Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Yemen Times съобщава за йеменски граждани, които са били отвличани и измъчвани от правителствени сили, защото са изразили своето мнение или са подкрепили революцията от нейното начало. Маруан Ал-Даусари, изпълнителен директор на йеменската НПО “Организация за равенство” изчислява, че има около 3 000 политически затворници. Ал-Даусари твърди също, че много опозиционни активисти са били задържани …
Израелски сили и заселници са нахлули в село северозападно от Йерусалим, унижавайки неговите жители. Жителите на Ал-Наби Самуил са работили на полето, когато израелските сили, придружени от заселиници пристигнали и поискали да видят личните им карти., съобщава пред новинарска агенция Маан, местният управител Мохамед Тари. Израелските офицери наредили на младите мъже от селото да запеят …
Хрумна ми изведнъж. Докато забързано разпределях направения пазар за вечерята, която очевидно щеше да закъснее, изневиделица ми се привидя това. Не стига, че пак щяхме да вечеряме в късен час, ами и десерт реших да направя. Не можех да почакам до следващия удобен момент, струваше ми се, че ако не го направя сега, никога нямаше да го направя. Забързах още повече, но първото нещо, което трябваше да подготвя беше да накисна тапиоката във вода. В повечето рецепти за тапиока, които съм преглеждала, тя трябваше да престои кротко в студена вода за една нощ. Да бе! Нямам толкова време сега.
Накиснах тапиоката и се съсредоточих върху приготвянето на вечерята. От време на време поглеждах белите зрънца и всеки път установявах, че неимоверно бързо набъбват, раздуват се и поемат водата като суха гъба. Вече приключила с основните приготовления на единствената пълноценна храна за деня, се опитах по-старателно да помисля върху бъдещия десерт като умишлено избягвах да поглеждам бурканчета и кутийки съдържащи „странни“ подправки и добавки. Прецених, че искам нещо семпло, колкото семпла ми изглеждаше и тапоката в този момент. Но тя няма вкус! Нито мирис, нито нещо което да я отличи. Малкото количество „Гайо“ шоколад бе достатъчно да придаде изискан вкус на иначе невзрачната тапиока. Но ми трябваше повече сладост. И по-плътен вкус. Смесих два вида захар. Произведението беше готово, но все още недостатъчно завършено за моментното ми настроение. В мисли какво да сторя почти бях забравила, че трябва да наглеждам вечерята във фурната.
Започнах да ровичкам в долапа с надежда да открия нещо интересно, може би напазарувано внезапно в някой от моите вдъхновени изблици, а после забравено и чакащо момент като този. Ами не виждам нищо, чак пък толкова интересно. Но нали не трябваше да се превъзнасям сега! “ Семпло, колкото тапиоката!“ – заповтарях си наум продължавайки да обмислям варианти. Ръцете ми затършуваха още по-чевръсто докато не видях един бял плик, в който по скорошен спомен, май бях купила бланширани бадеми. За какво ли са ми трябвали? Вече не помня. Идеите минават през главата ми толкова бързо, колкото и бързо дават превес на други. Май трябва да започна да си записвам. Дали ще има ефект? Пробвала съм. Все още откривам някакви записки по тетрадките си с неизвестно откъде избликнали идеи. И разбира се – неосъществени. Време ми трябва за това. Време и средства.
Опитвайки се да не размишлявам върху това, изсипах шепа от бадемите в блендера и завъртях копчето на максимална скорост. Шумът, който се вдигна бе в състояние да заглуши всяка мисъл. Можеше да повъртя още малко ядките с надеждата да изхвърля от главата си мисълта за всяка една пропусната кулинарна възможност, но добре че съумих да спра навреме, докато бадемите не бяха заприличали на паста. Изсипах цялото съдържание от купата в шоколадовата тапиока, разбърках и опитах. Ммм, така е по-добре.
Вечерята трябваше вече да е готова, така че бързо нахлузих ръкохватките върху ръцете ми и извадих тавата от фурната. Облаци от пара изпълниха кухнята и замъглиха прозорците. Още по-добре. Да не виждам мрачното и студено време в края на май. Обещах си, да не мисля за времето. Само се разтройвам.
Времето в мен беше съвсем друго. Топло и свежо, уханно. Присетих се, че имам няколко ягоди в чекмеджето на хладилника. На шоколада ще му хареса. В съзнанието ми изникна една ярко червена картина. Бях я видяла в една от любимите ми кулинарни книги. Рецептата е за плодов кулис. Какво е плодов кулис ли? Пасирани пресни плодове с добавка на захар ако е необходимо и понякога лимонов сок. Свиквай с термините. Лесно и практично е. Какъвто е и плодовият кулис като добавка за много десерти. Единственото условие е да се приготвя на момента или няколко часа предварително. Само това.
Отправих се към хладилника и започнах да ровичкам и там. Ягоди, ягоди.. къде сте? Малък стрък джоджен стърчеше на повърхността. Под него връзка репички ми напомниха, че може да направя и салата към вечерята. Натъквам се на плик с два лайма, а някъде до него – а, ето ги ягодите!
Сега вече десертът е завършен. И пак си остана семпъл. Семпъл като усилие. Но достатъчно вкусен, свеж и уханен, за да се усети тапиоката в него. О, да! Да отрази времето в мен.
Посочените количества са за 8-10 порции.
За шоколадовата тапиока с бадеми:
Тапиоката се накисва в студена вода за минимум два часа. Отцежда се хубаво.
Млякото и двата вида захар се смесват в тенджера и се загряват докато захарта се разтопи и сместа заври. Когато заври в нея се изсипва тапоката и се разбърква няколко минути докато се сгъсти. Отстранява се огъня.
В сместа се добавя шоколада и се разбърква докато се разтопи. Накрая се добавят ваниловата есенция и бадемите. Кремът се разбърква хубаво и докато е топъл се разпределя в 8-10 десертни купички.
За ягодовия кулис с лайм
Ягодите се измиват добре, подсушават се и се почистват от дръжките. Изсипват се в блендер заедно със захарта, сокът и кората от лайм. Пюрират се. Сместа се прехвърля в подходяща кутия и се охлажда в хладилник.
Преди сервиране шоколадовата тапиока се гарнира с ягодовия кулис.
Шоколадова тапиока с бадеми и ягодов кулис с лайм е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
Според канадско издание, акциите на производителят на BlackBerry Research In Motion (RIM) продължават да се смъкват, като само за вчера (вторник) номинала им е паднал с цели 7% след като инвеститори реагираха остро на плановете на компанията да направят огромни съкращения на персонала и о...
Всеки лишаващ се от сън родител ще ви каже, че нищо не може да се сравни с радостта от това да види своя потомък как спи в сигурна среда - най-малкото защото това означава, че ще може да си отпочине за малко. Продукти с подобно предназначение има достатъчно. Те ви обещават какви ли не чудеса,...
Тризначките Вяра, Надежда и Любов спечелили голяма сума пари от тотото и решили да отидат на врачка да им предскаже какво да правят с тях и какво им предстои в живота. Врачката им казва: - Само хубави неща ще ви се случват, дълго ще живеете, ще обикаляте света и на воля ще си харчите парите. Дори виждам, че Вяра и Любов ще изкарат до деветдесет и девет години, а Надежда до сто. - Ама как така ние двете само до 99, а Надежда до 100? - Еми така. Надеждата винаги умира последна. Усмихни се, България, най-големата надежда на българите - да бъдем приети в еврозоната, остана попарена. Европейската централна банка съобщи, че България все още не е готова за еврозоната, защото не отговаря на всички необходими икономически и юридически критерии. Предвид последните събития в Гърция обаче това не би трябвало да е толкова лоша новина, защото въвеждането на еврото от някоя държава не е гаранция за продължителния му живот.
Днес по-рано през деня стана ясно, че генералният консул на Сирия в Калифорния е подал оставка. Хазем Шехаби е заявил, че не може да бъде повече свидетел на варварски престъпления. В разговор с журналисти от NPR той допълва, че клането в Хула е повратна точка. Калифорния е едно от местата в САЩ, където има голяма …
По информация от българското Външно министерство, което се позовава на британската полиция, българинът Пламен Петков е спасил 5-годишното момиченце от удавяне на плажа в Западен Уитеринг, Южна Англия, известен със силните си течения. Инцидентът се е случил на 26 май.
Тук-Там е общност, сдружение, инициатива или какъвто термин ви е присърце, което свързва българи с опит в чужбина. Основано през пролетта на 2008 г., сдружението и до днес създава социална среда на завърналите се в родната страна.
Малък коментар относно последните дипломатически реакции относно ситуацията в Сирия. Както научихте, САЩ, Канада, Австралия и няколко европейски държави, включително България, поискаха сирийските дипломатически представители да напуснат. Дали София избърза? Това е въпрос, който трябва да си зададем поради няколко причини. САЩ и останалите страни, поискали посланиците на Сирия да напуснат тяхната територия са държави …
I am so excited to invite you once again to hear my duo with cellist Ian Maksin! After two completely sold out nights last month Chopin Theatre has invited our production Tango Obsession for three more performances over the weekend. We will perform music by Piazzolla, Ravel, Ginastera and make the world premiere of a new piece by Chicago based composer Ilya Levinson. Together with us on stage are Jorge Niedas and his dancers from Tango 21 Dance Company.
Създателят на WikiLeaks загуби обжалването на своята екстрадиция в Швеция пред Върховния съд на Великобритания. Джулиан Асанж е желан от скандинавската държава, за да бъде съден по обвинение в изнасилване на местна сътрудничка в проекта за разкриване на скандални д...
Ако разполагахме със същите US права за достъп до оръжие и използването му срещу непоканени навлеци в частната ни собственост, въобще нямаше да обръщаме внимание на някакво си земетресение, макар и с висока степен. Много повече поражения щяха да ни причинят бомбардировките на НАТО, понеже броят на пострадалите битови крадци от ромски произход щеше да се изравни с този на пострадали от циганите селски старци само за няколко месеца. Което непременно щеше да ни докара обвинения за нарушаване на човешките права, изпадане в немилост пред важните световни организации, оставане извън противоракетния щит и изтегляне на чуждите посланици. А накрая The President of the United States щеше да съобщи по радиото – Подписах заповед, след 5 минути започваме с бомбите*. Всичко това е прекалено преувеличено, но не толкова, колкото последния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека. Циганите ни били маргинализирани, били дискриминирани и затова не ги наемали на работа – само 13...
Двама ентусиасти издадоха особен речник, който съдържа 21 хиляди думи. Те обаче не са дефинирани по стандартния начин, а само чрез картинките, които предлага търсачката Google при заявка за информация по въпросните думи, съобщи Gizmodo. За да съберат информацията, нужна за речника, ...
По-рано през тази седмица стана ясно, че по света се вихри опасният троянски кон Flame, който е изключително добре разработен и служи за кражба на информация от компютрите на нищо неподозиращи потребители. Сега ирански експерти съобщиха, че са успели да разработят защита, която пази от вредон...
Според различни анонимни източници, цитирани от Tech Crunch, най-популярната социална мрежа Facebook е сключила сделка за придобиването на сайта Face.com. Сумата е около 100 милиона долара. Към момента и двете страни отказват да коментират въпроса за сделката между тях. Изпъл...
Единствената причина да не реагирам днес на видяното и чутото тази сутрин невиждано и нечувано ( наистина!) по своята категорична яснота поръчково поведение на един телевизионен водещ е невъзможността да го направя без да споменавам (пак) името му. Махнах с ръка и се въздържах с убеждението, че зрителите все пак нямат нужда от моя коментар, за да „прозрат” прозрачното: МВР, министър Цветанов и дясната му ръка Флоров си имат телевизионен адвокат, който дори не се и опитва да скрие това, а го прави императивно, заповеднически, със самочувствие от позиция на силата, която стои зад поръчката. Такъв яростен тон при прекъсване на събеседник, кривнал от желаната от собственика на студиото „права линия”, не съм чувал никога- при това без никакъв свян в прокламирането на „единствената” истина, удобна на властта!
Други обаче не са се стърпели и са реагирали. Препечатвам кратката интернет реплика на Заратустра за читателите, които не са имали съмнителното удоволствие да се насладят на зрелището как един официално дефилиращ като журналист защитник на управлаващите затваря усти на събеседници и раздава присъди не само от името на българския, но и на италианския съд.
„Бареков брани с всичка сила шефът на ГДБОП Флоров
Сряда, 30 Май 2012 11:54
Автор: Заратустра
В предаването „Гореща точка” бившият шеф на ГДБОП Тихомир Стойчев извади една мъничка част от задкулисната дейност на Станимир Флоров, която е известна не само на родните спецслужби. Стойчев директно посочи, че Флоров тропал информация на обявени за издирванe. Бареков като ужилен подскочи, че някой може да си позволи да атакува вождовете Цветан Цветанов и Станимир Флоров, и моментално набута в темата любимата си дъвка – Алексей Петров – Трактора.
Ето и част от „фундаменталния” разговор, в който Бареков показа, че за вярната му служба на Цветанов и Флоров бронебройни патрони няма открити:
„Тихомир Стойчев: …Извинявайте говорим за ГДБОП сега, Флоров, Флоров беше назначен при предишното правителство от Миши Михов, не знам по какви критерии.
Водещ: Да, да ама нищо, сега се случиха нещата.
Тихомир Стойчев: Флоров предаваше колегите си, които му даваха информация отвън. Лично аз го заведох да му покажа къде е едно укриващо се лице, което между впрочем и сега е издирвано и се свързва също с Дупница.
Водещ: Да.
Тихомир Стойчев: Имахме подозрения, че прави най-различни неща, същевременно беше обявен за издирване.
Водещ: И какво стана?
Тихомир Стойчев: На другия ден същото лице ми се обади, аз съм завел само Флоров и един друг колега, който няма как да ме предаде, беше под мой контрол изцяло. На другия ден това лице ми се обади по телефона да ми каже: „Господин Стойчев, защо правите така, моя баща е ваш бивш колега?”
Водещ: Това, което казвате звучи като клюка на фона на това, …
Тихомир Стойчев: Не, не е клюка, защо моля ви се.
Водещ: … което Флоров свърши. Флоров сега по времето на това правителство удари организираната престъпност до крак, няма. Вие по ваше време, когато БСП управляваше, бандитите управляваха страната, дърпаха ви конците Алексей Петров-Трактора и Брендо и вие сега хвърляте вината върху тези, които ви удариха.
Тихомир Стойчев: На кого е дърпал конците, не разбрах?
Водещ: На Тройната коалиция, как на кой. 2008 година Алексей Петров управляваше държавата през ДАНС, вие къде живеете, събудете се.
Тихомир Стойчев: Затова е удобно предложението, което отправя към вас господин Цветанов и подобни нему, дайте да не персонифицираме. Персонифицирайте
Водещ: Ето персонифицирам.
Тихомир Стойчев: На Сергей ли дърпа конците, на Цвятко ли, на мен ли, на Червеняков или на Мишо Миков?
Водещ: Как, то не персонално ги дърпаше, на всички ви ги дърпаше конците Алексей Петров-Тракторът. И по някакъв начин този човек държеше в зависимост половината политически елит, да не кажа целия, на страната. Това, очевидно, да не говорим за журналисти и така нататък.”
Междувременно Бареков осъди набързо и Брендо като обяви, че в Италия щели да го осъдят на 100 години затвор. Нищо, че Брендо изобщо още не е в Италия и още не стигнал до дело там. Очаквахме водещият да произнесе 300 години и за Гриша Ганчев, както и 500 години за Трактора, но улисан да прилича на патрона си Борисов, показвайки се небръснат на няколко дни, Бареков пропусна математиката и я остави за следващи изяви.
източник:afera.bg”
На желаещите да внушат, е че защитавам червения събеседник Стойчев или ( разбира се!) Трактора, държа да отговоря в аванс: защитавам остатъците от смачканото от Бареков и началниците му реноме на окаяната българска журналистика, която е превърната в метреса, подгонена от нагона на печалбарството и в това разгонено състояние вече напълно е загубила чувството за срам в разголването си от екрана посред бял ден.
Ето защо предлагам предаването му да се казва вече не „Гореща точка”, а „Червена точка”, каквато би трябвало да слагат на екрана, колчем потече телевизионната порнография от екрана на проправитествената ТВ 7.
Специалистите по клинична психология се оказват най-подготвени да приемат болни в своите лечебни заведения. Тази свежа и оптимистична новина дойде от НСИ, според чиито данни центровете за психично здраве в страната разполагат с най-много легла в сравнение с останалите специализирани болници. Или иначе казано, психиатриите ни се оказват готови за най-много пациенти. Въпросните центрове за психично здраве в България са общо 12 и разполагат с повече от 1300 легла, докато онкологичните са 7 и имат на разположени със 150 легла по-малко. За останалите лечебни заведения не си струва дори да се говори, за тях и без статистика е ясно, че въпросът с легловата база е плачевен. Това може да го каже всеки пациент, имал лошия късмет той или негов близък да се разболее по-сериозно и да му се наложи да влезе в болница. Според данните на Евростат към 2009 г. на 10 000 души у нас се падали само 550.9 места, и в това отношение (както и в много други), сме изоставали от куп страни в ЕС. Както...
Уязвимост в операционните системи от линията Windows позволява да се заобиколи входният екран, при който обичайно се изисква въвеждането на име и парола. За проблема се знае от известно време и той засяга най-новите версии на продукта за настолни компютри на Microsoft, предаде Neowi...
Една от най-дългоочакваните услуги, които Google се канеха да пуснат на Google+ потребителите, вече стана реалност. Става въпрос, разбира се, за Google+ Local, или аналогията на foursquare. Услугата Google+ Local е активна за всички потребители на социалната мрежа Google+, а също така и за мобилните устройства, … Подобни статии:
Днес стана известно, че тайландски съд е осъдил собственичката на уебсайта Prachatai Чиранук Премчайпорн на лишаване от свобода заради коментари, оставени в ресурса от негови потребители. Съдът счел, че Премчайпорн не е премахнала достатъчно операти...
…Now He Sits On Top Of The World! Милен Радев Съобщи се, че нощес на 89 години е починал големият сляп музикант от Северна Каролина Док Уотсън. Без да е шумен автор на големи хитове, скромен, талантлив и човечен, Док Уотсън стана още приживе легенда в американската музика. Виртуозен майстор на банджото, китарист и вокалист [...]
Вече сме под чадъра на противоракетната отбрана, ала сме с пръст в уста за големите пари, които отидоха у румънците. Милиони долари ще харчат САЩ годишно за наем и поддръжка на базата с ракети изтребители, която (както каза по телевизията президентът на Румъния Бъсеску) ще се изгради в Девеселу, северно от Дунава, някъде между нашите Оряхово и Никопол. Чисти пари и услуги са това. Срещу никакви инвестиции или разходи за страната домакин. А можеше ли тази база да е у нас? Не само можеше, ами стопроцентово щеше да е, стига тристранната коалиция, доминирана от БСП да си беше мръднала пръста. Тя обаче не само не го мръдна, ами и подкокороса „гражданското общество”, в лицето на тумба стринки от Сарафово, да се разкрещят, че не искаме един ден някой да ни бомбардира. Кой някой? Не се разбра. Но нали трябваше да се дигне достатъчен джангър, пък правителството да си трае!!! Ето ни, вижте ни, населението не иска бази, не можем да вървим против волята на народа. И тъй като при лудото...
Докато България отбелязваше своя празник на писмеността и културата, между 25-ти и 27-ти май 2012 в Мадрид се състоя поредния Конгрес на семействата VI, който събра хиляди учени, граждански активисти, парламентаристи, лекари и др. от 60 нации, за да защитят брака и семейството като основна единица на обществото.
Синоптикът Анастасия Кирилова е родена в София през 1974 година. Висшето си образование получава в СУ „Св. Климент Охридски” във Физическия факултет. Там специализира и метеорология. Завършва през 2001 година, дипломира се като магистър по физика. Същата година започва работа в Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ към БАН, където работи и до сега. - Госпожо Кирилова, преди колко години е имало толкова студена зима, като тази, която отмина и толкова дъждовна и студена пролет? - Най-студената зима е била през 1929 година. Също доста студена е била и зимата на 1954 година. Отделно от това по месеци мога да кажа че през 1942, 1985 и 2003 година месец февруари е бил изключително студен. Месец януари пък е бил много студен през 1963, 1980, 2000 и 2008 година. За дъждовна и студена пролет мога да кажа, че месец май е бил изключително дъждовен през 1933 и 1970 година, когато валежите на места в страната са били три пъти повече от нормата. Имало е и много...
Така корените на това, което се случва в България през първите 45 след тази конференция, са заложени в двореца в Ливадия край Ялта. Събитията през тези години, наричани „социализъм”, „развит социализъм” и други политически хиперболи, фактически са диктатура, тоталитаризъм - проникване на Българската комунистическа партия (БКП) във всички сфери на живота, гарантирано й от първа точка от Конституцията на НРБ.
Катар…държава колкото малка, толкова и богата. нефт, пясък, плажове, шейхове… задоволителен БВП, перспективно развитие, неизчерпаеми финанси…Какво липсва? Много просто – земеделски площ. Но от къде да си вземат катарците селско стопанство? Ами от България, разбира се! 200 милиона долара ще бъдат изляти в БНБ с цел стимулиране на българското стопанство за…износ към Катар. Пилета, телета, …
Информация от EDRI за графика на комисиите в ЕП относно АСТА, както и за пленарното гласуване.
Българските евродепутати са постигнали консенсус по този въпрос – или поне така беше съобщено през февруари.
Комисия | |
---|---|
INTA | Вероятно гласуване 21 юни |
JURI | Обсъждане 30 май Гласуване 31 май, ca. 10:30am |
ITRE | Гласуване 31 май, ca. 10:00am |
DEVE | Вероятно гласуване 4 юни |
LIBE | Гласуване 31 май, ca. 12:10 |
PETI | Изслушване 19 юни |
Пленарно гласуване: 3 юли 2012 |
Информация от EDRI за графика на комисиите в ЕП относно АСТА, както и за пленарното гласуване.
Българските евродепутати са постигнали консенсус по този въпрос – или поне така беше съобщено през февруари.
Комисия | |
---|---|
INTA | Вероятно гласуване 21 юни |
JURI | Обсъждане 30 май Гласуване 31 май, ca. 10:30am |
ITRE | Гласуване 31 май, ca. 10:00am |
DEVE | Вероятно гласуване 4 юни |
LIBE | Гласуване 31 май, ca. 12:10 |
PETI | Изслушване 19 юни |
Пленарно гласуване: 3 юли 2012 |
Най-голямата руска социална мрежа "В контакте" отлага листването на акциите си на борсата за неопределен срок. По думите на нейният основател - Павел Дуров, причина за това е първичното публично предлагане (IPO) на акциите на Фейсбук, което, според думите му е разрушило "вярата на много...
Samsung е един от най-успешните производители на смартфони в момента и името им често се съпоставя с това на Apple. Е, корейската компания намери още една допирна точка с американския си конкурент - собствена музикална услуга подобна на iTunes. Тази на Samsung се нарича Music Hub и е достъпна за все...
HP и RIM не са единствените компании, които ще съкращават служители. Същото нещо се говори и за Panasonic. Според запознати компанията обмисля да освободи 50% от заетите в главния й офис в японския град Осака. В момента там работят около 7000 човека. От Wall Street Journal твърдят, че някои от те...
Миналият октомври наводненията в Тайланд оказаха особено неблагоприятен ефект върху производството на хард дискове. Много предприятия бяха принудени да преустановят работа за определено време, вследствие на което количествата хард дискове бързо започнаха да се изчерпват. Анализаторите обаче посочват...
YouTube спечелиха дело във Франция срещу компанията TF1. Един от най-големите национални телевизионни канали в страната обвини видеосайта, че е позволил качването на материал защитен от техни авторски права. Става въпрос за откъси от спортни предавания и филми, излъчени по този канал. TF1 поиска ...
"Музеят на застрашените от изчезване звуци" ( urlhttp://savethesounds.info//url )представя звуци от технологични продукти, които са излезли от употреба, поради замяната им с много по-напреднали иновации. Попадайки на носталгичната страница, вие може да си припомните как е звучал стари...
Благодарение на сензорни контролери за гейм конзоли като Wii или Kinect потребителите започват да свикват с жестовото управление. Скоро този вид управление може да се използва дори при мобилните джаджи. На това поне се надява компанията OMRON. Тяхната технология OKAO Vision позволява не само на комп...
Европейската корупция и гръцката наглост се издигат до нови недостигнати до сега висоти. Ново проучване на Pew Research Center сред общо 9 108 души в осем страни от ЕС и в САЩ разкрива някои интересни тенденции, за това как в дадена държава възприемат другите държави. Проучването е направено в периода 17 март – 16 април, [...]
Странно е, че научаваме толкова малко за българския принос в опитите да бъде потушен най-острия конфликт в света, от който мирише на война с непредсказуеми последици. След срещата на трите основни крила на сирийската опозиция в Правец практически няма отзиви- нито в българските, нито в световните медии, макар тя да беше обявена иначе от българските домакини за „историческа”. Днес външният министър Николай Младенов формално наруши мълчанието с интервю за Нова телевизия, но отново не каза нищо повече от известното: срещата е била тайна от съображения за сигурност, както и поради това, че не е било сигурно, че тя изобщо ще състои.
По силите на един наблюдател на процесите е единствено да каже онова, което знае. А то е свързано с предисторията на отношението към същия този сирийски режим, над който сега най-после се сгъстяват облаците на международния гняв с изгледи за някаква развръзка под формата на външна намеса.
Къде бяхме „ние” до съвсем неотдавна и какви се опитваше да ги забърква българската официална власт спрямо един режим, който отдавна беше обявен от западните ни съюзници за „персона нон грата”, докато София „хитруваше” в опити да заиграва с Башар Асад и компания до такава степен, че според в. „Труд” сирийският режим дори е бил в състояние да иска и едва ли не да получи оставката на българския военен министър Аню Ангелов?
Ето какво писа „Труд” на 30 август 2010 г., предизвиквайки опровержението на следващия ден на премиера Борисов, но междувременно остави впечатлението, че не е невероятно чужда сила, като Сирия, да има такова влияние върху София, че може да се меси във вътрешните работи на една държава от НАТО и ЕС.
„Клати се столът на военния министър
В. „Труд”, 30 август 2010 г.
Бойко Борисов обмисля дали да не смени военния министър Аню Ангелов, научи „Труд“. Генерала бил бесен от три гафа на подопечния си. В тв интервю Ангелов обявил, че Сирия разработва ракети срещу нас. Последвала светкавична нота от Дамаск и заплаха да скъсаме дипломатическите отношения. Наложило се Николай Младенов спешно да гаси пожара. Борисов се ядосал и на ангажимента, поет от Ангелов в САЩ, че може да пратим боен батальон срещу талибаните в Афганистан. Не му харесало и задълбочаването на конфликта с Първанов заради военното разузнаване.
Репортери на вестника засякоха информацията преди седмица – потвърдиха я няколко независими един от друг източници от правителството и партия ГЕРБ.
Военният шеф е ядосал министър-председателя с няколко безпрецедентни гафа и отношенията между тях охладнели, разучи “Труд”. В момента контактите на военното ведомство с правителството се осъществявали само чрез началника на политическия кабинет на Ангелов – Йордан Божилов.
Борисов първо се вбесил от изказване на министъра си по телевизия PRO.BG на 3 юни т. г. В него Ангелов говори за необходимостта да влезем под чадъра на натовската противоракетна отбрана. “Заплахата идва не само от Иран, за който е ясно, че има такива технологии(ракети със среден обсег – б. р.). Но имаме информация, че и Сирия разработва такива технологии”, казва Ангелов. И по този начин визира Дамаск като наш враг. Последвала светкавична реакция от външното министерство на Сирия. Кабинетът получил остра критична нота, в която се намеквало за скъсване на дипломатическите отношения. Документът е засекретен. Наложило се външният министър Николай Младенов спешно да лети за Дамаск, за да тушира пожара. За неговата визита нямаше официално съобщение. Служители от Външно обаче потвърдиха пред “Труд” спешната командировка на дипломат № 1.”
Трябва да уточня, че тази интрига се завихри след официалното посещение на премиера Борисов в Сирия на 25 и 26 април същата година, когато той благодари на Дамаск за някакви си върнати на България броени милиони стар дълг. Ето точния цитат, възпроизведен от близкия до всяка власт в. „Стандарт”:
“Благодаря на сирийския премиер, че това споразумение стана възможно. А също и че процентно от всички държави, на които Сирия дължи пари, получаваме най-много“, заяви след парафирането на документите Борисов ( пише в кореспонденция от мястото на събитието, поместена на 25 април 2010 г. в сайта на в. “Стандарт”)
За протокола съм обобщил по „горещите следи” отношенията ни със Сирия само година по-късно със следната статия, писана по повод реакцията на ООН срещу кланетата в Сирия:
Първанов мълчи на руски и за Сирия
Иво Инджев ⋅ август 2, 2011 ⋅
Съветът за сигурност на ООН заседава извънредно във връзка с продължаващите кървави репресии на сирийските власти срещу демонстранти в страната. Там се сбъдна „мечтата” на съвременните соцдиктатори „танковете да дойдат” – дойдоха и започнаха да стрелят срещу сънародниците си в град Хама.
Китай, където танковете дойдоха и свършиха същата работа в Пекин в нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г., заплашва с вето евентуално осъждане на сирийския режим. Също и Русия, която пък продължава да разглежда Сирия като свой стратегически съюзник. Къде бяхме и къде сме ние?
Външният министър Николай Младенов отново показа бърза реакция ( както при масовото убийство в Норвегия). В интервю за БНТ той осъди остро и дори изпреварващо ( още вчера) в духа на съюзническата позиция на Италия, Португалия, Германия, Великобритания, САЩ и т.н. зверствата на режима. Не знам дали бързата му реакция не е продиктувана и от усещането, че има да замазва впечатлението от крайно неадекватното поведение на страната ни спрямо Сирия от близо година и половина насам.
През април 2010 година в Дамаск беше на посещение българска правителствена делегация, начело с премиера Борисов. В държавата , която доста съюзници броят за терористична ( например САЩ), Борисов и самият Младенов изговориха куп суперлативи за дружбата през десетилетията с един режим, който е печално известен с поредица от причини да бъде сочен за един от най-зловещите нарушители на човешки права. Външният министър и премиерът на България сметнаха за необходимо да обявят, че страната ни се завръщала на този терен в Близкия изток без ни най-малка нотка на (само)критика към едно минало, което пази страховити тайни за идеологически мотивирано сътрудничество срещу днешните ни партньори и доста други неща, които по-добре да не споменавам без доказателства.
Борисов буквално нарече тогава Сирия „един от най-добрите приятели през изминалите десетилетия”. На таза база сме щели да поставим ново начало в отношенията си, подписвайки три споразумения в Дамаск. И резултатите не закъсняха: Сирия направи пробив в легитимирането си като страна, чийто президент приемат в ЕС чрез София.( нещо като троянски кон на Сирия на ЕС- бел. авт. с днешна дата).
Месеци по-късно президентът Башар Асад пристигна тук по покана на президента Георги Първанов на официално посещение ( с всички полагащи се за такъв случай фанфари, салюти , червени килими и червенеещи умиления за прекрасното ни сътрудничество). Позовавайки се на президентския сайт в. „Стандарт” определи визитата като „историческа”. Самият сайт публикува обичайната сухарска информация, която говори с езика на замръзналото на нивото на Живковия режим статукво на формулировките в главите на онези, които са го диктували:
„Башар ал Асад заяви пред Георги Първанов стремежа на Сирия да продължи да задълбочава отношенията си с Европейския съюз и изрази признателността си за направеното от България предложение за иницииране на дебат в рамките на Съюза за бъдещето на отношенията Сирия – ЕС”, се казва в съобщение на пресслужбата на президента Първанов от 9 ноември 2010 г.
Георги Първанов приветства значимата роля на Сирия като стабилен регионален фактор в мирния процес в Близкия изток.”
Как звучи днес подобна похвала за значимостта и стабилната регионална роля на режима, зад който в международната общност стоят гузните със смазването на протестите от 1989 г. китайци и руските им другари в поддържането на сирийския режим? Звучи точно, както звучеше и тогава, на 9 ноември 2010 г.- неадекватно за една страна, която прокламира съпричастност към демократичните принципи. И министър Младенов очевидно разбира това. За разлика от Първанов, който прилага любимия си номер да се снишава, докато бурята премине ( българската външна политика приложи тази позорна тактика и за Грузия, пребита от бой от гигантската Русия, която отвърна на настъпването по мазола с опит да убие грузинското непокорно джудже).
Не знам кой какво е запомнил от радушното посрещане на сирийския президент в София, поканен от българския му колега Първанов. Лично аз бях впечатлен от появата по този повод на българска земя на екип на телевизия „Ал Манар“, собственост на групировката „Хизбулах“, чрез която Иран и Сирия държат в шах Ливан и в не малка степен- държат нащрек Израел. Защото тъкмо „Хизбулах”, щедро финансирана от Техеран, е вероятно най-добре организираната реклама на иранската версия на ислямския фундаментализъм, чиято промоция стана яростната й и неочаквано успешната ( за неспециалистите) военна съпротива срещу израелската армия в Южен Ливан. Това пропагандно „намигване” от София към иранската връзка на Сирия, със сигурност не е останало незабелязано и от други наблюдатели. Те знаят не по-зле от моя милост, че Иран ( с парите и идеологическия си маркетинг) и Сирия ( с логистиката, тайните си служби и явната роля на армията си) са се превърнали в играчи, чието значение надхвърля двустранното им сътрудничество. Да „къткаш” такива приятели е гаф, който се пише на гърба на България.
Ако някоя българска телевизия пожелае да илюстрира тази теза, имам предложение: да покаже как тържествуващият сирийски гост Башар Асад палаво удари звънеца в пленарната зала на българския парламент.
Идва ли времето, когато арабските народи, плащайки с кръвта си, ще потърсят сметка на своите диктатори, които от десетилетия ги държат в клетката на подчинението с аргумента, че това се налага поради външната заплаха? Тъкмо при тази ескалация от Израел долетяха намеци за готовност да бъдат признати границите от 1967 г. при евентуална размяна на територии с палестинците и взаимно безусловно признаване на палестинската и израелската държава. Преди три месеца премиерът Нетаняху отхвърли подобна хипотеза, предлагана от Барак Обама. Сега обаче бил размислил, гласят информации на световните агенции. Дали пък неразрешимият близкоизточен проблем, най-горещият картоф на световна политика от края на Втората световна война насам, няма най-сетне да бъде погребан тъкмо в контекста на заетостта на сирийските танкове да мачкат собствения си народ?
Често пъти излизат през носа дребните сметки на дребнавите, какъвто е нашият случай ( Дамаск щял да ни върне 17 милиона долара, пък ние сме щели да изнасяме ток от неродената АЕЦ „Белене”- това беше „великият резултат” от заиграването със сирийския диктатор). И докато външният министър бърза в това отношение да поправи счупеното (доверие в България), Първанов продължава да срича азбуката на дипломация по познатия му комунистически буквар. Запецнал е на АБВ!”
Извинявам се за нескромния въпрос, но защо българските власти в съвсем близкото минало не прилагаха същите критерии, които съм приложил в оценката на сирийския режим- нима са били по-малко информирани от един „маргинал” (какъвто съм аз по думите на руския посланик в София Юрий Исаков , наричащ така българите, пледиращи за рязкото разграничаване от традициите на съветското ни минало)? Не виждам друга причина за ласкавото общуване на България с любимия на Русия сирийски режим освен, че това беше поредният атавизъм от въпросното общо съветско минало в „любовния триъгълник” Москва, София, Дамаск. Жалко и тъжно е, че трябваше да потекат реки от кръв в Сирия, за да „прогледне” България като троянски кон със съветски капаци не само по отношение на Европа, но и на Азия.
Продукти за 4 порции:
500г пресни ягоди
1 1/2ч.ч. вода
2/3ч.ч. захар
1с.л. лимонов сок
1с.л. уиски
1ч.ч. филирани бадеми
листа мента
Приготвяне:
Ягодите се смачкват на пюре. Прецеждат се през сито. Към пюрето се добавя 1с.л. лимонов сок. В метална касерола се слага водата, количеството захар и 1с.л. уиски. Сиропа се бърка докато се разтвори захарта. Готовия захарен сироп се оттегля. Смесва се заедно с ягодовото пюре. Плодовата каша се бърка до получаване на еднородна маса. Оставя се да изстине. Пресипва се в сладоледена кутия. Слага се за замразяване във фризер. На всеки половин час се разбърква и отново се връща в камерата. Ягодовото сорбе е готово за консумация след 3 часа. Поднася се оформено на топки и поръсено с филирани бадеми. Порциите се гарнират с ментови листа.
След неуспешният опит миналата година да ни поникне купен Чичко Тревичко, това лято си направихме сами. Резултатът беше...
По ирония на съдбата точно на 24 май се озовах в кметството на моето парижко предградие, където имах административна среща с една неапълно незнакома служителка. -Значи, казва служителката, родното ви място се пише P-E-R-N-I-K… - Да, отговарям аз, съзнавайки напълно, че лъжа. Ами така де, всеки идиот знае, че Перник се пише на кирилица. Обаче ме мързи да обяснявам очевидни неща и затова се
Тези дни загрявам с интересни кампании, а ми дават все повече и повече поводи за писане. Последният “виновник” са Getty Images, сайт за сток-фотография. От компанията остават верни на принципа, че най-добрият начин за продажба е показването на реални ползи. Видеото, което ще ви покажа, предава идеята, че Getty Images могат да илюстрират всичко, дори една житейска история. А когато посланието е емоционално, то е и доста по-ефективно, нали?
Целта на заниманието е проста – атрактивно да се покаже богатството на портфолиото на Getty Images. Решението е просто разказ. Нееднократно съм говорила за разказването на истории като маркетингов похват. По-долу виждате нагледен пример за това.
Като цяло, фотографията е интересно занимание, но сайтовете за фотография не са толкова атрактивни за промотиране. Липсва най-важното – добрата гледна точка, фокус върху потребителите и ползите за тях. С това видео Getty Images показва, че може и по-добре. Историята разказва част от живот и показва цялото многообразие на емоции и ситуации, които предават снимките от портфолиото.
Харесва ли ви идеята? Използвали ли сте разказването на истории в свои кампании? Чакам още мнения!
Още по темата:
Холандия е една от държавите, които не са подписали АСТА. На 29 май парламентът в Холандия се ангажира да не ратифицира АСТА и да не сключва нови договори, подобни на това споразумение.
И повече – като взема повод от АСТА – парламентът определя приоритетите на политиката към авторските права: да се реализират възможностите за растеж, които интернет дава, чрез нови бизнес модели за предоставяне на легално съдържание.
Из резолюциите:
Холандия е една от държавите, които не са подписали АСТА. На 29 май парламентът в Холандия се ангажира да не ратифицира АСТА и да не сключва нови договори, подобни на това споразумение.
И повече – като взема повод от АСТА – парламентът определя приоритетите на политиката към авторските права: да се реализират възможностите за растеж, които интернет дава, чрез нови бизнес модели за предоставяне на легално съдържание.
Из резолюциите:
Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал, после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в Буркина Фасо, а в Того успяхме да получим пари от африканец. После обиколихме Бенин, а за последно минахме през Нигер. Днес отиваме и ще откриваме Камерун Приятно четене:
Пресякохме границата в Банки и още първата кола, която ни взе по черния пуст път, ни закара директно до Маруа, от където трябваше да вземем камерунските визи. Шофьорът – Амаду- първият камерунец, който срещахме, ни покани да спим у тях и ни нагости с вкусна камерунска вечеря. Имаше голяма къща с красив двор с плодове и палми и ни даде цяла стая с баня.
Извадихме си визи от Маруа срещу 80 евро на човек, но за наше огромно разочарование, ни дадоха визи само за 1 месец- напълно недостатъчно за тази голяма, разнообразна страна. Нямахме време за губене и веднага тръгнахме към
[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="крачна помпа за вода, типична за селата наоколо"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Пътят, по който вървяхме през селца и планини"][/caption]
Върнахме се в Маруа, сбогувахме се с Амаду и поехме на юг. Чакаха ни към 1500 км до столицата. На излизане от Маруа ни качиха 2 жени – първите жени, които ни качват на стоп в черна Африка. Шофьорката се казваше Ваня – камерунка с руско име. Оставиха ни на 20тина километра след Маруа привечер и там трябваше да прекараме нощта. Беше съвсем равно, сухо поле, без почти никакви дървета, където да се скрием. Вървахме над километър навътре от пътя, но все още виждахме ясно колите и хората. Накрая опънахме палатката до една купа сено и се надявахме никой да не ни види. Вечерта обаче, точно когато привършвахме вечерята,
Доста се стреснахме и се въоръжихме с единствения ни нож. Започнаха да ни разпитват защо сме там и да обясняват, че трябва да дойдем с тях в селото да говорим с шефа. Казахме им, че ако не може да спим тук, веднага ще се преместим, но те не искаха да си ходим, просто искаха „кадо”*. Обяснихме им, че нямаме никакво „кадо”, никакви пари и единственото, което можем да им дадем са усмивки и положителна енергия. Накрая поискаха имената и адресите ни и ни оставиха с уговорката, че утре ще посетим селото им. Отдъхнахме си, когато си тръгнаха, но не посмяхме да пускаме челниците цялата вечер.
За щастие всичко беше наред и на сутринта бързо си тръгнахме, преди да са дошли отново. Цял ден стопирахме и успяхме да изминем над 500 км до
с 2 коли и един камион. Нощувахме в планината до града. На другия ден чакахме 3-4 часа на пътя без никакъв успех. Тук вече нямаше асфалт и движението беше съвсем малко. Нямахме много време заради визите и решихме да вземем влак до столицата Яунде. От тук почваше единствения влак в Камерун, който всяка нощ пътува за Яунде. Решихме, че ще е добро приключение
за пръв път и още на другата сутрин щяхме да сме в столицата. След 5-часово чакане за билети в последния момент се сдобихме с 2 билета 2ра класа. Не можехме да повярваме, че толкова много хора пътуват всеки ден, при това билетите хич не бяха евтини. Сред супер суматоха и хиляди хора, натоварихме раниците на товарния вагон и се качихме. За щастие имаше седящи места, подредени по 4 един срещу друг, като в рейс, но беше толкова тясно, че постоянно риташ човека срещу теб.
За спане не можеше и дума да става, но поне забава имаше.
Постоянно някой крещеше и продаваше какви ли не неща – от козметика до лекарства за всичко. А на спирките тълпи от хора се струпваха на прозорците и предлагаха местната продукция, дори в малките часове на нощта. На всяка спирка имаше различен специалитет – тук само банани, после само мед...и всички във вагона купуваха съответната стока. Някой път влакът тръгваше без да успееш да си вземеш рестото или покупката. Към 5 сутринта дойде пастор с касетофон и започна да крещи с всички сили как трябва да ставаме да се молим. След това пусна госпел и призова всички да пеят. Това продължи повече от половин час, но никой не му обръщаше внимание. Поне влакът беше сравнително бърз и след около 15 часа пристигнахме благополучно в
Тук имахме уговорка с двама бразилци – Пабло и Ливия, които ни приютиха за няколко дена. Веднага отидохме да кандидатстваме за Габонски визи и тук ни изръсиха с по още едни 80 евро на човек. Визите вече ставаха непоносимо скъпи, сякаш тези страни не искат чужденци. Нямаше как да избягаме от системата, колкото и да бягаме. Ние живеем в нея.
Покрай Пабло и Ливия срещнахме и други испано-португало-говорящи хора, отидохме на реге концерт и на парти у една испанка.
На другия ден потеглихме
– най-високия в Западна Африка. От дълго време не бяхме виждали голяма планина и това беше най-голямата радост за нас. Тръгнахме доста късно – към 15,30 часа, но за късмет веднага ни качи кола директно до Дуала, на 240 км. Шофьорът се казваше Ахмед и говореше английски. Страшно му хареса нашето приключение и не спираше да ни разпитва. Накрая пожела да ни закара на другия ден до
Каза, че работи в чаената фабрика на близо и ще се радва да ни я покаже. Преспахме в Дуала на каучсърфинг с Флорент, който също ни заведе на концерт- този път с местна музика. На сутринта се обадихме на Ахмед и той дойде да ни вземе. Разходи ни из Лимбе, след това ни показа чаената фабрика Толе и ни остави пред туристическото бюро в Буеа, от където трябваше да си вземем гид. В началото не искахме да взимаме гид. До сега в нашето пътуване винаги сме се оправяли без гид, но по-късно се убедихме, че тук наистина е необходим.
[geo_mashup_map zoom="9"]
[geo_mashup_location_info]
Поне успяхме да договорим да не плащаме за носачи, които също бяха задължителни по принцип, но ние можехме да си носим раниците сами. Дадоха ни един гид на име Фриц за 4 дена и на другата сутрин поехме нагоре към планината. Знаехме, че тук вали много и целогодишно, затова бяхме подготвени за всякакви условия. Не случайно
Носехме якета, дъждобрани, дебели дрехи, цялата храна за 4 дни и голямо количество вода. Въпреки, че планината е влажна и дъждовна, вода имаше само на 2 места през целия ни преход – на първия заслон при изкачването и след това чак от другата страна на планината на Ман Спринг на 2300 м н.в. Нашият гид обаче не беше толкова добре подготвен. Нямаше палатка, нито шалте, нямаше дори и яке, а когато станеше студено си слагаше чорапи на ръцете и нещо като плувна шапка на главата. Изкачването по маршрута Гинес беше доста стръмно и трудно с багажа. Сутринта вървяхме в гореща дъждовна гора, а вечерта бяхме на студен гол склон на почти 0ºС. Разликата в температурите беше шокираща и се наложи да облечем всички топли дрехи. Останахме да спим на 2рия заслон на палатка на 2800 нмв. Там срещнахме група канадци, които предприеха нощно изкачване в 1,30 през нощта, но се върнаха без да успеят да стигнат до върха заради студа. Тръгнаха обратно по същия път надолу и през следващите 3 дни не срещнахме никакви други хора.
Издигнахме се над облаците и слънцето ни се усмихваше – нещо не толкова типично за тази планина. Върхът беше студен и страшно ветровит, но дори най-горе имаше трева и растителност. Тръгнахме да слизаме от другата страна на планината през реки от лава и черни вулканични полета.
[caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="връх Камерун 4090 м н.в."][/caption]Стръмния склон, обсипан с малки черни камъчета беше доста хлъзгав и предприехме лава-бординг за най-бързо и весело придвижване. Тичахме надолу с леки завои и не веднъж падахме, ставахме и продължавахме. Вървяхме към 10 часа, видяхме кратерите от изригванията през 1999 г. и вечерта пристигнахме на
Отпочинахме си, доволни, като си мислехме, че най-трудното е минало. На другия ден обаче ни чакаше 10 часово слизане през джунглата, което се оказа по-трудно от изкачването на върха. Вървяхме по мократа земя по малка, обрасла пътечка, направена от бракониерите. Последните туристи, минавали от тук били преди 3 месеца и на места пътеката изчезваше, погълната от джунглата, и Фриц се налагаше да проправя път с мачетето си. Ходенето беше бавно, заради многото препятствия, които трябваше да прескачаме постоянно. Краката ни бяха напълно мокри още след първия час ходене през влажната джунгла, а до вечерта вече приличаха на големи гъби. Трябваше да видим горски слонове и шимпанзета, но видяхме само пресни слонски екскременти. Гидът ни беше казал, че ще пристигнем към 16,00, но в 17,00 все още вървяхме през тъмната гора, която изглежда нямаше край. „Близо ли сме”- питахме все по-често. „Още сме далече” – отговаряше всеки път Фриц. Точно, когато си мислехме да спираме да спим някъде, заваля проливен дъжд. Нямаше къде да се скрием и решихме да вървим, докато съвсем се стъмни.
Земята стана още по-хлъзгава и все по-често падахме. Тук в дъжда никакви обувки не те спасяват. Накрая към 19 часа стигнахме мястото, където трябваше да спим и се оказа, че там няма нищо. Просто малка полянка в бамбуковата гора. Нито дори навес да се скриеш от дъжда. Гората беше съвсем дива. Заради липсата на вода и трудната достъпност (най-близкият път е на 8 часа слизане) нямаше никакви хора. Дъждът продължаваше да се лее с пълна сила, а Фриц се опитваше на запали огън. Стоеше прав на дъжда, без яке и нямаше дори къде да седне. За щастие успяхме да запалим огън и през нощта спря да вали. Подарихме на Фриц животоспасяващо фолио, с което можеше да се увие и да се спаси от влагата и яке-дъждобран и му казахме, ако има нужда да дойде в нашата палатка.
Изкарахме нощта и на сутринта, 08.04, рождения ден на Лора, слънцето отново ни се усмихна. След голяма борба успяхме да запалим огън с мокрите бамбуци и се поизсушихме. Днес трябваше да стигнем до океана и вече си мечтаехме за топлия плаж.
[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="кратерите от 1999 г."][/caption][caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="Пътеката през джунглата често ставаше съвсем обрасла"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="584" caption="чудесна сутрин на рождения ден в джунглата"][/caption]
Денят тръгна добре от самото начало с празнична закуска с последния течен шоколад и след 3-4 часа вървене през джунглата, стигнахме
с прекрасни черни вулканични плажове. По пътя за плажа ни спряха и казаха, че има женски плаж и мъжки плаж. Не искаха да ни пуснат заедно и отидохме 50тина метра по-надолу, където беше неутрална територия. Беше чуден плаж с палми, влизащи във водата и ситен черен пясък. Не ставаше обаче за къмпиране, защото имаше рибари и местни пияници. Разделихме се с Фриц и отидохме в Лимбе, където имахме среща с Ханес от Германия и неговите камерунски приятели- Флора- студентка и Банту – артист. С тях празнувахме с местното палмово вино. Вечерта завърши с реге концерт, където като влязохме започнаха да свирят „Хепи Бъртдей”. Оказа се, че има друг рожден ден в бара, но все пак беше добър поздрав.
[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Вулканичният плаж"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="с Фриц след успешния преход"][/caption]
Очаквайте продължението
Други разкази, свързани със Централна Африка – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!
Google потвърди тази сутрин, че има проблем с Gmail, който засяга малка част от своите потребители. Прекъсването засяга по-малко от 0,11% от Gmail потребителите, като тази сутрин те не са били в състояние да достъпят Google Mail. Според Google проблемът вече е разрешен.
България не "изостава" особено - четвърта е в тревожната класация.
Bitly е любимият ми инструмент за съкращаване на линкове. Изключително прост за работа – копираш дълъг линк и след секунди той вече се побира удобно в едно съобщение в Twitter заедно с още доста текст. Не е нужно да натискаш никакви бутони. Дори можеш да … Подобни статии:
Вече се очаква следващото поколение устройства на Microsoft да си дойдат направо с интегриран Skype
Разочарованието на инвеститорите продължава, след като вчера акциите на социалната мрежа се сринаха под психологическата граница от $30.
Само преди ден се появи информация за закупуване на израелската социална мрежа за снимки, Face.com, от страна на Facebook. На този етап, разбира се, няма никаква информация, която да е потвърдена на 100%, но се счита, че сделката е на път да се случи в … Подобни статии:
Мъжете или жените? Или едно преброяване на пилетата в социалните мрежи показва, че все повече жени използват социални медии като Facebook и Twitter – проучване, проведено от BT Broadband. Изследването е сред над 2000 британци и показва, че 54% от жените редовно използват социалните медии, а само 34% от анкетираните мъже са потребители на социалния живот. Колегите … Подобни статии:
Авторитетното издание DailyMail съобщава в своя онлайн портал, че Google са обвинени в злоупотреба с кражба на данни. Този път обаче казусът е още по-интересен от предишни случаи, тъй като става въпрос за нарушение чрез Street View Car. Това са автомобили, които заснемат улици и сгради, … Подобни статии:
2004 - 2018 Gramophon.com