Както от Гугъл, така и от Майкрософт излязоха със съобщения за zero-day уязвимост в Интернет Експлорър, за която все още няма решение от Майкрософт и бива експлоатирана от злоумишленици. Както бе и съобщено пред ZDNet, именно тези атаки са накарали Гугъл да предупреди потреб...

Масови безредици в Скопие предизвика решението на градския съвет да преименува улица на името на легендарния ръководител на ВМРО, войвода и български учител Тодор Александров, съобщи агенция “Фокус”. Решението предизвика протест и се стигна до улични сблъсъци, съпроводени с чупене на стъкла и викове "Бугари!” и "Предавници!".

Държавата ни се движи като безпилотен самолет, а дистанционното не е едно, а са няколко, и не се знае кой накъде ще тласне в един момент тягата. Религиозните ни институции са превърнати в маши на политиците. Следователно ако има проблем, сред институционалността на съответната религиозна общност или група от общността, то отговорност за деянията носят политиците, а не вярващите. Като се вгледа човек сред по-известните политици, почти не се виждат религиозни хора с моралните ценности на религията, която и да е тя.

Водещ експерт в компютърният бизнес съобщи, че има вероятност официални представители на американското правителството да работят под прикритие в Майкрософт, за да подпомагат програмата за кибер-шпионаж. Според Мико Хипонен, водещ анализатор в областа на сигурност във F-Secure, ...

Кратка история на медицината: 2000 г. пр.н.е. - Ето, изяж този корен. 1000 г. от н.е. - Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва. 1850 г. от н.е. - Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара! 1940 от н.е. - В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче! 1985 от н.е. - Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик! 2000 от н.е. - Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен! Усмихни се, България, битката между фармацевтичните компании и хранителните добавки в последно време става все по-ожесточена. А жертвите обикновено са пациентите. У нас около 700 опасни хранителни добавки от Китай и Испания са иззети от търговската мрежа. Оказа се, че те не са толкова безопасни и освен стандартните световъртеж и високо кръвно налягане могат да увредят сериозно сърцето и мозъка. Така че внимавайте какво слагате в устата си. И винаги искайте второ мнение. Жена отива на лекар и той й казва: - Имате туберкулоза. - Не ви вярвам - смайва се пациентката. - Искам...

Британската компания Psion беше придобита от Motorola Solutions за сумата от 200 млн. долара. Някогашен лидер в преносимите компютърни устройства, като легендарните Psion Series 5, компанията наскоро си завоюва място на пазара на мобилни устройства с подсилен корпус. ...

Енджи Касабие е родена в Бейрут на 1 ноември. Учила е в „Интернешънъл Колидж IC - Бейрут“. През 1992 година заедно със семейството си идва за кратко в България, но след това фамилията се връща в Бейрут. Там баща й се занимава с внос на лекарства и медикаменти, но по-късно решава да развива друг бизнес и отново се местят в София. През 2006 г. Енджи създава първата компания в България за здравословно и диетично хранене. Красивата лекарка тежи точно 46 килограма и смята, че не гладуването, а здравословното хранене може да доведе до най-трайните резултати в отслабването. В момента д-р Енджи Касабие защитава магистратура и докторантура във Вашингтонския университет със специалност „Диететика“. Д-р Касабие има кабинети в Дубай и в Кипър, а нейни клиенти са били много холивудски знаменитости, сред които и Бритни Спиърс - тя свалила 10 килограма с нейния режим. У нас Енджи е работила с певицата Рени, Гала, Азис, както и със Стефан Данаилов, който отслабна драстично, след като се...

"Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!"

Помните ли задължителния списък с книги за четене през лятото? Е, някои от вас сигурно още го получават – ауиторията на този блог е млада. Винаги трябваше да „лавирам” между собствения списък и задължителния, продиктуван ми в училище. Литераторките ни караха да четем българските класици, а нас ни интересуваха извънземни, върколаци и вампири. Затова четях двойно през лятото. Класиците ги „разреждах” с върколаци: като кафе с кола, а по-късно и уиски със сода.

Давам ви един списък за четене през лятото, който не е задължителен, но за сметка на това е разнообразен. Представям ви три книги, които занимават съзнанието ми напоследък с появата си на бял свят. От различни жанрове са. Изберете онази от тях, която ще ви „пасне” най-добре:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

Силно вярвам, че човек създава собствената си реалност. Авторът на този сборник с разкази (не само на ужасите) – Бранимир Събев – е човек, който създава собствената си реалност така, че непрекъснато да печели литературни награди. Едно от забележителните му постижения е първо място в конкурса на Софийски университет за криминалния разказ „Арлекин” (има го вътре). Грабвал е и приза на Шуменския университет за къс разказ. Изявявал се е в бургаския конкурс „Изкуство против дрогата”, а през 2010 отново печели голямата награда на Софийски университет за „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”. Така става единственият, който два пъти е печелил този конкурс. Сборникът е селекция от най-добрите му творби.

Естествено, не мога да кажа, че всички разкази в него ме впечатлиха, но това е напълно нормално, защото аз самият издавах сборник с разкази преди време и аз самият забелязах как едно и също произведение дадени хора го боготворят, а други, пък, съвсем не могат да го разберат. В реда на нещата си е – явно не е било писано за тях…

Водещият текст („Човекът, който обичаше…”) определено е силен и от него лъха на качествена литература. Същото мога да кажа за „Арлекин”, „Необичайно предложение” и „Страх от страха”. Това са моите “personal best”, но, разбира се, вашите може и да се окажат различни.. Повече за книгата в блога на нейния автор. Има я по книжарниците, но предполагам, че можете да си я поръчвате и директно от Бранко. Чудесно томче за излежаване по плажовете това лято.

Раят зад страха

Тук имаме съвсем различна матеря. И като качество на изданието, и като съдържание. Спокойно мога да твърдя, че «Раят зад страха» е може би най-добре изглеждащата, най-приятната за пипане, най-качествено оформената и най-хубаво миришещата книга за личностно развитие, издавана някога в България. Казвам го съвсем отговорно, защото повечето ги имам в библиотеката си, с подпис от автора.

Авторката Елена Шахънска, към която аз (къде на шега, къде наистина) се обръщам като «Гуру Елена», е човекът, който стои зад неиздаващото се вече списание Self-Help, където имах честта да се пдовизавам като автор в почти всеки брой. Елена е интересен човек с много богат житейски опит. Обиколила е почти целия свят и е живяла по начин, за който повечето хора биха й завидели, но това не пречи още от най-ранна детска възраст паник атаките да са чест „гост” в дома й и неин неприятен „спътник” в живота.

Открила е начин да се пребори сама с този бич на съвремието, в което сме се отдалечили от всичко смислено, но най-вече от себе си. Открила е начин и го споделя в „Раят зад страха”, а в търсенето си е открила и доста други интересни неща. Книгата е синтез на повечето „джедайски” просветления в съвременната „духовна литература”, но е ценна и заради личния си принос, както и заради чисто практическите упражнения, които предлага.

Съдбата на книгата също е интересна. Тя е издадена изцяло с предварителната помощ на своите читатели, тоест – чакахме я доста дълго и сега заслужено й се радваме. Авторката оправда доверието. Можете да се възползвате и вие, след като резултатът от колективния ни напън вече е факт. Повече – в блога на Елена.

Сто маркетинг приказки

Още един плод на колективен труд.

COMING SOON…

Тихомир Димитров

Трябва да призная, че хората, които посягат към домашната аптечка при всяка малка болежка и се нагълтват с една шепа лекарства, винаги са ме удивлявали. Още по-малко разбирам онези, които отделят часове в ровене из интернет в търсене на хранителни добавки и вярват, че те ще им помогнат да отслабнат или да се преборят с някоя болест. Според Закона за храните тези продукти се разглеждат само като храни, чието предназначение е да обогатяват нашия режим с витамини и минерали. Те обаче не могат да имат претенция, че лекуват, въпреки че имат тонизиращ за организма ефект. Любопитно е, че твърде малко се говори за това, че хранителните добавки могат да имат и странични ефекти. Сърцебиене, високо кръвно налягане и гадене е възможно да се появят, особено ако следваме съпътстваща медикаментозна терапия, твърди проф. Донка Байкова. Това важи с пълна сила за онези хранителни добавки, които нерегламентирано се предлагат в интернет. Наскоро Агенцията по безопасност на храните е иззела 700...

Следвайки принципа „По-добре късно, отколкото никога” социалната мрежа Facebook започна тестове на специален бутон, който ще се намира в профилите на потребителите и ще позволява с тях да се провеждат бързи видеоконферентни разговори, ...

Правителството на Етиопия прие нов закон, по силата на който, в страната се забранява използването на Skype, Google Talk и други VoIP-услуги. Съгласно новия закон, нарушаването му ще донесе на всеки присъда от 15 години затвор, съобщава Ал Джазира. Законът е приет от органите на африкански...

of skitracks and lifts without changing the status of use of the land. After that things broke loose...

Тъкмо си помислил, че най-после си се отървал от тях, и те отново са тук. Прокрадват се от някой тъмен ъгъл и тънкото им писукане те изкарва извън нерви. И ако си мислите, че през цялото време ви говоря за мишки или други нахални гризачи, дълбоко се лъжете. Просто позабравените напоследък националисти решиха да напуснат забвението на нафталина и отново да напомнят за себе си. И то не как да е, а отново се захванаха за звука от високоговорителите на столичната джамия. За пореден път гласът на имама, призоваващ мюсюлманите към молитва, се оказа трън в очите или може би пък в ушите на някои български националисти. Ще си каже човек, че нямаме други наболели проблеми в страната, та всеки път трябва да ни занимават с религиозните убеждения на съгражданите ни. Националистите обаче явно са слепи и не виждат по-далеч от носа си, така че окупираха тротоара пред Столичната община с искането най-после да се спре терорът, който според тях мюезинът упражнявал над столичани. Протестиращите от...

Денис Ризов е роден през 1964 г. в Шумен, където прекарва само първите си 17 дни. Тренира футбол в “Славия” и “Левски”. Басист и мениджър на група „Ахат”. Търговец по призвание. Телевизионен водещ понастоящем. Музикант по душа и човек, който не тъпче на едно място. Денис е човек, който сам споделя, че е живял „повече от всички онези, които можеш да видиш, когато застанеш до прозореца”. - Фен си на “Тампа Бей Бюканиърс” (отбор по американски футбол – бел. ред.). Смяташ ли се буканиер в някакъв съвременен бизнес? - В общи линии се занимавам с медии, защото това ми носи удоволствие. Не съм професионален производител на медийни продукти. Правя го за кеф, а не за пари. - Рок, красиви жени, мотори и алкохол. Толкова ли е як животът на Денис Ризов? - В действителността на “Денис и приятели” е точно толкова як, да. - Имаш ли много приятели? - Приятелите ми се броят на пръстите на двете ми ръце и по-голямата част от тях не са около мен. Иначе съм обграден от много...

Джулиан Асанж изгуби още една битка във войната срещу екстрадирането си в Швеция, след като британският Върховен съд отказа на адвокатите му делото да бъде започнато отначало, заради допуснати технически грешки. Това означава, че Асанж вече е изчерпал всички правни форми на противопоставяне, които с...

Евростат обяви нови данни за харчовете на фирмите на 1 час работа – за първото тримесечие на 2012. Според тях с 6.8% ръстът на почасовите разходи спрямо предната година България е №2, изпреварена само от Естония. Тази статистика взима предвид заплатите плюс внасяните от работодателя данъци, пенсионни вноски, здравни осигуровки, както и различните доплащания за [...]

Позиция на Асоциация на европейските журналисти – България Българската национална телевизия, в качеството си на обществена медия на бюджетна издръжка, има задължение максимално обективно и точно да информира за ставащото в държавата. На 13 и 14 юни само на метри от сградата на Сан Стефано 29 се случват два от най-масовите спонтанни протеста в последните …

Continue reading »

Австралийският интернет магазин Kogan иска да въведе крути мерки, за да накара клиентите си да спрат използването на стари версии на браузъра Internet Explorer. Идеята на Kogan е потребителите, влизащи чрез Internet Explorer 7 или по-стара версия да плащат по-висока цена за продуктите. Така ще се ко...

Репортер от американския вестник Colorado Springs Gazette беше уволнен дисциплинарно, защото публикувал в своя Facebook дневник линк към статия от изданието LA Times. В материала, към който водела връзката, се казвало, че компанията Freedom Communications смята да продаде 7 от своите вестници, като ...

Бях заспал и бях потънал в тежки сънища. Предишния ден се бях върнал от Прага, на следващия ден заминавах за Берлин, в същата тая вечер се срещнах с една известна телевизионна водеща, която искаше да й помогна да се справи с проблема си с алкохола. Бях се преуморил. И сега, в падналата нощ, аз плувах в тежък сън. В съня ми аз бях само мисъл, поглед и фантазия – и се реех. И това - засега - изглежда не тежко и задушаващо – а напротив – свободно и леко. Но аз се реех не в безкрайно и сладко, синьо небе, а в някакво мазе. Пълно с прозрачна, прашна вода. Вода, каквато може да се види в късен следобед в някой летен вир. Кафеникава и сладка като чай, прозрачна и съблазнителна, застрашителна. Плувах в тая вода, която беше изпълнила наводненото мазе. Слънчеви лъчи проникваха през прозорчетата на мазето и пронизваха прозрачната вода. Прашинките играеха бавно в сноповете светлина – не като във въздух, а съвсем плавно. И всичко беше добре. Не изпитвах типичното чувство за задух, което...

Полковник Иван Бояджиев е завършил Техническия университет, специалност машинно инженерство. От 1977 г. се занимава с противодействие на терористични актове в МВР. През 1984 г. е създал специалната служба за откриване и обезвреждане на самоделни взривни устройства. Между 1995 и 1997 г. е секретар на МВР. По покана на тогавашния кмет на София Бойко Борисов бе експерт в Столичната община по сигурността и превенция на тероризма. С полк. Бояджиев разговаряме за това спазени ли са били правилата за обезвреждане на взривове на Петолъчката. - Господин Бояджиев, трябва ли обезвреждането на взривни вещества да се върне отново към Министерството на отбраната, а да не е в ръцете на частни фирми, както е сега? - Това е основен въпрос, който трябва да се постави на вниманието на управляващите. Задължително обезвреждането трябва да бъде в ръцете на професионалисти, каквито има само в Министерството на отбраната. Такава работа на частни фирми не бива да се предоставя. Това е нещо, което...

Редмъндският гигант Microsoft води преговори за купуването на Yammer – компания, която се занимава с поддръжката на корпоративни социални мрежи. Информацията идва от анонимни източници, добре запознати със събитията и е била цитирана о...

Центърът за култура и дебат "Червената къща" ви кани на 18 юни (понеделник) от 19.00 ч. в Червена зала на дебат на тема:

Демокрация или финансова стабилност?

С участието на

Георги Пирински (заместник-председател публични политики на Изпълнителното бюро на НС на БСП),

Иван Костов (Председател на Националното ръководство на ДСБ),

Георги Ангелов (икономист, Институт Отворено общество – София),

Калин Първанов (журналист, списание "Тема" (очаква се потвърждение).

Дебатът е на български език. Вход: 2/1 лв. 

За онлайн резервация на билети и/или предварително закупуване на билети чрез еPay моля посетете www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=8410, звъннете на тел. (+ 359 2) 988 81 88, (+ 359 885) 82 85 32 – за мобилни телефони, или пишете на office@redhouse-sofia.org.

Повече информация на: http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?type=8

Блогът за икономика 2012

Иво Сиромахов беше казал, че има идея да се включи нова опция в конфигурирането на електронната поща – там да се включва и размера на пениса, за да не ни заливат с нежелани реклами.

Гледайки SPAM-а си от днес, разбирам колко е прав всъщност:

 

 

Иво Сиромахов беше казал, че има идея да се включи нова опция в конфигурирането на електронната поща – там да се включва и размера на пениса, за да не ни заливат с нежелани реклами.

Гледайки SPAM-а си от днес, разбирам колко е прав всъщност:

 

 

Подобни публикации

• 09.06.2012 -- Rapportive, RightInbox и Boomerang – три полезни инструмента за GMail (0)
• 11.06.2010 -- Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 14.01.2010 -- FML – Да си таковам живота! (4)
• 17.02.2012 -- София в сравнение с големите градове по света (5)
• 04.02.2012 -- Mъжки джиджавки vs. Женски дрънкулки – резултатите! (2)
• 27.01.2012 -- Мъжки джиджавки vs. Женски дрънкулки (8)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 09.12.2011 -- Хахаха Импро Театър (9)
• 01.12.2011 -- www.FaceInHole.com (4)
• 01.11.2011 -- Реми Гайяр (Rémi GAILLARD) (5)
• 30.10.2011 -- Разговор за сватби и Финландия… (0)
• 20.10.2011 -- Най-добрите зимни гуми за 2011/2012 (51)
• 11.10.2011 -- Шефове гадняри (2)
• 17.09.2011 -- Search Terms VI (1)
• 19.08.2011 -- Lost in Translation (again) (7)
• 19.07.2011 -- Гърците са го измислили! (10)
• 05.07.2011 -- Класът на Владислав Виолинов (3)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (2)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)

Днешната поредица съвети за пътуване ще ни покаже някои трикове и идеи за преминаване през Европа с кола на газ. Приятно четене:    

На газ през Европа

 oт Русе през Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Дания и Норвегия

Съвети за пътуване

Колеги, няма нужда да откривате топлата вода и да правите грешките, които някои от нас вече сме правили и сме утъпкали пътеките. Сега ще копи-пейстна съветите си за пътуване от БГ (Русе) към север, северозапад, които вече съм писал на парче някъде в този форум а сега съм систематизирал:

Този пост касае пътуване от Русе към Норвегия,

но и други пътуващи на север – Любек, Дания, Холандия, Белгия (донякъде).. могат да се възползват от инфото. Автомобил на Пропан с разход 8.0/100 среден разход за целия път, при максимална скорост 160км/ч, бутилка в която влизат 38 л. Пробвани са различни маршрути (инфото тук е споделено и от други колеги). Този, който ще коментирам е според мен най-изгодния и най-бърз, нищо че през Прага, Дрезден е с 200 км по-къс, магистралата на моменти тресе и се губи време за спиране за винетки, които струват и повече пари, а през Австрия са само 8 евра, а в Германия и Дания не се плаща. Сменете си румънски леи от България, по-изгодно ще ви е и няма да губите време да спирате на чейндж бюро. В Русе леи винаги има срещу ЖП Гара (бивш универмаг). Сменете си леи и за напълването на бутилката (резервоара) в края на Румъния, за да минете Унгария без зареждане по магистралите. Там, ако нямате унгарски форинти може да установите, че цената за LPG ви е излязла почти като за бензин, освен това никъде няма табели, дали на дадената безиностанция има и газ.

От Русе до Дания има достатъчно газ-станции,

за да не мислите за това с няколко трика, които ще споменава в пътеписа. Най-много да карате 10-30 км на бензин до следващата станция, което е добре и за колата. Ако имате избор не ви съветвам, да зареждате газ на случайни газ-станции в Румъния въпреки по-ниските цени. Газта е хубава навсякъде, но вероятността да минете по-малко километри е голяма. Има нови магистрални участъци, нови околовръсни на няколко града, които вероятно не са отбелязани още в GPS картите.

• Пътят през Дева е по-добър. Пътя през Тимишоара беше в ремонт към края на 2010 и не знам дали е приключил.
• НЕ ИЗПРЕВАРВАЙТЕ на двойно пресечена осева линия !!! Дори и да сте се скрили зад румънска кола, която го прави, може него да не спрат, а вас – да. Вземат книжката и после е голямо главоболие. Дават ви временен документ за един месец, но никога не ви я връщат толкова бързо и реално сте без книжка.

На последното голямо кръгово на около 30, 40 км от Надлак (Ro-Hu граница) има Лукойл газ. на около 10 км от границата в дясно има немаркова газ-станция, на която като последна цената е по-висока, а когато съм зареждал там, не съм успявал да мина Унгария с една бутилка. Аз лично не вземам винетки за Австрия от циганите в Румъния, които предлагат на по-ниска цена. Не вземайте винетка и от офисите на Ro-Hu границата, защото повечето вземат такса, която не ви вземат, ако си я купите от първата голяма бензиностанция на ‘Mol’ в Унгария – няколко км. след границата в дясно. В Унгария можете, да си купите и винетка и за Австрия и да си спестите едно спиране и чакане на опашка (и обратно – в Австрия продават и унгарски вигнетки). Ако нямате ВИЗА, сменете си форинти и за напълване на една бутилка газ в края на Унгария. Като започнете да виждате от далеч унгарско-австрийска граница, на последното кръстовище излезте в дясно и идете на шопинг центъра, до който няма достъп от самата граница. Там има газ станция. Плащане с банкова карта или форинти – в Евро не препоръчвам. Напълнете газ непременно на тази станция, защото после в Австрия няма газ. Има само няколко газ-станции, но не и близо около магистралата. Излизането от шопинг центъра става обратно по същия път. Ако сте на бензин, по-добре зареждайте в Австия от колкото в Унгария. Там бензинът е малко по-евтин от колкто в Германия например, защото в Германия пътната такса е включена в цената на горивото. Не забравяйте винетка за Австрия, полиция обикаля с патрулки и гледа по остъклата на колите, глобата беше 500 евро, сега не знам.

 За пресичането на Австрия

няма какво да се напише, освен, да не търсите ГАЗ. Австрийците не искат коли на ГАЗ според допитване на газовата компания към жителите, така че няма и да имат скоро. Има ГАЗ само заради караваните, но не и около магистралата им. На някои бензиностанции с места за почивка има душове. Ако не сте спали в хотел по пътя си до тук и са ви се запарили…. мда .. може да се освежите – 2, 3 евра на са нищо за този комфорт, особено лятото. По тоалените на бензиностанциите работят унгарци, чехи и словаци и ползването им се заплаща. От няколко години навлезе една система чрез която със събраните билетчета от позлване на тоалетна, можете да си приспаднете цената на някаква покупка дори от друга бензиностанция, ресторант и др. в които е въведена системата, но сега не се сещам какво и беше името. Бензинът в Австрия е по-евтин от колкото в Германия.

Влизаме в Германия

и по 1-вата отбивка към Passau има по-евтина газ станция – Арал, но това си е малко селяния – разликата не е чак толкова голяма, за такава малка бутилка. Аз съм го правил, когато нямаше газ за следващите около 300/400 км. по Е56 (А3), а сега има само след около 20/30 км. От там нататък аз минавам по А3 Регенсбург, Нюрнберг и малко преди Вюрцбург гепя А7 към Фулда, Касел, Гьотинген, Хановер, Хамбурт, Фленсбург. Има и други варианти за минаване на Германия, но по този маршрут знам, че газ станции има много често, (и вече съм ги понаучил) около на всеки 400 км, тоест – дори и да горите 10/100 не би трябвало да карате много до следващата газ станция. Един от недостатъчците на този път са Каселските баири, където, ако сте със слаба колица, се качват по-трудничко, но пък по тях има 4 ленти за движение в една посока. Аз съм имал случай, когато пренатоварен съм карал в колоната на тировете по тия баири. Повечето газ станции не се виждат от аутобан-а, а трябва да напуснете за 2, 3, 5 км. Ако не бързате, може да си планирате цялостно зареждане (гориво, кафе, храна) с отбиване в някакво малко селце/градче, което да е близо до магистралата. Можете да спестите пари от бензин/газ, както и в супермаркета. Аз съм си пълнил термоса с кафе на 0.60 евро цента, докато на магистралата е от 1.90 до 2.40. На Фленсбург излезте по път 199 и ще стигнете до Сканди Парк – газ, метан, доста евтин шопинг център „One Stop Shop“. Препоръчвам на всички, които отиват за няколко месеца в Норвегия, да си купят алкохол, малко минерална вода.. това онова по колата – течност за чистачки и т.н.

Дания

има много малко газ, но е по-скъпа от бензина. Тия откачалници така режат главите на караванаджиите, за това Дания се минава без зареждане. От година, две се случава ако решите, да спите на паркинг в Дания, да ви събуди полиция и да ви каже, че нямате право. Автор: Валери   Други Съвети за пътуване – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ!

Основното предположение тук е, че избраните национални правителства и световната пазарна икономика са логични партньори при създаването на богатство и в много по-бавния, но, както изглежда, устойчив процес на изкореняване на бедността. Ами ако това не е вярно? Ами ако, както го каза британският философ Джон Грей в една далновидна книга - "Фалшива зора: заблудите на глобалния капитализъм", "демокрацията и свободният пазар са конкуренти, а не партньори."

Bulgaria's parliament approved measures that will make it easier to build ski runs and ski lifts on state land, in an attempt to boost the ailing economy, but the decision sparked protests by environmental activists. Police detained nine activists after over 1,500 people blocked a major Sofia intersection late on Thursday for a second day in a row in a protest against the controversial changes.

Американският комуникационен регулатор   наема директор за цифровата стратегия на регулатора.

За какви дейности, с каква квалификация  и как се оценяват кандидатите 

Към въпроса за  регулаторите.

Американският комуникационен регулатор   наема директор за цифровата стратегия на регулатора.

За какви дейности, с каква квалификация  и как се оценяват кандидатите 

Към въпроса за  регулаторите.

Юрий Проданов

Не! Той няма да си отиде, колкото и да ви се иска. Забивайте топката на вашето недоволство с все сила към неговата цинична увереност. Той ще я посрещне с високия блок на пренебрежението. Ще ви „сложи тарабата” (на волейболен жаргон) и топката ще ви удари по носа. Защото той не е Данчо Лазаров. И тук не говорим за волейбол. Той е вечно възкръсващият Лазар от едно уж отминало и вечно завръщащо се българско време. Само, дето не е по библейски беден и не е под стълбата, а се е качил доста нагоре – до самия и връх

Той е прав в позицията си, че ще остане докрай. Разберете! Прав е! Както е бил прав и Оскар Уайлд, когато някога иронично написал: „Демокрацията означава просто репресирането на хората от хората в името на хората.” Защото, ако е вярна и другата теза – че демокрацията е процедура и спазване на процедурите – то налице е най-железният силогизъм. Демокрацията е репресиране чрез процедури. Като изборната процедура, например.

Избори ли?! Вечно възкръсващият Лазар няма нужда от чудото на Възкресението. Той вечно възкръсва чрез демократични избори. Знае да ги прави и организира. Още от времето на първичните партийни организации на БКП. Знае как се „организира” мнозинство. Гласовете „за” и „против” са преброени далеч преди даже да сте си и помислили, че предстоят избори. Бе, какво говоря! Той знае и крайните резултати, защото вече е определил и членове на преброителната комисия, кой да се изкаже от трибуната (даже някой му е написал и словото).

Той е железен. Демократичната процедура и демокрацията са неговата крепост. С уточнението, че той се нанесе там преди вас, преди вие изобщо да се усетите. И бронебойни патрони за нея няма открити, няма открити! Пък и кой ли ще „стреля” натам. Защото демокрацията е нашата обща рожба – от много чакана,  от много недочакана, а от някои (дори) изстрадана.

И сега тази млада, 23 годишна мръсница, ни се хили от трибуната на общи събрания, управителни органи на спортни федерации, национални сдружения, партии и неправителствени организации. И отляво и отдясно с по един възкръснал Лазар от миналото, пощипващ я под масата с микрофоните.

Защото, ако искате този Лазар да не възкръсва и онзи Лазаров да си отиде, подгответе чудото сами. Започнете от някъде. От вашата приятелска компания, етажната собственост, квартала, фирмата, абе, започнете отнякъде. Организирайте събранието (каквото и да е и за каквото и да е), осигурете мнозинство, съберете поддръжници, ако трябва напишете словото на изказващите се, вкарайте  хора в преброителната и мандатната комисия, спечелете изборите, спечелете изборите, спечелете изборите, защото вече не ни остава никакъв избор.

Защото от две десетилетия вече ни цакат не с топла бира, а с демократични процедури и демократични избори. По-гадно е, нали!  И усещането, че си все в малцинство след преброяването е гадно.

Но какво пише един от хората, за които свободата и свободата на думите не са били само поза, а нещо много повече – начин на живот. В прословутото си есе „Гражданско неподчинение” Хенри Дейвид Торо казва: „Подайте всецяло гласа си – не просто късчето хартия, а всичкото си влияние. Малцинството е безсилно, докато се води по мнозинството – тогава всъщност не е и никакво малцинство. Противодейства ли обаче ВСЯЧЕСКИ, става непобедима сила.”

И за разлика от волейбола, в този голям житейски мач теренът е един за всички. И на него всички сме равни, колкото да не им се вярва – на едни и да не им се иска – на други. Но с едно задължително уточнение. За това как участваме. В историята около скандалите с волейболната федерация, хвърлената оставка на националния треньор Радо Стойчев и стиснатата оставка на председателя на федерацията Данчо Лазаров спортният привкус доминира и за съжаление затиска истинската същност на проблема. Защото отново имаме двубой и много публика, аплодисменти и освирквания. Даже и рефер на висок стол от време на време имаме. И в цялата суматоха и рев в залата не си даваме сметка, че тук отдавна не става дума за спорт, олимпиада, национален отбор, национална гордост и прочие. Става дума за нещо друго – много по важно.

Затова не ругайте Данчо Лазаров, а бъдете благодарни, че го има, че е такъв и, че така случва нещата в българския волейбол. Защото, както казал преди повече от век един гениален ирландец: „Всички грешки на правителствата са достойни за уважение.” И абсолютно сигурно е имал предвид това, че грешките ни дават обществено основание да потърсим по-добро решение. В този смисъл е прекрасно, ако сега се чувствате ядосани, че топката след блока на Лазаров ви е ударила по носа и ви боли. Болката и обидата са мощен импулс. За промяна не само в спорта, но и в политиката. Първо във федерацията по волейбол, а после и в други градове…

Легендарни са случаите на шмекеруване с имитация на „героизъм” от страна на български журналисти навремето уж от мястото на опасните събития в Близкия изток. Ще избегна имена , но си позволявам да припомням позабравените истории от позициите на журналист, живял в Бейрут 4 години в обстановка на постоянни атентати, бомбардировки, обстрели, пожари, отвличания, престрелки и лични заплахи с оръжие, включително с цел грабеж, довели на два пъти до отнемане на автомобила ми под дулата на въоръжени бандити. Ето защо с лекота разпознавам имитаторите и фалшификаторите по темата за „героичните” репортажи от мястото на събитията.

Имаше един възрастен колега, изплашен от ставащото в Бейрут, който сипеше по телефона от посолството на НРБ в Дамаск твърдения, че предава в момента на живо от мазето си в Бейрут на свещи, защото няма ток ( факт е иначе: голяма част от 4-те години в Бейрут прекарах ако не на свещи, то на ток от малък бензинов генератор, тъй като боевете и бомбардировките непрекъснато предизвикваха аварии).

Друг „герой”, който имаше редкия журналистически шанс да попадне в Бейрут в началото на голяма военна израелска инвазия и да посочи пред камерата с пръст от балкона ( на същото жилище с пробойните по стените в спалнята ми, което обитавах в това състояние по-късно) задаващата се пушилка на войната, избяга в Сирия с жените и децата. После от София си направи „документалния” филм с кадри от международния телевизионен обмен, заснети от онези журналисти, които наистина с риск на живота си са останали в града.

Трети „юнак” извъртя още по-изумително нагъл номер, като имитира в Докторската градинка в София ( какъв мързел- на метри от сградата на телевизията!) пълзене сред храсталаци и изкуствен дим, след като беше избягал от реална напечена ситуация в друга гореща точка на света ( което не му пречеше да е голям шеф в телевизията и да „коли и беси” в производството на документални филми, а след това дори да стане министър в кабинета „Виденов”).

Сегашната „Гореща точка” на ТВ 7 е ”достоен” наследник на тези „бойни” традиции от времето на НРБ. С внушения за някаква храброст и екслузивност от тази телевизия подвеждат зрителите си, че правят журналистика от мястото на събитието, а всъщност прокарват пропагандните тези на кървавия сирийски режим и неговите руско-китайски покровители- режим, който проявява удивителна благосклонност към телевизионен екип от държава, която не само току-що е изгонила сирийски посланик и е предизвикала реципрочните мерки на Дамаск, но беше домакин на смъртните врагове на Башар Асад на обединителна конференция в околностите на българската столица.

Никой чужд журналист не може да припари днес в Сирия, освен ако …не е свой. Най-големите майстори в изкуството да се върви по опасния тънък лед на горещите конфликтни точки, като колегите от британския „Канал 4”, успяват с големи мъки и рискове да се уредят като съпровождащи конвоите на ООН. Но за тази цел се иска решителната логистична подкрепа на самите международни наблюдатели в координация със сложни ходове и „ходатайстване” от страна на дипломацията на съответната държава. Не случайно, постигайки това, „Канал 4” заслужи възможно най-голямото професионално признание: продаде кадрите си на най-върлите си световни конкуренти, например на Си Ен Ен, които не успяха да постигнат същия рискован висш пилотаж.

Какво имаме в случая с изпратените в Дамаск репортерка и оператор на ТВ 7? Този екип от аджамии ( поне за репортерката е сигурно, че не е в час изобщо) си живее там с протекцията на благосклонния към тях режим, явно много добре осведомен, че българските другари не са дошли да му мътят водата.

Пратениците на ТВ 7, както се оказа след моя проверка, не само не се намират в Сирия с помощта на българската държава, но на практика са направили всичко възможно да изненадат българското външно министерство. Кой ли им е уредил воаяжа, как мислите? Кой ли е гарантирал пред сирийския режим, че трябва да допусне телевизионен екип от държава, която иначе официално заема толкова остра, враждебна на режима в Дамаск позиция? Имайте предвид, че на други заявки на български журналисти да отразяват събитията в Сирия е било отказано категорично. Достатъчно е да спомена пробивната Елена Йончева. Дори и тя, с нейните връзки по руска линия, не е умилостивила достатъчно сирийските власти. За екипа на ТВ 7 обаче вратите на забранената територия обаче се оказаха гостоприемно разтворени. И той оправдава напълно доверието на руско-сирийските си приятели.

Трети ден по този начин един български телевизионен канал бълва едностранната гледна точка на сирийския режим, внушавайки удобната за Дамаск версия, защитавана на международно ниво от Москва, че войната в страна се води от терористи срещу режима. Днес за първи път от студиото в София и в самата кореспонденция не се повтаряше папагалски любимото извинение на сирийския режим за собствената му бруталност, кодирано като „Ал Кайда”. В предишните два дни лайтмотива беше, че тъкмо „Ал Кайда” върши атентатите, сякаш последователите на Бин Ладен лично се изповядват за всяка бомба на Диляна Гайтанджиева и Николай Бареков, докато останалата част от света, извън руските медии, тъне в догадки дали пък не е вярна тезата на сирийската опозиция за ръката на Дамаск в кървавите бомбени провокации срещу мирно население. И нотка на съмнение не прозвуча в категоричната увереност на ТВ 7, че ставало дума за „Ал Кайда”.

Днес индулгенцията „Ал Кайда”, която със сигурност има роля в събитията, но нито е техния причинител, нито пък е основната им движеща сила, беше заменена от друга любима пропагандна теза на кървавия режим, според която гражданите „се държат умишлено” от бунтовниците, което пречи на правителствените войски да ги „смачкат”. Излиза,че отчаяната съпротива на слабо въоръжените опозиционери срещу натъпканата с тежко руско оръжие редовна армия оцелява единствено поради добрата воля на хуманния Башар Асад, който много внимава да не пострада някой невинен гражданин. И това внушение се прави по отношение на един режим, наследник на маниера цели квартали да бъдат сривани с артилерия, както постъпи бащата на Башар през 1992 –ра година в Хама, избивайки безогледно хиляди жени и деца за да потуши един бунт в града!

Ето в оригинал какво „предполага” разследващата журналистика на ТВ 7 :

„Екип на ТВ7 в епицентъра на битката в Хомс
BNews.bg

Военните действия не стихват по 24 часа в град Хомс в Сирия, екипът на ТВ7 е точно пред квартала, където се разиграват най-кървавите битки.
Военните действия не стихват по 24 часа в град Хомс в Сирия, екипът на ТВ7 е точно пред квартала, където се разиграват най-кървавите битки.
Това предаде в пряка връзка за „Гореща точка“ кореспондентът на ТВ7 в Сирия Диляна Гайтанджиева.
Разследващата журналистка предположи, че умишлено обикновените граждани се държат в размирния квартал, защото в противен случай армията ще смачка бунтовниците, които са се барикадирали там.
Тя и операторът Николай Куманов в момента са единствените журналисти, които се намират в най-горещата точка в света.
Гайтанджиева уточни, че представителите на медиите имат по десет дни акредитация за престой в Сирия и който го пресрочи, подлежи на арест.
В момента се водят битки между армията на Башар Асад и сирийската свободна армия на опозицията.
Един жилищен квартал е основното бойно поле в Хомс, там снощи парламентьори – пет племенни шейха не са били пуснати,
допълни в жива връзка с Николай Бареков Гайтанджиева.
Тя разказа още, че най-често се вземат заложници, отвличат се хора, които пускат след няколко дни, когато им бъдат изпълнени исканията. „

Някой ще се поинтересува ли тук какви движещи корупционни сили стоят зад „феномена“ на този абсурд с внезапно бликналата дружба със сирийския режим и дали те не са същите, които от години превземат българския медиен пазар в угода на чужда държава?

Share on Facebook

В родината на Джордж Оруел са се заели с реализацията на някои от мерките за контрол на Големият брат в известната му анти-утопия "1984". В четвъртък на официална прес-конференция британското правителство обяви амбициозен план за борба с престъпноста, който ще има за цел следенето и за...

Фъргъл Тобин е завършил история, английска литература и философия в Юнивърсити Колидж – Дъблин. Работил е няколко години в Лондон, а после се връща в Ирландия и постъпва на работа в най-голямото издателство в страната – „Джил и Макмилън“. През 1994 г. става негов директор и го ръководи и сега. От 2002 до 2004 г. Тобин е президент на Ирландската асоциация на книгоиздателите и неин представител във Федерацията на европейските издатели. През 2008 г. е избран за вицепрезидент на федерацията, а от 2010 г. е неин президент. Мандатът му изтича в края на юни. - Господин Тобин, казахте при откриването на Базара на книгата в София, че властта в България трябва да намали ДДС върху книгите. В същото време нашите управляващи казват, че цените на книгите у нас са едни от най-ниските в Европа. ДДС ли е най-големият проблем на българските издатели? - Това е един от двата основни проблема, другият е неадекватното държавно финансиране на библиотечната система. В страна, в която хората имат...

Продукти:
За яхнията:
1 пиле- 1.5- 2кг
1 връзка пресен лук
3 червени домата
1 зелена чушка
3 моркова
1 пащърнак
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1с.л. олио
девесил, тарос

За пюрето:
500г картофи
щипка сол
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Пилето се измива. Реже се на порции. Слага се втенджера. Наливат се 2- 3ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Пилето се кипва. Оставя се да поври 30 минути. После се изважда от тенджерата. Бульонът се прецежда. Зеленчуците се почиства и измиват. От лука се вземат само зелените пера. Режат се на ситно. Доматите се стържат на ренде. Кореноплодните- на колелца с къдраво ножче. Чушката се реже на ленти. В тенджерата се слагат пилешките порции и всички зеленчуци без доматите. Налива се прецеденият бульон и се добавя още 1ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Ястието се готви на кротък огън. След около 30 минути се отхлупва, за да се добавят доматитения сок, сол, червен пипер и олио. Похлупва се наново и се оставя да ври още 30- 40 минути. Манджата се поръсва с девесил и тарос. Похлупва се и се оставя да кърки на изключен котлон.
Картофите се белят и варят до омекване в подсолена вода. След готовност се отцеждат от течността. Смачкват се на пюре. Подправят се със сол и краве масло.
Поднася се пилешка порция месо, гарнирана със сос, зеленчуци и розички картофено пюре.

Свилен Нейков и Цеко Минев (снимка: E-vestnik)

Кого конкретно облагодетелстват поправките в Закона за горите? Кой седи зад фирмите, владеещи зимните курорти?

Едно проучване на bivol.bg и e-vestnik.bg се опитва да извади на светло кои са собствениците, които ще се облажат.

Поправките в Закона за горите, приети от правителството в навечерието на Нова година (които скоро ще бъдат гласувани в парламента, без съмнение под строй), дават възможност на собствениците на ски курорти да строят в държавни гори ски съоръжения и др., без да се променя предназначението на земята, тоест и без да плащат такси за това. Това цели "облекчаване на условията за туризъм и за правене на бизнес във всички ски курорти" по думите на министър Мирослав Найденов.

Според изчисления на еколози обаче тези поправки спестяват около 50 млн. лева само на „Витоша ски".

Промените в закона, предизвикани от "Витоша ски", означават да се спестят големи разходи за изключване на терени от държавния горски фонд на инвеститорите, а държавата да се лиши от приход от около 60 млн. лв. от такива такси в следващите 1-2 години, твърди съпредседателят на партия Зелените Андрей Ковачев. Партията, която обединява неправителствени организации, обяви, че ще изпрати сигнал до ЕК за потенциална нерегламентирана държавна помощ към стопаните на ски курортите.

Проверката на " bivol.bg e-vestnik.bg за собствениците в най-големите ни ски курорти показа, че всички те преплитат интересите на фирми и лица, стъпили "в най-тъмните сфери на престъпния свят" според израза използван от американския посланик Джон Байърли в анализ за българската банкова система (виж тук).

Накратко - кой какво владее?

Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, чрез своята Първа инвестиционна банка и чрез свързани с нея офшорни дружества, владеят ски курортите на Витоша и Банско. В офшорните дружества не се знае още кой е собственик.

Остатъци от Мултигруп на Илия Павлов чрез фирма, регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн (подобна на офшорна зона), и косвено същата Първа инвестиционна банка владеят Боровец.

Цветелина Бориславова владее Пампорово. Но „Пампорово" АД има големи кредити от Инвестбанк на Петя Славова и Корпоративна търговска банка на Цветан Василев.

Христо Ковачки владее съоръженията на връх Мальовица.

„Главболгарстрой" седи зад проекта за ски курорт под връх Ком в Стара планина.

Всички тези собственици ще бъдат облагодетелствани от поправките в Закона за горите.

Изглежда само малкият ски курорт Чепеларе остава извън тази отбрана компания. (За Добринище, и проектите под връх Перелик в Родопите и Супер Боровец ще проверяваме допълнително)

Въпросът е обаче, че и зад видимите собственици е възможно да стоят други лица.

Какво е важно да се знае за стопанисването на зимните курорти? Лифтовете и съоръженията на ски пистите са главният инструмент за собственост на курорта. Никой не идва на зимен курорт, без да се качи на лифта. Дневните карти носят големи печалби, плащат дори хора, които не се отседнали на хотел в Боровец, Банско или Пампорово.

Ето цените на дневните карти, които са по-високи от нощувка в някои хотели:

Боровец - 55 лв. за възрастен, 33 лв. за деца.

Банско - 55 лв. за възрастни, 50-36 лв. деца, ученици, студенти

Пампорово - 50 лв. възрастни, 30 лв. - деца

Цените за 6 дни за трите курорта са съответно 286, 311 и 264 лв. за възрастни.

Цените се монополно, рекетьорски високи за българските условия, по-високи дори от някои западноевропейски зимни курорти. Оказва се, че българските ски курорти са завзети от тесен кръг лица, които доживот ще рекетират с цените си за лифтове и влекове. Освен това в Банско, Пампорово, Боровец и на Витоша няма място за повече строителство на ски писти и лифтове, а въпреки това собствениците се стремят да ги разширят.

Например затварянето на лифтовете от „Витоша ски" тази зима, което мотивира поправките в закона, насочи хора към Банско и Боровец, което излиза на сметка за собствениците, зад които, повече или по-малко, седи една и съща банка - Първа инвестиционна.

Заедно с това шефът на банката Цеко Минев е шеф и на Федерацията по ски, която ще получи от държавата 4 млн. лв. за организиране на 4 старта на Световната купа по ски в Банско.

В синхрон със собствеността на лифтовете са хотелите. На Банско например повечето хотели са строени с кредити от Първа инвестиционна банка. Броят легла расте стремглаво. За да разшири инфраструктурата фирма „Юлен" навлезе със строителство на ски съоръжения на повече площ, от тази, за която има концесия (надхвърля с 67 хектара площта на концесията). Вместо да прекрати концесията или да глоби фирмата, миналата година правителството предприе стъпки да узакони нарушенията (виж тук).

Дори много от онези хотели в Банско, които не са собственост на фирми, свързани с Първа инвестиционна, са в дълг към нея и вече са практически нейна собственост заради непогасени кредити към банката.

Витоша

Собственикът на съоръженията "Витоша ски" АД принадлежи на „Еллора Мениджмънт Лимитед" (Ellora Management Limited) от Виржинските острови. Офшорката владее 67% от акциите. Другият акционер с 33% е "Алеко спорт 99" EАД, но той е собственост на същата тази Еллора. Офшорката е регистрирана на адрес Трайдънт тръст къмпани, Пощенска кутия 146, Роуд таун, Тортола, Британски виржински острови.

(Забележка: Сладкото на офшорните фирми не са само ниските данъци, а възможността да се прикрива собственикът. Това е особено подходящо за българския мутрокапитализъм. Регистрацията на такава фирма се прави от упълномощен адвокат или счетоводител, който в повечето случаи е лице - директор или пълномощник - на фирмата, който пък от своя страна упълномощава някого в България, а реалният собственик остава скрит).

Основен акционер в „Еллора" е лицето Стела Георгиу (Stella Georgui), притежаваща 50 000 акции по 1 долар всяка. Виржинската офшорка е регистрирана от кипърски агент: счетоводната къща от Никозия G. Papadopoulos & Co.

Тук е важно да се знае, че през 2007 г. Столичната общинската агенция за приватизация допусна „Витоша ски" АД да придобие кабинковия лифт „Симеоново - Алеко" и седалковия лифт „Бай Кръстьо", след като вече притежаваше въжените линии „Витошко лале". Пак „Витоша ски" вече притежаваше и лифта „Романски", и влекове, чрез своята фирма „Алеко спорт 99". Тоест, столичните приватизатори харизаха в ръцете на един и същ собственик всички съоръжения на Витоша, с изключение на малки влекове към Златните мостове, извън големи курорт. Това е социално безотговорно и затворените съоръжения на Витоша тази зима го доказаха. Общината е свързана с Първа инвестиционна и с други проекти. Например с парите на Първа инвестиционна на Цеко Минев е приватизирано „Кремиковци", от името на фирма „Надин", фалирала заради дългове към същата банка. А за „Кремиковци" общината при кмета Борисов обяви големи проекти, които главният архитект и кметицата от ГЕРБ ще продължат.

Незаконният лифт на “Чалин валог”, сниман по време на посещението на експерти от ЕК и ЮНЕСКО. Снимка: Асоциация на парковете в България

Столична община отказва да покаже договора с „Витоша ски", като се мотивира с конфиденциалност и опазване интересите на инвеститора.

През 2007 г. Столичната общинска агенция за приватизация е допуснала на търга за кабинковия лифт и „Бай Кръстьо" да участват свързани лица - кандидатствали са и „Алеко спорт 99" и „Витоша ски", което е нарушение. От друга страна, има всички основания да се подозира, че собствениците на „Витоша ски" и на „Юлен", което владее „Банско", са едни и същи лица.

И при този пълен монопол в последните години, в официалните си отчети „Витоша ски" АД декларира финансови загуби.

Банско

Всички съоръжения в курорта (кабинкови лифтове, влекове и др.) са на фирмата "Юлен" АД. Две офшорки - "Маренго Трейдинг Лимитид" от Кипър и "Т.А.К сървисис лимитид" от Виржинските острови държат съответно 42% и 23% от акциите на фирмата.

Адресът на "Т.А.К сървисис лимитид" е идентичен с този на собственика на "Витоша Ски" АД.

И двете фирми са представлявани в България от Христо Канев Канев. Директор и на двете офшорки е Ления Пападополу, чийто подпис стои под пълномощните на Канев.

Връзката с Първа инвестиционна банка

Дребна подробност е, че цялото предприятие "Витоша Ски" е заложено срещу кредит от 2,612 млн. евро в Първа Инвестиционна Банка (ПИБ).

По-интересно е, че сред големите акционери на ПИБ (с по 10,695 млн. акции) фигурират две офшорки: Domenico Ventures Limited и Rafaela Consultants Limited.

И двете са регистрирани на същия адрес като собственика на „Витоша ски" - "Еллора", и собственика на Юлен - "Т.А.К": Пощенска кутия 146, Роуд таун, Виржински острови.

Директор на акционера в ПИБ Rafaela Consultants Limited е същата Стела Георгиу, която е и собственик на офшорката „Еллора", владееща "Витоша Ски". Разбира се, тя е само официално лице.

Директор на Domenico Ventures Limited е лицето Мария Пападополу. В България е упълномощен като представител Тони Живков Иванов.

Още една офшорка: Legnano Enterprises Limited притежава голям пакет акции в ПИБ (8,450 млн). Директор на регистрираната в Никозия, Кипър фирма е Ления Пападополу - същата Ления Пападополу, която е директор на двете офшорки, владеещи "Юлен" АД.

Обобщено:

1. Стела Георгиу е директор и собственик на офшорката владееща "Витоша ски" и директор на офшорка, владееща 10,695 млн акции в ПИБ.

2. Ления Пападополу е директор на двете офшорки, владеещи "Юлен" АД и директор на офшорката, притежаваща 8,45 млн акции в ПИБ.

3. Две офшорки, имащи по 10,695 млн акции в ПИБ са регистрирани на същия адрес като офшорката, притежаваща „Витоша ски" и една от офшорките съсобственик на „Юлен" АД.

И двете директорки са официални лица, зад които не се знае кой се крие, но очевидната пресечна точка е Първа инвестиционна банка.

(Следва - за Боровец и Пампорово)

Законът в услуга на олигархо-мафиотски структури

Начинът, по който бяха предложени и одобрени поредните поправки в Закона за горите, издават гузното бързане на управляващите и опитите подготвяният погром над българската природа да остане скрит от обществеността. Промените бяха публикувани за обществени консултации на сайта на Правителството на 21 декември, с изричното пояснение, че до 30 декември тече срокът за мнения, становища и обсъждания от обществени организации, специалисти и граждани. Най-неочаквано обаче, без никакво обяснение в процедурата на обсъждане, МС гласува единодушно лобистките поправки, без да спази собствения си обявен срок!

Циничният спрямо обществото подход попречи да бъдат внесени и изобщо разгледани сериозните аргументи срещу измененията. Най-зловещите последствия останаха скрити. Някои от тях трябва да бъдат широко оповестени, за да се разбере какви са дългосрочните цели на това правителство и чии интереси обслужва то, нанасяйки непоправими щети не само на останалата природа в България, но и на (и без това) сриналия се имидж на страната ни като европейска демокрация.

Едно от най-тежките последствия от новия закон ще бъде учредяването на вещни права при продажбата на държавни гори без търг, при нарушаване на всякакви правила на конкуренцията и европейски норми. Законът обвързва правата на ползване на горски територии с наличието на лифтове и влекове в тях, независимо дали тези лифтове и влекове са законно построени, или не! В този смисъл въпросният закон, освен че развързва ръцете на олигархо-мафиотските структури да приватизират абсолютно безконтролно горите ни, но и поощрява всякакви минали или бъдещи незаконни действия по масово изсичане на гори, с цел строежи на подемни съоръжения и ски писти. Такива са налице и бяха извършени по времето на Тройната коалиция.

Заканата на министър-председателя преди няколко месеца, че "трябва да се промени законът", за да се узаконят беззаконията със задна дата на "Юлен" в Национален парк "Пирин", придобиха вече реални измерения. Това засяга и незаконно построените лифтове в Национален парк Рила. Освен това се отваря врата за промяна предназначението на горски имоти без приемането на Общ устройствен план.

Премахват се и съществуващите гаранционни правила за добив и износ на дървесина от България. Последното е грубо нарушение на няколко европейски регламента за законен добив на дървесина и търговията с нея, с цел недопускане на бракониерска сеч. Защо се прави всичко това и кой би се облагодетелствал от ударната урбанизация и бетониране на българските гори, заедно с широкото "разрешаване" на бракониерските сечи и износ на дървен материал!?

Прогнозите за бъдещи масови пожарища в Националните ни паркове и местата, планирани за урбанизиране, са предсказуемо бедствие от тази "Кутия на Пандора", която сегашните управляващи отварят съвсем съзнателно.

Сегашните промени, очевадно обслужващи интересите на кликата на новите "феодали" на българските планински курорти и територии, бяха предшествани от предишни промени в Закона за горите и Закона за лова, които очертават съвсем ясно как една шепа хора са решили тихомълком просто да завладеят, унищожат, продадат и застроят българските гори и планини неусетно, но безвъзвратно.

Лобитата около близкия до властта Цеко Минев и депутата Емил Димитров целенасочено прокарват промени в законите, които им гарантират да сложат ръка дългосрочно на природните ресурси на страната. Създаването на частните ловни полета и предстоящата колосална смяна на собствеността на общонационалните ни гори, ще доведе до лишаването на обществото от един от последните неразграбени ресурси, до трайно съсипване на природните ни богатства за корпоративни интереси на шепа мутро-олигарси, както и до сериозна опасност от санкции срещу България, по отношение на спазването на няколко конвенции на ЕС за опазване на природната среда.

За да се избегне бъдеща съпротива срещу вредните действия, Изпълнителната агенция по горите е предвидила внезапно определяне на конкурс за избор на няколко директори в Национални и природни паркове. Разбира се, с предизвестен край, с цел назначаване на "удобни" и "послушни" на властта и "инвеститорите" служители.

Най-голямата пречка, която трябва да бъде отстранена по този префинен начин е директорът на НП "Витоша" и Председател на Асоциацията на природните паркове в България Тома Белев. Един от най-големите специалисти-еколози, с огромен международен авторитет, Белев традиционно е най-заклетият противник срещу погромите в планината. До голяма степен може да се каже, че именно благодарение на Белев, все пак у нас най-тежките поражения срещу природата не успяха, както например огромният скандал със закриването на ПП "Странджа" преди няколко години. Независимо, че Белев е директор на ПП Витоша от 15 г. насам, сега той трябва да се яви за мястото си на конкурс обявен от Агенцията и предизвестено да го загуби, за да освободи "Витоша ски" от проблеми по осъществяването на стратегията им по застрояване на парка.

Момчетата на Бойко Борисов не си поплюват никак и с организиран от няколко страни тоталитарен подход твърдо са решили веднъж завинаги да видят сметката на останалата ни незасегната до днес природна прелест, като я превърнат в своя частна собственост и търговски продукт.

Намирам "Телесни плевели" за един от най-големите експерименти в българското книгоиздаване - да пуснеш книгата на един от най-продаваните си автори за безплатно теглене почти едновременно с излизането на печатното издание, за това определено се иска кураж. И определено успешен експеримент, след като изтеглените копия за 2 месеца са колкото средните продажби за популярен български автор за около половин година.

Що се отнася до това, което Алек Попов е свършил с писането, до средата на книгата много се двоумиш. Първата история - "Историята на един танк", ти е досадила, "Вятърът на старостта" също, с изключение на странния край. (Всъщност, при кратките форми като разказите, повестите, новелите, знаете, краят е изключително важен и ако не изненада, може да провали всичко. Е, Алек Попов няма този проблем май) После обаче нещата се завъртат - силата на текстовете започва да градира, идват двете новели "Душевадеца" и "Телесни плевели" и започваш да не можеш да се откъсваш... И завършваш с "Ковачи", която не е особено фантастична, но след края отново се чудиш дали изобщо си на правилната планета.

"Душевадеца" е наглед семпла като сетинг история - за магьосник, крадящ души, който "специализиран" детектив тръгва да търси в далечни земи. Новелата обаче има поука, а екзотичността й и почти хумористичното разказване на Попов я правят бързочетима и лесносмилаема.

Що се отнася до "Телесни плевели" - от известно време насам, когато видя татуировка, подаваща се от гърба на някоя девойка, направо ме побиват тръпки... Докрай изпипан текст откъм структура, повествование и внушение! Изобщо, не експериментирайте прекалено много със себе си, за да не се изгубите (в преносен и пряк смисъл).

На мен лично ми идва малко в повече социалната насоченост, която изскача към края на всеки текст, но вероятно няма лошо в това - вероятно не е зле и ние самите да се замисляме как се отнасяме към половинките си, към душите си, към телата си...

Изобщо, пропуснете първия разказ и се гмуркайте във въображението на Алек Попов в "Телесни плевели"!

Сталагмит (на гръцки: σταλάσσω — „капя, този от който капе“)…. или как се образуват сталактитите в пещерите. Имате нужда от: 2 стъклени...

Снощи, в рамките на Webit Bulgaria Digital Summit, за втори път бяха връчени наградите за онлайн ефективност и маркетинг Журито разпредели номинациите в девет категории, като отличи с престижната награда следните проекти и кампании: Категория „Бързооборотни стоки“ - фен страницата на Milka Бъл...

По всичко личи, че тази разработка може да стане любим инструмент за различните любители на анонимността при видео-разговорите и видео-конференциите. Екип от японски програмисти създаде специализирано програмно осигуряване, чрез което виртуалният програмен аватар повтаря вашите движения и мимика. ...

Днес, без много притеснения, ще с еподготвим за морето. Павлина ще ни води до първия ръкав на Халкидики – Касандра, за да видим как са изкарали почиваката си там.   Приятно четене:  

Почивка на Халкидики

Хотел Лесе, Ханиоти, Касандра

  Едно красиво и спокойно селце на ръкава Касандра, прекрасно място за хора, които искат да си починат от шумните морски курорти и все пак с възможности да излезеш вечер и да пиеш по един коктейл. И едно кратко отклонение – във всяко едно селце, в което бяхме на ръкава има много заведения с безплатен интернет и прекрасна връзка, в хотела имаше само на рецепцията, но това не е проблем. Все пак си на почивка, а не да киснеш по цял ден в нета ;) Решихме да пренощуваме в Гоце Делчев и от там да влезнем през Илинден в Гърция. Посетихме една много приятна механа на име „Ванита”. Има жива музика и са наистина добри, стояхме до към 23,00ч и за наша радост освен стари български песни, македонски, руски и няколко бавни сръбски песни нямаше никаква чалга. Заслужава си да се посети! От Пловдив стигнахме до Гоце Делчев през Юндола-Якоруда, има един участък от 25км някъде, където трябва да се мине много бавно и внимателно на първа-втора, че да не си останете там и после пътят е добър и много живописен. Сутринта

минахме за минути гръцката граница,

поискаха само лични карти и попитаха къде отиваме. По време на пътуването ни спряха гръцки полицаи, но това беше рутинна проверка и тъй като си спазвахме ограниченията, всичко мина безпроблемно. Поискаха личната карта, книжката и малкия талон на колата. Не са искали нито зелена карта, нито някакъв друг документ, въпреки че колата е на името на майка ми. Попитаха, коя е въпросната ДА и се задоволиха с отговора, че е майка ми. Мога да кажа, че имат безумни ограничения – повечето време карахме с 50-60км и най-много с 90км. На всеки метър има табела с ограничението, случайно да не забравиш ;) това си е доста досадно, при условие, че гърците ни минаваха като малка гара. Всеки да си решава сам за себе си. За цялото пътуване и обикалянето по околните села видяхме полиция само 3 пъти и на много места табели за камери. До допълня за бензиностанциите. Ние не пътувахме по магистралата Серес-Солун и не мога да кажа, дали там има газ, но като влезнахме на нашия ръкав, срещнахме на много места бензиностанции с газ колонки. Цената е около 80 цента за литър. Целта на пътуването ни беше Ханиоти, затова решихме да караме напряко, а не да ходим до Солун и от там надолу. От границата до Драма се стига без проблеми, от там продължихме към Аспровалта, Рентина, Полигирос, Неа Мундания. Оказа се, че навигацията се е прецакала и трябваше да се водим само по картата (добре, че я бяхме взели и ви съветвам също да си носите). Основните табели са винаги и на латиница, някои имена на селища се разчитат и от гръцките табели (накрая разчитах и табелите Солун без проблем), така че спокойно и бавно си напредвахме към целта. Пристигнахме без никакви проблеми в прекрасния

хотел Лесе в Ханиоти

  Прекрасен хотел, препоръчвам го на 100 процента. Стаята ни гледаше към маслинова горичка и до късно следобед се радвахме на слънцето. Бяхме на 3я етаж сектор А, което е оптимално, от горе има няколко мансардни апартамента. Стаите са просторни оборудвани с всичко необходимо (има малка кухничка с прибори, тостер, кана за вода, хладилник). Бях чела, че не се поддържа добра хигиена, но нямам забележки. Стаите се чистят всеки ден и хавлиите се сменят всекидневно. Вечер става наистина тъмно в стаите, защото осветлението е слабо, но да пиеш вино на терасата, не ти трябва силно осветление ;) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Басейнът"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Ресторантът"][/caption]     Бяхме на полупансион и мисля, че това е оптимално. През деня на басейна също можеш да си поръчаш нещо за хапване. Закуската и вечерята бяха без забележка (вечер имаше голямо разнообразие на храна и самите менюта не се повтаряха, а все пак бяхме седем вечери там). Естествено, че ако трябва да издребняваме, мога да препоръчам за десерт да има пресни плодове като пъпеш, ягоди и т.н., а не само пастички, баклавички, тортички и плодова салата (все пак от пресни плодове). Сутрин има безплатно кафе, чай, сокчета, но вечер напитките се плащат, което си е съвсем ОК, а и цените са прилични. Тяхното гръцко вино е 2,50 € чашата, 2,70€ сок, 0,80€ малка вода бутилка и т.н. храната е на шведска маса. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Басейнът е много приятен, има и за малките дечица, както и детски кът с различни занимания за тях. Билярд, тенис на маса, табла и други забавления са на разположение на възрастните. В самия хотел има мини маркет с най-необходимото, но и съвсем близо до хотела има два големи магазина. Навсякъде има цветя, пълзящи храсти и ухае прекрасно в комбинацията с тишината и липсата на кънтяща музика, прекрасно място за почивка. Хотелът е накрая на селото, но спокойно можеш да стигнеш и пеша до Ханиоти. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Плажът на Ханиоти"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Плажът"][/caption]

 

От околните селца, които обиколихме, мога да

препоръчам да посетите Афиотис,

на около 15км от Ханиоти и дори да отседнете там! Много кипричко и с атмосфера, приятни таверни и кафенета и страхотна гледка към морето.   Плажът си е доста каменист и успех, ако решите да ходите до него пеша. Ние бяхме за дневна разходка и доста пообикаляхме из стария му град.

   

      Хапнахме вкусни тиквички и риба в едно заведение „Пирати” или нещо подобно, има нарисувана риба с пиратска кърпа. Собственикът е сърбин и менюто е на английски, немски, руски, български. Доста си угодихме на душата и сметката беше 35€, без много алкохол, че бяхме с колата. Другото

много красиво селце е Пефкохори.

Страхотна морска алея, отново с много заведения. Пихме фрапе за 3,50€ като най-скъпото фрапе беше за 4,00€ на плажа, в едно заведение „Madness” и се изненадах какъв добър английски вади сервитьорката, дори перфектен и накрая се оказа, че жената е от Англия и се преселила преди 15год ;)

  Освен това като тръгнеш от хотел Лесе по алейката надясно успоредна на плажа, може и пеша да стигнеш до Пефкохори или поне вилната му зона. Има уникални къщички и имения с изглед към морето, точно на морския бряг, които се дават под наем. Добър вариант, ако сте компания и искате да си готвите.

   

Бяхме и в Калитея,

нищо особено.

В Неа Мудания не ходете,

ужасно потискащ градец с мръсна плажна алейка и на кафенета смърди на развалени водорасли, от къде ли като в морето никъде не видях такива. По принцип морето е кристално чисто без вълни, само едната вечер имаше силен вятър и беше по-бурно. Плажът на Ханиоти е най-широк от всички околни села, но го няма финият пясък, а само камъчета и скали. Морето безспорно си е супер чисто, няма ги гадните водорасли, досадните щипалки и тази синьо-зелена вода, магияJ а че плажът си е мръсен, спор няма, кутийки, пръчки и какви ли не още боклуци. Стигнахме и до по-отдалечените села, които са в края на ръкава и не са туристически, а са си само гръцки. Ами… ако ви се ходи в малко гръцко село, със супер тесни и стръмни улички, които някак ми напомнят сицилиански селца, отидете. На връщане решихме да минем през

Кавала

да го разгледаме и него. Не мога да разбера какво толкова привлича българите там, но аз не открих нещо, което би ме накарало да се върна отново.

    За Кавала се качихме на магистралата, е така се пътува много по-бързо. След това продължихме към Ксанти и тъй като бяхме без навигация, не познавахме града и няма много табели, се загубихме ;) но с питане навсякъде се стига!

На излизане от Ксанти има табела „България 23км“

или нещо подобно. Мога да кажа, че това бяха най-кошмарните 30-тина километра, които съм минавала. Имахме информация за пътя, че е тесен, но в добро състояние и леко стръмен. Леко ли? Започна се едно велико катерене и едни завои, Шипка е детска игра пред това катерене! Минахме гръцките селца по границата и си мислехме, че всеки момент ще се появи границата…за съжаление се появиха още по-гадни завои, в сравнение предните бяха леки криволици. А за стръмния склон, по който пъплехме, не искам да си спомням! Пътчето е в добро състояние, но е много тясно!!! И най-вече това би трябвало да е път, а не козя пътечка! За мен си е измислена граница и абсолютно безумие да минеш от там! От там Златоград, Кърджали, Асеновград, Пловдив си беше песен пътят. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Залез на Халкидики"][/caption] Автор: Павлина Атанасова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Касандра – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Аз съм категоричен противник на "hate-speech"-а в политиката. Допускал съм сам тази грешка и знам как оплюването на опонента отблъсква, а не привлича. (Пък и опитът си казва думата - видях мнозина да плюят СДС и ГЕРБ, а после да призовават за коалиция с тях). Противник съм и конкретно на грубите и безвкусни атаки срещу г-жа Кунева, на които, за съжаление, сме свидетели напоследък. Не бих употребил обидни думи нито за нея, нито за бившите си колеги, които избраха да търсят "нова десница" заедно с приемниците на НДСВ. 

Ето останалите снимки.

Търсачката Bing и сайтът за ревюта и локално търсене, Yelp, ще започнат да си партнират от днес. Това бе официално обявено от авторитетния източник, VentureBeat. На практика след като Google отряза резултатите на Yelp в SERPs-а и ги замени с тези на Zagat, то сега … Подобни статии:

1. Bing става съвършената търсачка?
2. Bing е втората най-използвана търсачка според comScore

Една от най-популярните апликации за четене на електронни книги, Kindle, вече може да се похвали с това, че се насочи към още един таргет, а именно най-малките. Потребителите на Kindle за iOS и тези с Android операционни системи вече ще могат да четат комикси, които … Подобни статии:

1. Kindle vs екзотични почивки до Карибите
2. Read It Later вече се казва Pocket