Към Аляска с мотор (седми ден): Доусън (Досън)

Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а за последно навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век. Днес ще бъдем в столицата на златотърсачите  – Доусън (Досън)* Приятно четене:

Към Аляска с мотор

седми ден

Доусън (Досън)

Ден 7 – Май 20

На другата сутрин станахме с намерение да разгледаме

Даусън (Досън)

Нали вече казах че сутрин не мога без кафе? Представете си абсолютно бруталният вятър, и моята нужда някак си да направя сутрешно кафе. Единствения начин беше на джобната печка която работи със сух спирт: Моля ви се не опитвайте да правите кафе по тоя начин – голяма глупост е от моя страна, ако нещо хване пламък в палатката, всичко ще бъде като факла за миг... След като задоволих сутрешната пристрастеност, потеглихме към

Midnight Dome – местност на върха на планината,

от където се вижда Dawson City и реката Юкон (http://www.yukoneh.com/dawsoncity/parks/dome.htm). Поознайте кой настоя да посетим тази местност... точно така, сервитьорката от предната вечер!!! Наистина си струваше, сега като пиша мислено се връщам там... Някои снимки от там:

        Пробвах макрото на фотоапарата:

    Местна история, бих могъл да го преведа ако има интерес:

    На връщане едва не се размазах по стръмното, а и завоите бяха доста остри... Преди да тръгнем, сложихме Heidenau К60, тъй като се славят като издръжливи гуми... Абсолютен боклук, след 2000 мили бяха почти изтрити, и тук вече нямахме грайфер. Извинения, ако тук има почитатели на тези гуми, но аз друг път няма да ги избера. Отново в

Доусън (Досън),

разгледахме из „града“:

    След това посетихме

изложение за миньорско оборудване

Там видяхме двойката която ни задминаваше няколко пъти с тяхната кола през предишния ден... Жената ни каза че сме били абсолютно ненормални да караме мотори до Доусън, тя дори в кола се опасявала... Ние се спогледахме с колегата, мислейки „Беше си нормален асфалтов път, дори и малко разнебитен“.

      След това спряхме покрай реката, за да се насладим на

Кено, другият параход по Юкон

в старите времена:

   

Разгледахме и

градския музей:

 

    Тук за първи път чух за писателя Робърт Сървис, английски писател (http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_W._Service). След музея отидохме да посетим колибата, където е живял:

  Както се вижда, обектът е в ремонт :D Срещнахме майстора, Дейвид, който реставрираше това жилище от черно-бели снимки. Дейвид категорично отрече да се снима, но съм доволен, че посетих това място само заради срещата с него. Ако можете да си представите здравеняк над 2 метра, с тъмна коса и очи, с повечето индианска кръв, това беше той. Продължихме да разглеждаме:

     

Следва посещението до

музея на Джек Лондон,

най-после!!! Макар че той е живял извън града, някъде из планината, колибата където той е живал под наем е открита. Разделена е на 2, едната половина е пренесена в Сан Франциско, втората половина остава в Канада. Сега има 2 реплики, едната е в Досън, където се намира и музея.

      Хладилник марка Юкон, тук е съхранявал припаси, високо от земята заради мечките:

    Това са условията за златното литературно творчество, при това на –50 градусови температури:

      [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

„Центърът“ в Даусън,

не трябваше да се съобразяваме с тълпи:

    Вече тръгнахме да търсим нещо за ядене.

    Спряхме в хотела Downtown,

седнахме на бара

Беше ленив следобед, едва ли можеше да се каже че имаше някакви хора. Заговорихме се с бармана, Саймън, много свестен човек:

    Храната също беше вкусна, нищо особено, просто обикновените неща за обяд тук – хамбургер и т.н. Аз поръчах и бира. Нещата вървяха мудно и мързеливо. Но не за дълго... В един момент влиза един пич с приятелката си. Не знам защо от целия бар който беше празен, те седнаха точно до нас. Пичът се провикна: „Къде ми е безплатната бира? Днес имам рожден ден!!!“ Ние с колегата се обърнахме и учтиво пожелахме „Честит рожден ден“. Рожденика ни запита какво правим тук в Доусън, ние казахме че пътувахме на мотори. Оказа се че той е от Калифорния по начало, но когато е бил 19-годишен, е дошъл в Доусън. Попитах го каква беше причината, след което той ме погледна сериозно в очите и каза: „Jack London, man!!“ От този момент той и аз станахме най-добри приятели. Да ви запозная с Рик, и неговата приятелка, Вероника:

    Той най-сърдечно ни покани на рождения си ден у тях. Упътването беше нещо като: „Карате по този път еди колко си км... След това завивате наляво, ако стигнете до изоставена мина значи сте го подминали. По пътя ще видите една изоставена сива Тойота, значи сте на правилния път. След това карате нагоре в планината еди колко си км, и от еди къде си продължавате пеш, защото е много стръмно“ :D Еи това вече е приключение!!! Върнахме се в къмпинга, аз дремнах, след което отидохме да купим бира за партито. Полицаите ме спряха, за да проверят за алкохол. Едва минах между капките, извадих късмет. В никакъв случй не карайте под влиянието на алкохол в Канада, наказанията са сурови, от типа на глоби, съд, конфискуване на мотора, и т.н. Лелката в къмпинга ме предупреди на няколко пъти, но явно главата ми е корава... На път за Рик естествено се загубихме, минахме през мината. Колегата беше тръгнал с кутиите отстрани, и аз нали нямах товар, минавах и завивах къде ли не. Той се изтърси зад мен и си удари доста здраво лакътя... Вдигнахме мотора, намерихме пътя, добрахме се до дома на Рик след доста лутане:

    Ако забелязвате, това е кабел по който се тегли вагонче с провизии. Горе до хълма превозно средство не стига, особено през зимата. Ето и новите ни приятели, от ляво на дясно: Сара от Отава, Лулу от Онтарио, Вероника и Рик

    Освен това Уили и Нора, брат и сестра ескимоси, които днес се срещат за 1-ви път от 13 години:

    Уили е цигулар, а сестра му живее на остров в Северния океан. Почти винаги е замръзнало, и когато леда се стопи те чакат водата да донесе дърва за да накладат огън. Ето и почти цялата компания:

    Рик ни обясни техния начин на живот: той е златотърсач, платил е $60 за 10 години право да търси злато на този участък. Вместо да го копае, той си е построил колибата тук. След 10 години плаща още $60 и продължава да си живее тук. Изцяло извън от системата, разчита изцяло на себе си и приятели.

    Рик строи шведска баня:

 

    Ние не трябваше да чакаме да се стопи леда, за да накладем огън, и Лулу започна да приготвя вечерята – пържоли от лос. Рик го е застрелял

 

     

Кучетата бяха невероятни пазачи

При най-малък шум тичаха да проверят ситуацията. Знаеха кога има диви животни наблизо и не пропускаха да ни предупредят. Винаги наблюдават за мечки.

    И той искаше лос :) Табелата пред кабината направо ме уби :D   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Паркинг за кучешки впрягове"][/caption]   Сара работи на бара в Midnight Sun. Тя ни покани там на другия ден, за да ни почерпи с бира.  

  Кучетата получиха плюшени играчки. Те ги третираха като дивеч, и първо най-експертно изгризаха очите на играчката.

    Рик отваря подаръци:

      Таннис, къдравата хубавица от типа на Рубенс, много искаше да си отиде в къщи с колегата :)  На края на вечерта тя го държеше с 2 ръце през кръста :D Искаше да я „закара в къщи“. Когато той и каза че е на мотор, тя увисна...

    За десерт имахме домашни еклери, направени от Рик. Той дори е направил филм в стил Чаплин, където показва как се правят еклери. Филмът е носител на няколко първи награди от конкурси за къси филми.

      Всяко хубаво нещо трябва да свърши... На края на вечерта гледахме залеза преди да си тръгнем. Това беше в 1 сутринта:

        На слизане видахме тази статуя,направена от каквото има наоколо. Оказа се, че Вероника е артист:

      Колегата се провикна от долу: „Ей, Рик!!“ Отгоре: „Да!!“ Колегата: „Абе к'ъв е тоя кон?“ Женски глас: „Внимавай!!!“ Вероника: „Аз го направих“ :D За малко да се издъним... Палим моторите. По точно аз паля мотора. Колегата е забравил светлините включени, и батерията се е източила. Е нищо, нали сме само надолу, той се качи и го запали по инерция. След като се прибрах в палатката, още дълго не можах да заспя, преживявайки приключенията от този ден.   Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът *Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст. Други разкази, свързани сКанада – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: