Да си спомним какво е да си Дете

Освен детски книги, понякога се изправям пред необходимостта да намеря утеха. Утеха от факта, че невинаги знам как да се държа като родител. Утеха от собствените си страхове, че не давам на детето си онова, което му трябва. И все пак, трудно попадам на книги, които наистина да ме окуражат, да ми вдъхнат сили да продължа напред и да ми покажат къде греша.

Отчасти е така, защото повечето „родителски“ четива на пазара са чуждоезични, т.е. контекстът няма нищо общо с действителността в България. Децата от другите държави също са различни и може би тъкмо тези причини донякъде ме караха да се чувствам… тъпо.

Онзи ден получих книгата на Лиляна Русковска – „Да влезеш в обувките на детето“. Ученичка на създателя на латералното мислене Едуард де Боно, авторката ми показа светлинката в тунела. Появи се в живота ми в точния момент (нали казват, че книгите те намират сами) и за няколко часа ми вдъхна силите и смелостта, че мога да се справя, отглеждайки добро и щастливо дете.

Разказвайки увлекателно за мислите, чувствата и желанията на децата, подкрепяйки твърденията си с думите на истински български малчугани, Лиляна ни отвежда неусетно в света на Детето, смалява ни до неговите размери и ни напомня какви сме били самите ние. А после ни показва в какво сме се превърнали. Познаваме ли отрочетата си? Знаем ли за какво мечтаят и умеем ли да ги чуваме?

Много въпроси, провокирани от г-жа Русковска. И много отговори, които всеки може да открие сам за себе си.

Освен с изкуството да влезеш в обувките на детето, авторката ни запознава и с лесния път да направим детето си нещастно. Лесен път? Да, най-лесният от всички. Осемте правила са простички и всеки, решил да се почувства по-добре, стъпквайки личността на собственото си чедо, може да ги прочете и усвои… А ако не иска?

„И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях…“

Последната част от книгата съдържа в себе си откровенията на деца от 7 до 18 години, споделили как те ще се отнасят със своите наследници – дали ще им предложат пустини или градини с цветя.

Това правило важи и за нас. И е толкова лесно: просто трябва да открием верния път…

П. С. Страхотно впечатление ми направи фактът, че в цялата книга авторката говори за Детето с главна буква. А макар и понякога да го забравяме, детето наистина е най-ценното в нашия живот и заслужава цялата ни обич и уважение!

Прочети цялата новина

Свързани новини: