AYP епизод 2: Защо се скараха социолозите

*** Защо се скараха социолозите *** Цветозар Томов: Социолог стана мръсна дума в България, има някакъв обществен консенсус, че всички социолози сме мошеници. Христо Иванов: Добре дошли в отбора при юристите. Антоанета Цонева: Доре дошли в отбора на НПО-тата. Всъщност няма гилдия, която да не е нарочена. Цветозар Томов: Има социолози мошеници, но има и мошеници, които се правят на социолози. Има, обаче и обективен проблем и той е свързан с медийното представяне на социологически данни. Не само в предизборна ситуация, но и между изборите, публикуването на резултатите от социологически изследвания придобива формата на ПР, на политическа реклама. Антоанета Цонева: Защо се стигна до там? Защо тази технология се използва по този пропаганден начин? Цветозар Томов: Защото такъв е интереса на клиентелата, на тези, които поръчват социологическите проучвания... Антоанета Цонева: А какъв е интегритета на изпълнителите? Цветозар Томов: Аз се отказах от Нова година изобщо да представям социологически данни и коментирам социологически изследвания. Защото, както и да говориш, ще те поставят в контекст, в който ти ще бъдеш манипулатор. Ето, аказвам го натурално. До тази година съм изпитвал тиха гордост, сега не изпитвам никаква гордост, даже ме е леко срам, че винаги съм казвал това, което мисля. Първо, в ситуация на интервю по телевизията, изобщо не можеш да разкриеш сложността на проблема, който разкриват данните. Трябва да говориш повърхностно – това е първият проблем. Вторият проблем, че дори и ти самият никога да не искаш да манипулираш, теб ще те канят тогава и само тогава, когато твоето мнение ще може да предизвика манипулативен ефект, изгоден за медията. Медията подбира социолозите, когато ги кани. Изведнъж си дадох сметка, че аз също съм бил манипулатор, че мен bTV ме кани, примерно, в определени ситуации, в които и е изгодно да чуе моето мнение, моята интерпертация. Защото аз, общо взето, говоря публично, знае се какво мисля, знае се какви са ми възгледите по някои ключови политически въпроси. Дали ще го правиш като слуга или ще го правиш като човек, който си въобразява, че е независим, няма значение. Защото селекцията я правят медиите. Според мен проблемът е свързан с това да ес въведат някакви общи правила между медии и социологически агенции за представяне на социологически данни. Може би е добре, поне в предизборни ситуации, данни изобщо да не се коментират, а само да се публикуват, заедно с методическа рамка на изследването, което да даде възможност за обективна и независима проверка за това дали изследването е коректно проведено. Антоанета Цонева: Аз искам да те върна към едно твое твърдение от преди време. Ти беше казал, че над 30% са отказите за участие в анкети и демоскопски изследвания и че това е критичният процент... Цветозар Томов: Не, те прехвърлят 50%. Антоанета Цонева: ...над който вече се изкривява резултата? Цветозар Томов: Възниква неоценима по размер систематична грешка. Христо Иванов: Неоценима ли? Цветозар Томов: Систематичната грешка няма как да се оцени, оценява се случайната грешка. Антоанета Цонева: Това при откази над 30%, така ли? Цветозар Томов: Да, защото... Хипотезата, при която отказите няма да влияят върху измерването е тази отказите да се дължат на случаен фактор. Ако хората отказват по причини, които са случайни – един бърза, друг му се ходи до тоалетна, трети не е в настроение, четвърти – еди какво си. Но, ако приемем тази хипотеза, че хората по принцип добронамерено се отнасят към участие в такива изследвания, но по различни причини този или онзи отказват, тогава отказите няма да повлияят на качеството на информацията. Когато, обаче, отказите се дължат на неслучайни фактори, примерно, отношение към управляващите или отношение към опозицията, или отношение към самата социология и самата институция, провеждаща изследването, тогава мнението на хората, имащи такова отношение, което ги кара да отказват да участват в изследването, няма да бъде представено в резултатите на самото изследване. Това може да доведе до много тежки деформации на резултатите, обикновено изгодни за тези, които са на власт. Направете едно изследване в Беларус на рейтинга на Лукашенко (Президента на страната – бел.ред.) – под 97% няма да падне. Виктор Орбан в Унгария (министър-председателят на страната – бел.ред.) ще качи над 70%. Нашия (Бойко Борисов – бел.ред.) е на 40%. Полина Паунова: Все още. Цветозар Томов: Все още. Но, колкото повече се засилва напрежението в общестото, демоскопските методи все по-неточно да ги измерват, имено защото хората, които са противници на режима, систематично отказват да участват в изследвания. Точно поради тази причина ще смятат социолозите за слуги на властта, не без основание. Защото само социолози-слуги в момента говорят публично, с малки изключения. Боряна Димитрова не е такъв социолог-слуга. Антоанета Цонева: Цветозар каза, че всъщност медиите, традиционните медии използват социологическите изследвания, за да могат да обслужат максимално добре своите патрони и канят такива социолози, които могат да свършат тази работа. Полина Паунова: Те социолозите сами се канят. Антоанета Цонева: Цветозар каза, че медиите избират с кого да разговарят така, щото трябва да се изпълни определена... Полина Паунова: Това също е така. Аз съм била в медия, която си има щатни социолози и когато има някаква „задача” за изпълнение, определения репортер звъни на 5 имена, които в общи линии са най-публично достъпните имена, именно заради това, че повечето медии използват техните услуги. Нали разбираш – въртим се в затворен кръг. Аз съм репортера Х, трябва да говоря със социолога Y, защото социолога Y ще ми направи дописката така, щото Бойко Борисов, или Сергей Станишев, или който и да е на власт, да е доволен. Това не е явление от сега, сега просто е много засилено. Антоанета Цонева: Ти беше в петък на обсъждането в правна комисия на Парламента, когато основен акцент в законопроекта на Яне Янев беше именно това да се направи така, че социологическите изследвания, които се използват в предизборната кампания, ясно да бъде индикирано кой ги е поръчал, кой ги е платил и т.н. Тогава той силно се раздразни от моята позиция, че ако оставим нещата само така, то няма да решим този проблем. Полина Паунова: Аз нямам нищо против това да се случи, но при едно условие. Това е толкова безсмислено и неработещо, тъй като, ако партия ГЕРБ или партия БСП реши да си поръча изследване, тя ще каже, че Тони с Института за развитие на публичната среда е направила изследването и тези данни... Тук въпросът е по-скоро следния – нека това (предложението на Яне Янев – бел.ред.) да бъде прието, за да се види колко е неработещо, но и да се приеме това да се обявява методологията. Т.е. всяко едно изследване да върви с каква представителна извадка работят, въобще всичко нужно за едно социологическо изследване бъде обявено, то тогава вече останалите хора, като Цветозар например, могат да ни насочат нас, които не сме специалисти, да ни покажат къде е бъга в самото изследване и ще има някаква критичност. Антоанета Цонева: Като се дискутираше това в парламентарната комисия, ти остана ли с впечатление, че това е идеята – методологическата рамка да се публикува, че това ще бъде възприето? Полина Паунова: Ако помниш, Искра Фидосова си записа абсолютно акуратно това за „методологическата рамка”, но ако там не й се обадят по червената слушалка (Искра Фидосова има свързана червена слушалка към своя мобилен апарат, която използва за говорене като в доброто старо време – бел.ред.), каквото и да си запише – няма значение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: