България на кръстопътя между 4-ти юли и 4-ти километър

Когато настъпиш русофилството в България обикновено се пука балонът на омразата с обвинения в русофобия и от него задължително потича и американофобия-където и да го чукаш, точно там се пука.

Американофобията върви задължително в крак с марша на онази любов към Русия, която така горещо препоръча като задължително условие за българския патриотизъм кандидатът на БСП Ивайло Калфин преди година. Когато миналата година откриваше предизборната си кампания, той постави два акцента: „анатема” срещу шистовия газ и американската кампания, която иска да ни го издирва като дупчи снагата Родината от една страна, и от друга- „ да живей” Русия.

Актуалният повод да си припомним това противопоставяне е днешният национален празник на САЩ. Той беше отбелязан вчера в посолството с почерпка. И аз бях там, но не се почерпих с храната- не харесвам особено яденето на крак, особено на тежки меса в жегата. И не ми „потече по брадата”, както се казва в руските приказки, в които яденето и пиенето е обичайният щастлив „хепиенд”, ознаменуван с такава трапеза като връх на човешкото щастие, че разказвачът свърза гейзера на изобилието с удоволствието да ти „потече по брадата”.

Като очевидец и участник в „американофилското” събитие, с риск да ядосам американофобите, предлагам кратък репортаж, гарниран с малко собствен сос от разсъждения.А защо слагам кавички ли?

Това е всъщност темата ми: защото сред многобройните гости беше пълно с другарки и другари, който биха удавили в капка вод(к)а всичко американско, извън лукса в битовия смисъл на думата, с който обичат да се обграждат по западен образец още от времето на т.н. развит социализъм. Така че в двора на американското посолство се разхождаха доста американофоби и това е нещото, което с обратен знак изобщо не важи за двора на руското посолство – знам от разказ на десен политик, който откликнал на покана за прием и когато наистина се появил, настанала тишина, а руският посланик специално отбелязал „събитието”. В залата нямало нито един друг политик извън спектъра на онези, които схващат българския патриотизъм като производна на любовта към Русия.

Опитвам се да си представя противопоставянето Америка-Русия на, условно казано, българска територия, но с обратен знак. Например посланик Уорлик посрещна гостите, облечен като каубой- не бързайте с изводите, обичайна практика е и при други западни дипломати да дефилират на национален празник в национални носии. Обаче не мога да си представя руското превъзходителство да облече друго, освен задължителния според правилата на държавния протокол посланически мундир с лампазите и ордените. В противен случай Юрий Исаков би трябвало да застане на вратата като мужик с ярко червена рубашка и потурести гащи. Не върви, ще й падне авторитетът на империята.

Представям си и друго, също толкова абсурдно. Като създаването на рояк от американофилски форуми за дружба и сътрудничество и съответните им сборища от американофили, на които водещ политик с реални шансове да стане държавен глава да призовава всички да доказваме патриотизма си с любовта си към Америка.

 

И не бъркайте рокконцертите със съборите на русофилите. Рокът е музикален израз на философията на свободните хора, които се изправиха срещу собственото си американско правителство-нещо абсолютно невъобразимо за любителите на казачока и тяхната любов към поредния вожд на власт в Кремъл.

Представям си и нещо друго невъзможно- пенсиониран американски генерал-ракетчик, еквивалент на руския генерал Леонид Решетников, назначен от президента на страната си да отговаря за дружбата с българския народ и час по час да държи по села и паланки в България сълзливи речи за братските ни цивилизационни ценности, напоени с кръвта на загиналите за свободата на нашата (обединена днес в ЕС) Европа американски войници в две световни войни.

Представям си абсурда български политически дейци да се съюзят помежду си с публичната заявка да създават проамериканска партия, както тук се случва с формирането на партия ( понеже иначе русофилските организации и проруските партии са „малко”!), чиято основна характеристика е именно в това: да бъде проруска!

Всичко това е толкова невъзможно да се случи, колкото американофобите да захвърлят американските си компютри, пури, бърбън, кока-кола и колекциите си с американски филми, и – да, това също- американските каубойски дрехи ( поне в това отношение не сме уникални- например доста французи, които на думи мразят Америка, си падат страхотно по целия този американски реквизит).

„Най-любими” са ми, разбира се, америконфобите с русофилски плам в душата, които драпат да живеят в Америка, но не и в любимата им Русия. Същевременно предават омразата към Америка на децата си, но ги пращат да учат именно там с надеждата, да станат…американци! Някои от тях, на принципа „всички са маскари”, маскират тази шизофрения с твърдения, че американците и руснаците много си приличали, направо били еднакви по всякакви белези. Тук има нюанси в объркването: според едни, руснаците били все пак топли хора, а американците били хладни, но защо не си ходят при топлите, а се бутат в мразовитата пустиня на американската душевност-това не става ясно дори и на такъв внимателен слушател, като моя милост.

И за финал да споделя нещо, за което скептиците няма да ми повярват, но все пак да споделя: не съм чувал, не ми е известно да има поне един случай американци да плащат на българи да хвалят Америка, докато русофилите си имат направо вестници, в които възторгът от всичко руско се лее и потича по брадата на пишещите срещу съответното заплащане. Нещо повече, твърдя, че у нас се изливат огромни корупционно-развращаващи същността на журналистиката средства за прокарване на руски лобистки интереси в икономика, какъвто е случаят с ядреното лоби. А фактът, че българската държава мижи съучастнически пред този добре известен на всеки журналист факт ( защото руснаци без особено притеснение пробват да си купят кого ли не в гилдията и това се разчува), показва, че българският троянски кон на Русия в ЕС е добре подкован и щедро обгрижван на коневръза на платената любов.

И знаете ли защо американците не си харчат парите за платена любов спрямо тях тук? Отговорете си сами дали някой ви кара, вас, децата ви или дори родителите ви, да се обличат като омразния на мнозина Уорлик, да пият кола, да гледат американски филми, да карат ( ако не непременно американски то) западни автомобили и да се прехласват по американското изобретение компютъра и неговото продължение интернет. Отговорете си също защо Русия не разиграва визи за българи на лотария, а се домогва до български безвизов режим. Ако сте искрени в отговора си, може да се окаже, че сте неосъзнати американофили, които се срамуват от това очевидно предателство срещу комунистическото ви възпитание. Но какво да се прави, насилието в детството в повечето случаи оказва трайно влияние върху психиката на човека. Проявяват се в зряла възраст като отклонения от нормалността в преценката на реалностите.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: