През последните четири дни столицата на Судан, Хартум, е център на студентски протести срещу властта. Битката на суданското общество има дълга история – потискани от тоталитарен режим, лишено от основни права и в капана на бедността, суданците протестират още в началото на Арабската пролет. Демонстрациите в Хартум започват още на 30 януари 2011 г. и …

Continue reading »

ФЫАФЫАФАФАФЫАФЫ ФЫФЫАФАЫ ФЫФЫАЫФ ФЫАФЫАФЫА ФЫА  АФЫАФЫАЫФЫА

кйцйкйцкйцкйкк цйваваыыва ывывп пывыпвпы цууцйуцйуйцуцй цйуцйуцйуцйууцййц  

Урдиният циркус дълго отлежаваше в списъка ми от места, които никога не съм посещавал. Представях си тази част от Рила труднодостъпна и негостоприемна, но в същото време дивна и загадъчно красива. Ето, че събрах кураж, подготвих багажа и след часове пътуване с автомобила, в най-голямата жега, пристигнах до хижа Вада. Нарамих тежката раница и поех нагоре по морните рилски пътеки.

Имах намерение да стигна до езерата по долината на Урдина река, но заради горещината пропуснах отбивката и продължих по Зелени рид. Това е синята маркировка за хижа Иван Вазов. По-късно осъзнах, че не само съм си удължил пътя, но и безсмислено съм навъртял 300 метра денивелация отгоре. Достигнах раздела и се откри гледка - от едната страна към Седемте Рилски езера, от другата към Урдиния циркус. От тук се наложи да се спускам дълго надолу, а залеза все повече наближаваше. Докато се чудих къде ще разпъвам палатката, след като преминах и последния превал, в далечината се появи малка къщурка.

Оказа се овчарска колиба, напълно достойна за нощуване. Мислех си, че съм единствения ентусиаст дръзнал да бъде в тази част на планината по това време, когато дочух женски глас. Това беше Ели, най-щурата (и къде по-ентусиазирана от мен) планинарка, която съм срещал. Зарадвах се на компанията, но времето течеше, така че трябваше бързо да огледам наоколо. Езерцето под заслона се оказа невъобразимо красиво, сгушено под върховете. Ледовете още не се бяха разтопили, от едната му страна се изливаше буен водопад, а от друга поток.

По пътя нагоре, към съседното езеро, спрях да направя панорама.

Когато го достигнах, залеза точно облизваше Мальовица, която се подаваше отзад.

В безоблачната нощ небето бързо се изпълни със звезди. Около час експериментирах от една позиция - с кратко осветяване на предния план с челника или експониране само на звездите. Когато сглобих кадрите, се получи следния резултат.

Трудно станах сутринта и изгрева ме изненада неприятно, когато изкачвах превала, на път за едно от езерата.

Върховете над него бяха оцветени в червено и се отразяваха в кристалните му води.

Безкрайни поля от минзухари са пръснати из циркуса. Доскоро тук все още е имало сняг.

Животно в края на езерето привлече погледа ми. Отначало реших, че е коза. Когато приближих, се оказа, че е диво прасе. Но какво може да прави глиган толкова нависоко, освен ако не е бил подгонен от бракониери и е бягл чак дотук за да издъхне.

Навръщане към заслона продължих с опознаването на минзухарите отблизо.

Слънцето напичаще и планината вече нямаше толкова атрактивен вид.

С Ели поехме заедно надолу по правилния живописен път. Тя боса, а аз с огромни зимни обувки. С лекота пресичаше пълноводната до колене река, докато аз нямах избор освен хубаво да се наджвакам. Някъде посредата се показа водопадче.

Зад гърба ми останаха красивите, закътани като перли езерца под високите върхове. Пред мен се ширеше долината на Урдина река, потънала в тучна зеленина.

Снимки, ден 1 Снимки, ден 2

GPS маршрут на прехода

Salam aleykom (السلام عليكم) на арабски означава “мир на вас“. Мнозина вече знаят този израз или са чували, станал е като визитна картичка на арабския свят. Но като че ли Близкият изток приютява повече harb (حرب), “война”, отколкото мир. Може да се каже, че това не е нещо ново за региона, че не е нещо различно за тази …

Continue reading »

Над 5 хиляди скиори, сноубордисти и любители на планината тръгнаха в сряда вечерта от НДК на шествие за горите на България. Както и предишните протести, протекли като флашмоб, и този се организира чрез Фейсбук. "Да покажем на властта, че скиорите, сноубордистите и всички любители на планината не искат сеч, не искат монопол при ските, не искат лобистки подаръци за офшорната олигархия. Искаме ГОРА !!!

Двама приятели - пилот и таксиметров шофьор, взели да си обясняват един на друг тънкостите на професиите си. Пилотът качил таксиметровия шофьор на самолета и започнал да му показва: - Ето, с тоя лост издигаме самолета, с това тук завиваме, ако има мъгла - ориентираме се по тези прибори… и т.н. След време шофьорът качил пилота при себе си. Тръгнали, но паднала гъста мъгла. Шофьорът обаче казал: - Не се притеснявай, ориентирам се по прибори! - Как така?! - След 25 стотинки - завой наляво! Усмихни се, България! Няма да е леко на таксиметровите шофьори по морето този сезон, след като забраниха любимите им "униформи" - потници и хавлиени кърпи, преметнати през врата. Разочаровани ще бъдат и курортистите, които повдигат самочувствието си с аксесоари като пистолет при рейдовете по кръчми и барове. Което свежда до минимум риска от ситуации като тази: Таксиметров шофьор към клиент: - Нещо не ми вдъхвате доверие. Имате ли пари? - Имам, но все още са у вас…

Имам си достатъчно врагове, дори и премиерът лично пожела да се обозначи като такъв, посочвайки ме поименно (извинявайте, че споменавам този факт, но той има специфично отношение към тезата ми в коментара по-нататък). Ето защо не желая да влизам дори в спор, камо ли пък в конфликт с малкото останали съмишленици в медиите, каквито са шепа информационни сайтове. Няма да премълчавам повече въпроса: защо така старателно избягват някои сайтове, които иначе винаги коректно, фанатично точно бих казал, цитирам в своите коментари, да ми отвърнат с нещо подобно поне, ако не със същото? Чак толкова ли ще им падне реномето?

Ако въпросът ви се вижда твърде личен, предлагам ви малко търпение- защото става дума за правото на читателите, каквито сте вие, да бъдат информирани.

Един пресен пример, който отново щях да премълча, но ми се насложи с нещо, което ще посоча по-нататък. След като разпространих в блога си авторския текст на коментатора Георги Деянов с мое заглавие „Манифеста на протеста” и с подзаглавие ( отново мое) „Добро утро”, ден по-късно в сайта на „Дневник” се появи същият текст с претенцията, че не ставало ясно къде се бил появил той:

ДНЕВНИК:

„Добро утро! Ние сме децата на прехода

Този текст – портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов. „

Оставям настрана дали съм бил първият, който е публикувал въпросният текст. Това за мен е глупаво „състезание”. Абсурдно е обаче да не поискат контакт чрез мен след като е ясно, че технологично разполагам с обратна връзка. Няма друга причина за подобно „въздържание” освен настояването на всяка цена да бъда заобиколен.

Да се иска разрешение от Petel.bg, който си признава, че не знае първоизточника, може, но от ivo.bg- не може. И защо? Защото в сайта на “Дневник” се разпорежда ревнивец, който бди да не се появи в добра светлина името ми?

Не знам в какво вярват колегите от „Дневник”, но хиляди читатели са прочели в блога ми въпросния текст. Нямам претенция за откривателство и „меценатство”- младият автор не се нуждае от някакъв самозван покровител.Но да напишеш, че не можеш да намериш първоизточника, след като моя милост превърна чрез блога си читателски коментар в популярна статия– това е направо детинско криене на истината- почти като онази реакция, която доведе до истерия Иван Михалев от същата медийна група, незнайно защо ужасно ядосан от факта, че премиерът Борисов беше решил да ми се обади по телефона тъкмо на мен, за да разпространя новината за спирането на АЕЦ „Белене”.

Георги Деянов,за сведение, е български студент от плът и кръв, подготвящ дипломна работа в престижен западен университет. На 26 години е и се казва точно така, както се е подписал- т.е. не пише под псевдоним и никак не се крие ( от „Дневник”). И пише в личната си кореспонденция с мен също толкова умно, колкото се е изказал в коментарната част на блога ми..

Бих могъл да публикувам някой от мейлите, които си разменихме с Георги Деянов, но в тях се съдържат доста ласкателни за мен думи и ще спестя нечие спукване на злъчка от този факт ( иначе имам позволението му, но ще се въздържа да се възползвам за привидно егоистични цели, каквито вероятно ще би бъдат вменени).

Както вече отбелязах, щях да си спестя този коментар за „незнайния” автор на цитирания коментар. Но днес ме застигна и историята със спестяването на истината от страна на сайтове, които очевидно са решили да не информират докрай какво пише в статия на „Ди Велт” за българските медии. От статията, разпространена от „Дойче веле” и поместена в сайтове, който бих искал да смятам за свободни медии, липсва тъкмо онази част, която посочва „шепа български блогъри” като единствените свободни журналисти в България. Явно подобна оценка е непоносима дори и за приятелите сред колегите, които си изкарват хляба в интернет ( за разлика от блогърите, които пишат „залудо”) .

Понеже съм леко раздразнен по този повод, ще кажа и следното: когато подобни колеги нито веднъж не ти подадат ръка с предложение срещу 5 лева да напишеш нещо за тяхната свободна медия, докато ти близо 6 години се давиш финансово по липса на постоянни доходи извън борда на професионалната заетост, значи има нещо, което не е наред на колегиално ниво. И съответно се чувствам свободен ( и в това отношение) да споделя с читателите си разочарованието си.

Ето в оригинал статията на „Ди Велт”, разпространена от „Дойче веле”, която, освен всичко друго, обяснява, защо без видим повод премиерът Борисов изригна с размахване на пръст срещу „демократичните журналисти“, които му пречат, посочвайки случайно един свободен блогър- явно добре работи шпионажа му за очакваните неприятности от Европа по линия на задушеното свободно слово, знаейки че тъкмо писането в интернет ще бъде европейски посочено като положителното изключение от правилото в България.Как така? Ами слугите му в медиите, нали ще се обидят- това си е дори лична обида за него!

ДА СИ ОТГЛЕДАШ МЕДИИ

ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

в. Ди Велт“
Има една страна, в която премиерът няма нищо против вестниците да го наричат с малкото му име. „Бойко спасява папагали“, „Бойко изпотява Бекер“ – такива заглавия си позволяват водещи български вестници, пише „Ди Велт“.
Такива заглавия може и да забавляват публиката, за „Репортери без граници“ обаче те са признак за нарушена медийна среда. „Политиката употребява пресата. Медиите са или в сивия сектор, или в ръцете на мафията, върху тях се оказва натиск“, е цитиран да казва генералният директор на организацията в Брюксел Оливие Базил.
Ръцете, които мачкат българските медии
През тази година България се срина до 80-то място в годишната класация на „Репортери без граници“ за свободата на медиите, като така си „извоюва“ последното място сред страните от ЕС. Също и „Фрийдъм хаус“ дава слаба оценка на България, редом с Унгария. За разлика от унгарците обаче, които се вдигнаха на протести срещу медийните посегателства на премиера Виктор Орбан, в България е тихо и спокойно, пише „Ди Велт“. В момента Брюксел е така погълнат от еврокризата, че няма никакво време да се занимава с други проблеми.
Това обаче скоро може да се промени, продължава изданието. Вярно е, че Европейската комисия няма много поле за действие, когато става въпрос за медийната свобода, защото това е област от компетенциите на отделните национални държави. Брюксел обаче може по заобиколен начин да се намеси, както направи това в случая с Унгария. Така например още миналия декември комисарят по въпросите на конкуренцията Хоакин Алмуния изпрати запитване до София относно съмнения за неправомерна държавна помощ за частната Корпоративна търговска банка (КТБ), в която, по информация в българските медии, са половината сметки на големи държавни монополисти като Булгаргаз и БДЖ.

Българските медии – в услуга на политиката вместо на свободното слово
Сега КТБ отново попада в полезрението на Брюксел, след като Съюзът на издателите в България подаде в ЕК жалба срещу банката, чийто председател Цветан Василев е свързан с Нова българска медийна група, основана от него през 2007 г. с държавни средства. В групировката влизат 4 национални вестници, едно списание, една телевизия и други издания, твърди „Ди Велт“.
Истински независими са само шепа блогъри
Изданието цитира председателя на Съюза на издателите в България Любомир Павлов, според когото чрез КТБ българското правителство подпомага една приятелски настроена към него медийна група, чиито дотирани от банката издания подбиват цените на конкурентните вестници и списания. Оливие Базил също е потвърдил пред „Ди Велт“, че КТБ е отпуснала средства на инвеститори, за да създадат медийната група. Любомир Павлов пък е отскоро в немилост. Той беше обвинен в пране на пари във връзка с покупката на издания на ВАЦ в България.
Зад много български вестници стоят частни корпоративни интереси, твърди още шефът на „Репортери без граници“. Зад тях се крият фирми с неизяснени собственици и интереси. А една част от тях се използват от офшорни фирми за пране на пари. Към това се добавя и напълно изкривеният рекламен пазар в България, където държавни институции рекламират в угодните им издания. Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри.”

Share on Facebook

Microsoft обяви пред медиите в понеделник своя нов Surface Windows 8 таблет, който ще има както ARM, така и Intel версия. Стив Балмър заяви в интервю след края на събитието, че партньорите на Microsoft са знаели за обявяването предварително. Нов доклад от Ройтерс твърди, че според източници от ин...

По време на предстартовите проверки са открити проблеми свързани със системите за управление на 1 та степен на ракетатаносител. По първоначални оженки специалистите са решили , че може да напрвят ремонта на място , но по късно се е оказало , че няма да може да се направи ремонта на стартовата площадка.

Вежди - пример за спортист и сноубордист-маниак! В правителството и около него ври и кипи от закръглени, недообръснати и лъхащи на спиртни напитки философи, чиято единствена цел е да радват народонаселението с бляскави умотворения. Един такъв... хъм.. чишит-веселяк е например безупречният мултак Вежди Рашидов - културтрегер и ски-деятел. За този наш велик скулптор могат да се пишат цели

Рауи Хадж - носителят на ИМПАК - литературната награда с най-висок паричен фонд в света, бе за втори път у нас за представянето на романа си "Хлебарка". Хадж отраства в Ливан и Кипър. През 1982 г. се мести в Ню Йорк, където учи фотография. През 1991 г. отива в Монреал и изучава визуални изкуства в Доусън Колидж. Негови фотографски творби са показвани в канадския Музей на цивилизацията, както и в галерии във Франция, Ливан и Колумбия. Хадж спечелва ИМПАК за 2008 г. и премия от 160 000 долара за дебюта си “Играта на Де Ниро”, издаден у нас от "Жанет 45". Втората му книга "Хлебарката" също е номинирана за най-престижните световни литературни отличия. Предстои излизането и на романа "Карнавал". - В последната ви книга главният герой си представя, че е хлебарка. Според учените това е единственото животно, което би оцеляло след ядрен апокалипсис. Как ви хрумна подобен сюжет? - Почти винаги започвам романите си с нещо дребно, което да ме вдъхнови и от което тръгва всичко...

Огромните различия в заетостта и работната сила между Европа и САЩ от преди 1-2 десетилетия значително са намалели и почти са изчезнали. Най-вече защото заетостта в САЩ спада, но и защото заетостта в ЕС расте.

САЩ заприличва на Европа от 90-те години и/или обратно? 

П.С. Дори не намесвам дебата дефицит vs. бюджетна стабилност, макар че Кругман може би ще има проблем да обясни долните графики.

Източник: ЕЦБ, Месечен бюлетин, юни 2012

Заетост – дял на заетите сред населението от 15 до 64 години

Източник: Евростат

Блогът за икономика 2012

Някои експерти твърдят, че след смъртта на Марсел Марсо той остава най-великият. Прочутият българският актьор мим Вельо Горанов блести със собствена светлина в съзвездието на великите в безмълвното изкуство – Льокок, Фиалка, Томашевски, Мацкявичус... Създател е на студио „Пантомима” и театър „Движение”, на спектакли с култов статус, увенчани с множество награди като „Дон Жуан”, „Болеро”, „Швейк”, „Незавършен танц”, и на.три прекрасни дъщери. Този сезон Вельо Горанов сякаш се възражда в полифонията на множество разнообразни проекти: за пореден път възстанови своя знаков труд „Един мим разказва”, проговори в Шекспирова пиеса в Арт театър, ще поставя със събрана от него млада трупа нова българска комедия – „БНБ, или Безумни Некадърни Бандити”, която очаква подкрепа от бизнеса. Вельо пък очаква от публиката на премиерата смях още на 17-ата секунда за разлика от Чарли Чаплин, който дава толеранс чак до 22-рата. Зад повечето проекти стои читалище „Славянска беседа”. - Г-н Горанов,...

Кокаиновият крал Евелин Банев-Брендо ще бъде екстрадиран от България, за да бъде съден в Италия за това, че е шеф на международна организирана престъпна група за трафик на белия прах в изключително големи размери. Това стана известно вчера по време на заседание на Софийския градски съд по делото срещу Брендо за пране на пари в особено големи размери. Както е видно, и двете обвинения си ги бива. Оказа се, че нашият престъпник от международен мащаб е твърде много нашумял със своите дела не само у нас, но повече в чужбина. За българските разследващи служби Банев доскоро не бе оперативно интересен. Сигналът за него дойде именно от Италия – страната, която проведе мащабна операция по прочистването на къщичката си от кока и престъпния свят, който я доставя. Преди време шефът на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов заяви пред „Новинар”, че редът е Брендо да получи първо окончателна присъда в собствената си страна и чак след това да бъде екстрадиран за Италия. Такъв е редът,...

Вече съм малко по-спокоен. Всичко може да се затрие по нашите земи – и нация, и ценности, и морал, но горите ще останат. В тях по хайдушки е зачената концепцията за последната българска държава и има логика всичко да свърши пак там, връщайки се към корените. Прираст, език, религия, етнически състав, консервативен секс, пенсионна система, коефициент на обществена интелигентност – всичко заедно може да отиде по дяволите. За природата обаче трябва да сме спокойни - има кой да я пази и даже да я опази. Държавата може да се разтури или да се промени до неузнаваемост, населението й да се разбяга или да деградира, границите могат да се изместят, територии могат да се изгубят, но поне ще бъдат загубени добре залесени. Което пак си е кауза, а когато е искрена – заслужава уважение. Получават го всички, за които правилните етикети още не са написани. Които не обичат да ги наричат „еколози” или „природозащитници” и обобщаването им е възможно предимно с епитети. Те са свободолюбиви и модерни,...

„Пред Народното събрание 3 хил. души настояват да падне ветото върху Закона за горите”. Тази новина може да се види днес на сайта на bTV - http://btvnews.bg/bulgaria/dva-protesta-blokirat-tsentra-na-sofiya.html. Към текста на новината има и видео – това е репортаж, излъчен в Новините на bTV. Дотук добре, както се казва. Но към средата на този репортаж, който отразява протест за връщането на спорния Закон на горите, се появяват кадри от масовите протести срещу, а не за същия спорен Закон на горите...

"Ралф плачеше за изгубената невинност, за мрака в човешкото сърце и за това, че верният, разумен приятел, наречен Прасчо, беше изчезнал в бездната."

Евакуация по време на втората световна война, след която се оказваш на самотен остров, който вероятно дори не е отбелязан върху географска карта. Никакви родители, никакви правила, и съвсем естествено това звучи като мечтания сценарий за всеки един тинейджър. Посягаш към книгата на Голдинг "Повелителят на мухите" и за момент идилията ти се струва пълна. С нетърпение очакваш да се оплетеш сред невероятни приключения и екзотична атмосфера, но романът ти се противопоставя и те прави свидетел на един микросвят, отделен от цивилизацията, който е принуден да тръгне по нелекия път на определяне на човешките граници и свободи, за да преодолее неизбежния иначе погром.

Героите в него са деца, чиито характери като цяло обобщават тези, които познаваме от нормалния свят. Впечатляващо е колко ярко и реално ги е представил Голдинг, с техните слабости и типично по детски желания, които обаче трябва да загърбят, ако искат да оцелеят. Някой трябва да стане лидер и да организира останалите. Ралф, самоуверено и агресивно момче, взима инициативата и от този момент започва същинската история, която символично напомня начало на една трансформация на едно общество от невинността към опита, от единността към своеволието и безвластието. Романът проследява една метаморфоза, която обаче се оказва антипрогрес на човешката същност. И може би това е, което прави "Повелителят на мухите" толкова специален, защото той не е поредната приключенска история, а вик за помощ към цивилизацията, към "сухата" подредба, от която обаче се оказва, че се нуждаем.

След многократното преобразуването на лагерите, в което конформистите се възползват, децата избират за свой идол една свинска зурла. Епизодите, в които те танцуват пред нея, са отблъскващи, но истинския ужас, който като читател изпитваш, е в момента, когато жертвите пред Предводителя на мухите стават най-малките и беззащитни деца от острова. В сенките на тези вечери се спотайва абсурд и безчовечност, всичко е премитивно, човешките надежди и блянове са стъпкани, господарят е само един - едно животно, на което хората се покланят.

"Повелителят на мухите" е противоречив и изключително символичен роман, той те приковава с илюзията, че ще ти разкаже твоята евентуална история, ако се озовеш сам, в началото на това, което хората преди теб са редяли с хилядолетия. Той разклаща основите и след като си "изживял" и последното изречение, дори най-символичния жест към човека край теб придобива по-осъзнат и скъп за теб смисъл.

За никого не е тайна, че западните анализатори обичат абревиатурите, като например “PIGS”. За това, нека и ние от Интидар да им предложим една абревиатура – RICH. Това съкращение идва от съчетаването на първите букви от имената на три държави (Русия, Иран и Китай), които както изглежда са на път да прекроят историята на Близкия …

Continue reading »

През тази година България се срина на 80-о място в класацията на "Репортери без граници” по индекс на свободата на пресата и е на последно място в ЕС. Това напомня в публикация за медиите в Югоизточна Европа германският вестник "Ди Велт".

След като в навечерието на 9 септември 2010 г. околностите на Несебър, най-богата община в България, осъмнаха с огромен билборд с лика на Тодор Живков, спестовният местен комунист Дочо Дочев обясни тогава пред медиите, че си сложил касичка и спестявал за съоръжението още през 1989 г. ( след преврата в любимата му партия срещу любимия му вожд).

Само два дни по-късно обаче някой унищожи делото на живота му, както става ясно от жалостивата дописка в местен сайт, според който червената боя на лицето на червения диктатор означавало „окепазяване”- досущ, както за министър Вежди Рашидов е „окепазяване” оцветяването на съветския окупационен монумент в София.

Окепазиха билборда на Тато с мастилена бомба

NESSEBARMEDIA

14 Септември 2011, Сряда

Билбордът в Несебър с лика на Тодор Живков бе атакуван с мастилена бомба. Последствията от нея си личат и в момента.

На 7 септември в деня,когато в цяла България бе отбелязана 100-годишнината от рождението на Тодор Живков-ръководител най-дълго управлявал страната в най-новата й история,Несебър се сдоби с билборд,на който е изобразен юбиляря с фотография от последните му години.Автор на инициативата,отразена подробно в медиите е несебърският жител Дочо Дочев.

Според ининициатора,който сам си е осигурил средствата за билборда,някои хора са забравили за добруването по време на управлението на Живков,но той е историческа личност и като такава ще остане в паметта на българския народ.

Само ден по-късно неизвестен засега извършител,очевидно несъгласен с посланието на Дочев,е атакувал билборда с мастилена бомба и му нанесъл непоправими щети.

Максим МОМЧИЛОВ „

         Авторът на другарската жалейка за „непоправимите щети” върху лика на др. Живков обаче греши. Спестовникът от Несебър, който твърди че със спестените си стотинки си плаща за скъпото съоръжение с лика на скъпия му диктатор, отново се е проявил, защото билбордът пак се е появил. Този път на него пише, че от билборда ни гледа „дългогодишният ръководител на МАЙКА БЪЛГАРИЯ”.

Вместо да повтарям снимката на Тато, предлагам да си припомните остроумния колаж с неговото превъплащаване в Бойко Борисов, което днес изглежда все по-актуално с напъните на премиера да се представи като потомствен антикомунист, който едва ли не по генетични заслуги има право да посочва кой е демократ и кой не в държавата.

21 септември 2010

София, България

Социалната мрежа „Фейсбук“ разпространи уникална серия от фотоси в унисон с теорията на Дарвин за човешкото развитие. Фотографиите показват еволюционния процес, при който Тодор Живков се превръща в Бойко Борисов.

Снимките са толкова сполучливи, че само за часове се развъртяха сред почти всички посетители на социалната мрежа. Прави впечатление обаче, че и на ревера на Живков, и на ревера на Борисов липсва популярният от близкото минало орден „Герой на социалистическия труд“.

Майсторът с фотошопа представя на вниманието четири портрета. На първия и на последния са съответно Тодор Живков и Бойко Борисов. На втората снимка пропорцията е следната – 80 % от Тато и 20 % от Бойко. На третата пък е обратното – 20 % са от Живков и 80 % от Борисов.( БЛИЦ)

С уговорката, че цитирам сайта БЛИЦ от периода, когато още не беше погълнат от новите собственици с корпоративните търговски банкерски пари на данъкоплатците, припомням със собствената си публикация от същото време как реагира самият Борисов тогава на колаж

„Коминтерн без коментар

Иво Инджев ⋅ ноември 6, 2010 ⋅

В телефонно интервю за Нова телевизия премиерът на България коментира колажа в интернет, на който физиономията на Тодор Живков, кадър след кадър, постепенно се превръща в лицето на бившия му охранител Бойко Борисов. Запитан за тази прилика, Борисов не само не се разграничи, но и стори дълбок поклон на диктатора, като изрази дълбокото си уважение към него.

“Сравняват Ви с един предишен управник. Това е картинка от Фейсбук. Дали ви ядосва или ви радва? В тази картинка има малко носталгия, има малко шега. Може би има и малко опозиционни намеци. Виждате ли я?

- Виждам я, но тя е некоректна към Тодор Живков, защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.

Харесва ли Ви, че ви сравняват с Тодор Живков?
- Не, не ми харесва, защото сме несъизмерими.

Мислите, че той е по-голям от вас?

- Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.”

Пожарникарят се представяше за комуночистач, но се (д)оказа комунокатор на носталгията по живковизма .

Коминтернът тук е без (нужда от) коментар.”

Блогърът Ангел Грънчаров добави същият ден след моя коментар и негов:

 Бойко е най-скъпо творение и най-голямо постижение на „социално-генната“ политическо-медийна лаборатория на ДС, която нищо чудно скоро да натрапи на малоумния народец бандита Трактора за пореден спасител и „оправител“! А пък братя Галеви нищо чудно да бъдат назначени за Патриарх и за помощник-Патриарх когато се спомине светиня му! (Дано ми прости Господ за тия грозни думи, но Бог всичко разбира!)

Но хубавото все пак е, че подобни случки, събития и симптоматични факти показват едно: че медийния мит за „десния Бойко“ рухва пред очите ни всеки ден. А това е предпоставка все повече съзнания да се очистят от него и да прогледнат за истината.

Share on Facebook

Българите прекарват по 16 часа седмично в интернет, което превръща медията във втората най-популярна след телевизията (23,2 часа седмично), показват резултатите за България от Mediascope Европа, най- голямото общоевропейско проучване за медия потребление с повече от 50 000 респондента, поръчано от И...

Технологията е представена от Токийския технологичен институт. Японците са успели да разработят достатъчно бърз и ефективен метод за създаване на триизмерни изображения от обикновени фотографии, заснети с цифрова "сапунерка". За работата на алгоритъма не е необходимо специализирано оборудване...

Така наречените Facebook кредити са виртуалната валута, която потребителите на социалната мрежа досега използваха главно в игрите. Скоро обаче тази валута ще бъде премахната. Вместо кредити потребителите на сайта ще могат да използват за покупките си реална валута, било то долари, евро или британски...

Един от експертите по компютърна безопасност на антивирусната AVG без малко да падне от стола, когато на екрана се появило съобщение от автора на вируса с текст: "Какво правиш? Защо разучаваш моя код? Всичко започва с това, че в компютъра на Хинек Блинка (Hynek Blinka) попаднала неизвестна и явно...

Кремъл обмисля създаването на своя собствена социална мрежа с подобен на Фейсбук вид, където потребителите да могат да качват съдържание и дискутират горещите теми на деня. Социалните мрежи са отдавна инструмент на опозиционните активисти, но начина по който се ползва Интерне...

Вече имаме рецидив в дейността на ВАС по прикриване на организираната престъпност в България, на най-високо ниво, и по-специално на ядрената мафия. Началото беше положено с Решение №5621 на ВАС, от 20 април 2011 г. по дело, по Закона за ...

Google наскоро обявиха, че всеки ден намират 9500 зловредни сайта. От компанията добавят тези сайтове към списъците си със зловредни интернет дестинации, така че да ни предупреждават със специален прозорец всеки път щом се опитаме да влезем в тях. Броят на тези сайтове обаче е притеснителен. Сайт...

В авторски материал ( подчертавам това, защото е важна за отбелязване личната храброст) в сайта Афера се потвърждава онова, което съобщих и взривих яростта на Люба Кулезич по мой адрес: в ТВ 7, която далеч не е водеща по приходи от реклами, се раздават огромни за българските стандарти. Те не са спечелени с честния труд на честните труженици на телевизионното поприще- няма икономическа логика в третостепенна по гледаемост телевизия да се плащат такива огромни бонуси. И не размерът на парите ( нито дори толкова произходът им, макар да става дума за въртележка с депозитите на държавни предприятия, намиращи се в конкретната банка по заповед на властта), а обяснението за него е скандален.

Истината е, че честните частници (както те сами се нарекоха при първоначалното награбване на капитала), които въртят държавни пари, плащат огромни подкупи за нечестните цели на властниците, която стои зад тях.

Твърдя, че този род далавери имат основна вина за незавидното състояние на българската демокрация и нейната НЕпроизводителност по отношение на благата, които се очаква да роди едно свободно общество. Яловото дърво на демокрацията не дава тук същите плодове като в Дания, Люксембург или Холандия, защото е ашладисано с една гола, наказателна тояга, която може да роди само цицини по главите ни.
Лесно е да се бръкне в чувала с килъри, трактори, нагли и подобните им презрени носители на прякори, но е направо невъзможно да се заемеш с медийните далавери, които си наследил или създал сам от върха на държавата. Това би означавало да разследваш себе си.

Медийната далавера краде правото на българските граждани на елементарна почтеност в поднасянето на информацията, рекетира достъпа им на информиран избор. Така обществото бива манипулирано в желаната от господарите на корупционните пари посока. Съответно най-безнаказано „порциите” в държавата се раздават зад кулисите от твърдата ръка на мекотели с еднакви имена- цековци, цецовци, цецки от ЦК на ГЕРБ, наследил тази далавера от ЦК на Тройната коалиция, която пък беше зачената след успешното сношаване с безполовото управление ( откъм ляво и дясно) на ЦК на НДСВ.

Не само вмирисването- размножаването ( на метастазите на управленската поквара) също идва откъм главата. А тя определено не е на подсъдимата скамейка днес и няма как да е, защото, за да не случи това, солидарно с многострадалната правораздавателна система бди и присъдружната й медийна мимикрия.

Тъжното е, че медийната свобода не е като гората. Не се схваща, като свещена ценност. Нея всеки може да си я посича, стига да е има резачка ( за санитарна сеч на някакви волни кълнове на волдодумството), намиращата се под закрилата на закона на джунглата, установен негласно в тази област.

На този закон на джунглата, приет с консенсус и с тайно за обществото гласуване от доста години, няма кой да наложи вето.Няма си и масови защитници и съответно няма протестиращи, които да стряскат популистите с бройката си.

Дали съм прав или не, моя милост си позволява да пише срещу медийните далавери, но получава в отговор личното внимание на резачката на премиера Борисов, който вече си изпуска нервите и ми подвиква поименно от заседание на Министерския съвет да мълча.И какво да направя? Да легна на някое кръстовище, за да престана да бъда БОЙКОтиран от онези, които охраняват медийното му спокойствие на този Голиат от моята самотна прашка?

Медийната мафия е зачената в партиен грях- помним червените петна по разпънатия в началото бял чаршаф на очакванията за свобода при възраждането на свободното слово. Но днес тя вече няма партиен цвят. Доказва го приемствеността в далаверата между три поредни правителства, които тихомълком, с 10 годишното водещо гастролиране на президента Първанов, направиха всичко възможно да обезличат и подчинят журналистиката. Далаверата им, стругована като дървеното човече на Татко Карло, придоби собствен живот и сега марширува уверено върху главите ни.

Краченцата на лъжеца Буратино ( руската версия на Пинокио), които ни подритват, предизвикват с всеки ритник радостни уригвания сред дърводелците, които му дърпат конците, но от синините на тази маршировка на практика страдат всички останали ( без платените марионетки, разбира се)- дори и онези, които не си дават сметка за причините да сме европейски шампиони в класациите за най-големи нещастници.

Поне да беше неприкритият Пиночет, любимец на Бареков като пример за подражание в призивите му към Генерала да арестува и разстрелва поголовно на стадиона, а то- лъжецът Пинокио с дългия нос ни води за носа.

На всички, които ще се опитат да възразят, че препечатвам някаква жълта информация, препоръчвам да направят проучване дали тя „случайно” не е вярна- в частта за огромните подкупи, раздавани като заплати в проправителствения канал, наречен ТВ 7. Както е вярно също ( припомням за късопаметните), че всъщност този канал бе пренасочен към днешната власт от същия този Любомир Павлов, който сега е като ла(м)пичката на кучето на Павлов: служи за някакъв корпоративен гръмоотвод в битката между титаните ( има такава едноименна фирма за почистване в София, която не може да наложи разделното събиране на боклука).

Добавям от себе си към изнесените в статията на сайта Афера данни, че в настървението си да купуват известни журналисти роботърговците са вдигали мизата до 12 000 лева месечна заплата, но са ударили в конкретния случай на камък. Най-скъпата им придобивка, ако не броим отдавна позлатения Бареков, е водещ на телевизията, отвлечен от по-голяма и утвърдена медия с помощта на неустоимо ( за него) предложение в размер на 7 хиляди лева.

Иначе интригите с умилкването около ръката, която храни слугите, наистина са жълтения, но тя се лее и на екрана- как да я избегнеш, ако си решил да преодолееш погнусата и да я коментираш?

Скандали разтрисат ТВ7: Бареков в люта битка за надмощие с фаворитката на боса Цветан Василев
20.06.2012

afera
Известният ТВ водещ разчита на приятелството си с Бойко Борисов, съперничката му Евелина Колева – на топла връзка със собственика на телевизията Цветан Василев. Николай Бареков, скандалният водещ на сутрешните програми на бТВ и ТВ 7 е в тежка свада с амбициозна брюнетка – изпълнителната директорка на ТВ 7 Евелина Колева. Бареков разчита на подкрепа от министър-председателя Бойко Борисов, с когото са приятели от години, Колева е изключително близка с Цветан Василев, който контролира медията.
Телевизията е разделена на два лагера: зад шефа на публицистиката са водещите на сутрешния блок, репортерите и новинарите, а шефката е подкрепяна от Огнян Димов, член на Управителния съвет на телевизията, както и от някои продуценти на външни продукции .
Бареков е много обичан от своите подчинени защото успява да извоюва от шефа на Корпоративна банка ( където са депозирани парите на 70% от държавните дружества) големи заплати за някои от своите любими подчинени – по 6 000 лева за Диляна Гайтанджиева и другите разследващи журналисти, по 3 500 лева за красивите водещи на сутрешния блок, урежда хората си с командировки в чужбина и премии.
Евелина Колева е изолирана, защото малко разбира от телевизия, но много – от задкулисни интриги. Тя е единственият шеф в телевизията, който се ползва от специалното внимание на боса Цветан Василев, разполага с неограничен достъп до него. Николай Бареков полага неимоверни усилия да обърне мача в своя полза като придружава Цветан Василев на срещите на спонсорирания от него футболен отбор “Ботев”-Пловдив. Той е неотлъчно до Цветан Василев по време на лекцията му в УНСС, на награждаването му с приза “Мистър Икономика” и “Банкер на годината”, при откриването на хотел на банкера във Велинград.
Евелина Колева започва да демонстрира високо самочувствие и пренебрежение към колегите си, след като на 16 юни 2011 година съпровожда банкера Цветан Василев във Велико Търново за тържеството по случай 30-годишнината на Интер-хотел “Велико Търново”. Дамата демонстрира близост с най-богатия българин и на годишното парти на ТВ7 на 10 декември 2011 година.
Евелина Колева става изпълнителен директор на ТВ 7 на 15 ноември 2010 г., след като напуска Светлана Василева – бивш шеф на БТВ, която сега оглавява Нова телевизия. За Евелина Колева се знае много малко – официално се съобщава, че е завършила УНСС (където преподава проф.Антоанета Василева, съпруга на Цветан Василев), че е женена и има 8-годишен син, не се съобщават подробности за “10-годишната й кариера на финансист”. Запознати твърдят, че е била на длъжност кредитен-инспектор в гръцката “Алфабанк”.
През май 2009 г. в “ТВ Седем” ЕАД настъпват промени в собствеността – собственик на медията става Австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите. Техен финансов консултант е Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка и мажоритарен собственик на банката.
През oктомври е променен и съставът на Съвета на директорите. В него влизат Александър Пайр – председател, Евелина Колева – зам.-председател и Светлана Василева. На 15 ноември 2010 г. изпълнителни директори стават Евелина Колева и Александър Пайр. В борда на директорите на ТВ7 влиза Крисчън Мур (син на известния холивудски актьор Сър Роджър Мур, изиграл ролята на Джеймс Бонд).
ТВ 7 стартира разпространението си през месец ноември 2005 г. с национален обхват и разпространение по кабелен път и сателит с кредит от 5 милиона евро от Общинска банка, където надзорник е Любомир Павлов. Телевизията се оглавява от Диляна Грозданова, бивша водеща на “Отзвук” по БНТ.
Цветан Василев купува ТВ 7 от Любомир Павлов за 37 милиона евро – плащанията са осъществени от кипърската офшорка Crown Media – 20 милиона са за собствеността на ТВ 7, останалите – за апетитни имоти в центъра на София.
На 12 юни Любомир Павлов, заедно с Огнян Донев, с когото са съдружници в “Софарма” и съиздатели на “Труд” и “24 часа”, беше обвинен в пране на пари.
Силвия Стефанова

Share on Facebook

Изсичането на горите в момента е един от най-обсъжданите проблеми не само в България, но и по света. Днес започва конференцията на Обединените нации Rio+20 в Рио де Жанейро, на която ще се обсъждат именно този и още екологични проблеми, засягащи цялата планета и в частност Латинска Америка. Малко...

Имате нужда от син картон А4 за море и малки цветни листчета, от които да направите морските обитатели....

Съвсем наскоро частният космически кораб SpaceX Dragon извърши успешен полет до Международната космическа станция. Въпреки че полетът беше безпилотен е въпрос на време станцията да се превърне в туристическа дестинация. А и Space X не са единствената компания с цел да изпрати хора в Космоса. Virgin ...

10 дни след като Богомил Бонев е сменен от Емануил Йорданов като вътрешен министър в правителството на Иван Костов е свикан спешно Националният съвет по застраховане, който е дал лиценз на застрахователното дружество „Левски Спартак” на Алексей Петров. Трактора, Душана и Костов са се срещнали в понеделник. Любо Живков от Бг снайпер е съобщил за [...]

Италианската дизайнерска компания Pirinfarina ще демонстрира най-известните си проекти и продукти по време на експо в Лондон. Там те ще представят и една чисто нова концепция за бъдещ транспорт. Проектът им носи името Personal Rapid Transit и предвижда използването на малки автономни (тоест безпилот...

Tази вечер бе по-тъмна от всяка друга, обзела бе с тъмнината си всичко, дори и сърцето ми. Особено него. Улицата, която изминавах всяка вечер, беше оживена, както никога досега, чуваха се забързаните стъпки на калесарите по калдъръма. По стените отекваше смехът на жените, по който си личеше, че са доволни от това, което правят...

Продукти:
2 тиквички
3- 4 моркова
1ч.ч. ориз
1- 2 глави лук
1ч.л. сол
2с.л. краве масло
2 яйца
1ч.ч. кисело мляко
1/2ч.ч. кашкавалени стърготини
няколко стръка пресен копър

Продукти:
Оризът се накисва в съд с вода. Зеленчуците се почистват и измиват. Лукът се реже на филийки. Тиквичките се режат на кубчета. Морковите се стържат на ренде. Запържват се за 5 минути в тиган с краве масло. Взема се тавичка. Къма тигана със запържените моркови се добавя оризът, лучените филийки и кубчетата тиквички. Поръсва се сол и продуктите се объркват. Разпределят се в тавичка. В тигана се налива 1ч.ч. вода, за да се обере мазнината. С течността се полива мусаката. Доливат се още  1 1/2ч.ч. вода. Ястието се пече 30- 40 минути на умерена фурна. Яйцата се разбиват заедно с киселото мляко. Доливат се 1с.л. олио. С яйчената заливка се полива мусаката. Поръсва се със ситно нарязан копър и кашкавалени стърготини. Връща се отново във фурната, докато се запече заливката /около 10 минути са достатъчни/. Оставя се да изстине и се реже на парчета.

Nike станаха първата компания във Великобритания, чиято рекламна кампания в Twitter беше забранена, след като рекламният регулатор реши, че използването на личните профили на футболистите Уейн Рууни и Джак Уилшър от страна на Найк е в разрез със закона, след ка...

Вчера, 19 юни, Джулиън Асанж потърси политическо убежище в посолството на Еквадор в Лондон. Еквадорските власти разглеждат молбата му. Преди няколко дни Асанж изгуби дело срещу искането за екстрадиция с европейска заповед за арест в Швеция, където трябва да даде обяснения по подозрения в сексуално посегателство. Аргументът на неговата защита беше, че шведските власти не са му повдигнали обвинение и заповедта в Швеция е издадена от прокурор, а не от съдия. Върховният съд на Великобритания реши, че заповедта е валидна и екстрадирането на Асанж предстои на 27 или 28 юни. Лидерът на Wikileaks се опасява, че след като бъде екстрадиран в Швеция, той ще бъде предаден на САЩ и обвинен в шпионаж, за което може да получи доживотна или дори смъртна присъда.

Конкретен мотив за искане на политическо убежище е станало писмо до адвокатите на Асанж от главния прокурор на Австралия, в което той пише: ''Не може да се очаква Австралия да бъде страна в обсъжданията за екстрадиране, каквито би могло да има между САЩ и Великобритания или САЩ и Швеция, тъй като екстрадицията е предмет на двустранни споразумения'' Близки до Джулиън Асанж определят този документ като "декларация за изоставяне" от страна на австралийското правителство. 

 Публикуваме статия от Глен Грийнвалд, който следи случая от самото начало на обвиненията срещу лидера на Wikileaks:

Биволъ

Тъй като нараства опасността да бъде заведено дело срещу Асанж за неговата журналистика, жизненоважно е да припомним какво е заложено на карта

"Тъкмо навреме, за да бъде осуетено празнуването на 40-та годишнина от публикуването на Досиетата на Пентагона, Министерството на правосъдието на Обама се опитва да направи това, което Никсън не е могъл: да даде под съд медийна организация... Обвинението срещу Джулиан Асанж в „заговор за извършване на шпионаж" може ефективно да бъде определено като прецедент, по-точно характеризиран като „заговор при правене на журналистика". Това пише в „The Daily Beast" на 12 юни 2011г. Джеймс Гоудейл. Той е главен правен съветник на „Ню Йорк Таймс", по времето когато вестникът води битка за Досиетата на Пентагона с правителството на Никсън.

Преди много години, когато за първи път прочетох за скандалното нахлуване на администрацията на Никсън в кабинета на психиатъра на Даниел Елсберг с цел да се хвърли сянка върху разкриването на Досиетата на Пентагона, аз бях объркан от обосновката. Досиетата на Пентагона разкриваха системната лъжа към американската общественост за участието на американското правителство във войната във Виетнам. Как, замислих се аз, не без неоснователно чувство за наивност, публичните разкрития за личността и психиката на Елсберг биха могли да окажат някакво влияние върху начина, по който онези разкрития са били възприети?

Но отговорът на този въпрос е очевиден, както Никсън добре знаеше: демонизирайки лично Елсберг, дори онези, които бяха склонни да отстояват разкритието, биха се поколебали да бъдат свързани с него. Ако Елсберг се свърже в публичното пространство не със своето внушително разобличаване на лъжите на правителството, а по-скоро със „странните" си психологически нагласи или с ексцентричните си сексуални фантазии - неща, за които се предполага, че някой споделя с психоаналитик, той става обект на подигравки, на срам и никой няма да иска да прави нищо с него от страх слабостите му да не рефлектират негативно. Петниш вестоносеца, а вестта е опетнена заедно с него, или както се случва, вестта е забравена и вестоносецът е обречен на насилствени наказания. Това е била точно използваната стратегия за отстраняването на Джулиън Асанж, Уикилийкс и Брадли Манинг с една разлика: оставяйки настрана Джо Байдън, който характеризира Асанж като „хай-тек терорист", този път ролята на Никсъновите поддръжници е изиграна от верните по-скоро на Обама медии, отколкото на самото ръководство. „Ню Йорк Таймс", ръководен от Джон Бърнс и Бил Келър, е непрекъснато обсебен от предполагаемите лични недостатъци на Асанж, докато игнорира жизненоважните разкрития за американското правителство, за което той е отчасти отговорен (Келър, синът на изпълнителния директор на Шеврон, написа статия, която изтъква по един долен начин, че чорапите на Асанж са "мръсни" и че той „миришел").

"Ню Йорк Таймс" и няколко други медии също настойчиво представиха нова група „Оpen Leaks", основана от бивши членове на Уикилийкс, обидени от „властния характер" на Асанж - група, която към настоящия момент, не е стигнала дори до едно разкритие. Междувременно хората, които харесват тази предишна медийна кампания на доверените лица на Обама и настоящ сътрудник на MSNBC, са унижавали продължително Брадли Манинг, че е „човек, който търси анархията като роб на своята лична психологическа мъка", причинена от неговата сексуалност, която намеква застрашително за наличието на „много други доказателства, че нещо не е съвсем наред с Манинг."

Както самият Елсберг е посочвал неведнъж, че това е същата долна стратегия, използвана от Никсън, за да опетни лично информаторите и да демонизира тяхната психика, за да компрометира същината на техните разкрития и да направи така, че да бъде невъзможно някой да им помогне. И това работи.

Докато Уикилийкс се радваше на широкодостъпна подкепа само до преди няколко години, персоналните атаки върху Асанж и Манинг, включващи недоказаните и дори напразни твърдения за сексуално насилие в Швеция, изчерпаха много от тази подкрепа. Кой иска да бъде свързан с това, че се застъпва за мръсен, арогантен егоцентирк или за психологически осакатена, полово объркана, отмъстителна откачалка: карикатурите на Асанж и Манинг, които бяха успешно имплантирани в общественото съзнание от днешните Никсънови долни играчи? Истиността или измамата на тези карикатури значат малко за тази тактика на работа: щом някой е представен умело като радиоактивен в порядъчното общество, много хора, които симпатизират на каузата му, ще я загърбят и няма да бъдат склонни да го защитават, за да не би нещо от калта, безмилостно излята върху информаторите, да окаля и тях самите.

Но показвайки какво е заложено на карта в случая на Манинг и особено възможното завеждане на дело срещу Уикилийкс и Асанж, тази тактика не трябва да успее. На съдебния процес в Швеция трябва и ще бъде сложен край на сексуалните обвинения срещу Асанж по един или друг начин, като се има предвид, че той дори не е обвинен, камо ли осъден, той трябва да се ползва с презумпцията за невинност, но какъвто и да бъде изходът от този случай, личните качества или недостатъци на Асанж или Манинг нямат отношение към заплахата, породена от преследването от страна на американското правителство на публикациите на Уикилийкс.

Коалиция на водещи журналисти и медии в Австралия обясняват: Уикилийкс „прави това, което медията е правела винаги: излага на показ информация, която правителствата биха предпочели да запазят в тайна" и ако ги обвинят, „това би било безпрецедентно в Америка, нарушавайки първата поправка в Конституцията, защитаваща свободния печат; те добавят: „Да се опитваш настойчиво да потулиш Уикилийкс, да заплашваш да съдиш тези, които публикуват официални разкрития, е сериозна заплаха за демокрацията."

Комисията за защита на журналистите изпрати писмо до Обама и министъра на правосъдието Ерик Холдър, в което изразява „дълбока загриженост" за „докладите за евентуално даване на съд на Уикилийкс", които „ биха заплашили да увредят тежко първата поправка в Конституцията за защита на свободното слово и печата.

Въпреки че американските журналисти първоначално не бяха склонни да говорят, дори те се съгласиха да признаят каква дълбока заплаха за потискането на свободата би било обвинението срещу Асанж , както и „Вашингтон Пост" отхвърля всяко обвинение под предлог, че то «би криминализирало обмяната на информация и би изложило на риск отговорните медийни организации» и дори редакторите на «Гардиън», както и самият Келър, с когото Асанж е бил в конфликт, се заричат сега да защитят Асанж, ако той бъде даден под съд.

Всички тези заслуги имат особено значение на фона на постановлението на Британския Върховен съд, че Асанж трябва да бъде екстрадиран в Швеция. Като причини аз изтъкнах в «Демокрация сега», че има много основателен страх, че това екстрадиране е предназначено да бъде първата стъпка в неговото неизбежно предаване на САЩ за завеждане на дело. Достатъчно факти, включително моят предишен доклад, доказват, че Министерството на правосъдието на Обама е провело активно разследване за Уикилийкс. Някои доказателства, макар и не изцяло надеждни, посочват, че вече разполагат с тайно обвинение. Така се създаде суматоха от действия по същото време, когато се знаеше, че Британският Върховен съд ще издаде своето решение за екстрадиция, подозирайки, че поддръжниците на Уикилийкс са агресивно преследвани от ФБР, докато Хилъри Клинтън замина на среща с висшите служители в Швеция, допълвайки основателното подозрение, че Америка иска да се възползва от екстрадицията на Асанж в Швеция като средство да бъде изпратен в Америка, за да се изправи пред съда по обвиненията в шпионаж. Безпрецедентното съсредоточаване на администрацията върху секретността и преследването на информаторите, докато ключовите демократични сенатори, като председателката на Сенатската комисия по разузнаването Даян Файнщайн, публично са призовали да дадат Асанж под съд за шпионаж, прави това още по-възможно.

Жизненоважно е да не бъде позволено да се случи това. Каквото и да е притеснението от предполагаемите лични недостатъци на Асанж, то не бива да разубеждава никого от това да застане срещу истински жалките обвинения срещу публикуването на сериозна информация от страна на Уикилийкс, която е в интерес на обществото. Миналия декември аз заявих в «Гардиън» че Брадли Манинг заслужава медал, а не затвор, ако той наистина е направил това, в което е набеден. Ето двуминутен клип от «Демокрация сега», където аз отбелязах защо защитаването на Уикилийкс е толкова решаващо (това не е включено в откъса, който публикувах вчера).

Текстът е публикуван в Salon.com превод Биволъ

Отдавна не бяхме ходили в Китай. Домосед днес ще ни води до Харбин, а на мен все ми се струва, че забравяме цивилизационната си мисия в днешния свят... Приятно четене:

Харбин: борш, лед и лигър

   

Най-голямата дървена руска църква Св.Николай

не е оцеляла. Но в наше време са и направили макет в умален мащаб, в единия край на огромния площад, който е заемала. В централна симетрия спрямо руски паметник от съвсем друг характер.

 

    По-улиците са се постарали даже да сложат "ретро" табелки на кирилица. С осезаем грузински акцент. "Ретро" е в кавички, защото, естествено, че по руско време чаршията от речната към железопътната гара не се е казвала "Чжунъяндацзе". Казвала се е "Китайская".

      Днес магазините по нея са залети от матрьошки Made in China от най-долно качество за задоволяване на растящите нужди на вътрешно-китайския туристически сувенирен пазар.

  Всичко това добре. Но иронията е във вкусовете на времето. Когато нещо е строено през XX век в отдавана отминал европейски стил от рода на ренесанс или барок, му се лепва една трибуквена представка "нео" и остава паметник на културата. А ако през XXI век, някой се опита да се изкаже със заемки от същите стилове, трибуквената дума е "кич". Жив!

  А за различните епохи на соц-изкусвто и архитектура и (поп)култура, още на никого не му е хрумнало, че имат качества на паметници. Например мирно съвместно съжителстващите си в и една съща градинка скулптори на пионерчета и покемони. Или каквото там е това.

  Впрочем това също не знам дали е покемон и мана-мана:

    С което стигаме и до третата, "субективната" атракция.

Градският концлагер за тигри

Май им е най-големият в държавата. По брой на населението, което е знайно, че е най-значещата статистическа величина в Китай.  

  Със сигурност не е за всеки вкус преживяване. Тигърски мравуняк, ограден със затворнически решетки с шипове и множество отделения свързани с двойни железни плъзгащи врати. Постетители са добре дошли.  

  Качват ги на едно микробусче, шофирано от жена с военна униформа и каменна физиономия, която прави кръгче в няколко от отделенията. И да не си помисли някой, че намалява като наближи животно - примерно за не го обезпокои или да даде възможност за снимка. Нищо подобно. Задачата и е да обиколи възможно най-бързо и качи следващите.

Културен шок е за идващите от Африка,

където хищните котки разполагат с резервати с размера на Белгия, в които да ловуват сами, а не да разчитат на посетители, навлечени с пухенки в ярки цветове и зобещи пуканки, да купят заколено пиле от нарочна сергия и да им го подхвърлят. А посетителите вместо заколени пилета си носят фотоапарати и колкото повече търпение имат да седят на едно място около животното, толкова по-добри снимки има шанс да излязат.  

  А още по-силен е културният (и температурният) шок за пристигналите на обменни начала от Африка котки - лъвове, леопарди и гепарди - които сигурно са си представяли да правят кариера на +30 градуса в Намибия, нежели на -30 в Манджурия. Черешката на тортата е

животното лигър

- неспособно за възпроизводство муле между лъв и тигър. Етическите начала на съществуването му на запад биха били много спорни. Което сигурно обяснява защо екземплярите в световен мащаб се броели на пръсти. Което пък според харбинци е повод за гордост, че притежават една от тези рядкости.  

 

Тема за размисъл

Историята познава случаи, когато носители на надделяващата икономическата мощ са били "варварите", и други - когато мощта е била на страната на "цивилизацията". Срещата на едното с другото води до рушене на някои постижения на "цивилизацията", но също и до постепенно цивилизоване на "варварите". В областта на защитата на животните, азиатците определно са варварите, макар и варварин да е възможно най-голямата обида за потомците на културна цивилизация, по-древна от европейската. В някакъв момент и те, а и въобще азиатците, може и да възприемат западните разбирания за опазване на околната среда, и съхраняване на биоразнообразието. Но дали няма да е късно. От друга страна, дали при тая скорост на растеж на населението и материалното му благополучие тоя род концлагери не са най-доброто, на което могат да разчитат дивите животни за в бъдеще. Включително африканските. Имат ли шансове за оцеляване резревати кат Сернегети, Крюгер и Етоша? Особено като се има предвид просмукването (то си е живо нашествие) на китайци и в Африка. Само новата линия на South African Airways има капацитет да доставя по 1000 китайци на седмица с перспектива да го увеличи на 2400 до края на годината. В Замбия избори се решават на между китайофили и китайофоби. В Намибия китайски строителни фирми поддържат строг робовладелчески режим на работа с право на разстрел за недисциплинираност, без последствия. В Руанда ефектът е видим - трайно качествени асфалтови шосета кръстосват 1000-те хълма, по които преди по-малко от 20 години едното племе се е опитало да изтреби другото с мачете без китайска помощ. Но май се отплеснах по темата на следващата сводка ... Д.12 Илюстрации:

China 2012: Harbin

*Баба Хола (Frau Holle) в немския фолклор си тупа възглавниците в небето, поради което на земята вали сняг – бел.Ст. **Чак до средата на обратня полет. Когато ритнах яко в гъза чичка китаец, който се опита по тъмна доба да навлезе в заявенета от мене територия от четири съседни седалки за спане. Как изобщо си е представял, че ще се стесня на на три седалки за полет от 15 и половина часа. Което ми е рекорд по дълъг полет за всички времена. – бел.авт. *** За подробности, търсете историяна на "КВЖД" – бел.Ст.  

Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът

Други разкази свързани с Китай – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНПОСТИ  

Като бях студент, един от моите професори даваше пример с философите на Древна Гърция и казваше, че те са били универсалисти – разбирали са от много науки едновременно. Тогава доста се зачудих. По-нататък, по време на следването по дисциплината “История на икономическите учения”, отново стана дума за интердисциплинарност. Този път за физиократите – френски клон на икономистите от 18 в., които свързват начина на фунциониране на икономиката с този на човешкото тяло. Спомних си и за училището, където се говореше за физикохимия – наука за химичните явления и общите им закономерности  с методи на физиката. Явно има такъв “пакет” от правила и принципи, които са символ на една универсална интелигентност на вселената и природата. Дали ги знаем и прилагаме е друг въпрос. Напоследък аз си мисля за принципа на “Минималното усилие”. Това означава да минеш някъде с малък разход на пари, да те таксуват евтино, да се отървеш леко, или да вложиш малко усилия, за да свършиш нещо. Този принцип има...

На 20 юни 2012 г. в СУ „Св. Климент Охридски”, пред представителите на дипломатическите мисии на испаноговорящите държави, акредитирани в България, ще се състои представяне на книгата на Спас Ташев „ДЕПОРТАЦИЯТА НА ЕВРЕИТЕ ОТ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ И БЕЛОМОРИЕТО. ФАКТИ И МИТОВЕ”. Поводът е започналото нейно излизане на испански език в Мексико.

От Facebook обявиха, че скоро ще предложат на разработчиците на приложения възможността да се плаща такса за абонамент, отваряйки друг поток от приходи за ново публично дружество.

През 2008 година от Google въведоха възможност за смяна на темите в пощенската ни кутия в Gmail, но едва от днес можем да изберем свое собствено изображение за фон, както бе възможно на Google.com от месеци. Прочетете нататък, за да научите как. Подобни статии:

1. Ексклузивно! Gmail вече с вграден преводач
2. Google с поредната интеграция на G+ към Gmail

Обичам простите неща, които работят. Sparrow, мейл клиентът за OS X и iOS, е точно такъв. Както твърдят създателите му, направен е с любов и мисъл и за най-малките детайли. Всичко това го прави един наистина удобен имейл клиент, който използва елегантно способностите на iOS, … Подобни статии:

1. 5 съвета за избор на награда за вашата промоция във Facebook

The Lincolnwood Chamber Orchestra performs a concert of Bulgarian and American music on Saturday, June 30, 7PM, at the Skokie Theater, 7924 N. Lincoln. Founder and Music Director Philip Simmons will conduct music of Marin Golimenov, Dimitar Nenov, John Williams and Aaron Copland. Bulgarian-American violinist Kamen Vatchev will be soloist, performing the popular “Sevdana” by composer Georgi Zlatev-Cherkin. This concert is part of an ongoing series of cultural exchange with the Bulgarian community.  For the June 30 concert seven professional Bulgarian-American musicians will perform with the 20 piece Lincolnwood Chamber Orchestra. They include soloist ...