Могат ли Супер Мариовците да спасят еврото?

През изминалите няколко седмици надеждите на евозоната бяха насочени към двама Мариовци - Марио Драги, който е новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), и Марио Монти, който пък е новият премиер на Италия. Двама получиха ключовите позиции в решаващ момент.   Единият - Драги, поема ръководството на една институция на еврозоната, която има възможност да реагира бързо и да се намества решително, за да се справи с разрастващата се дългова криза. Другият - Монти обеща да реформира задлъжнялата страна, която представлява най-голямата заплаха за бъдещето на валутния съюз и стабилността на световната икономика. За щастие и двамата са си спечелили прякора "Супер Марио", както се казва мустакат герой от видеоигра, заради превъзходните си постижения. В еврозоната се надяват тези двама талантливи мъже да могат да използват силата си за възстановяване на доверието на инвеститорите и да не допуснат дълговата криза да се вклини още по-дълбоко в Европа. Оправдани ли са тези надежди?   Като не омаловажавам в ни най-малка степен способностите и на двамата, мисля, че ще им бъде трудно да оправдаят високите очаквания към тях. Фактът, че толкова много внимание е съсредоточено само върху двама души в една много сложна управленска структура, като тази на еврозоната, ни подсказва също така много повече за състоянието на валутния съюз днес - нещо, което не насърчава оптимизма за бъдещето на еврото.   Да погледнем първо "Супер Марио" Монти. Предполага се, че той трябва да бъде италианската версия на холандското момче, което си мушнало пръста в дупка на една дига и предотвратило наводнение. Чрез агресивно продължаване на икономическата реформа в Италия, Монти е натоварен да спре дълговата криза на италианската граница и да й попречи да наводни вътрешността на Европа (повече отколкото вече е). Следователно Монти по разбираеми причини се приема като последната линия на отбрана на еврозоната.   Валутният съюз може да поеме дълговата криза в Гърция, Ирландия, Португалия и може би дори в Испания, но ако Италия, третата по големина икономика в еврозоната, има нужда от някакъв вид спасителна финансова помощ, тогава вероятно гледаме към дигата, която рухва върху еврозоната.   Може ли Монти да спаси положението? Той заема поста само от няколко дни, така че не би трябва да го преценяваме на този етап. Той казва каквото трябва за краткосрочната финансова реформа и за дългосрочната структурна реформа, за да започне италианската икономика отново да расте. Все пак, според мен, той е в невъзможна позиция. Да, той вероятно може да намали бюджета в краткосрочна перспектива и да окаже бързо влияние върху финансовата позиция на Италия. Вероятно такава стъпка, заедно с дългосрочните мерки за подобряване на продуктивността и гъвкавостта на труда, биха били достатъчни за възстановяването на инвеститорското доверие в Италия.   Същевременно обаче реформите, които Монти иска да направи могат да дадат видим резултат след години. Според изчисленията на Capital Economics дори при една съществена програма за реформи на Италия ще й трябват две десетилетия, за да намали равнището на държавния дълг от сегашните 120 % от БВП до по-стабилното равнище от 100 % от БВП. Ще са необходими поне няколко години, за да могат реформите, насочени към насърчаване на растежа, да се появят в икономическата статистика.   Проблемът обаче е, че инвеститорите не са толкова търпели. Те са в паника, лихвите по държавните облигации на Италия скочиха и се опасявам, че за да се постигне обрат, ще бъдат необходими доста по-бързи промени, отколкото Монти може да постигне. И дори Монти да възнамерява да бъде Супер Марио, за да успокои кризата, той не е диктатор - той ще трябва да прокара реформите през парламент, който не е особено ентусиазирано да одобрява реални промени. Това означава политически спорове и маневри, които вероятно ще забавят процеса на реформи. Вместо холандското момче, Монти може да бъде повече човекът, който стоял на брега и се опитвал да спре идването на прилива.   А какво да кажем за другия "Супер Марио" - Драги? Лидерите на еврозоната знаят много добре, че Марио Монти не може да оправи Италия за един ден, така че разчитат Марио Драги да помогне в краткосрочен план. Драги е под натиска на някои политици в Европа да се намеси и да облекчи дълговата криза чрез мащабна програма за изкупуване на държавни облигации. Идеята е, че ако ЕЦБ използва мускулите си за сериозна намеса на капиталовия пазар, то банката може да намали лихвите по облигациите на Италия и Испания и да даде на новите им правителства повече време за реформи. С други думи някои хора в Европа искат ЕЦБ да стане "кредитор от последна инстанция" за правителствата от еврозоната, които имат затруднения.   Има хора, които гледат на намесата на ЕЦБ като на единствен начин в момента да бъде спасен валутният съюз от разпад. Ето какво казва главният икономист на HSBC Стивън Кинг: "На този етап има само един начин за стабилизиране на кризата. ЕЦБ трябва да разшири счетоводния си баланс. Трябва да стане кредитор от последна инстанция в доста по-голям мащаб и когато се наложи да печата пари. ЕЦБ трябва да намери начин да загърби разбираемите си резерви и да стисне зъби. Сега има недостатъчно кредитори от частния сектор, които да поддържат Италия платежоспособна и има прекалено малко данъкоплатци, които са готови платят да необходимите средства (...). Като оставим настрана дискусиите за промени на Договора, мерките за икономии и новия италиански премиер, ЕЦБ трябва да действа сега, ако не иска еврозоната да се разпадне."   Драги обаче се противопоставя на това и според мен има основателни причини. Макар ЕЦБ да купува облигации в един ограничен мащаб, той се притеснява, че една по-обширна програма ще подкопае доверието и независимостта на централната банка.   Освен това според него подобна схема е извън правомощията на банката. Ето какво каза той на пресконференция по-рано този месец: " Какво ви кара да мислите, че превръщането на ЕЦБ в кредитор от последна инстанция за правителствата, е нещото, което е необходимо да се направи, за да не се разпадне еврозоната? Не, не мисля, че това наистина е в компетенциите на ЕЦБ. Компетенциите на ЕЦБ са свързани с поддържане на стабилността на цените в средносрочен план."   Може би няма да се съгласите с ограниченото схващане на Драги за ролята на ЕЦБ, но е трудно да се опровергаят доводите му. ЕЦБ никога не е била предназначена да бъде спасителен фонд за еврозоната. Нито пък интервенциите на ЕЦБ са истинско, дългосрочно решение на дълговата криза. ЕЦБ не може вечно да купува облигации, за да финансира до безкрай Италия, Испания и останалите от групата. Опасявам се, че поради тази реалност, ако ЕЦБ изкупува по-интензивно облигации, това ще изпрати грешен сигнал до пазарите - сигнал за продаване, възможност да се отървеш от притежаваните държавни облигации сега преди лесните пари да спрат да бликат.   В крайна сметка имаш централна банка с нарушени функции, натоварена с активи с понижаващо се качество, вероятно нуждаеща се от рекапитализация от европейските правителства. Така че, като оказват натиск върху ЕЦБ да действа, европейските политици може би просто водят банката по пътя към гибелта, която вероятно ще излезе скъпо на данъкоплатците от еврозоната.   Така че не можем да очакваме Мариовците да спасят еврозоната. Кризата просто стана прекалено голяма, за да бъде решена само от двама мъже. И тук стигаме до наистина грозната част от историята. Причината, поради която се възлагат толкова много надежди на двамата Мариовци е, че останалата част от Европа не желае да направи нещо повече за решаването на дълговата криза.   Германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и останалите разчитат на Монти и Драги да решат кризата вместо тях, така че те да не трябва да взимат тежки решения за реформа на еврозоната или по-голяма интеграция, или ангажирането на повече национални ресурси за стабилизирането на валутния съюз. Те се обръщат към двамата Мариовци, за да не се обърнат към гласоподавателите си и да им кажат, че са необходими още жертви за спасяването на еврото.   Можем да видим това в реформите, които се обсъждат на по-широко равнище в еврозоната през последните дни. Да, Меркел и Саркози говорят каквото трябва за по-добро управление на еврозоната и засилена координация и контрол върху националните финанси. Макар подробностите да не са съвсем ясни, можем да видим контурите на това, което се обсъжда. Изглежда те са за прилагането на строги финансови мерки чрез по-стриктни правила и санкции за нарушителите на правилата.   Ако случаят е такъв, то подобен план е щял да бъде добра идея преди десетилетие, сега обаче кризата доста е изпреварила подобна стратегия. Докато такова ново управление в еврозоната даде реални резултати, еврото може отдавна да е изчезнало. Забележете как дискусиите за по-голяма интеграция са съсредоточени почти изцяло върху правила и разпоредби, а не върху консолидиране на дълга, по-голям спасителен фонд или въобще нещо, което би изисквало по-голям ангажимент от по-здравите икономики на еврозоната.   Без значение колко "супер" още могат да се окажат Мариовците, сами те не могат да спасят еврото. Дълговата криза е проблем на еврозоната, който изисква решение на самата еврозоната. Проблемът е, че изглежда никога няма да имаме такова решение.   По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: