Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън

  Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), а за последно се занимавахме с мъжки удоволствия там. Днес ще отворим границата и ще влезем в самата Аляска   Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Градът с кокошото име

Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Доусън… Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах „Да” . След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна „Нарочно ли се бавиш?”   Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга – той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата. Както и да е,

тръгнахме към Аляска

– днес беше денят когато най-накрая границата е отворена. Пътят ни водеше през „Top of the World Highway” (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway) – черен път който продължава около 80 мили до Аляска. Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Фериботът е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:

    Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:

    Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни:

 

 

    Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:

   

    По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме. По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: „Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ” . Ей значи, трабваше да спра... Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население – 2 :) Дано съседите се разбират:

      Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Ancorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: „Нямаме намерение да се задържамe там” . Митничарят ни пусна да продължим.

Най-сетне в Аляска!!!

   

   

    След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в

Chicken,

малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори... И бабите искат да видят Аляска :)

   

     

   

    Започнаха да се появяват дървета – явно не сме толкова нависоко вече:

   

Стигнахме и до Chicken:

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="град Чикън"][/caption]     Това селище има доста интересна история. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното – Пиле :) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Ако увеличите до максимум мащаба на картата, ще видите, че градчето Чикън с 6 жители има собствено летище :) – бел.Ст. Страницата, където може да се прочете още нещо: http://www.chickenalaska.com/index.html Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи... Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира. Някои от забележителностите:

   

   

Накрая се залостихме в бара:

    Който беше интересно „декориран”: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Декорацията"][/caption]    

    След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="маниаци ;)"][/caption]     Е, и аз да не остана назад, ммм: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="... и той ;)"][/caption]     Някои по-нормални снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="нормална снимка в бар"][/caption]     Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Даниела"][/caption]     След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:

Нищо, освен някакви сладки:

Потеглихме оттук, съдържателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме. След време стигнахме до

Ток,

където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy's), а и ние бяхме гладни:

     

        Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките. Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме къмпинг и се установихме. Това е добре, но открихме, че

комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:

 

    [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Комари"][/caption]       Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Комари"][/caption]     Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="ПВО в действие ;)"][/caption]     Данни от този ден:

  Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът   Други разкази, свързани с АЛЯСКА – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: