Журналисти с граници

Имам си достатъчно врагове, дори и премиерът лично пожела да се обозначи като такъв, посочвайки ме поименно (извинявайте, че споменавам този факт, но той има специфично отношение към тезата ми в коментара по-нататък). Ето защо не желая да влизам дори в спор, камо ли пък в конфликт с малкото останали съмишленици в медиите, каквито са шепа информационни сайтове. Няма да премълчавам повече въпроса: защо така старателно избягват някои сайтове, които иначе винаги коректно, фанатично точно бих казал, цитирам в своите коментари, да ми отвърнат с нещо подобно поне, ако не със същото? Чак толкова ли ще им падне реномето?

 

Ако въпросът ви се вижда твърде личен, предлагам ви малко търпение- защото става дума за правото на читателите, каквито сте вие, да бъдат информирани.

Един пресен пример, който отново щях да премълча, но ми се насложи с нещо, което ще посоча по-нататък. След като разпространих в блога си авторския текст на коментатора Георги Деянов с мое заглавие „Манифеста на протеста” и с подзаглавие ( отново мое) „Добро утро”, ден по-късно в сайта на „Дневник” се появи същият текст с претенцията, че не ставало ясно къде се бил появил той:

ДНЕВНИК:

„Добро утро! Ние сме децата на прехода

Този текст – портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов. „

Оставям настрана дали съм бил първият, който е публикувал въпросният текст. Това за мен е глупаво „състезание”. Абсурдно е обаче да не поискат контакт чрез мен след като е ясно, че технологично разполагам с обратна връзка. Няма друга причина за подобно „въздържание” освен настояването на всяка цена да бъда заобиколен.

Да се иска разрешение от Petel.bg, който си признава, че не знае първоизточника, може, но от ivo.bg- не може. И защо? Защото в сайта на “Дневник” се разпорежда ревнивец, който бди да не се появи в добра светлина името ми?

Не знам в какво вярват колегите от „Дневник”, но хиляди читатели са прочели в блога ми въпросния текст. Нямам претенция за откривателство и „меценатство”- младият автор не се нуждае от някакъв самозван покровител.Но да напишеш, че не можеш да намериш първоизточника, след като моя милост превърна чрез блога си читателски коментар в популярна статия– това е направо детинско криене на истината- почти като онази реакция, която доведе до истерия Иван Михалев от същата медийна група, незнайно защо ужасно ядосан от факта, че премиерът Борисов беше решил да ми се обади по телефона тъкмо на мен, за да разпространя новината за спирането на АЕЦ „Белене”.

Георги Деянов,за сведение, е български студент от плът и кръв, подготвящ дипломна работа в престижен западен университет. На 26 години е и се казва точно така, както се е подписал- т.е. не пише под псевдоним и никак не се крие ( от „Дневник”). И пише в личната си кореспонденция с мен също толкова умно, колкото се е изказал в коментарната част на блога ми..

Бих могъл да публикувам някой от мейлите, които си разменихме с Георги Деянов, но в тях се съдържат доста ласкателни за мен думи и ще спестя нечие спукване на злъчка от този факт ( иначе имам позволението му, но ще се въздържа да се възползвам за привидно егоистични цели, каквито вероятно ще би бъдат вменени).

Както вече отбелязах, щях да си спестя този коментар за „незнайния” автор на цитирания коментар. Но днес ме застигна и историята със спестяването на истината от страна на сайтове, които очевидно са решили да не информират докрай какво пише в статия на „Ди Велт” за българските медии. От статията, разпространена от „Дойче веле” и поместена в сайтове, който бих искал да смятам за свободни медии, липсва тъкмо онази част, която посочва „шепа български блогъри” като единствените свободни журналисти в България. Явно подобна оценка е непоносима дори и за приятелите сред колегите, които си изкарват хляба в интернет ( за разлика от блогърите, които пишат „залудо”) .

Понеже съм леко раздразнен по този повод, ще кажа и следното: когато подобни колеги нито веднъж не ти подадат ръка с предложение срещу 5 лева да напишеш нещо за тяхната свободна медия, докато ти близо 6 години се давиш финансово по липса на постоянни доходи извън борда на професионалната заетост, значи има нещо, което не е наред на колегиално ниво. И съответно се чувствам свободен ( и в това отношение) да споделя с читателите си разочарованието си.

Ето в оригинал статията на „Ди Велт”, разпространена от „Дойче веле”, която, освен всичко друго, обяснява, защо без видим повод премиерът Борисов изригна с размахване на пръст срещу „демократичните журналисти“, които му пречат, посочвайки случайно един свободен блогър- явно добре работи шпионажа му за очакваните неприятности от Европа по линия на задушеното свободно слово, знаейки че тъкмо писането в интернет ще бъде европейски посочено като положителното изключение от правилото в България.Как така? Ами слугите му в медиите, нали ще се обидят- това си е дори лична обида за него!

ДА СИ ОТГЛЕДАШ МЕДИИ

 

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

 

в. Ди Велт“
Има една страна, в която премиерът няма нищо против вестниците да го наричат с малкото му име. „Бойко спасява папагали“, „Бойко изпотява Бекер“ – такива заглавия си позволяват водещи български вестници, пише „Ди Велт“.
Такива заглавия може и да забавляват публиката, за „Репортери без граници“ обаче те са признак за нарушена медийна среда. „Политиката употребява пресата. Медиите са или в сивия сектор, или в ръцете на мафията, върху тях се оказва натиск“, е цитиран да казва генералният директор на организацията в Брюксел Оливие Базил.
Ръцете, които мачкат българските медии
През тази година България се срина до 80-то място в годишната класация на „Репортери без граници“ за свободата на медиите, като така си „извоюва“ последното място сред страните от ЕС. Също и „Фрийдъм хаус“ дава слаба оценка на България, редом с Унгария. За разлика от унгарците обаче, които се вдигнаха на протести срещу медийните посегателства на премиера Виктор Орбан, в България е тихо и спокойно, пише „Ди Велт“. В момента Брюксел е така погълнат от еврокризата, че няма никакво време да се занимава с други проблеми.
Това обаче скоро може да се промени, продължава изданието. Вярно е, че Европейската комисия няма много поле за действие, когато става въпрос за медийната свобода, защото това е област от компетенциите на отделните национални държави. Брюксел обаче може по заобиколен начин да се намеси, както направи това в случая с Унгария. Така например още миналия декември комисарят по въпросите на конкуренцията Хоакин Алмуния изпрати запитване до София относно съмнения за неправомерна държавна помощ за частната Корпоративна търговска банка (КТБ), в която, по информация в българските медии, са половината сметки на големи държавни монополисти като Булгаргаз и БДЖ.

Българските медии – в услуга на политиката вместо на свободното слово
Сега КТБ отново попада в полезрението на Брюксел, след като Съюзът на издателите в България подаде в ЕК жалба срещу банката, чийто председател Цветан Василев е свързан с Нова българска медийна група, основана от него през 2007 г. с държавни средства. В групировката влизат 4 национални вестници, едно списание, една телевизия и други издания, твърди „Ди Велт“.
Истински независими са само шепа блогъри
Изданието цитира председателя на Съюза на издателите в България Любомир Павлов, според когото чрез КТБ българското правителство подпомага една приятелски настроена към него медийна група, чиито дотирани от банката издания подбиват цените на конкурентните вестници и списания. Оливие Базил също е потвърдил пред „Ди Велт“, че КТБ е отпуснала средства на инвеститори, за да създадат медийната група. Любомир Павлов пък е отскоро в немилост. Той беше обвинен в пране на пари във връзка с покупката на издания на ВАЦ в България.
Зад много български вестници стоят частни корпоративни интереси, твърди още шефът на „Репортери без граници“. Зад тях се крият фирми с неизяснени собственици и интереси. А една част от тях се използват от офшорни фирми за пране на пари. Към това се добавя и напълно изкривеният рекламен пазар в България, където държавни институции рекламират в угодните им издания. Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри.”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: