„Самокритичната“ диагноза на Борисов

            Към статията на Иван Бакалов в e-vestnik, която обяснява юридически какво означава самопризнанието на премиера Борисов за извършеното от него престъпление, добавям само своя отговор на въпроса: ЗАЩО?

 

         Какво кара Борисов да откровеничи?

     Три са причините, извън правната му некомпетентност:

 Убеден е, че стои над закона и държи да ни го демонстрира, за да не си правим илюзии с кого си имаме работа.

 

Неистово се бори за признанието, че има право да си е „такъв” и с това да бъде възприеман като един самокритичен „грешник”, „човек от народа”, тоест да си прави каквото иска, макар това да няма друга стойност пред евентуален обективен съд, освен като смекчаващо неизбежната присъда признание.

 

На последно, но не по значение, място, сега Борисов държи със задна дата да се разграничи от президентсващия тогава Георги Първанов, който е „умряло куче” и вече може спокойно да нарита, вместо да продължава да си играе с него карти, да ходи със свитата му на лов, по сватби и други вечеринки, както правеше ( най-често тайно от публиката, криейки другаруването си с него) във времето, когато Първанов дърпаше много конци в държавата, злоупотербявайки опасно ( включително за Борисов по онова време) със задкулисната си власт.

 

Има и четвърто, обобщаващо обяснение: този човек наистина си е повярвал, че светът трябва да се приспособи към него, а не обратното.(ivo.bg)

 

 

вторник, 10 юли 2012

 

Борисов призна престъпление, няма шега

10 Юли 2012

Иван Бакалов  

 

 

Няма майтап, нито преувеличение. От видеозапис на премиера Бойко Борисов, разпространен вчера, стана ясно, че той признава за извършено престъпление. Става дума за прословутия му разговор с шефа на митниците Танов, в който той го кара да спре проверката в завода на Михаил Михов – Мишо Бирата. Това е престъпление по чл. 143 и по чл. 282 от Наказателния кодекс, което предвижда наказания до 6 години затвор и от 3 до 10 години – въпрос на процесуални действия.

Въобще не става дума за преиначаване на думи или за заяждане.
Досега Борисов и Танов по повод изтеклия в медиите запис са казвали, че разговорът е манипулиран, но без да дават подробности. Танов съобщи миналата година, че е сглобен от няколко разговора.
Премиерът обаче даде нови подробности, които съдържат самопризнание. Видеото е от срещата на Борисов, вицепремиерите Цветанов и Дянков с блогърите Асен Генов и Константин Павлов-Комитата – създатели на сайта Politikat.net. Двамата следят обещанията на ГЕРБ и тяхното изпълнение, което е станало повод за срещата.
По време на разговора Борисов признава, че се е обадил на Танов заради Мишо Бирата, както той го нарича в разговора (въпросният Михаил Михов почина миналата година след скандала).
Борисов като обяснение за обаждането казва, че президентът Първанов го е помолил, затова се е обадил.
Думите му са:
„НЕ Е ПРАВИЛНО, НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ГО ПРАВЯ, но Първанов ме помоли и аз съм си такъв – всеки човек си има своите грешки – АЗ РЕАГИРАХ И СЕ ОБАДИХ НА ТАНОВ, прекрасно знаейки, че телефонът на Танов е под контрол.”
(От тези думи се разбира също, че премиерът знае, че шефът на митницата се подслушва, което е самопризнание, че подслушванията във висшата държавна администрация са правени със знанието лично на премиера. Това вече е показателно за диктаторския тип управление, който има България в момента).
Борисов казва на Танов в разпространения запис:
„Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак… В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция…
…Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…
…Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…
…Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.”
Сега пред блогърите Борисов не се отрича от тези си думи, а само посочва, че от разговора липсвали ругатня към президента Първанов и няколко реплики. Казва също, че „с няколко леки пипания, разговорът придобива съвсем друг характер” (виж по-долу по-пълен цитат от казаното от Борисов пред блогърите). Но той повтаря няколко пъти “прибирай ги оттам” и “извади ги оттам”, “обещал съм да не го закачам”. Сега признава, че се е обадил по ходатайство на президента Първанов, с което потвърждава, че е оказал натиск върху служебно лице.

Неговото обаждане е много сериозно престъпление, колкото и на феновете му или на привикналия с подобни практики българин да не им изглежда така. На практика премиерът на страната нарежда на шефа на митницата да спре проверка срещу нарушител. И не само срещу нарушител, а срещу човек, който е взел кредит от 2 млн. лева за същата бирена фабрика от СИБанк – по онова време банката на Цветелина Бориславова, жената с която Борисов още не се е разделил към началото на 2010 година, когато се провежда разговорът (отделен въпрос е дали въобще са прекратили отношенията – бизнес и други – помежду си). Нещо повече – в този разговор премиерът кара шефа на митницата да се обади на нарушителя по телефона и да се разберат.

Веднага след този разговор шефът на митниците се обажда на своя заместник Странджев, който извършва проверката, и му казва, че се обадил премиерът и от своя страна нарежда да спре проверката.

 

 

Обаждането, обаче е със закъснение от 1 час, след като е влязла проверката. Ясно се чува Танов да казва “Тони, звъня ми премиерът. Тоз Мишо звъннал” и т. н. Зам.-шефът на митниците Странджев, който подаде оставка, потвърди пред медиите, че разпространеният разговор между него и Танов е автентичен.

Според чл. 143. от НК, „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.”
А според чл. 282. „Длъжностно лице, което… превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години… Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години… За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години…”

Така седят нещата от гледна точка на закона за иначе атрактивните и предизвикващи веселие разговори. Няма никакво значение дали от обаждането на премиера е имало последствия (а то в крайна сметка е имало, проблемите на Мишо Бирата отпаднаха), дали митничарите са се заяждали излишно и дали проверката е спряна (Борисов казва пред блогърите, че “няма никакво последствие, проверката си е направена, протоколирана”). Това, че премиерът оказва натиск на служебно лице, е достатъчно престъпление.

Признанията на премиера със сигурност ще послужат като доказателство в съда един ден, когато политическата конюнктура се промени и срещу него бъде повдигнато обвинение.
Може само да се предполага, като се има предвид неговия стил на управление, по колко още поводи се е обаждал по подобен начин. Тепърва ще се появят свидетели, не само записи.

Има още един свидетел, освен Странджев, бивш служител на ДАНС, който се появи в „Щоуто на Слави” и каза, че има основания да смята записите за автентични, отказвайки подробности, заради ангажиментите си към службата. Но при евентуално разследване, този свидетел ще каже подробности.
Както е известно в МВР беше проведено разследване, което да установи откъде са записите. Оказа се, че такива записи (сега и премиерът признава, че са подслушвали Танов), са правени, а след това са стояли по компютрите на службите близо година, като през това време са слушани от няколко души от МВР и ДАНС. Като резултат от скандала шефът на ДАНС Цветлин Йовчев подаде оставка. Всички тези хора, слушали записите, могат да свидетелстват в съда. И това със сигурност ще стане един ден. Няма начин всеки от тях да изчезне или да бъде купен.
Случаят с признанията на премиера поставя въпроса и за неговата безотговорност и непознаване на законите.
Той е достатъчно ясен, за да се самосезира прокуратурата, но при сегашната конюнктура и политически назначения, като например на главния прокурор Велчев, който има декоративни функции, това е невъзможно да стане.
Политиката е по-силна от закона.

Цитат от признанията на Борисов пред блогърите:

“Аз примерно си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Помня го като ден-днешен. Това беше свързано с това, че президентът (Георги Първанов – бел.ред.) ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия. И с няколко леки пипания, разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голяма ругатня по линия на президента, която я нямаше в записа. Защото, от това става ясно, че той ми се е обадил и всъщност… аз този Мишо Бирата не го познавам. Точно обратното, той дава на БСП масите, столовете по бирфестите на Бузлуджа. Това всички го знаят. Той (Михаил Михов – Мишо Бирата – бел.ред.) си беше приятел ан Първанов, на Румен Петков. Вътре няма още няколко реплики, които вече не си спомням. Но по-важният факт е, че няма нито едно последвало обстоятелство – неизвършена проверка или прикрито, или каквото и да било. Проверката си е направена, протоколирана. Няма никакво последствие, освен за мен – шамарът, публично, който получих, заради това, че съм се намесил в нещо, което нямаше как да не реагирам като президента ми се обади. НЕ Е ПРАВИЛНО, НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ГО ПРАВЯ, но Първанов ме помоли и аз съм си такъв – всеки човек си има своите грешки – АЗ РЕАГИРАХ И СЕ ОБАДИХ НА ТАНОВ, прекрасно знаейки, че телефонът на Танов е под контрол.”

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: