Списание 12 – анализът

07/11/12 09:56
(http://eneya.wordpress.com/)

Списание 12 – анализът

След въпросите и отговорите, време е за анализът.

Държа да изясня от самото начало. Не съм особено голям фен на модата и модните списания… основно заради подобни на тази ситуации. Намирам езикът, с който говорят на читателите си за инфантилен, агресивен и неадекватен. Да не споменаваме, че цялата индустрия на модните списания се крепи на убеждаването на читателките му колко са ужасни и отвратителни и как само чрез списанието ще бъдат щастливи и ще спрат да бъдат девета дупка на кавала.

Аз лично предпочитам да чета неща, които ме надъхват и стимулират и ме карат да се чувствам добре в кожата си, да ме третират като зрял възрастен, какъвто уж съм. А не с пренебрежително съчувствие “оо, ти си мислеше, че да се харесваш как изглеждаш има някакво значение??”

Другото което е, аз уча и се интересувам от медии. Обяснявам го, защото нещо, което се учи още в началото, било то като образование или като практика, е да се обръща голямо внимание на попкултурата и социалния контекст. За да можеш да достигнеш до читателя си и да го убедиш в нещо, трябва да знаеш как да подходиш. Трябва да си наясно със средата, стереотипите, културния контекст и историята. Накратко, трябва много да си наясно елементите, които използваш как е възможно да се възприемат и трябва да го знаеш още преди да публикуваш нещо. Рядко и почти никога ще се случи даден елемент да не е обмислен хиляда пъти за всички възможни интерпретации.

Основно заради тази част твърдението на редактора на списание 12 – Хубен Хубенов, е не просто нелепо, то е абсурдно. Редактор на медия няма да знае как може негов продукт да се приеме от читателите? Сериозно? Ами тогава… то този човек е крайно некадърен и не заслужава нито позицията, на която е, нито парите, които получава. Ако наистина редакторът не е знаел, че снимките могат да се приемат като фетишизация на реално съществуващ социален проблем свързан с насилието над жени, който е глобално припознат, то той трябва да бъде уволнен.

А ако е знаел и просто не му е пукало… държа да изясня този елемент. Списание, което се твърди, че е насочено към жени, смята, че фактът, че 1 на 4 българки е жертва на физически тормоз в живота си няма никакво значение и че реално лични трагедии могат да бъдат използвани, за да се рекламират коса и грим. Иначе казано, списание, което уж е за жени, не дава пет пари за жените реално.

Насилието над жени не е нещо, което си измислям, защото си нямам друга работа. То е реален и сериозен проблем, който засяга целия свят. Логично би било едно списание, което пртендира, че е насочено към жени, да иска да зачекне този проблем и да заеме позиция, да стимулира диалог, да подаде ръка. Само че Хубен Хубенов ни го каза директно – списанието няма никакви реални идеи с тази фотосесия, никакъв конекст. Че нямат какво да кажат по темата изобщо.
Не участват в никакви социални дейности свързани с темата. И смятат, че хората, които съзнават, че този проблем съществува и че начинът му на третиране от медиите е проблематичен, са някакви луди.
Според Хубен Хубенов хора, които се кефят на подобен род произведения и насилие са извратени, но реално, те самите публикуват такива снимки и очакват на зрителя да му харесат. Кой е фетшистът тогава?

Тази фотосесия толкова лесно можеше да бъде вместо мъртви и бити жени да включва триумфиращи, горди и успешни жени… дори със синините. Защото можеха да ги покажат пак със сини лица, но покорили трудност, справили се с изпитание, демонстриращи… сила. Но не… ролята която те отреждат на жертвите на насилие е пасивна. Защото единствения начин, по който могат да си представят насинена жена е в ролята на жертва явно. Много оригинално, няма що. Не сме го виждали това милиард и един пъти от страниците на модни списания последните… 50 години, ама хич.

Моя позната тълкува снимките като заявление, че въпреки насилието над тях, те все още са личности, все още са хора, все още са красиви, те са оцелели. Само че това не отговаря на истината. Един от показаните ни модели е мъртва, с прерязано гърло. Значи тя не е оцеляла… защото виждаме трупа пред очите си.

Насилието в нашата култура третира различно жените жертви на насилие и мъжете жертви на насилие. Докато мъжете са невидими и се приема за напълно нормално, дори насърчавано да са агресивни помежду си и към околния свят, то насилието над жени почти винаги е сексуализирано. Жените може да са жертви… но те са винаги красиви, с перфектни коси и нокти, те са секси… дори и пребити, ние трябва да оценим тяхната женственост и привлекателност… и евентуално да ги съжалим, докато искаме да имаме същите дрехи/обувки/прическа/каквото и да е.
И винаги са пасивни, те са безпомощни и жертви. Но при положение, че изкуството имитира живота… то значи това сме ние. Класическият наратив, че красотата иска жертви… и че красотата ни, ни прави жертви, но въпреки че сме жертви, поне сме красиви.

Да тълкувам фотосесията по този начин, по който аз и всички критици го направихме, не иска нищо друго, освен да живея на тази планета и да съм от женски пол. За списание насочено към жени, показват стряскаща липса на представа какво реално се случва с истинските жени в живота и какви са социалните проблеми, с които те се сблъскват.

Оставям на вас да решите, дали са стряскащо некадърни или просто смятат, че насилието над жени е изключително добър начин да се рекламират прически.