Из делниците на един луд (11 – 15 юни)

Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 15 юни

„Новинар” съобщава, че данните от изпълнението на Националната програма за безопасност и здраве показвали, че трудовите злополуки през 2011 г. намалели с 9% (от 3025 през 2010 г. на 2752)

Това е само едно доказателство за казаното от Руми Бъчварова, шефката на кабинета на Боко, пред „Преса”:  “Днес сме сред държавите за пример в управлението.”

За пример сме. Един много добър лош пример…

Възможно е да бъркаме, но за намаляването на трудовия травматизъм виждаме корелация с увеличението на безработицата. Колкото повече от нас не правят нищо, толкова ще намалява трудовият травматизъм? Щото, съгласете се, че той се предизвиква от труд. Да сте чували за трудов травматизъм сред индобългарите? Не, нали? (С изключение на тези, които практикуват рязане на високоволтови проводници под напрежение.)

Вчера тръгнах да търся из квартала  бамя (Abelmoschus esculentus, както е по-известна в пазарджишките села), че ми се яде постен гювеч. И нема и нема. Ама толкова нема, че чак и замразена нема. Звъннах на едно приятелче, дето гледа оранжерии в Пазарджик. Вика: „Бамя имам колко искаш, ама нема кой да я обере. Наех, вика, една група цигани, обаче избягаха. Сърбяло ги много от бамята…”

Сърби ги, щото не ги боли, ама нейсе…

А не беше така. Имаше време, когато по нашите земи можеше да се види циганин с мотика. Много цигани с мотики… Лично познавахме един звеновод – Рамадан Гогов Таков. Три пъти става носител на преходното знаме…

Та за безработицата. През 2008 г. е била под 6%, а през 2010 г. е двойно повече. Вече, викат, била 12.9%. И понеже цитираният доклад е и за здравето, та да кажем, че колкото по-малко работим, толкова по-малко ще се разболяваме. Не е нужно да се убеждаваме, че трудът е вреден, не ли? Както ви казах, и папата съветва да не се преуморяваме…

Увеличава се също и т. нар. скрита безработица. (Скритата безработица, накратко да кажа, е такава заетост, която пряко или косвено е субсидирана от държавния бюджет и се отличава с ниска ефективност.)

Според нас, ако при злополука ръцете на жертвата са в джобовете, тя не трябва да се брои за трудова.

Например от 50-60 000 в системата на МВР, само 127 са пострадали при изпълнението на служебните си задължения. Щото, нали, колкото и да е, и там все се намира по някой трудолюбец.

Другият, не по-малко важен фактор за снижаване на травматизма е, че българите като цяло намаляваме. Според проф. Петър Иванов от ЦДП, намаляваме с по 6 души на час . В момента сме 7 037 935 души. Но додето го написах и вече сме 7 037 929. Следващата седмица ще сме вече 7 036 921. След  6 154 часа, някъде към края на февруари 2013 г., ще слезем под 7 милиона…

Мога дори да сметна кога трудовият травматизъм у нас ще изчезне напълно. Но сега ме мързи…

От „Монитор” се фукат, че, според пийпълметрична агенция GARB, вестникът им достигал до 10.86% от читателите, или, за периода на проучването, до 430 000. Браво, би звучало внушително, ако периодът на проучването не беше 60 дни (1.03-30.04). Щото като разделим на 60 излиза, че рекламният флагман на българския печат е стигал до без малко 7 200 читатели дневно. Което не значи, че се продават толкова вестници. Ако предположим, че един вестник се чете средно от 2 души, ще излезе, че в. „Монитор” продава 3 600 копия. В тая криза е възможно и по трима да четат един вестник, но карай, числото 3600 копия е напълно достатъчно да покаже, че такива универсални коефициенти за цената на рекламата, като Cost per thousand (CPT), не струват на българска почва. За да излезе „Монитор” рекламен лидер, цената трябва да се мери по формулата Cost per hundred, ако не и Cost per ten.

Пък в „Стандарт” колегата Руслан Йорданов пише: „Един професор наскоро ожали целокупните медии, че върху тях имало жесток натиск. Господа, опомнете се – самите медии са много мощен инструмент за натиск. И съвестните и добри репортери могат да окажат огромна преса и върху най-високопоставения чиновник, ако си го поставят за цел.”

Ако.

Вторник, 12 юни

Зам.-ректорът по научната дейност на УХТ в Пловдив доц. Панталей Денев съобщи, че направили салам, който пази от рак и забавя стареенето. Доколкото разбрах, туряли му люспи от домати, щото съдържат ликопен, естествен антиоксидант. Колатерален ефект от люспите била естествената пигментация на салама, което позволявало да се икономисват вредните акрилни багрила, които иначе се слагали в колбасите. Абе, на доц. Денев от „Двойникът” как му беше малкото име?

Ало, пенсиите, понеже ви знам как ще се нахвърлите като котка на суджук на новия продукт, та да ви предупредя едно-две неща. Досега е известен само един начин на забавяне на стареенето. В същност, този начин изобщо спира стареенето. Оставаш си на колкото си си останал. Според късмета, можеш да останеш завинаги на 60, на 70…

Сюжетът е малко макабрен и дип не търпи морбиден хумор, но какво да се прави, това е животът – едно непрекъснато пътуване към смъртта. Танцът на Макабра… И понеже по вестниците ката ден ни плашат как свършили местата, та да успокоя поне софиянци. От общината са решили да се разшири „Бакърена фабрика” с 10 дка и „Малашевци” с 15 дка. А шефът на „Гробищни паркове” Григоров вика, че и сега имало 2 дка. свободни площи, тъй че които са планирани в близките два месеца да не се безпокоят… Отделно ще се прави ново гробище в Казичене… И изобщо споко, тая власт всичките ще ни закопа.

Но да се върнем на ликопена. Второто нещо, което искам да ви кажа за него е, че преди няколко години американски бахчеванджии поискаха от тяхното Управлание по храните и лекарствата да им разреши да пишат на доматената си продукция, че пази от рак. Но им отказаха – нямало нито едно научно доказателство. То верно, че американските домати не са точно домати, но те и нашите вече не са точно домати, а освен това не са и наши.

Та както казах, ползата от файдата е съмнителна. Но няма лошо да купувате небелени, хем са и по на далавера. Доматените люспи могат и да не помагат, но не съм чул да вредят.

Два трамвая се блъснали, съобщава „Монитор”. То станало миналата седмица, ама те едва днес сколасали да го съобщят. Трамвай №4 застигнал трамвай № 5 и го нахендрил изотзад. Изотзад е все пак нормално. В случая, де… В Русия по-лани два трамвая се блъснаха челно. Нещо, за което е необходима доста фантазия. И/или водка…

Стават понякога такива работи. Станишев вчера конституирал ръководните органи на партията. И в тях никъде се не намерило място за др. Първанов. С което онези „ГЗ”, които зевзеците добавяха към абревиатурата на президентското АБВ, получиха вече реална аргументация. Не ли?

С този поглед съм виждал да си служи президентът Парванов, когато се среща с гимназистки по някакъв повод. Сн. в. „Монитор”.

Пак в „Монитор” чета, че външния министър Младенов бил официален домакин на празника на арабската кухня, който се провел в двора на МВнР. И го дали на снимка, как е седнал по турски и беседва с двама от гостите си. Прави ми впечатление, че тоя с мустаците го гледа с интерес, който не бих определил като кулинарен. Нормално, какъвто е млад и хубавец…

Но може и да бъркам.

Сряда, 13 юни

В „Български фермер” разказват за хотелиерът Риско Понсе от графство Стафордшир, който намерил осем пачи яйца и ги излюпил. Обаче патетата решили, че той е тяхната майка и започнали да го следват навсякъде. И когато Риско го нямало край тях, патетата почвали да пищят и се успокоявали чак когато той се появи.

Нищо за чудене. Нарича се импринтинг (запечатване) – механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в ранен период на развитие, се запечатват в паметта и често пъти са необратими. Открил го е Конрад Лоренц, Нобелов лауреат по психология за 1973 г. И доказал, експериментирайки с патета, че на съзнанието може да бъде втълпена информация, която да контролира поведението до края на живота.

Според нас този психологически механизъм се среща и при хората. Именно с него ние сме склонни да обясним някои феномени от от българската политическа култура. Ако си се родил при социализъма, ако ти е минало детството и юношеството през РСО, ти цял живот ще търсиш Тото, който ти се е запечатал като майка, и ще си неспокоен, когато го няма наоколо. Пенсиите, не се оглеждайте, за вас главно става дума. Този Filial imprinting, който ви се е запечатал в детството и юношеството, е измамен! Време е да разберете, че не сте патета и БСП не ви е майка.

Казвам го това с много малка надежда да послужи некому. Защото, както споменах, запечатването е почти необратим процес. Което пък води до обобщаващия извод, че е възможно да се оправим едва след като си иде и последният свидетел на Априлския пленум. Погледнете протестите на младежите срещу лобистките промени в Закона за горите и ще се убедите, че има надежда… Но първо ние трябва де си идем.

Конрад Лоренц е един от създателите на етологията, наука за поведението на животните. Човекът, малко или повече, също е животно. Някои повече, де…  В книгата си «Соломоновия пръстен» Лоренц разказва как, когато два вълка се сбият и стане ясно кой е по-силен, по-слабият си подвива опашката и поднася на победителя врата си – най-уязвимото си място.

«Когато при някой животински вид се е създало и усъвършенствало оръжие, което може да убие, паралелно с него трябва да се развие и социална задръжка, която да възпрепятства употребата му, защото в противен случай ще застраши съществуването на вида.» Само при човека няма задръжка.

Можеше Станишев, победил и признат от почти всички за Алфа на глутницата, да прояви милост към Параванов. Щото Гоце се отказа от битката и му поднесе, така да се каже, врата си. А Станишев се отнесе по зле и от вълк и го нарита чак на последния ред. Остави го без кьорав представител в ръководството на партията.

Нема глутница, ако всеки почне да си вири опашката…

Но може и да не съм прав. Щото пък Киплинг, в “Книга за джунглата”, твърди, че по законите на глутницата само Алфата има право да ходи с вирната опашка. (И жена му на Алфата!) Другите са длъжни да си я подвиват. А Гоце си беше навирил така опашката, че му се виждаше голото дупе…

Пък в кв. «Красна поляна» в столицата полицията евакуирала един цял блок, щото в мазето на един гражданин намерили цял арсенал от взривни и химически вещества. Казвам гражданин, защото човекът не е някой криминал, а нормален българин. Просто това работи, това краде. Ако работеше в Народната библиотека, щеше да краде книги. А тоя работил като пиротехник в Бояна и имал само бомби и химикали под ръка.

Интересно как не са му откраднали продукцията на тоя пич. В нашия скромен квартал се прави почти всеки месец инвентаризация на мазетата и всичко, дето има някаква стойност, се изнася. Това ме принуди да сложа опис на вратата, та поне да не я разбиват напразно: 1. Две лопати (да ме питаш що ми са две!); 2. Гребло за сняг; 3. Метла (с дървена дръжка) 4. Кофа (цинкова) 5. Капак за тоалетна чиния (стар). Книги (Маркс, Енгелс и Ленин). И оня ден пак са влезли някакви да проверят дали описът отговаря на наличностите. В месеца поне веднъж проверяват. А тоя имал кураж да държи калашници и друга специална продукция. Значи не навсякъде се краде.

Четвъртък, 14 юни

Мина и Рождество! Премиерът навърши 53 г.

Братя, бихте ли му една телеграма поне? Такъв премиер никога вече нема да намерите. То такъв едва ли и ще търсите вече, де…

А той уж рече: „Не искам да виждам никой на рождения си ден!”, ама му беше голям кеф като му влизаха с пакетите. Изобщо стана една масова проскинеза.

Сн. Медиапул

Отвсякъде идваха дейци с пакети, падаха ничком и целуваха краката на вожда… Фандъкова така наредила работите, че точно на Рождество да се случи да се открие нова отсечка на Околовръстното на София, щото „това е най-големият подарък за премиера”. От Дянковите му подарили „тигър с трофейна купа”, Краси Велчев занесъл нови ножици за рязане на ленти, щото старите вече се захабили, от икономиката – кирка за нови първи копки… Занесли му и огромна торта-магистрала, с ленти, мантинели, надпис „Градим България” на бързата лента и валяк с жив валякчия, в смисъл като жив. (Казаха ми, не знам дали е верно, че Вучката три дена седял в сладкарското ателие, за да му снемат чертите за прототип на валякчията…)

Прокурор Кокинов обяснява на онуй майна Ники Дудука за Брендо: „Вариантите са няколко. Българският съд може да реши той да остане в България, докато чуе присъдата си, и едва след това да го изпрати на италианците. Другият вариант е да бъде предаден под условие, двете страни да се разберат за временно ползване, докато италианците си свършат работата с него.”

Много интересен юридически изказ: „За временно ползване, доде си свършат работата…” Само отбелязваме, без негативни и каквито и да е конотации и пейоративни внушения. Ние с прокуратурата никога не се ебаваме. Дори и много да го заслужава, се въздържаме. За разлика от колегите в „Сега”, които взели повод от една реплика на прокурор Кокинов („аз съм български прокурор и имам афинитет към българското правосъдие”) и кръстили дописката си „Всеки луд с афинитета си”. Даже не е намекване, ами си е направо натвърдване… Но ние никога не сме си позволявали да употребим думата „луд” в един контекст с прокурор. Дори и когато ставаше дума за Кукуридзе… Щото нито има кой да ни защити, нито имаме пари да се откупим. Това му е най-лошото да си независим – че като се наложи, никой не е изкъде тебе… Както и да е.

После Дудука и Кокинов  подхващат разговор за това, че престъпността вече е сменила бухалките с лаптопи. И Дудука да се изфука като цигане с бял задник: „Но любовта към бентлитата остава, както се шегувахме с моя така добър приятел, г-н Уорлик – посланика на САЩ в България…”

На мястото на г-н Уорлик моменталически бих се дистанцирал. Иначе рискува да въвлече Америка във войната между двата издателски съюза…

Според Пъпката Пеевски дал 1 млн. на двама прокурори, за да му образуват дело. И делото отива в съда. Натопил го бившият му ортак Грозев. Щото Пъпката някакси му открадна дяловете. Грозев твърди, че Пъпката изпрал огромни суми през офшорки веднага след скандалната продажба на Общинска банка. И именно с тези капитали била купена пресгрупата от ВАЦ.

Не е точно така. Може да е купена и с парите, дето взе от Пеевски за ТV7 и  „Експрес”… Не, май, не… С парите от Пеевски си купи къщата в Кан. Купи и на брат си мерджан. Леле, каква радост беше… Голямата Пъпка седи на задната седалка като генерален директор, запалил плафона и шоферът кара бавно из централните софийски улици, та всички да го видят… Ама то беше за кратко, Аня го нарита и конфискува мерджана…

А колкото до парите от Общинска банка, един виден общинар ми разправяше, че става дума за къде 500 млн. евро. Но знаете колко големи са очите на завистта. Може да са 400, или 450 млн. евро, обаче на завистниците им се виждат 500… Освен това, живеем в общество, не сме неандерталци всеки сам да влачи. Сам никой не може да открадне крупна сума. Значи трябва да се дели, или поне да се изважда… За предсъдебни разноски също трябва да се отдели… Иначе ще се изважда за съдебни, които са по-големи…

 „Когато говорим за съвременна демокрация, медиите и свободата на словото са едно от най-важните неща. Ние носим отговорност като представители на четвъртата власт и трябва да се борим да има европейски правила в България”.

Това не са думи на Джеферсън, ако и да приличат като две капки вода. Това го казал оня ден Пъпката пред Радио К2…

О, свобода…

По време на Френска революция, когато гилотината станала комплексен израз на свободата, Мадам Ролан, съпруга на жирондиста и вътрешен министър Жан-Мари Ролан дьо ла Платиер, се провикнала от ешафода, миг преди да я скъсят с една глава: “О, свобода, колко много престъпления се вършат от твое име.” Някои казват, че това го е рекла Мадам дьо Стал, други историци твърдят, че са думи на Манон Ренан, но то е без значение. Важното е, че е истина.

P.S. Още не беше засъхнало мастилото, дето се вика, и ме стресна мощен възглас “Ура”, идващ откъде „Екзарх Йосиф”… (Там се помещава централата на Пеевски.) Повдигнали обвинение на Пъпката.

Ако се питате що ви занимавам с тия субекти, веднага ще обясня: Това донякъде е и наша война. Да!

1. Пъпката купи вестниците „24 маса” и „Труд” с пари, които открадна/спечели от Общинска банка. А това значи от всички нас. И ги издържа с пари, които печели/краде през скъпите лекарства, които Донев и той, като виден акционер, ни продават.

2. Пеевски купи вестниците „Монитор”, „Телеграф”, „Политика” и „Експрес” с парите, които той и майка му спечелиха/откраднаха от Тотото. И ги издържа (и купува още) с парите на КТБ, където мухлясват сметките на най-големите български предприятия. Демек, пак нашите пари.

И сега нашите пари от Общинска банка и антикварното ценообразуване на лекарствата воюват с нашите пари от Тотализатора и КТБ. И това ако не ни засяга, тогава здраве…

Петък, 15 юни

В. „Сега”: „Няколко дни след като ГЕРБ прокара със скандал промените в Закона за съдебната власт, премиерът обяви, че те са абсолютно неприемливи. И постави в неудобно положение президента, като му нареди да върне закона.”

Не, не е станало така. Станало е както е описано в „Малкият принц”, когато отива при оня цар, който „беше не само абсолютен, но и всемирен монарх”:

„- Мога ли да седна? – попита плахо малкият принц.

- Заповядвам ти да седнеш – отговори му кралят и величествено придърпа края на хермелиновата си мантия.

- Ваше величество, моля да ме извините, че ви питам…

- Заповядвам ти да ме попиташ – побърза да отвърне кралят…”

Да, така е станало. Плевнелиев вероятно се е обадил на Бойко, че те с Марга ще връщат Закона за съдебната власт и Бойко още на следващия ден им заповяда да го върнат. Така е, който свърши втори, ще мие съдовете…

Ей, четохте ли в „Преса” какво им викал на западняците: “Колега, колко тона кокаин сте задържали вие? Колко тона хероин или синтетика? Да ви чуя! Ми, фа, сол, ла го знам и аз. Ни-кол-ко!”.

Разбира се, някой по-дребнав може да попита: „На какъв език ги питате, колега?” Но ние, както знаете, не сме от дребнавите…

Във връзка с протестите на младежите на Орлов мост премиерът се срещна с еколозите и прие да се променят всички спорни текстове от Закона за горите, с изключение на един. Засега ГЕРБ не отстъпва от §8 в закона. Зад този параграф се крият едни 35 000 лв. на декар, които сега инвеститорът плаща, ако иска да направи ски писта например. За 100 дка. писти инвеститорът трябва да се бръкне с 3.5 млн. А по новия закон няма да се бърка.

От край време имаме съмнения, че раздялата с Цветелина Бориславова е фиктивна. Но дори и да има развод в личен план, той не засяга деловото сътрудничество. Не ми се вярва цялата работа да е само заради интересите на „Цеко от Алеко”… Така де, той законът се отнася не само за Витоша, а за Пампорово. Или бъркам?

Не знам защо, но като споменах Цветелина се сетих как малкият принц рисуваше боа, глътнала слон. Да, бе! Ей така, без всякаква връзка.

Президентът наложил вето и на Закона за горите. Найденов го съобщи. Което, мисля доказва, че е станало по схемата „Малкият принц”.

Четох стенограмата от срещата на Борисов с еколозите. Знаете ли кое най-много ме впечатли? Съблюдаването на разделението на властите и по специално между законодателната и изпълнителната. (По отношение на съдебната трябва да се гледат споровете по съдебния закон):

„Бойко Борисов: „По тази точка правете каквото щете, но го махайте. Ясно ли е, Деси? Записваш ли? Кой член е това?

Десислава Танева: Да отпадне §2.

Бойко Борисов: И Найденов издава заповед… И тази точка – Румяна, с Федосиева, с Краси Велчев –записваме тази точка да отпадне…”

„От всекиго трябва да се изисква – продължи кралят – това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума… Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.”

По нататък премиерът изрежа свои предишни разумни действия, които показват, че имаме работа с рецидивиращо поведение: „АКТА я спасих аз… Шистовият газ го спрях аз. Може да изброя тези генномодифицираните храни ги спрях аз. И ще излиза някой сутринта и ще ми казва…”

Така е. Дето се вика, сам си ги пуснах, сам си ги спрях…

Колкото до Плевнелиев, лично ние смятаме, че е започнал процесът на еманципация от опеката на премиера, която политолозите предричаха преди изборите. Съдя по някои изказвания. Например оня ден, след като честити Рождество, Росенчо каза: “Много се радвам, че премиерът отдели толкова много време на мен… ”

Извинявам се, обърках цитата. Този говори точно за обратното. С подобни думи един васал благодари на своя сюзерен за дадената му дълга аудиенция…

Не мога да намеря другия цитат, но ето една снимка, която показва наченките на еманципация…

Какво ми става днес… Всичко обърквам… Нищо, де. След като ви казвам, че еманципацията е започнала, ще ми се доверите.

А тази снимка я бях приготвил за друго. Ако дойде Малкият принц и ме събуди със странното си гласче: „Моля… нарисувай ми овца!”, да му я покажа. Мисля, че ще разбере. Децата разбират всичко, за разлика от възрастните, които „никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват…”

Вместо да любезничат с възрастните и да си говорят за ски, „за голф, за политика и за вратовръзки…”, децата излязоха на улицата и принудиха президента (премиера) да спре промените в Закона за горите.

Да, за да се промени едно нещо, трябва да се намери някой, който не знае, че промяната е невъзможна… Тези, които са добре информирани, че нищо не зависи от тях, не са подходящи да променят работите…

To be continued next път

Прочети цялата новина

Свързани новини: