лоша идея. Седнахме в един традиционнен ресторант точно на главния площад. Казваше се Zapieczek. Ядохме какво ли не до насита и накрая сметката излезе по около 14 евро на човек. В Германия това беше равносилно на една супа и 2 бири. Като това е в евтино заведение (сравнението е от Хамбург). След обилния обяд минахме през площада с паметника на Незнайния войн и се върнахме обратно при колата. Точно навреме, защото за 15 минути небето се стъмни и се подготви да се излее пороен дъжд, а иначе беше толкова ясно и слънчево. Казахме си „До скоро“ с Justina и Konrad, подарих им бутилка българско вино и тръгнахме в

посока Краков

Поройния дъжд се изля и междувременно започнаха да се точат обичайните села и ограничения 50-60 км/ч. И така тези 300 км ми се видяха като 500. Вечерта се настанихме в хотела, който беше на удобно място близо до центъра.

Ден 10

Краков

Аз лично бях с големи очаквания за града от разказите на хората, които за били вече там и може би затова не се впечатлих особено. Или може би вече беше налице културното пренасищане, което неизменно идва след многото посетени градове. Е, не мога да отрека, че града е наистина много хубав и има чар, но просто мен не ме впечатли много. Нашата обиколка започна от замъка Вавел, където река Висла прави остър завой. Мястото е подходящо за почивка и съзерцаване на околността.

За самия замък.....стар и автентичен отвън, а отвътре нямам представа. Пролетта беше дошла и имаше нацъфтели вишневи дръвчета, които придаваха допълнително очарование на мястото като цяло.

След замъка разбира се беше ред на разходка из стария град, който кипеше от народ като особено много хора имаше на централния площад.

Но

това, което на мен ми направи впечатление

се случи на едно по-малко площадче в центъра на няколко преки от главния. Беше неделя и за хората там това явно значеше, че е време за предаване на разни работи за рециклиране. Бяха паркирали 2 камиона. Единия за стъкло, а другия за всякакви излезли от употреба джаджи като стари клавиатури, телефони, монитори, касетофони и т. н. Но интересното беше как около 50 - 60 човека чакаха търпеливо на опашка, за да си предадат нещата. Това се казва култура и гражданско съзнание. Впечатлих се, ама се и ядосах малко, че у нас това го няма.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

След разходката из стария град решихме да отидем до град

Освиенцим, където се намира концлагера Аушвиц

От Краков до там са около 70 км и в късния следобед бяхме там. Те вече затваряха, но това се очакваше. Поогледахме отвън и видяхме, че последната група излиза, а вратата остана отворена. Е, не се знае кога пак ще можем да дойдем, така че с Краси се възползвахме и влязохме нелегално да видим поне двора. Разходихме се за 15 мин да не прекаляваме и излязохме.

Беше валяло, времето беше мрачно и това придаваше на мястото по-потискащ вид. На излизане момичетата ни гледаха неодобрително, но ... хайде сега. Отидохме и до другия лагер само на 2 км от този – Аушвиц-Биркенау.

Същата работа – тонове бодлива тел навсякъде, високи огради и т.н. На връщане спестихме една част от магистралата и минахме през няколко села. То си беше благодарение на ГПС-а де, но минавайки през такива места се добиват повече впечатления, отколкото на магистралата. Вечерта в Краков оправихме багажа и налягахме.

На следващия ден беше деня за връщане

Ден 11

Сутринта тръгнахме в 6:30 ч за България, което е 7:30 българско време. Границата със Словакия е близо до Краков. Влизайки в Словакия започнаха едни села и ограничения, както в Полша. Красиво е, защото се минава през Татрите, но е много бавно. Имаше и полицейски засади, като полицайте бяха оборудвани с радари, приличащи на телескопи. Все едно ще наблюдават Луната. Само дето трябва да почерпят малко опит от нашите как да се крият в шубраците и да изскачат изневиделица в завой с широко разперени ръце и палка в ръка, хвърляйки се безумно пред колата, без да имат капчица инстинкт за самосъхранение.

И така, бавното придвижване продължи до Будапеща, откъдето започна магистралата. Скоро след това дойде и границата със Сърбия, а после и Белград. Сърбите вече са завършили напълно магистралата до унгарската граница, което беше приятна изненада още на идване. Лееха се проливни дъждове след влизането ни в Сърбия и в Белград беше станало наводнение, което беше причина за мащабно задръстване. Е, какво да се прави проврях се оттук-оттам, с малко нарушения и много чакане излязохме от града. Минавайки покрай Ниш вече се стъмваше. На грницата за щастие не ни проверяваха обстойно и покупките останаха непокътнати.

В София стигнахме след 1151 км от Краков. Всички бяхме леко подтиснати, че пътуването свърши, но няма как. Чакаме следващото и така. Километрите всичко на всичко бяха 5147 км като всеки един от тях си заслужаваше!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Преди време ви представихме класацията на SocialNumbers за обслужване на социалните медии и по специално Facebook. Какво е положението с българските агенции за обслужване на марки във Facebook през тази седмица? Има ли разместване в класацията, какъв е броя на феновете, кои са марките които … Подобни статии:

1. Social Me е топ агенция за обслужване на социални медии според класацията на Socialnumbers
2. X-Factor първа в Класацията на Българските Фейсбук страници за месец ноември

Към списъка на доклади, съдържащи негативни оценки за медиите в България, през седмицата се добави новият доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2011.

Той следва общите изводи в предходния доклад:

• журналисти   практикуват автоцензура ;
• журналисти вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групи, за да публикуват   положителни истории за лидери и за престъпни групи или негативни истории за техни противници;
• собственици на медии принуждават журналистите да променят публикации;
• има информация за  неофициални списъци на политически партии, лица  и теми, които  получават само положително отразяване;
• медийната собственост е само частично прозрачна;
• няма  граждански мониторинг върху  субсидиране на медии със средства от държавата, особено при регионалните медии;
• Народното събрание прие изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи от една до четири години лишаване от свобода  за словото на омразата. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изрази опасения, че с измененията могат да се злоупотребява, за да се ограничава  свободата на изразяване и   основателната критика;
• печатните и електронните медии са податливи на икономическо и политическо влияние и има  съобщения за сплашване на журналисти;
• въпреки че обществените медии представят гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че  законодателството все още недостатъчно защитава независимостта на тези медии  и ги прави уязвими при натиск от правителството.

От известно време е достъпен  и докладът на БХК, в частта Свобода на изразяване и достъп до информация, за 2011 г. Според доклада

търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие.

Оценката на Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация  Конрад Аденауер:

пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт.

Към списъка на доклади, съдържащи негативни оценки за медиите в България, през седмицата се добави новият доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2011.

Той следва общите изводи в предходния доклад:

• журналисти   практикуват автоцензура ;
• журналисти вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групи, за да публикуват   положителни истории за лидери и за престъпни групи или негативни истории за техни противници;
• собственици на медии принуждават журналистите да променят публикации;
• има информация за  неофициални списъци на политически партии, лица  и теми, които  получават само положително отразяване.
• медийната собственост е само частично прозрачна;
• няма  граждански мониторинг върху  субсидиране на медии със средства от държавата, особено при регионалните медии;
• Народното събрание прие изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи от една до четири години лишаване от свобода  за словото на омразата. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изрази опасения, че с измененията могат да се злоупотребява, за да се ограничава  свободата на изразяване и   основателната критика;
• печатните и електронните медии са податливи на икономическо и политическо влияние и има  съобщения за сплашване на журналисти;
• въпреки че обществените медии представят гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че  законодателството все още недостатъчно защитава независимостта на тези медии  и ги прави уязвими при натиск от правителството.

От известно време е достъпен  и докладът на БХК, в частта Свобода на изразяване и достъп до информация, за 2011 г. Според доклада

търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие.

Оценката на Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация  Конрад Аденауер:

пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт.

Image: vice.com/bg

Събота вечер темата на bTV Репортерите бе “Индустрията с българския торент“, където главните роли изиграха актьор, режисьор, праводържател(и), представителка на някаква фондация, прокурорка и съдия.

Няма да преразказвам предаването тук, така че ви препоръчвам да го гледате, ако още не сте си направили този труд. Ако ви е допаднала стартираната наскоро от bTV кампания Fairplay, в която Асен Блатечки се разхожда по къщите на хората и им краде салама от хладилниците, то няма да останете разочаровани от замисленото като втора серия в тази поредица шоу.

Предаването е издържано в крайно едностранчивия и небалансиран стил, познат ни от дискусиите около ACTA. От него също така струи типичната за другите реторика.

То се явява нещо като

обвинителен акт

не само срещу операторите на торент сайтове, но и генерално срещу потребителите на интернет.

Защо и срещу тях ли?

Mного просто – защото ги поставя под генералното подозрение и дори ги набеждава, че крадат филми, музика, компютърни програми и дори футболни мачове. Онези пък, които решат да защитят потребителите и в тази връзка си позволят да отправят критики към другите, бързо-бързо биват обявявани за “адвокати на мафията”.

Да, така действат феновете на феърплея. Дали обаче те изобщо разбират значението на тази дума?

Според мен не и съображенията ми за това са следните:

Претендираните от Ст. Минчев загуби биват изчислявани по нереалистичната формула даунлод на филм = директна (!) загуба от (i) един неплатен кинобилет или (ii) незакупено DVD.

Дори тази сметка да се уповава на замисления като абсолютно изключение от общото правило чл. 94 ал. 1 т. 2 от ЗАПСП, където действително се споменават

цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри

то нещата далеч не свършват дотук, защото

При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Последното, разбира се, предпоставя – наред с всичко останало – и завеждането на съдебен иск, а това е нещо, от което правоносителите незнайно защо се свенят. Те предпочитат това вместо тях да свърши прокуратурата, която да повдигне обвинение, към което те да се установят като граждански ищци. Същото в предаването се потвърждава от носителя на орден Стара планина” Валентин Михов, който се аргументира с това, че не му се занимава с процеси, които траели години.

Най-късно тук започва да прозира, че истинската цел на тази телевизионна изява е да подсигури достатъчно добра PR смазка при обсъждането на направените наскоро от правоносителските организации предложения за промени в Наказателния Кодекс.

Защото ако те бъдат приети, на прокуратурата или съдилищата ще бъде много по-трудно да определят нарушенията срещу авторски (и сродни) права като маловажни и да препращат пострадалите правоносители към общия ред на ЗАПСП. С други думи, проблемите на Валентин Михов ще се решат.

Това, господа, не е феърплей.

Защото ако целта ви бе наистина да установите и поддържате някаква честна игра, то вие трябваше отдавна да сте реализирали легални платформи за достъп до съдържание. Платформи, които максимално да отговорят на пазарното търсене.

Ако не сте чували от първо лице какво търсят потребителите, нека ви го кажа аз: бърз, лесен, удобен и изгоден достъп до съдържание.

От вашия провал да адресирате потребителското търсене се възползваха операторите на торент сайтовете.
Това учудва ли ви? Защото мен не.

Така че, господа правоносители, ако искате да се тупате в гърдите с феърплей, то недейте да плашите потребителите, а побързайте да запълните съществуващата пазарна празнота.

Всичко останало е само мимикрия и опит да запазите старите и неработещи в ерата на Google бизнес модели с помощта на вече описани от Оруел методи.

Защото тези опити се толкова супер-хипер-мега out, колкото и краденето на салам от чужди хладилници.

P.S. Вижте и статията Ер-малките на Йовко .

Линк към предаването във VBOX7.

No related posts.

Apple доминира в сферата на мобилните технологии с 22,5% пазарен дял. Компанията е продала повече от 17.2 милиона мобилни компютри през първото тримесечие на 2012 г., според доклад на NPD DisplaySearch.

Живеем в социален интернет. Там обикновено следваме хора, с които ни е интересно да общуваме, да разменяме линкове и снимки, блог публикации и видеоклипчета. Сега си представете, че не ви се налага да следвате различни хора, а дадете предимство на интересите си в определена посока. … Подобни статии:

1. Добри новини за потребителите на Android – идва Instagram
2. Instagram вече с над 50 милиона потребители

Даже напротив, останалите служители били убедени, че той работи в компанията.

С новата функционалност демо версии на игрите ще могат да се стартират директно от публикация в секцията с новините, без да се налага инсталиране на приложение.

Популярната концепция за визуално споделяне на информация на Pinterest намира най-различни приложения. Преди няколко дни създателят на социалния стартъп за съвместна подготовка на ученици с онлайн тестове Grockit, Фарб Ниви, обяви своя нов социален сайт, наречен Learnist. Learnist надгражда опита на Grockit в онлайн обучението … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Топ 250 интернет търговци на дребно в социалните медии [Инфографика]