Тъмната страна на осветения съветски паметник

За нежелаещите да прозрат значението на доминиращата над главите ни съветска символика може и да е досадно да четат още една статия по въпроса, но ако все пак го направят ще трябва да признаят основателността на въпроса: защо съседният огромен парк получава нула внимание от общината през нощта, докато монументът на окупационната червена армия МОЧА е зорко охраняван и осветяват като някаква изключителна ценност за държавата ни?

Темата за опасния нощно време централен столичен парк, без да споменават МОЧА, развиха днес в сутрешния блок на Нова телевизия. Показаха нощни кадри от Борисовата градина шест месеца след убийството на едно младо момиче- престъпление, което предизвика основателно вълнение в публичността, но не и в Софийската община по отношение на обещаните мерки за сигурност. Отговорният за тази сигурност в общината Константин Димитров от ГЕРБ, който смени на поста Иван Сотиров (от квотата на СДС) даде уникално антиинтервю за Нова телевизия, в което не можа или не пожела да отговори пряко на нито един от зададените му въпроси за броя на телевизионните камери, за липсващото осветление и за промяната на мерките за сигурност чрез патрулиране на полицаи.

По някаква любопитна случайност един от интервюираните и възмутени от убийствената тъмница в Борисовата градина гражданин даде за пример …Русия. Там парковете са осветени, каза той и постави ултиматум на българските власти да подадат оставка, ако до месец не направят така, щото и в парка да светне, като в парковете в Русия.

За съжаление снимачният екип на Нова не разходи камерата само на броени метри вдясно, където нямаше да има нужда от светкавици и фарове. Можеше съвсем наблизо да покаже, че и в София въпросът е решен по руски, но там, където й е важно на Русия. Съветският паметник се къпе щедро в светлина от ранна вечер до ранно утро, докато осеяният с бюстове на български възрожденци съседен парк, наричан при комунизма „Парк на свободата”, тъне в тъмнина покрай заливания с електрическо осветление агресивен съветски солдат, претендиращ да ни е донесъл свобода.

Освен всичко друго: колко ли струва на общинския бюджет този разход за охраняването съветското идеологическо целомъдрие? И какви още гадости трябва да се случат на големия парк, „бедния роднина” в съседство, за да получи „Борисовата градина” част от скъпото внимание, с което обгрижват натрапника с благодарствения надпис за окупирането на България?

Не става дума само за наследена практика на общинските власти да се отнасят към МОЧА с благоговение и с пренебрежение към Парка на свободата, макар да е вярно, че още по времето на кмета Софиянски Кремъл наложи тук практиката най-важният му символ в България да бъде пазен денонощно с патрулиращи полицейски автомобили ( те изчезнаха след монтирането на камерите, шпиониращи българските граждани с непочтително отношение към съветската имперска светиня).

Свидетелство за наистина специалното отношение на днешните общински управници към МОЧА е фактът, че в проекта им за конкурс за пространството около паметника самият той е обозначен като „емблематичен обект” и съответно ограден с червена линия. Тя е на практика забранителна гранична полоса за архитектите, които при това положение по условие получават предупреждение дори да не помислят да „посягат” на съветския фетиш в мислите си! Само че авторите на тази „хитра” идея са си превишили правата: никъде в никаква законова, подзаконова и т.н. уредба въпросната съветска грамада не фигурира днес като обект със статут на „емблематичен”. Освен в главите на онези, които своеволничат и много искат да услужат на увековечаването на централната лъжа в центъра на българската столица.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: