Депресиращата преса

Вечният дефицит на стоки беше родил в НРБ вица за разликата между месарницата от „едно време“ и социалистическата. „Едно време над магазина пишеше „Бай Пешо“ и като влезеш-месо, колбаси…Сега пише „Месо, колбаси“, а като влезеш-бай Пешо“!

И днес е така с дефицита в българската преса, която за известно време беше глашатай на демократичната промяна, а сега се е превърнала в ратай на статуквото.

През 90-те години как беше? Излезеш на пазара-преса. Хубава, лоша, наивна, инфантилна дори много често, но преса в нейното разнообразие и противоборство на пазара на идеи. Сега какво е? Като погледнеш, пише „Преса“, а всъщност е пазар. Търговия с влияние на всичко друго, само не и на журналистика. Да ме прощават изключенията от това правило…

Изключенията обаче като правило не опрощават, не дават индулгенция. Общата картинка е мрачно провинциална. И това се вижда най-добре „от самолет“. Или на летище, но не точно софийското. Макар то да е отбелязало наистина забележителен прогрес спрямо кочината от близкото минало ( като и пресата ни, все пак), заспалата му провинциалност тъжно изпъква само на час и нещо път на Запад.

След кратък поглед върху заглавията в българската преса в единственото магазинче на летище „София“ направих „кръгом“ на изхода на България и отказах да си дам стотинките за запълване на времето по време на полета, който ме доведе в един различен свят- светът на изложените за свободен прочит от пътниците на летището в Мюнхен заглавия на „тежката артилерия“ на световната преса. Тя ме разстреля в упор не толкова с факта, че беше безплатна ( както кафето и интернета в транзитната зала също) като подарък за Негово величество пътника, колкото с тематиката на заглавията. Сякаш се бяха наговорили, пустите редактори на „Файненшъл таймс“, „Интернешънъл хералд трибюн“ и т.н., да бъдат „еднакви“с водеща снимка и заглавие, свързани с „маргиналното“ за българската журналистика събитие в Хонгконк. Изненадващо за комунистическата китайски власт необичайно много ( дори и за китайските стандарти) хора, в голямата си част младежи, почели там паметта на жертвите от смазания китайски порив към свобода и демокрация на площад Тянанмън в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни 1989 г. Не трябваше ли това да е всъщност водещата тема за страна, като България?

Трябваше, но не е. Не беше и през самата 1989 г. Тогава се „вихреше“ пропагандната кампания в подкрепа на „възродителния процес“. Тълпа организирани другарки и другари (почти) тропаха на вратата на турското посолство, за да предадат протестно писмо срещу намесата на Турция във вътрешните работи на НРБ.

Моя милост се опита да протестира солово в БТА, че е срамно да си журналист тук, където на стената на Международна редакция виси заповед от името на ръководство със забрана да се пише каквото и да било за събитията на Тянанмън без изрично разрешение за това. Отговориха ми от ръководството, че се правя на „интересен“ защото и в София никой не би допуснал подобни демонстрации ( новозначаният след преврата патриен лидер Петър Младенов онагледи този начин на мислене с репликата си за танковете от 14 декември същата година, когато вече бяха „изпуснали положението“). Нещо подобно ми се случи и когато предложих на ръководството на Клуба на младия журналист към СБЖ да гласуваме декларация за солидарност с протестиращите в центъра на Пекин. Посрещнаха опитите ми да се правя на „интересен“ с ледено мълчание, нарушено от една саркастична реч срещу моята неосведоменост за истината в Китай, която била видна от филм на официална китайска телевизия за „провокаторите“ на Тянанмън, предизвикали армията да се намеси и да „възстанови реда“.

Възстановявам „този ред на мисли“ не за друго, а защото е тъжно да се види регреса след прогреса. Бяхме тръгнали да се освобождаваме от миналото си и след кратък полет ни приземиха близо до него. Май ще трябва да разкопчем коланите и да напуснем самолета, вместо да ги закопчаваме и примирено да летим надолу, накъдето ни извозват назначените за целта капитани на българската преса с нейния прогресивно депресиращ ефект върху българските пасажери.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: