Дирята на кървавата безотговорност от Кербала до Бургас

Вярно е, че атентатът на бургаското летище е първи по рода си на наша територия, но е не е вярно, че е първият от този вид и мащаб срещу България като мишена на международния тероризъм. Забравихте ли Кербала и кървавата „българска Коледа“?
Нека ви я припомня, защото в реакциите и липсата на такива, в закъснението при оценката на събитието спрямо световните медии, в обслужващия властта медиен акцент върху физиономиите на управниците с (почти) разразилия се възторг от внушението колко добре и навременно са реагирали началниците на вцепенената ни държава има много общо с онова, което се случи при разгрома на българската военна база в Ирак преди близо 9 години.

Тогава България на практика претърпя най-унизителното си военно поражение от времето на големите войни в Европа от миналия век насам- един атентатор причини толкова смърт и разрушения в неукрепената по вина на командването база в иракския град, че се наложи тя да бъде закрита и преместена. Това беше успех на терористите, сравним с постижението на двойния атентат от 23 октомври 1983 г. в Бейрут срещу американските морски пехотинци и френските парашутисти, който доведе до изтеглянето от Ливан на военните части на 4 държави от НАТО , където се опитваха да въведат някакъв ред в хаоса на гражданската война, оставяйки страната на милостта на т.н. „въоръжени милиции“, зад всяка от които обаче стоеше по някоя от местните суперсили.

Сред тях като най-могъщи се откроиха свързаните със Сирия и Иран групировки , като шиитските милиции „Амал“ и най-вече командваната директно от Иран чрез Сирия и набираща мощ тогава „Хизбуллах“. Бях свидетел как тя изригна пред очите ми в шиитските квартрали на Бейрут. От„Хизбуллах“ са ме арестували, разпитвали, идвали са ми „на гости“ с оръжие в дома ми.

За всичко това не можете да прочете в досието ми, защото „великото“ българско разузнаване не се интересуваше особено от процесите в братските по онова време организации, които громяха (буквално) американските врагове. Твърдя, че бях единственият журналист, по една случайност допуснат от изпаднал във вцепенение млад (като мен тогава) американски морски пехотинец от охраната на касапницата край бейрутското летище, който премина през кордона и се „разходи“ сред димящите отломки на унищожения от камион-бомба лагер на морската пехота. Беше просто „отнесен“ от взрива, който изхвърли и мен от кревата, макар в онази октомврийска ранна утрин да спях на няколко километра от взрива.

Но моите свидетелства не интересуваха особено онези, които бяха поискали от мен да подписвам декларация за сътрудничество с тях, за да запълня кадровата дупка в опасния за кадровите ченгета Бейрут, където те са отказали да заминат като кореспонденти. Явно са си имали други задачи- някой може и да ги попита някой ден с какво точно са се занимавали, след като не им е било интересно да знаят от свидетел как изглежда едно събитие, разтърсило не просто САЩ с убийството на 241 елитни млади мъже в униформи- най-тежкия еднократен военен удар върху репутацията на американската армия от десетилетия, а направо разбунил световната политика по онова време. Именно „Хизбуллах“ бяха извършителите и бяха ужасно горди с постижението си.

Днес съм в подобно положение. Поназнайвам доста неща от личен опит по темата, но това не е интересно за българските медии. И слава на Бога-пиша си тук като свободен човек каквото смятам за добре, а читателите на личния ми блог са свободни да преценят стойността му.

Днес за атентата в Бургас се заговори като за дело на същата онази „Хизбуллах“. Основания има най-малкото по презумпция. Който знае, ще ви каже, че „Ал Кайда“ е ученик на „Хизбуллах“ и далеч не е надминала учителя си въпреки гръмката й „слава“ от 11 септември в САЩ. А Осама Бин Ладен е пионерче като организатор и командир на терористични акции в сравнение с опитните лидери на „Хизбуллах“. „Ал Кайда“ няма и да надмине ливанската групировка , защото зад „Хизбуллах“ стоят две регионални суперсили, като Иран и Сирия- същата, която се опитва да представи гражданската война в страната си като дело на терористите от „Ал Кайда“.

Тази лъжа за иначе реалното присъствие в конфликта на „Ал Кайда“, беше пропагандирана цяла седмица като самата и единствена свещена истина от страна на близкия до правителството в България уж частен телевизионен канал ТВ 7, чийто екип бе приютен, прегърнат и насочван къде и кого да снима в Сирия, за да бълва манипулациите на режима в Дамаск, но нито веднъж, дори и след завръщането си в София, не постави под съмнение версията на Башар Асад. Напротив, даже от безопасната (спрямо евентуална реакция на режима в Дамаск) софийска територия, репортерката на телевизията настоя нацупено да повтори, че войната в Срия се водела от „тежковъоржената „Ал Кайда“.

Питам обаче: сега, когато наистина тежковъоръжената „Хизбуллах“, отгледана със сирийската логистична подкрепа, с иранската фундаменталистка идеология и парите на Техеран, ни дойде „на гости“, някой ще потърси ли сметка за толкова безобразното пропагандно обслужване на един враждебен на България режим? Дали ще стигне дотам някой тук да провери как така български телевизионен екип се оказа най-любим, единствен дори, допуснат и обгрижван от маниакално параноичния срещу чужди журналисти сирийски режим? Едва ли. Защото и днес ни управлява едно подобие на Георги Първанов, който прикри вината на подчинените си през декември 1983 г., за да ги направи още по-зависими от себе си.

Питам, защото виждам как основателната външнополитическа линия на България по отношение на последиците от арабските революции, променили радикално облика на ключови арабски държави, получава в момента нови пропагандни удари отвътре. Плъзнаха коментатори, които внушават, че атентатът в Бургас едва ли не е следствие от тази политика, която е прозападната и антируска по своята същност линия на поведение на една страна от НАТО и ЕС. Само че петата колона на Русия тук не само не спи, а се изявява като спяща клетка на своите господари, задействана в критични моменти. Същите познавачи, окупирали вече телевизонните екрани за по-малко от денонощие, би трябвало да обяснят феномена на връзките на могъщата „Хизбуллах“ със Сирия и Иран под покровителството на Кремъл.

Подобно на тези български коментатори, режимите на двете държави разчитат на закрилата на Москва, която обаче е зинала и оревала света по въпроса за ислямския фундаментализъм, чиито толкова ярък военизиран прототип черпи сили и средства от протежетата на Кремъл в регионалната политика в Техеран и Дамаск.

Ако е вярно, че „Хизбуллах“ носи вина за атентата в Бургас, както твърди премиерът на атакувания Израел Бенямин Нетаняху, ще има ли тук въпроси изобщо за сирийската връзка? А тя е неопровержима по отношение на тази ислямистка военизирана организация, горда с оказаната от нея съпротива срещу Израел от юли 2006 г. в Южен Ливан, когато буквално действаше с размаха на редовна армия ( дали пък годишнината от онези събития нямат отношение и към трагедията тук на летището в Сарафово?).

Проблесна версията, че става дума за отмъщение на „Хизбуллах“ за убития военен командир Имад Мугния, чието име име и днес се произнася с шепот и озъртане от хората, разбиращи за какво и за кого точно говорим. Къде точно беше убит той? Взривен беше в Дамаск, който беше негово убежище, оказало се недостатъчно сигурно, както се видя през февруари 2008 г. Но дори да не е вярно, че смъртта му преди 4 години и отмъщението за нея е конкретният повод за бургаската кланица с израелските туристи, пак да попитам: какви изводи трябва да си направят българските (уж) компетентни власти за факта, че в доскоро „братска Сирия“ „Хизбуллах“ е добре дошла, след което се чувства и в България така поради благосклонността на пропагандата, илюстрирана от канала ТВ 7 и безхаберието на службите, призвани да не допускат дейността на такива не особено „братски“ организации.

Впрочем , като става дума за телевизионен канал и пропаганда, при официалното посещение на Башар Асад в София, посрещнат със салюти, комплименти и всички други ухажвания като  близък другар, българските власти допуснаха телевизията на „Хизбуллах“ „Ал Манар“ да придружава високия арабски гост в България.

 

„Башар ал Асад заяви пред Георги Първанов стремежа на Сирия да продължи да задълбочава отношенията си с Европейския съюз и изрази признателността си за направеното от България предложение за иницииране на дебат в рамките на Съюза за бъдещето на отношенията Сирия – ЕС”, се казва в съобщение на пресслужбата на президента Първанов от 9 ноември 2010 г.
И още похвали имаше за сирийския режим, който по мнение на западните съюзници е дестабилизиращ фактор в Близкия Изток именно заради ролята си на основна база на тероризма:

„Георги Първанов приветства значимата роля на Сирия като стабилен регионален фактор в мирния процес в Близкия изток.”

Припомням как весело удари звънеца в пленарната зала на българския парламент Башар Асад тогава при това последно свое европейско посещение, преди да започне да избива сънародниците си през март 2011 г. в опит да пресече поредната арабска вихрушка. Но според арабската поговорка, който сее вятър, жъне буря- за него бие камбаната, но не е лошо повече хора тук да я чуят сред какафонията, настъпила след взривяване на мирния облик на България край Бургас.

Прилагам за размисъл едно (не толкова) старо четиво. Защото държавата, в която никой не понася отговорност за чудовищен атентат, като онзи срещу България в Кербала, е осъдена да бъде „лесна мишена“, както единодушно забелязват на фона на българското медийно мълчание вестниците в Израел.

„Кървавата „Българска Коледа“ в Кербала под егидата на президента
Иво Инджев ⋅ декември 27, 2010 ⋅
На днешния ден се навършват 7 години от атентата срещу българската военна база в Ирак, при който загинаха 5 български военни и бяха ранени 27 наши сънародници в униформа. На 27 декември 2003 година камион-бомба се вряза в база „Индия” в Кербала и практически унищожи уж укрепената българска твърдина– факт, който се потвърди от принудителното й преместване в Диуания по-късно.
Докато световните информационни агенции бълваха тревожни съобщения за избити български военни, “отговорните фактори” в България мълчаха. Час, два, три, четири, пет…После казаха, че имало проблем с комуникацията. Аз пък ви казвам, че машинката за прикриване на вината, под вещото ръководство на следочистачите на главнокомандващия Георги Първанов, е работила на тайни, но бързи обороти точно както онези приспособления за унищожаване на документи в критична ситуация.
Никой в България не пое отговорността за този най-тежък от десетилетия насам удар срещу българската армия и нейния престиж. Тъкмо напротив: под закрилата на главнокомандващия Георги Първанов военното ръководство, в лицето на началник-щаба Никола Колев, не само се измъкна, но и дори заяви, че всъщност била избегната по-голяма трагедия, но поради добрата подготовка на българския контингент това не се е случило. Приписа си заслуги! С тази маневра генералът, покровителстван от (назначилия го само година по-рано на поста) главнокомандващия Първанов, се озовава по-късно на длъжността…началник на кабинета на президента. Зависим и благодарен “до гроб”!
Генералът от резерва, днешно доверено лице на президентските тайни, можеше да бъде видян зад гърба на началника си от телевизионните зрители в рамките на т.н. грандиозно благотворително шоу “Българската Коледа” в “Народния театър”. А за кървавата българска Коледа от 2006 година ни припомниха…талибаните, които са обстрелвали българската база край афганистанското летище в Кандахар – може и да е съвпадение, но прилича на зловещо ритуално намигване към България, където “случката” в Кербала е потулена и покрита с президентска пепел.
В книгата си “Президент на РъБъ” дадох думата на една световна знаменитост в журналистиката , която свидетелства от Кербала доколко адекватно са били подготвени българските военни да посрещнат терористичното предизвикателство. Припомням:
“Karbala Bombing
Robert Fisk – The Independent December 29, 2003
The Bulgarians had smothered their headquarters in camouflage netting, just as the Soviet army had once taught them to do, but had not secured the football pitch. The bomber had reached the barbed wire at the main gate when he blew up his truck and part of the outer walls had come cascading into the forecourt.
Bulgarian troops, under Polish command in this central sector of Iraq’s occupation force, could be seen wandering along the broken roof and through the piles of rubble outside, kicking the wire that had proved so useless, clambering over the new collapsed mobile phone tower whose iron supports had been sheered away by the blast.
Across Karbala yesterday, the Bulgarians mounted some half-hearted checkpoints around the city, as if those who had sent the bombers to their targets would cruise the streets 24 hours later.”
В репортажа на британският журналист Робърт Фиск за в. “Индипендънт” ( на който той е сред съосновател заедно с група британски журналисти), носител на “Пулицър” и водещ познавач на регионалните проблеми от десетилетия в световен мащаб, се казва онова, което ни “спестиха” българската пропаганда, българският военен съд, българският главнокомандващ и подчинените му: базата на българите в Кербала не е била защитена срещу атентат от типа, който я разруши. Вместо с бетонни заграждения и ровове, тя е била обкръжена с бодлива тел и “наметната” с камуфлажна мрежа – по съветски маниер, както иронично отбелязва Фиск по адрес на онези, които са обучавали българските военни в недалечното минало.
Само че за всичко това припомнят талибаните, докато другарите Колев и Първанов празнуват пищно и трупат политически активи от демонстративната съпричастност към социално слабите и към болните деца в поверената им България- все така социално слаба и с народ, определящ себе си като един от най-нещастните на света след 9 години властване на президент, претендиращ да бъде социален и граждански загрижен за нашето възраждане . Оказахме се незащитени от неговото управление, наметнати с камуфлажната мрежа от медийни манипулация за благия “баща на нацията”( както най-сериозно продължават да го определят и до днес, например във в. “24 часа”).
Кървавата „Българска Коледа“  също е под егидата ( т.е.под „щита“) на президента- както и другата, шумно и пищно рекламирана. Само че едната тъне в забрава, а с другата той иска да бъде запомнен като благ дарител на усмивки и чужди левчета.”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: