Издателският глас: Може ли и аз да кажа?

06/14/12 09:21
(http://www.azcheta.com/)

Издателският глас: Може ли и аз да кажа?

Избягвам въобще да пиша в мрежата, защото после разни хора започват да те определят и да те ругаят с неподходящ език, това сега е изключение.

Забелязал съм, че вече не мога да пиша и делови писма, все есе излиза. Или пък, любимият ми маниер, започвам от съвсем друго нещо, за да стигна до същината на темата. Една моя приятелка поетеса се закача: „Ти все започваш от твоята джанка“.

Искам да направя една уговорка. Много харесвам нашия народ, значи и нашите читатели. Долното е написано с хубаво чувство към тях.

ОТ 15 ЮНИ 2012 Г. СЕ ЗАБРАНЯВА КЬОРАВЕНЕТО В ЕЛЕКТРОННИ ДЖАДЖИ ЗА ЧЕТЕНЕ!

Много интересно се промени тонът на общуване след навлизането на компютрите. Всички станаха безапелационни и всезнаещи.

Разбира се, има и истина в материала на Димитър Панайотов. Но има и нахалства. Пък се и възмущава авторът, че някой се осмелява да го коментира, без да го е предупредил. Ами така се прави. Излиза някъде материал и някой му отговаря или го коментира. Ако иска. През ХХ век има прочути войни на интелектуалци по вестниците. Разбира се, не го слагам в категорията на Кокто и Елюар, но по принцип има.

Истините. Вярно е, че някои хора, нарекли се издатели, мислят, че книгоиздаването е лесна работа, защото имат компютър и са си качили "Уърд". И са виждали книги. Проста работа. Но не е проста. Има точно определена технология, за да е качествена една книга. А те не я знаят, защото никога не са се учили да го правят. Има и известна част, които от бързане или небрежност претупват. Не купувайте некачествените книги, и толкова.

Има и колеги чудесни професионалисти. Някои идват още от едновремешните държавни издателства като редактори, познават процеса, знаят всичко. Това е много специфичен бранш. Да не казваме общоизвестното, че без книгата още щяхме да сме облечени с кожи и да си служим с тояги и каменни ножове.

Неистините. Или по-право произволни изказвания на свободни теми. Трябвало книгите да са евтини. Може да са толкова евтини, колкото може. А и не е задължително за никого да ги купува. Правим каквото можем, но книгоиздаването е скъпа работа. 5000 за превод, 2000 за редактиране, 1000 за макетиране, 1000 за коригиране и нещата хвръкват до небесата. Ама защо толкова? Ами за да са хубави и качествени, иначе за 5 лева издават боклуци, виждате ги. И изобщо парите и колко са, е наша работа и на никой друг. А тиражите малки. Пък и не са толкова скъпи. Днес получих за работа една много хубава книга. 300 страници, 15 щатски долара, което прави 22-23 лева. А материалите не са по-хубави от нашите. Същата книга у нас би струвала 18 лева при американски пазар 250 милиона, а български по-малко от 1 милион с много по-ниски доходи. Това е положението, бих казАл. Ако е с твърда корица и обложка, ще е 25, а може и 30. И някой веднага ще започне да обсъжда защо, като корицата струва 3 лева. Защото е по-хубава, затова. И освен това, ако се направи хубаво, с памучни конци и качествена мукава, която не се измята, такава книга е за библиотеката и е вечна. Някой беше казал, че технологиите са враг на книгоиздаването, защото книгите стават по-здрави и няма нужда от нови. А издателят има интерес книгите да се развалят, за да печата и да продава нови. Още. Нищо, ние пък ги искаме здрави, има и нови читатели. Колкото - толкова.

Ценообразуването е много индивидуално нещо. В едно от любимите ми издателства, „Галимар“, имат например големи разлики. Млад автор, 140-150 страници книга със стандартната им шрифтова корица – 20 евро. А роман от 500 страници с художествена корица – 15 евро. Има значение и тиражът, и хонорарът на автора, и друга някаква стратегия за заглавието, много неща са, това не е популярна материя.

Какви гадости се правели с преводачите. Това също е наша работа и на никой друг. Не всички правят гадости, а които правят, преводачите ги напускат. Скъпо е заплащането, стига до 8-10-12 лева на страница, зависи от текста. В Щатите и Канада стига до 20 цента на дума (предлозите и съюзите също са думи), но ако плащаме така, един екземпляр от роман ще струва 52 000 нови лева. Всички работим при едни и същи условия. Печели се нещо, но не е много. Също се и губи, ако решиш да се покажеш с нещо много интелектуално, което после никой не купува. За преводите етично има право само някой опарил се преводач да напише в мрежата: еди кой си предлага 3 лева, че и после не ги плаща даже, не работете с него. Без допълнителни грозни неща като „аз му казах“, „той ми каза“, „знаете ли го той какъв е, сега ще ви кажа“ и други подобни. Но да се изказва по клюкарски човек, който не познава нещата, е грозно.

Скоро получих писмо от някаква млада жена, с важен тон, цялото писмо с грешки, без пълен член и с много модерни чуждици, включително „корпоративен дизайн“. Предлагаше преводаческа работа от, че дори и на английски, и беше отсякла, че цената й е 10 лева на страница. Извиних се любезно, посочих й грешките като обяснение защо не можем да си позволим да я наемем, и тя ми отговори със същия тон как да подобря своята грамотност и изобщо подготовката си по нещата. Има и такива, но не ги използваме. Работим с грамотни и културни хора, оглеждаме се и за млади, защото сегашните утвърдени утре ще хванат бастуните и няма да има кой да превежда. Правим каквото можем.

Издавали се глупости. А не се ли филмират глупости? Не се ли произвеждат грозни дрехи на луди цени? Издателят е човек с мисия, вярно е, но той е и производител на стока за хората. Пубертетите като искат вампири, те им се доставят. Това искат. Не щат да четат Ромен Ролан, искат върколаци, не знам защо им харесват толкова.

Тревожи ме развитието на масовата култура. Пак днес ми казаха, че в Щатите е буквално задръстено от книги. Издава се всичко, а което не се приеме за издаване от някое издателство, написалият го си плаща и то пак излиза, не знам къде ги дават да им ги правят. Или си ги правят сами. „Много хубава шапка имаш. Сам ли си я прави?“ Търговците издатели искат печалби и измислят нови сензации, които далеч не винаги са култура. Вече е модерно да имаш гадже вампир. Утре ще бъде модерно да имаш гадже убиец ли?

Държавата я дърпайте за доходите, не за цените на книгите. Книгите ще стават по-скъпи, но пак умерено, обаче при по-високи доходи няма да е тежко. Само ДДС би облекчило нещата, ала малко. Не искат обаче да го свалят, и това си е. В Унгария всичко е на старите ставки, само лекарствата и книгите са на половината на тази ставка. Но нашите не разсъждават така.

И моля, не ни плашете с електронните книги. Читанките и разни други развиват незаконна дейност, но са нагли, защото за да ги осъди човек, трябва да ги гони по цялото земно кълбо и не му се занимава. Нямаше да е незаконна, ако поместваха само погасени произведения и преводи, но те са важни и конструират неграмотни теории за новото време. Те ни били рекламирали, нещо, което никой не ги е молил. Като им го кажеш обаче, надават демократичен първобитен вой, че си изедник, враг на човека като такъв и си против свободното слово. Да се обменя свободно „Параграф 22“ или Дан Браун по 500 страници, е свободно слово, ако не знаете. Не можем засега да пускаме електронни варианти именно заради тази тарикатско-нахална нагласа, че щом е файл, значи е без пари. Един като си купи романа на файл, след половин час ще го има цялата мрежа. Не е учтиво така.

Излиза на Запад книга. Тук я взима издател и я издава и у нас. Тя съдържа всичките онези неща - 5000 лева, 2000 лева, 1000 лева и прочее. Появява се на пазара, някой я взима, скалъпва криво-ляво един сканиран текст, прави я на файл колкото са му способностите и го качва някъде. Той е просветител. И после някой с компютър за 300-400 лева от гастронома, с който се чувства като Зевс, ти казва в лицето: "Като не искаш да вървиш в ред, глей си работата, аз пък ще си го сваля без пари, айде не ми досаждай повече!" Знам с какви думи се определя това, но няма да ги употребя. Ами да, ще си го свали, щом е имало преди това някой, който да даде ония пари по-горе и да трепери да стане хубава книга, защо не. Знаем, че го правите, и вие знаете, че ние знаем, и ние знаем, че вие знаете, че ние знаем. Това ни пречи, спорна е само степента, в която ни пречи, обаче най-лошото е, че е грозно човек да се държи така с този, който всъщност му е дал това, с което после да му се хвали, че го има без пари.

Скоро гледах същата книга, която ми донесоха днес, в "Амазон" - мека корица 10 долара, е-книга 14 или 15 долара. Е кое му е по-евтиното? Ами щом искате да се кьоравите на ония джаджи, кьоравете се, не можем да ви забраним.

Та така. Правим каквото можем, стараем се, това ни е професията и си я обичаме. А некачественото, за Бога, братя, не го купувайте.