Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Xbox ще идва с Internet Explorer, съобщиха от компанията

От Майкрософт стартираха ударно участието си на Electronic Entertainment Expo (E3) с изцяло нова концепция за забавление, както вкъщи, така и в движениес новият Xbox SmartGlass, Очакващо се през есента на 2012г., Xbox SmartGlass ще бъде приложение за Windows 8, Windows Phone...

Седмица на дизайна и други фестивали на много места

Започна тазгодишната Sofia Design Week. Това ми е трета година, в която посещавам фестивала.

Тази година има най-много локации (около 50) и дори има томбола, в която участваш, ако събереш печати от всички места. Понеже знам, че няма никакъв шанс да видя всичко, аз не участвам.

Тази година като че ли няма такива гръмки имена като миналата или по-миналата. Нещата са по-скоро тукашни, по-скоро академични и по-скоро разхвърляни по цяла София.

Нещо като една изложба, но разхвърляна на много места по града.

Да започнем малко по-отрано. Наблюдават се признаци на много тежка криза в културния живот (което вероятно е свързано и с това, което е извън културата). Фестивалите са малки и определено не толкова динамични, колкото в предишни години.

Провеждащият се в момента етап от „София диша“ Park Home of Art (2010, 2011) е в няколко тенти пред паметника на съветската армия.




 Безплатна изложба на индустриален дизайн ни показаха австрийци с цяла делегация Harley Davidson

 Изложбата в художествената академия е главно от студентски работи

 Това много ми хареса

Има работи от конкурса за Метростанция 20 на Софийското метро. Ще имаме възможност да сравним, като се пръкне самата станция и да видим как се взимат тия решения в общината.

В Софийския университет има любопитна изложба на финландски продуктов дизайн

И на елегантните сглобяеми мебели на Константин Ачков, с когото поспорихме малко за предимствата и недостатъците на Android, iOS, MacOS, Windows  и Ubuntu.



Типографски експерименти с кирилица в Alphapretation. Честно казано, искаше ми се да видя поне един нов шрифт.

Имам намерение да посетя поне още няколко изложби от фестивала.

Традиционният пролетен панаир на книгата (тук има за коледния), който свърши вчера и на който Блажев се раздаде като за последно, също беше сгушен само на третия етаж, и дори не бяха пуснати ескалаторите към четвъртия, където работеше кафето (пестят ток?)

Не знам дали 2012г е дъното на кризата, но определено и трите събития тази година са доста скромни в сравнение с минали години...

Надявам се, все пак, да започнем отново да се изкачваме нагоре.

забавното лятно четене започва!

утре сутрин в Детски отдел на Столична библиотека (пл Славейков) ще дадем старт на второто издание на Забавното лятно четене - готината инициатива на Столична библиотека и Az-deteto.bg за насърчаване на детското четене добрата новина е, че кампанията се радва на по-голяма подкрепа, а през следващата седмица ще обиколим и детските ...

Некрологът на ACTA още не е отпечатан

Image: European Parliament, Strasbourg, France
By anka @ happyhangaround on Flickr

PE (7)

Миналата седмица търговското споразумение за борба с фалшифицирането ACTA беше подложено на гласуване в 3 от 5-те комисии на Европейския парламент, които са натоварени да се занимаят с него, преди то да бъде внесено в пленарна зала за финалното си  гласуване.

Конкретно става дума за комисиите Промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), Правни въпроси (JURI) и Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Мнозинството във всички 3 комисии гласува против споразумението, а българският европарламентарист Светослав Малинов дори обясни в блога си защо е дал вота си срещу АСТА.

Днес същият сценарий се повтори и в комисията Развитие (DEVE).

Така гражданското общество

вече води с 4:0

на корпоративния интерес.

Само че макар и да имаме една чудесна частична победа, все още е рано да се радваме.

Защо ли?

Ами още не е минало гласуването в най-важната комисия Международна търговия (INTA), което се очаква да се случи на 20 юни 2012. А дори да спечелим и там, то ни остава сравнимото с showdown гласуване в пленарната зала.

Какво можем да направим?

Да припомня, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA.

Софийският протест от 11 февруари беше един от масовите и успешните на континента. Като следствие от него тогавашният министър Трайков обяви, че ще изчака гласуването на Европарламента, спускайки един вид мораториум върху националната ратификация на АСТА.

Защо да не го повторим?

Нека не забравяме, че преди да бъде отпечатан, некрологът на АСТА трябва първо да бъде написан!

Related posts:

  1. ACTA: Европейската комисия се опитва да бави топката
  2. ACTA: развенчаваме митовете
  3. ACTA: впечатления от кръглата маса в УНСС
  4. ACTA: Европейският Парламент се обвива в мълчание
  5. ACTA и Европейският съд: какво всъщност се опитва да ни каже комисар Де Гухт?

Ирена Кръстева като… експерт и стожер на медийната свобода

Небезизвестната медийна „императорка” Ирена Кръстева, която заедно с добре известния си син Делян Пеевски, напазарува в последните години доста вестници, телевизии, сайтове и пр. в България, се е обърнала с писмо до президента на АЛДЕ (Алианс на Либералите и Демократите за Европа/Alliance of Liberals and Democrats for Europe – ALDE Group). В това писмо Кръстева се оплаква, че на организирано от АЛДЕ отворено изслушване на тема „Медийната свобода в България” в Брюксел, вместо представители на т.нар. Български медиен съюз (в чийто управителен съвет, освен г-жа Кръстева, са и синът й Делян Пеевски, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Степан Арамян и пр.), са били поканени журналисти като Асен Йорданов, Сашо Диков или Светла Петрова.

Паралелната власт на руските меридиани в България

Вчера написах, че в България шета близкият съветник на Путин по международните дела Михаил Швидкой, без това да е официално негово посещение. Днес БТА допълва, че седмица по-рано тук е имало и друга подобна визита, „разкрита” сега за българската публика от гръцкия вестник „Пондики“, разтревожен от заиграването на Москва с Турция в опит за бъде заобиколена България след провала на проекта на петролопровода „Бургас-Александруполис”.

На 28 май с неофициална мисия за активиране на руското лоби в България тук е била и близката съратничка на Путин в политиката и икономиката Валентина Матвиенко, дефилираща като председател на руския Съвет на федерацията (горната камара на парламента на Руската федерация).

Както пише Медиапул, позовавайки се на цитирания от БТА „Пондики”, Матвиненко заявила пред руски журналисти тогава , че от известно време руската държавна компания „Транснефт“, която управлява консорциума за „Бургас-Александруполис“, „обсъжда различни планове за „излизане“ (на петролопровода) в Александруполис, заобикаляйки България и преминавайки през Турция“.

„Изданието цитира и запознати, според които Турция от самото начало е искала да има връзка с Бургас-Александруполис, тъй като е знаела стратегическото значение и особено положителните финансови данни на съоръжението.

Промяната на трасето на тръбопровода в източната част го прави още по-интересен от финансова гледна точка, тъй като дължината му се скъсява заради възможността да премине през равнинни местности, избягвайки планински територии, които създават технически проблеми, допълва „Пондики“. Според него турското присъствие в един балкански петролопровод с различен път, но със същата крайна точка може да допринесе за увеличаване на броя на страните, които ще проявят интерес за участие.

Известно е, че въпреки някои проблеми, Турция има много добри връзки с повечето бивши съветски републики в Централна Азия. Повечето от тях разполагат със залежи и в една или друга степен имат амбиции да изнасят количества „черно злато“ и природен газ. Най-важният пример е този с Казахстан, който в миналото прояви интерес към изкупуването на дял в международния консорциум, който ще строи „Бургас-Александруполис“, пише още вестникът.

Той посочва, че за Гърция развоят на събитията прилича на притчата с тоягата и моркова! ( Медиапул)

Проверих отново да не би да съм допуснал вчера някаква грешка с твърдението, че Михаил Швидкой е пребивавал в България по твърде странен начин за толкова приближен на Путин пратеник. Получих неофициално потвърждение от страна на българското министерство на външните работи, че българската дипломация е озадачена на кого точно е гостувал Швидкой- при това не за първи път в рамките на последните няколко месеца.

Същият е случаят и с Матвиненко и придружаващата я делегация ( и Швидкой е бил със свита от придружаващи). Българските власти практически са били „елегантно” изключени като потенциални домакини. Явно пратениците на Путин гостуват на своята пета колона и не държат нито на „почестите” на българската държава, съответстващи на ранга и влиянието им в Кремъл, нито на вниманието на третираните като безгласни букви български медии. Поради което научаваме фактите от руски и …гръцки източници.

За Швидкой се е намерило ( със задна дата) уведомяване на възможно най-ниско дипломатическо ниво за предстоящата му визита, но и днес от МНвР недоумяват кой всъщност е бил неговият български домакин за семинара, посветен на дружбата между народите ни, на който той обявява в София план за поредния форум за приятелство между народите на Русия и България.

Интересно, дали премиерът Бойко Борисов, който си говори все по-често по телефона с Путин, получава повече информация от първа ръка какво правят тук неговите пратеници, които финтират българската държава, от нас, хората втора ръка?

Забавна анимация показва опасностите, които крият приятелствата в интернет

С напредването на XXI век и все по-големия обхват, който има световната мрежа, на дневен ред все по-често излиза проблемът с общуването между хора, които никога не са се виждали на живо. Във виртуалния свят, за разлика от реалния, почти няма ограничения и доста хора се възползват от възможността да ...

Facebook работи по система, която ще позволи на малки деца да ползват услугите на сайта

Преди време изтече информация за това, че Facebook има планове да допусне деца под 13 години в системата на сайта си. Според публикация в Wall Street Journal, цитирана от BBC, работата по идеята вече е започнала и дори е в напреднал стадий. Facebook смята да пусне малчуга...

Microsoft пусна спешна кръпка за Windows, свързана с вируса Flame

Редмъндският гигант Microsoft пусна спешна кръпка за проблем, който засяга цялата линия от операционни системи Windows. Става въпрос за бъг, свързан с използването на неоторизирани сертификати, позволяващ потребителите да станат лесна жертва на фишинг атаки, съобщи Neowin. От...

Силистар и Синеморец в началото на юни

В началото на юни дивото крайбрежие на Силистар е осеяно с красиви цветя, а на пясъчната ивица край Синеморец морето е изваяло дюна във форма на сърце.

Silistar

Едно от любимите ми заливчета, където рядко (да не кажа въобще) стъпва човешки крак.

Silistar

Вече е юни, но туристическия сезон в Синеморец не бърза да идва.

Sinemorets

Дали е заради зимните бури или друго, на пясъчната коса край устието на Велека, се е оформила дюна във форма на сърце.

Sinemorets

Снимки


LulzSec се завръщат на сцената с 3 терабайта крадени данни?

След като бяха предадени от своя водач хакерите от групата LulzSec се снижиха и останаха незабелязани за известно време. Сега изглежда, че групировката е успяла да се окопити и ще се върне на голямата интернет сцена, публикувайки 3 терабайта с хакната информация. Така поне се твърди в един кл...

Борчове

Двама евреи си говорят: - Знаеш ли, че Моше e станал гей? - казва единият. - Искаш да кажеш, че не си връща дълговете ли? - възмутил се другият. - Не бе, в добрия смисъл на думата. Усмихни се, България! Все повече нашенци закъсват с кредити и са принудени да се разделят с имущество, за да покрият задълженията си към банките. Българинът по принцип не обича да му висят борчове и има желание да ги покрива своевременно. Доказва го и следната история: Бизнесмен закъснява за ужасно важна бизнес среща, но не може да намери място за паркиране. Отчаян, поглежда небето: - Господи, направи така, че да намеря място. Ще започна да си плащам данъците. Ще плащам осигуровки на служителите. Даже ще си върна всички дългове... В този момент трясва мълния и по чудодеен начин една кола изчезва и освобождава място за паркиране. Мъжът поглежда пак към небето: - А, зарежи, намерих място...

Нова световна титла за Антоанета Стефанова

Примата на българския шахмат Антоанета Стефанова отново спечели световна титла. След златния трофей в класическия шах през 2004 г. Ети беше коронясана в първенството по бърз шах за жени в Батуми (Грузия).

Yahoo заменя легендарния преводач Babel Fish с Bing Translator

Популярният портален сайт Yahoo взе решение да се раздели с една от най-старите си услуги. Инструментът за автоматични преводи на различни езици Babel Fish ще спре да функционира, а работата му за нуждите на потребителите на Yahoo ще бъде поета от Bing Translator. Това е ...

Божидар Димитров: Много софиянци са били заченати в Созопол

Божидар Димитров е известен български историк, доктор по история и дългогодишен директор на НИМ. В състава на правителството на ГЕРБ популярният националист и патриот бе номиниран за министър без портфейл, отговарящ за българите зад граница. Той е роден в Созопол. Беше избран също така за народен представител от ГЕРБ в състава на 41-вото НС от Бургаския район. Днес той отново е шеф на НИМ. - Г-н Димитров, новата ви книга „Созопол” е луксозна и бая тежка, защо избрахте такъв формат? - Защото зная, че книгата остава за векове. За разлика от много други неща, които се унищожават. Това се е знаело и от древните хора, които са се мъчели не просто да споделят помежду си натрупания опит и в своите книги, казано най-грубо, а и да ги оформят луксозно. Имало е вече хартия, когато Иван Александър прави Манасиевата хроника върху тежък и скъп пергамент и с много илюстрации. Както се знае тази книга остава в историята и се смята за шедьовър. Та затова и аз, когато пиша книги в последно...

Из делниците на един луд (28 май – 1 юни)

Тони Филипов, д-р

 

Снимка № 6. ББ във ФБ.. 

 

Понеделник, 28 май

Диоген Лаерций твърди, че Сократ бил казал: „Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството.” Ето затова ми става мъчно – щото злото шества триумфално, а доброто се среща все по-рядко. Затова ние в последните години на този ден да се напиваме още на обяд. Като си пийнеш, ни един от проблемите на честваната обществена сфера не е в състояние да те трогне. А като си трезвен ти е мъка. За образованието ти е мъка, за учителите, за учениците, за науката, за културата…

Между другото, чета, че тоя пич, Сократ, го оправдали. Оня ден в Атина направили възстановявка на съдебния процес срещу него и го оправдали.

Когато го осъдили преди 2400 г., тъща му рекла, не без известна доза съжаление: “Сократе, ти умираш невинен.” Пък той й рекъл: “Що, ма, ти виновен ли искаше да умра?” Някои казват, че това били думи на жена му, Ксантипа, която, викат, била голяма кучка и той уж за това станал философ. Според нас го е мързяло, затова е станал философ! Толко го е мързяло, че ред не е написал. „Кръгът на Сократа прекарваше дните си в ленив покой, който приличаше на безделие, а беше само бездействие…” (Вера Мутафчиева) На сенкя под кипарисите. Имали три деца, а Сократ по цял ден се мотал по площадите да си лафи с тоя и оня. Та сигурно и  на жена му трябва да й се влезе в положението.

„Наздраве, приятели!”, рекъл Сократ на Платон и другите си ученици и глътнал бучиниша.

Един от героите на Гор Видал разказва, че Сократ поработвал малко нещо и като зидар. Ама бил от тия – бегай, че дуварът пада… А и бил много грозен. Толкова грозен, че съгражданите му викали, че чак мухите не го кацали… Както и да е.

Като споменахме тъщата, да ви кажа една важна новина. Открит е начин да се лекува арахнофобията (страх от паяци и друга подобна гад). Тя е една от най-разпространените фобии. Има хора, по-точно жени, които не смеят да стъпят в тревата, за да не ги налази някое невинно паяче. Та американската психоложка Катрин Хаунър намерила начин да ги лекува такива. Само след няколко сеанса, те можели вече да държат паяк в ръката си и да му се радват.

Защо е важна тази новина? Ами много просто, защото, за да можете да направите възможна и резултатна срещата на тъщата с Черната вдовица, или индийската тарантула,  първо трябва да й излекувате арахнофобията, не ли? И после да й подарите за последния рожден ден една Черна вдовица (като й смените CV-то с това на някой от по-безобидните й двойници, например Steatoda paykulliana)…

Само идея. Има хиляди други възможности…

Между другото, тая психоложка лекувала аблутофобия (страх от водата). Тя, както е забелязал още навремето Иречек, е разпространена доста по нашите земи и в двете си основни форми: страх от водата за пиене и за миене.*

Растения “говорят” на собствениците си, съобщава „Новинар”. Стига, бе! Каква новина е това?! Зер не помним как един премиер си говореше с теменужка? Тя навремето тая теменужда ни изяде до голяма степен главата, ама да не ви занимавам с мене си…

Вторник, 29 май

„Ръкостискането на път да изчезне”, съобщава “Дейли експрес”, позовавайки се на томошно проучване. Над 50% от запитаните споделили, че вече не се ръкуват. Едни ги било страх от микроби, други го смятали за нехигиенично, трети за демоде…

Като се има предвид генезисът на тази церемония, даже е учудващо, че досега не е изчезнала. Зошченко пише: „Нашите мили прадеди искали само да се уверят, че в ръцете на дошлия няма някакъв камък или оръжие. И заради това те, разбира се, докосвали ръката. … Кой би могъл да помисли, че такъв един във висша степен благороден и донейде сантиментален жест – символ на културата и ръста на духа – има такова тежко минало!”

Днес ролята на ръкостискането е различна, а камъкът е престанал да бъде онази разменна монета, която е бил за древните. Днес само някои изостанали племена си разчистват сметките с камъни. Като индобългарите например. Сред българите се среща рядко. Оня ден имаше един случай. Оперният певец Юлиян Константинов и водещият на “Ние и градът” по БНТ Кирил Христов се скарали нещо за паркиране. И Христов, воден явно от някакъв атавистичен рефлекс, грабнал един огромен камък. На което Константинов отвърнал с десен прав в междуочието… Но това са все по-редки прецеденти.

По това как те ръкостиска един човек, можеш да си съставиш първоначална представа що за стока е. Има два често срещани и особено неприятни начина на ръкостискане: „ръкостискане като изстискване” и ръкостискане тип „умряла риба”. При „умрялата риба” тоя насреща едва ти подава пръстлетата и веднага си и ги дърпа, гаче си туберколозен. Това е присъщо на неуверените и слаби хора, или на неуместно горделивите и лицемерите. При „ръкостискането като изстискване” (някои го наричат „менгеме”) опонентът се опитва още от първия миг да ви внуши какъв мъжкар е. Такъв като ти хване ръката, забрави да я пусне. И друса, друса… („водна помпа”). Успоредно с това стиска и доде не ти размести безвъзвратно метакарпалните и проксималните, и каквито други фаланги ти се намират, не те оставя. И изобщо рядко са хората, особено сред българите, които знаят как да ръкостискат. Едни ръкостискат с длан, обърната надолу. Такъв иска  да покаже превъзходството си. Други ръкостискат с длан нагоре. Тия са мушмороци, колебливи, несигурни. Ама може би, ама едва ли не… Ванилни типове…

Някои твърдят, че на тази снимка папа  Бенедикт XVI дава масонски нишани на Тонката Блеър. Ако това е вярно, то и Путин прави същото с Бойко Борисов.

 

А масоните, навярно сте чували, си имат начин на ръкостискане, с който си дават иширет. Сега се сещам, че съм чел за един русенец, Дядо Иван Ведър, който спасил Русчук през Руско-Турската война 1878 г. Отива при командващия турската войска Делавар паша. Пашата бил европеец по възпитание, възпитаник на френски военни академии, та му подал ръка. При ръкостискането палецът на Ведър едва забележимо стиснал три пъти мястото между палеца и показалеца на пашата. И турчинът разбрал, че срещу него стои брат масон. И заповядал на войската да не закача русчуклии…

Отплеснахме се. Между другото, напълно сме съгласен, че тоя ритуал е нехигиеничен. Британски учени изчислиха, че англичаните, пипайки разни неща, на ден се докосвали до 15 чужди пишки… (Извинете, че така направо, но искам да съм сигурен, че сте ме разбрали точно.) Англичаните! Дето и преди, и след тоалет си мият ръцете. Като знаете ние колко си ги мием, не мисля, че ще възразите, ако допусна, че докосваме поне по 50. 75% при ръкостискане.

Сряда, 30 май

„Добавят 8,92 лева към пенсиите от 1 юли, токът ги компенсира”, лъже „Труд”. Не е любезно да се изразявам така дисфемистично, но такава е грозната истина – лъже! Защото минималната пенсия скача с 8,92 лева от 1 юни, а не от 1 юли. А токът компенсира с увеличение от 10% чак от 1 юли. Тоест, пенсиите ще вземат цял месец некомпенсирани пенсии. Разбира се, възможно е увеличението от 1 юни да компенсира некомпенсираната предишните три години инфлация, но то е друго.

Не бих се занимавал с тази дреболия, ако не забелязвам напоследък, че колегите се опитват с дребни лъжи да рушат имиджа на правителството. Ето вчера например писаха: „Умираме според правителствена програма”, с което внушават на читателя, че ако правителството ви е планирало, нема мърдане!

„110 011 българи да умрат – такава цел си е поставило за 2011 г. Министерството на труда и социалната политика. Оказва се, че народонаселението е преизпълнило правителствения план – за този период са починали общо 110 165 души.”

Обаче, като направихме справка, се оказа, че тази цел правителството си е било поставило през 2010 г., а не през 2011.  А целта 110 937 умрели пък е поставена през 2009 г., а не през 2010 г., както пишат колегите.

Обща смъртност на българите по години и управления. Таблицата изготви д-р Филипов.

Изобщо цялостното внушение е, че едва ли не най-много мрем при ГЕРБ. Не, мрем си равномерно при всяко управление. (Виж таблицата!) Е, има някои флуктоации. Например през първите три години на тройната коалиция сме дали малко повече фира. Към края й, дали Станишко се е понаучил, или някакви други фактори са задействали, но общата смъртност е намаляла. И числата показват, че при ГЕРБ имаме най-ниските стойности за тоя милениум. Лично ние сме склонен да обясним нещата с това, че на много хора им е интересно да видят как ще свърши милиционерския експеримент и затова отлагат.

„Равнището на високата обща смъртност у нас се поддържа основно от умиранията във възрастовите групи над 65 г.”, четем в „Демографски процеси през 2010 г.” на НСИ. Което обяснява до голяма степен и защо правителството неглижира пенсиите. Изобщо, братя от последната възраст, нема що да се заблуждавате. Бойко е тарикат и добре съзнава, че вие сте електорат, който той с Господ дели. Може и да гласувате догодина, но може и да сте възпрепятствани. Животът е така устроен, че колкото по-дълго е живял човек, толкова по-голяма е вероятността да престане.

Основното причина за нарасналата обща смъртност според статистиците била в „демографското остаряване”. Е, те и в Кипър застаряват, и в Ирландия, па общата им смъртност е 6.5 на хиляда. В Холандия, Франция, Испания и т.н. е 9 на хиляда. Средното за ЕС е 9.7 на хиляда. Докато във Видин е 22.4 на хиляда, а в Монтана умират по 20.5 на хиляда. Да живей Фидосова! Пардон, това беше неуместно… Тя не живее заради някой друг. Имам предвид в буквалния смисъл. В преносен смисъл може би…

В „Светите застъпници” на  Елин Пелин се казва за Св. Петка Самарджийска,  че „въпреки борбата със земното, въпреки поста, пак си е останала дебела, и влагата в очите й говори за вечно възбудена плът…”

Бихме го казали обратно: Въпреки, че е била дебела, е била светица…

Но да се върнем към числата. Както виждате в графата „Fira total” за периода 2000-2011 г. са се натрупали 1 338 938 души, в мнозинството си активни избиратели, които са отнесли със себе си електоралния си опит. И на тяхно място в електоралния корпус влизат нови, необременени от обещания хора. Което ме кара да мисля, че БСП имат шанс пак да ни излъжат някъде към 2017 г. Но не и през 2013 г., както си въобразяват. През 2013 г. друг ще ни излъже… Не знам кой, но все ще се намери. То е като при вестниците – колкото и да нема новини, вестник празен не е останал… Така де, да не сме като албанците, дето не могат да си намерят кандидат за президент?!

Акция „Блатно кокиче”.

Премиерът вчера си изпълни обещанието и се включи в преместването на блатните кокичета, които попадаха на трасето на магистрала „Марица”.

Пък в Китай приели наредба, която забранява в обществените тоалетни  да има повече от 2 мухи. Не знам защо две, а не една. Ами ако се случат мъжка и женска? За една година една двойка може да произведе къде милиард… Както и да е. Въпросът е, че китайците са толкова много, че дори и половината да ловят мухи, икономиката им пак няма да усети. А на нашата ще й се отрази всеки човек, който е пренасочен в сферата на блатното кокиче. Може би без премиера.

„Тетка Цачева при бабите в с. Припек”, пише… Забравих кой го пише, по-точно не видях, щото ме напуши смях. Прозвуча ми като „Бабината ти на припек”… Тоя лаф не знам дали се употребява по други места, ние си го носим от Пазарджик. В Гуглето се среща и като „Бабината ти трънкина на припек”, но според нас тук са събрани в едно две различни дестинации.

Както и да е. Добрата новина е, че за 2012 г. нямало план колко да умираме. Колкото си умрем – толкова.

Четвъртък, 31 май

Премиерът Борисов вика: „Дори Аллах е казал, че когато фактите говорят, и боговете мълчат…”

Стига, бе! Верно? Къде? В коя сура?

Тръгнах да проверявам. Най-логично ми се стори да е в сура № 64, Ат-Тагабун (Разкриването на заблудата). Но не, не е там. Междувременно се сетих, че когато Бойко изтърси оная простотия за шубата, която уж била споделена от Достоевски в „любимата” му книга „Братя Карамазови”, прерових цялото творчество на руския класик, отнесох се дори до филолозите в СУ, за да установя, че Достоевски никога не е казвал такова нещо. Но Борисов няма откъде да знае… И се отказах да ровя повече в Корана и да проверявам верно ли Аллах така е рекъл. Да го е рекъл!

Разказват, че херцог Уелингтън казал след битката при Ватерло, където те с фелдмаршал Блюхер яко натупали Наполеон: “Битката при Ватерлоо бе спечелена на спортните площадки на Итън”. По този повод английският писател и историк Томас Карлайл коментирал: “И да не го е казал, е бил длъжен да го каже!”

Та казвам, че има такива моменти в историята, когато настоящето задължава миналото да направи някои работи. В същност, тя цялата историческа наука точно на това се основава. Което, като го осъзнахме навремето, ни принуди да признаем, че Клио е най-голямата курва сред музите.

То не, че и другите музи са били много стока. (Аполон и музите)

Вижте например какво става в Македония. Турили статуя на гол Прометей на централния площад в Скопие. Обаче след три дена му обули гащи. „Труд” коментира, че било, „за да не се плашат македонките от яйцата му…”

Според мен не е за да не се плашат македонките, а заради „историческата правда”. Всички други народи са правени по конвенционалния, по старомодния начин, затова имат пиетет към леяка, ако ми позволите да се изразя така, щото, ако се изразя иначе, ще е неприлично. Пък, ако се изразя научно – фалоцентрични – може и да не ме разберете. Докато македонците са създадени като следствие от „кабинетно проучване”, както се изразяват някои изтъкнати политолози. И леякът на Прометей им го напомня и това ги дразни. Така мисля.

Да не се отплесваме повече.  Същото е и с Аллах. И да не го е казал това за фактите, длъжен е бил да го каже. Иначе излиза, че Бойко си измисля.

Мен лично малко ме притеснява само това, че в тази сентенция се говори за богове в множествено число. А известно е, че ислямът е монотеистична религия – „Аллах е един и Мохамед е неговият пророк…” (Поне до вчера беше Мохамед!) Та, ако Аллах я е казал, значи, че признава съществуването и на други богове, освен себе си, което никогаш не може да бъде…

А като гледам папагалското поведение на медиите, стигам до друга истина: Когато Бойко говори, даже фактите мълчат.

Петък, 1 юни

„24 часа”: „Цветанов запозна депутатите с действията, които бяха предприети от компетентните органи след голямото земетресение от 22 май.”

Чакайте да ви кажа първо какво точно е казал този доморасъл Цецерон, пък си помислете дали определението „компетентните органи” не е малко пресилено: „По повод всичко това, което чувам като политическо говорене, и за входирането на бъдещ проектозакон за възстановяване на щетите при извънредните ситуации – към настоящия момент това интегриране и реакцията на МВР е много по-адекватна. Всяко едно действие е свързано и с взаимодействие на компетентните органи.”

Повтарям: „Всяко едно действие е свързано и с взаимодействие на компетентните органи.”

Да, не е случайно, че целият Перник се е изходирал…

Знаете ли какво ми казаха? Цецо карал Бойко да забранят пушенето и във Фейсбук. Обаче Бойко не се съгласил. „Да не прекаляваме!”, рекъл му. За Цецо е нормално, той няма профил във Фейсбук, но Бойко има.

Даже има и около 2 500 приятели. 2491. Което не знам дали е много, като се има предвид, че Уго Чавес оня ден даде апартамент на 3-милионния си приятел в Туитър…

„Ех, защо не съм измамник?”, въздиша колегата Спахийски в „Труд”.

Е, колега, не си само ти, дето се питаш… Много честни хора са се питали. „О, добродетел, за какво си ми послужила досега?! – горчиво се вайка Волтеровият Задиг. – Ако бях лош като толкова други, щях да бъда щастлив като тях…”

Доколкото познавам колегата, той е честен журналист. Не съм чул да си е продал мидзуагето.** Но това не е достатъчно. Трябва и да е тестван, да се е изправял пред голямото изкушение. Понеже споменахме „Светите застъпници“… Там разбойникът, разпнат до Христа (не помня дали левият, или десният разбойник беше), казва: „Не унищожавайте изкушението, защото ще направите подвига за спасение много лесен.“ Навремето попитах един банкер честен ли е, или и той е корумпиран като повечето и той ми отговори почти като разбойника: „Пробван съм до $100 000. Издържах. Друго не мога да кажа…” За да знаеш дали си почтен, а и доколко си почтен, трябва да те пробват…

Лани писахме (къде като саморефлексия, къде като наблюдения над другите хора) как се остава честен. Относително честен, де… Случайно. Абсолютно случайно. По липса на по-добри предложения. Щото тоя живот, викаше един философ, е битка да се наредиш сред престъпниците, а не сред жертвите. Просто някои нямат късмет в тая битка. Това е. Другото са оправдания.

……………

*Иречек, когато бил министър на просвещението ни и имал възможност от близо да наблюдава нравите ни, рекъл: „Двамата Петковци (Каравелов и Славейков) имат страх от водата – единият за миене, другият за пиене…” Екатерина Каравелова молела Стамболов, като ходи на баня, да вземе и бай си Каравелов, щото той сам се не сещал да иде… Пък дядо Славейков задължително си пийвал по няколко ракийки на обяд и после похърквал в събранието…

А знаете ли, че Дедо Славейков е първият български вътрешен министър (ако не броим Тодор Бурмов, който е бил само за няколко месеца)? И от тогава е традицията във вътрешно да се слагат хора дето не понасят водата за пиене… Тия работи сме ги описали по-подробно в първата си книга.

**Мидзуаге – ритуал, при който младите гейши продават на търг девствеността си. Ако са девствени, де… Според нас сравняването на журналистите с проститутките е много пресилено. Сравнението с гейшите е много по-точно. Гейша не е проститутка, „гейша” означава човек на изкуството, артистка един вид…

Докато дописвам, гледам Люба Кулезич по телевизора. И нали съм на тая вълна, изведнъж ми се видя, че се е набелила точно като гейшите. Даже очаквах, ако се обърне, на врата й да се види едно санбонаши. Честно, да пукна, ако ви лъжа! Ама иначе е готина Кулезич. Лично ние много уважаваме жените, дето се поддържат, дори до нашата възраст. Разбира се, не бива да се прекалява. Една жена може да се младее, но не трябва да забравя, че между нея и дъщеря й трябва да има поне 9 месеца разлика.

To be continued next път

 

Kinect и в Космоса?

Малките сателите ще се превръщат в големи. Поне това твърдят от Surrey Satellite Technology Limited,че ще се случи, когато проекта им се задвижи. В колаборация с университета в Съри, британската компания планира да пусне в орбита нано-сателити, които ще са обурудвани със сензори...

Земетръс

Позволявам си да кажа в началото една американска поговорка: Ако ти дадат лимон – направи си лимонада! Американците не ги знам добре. Виждал съм доста шопи, торлаци, власи, турци, цигани и гърци, познавам и всевъзможни европейци, но американците не ги познавам като хората. Но от това, което съм виждал и чувал за тях – знам, че наистина от всеки лимон те си правят лимонада. И я пият в жегите с наслада. Ха – има и рима даже. Докато ние най-добре умеем като ни дадат лимон, да го сдъвчем необелен. За да предизвика на лицата ни още по-кисела гримаса. Даже - ако някой ни даде лимон - ние, българите, ще съумеем с него да си предизвикаме най-вече някоя язва на дванадесетопръстника. Или ще си го изстискаме един на друг в очите. Искам да кажа – от всичко ние умеем да извлечем най-лошото. Ние винаги, когато получаваме нещо, решаваме, че на нас се е паднал лошият дял. А на какво се дължи това, братя мои и сестри? Ще ви кажа. Това се дължи на факта (да, несложен психологически факт), че...

Китайското правителство блокира обсъждането на събитията от 1989

Китайските цензори блокираха интернет-достъпа до думи като "свещ", "никога да забравя", цифри от рода на "64", "23" и други, като усилиха и без това вече засилените мерки, които бяха взети, за да "заглушат" обсъждането на 23-годишнината от кървавото потушаване на продемократичните прот...

Как четеш: Кристина Рангелова

Кристина Рангелова е от онези малки (но само на физически размери) хора, които винаги носят със себе си големи чанти... пълни с много книги. Криси е студентка по Право последна година в Софийския университет, но винаги е била очарована от хубавите художествени книги, затова и решихме да я попитаме как съчетава многото четене за университета с четенето на за удоволствие. Ето и нейните отговори в рубриката "Как четеш?":

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Приемам четенето като „храна за душата“ и понеже преяждането влошава баланса на организма, не ми се случва да смесвам храненията

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от литературата, сезона и от настроението. Научната литература върви задължително с кафе или чай в зимните следобеди, художествената пък обожава червено вино, чай с лед или леко алкохолно коктейлче в знойните летни следобеди.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отново разграничение между типа литература. В тежките научни съчинения обикновено подчертавам, водя записки, лепя листчета и отбелязвам важни моменти от текста по всевъзможни начини, докато художествените книги обичам да ги оставям чисти и прегледни – като недокоснати.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не отбелязвам по никакъв начин, обикновено помня общо взето в коя част на книгата се намирам – в началото, средата или по-към края, отварям там някъде и прелиствам няколко листа, докато се ориентирам в текста.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Това са две взаимодопълващи се вселени – едната без другата съществува безпроблемно, но опознаването и на двете води до разширяване на хоризонта и в крайна сметка до по-добро осмисляне на посланията от всяки от световете.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако сама разпределям времето си, завършвам смислово или поне визуално прочетения текст, но нямам проблем и да спра в средата на изречението – въпрос на стечение на обстоятелствата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Ооо, да. Не съм всеядно, все пак, според мен няма задължителни автори. Ако дадена книга не ми допада, обикновено не проявявам особено упорство и я оставям „да отлежи“. Мисля, че за всяка книга си има време, период от живота, в който „си готов“ да я прочетеш. След като за мен книгата не е интересна, очевидно не съм узряла за нея или пък вече съм я „надскочила“ като автор и внушения. Осъзнавам че има книги, които никога няма да прочета – просто не са за мен.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Обикновено не, много думи съм научила от контекста на книгата, а ако и той не помогне за разшифроването на значението, оставям „бяло петно“ във вселената от познание, която книгата ми предоставя, и продължавам нататък. Това, обаче, не се отнася за книги, прочетени на чужд език – там от време на време ми се налага да надникна в речника за проверка на някоя особено натрапчива дума, която „спира“ смисъла или се появява твърде често и започва да ми се набива дразнещо на очи. Доста думи на чужд език се учат така, между другото.

Какво четеш в момента?
Валери Стефанов - „Слепия градинар или Душата си тръгва в 10:34“, както и умопомрачително количество научна литература и учебници, предвид наближаващата сесия.

Коя е последната книга, която си купи?
Поезия на Снежана Начева, книгата се нарича „Евксинос Понтос“.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета поне по три книги наведнъж – подбирам според настроението си. Затова въпросните три книги обикновено са доста различни. И често така се получава, че дадена книга „изостава“, изместена от по-интересни нови заглавия и автори, пък после се връщам към нея и така – според настроението и жаждата за конкретна емоция, която очаквам книгата да ми достави. С научната литература е малко по-различно – там обикновено приоритет давам на „полезните“ четива, въпреки че много обичам забежки към по-нетрадиционни, стари или непопулярни сред повечето колеги автори – разширяват кръгозора и поставят акцент върху неща, които днес ние приемаме за даденост.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-обичам зимно време, вечер в леглото – уютно, топличко и с хубава книга – безценно! Но, това по никакъв начин не означава че не чета навсякъде и по всяко време. Може би единсттвено в градския транспорт не чета, заради блъсканицата, шума и опасността да се захласна в текста и да си пропусна спирката. Пък има и нещо друго – тези десетина – петнадесет откраднати минутки за четене ми се струват кощунство спрямо самия процес на четене – възприемам го като нещо сериозно и заслужаващо малко повече от „запълване на времето“.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Такава класация в моята „книжна“ система няма. Книгата вирее според автора, езика, героите, сюжета, задълбочеността, духовитостта и полезността си, не според това дали е заобиколена от „себеподобни“ или не. Една поредица може да изгради цял един отделен свят, да го завърши и да достави на читателя безмерно удоволствие, но може и да развали първоначално добрия замисъл на автора, като го разводни и обезцвети. Мога да дазм примери и в двете посоки.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Има и списакът е доста дълъг, обикновено е съобразен с човека срещу мен, с това от какво се интересува, какво харесва, какво познава вече като автори и заглавия. Не обичам универсални „истини“ и в този смисъл ми е трудно да посоча само един автор или една книга, която, видиш ли, е КНИГАТА. В различните периоди от живота, в различни ситуации и различни настроения една и съща книга може да породи много различни, а понякога и противоположни емоции, поради което е важно човек да търси нови и нови неща, а понякога да се завръща към вече минали книжни периоди и да препрочита определени заглавия. И тези заглавия са различни за различните хора. Просто има книги, които заслужават погледа и на 15 и на 30 и на 40 годишните и звучат по различен начин именно заради житейския опит, натрупан с течение на времето.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По библиотекарски – според жанр, след което според материя и накрая според името на автора и названието на самата книга.

Китайското правителство блокира обсъждането на събитията от 1989

Китайските цензори блокираха интернет-достъпа до думи като "свещ", "никога да забравя", цифри от рода на "64", "23" и други, като усилиха и без това вече засилените мерки, които бяха взети, за да "заглушат" обсъждането на 23-годишнината от кървавото потушаване на продемократичните прот...

ЕК: Препоръки за реформи в България

Извадил съм само препоръките (болднатото е от мен), но целият документ (7 страници) си заслужава да се прочете. Не че комисията е измислила нещо ново – но неща, които отдавна говорим, получават подкрепа от ЕК и ще бъде по-трудно да се пренебрегват. 


Предложения на Европейската комисия за препоръки относно Националната програма за реформи на България за 2012 г. 

 

ПРЕПОРЪЧВА на България да предприеме следните действия през периода 2012-2013 г.:

1. Да продължи да провежда стабилни бюджетни политики за постигането на средносрочната бюджетна цел до 2012 г. С оглед на това, да изпълнява предвидената бюджетна стратегия, да гарантира съответствие с референтната стойност на разходите, както и да бъде готова да предприеме допълнителни мерки, в случай че рисковете в бюджетния сценарий станат действителни. Да положи по-големи усилия за подобряване на качеството на публичните разходи, особено в областта на образованието и здравеопазването, и да изпълнява цялостна стратегия за спазване на данъчното законодателство с цел да се увеличат данъчните приходи и да се справи със сенчестата икономика. Да подобри още повече съдържанието на средносрочната бюджетна рамка и качеството на системите за докладване.


2. Да предприеме стъпки за намаляване на рисковете за устойчивостта и да подобри адекватността на пенсионната система чрез ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране чрез изравняване на законоустановената пенсионна възраст на мъжете и жените, които са заплащали осигурителни вноски през цялата си професионална кариера. Да въведе по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност.


3. Да ускори изпълнението на националната инициатива за младежка заетост. Да гарантира, че минималните осигурителни прагове не обезсърчават декларирания труд. Да активизира усилията за подобряване на работата на обществените служби по заетостта. С цел намаляване на бедността, да подобри ефективността на социалните плащания и достъпа на децата и възрастните хора до качествени социални услуги, както и да изпълнява Националната стратегия за интегриране на ромите.


4. Да ускори реформата на съответните правни актове, уреждащи дейността на училищата и висшите учебни заведения, и да ускори съпътстващите мерки, като се съсредоточи върху модернизирането на учебните програми, подобряването на обучението на преподавателите и осигуряването на достъп до образование на групите в неравностойно положение. Да подобри достъпа до финансиране за новосъздадени предприятия и за МСП, по-специално за тези, които участват в иновационни дейности.


5. Да положи повече усилия за укрепване на административния капацитет и реформите, като намали бюрокрацията и разходите за спазване на данъчното законодателство и за събиране на данъци и като подобри още повече усвояването на средства от фондовете на ЕС, по-специално в пътния и железопътния транспорт и управлението на водите. Да подобри качеството и независимостта на съдебната система и да ускори въвеждането на електронно управление. Да засили публичния административен капацитет на регулаторните органи и в ключовите сектори на транспорта.


6. Да гарантира правилното прилагане на законодателството в областта на обществените поръчки. Да укрепи предотвратяването на нередности и да прилага на практика санкциите, предвидени в Закона за обществените поръчки и в Закона за конфликт на интереси.


7. Да вземе мерки за премахване на пречките за навлизане на пазара, разпоредбите за гарантирана печалба и контрола на цените. Да гарантира независимостта на операторите на преносни и разпределителни мрежи, да изгради окончателна пазарна структура, по-специално за енергийните борси и балансиращите пазари. Да подобри връзките на електроенергийните и газовите мрежи, да повиши енергийната ефективност и да укрепи капацитета за справяне с прекъсванията на доставките.




Блогът за икономика 2012

Спявка на “Евнухови ливади”…

Милен Радев Попадна ми вчера, постнат във Фейсбук сегмент от т.н. орелеф под паметника на Съветската армия в Бургас. Участникът с право сочи центъра на композицията и се пита какви ли мотиви са накарали създателите на паметника да увековечат размяната на сладострастни ласки между две мъжки особи … Позагледах се и аз и що да [...]

На “Евнухови ливади”…

Милен Радев Попадна ми вчера, постнат във Фейсбук от участника Aleksandar Kamburov  сегмент от т.н. орелеф под паметника на Съветската армия в Бургас. Александър с право сочи центъра на композицията и се пита какви ли мотиви са накарали създателите на паметника да увековечат размяната на сладострастни ласки между две мъжки особи … Позагледах се и [...]

SkyDrive става по-бърз

Microsoft съобщиха в официалния си блог в Windows Live, че приложението им за съхранение на данни в облак SkyDrive скоро ще стане по-бързо. Освен това, в следващата версия на софтуера (по-конкретно версия 16.4.4111.0525), общият брой файлове, които един потребител ще може да качи в облака, ще бъде у...

В токийското метро пътниците получават реклами чрез NFC

Метрото е едно от местата, в които потребителите често нямат друг избор, освен да четат реклами. Токийското метро от години се възползва от тази особеност, бомбардирайки пътниците си с рекламни постери залепени по всяко възможно място, понякога дори по цялата външна част на вагоните. Последният вид ...

Остава по малко от ден за ранна регистрация за Webit Bulgaria

След часове изтича възможността за регистрация с отстъпка за Webit Bulgaria Summit - събитието, което ще разкрие успешните онлайн практики и цифри от българския бизнес, представяйки примери от конкретни индустрии и лидери в бранша. На 14-15 юни в Рейнбоу Плаза, София, организаторите от е-Академия...

Анализатор: Apple TV ще направи революция, но не веднага

Смартфоните и таблетите на Apple станаха толкова популярни, че доста често, когато говорят за историята на тези две устройства, анализаторите започват именно от тях. Дали обаче новият ТВ продукт на американската компания, който по последни данни ще бъде пуснат догодина на цена между $1500 и $2000, щ...

Китайска социална мрежа забрани на потребителите си да лъжат

Facebook и Twitter ни дават свободата да говорим каквото си искаме и да се представяме за когото си искаме. Китайските потребители обаче нямат това щастие. Съвсем наскоро една от най-популярните социални мрежи в страната - Sina Weibo - въведе нови правила, с които забранява на наброяващите 300 милио...

Реч на директора на училище «България» в Детройт, изнесена на годишния концерт на училището

Публикуваме тук речта на един български учител и директор на българско училище в САЩ - г-жа Митра Енчева, която тя е произнесла на 26 май т.г. в Българския културен център в Детройт. Тя може би си струва да се прочете не само от българите в Детройт.

10 съвета за комуникация с клиенти

communication

Най-сериозната PR-кампания, която някога можете да направите, е да инвестирате в качествена комуникация с клиентите. Каквото и да направите, за да промотирате продуктите си, надали то ще ви спаси при лошо отношение. В инфографиката по-долу ще ви покажа не само 10 съвета за успешна комуникация с клиенти, но и прост процес за преценка и отговор на клиентски коментари. Мисля, че информацията е полезна и може да влезе в употреба за немалко бизнеси.

Много съвети са се изписали за комуникацията с клиенти и отговора на коментари, но има едно универсално правило, което много ми допада – да се държим като в нормален разговор. Независимо дали говорите онлайн или осъществявате контактите с клиенти чрез телемаркетинг, държанието на компанията ви трябва да напомня разговор в кафене с приятели. Така ще предотвратите роботското звучене и ще можете по-лесно да влезете под кожата на клиентите си. Това включва и моментите, когато служителите поемат инициативата и сами коментират теми, свързани с марката. В тази ситуация нямате толкова голям контрол в сравнение с използването на официален канал, до който има достъп само част от екипа. Но ако служителите са добре научени как да комуникират в такива случаи, то те могат да са вашите най-верни комуникатори, а активната им позиция показва силна обвързаност към каузата на вашата марка.

Първата част от инфографиката показва съвети при отговор на коментари – независимо дали те са поставени във ваш комуникационен канал или другаде в интернет. Сами ще видите съветите по-долу, а тук ще извадя тези, които ми правят най-силно впечатление:

  • Да се говори човешки: когато отговаряте, не продавате. Ако вкарате оферти за продукти и услуги в коментар към блог или форум, ще си спечелите само недоволството на аудиторията.
  • Да се говори прозрачно: независимо дали това е официален говорител на компанията или служител от произволен отдел, то в коментара винаги трябва да си личи принадлежността към компанията. Астротърфингът (създаване на видима обществена подкрепа за дадена позиция, в действителност организирана от свързани лица към компанията)  има лошия навик винаги да излиза наяве, а последиците за имиджа ви са пагубни.
  • Да се опознае общността: преди да говорите, трябва да слушате. Ако не опознаете общността достатъчно добре, приличате по-скоро на търговец с неадекватно поведение, отколкото на част от тази общност.

Другата полезна част от инфографиката е алгоритъма за отговор на коментари. Харесва ми не толкова абсолютната стойност на препоръките тук, а самата идея подобна схема да се използва за обучение на служителите. Самият факт, че Dell създаде тази графика, означава, че логиката й е тествана многократно “в бой”. Затова е умно да я използвате като основа и да надграждате в зависимост от вашия собствен бизнес.

(кликнете на визията, за да я видите в пълен размер)

dell-social-media-tips

___
снимка: P Shanks



Още по темата:

  1. Общуване с клиенти: “Обърни ми внимание!”
  2. Убеждаваща комуникация
  3. 10 съвета за вашия е-пресцентър

ДА СИ НАПРАВИМ КРОКОТАК

Кой е КРОКОТАК? Неговият баща е големият английски писател Доналд Бисет (приказката е публикувана в сборник разкази „Небивалици“ - част...

Салата спанак с ягоди

Продукти за 4 порции:
500г листа бейби спанак
300г ягоди
200г синьо сирене
1/2ч.ч прясно изцеден портокалов сок
1ч.ч. орехови ядки
1ч.ч. стърготини Пармезан

Приготвяне:
Спаначените листа се измиват едно по едно. Слагат се в купа. Ягодите се почистват и слагат в гевгир. Измиват се на течаща вода. После се отцеждат. Режат се на половинки. Добавят се към спанака. Синьото сирене се реже на кубчета. Заедно с ядките се прибавят към купата. Продуктите се поливат с портокалов сок. Объркват се добре. Купата се поставя в хладилник. Салатата се поднася студена и поръсена с Пармезан.

Дълго име

Някога отдавна живели мъж и жена. Родил им се син. Зарадвала се младата майка и и се приискало да му даде хубаво име, за да има хубав живот.
Мислила три дни и три нощи, но заболяла и умирайки, успяла едва чуто да прошепне:
- Ах, измислих най-накрая! Наречете го Тьон...
Така и не доизрекла. Наложило се да нарекат детето Само-Тьон.
Минало се, не минало, и бащата на Тьон си взел втора жена. Родил му се още един син.
Някой казал на майката, че ако даде на детето кратко име, и животът му ще е кратък. Колкото по-дълго име, толкова по-дълъг живот! И жената решила да даде на сина си дълго-предълго име, за да има дълъг-предълъг живот. Мислила, мислила, блъскала си главата и накрая измислила ето какво:
"Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-в-кесията-парички-има-пак, Бонза-глупак, Бонза-не-зная-по-нататък-как, Богаташ-над-богаташите, По-богат-няма-как, Чашка-та-чайник, Главен-началник, Всички-пият-вода-сам-пия-чай, Кой-ли-е-той-чудо-герой, Викай-го-така, Викай-го-всякак, Така-и-така-и-карай-нататък, На-планината-храм, На-храма-покрив, Над-покрива-ела, Над-елата-луна, Ей-ей-расти-скоро-Ейско!"
Момчетата поотраснали, започнали да се карат. Когато малкия дразнел големия, му подвиквал:
-Тьон-Тьон, Само Тьо-он!
Тьон се ядосвал и се опитвал да му го върне:
-Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-пак ...или как? Бо-бон-за ... бонза ... Пфу!
Заплете му се езика, не може да изкаже обидата. А през това време брат му е избягал далече.
И бащата, ако трябвало да се свърши нещо, викал Тьон, защото било по-лесно да изрече името му.
- Тьон направи това! Тьон свърши онова!
Пакостите също не му се разминавали:
- Ах ти, Тьон! Ела да ти кажа аз на теб!
А ако бащата речал да се скара на брат му и започне:
- Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-в-кесията-парички-има-пак ... Уф, да му се не види! - уморявал се и не довършвал.
А майката се радвала: "Колко хубаво, че дадох на сина си толкова дълго име!"
Веднъж, докато братята със съседските деца играели на двора, Тьон паднал в кладенеца.
-Олеле, Тьон падна в кладенеца! Леле, леле, Само-Тьон падна в кладенеца! - разкрещели се децата.
Притичали възрастните, извадили го.
А мащехата си помислила: "Значи е вярно, че децата с кратки имена не живеят дълго. Гледай, едвам го извадиха!"
След няколко дни децата пак се събрали да играят заедно. Ейско-Дългото име започнал да се хвали:
-Тьон падна в кладенеца, защото му е късо името. А аз мога да си правя каквото си искам и нищо не може да ми се случи, защото дългото име ми носи щастие!
Надвесил се опасно над кладенеца и паднал. А децата се втурнали към къщата да повикат помощ:
- Сега Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-глупак ... оле, сбъркахме пак! Богат-Пребогат, По-богат-от -най-богатия ..., не, не, още по-богат! Купа-та-лъжичка ... сбъркахме мъничко! Възглавница-та-одеало ..., давай отначало! Чукче-та-хаванче? Не бе, забраванче! А-а-а, Чашка-та-чайник, Сам-си-е-кмет? Не, не, Голям-началник! Викай-го-така, Викай-го-всякак, да ама как беше нататък? Стои-къща, На-покрива-слама, На-сламата-котка-дебне-мишка, Котката-се-хвърли-мишката-подскочи ..., на човек душата му да изскочи! Ей-ей, тичайте скоро, Ейско падна в кладенеца!
Скочили възрастните да извадят Ейско, но той вече бил потънал.

японска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


„Подмяната 10-ти“ – документален филм за българския преход

"Подмяната 10-ти" е един от най-успешните документални филми, правени в България. Филмът разказва за първите 15 години след свалянето от власт на Тодор Живков и за това как България на три пъти е била изправена на ръба на гражданска война. В „Подмяната 10-ти" е използван уникален видеоархив, голяма част от който не можете да видите никъде другаде, както и интервюта с ключови фигури от времето на българския преход.

Пробутват ни милиционерски номера с безкраен срок на гадност

 

Не обичам да се „обяснявам” както се казваше на войнишки език в казармата за някого, който се оправдава, но ще започна с каруцата пред коня с отговор на въпроса защо не разпространих публикацията от германския вестник „Тагесцайтунг” за криминалното минало на Бойко Борисов. По две причини: защото в нея нямаше нищо ново, освен „прозрението”, че ЦРУ стои зад тези твърдения ( нещо, което Атанас Чобанов отдавна беше посочил от Париж в сайта си „Биволъ”, ама кой да ти вярва в България на непоръчков журналист!). А също и поради придобитата с опита ми през годините здравословна мнителност, че подобни публикации обикновено са продължение на нечия дълга ръка, протегната за повече достоверност към чуждо издание. Например от страна на някой в БСП, който води вътрешните си битки и има връзки „в Европа”. Не желая да захапвам подобни кукички.

 

Истината е, че в момента се води препрана през медиите в България и дори в чужбина война за прехвърляне на вината за това кой създаде и дори легитимира организираната престъпност в България. В книгата си „Течна дружба” съм дал еднозначен отговор на този многозначителен въпрос: това е „онзи”, който имаше мощта да превърне България в гара разпределителна за горива и други стратегически суровини за разпалване на пожара в Югославия по трасето Москва, София, Белград.

 

Познайте кой е шефът в тази триада! Илюстрирал съм нейната „игра” с уж необяснимия рязък скок на вноса ( а всъщност на транзита) на руски горива тъкмо в периода на катастрофалния спад на потреблението им в България след колапса на гигантоманската социкономика. Къде отиваха те ли? Ами потекоха към огнищата на войната в нарушение на международното ембарго с участието на самата българска държава, но отчисленията не захраниха нея, а държавните държанки, т.н. „силови групировки”, който заякнаха и пуснаха пипалата си после навсякъде. Тази история си остава и днес сред най-забранените теми на българската публичност, макар да е публична тайна. Защото червените паради не се правят само на Червения площад и парадиращите с медийна власт знаят много добре границите на позволената им маршировка по страниците на новата ни история.

 

Припомням съвсем схематично това заради схемата, която се опитват да ни пробутат сега със стоварването на вината върху „другарчето” в този процес. Нещо подобно се случи тази сутрин в студиото на официозната ТВ 7, което говори с езика и мотивацията на вътрешния министър Цветанов, нищо , че в стола на водещия физиономията е формално друга. Насреща му пък беше седнал бившият правосъден министър от кабинета „Виденов” ( наследил т.н. „безвремие” на Беров, наляло основите на структурираната мафия), настоящ член на ВС на БСП Младен Червеняков, който издаде на зрителите какво са си гукали с напористия водещ преди началото на предаването, докато сега, от екрана, за пред хората, говорителят на Цветанов се вживяваше в съвсем друга роля, имитирайки поведение на журналист със собствено мнение.

 

Водещият питаше за всичко друго и правеше всякакви внушения, от които Червеняков излиза едва ли не като някакъв новороден участник в събитията, само едно му спестяваше: общия му генезис с Бойко Борисов, както се вижда от една знаменита снимка от 2001 г. при откриване паметника на Живков в Правец. На нея има три емблематични физиономии: на Георги Първанов, на Червеняков и на Бойко Борисов.

 

Както се казва в такива случаи- не е важно какво пита, а какво НЕ пита подставеното лице на властта в ролята на журналист. А и Червеняков си знае границите. Започва изречение с намек за неприятни за властта публикации в западни медии, но сам преценява да се въздържи да спомене „Тагесцайтунг”. Играят си игрички двамата, знаейки много добре, че произходът на обсъжданите проблеми е един – въпросната снимка от 2001 г. най-ясно го показва. С други думи на етикета на тази стока, която се опитват да ни продадат, пише на практика, че продуктът е произведен по стара рецепта ( минимум столетна), от контролиран регион и с неограничен срок на гадност.

 

 

 

 

      Какво още крият зад кулисите другарите в тази полемика, можете да прочетете в статията на Едвин Сугарев от неговия сайт, озаглавена„А кой ще попита Сергей Станишев за връзките му с престъпния свят?”.

04.06.2012

Нов цирк в левицата: Станишев щял да пита Кирил Добрев и Младен Червеняков за връзките им със Сретен Йосич.

Този ищах се появи, след като близостта на двамата видни социалисти с Йоце Амстердамеца бе извадена на показ от СРС, правено по процеса срещу “Килърите”. В него Боян Джамалов, един от основните свидетели на прокуратурата, разкрива някои пикантни подробности за тази връзка.

Че БСП използва ресурсите на престъпния свят, за да постига политическите си цели, е отдавна известен факт. Но интимитета на тази връзка е нещо, което наистина шокира.

Можехме да подозираме, че Кирил Добрев е една от трансмисиите, чрез които престъпни пари пълнят черните партийни каси, а вероятно и личните джобове  на червените. Но че партийните лидери на БСП поркат до забрава с най-видни бандити от роден и международен мащаб – това беше нещо, което досега витаеше само като устойчиви слухове. Например за това как Румен Петков така се отрязал и така се разлигавил в резиденцията на братя Галеви, че се наложило гардовете им да му дадат боя.

Сега обаче са налице свидетелства за един уж малко по-благоприличен герой – Младен Червеняков. По думите на Джамалов: “Лично видях колата на Младен Червеняков пред къщата на Сретен Йосич ден преди да го арестуват. Знам, че беше там предния ден, но се напил вечерта и затова останал”.

Как ви звучи това? Как и на какво основание един бивш върховен прокурор, министър на правосъдието от кабинета на Жан Виденов и настоящ червен депутат, а и член на ВС на БСП, може да бъде дотолкова близък със Сретен Йосич, една от световноизвестните фигури в наркобизнеса, отговорен за десетки убийства – включително политически? Дотолкова близък, че да се напие в дома му и да остане да спи там…

Що се отнася до Кирил Добрев – той пък е директно посочен като фигурата, чрез която Сретен Йосич е наливал пари в партийните каси на БСП. Можете прочее да се сетите защо сърбинът дълги години преживяваше у нас, сигурен в недосегаемостта си от българското правосъдие.

Безспорно Станишев има основания да пита двамата си съпартийци за връзките им с Амстердамеца. Ясно е между впрочем какво ще отговорят те: че това е политическа поръчка, че е активно мероприятие на вътрешния министър, целящо до очерни партията, че… и тъй нататък. Но с партийната им кариера ще е свършено; нещо повече – това вадене на мръсни чаршафи ще е дошло дюшеш за самия Станишев, тъй като му дава възможност да елrминира Кирил Добрев – известен като консолиере на Георги Първанов.

В което няма нищо лошо – защото за България е по-добре да се сядат другарите, отколкото да единничат. И защото наистина не е добре дори за едни млади социалисти да следват челния пример на балкански тарикати като въпросния Кирил Добрев, който още преди години беше засечен на българската граница с едни много големи пари, а днес се оказва ортак на брутални рекетьори като наскоро арестувания Ангел Дерменджиев.

Лошото е, че самият Станишев може да бъде питан по сродни казуси. Например какви са отношенията му с подсъдимия Алексей Петров, когото лично той курдиса като сив кардинал в ДАНС.

Или пък какви са отношенията му с Дамбовците – и дали тези му отношения не са във връзка с изкуствения фалит на Кремиковци, организиран отново не без активното участие на ДАНС и Алексей Петров, както и с решаващата помощ на министъра на икономиката и енергетиката в неговото правителство – Петър Димитров.

Това незададено питане между впрочем не е никак безобидно, тъй като този изкуствен фалит има за цел е държавата да придобие отново комбината на базата на неговите задължения, а след това – вече отърсен от дълговете, да го приватизират “свои” хора. Този план се е провалил, но е струвал на държавата стотици милиони – и е оставил без работа хиляди работници – а нали божем БСП се водеше тяхна партия.

Тъй че нека все пак Сергей Дмитриевич не се прави на света вода ненапита. Има за какво да бъде питан и той – и най-вероятно ще бъде питан.

 

Събирайте шурикени!

Това съветват организаторите на семинара Ninjapresenter, насочен към презентационните умения и поведението на сцена. Той ще се проведе на 21 юни в Бест Уестърн Хотел Експо в София. Какво ще научат посетителите? - как да се организират по-лесно и да брейнстормват, да бъдат по-креативни; – как да …

Преди еврото: Полски злоти

След броени дни хиляди футболни фенове ще залеят Полша и Украйна в опит да изпият всичката местна бира и да шляпнат по дупето поне една местна хубавица. И докато за тези две неща обичайното им евро може да свърши работа, за по-дребни удоволствия ще им се наложи да се запознаят със злотите и/или хривните.

В последните няколко години Полша изненадващо се оказа една от най-стабилните европейски икономики - нищо чудно с тълпите запалянковци в страната да опитат да се промъкнат гладни английски медицински сестри и ирландски водопроводчици. Нещо, което не може да се каже за краха на плановата икономика и последвалата шокова терапия от 80-те и началото на 90-те, довели до хиперинфлация и емисия злоти, състояща се от 17 (седемнадесет) различни купюра със стойност между 10 и 2 милиона злоти. През 1995 г. централната банка драска 4 нули и пуска нова серия от едва 5 банкноти, посветена на средновековните полски крале, от което този постинг губи неимоверно - старата събира на едно място прелюбопитни личности като професионалните революционери Йозеф Бем, Ярослав Домбровски и Тадеуш Косцюшко, носителите на Нобелова награда за литература Хенрик Сенкевич и Владислав Реймонт, Фредерик Шопен и гениалните учени Мария Складовска-Кюри и Николай Коперник.

Историята на злотите всъщност започва в далечната 1496 година, когато сеймът постановява създаването на национална валута. Името ще рече златни, като тогава една злота (на полски името си е злоти и в единствено число) се състои от 30 гроша. Изборът на средновековни крале за лица на актуалните банкноти пък води до там, че само един от тях - Зигмунт I Стари си е имал вземане-даване със злотите, докато предшествениците му са си играли с вносни дукати и денарии. Както и да е, усещаш, че не одобрявам подхода...

Мешко I (между 922 и 945 - 992) е полският Аспарух и Борис I - с помощта на дипломация и военни походи князът на поляните обединява полските племена и де факто създава държавата, която в края на царуването му освен наследствената Великополша вече включва Куявия, Померания, Силезия, Мазовия и Малополша - представи си съвременна Полша без горното дясно ъгълче, населявано тогава от прусите (балтийско племе, нищо общо с немците, които на практика го избиват, докато уж го покръстват). През 865 г. Мешко взима за булка чешката принцеса Добрава, а на следващата приема християнството.

Болеслав I Храбри, още Велики (967 – 1025) е син на Мешко и Добрава. Болек с юнашкия мустак присъединява Словакия, Моравия, Рутения и Лужица към Полша, освен това превзема Киев, за кратко е княз на Бохемия и праща отряд конници на племенника си Кнут I Велики, който завладява Англия. Добрите отношения с немския император Ото III обаче са в основата на двете му най-големи постижения - независима полска църква и титлата крал, която получава няколко месеца преди смъртта си.

Прескачаме Мешко II Лямберт, Болеслав Забравени, Казимеж I Обновител, Болеслав II Смели, Владислав I Херман, Збигнев, Болеслав III Кривоуст, Владислав II Изгнаник, Болеслав IV Къдрави, Мешко III Стари, Казимеж II Справедливи, Лешек I Бели, Владислав III Тънкокраки, Мешко IV Кривокраки, Хенрик I Брадати, Конрад I Мазовецки, Хенрик II Набожни, Болеслав V Рогати, Болеслав VI Срамежливи, Лешек II Черни, Болеслав VII Мазовецки, Хенрик III Честни и Владислав IV Локетек (без да коментираме прякорите им) и стигаме до Казимеж III Велики (1310 – 1370), който е и последния владетел от династията на Пястите. Казимеж заварва страната в окаяно състояние, реформира армията и правната система и почти удвоява територията, завладявайки Галичкото княжество. Сред другите неща, които си струват споменаването, са благосклонното му отношение към евреите и основаването през 1364 г. на Краковския университет, един от най-старите в света, който обаче се нарича Ягелонски по името на следващата велика династия в полската история. Същата година организира и уникалния за времето си Краковски конгрес, на който присъстват всички християнски владетели от централна Европа, сред които Свещения римски император Карл IV, Ото V Баварски, Валдемар IV Датски, Рудолф IV Австрийски и Лайош I Велики. А една от темите е наследството на полския трон, което се пада на последния от изброените - въпреки четирите си брака - с Алдона, Аделхайд, Кристина и Ядвига - Казимеж не успява да се уреди със син.

Владислав II Ягело (ок. 1362 – 1434), не Варненчик обаче, е поредният владетел, заел трона в тревожни времена и постигнал слава - за какво е историята, ако не за това. През 1386 г. литовският княз Йогайла е избран за жених на по-голямата, 11-годишна дъщеря на Лайош I Ядвига и е покръстен с името Владислав. Ядвига умира през 1399 г. след усложнения при раждане, но Йогайла затвърждава правото си върху трона със следващ брак с внучката на Казимеж III Ана Цельска. Това, което се ражда като персонална уния на короните на Полша и Литва, се превръща в една от най-големите и влиятелни държави в Европа, а управлението на Ягелонската династия се счита за Златен век на полската култура.

С победата в битката при Грюнвалд пък Владислав поставя началото на края на Тевтонския орден. Тя е и в основата на изображението върху реверса на банкнотата (най-после малко пикантерийка да разкажа в тоя постинг) - щит с орел върху два кръстосани меча. Великият магистър на Тевтонския орден Улрих фон Юнгинген изпраща в лагера на поляците и литовците за Владислав и великия литовски княз Витаутас, а.к.а. Витолд два меча, носещи гербовете на съюзниците му Сигизмунд I Люксембургски и Казимеж V Померански, и ги предизвиква за битка. Владислав приема мечовете, казва "Ами хайде" или нещо от сорта и армията му разгонва фамилията на кръстоносците, а на рицаря Мшчуй от Скжино (не се ебавам) се пада честта лично да клъцне гръцмуля на Ули. Година по-късно самият Ян Хус пише хвалебствено писмо до Владислав, в което възхвалява мечовете като символ на унижението на омразните му немци. Двата меча влизат в полско-литовските регалии и са неизменна част от церемонията по коронясването, но се губят скоро след Третата (и последна) подялба на Полша в началото на 19. век.

Владислав има два сина - Владислав III, който млад и зелен се бастисва при Варна, и Казимеж IV. Казимеж (това заприличва на Стария завет) има 6 сина и горе-долу толкова дъщери: най-големият син - Казимеж става светец, вторият - Владислав е крал на Бохемия и Унгария, следващите трима - Ян, Александър и Зигмунт - крале на Полша, а изтърсакът - Фридерик - архиепископ на Гнезно, демек на цяла Полша. Та именно Зигмунт I (1467 – 1548), кръстен на прадядо си по майчина линия Сигизмунд (виж само един абзац по-горе кой се пада тоя мръсник), сяда на трона през 1506 г. и, с известни прекъсвания да отиде в църквата, на война или до тоалетната, остава на него до 81-годишна възраст, заради което му казват Стари. Макар, освен дълго, царуването му да е и сравнително мирно и благоденствено, в държавата вече са започнали социо-политическите процеси, които ще доведат до Жечпосполита - авангардно за времето си държавно устройство, Потопа и в крайна сметка трите поделби на Полша - все пребогати и любопитни теми, на които с удоволствие бих се спрял, но, ей на, парите свършиха на най-интересното.

От 2006 г. централната банка пуска по някоя и друга възпоменателна банкнота с по-модерен дизайн, посветена на конкретна личност или събитие, но засега цяла нова емисия не се задава. Освен това Полша, подобно на Швеция, не се е засилила да приема еврото - още повече, че за това се изисква промяна в конституцията, а с популярния напоследък евроскептицизъм това ще се случи трудничко.

Впрочем, миналия месец започна издаването на колекционерската поредица Банкноти и монети от цял свят - срещу 8 лева получаваш екзотична банкнота и малко по-образователно описание на държавата от това, което получаваш за без пари тук. Пробвай.

Една голяма червена текила, моля!

Обожавам Рик Риърдън. Страхотният му начин да улавя съвременното и да го вплита в древните митове, да гради митични светове и да те задържа пред книгата в продължение на часове, печелят заслуженото ми възхищение. А когато преди няколко седмици ми попадна и първият му роман за възрастни, реших да го подложа на унищожителната си критика. Защо критика? Защото бях убедена, че просто НЯМА КАК да пишеш яко и за деца, и за възрастни; за Олимпийски богове и за детективи…

Добре де, признавам, не мога да изпълня заканата си. Може и да се дразня, че любимецът ми е толкова перфектен във всичко, но определено не мога да му го отрека – за възрастни пише също толкова зашеметяващо, колкото и за деца!

„Голяма червена текила“ съдържа в себе си историята на моя „набор“ – детектив Трес Навар, който се връща от Сан Франсиско в родния си Сан Антонио (Тексас) след 10 години. Години, белязани от убийството на баща му – шериф Джаксън Навар, от провалената сватба с голямата му любов Лилиан и от липсата на хлапашкото шампанско – „Голяма червена текила“ (ужасна текила, разредена с още по-ужасна газирана вода „Биг Ред“ с вкус на ванилия).

Трес принципно е доста готин. Работи като детектив без лиценз и е супер умен. Освен това е фен на тай чи и разбира от английска литература. И се забърква в най-големите възможни… неприятности (разбирай нещо по-цинично!). Като прибавиш към собствените му способности и роднинската връзка с един от най-праволинейните, строги и женолюбиви шерифи – е, определено не е добре дошъл в щата Тексас.

Всъщност той зарязва приличната си работа и готината Мая заради любовните писма на Лилиан – голямата тийн любов. Дали обаче любовта не угасва след толкова години? За Трес май не, но дали чувствата на младата жена са същите или животът в малкото градче, както и някои тайнствени събития не са я променили? Дали Трес не е единственото липсващо парченце от колекцията на Лилиан?

Ако смятате, че любовта е водещата нишка в книгата… НЕ, НЕ Е! Освен заради повика на любовта, Трес е твърдо решен да навърже всички факти, за да разкрие тайнствения убиец на баща си. Той не се задоволява с твърдението, че поръчката е дадена от мафиотския бос Гай Уайт и е извършена от престъпник, мразещ шериф Навар. Не му стига нападението пред заведението, в което вечеря с майка си. Не му стига и разговорът лице в лице с Гай Уайт. Трес обича да се забърква в каши и за тази цел е готов да се изправи срещу най-коравите престъпници, да настъпи доста хора по мазолите и да разлае кучетата в няколко окръга. А изчезването на Лилиан му дава допълнителен стимул да оплеска нещата по характерния за него начин.

Мъртви мафиоти, разрушени сгради, фотографски изложби и влизане с взлом. Омраза, изнудване и една огромна тайна, запечатана на фотографска лента в звездна нощ. Отвлечена млада жена, бананов сладкиш и любовна връзка, застрашаваща интересите на няколко от най-влиятелните хора. А насред всичко това – Трес Навар, проявяващ нездраво любопитство, напъхал носа си в миналото, изградено като кула от карти, готова да рухне…

Сюжетната нишка е доста напрегната и почти в самия край разбрах кой стои зад всички „мизерии“, сполетяли Трес.

Но разбрах и следното: след толкова напрегнат ден май е най-разумно да ударим по една Голяма червена, докато се сдобием със следващата книга на гениалния Рик!

П.С. Приятно ме изненада форматът на книгата - точно се побира в дамска чанта!

Вземи тази книга с отстъпка!




Пунта Аренас (Чили)

Днешният пътепис ще ни води до най-южните част на Южна Америка. Мария ще ни води до Пунта Аренас в Чили, а на който му се струва, че най-южният чилийски град не се намира на Огнена земя, пък аз погрешно съм го поставил там, мога да кажа, че е прав, а аз съм го сложил там, заради елементарния факт, че който стигне Огнена земя, ще стигне Пунта Аренас и ... обратното. Приятно четене:  

Пунта Аренас

Чили

От Сантяго до Пунта Аренас са  1535 морски мили, които изминаваме за три денонощия. Този път морето е доста бурно и тези 3 денонощия се поклащахме като в гемия. Не е страшно, но е неприятно да се будиш нощем от разни по-мощни поклащания, странични изхвърляния, проскърцвания на мебели...

Пунта Аренас – Магеланов пролив, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Малки едноетажни къщички, бръснещ вятър, лек дъждец през около половин час и пингвини. Това е

Пунта Аренас, чилийското пристанище, откъдето тръгват експедиционните кораби за Антарктида.

Телешките стекове тук са най-вкусни, "дамските сърца", любимото цвете на баба ми, най-многоцветни.  

Пингвините

си живеят на една малка територия на около 30-ина километра от града. Дотам може да отидете лесно- навсякъде из града предлагат превоз с такси или туристически бусове.Там винаги е тихо, за да се чува по - отчетливо вятъра...Шегувам се, правилата изискват пазенето на тишина, чистота и забраняват досега с животинките. Пингвините не са големи, дребнички ми се видяха, разпръснати на кръжоци по интереси. Някои търсеха риба в морето, други мътеха, трети имаха  учебни занимания, а четвърти правеха любов...Голяма романтика и студ. Интересен факт, който не знаех е, че пингвините се връщат да правят любов и поколение на същото място, на което са се родили, всяко лято, правейки пауза първите 3 години, докато достигнат полова зрелост.

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас е  в Патагония.

А в Патагония 99% от земята е частна собственост. Наистина не мога да се досетя за причината да притежаваш огромен къс от земя, на която никнат лишеи, мъхове, храсти с височина 30 см, но пък виреят щрауси* /как не падат от вятъра също е загадка/ и овце. Самият град е малък, подреден, лесен за обикаляне. [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info]     В центъра е паметника на Магелан насред градинка с опънати сергии, на които се продават пуловери, блузи,шалове и одеяла - местно производство и някои други дреболии мейд ин Чайна.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

[caption id="" align="aligncenter" width="646" caption="Магелан"]Пунта Аренас – Патагония, Чили[/caption]

Пунта Аренас – Патагония, ЧилиПунта Аренас – Патагония, Чили

 

На картата видях улица "Югославия"**

Спрях се до една будка за вестници да попитам как да стигна до нея. Продавачката ми каза, че е далече, но ме помоли да изчакам за момент, след което се шмугна навътре и ми донесе за разглеждане каталог с недвижими имоти, питайки ме с надежда в гласа дали не търся нещо за покупка. Всъщност, да, търсех, но не къща, а пощенски картички, защото в централната поща продаваха само марки. В търсене на картички пообиколихме почти целия град, но не намерихме.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

  Малко е свирепо да ходиш срещу вятъра, да те вали дъжд и да търсиш пощенски марки. Пардон, не е свирепо, нелепо е. Накрая изгладняваш като вълк и се опитваш да се сетиш как се казваше улицата с ресторантчетата, която ти беше препоръчана от екскурзоводката точно 3 пъти. О, да!

О`Хигинс е улицата с повечето кръчми,

в които има две основни блюда, които заслужават вашето внимание - омари и телешки стек. Намираме Хигинс и влизаме в първото ресторантче, изглеждащо като хоремаг през 60-те години- онази желязна дограма, кафеникавият мокет и типичният сервитьор от ерата на Балкантурист. Стекът е ...невероятен, вкусен, омагьосващ, фантастичен! По някое време шефът се измъква иззад касата, хвърля престилкита и излиза. Готвачката и тя след него. Нашият сервитьор едва сдържа прозявката и нетърпението си да ни изпроводи и да заключи след нас. Часът е 14,15, ние се лигавим с разни стекове, а хората си имат сиеста. Ресторантчето е "Donde Mariano" на ъгъла на О`Хигинс и Кроация, горещо препоръчвам!  

 Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Автор: Мария Найденова Снимки: авторът *„Щраусите“ в Южна Америка се наричат ему и са различен от африканския щраус биологичен вид – бел.Ст. ** Патагония е приютила голяма хърватска колония още отпреди войните в бивша Югославия – бел.Ст. Други разкази свързани с Чили – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА :)  

Акциите на Sony отбелязаха своя минимум за последните 32 години

Тази сутрин на Токийската фондова борса цената акциите на компанията Sony за първи път от 1980 г. насам падна под отметката от 1000 йени за акция. Това се случва на фона на общия спад на японския пазар. Цената на акциите на японския производител спадна с 2,5% до 985 йени, макар че в момента те отнов...

Роуд Айлънд Оливия Купло бе коронована за Мис САЩ 2012

Красавицата е едва 20-годишна и е второкурсничка в Бостънския университет. Нейните родители са музиканти, а Оливия свири на виолончело от втори клас. По време на шоуто тя сподели, че като малко е била пълничка.

Възрастните избират по-добре своите пароли за защита в Интернет

Тийнейджърите и младите хора може да се считат за технически по-грамотни от от родителите си, но когато става въпрос за защита с пароли, мъдростта идва с възрастта.

Foursquare с нов интерфейс от тази седмица


Социалната мрежа за геолокация ще претърпи сериозна преработка, включвайки персонализирани карти и други функционалности в "Explore" таб-а.

Програмата на Webit България е вече обявена


На 14 и 15 юни в Рейнбоу Плаза, София, събитието събира водещи световни и местни експерти, които ще обсъдят влиянието на интернет и технологиите върху бизнеса в България

Yandex настъпи здраво и в Турция

Както знаете, най-голямата руска търсачка, Yandex, има много здрави позиции в нашата южна съседна, Турция. Точно това е причината от Yandex да се стремят да запазят своя пазарен дял и да попречат на Google да се намесят в битката за Близкия Изток. Интересна кампания стартира … Подобни статии:

  1. Yandex настъпва здраво в Европа
  2. Yandex със свой собствен браузър

Instagram отне още един живот – този на PicPlz

Една от първите апликации за обработка и споделяне на снимки, PicPlz, обяви чрез официално съобщение и e-mail-и до своите потребители, че от 3-ти юли, 2012 г., преустановява своята услуга. Така един от основните конкуренти на Instagram ще спре да функционира и ще се насочки към … Подобни статии:

  1. Instagram мина 40 милиона абонати
  2. Как Instagram завладя сърцата и очите на Америка

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване