СВОБОДИ, ПРАВА И ИЗБОРИ                                                 Венелин Чалъков             Написването на  статията е провокирано от  опасността, изборите  винаги да бъдат провеждани по недомислен  изборен закон и правилник. При псевдодемокрацията избори се печелят с популизъм, а се губят с лобирана политика. Информацията е адресирана до сериозните организатори на граждански протести,  почтените политици, журналисти и всеки гражданин, който мечтае да живее в нормална  държава.             Искането за свободни и честни избори, тиражирано от медиите до втръсване, е неразбираемо, без познаване адекватния смисъл на термините:  свобода, забрана, право, задължение, привилегия, дискриминация, зад които се крият ...

JERUSALEM (Reuters) – Israeli Defense Minister Ehud Barak said on Thursday that the Iranian-backed Lebanese group Hezbollah carried out the deadly bomb attack on a bus carrying Israeli tourists in Bulgaria on Wednesday. Bulgarian officials said six people were killed when the bomb went off outside Bulgaria’s Burgas airport. Israeli media reported that eight people had been killed and that six of them were Israelis. „The immediate executers are Hezbollah people, who of course have constant Iranian sponsorship,“ Barak told Israel Radio. The tourists had arrived on a charter flight from Israel and ...

Глобалния баланс на силите се променя и ролята на САЩ като единствената свръхсила се оспорва от появата на нови сили и още по-мощен Китай. Никъде това не е  по-очевидно, отколкото в Персийския залив. Този работен документ от изследователя в DIIS (Датски институт за международни изследвания) Ларс Ерслев Андерсен твърди, че ако ние искаме напълно да …

Continue reading »

Стоте български маркетинг приказки, разказни от четирима практици, с помощта на един истински писател вече са тук – в “удобен за логаритмуване” вид, иначе щяхме да ви ги разкажем по-рано.

Това, че книгата е безплатна не значи, че не струва пукната пара. Елементарно е да се мисли така!

Просто не желаем да поставяме бариери между съдържанието и хората, за които ще бъде полезно / приятно / интересно да го четат – никакви бариери, включително и финансови.

Така че, цъкайте спокойно върху ИСКАМ КНИГАТА. Няма да ви поискаме номера на кредитната карта.

И препоръчвайте на приятели, за да знаем, че трудът ни има някакъв смисъл.

За кого е предназначена книгата? Банално е да кажа: за ученици, студенти по маркетинг и бла, бла, бла…

Книгата запълва една ниша, която зее между академичния постулат, изтипосан в почти всички български (независимо дали са преводни или авторски) книги за маркетинг и липсата на действащи маркетинг примери с казуси от българската действителност, написани на достъпен език, разбираем за непрофесионалисти.

Якото е, че част от академичната общност, както и водещи специалисти се изказаха ласкаво за усилията, положени от малкия ни, виртуален екип. Честно, по време на работата нито сме се виждали, нито сме се пипали! Живеем в различни градове и държави.

Благодаря на експертите за прекрасните отзиви! Публикувани са ето тук.

Профили на “виновниците” за съдържанието ще намерите тук. Няма да ви ги изброявам поотделно.

Общо взето, свършихме доста работа. От вас зависи сега да помогнете да стигнем до хората, които ще се възползват от нея. В добрия смисъл на думата…

Четете, споделяйте, препоръчвайте и кажете по една блага дума за приказките.

Струваха немалко усилия и време.

Благодаря на суперхостинг.бг за приютяването на нашия сайт!

Останалото, дето се вика, е видимо за очите.

Тихомир Димитров

Бойко Борисов, българският премиер има навик да казва, че София, верен съюзник на Израел и на САЩ няма никакви причини да се страхува от ислямския тероризъм, тъй като има отлични търговски връзки са арабския свят. Доказателство за това, добавя той, е че в българската столица "може да се купи дюнер на всеки ъгъл".

Но след кървавия атентат от 18 юли срещу израелски туристи в Бургас, град на Черно море, времето не е за шеги. Този самоубийствен атентат, първи по рода си на българска земя, предизвика смъртта на най-малко седем души и има много ранени. "За пръв път евреи са убити в тази страна, защото са евреи" - заяви Максим Бенвенисти, президент на асоциацията "Шалом" в България. Както и много други, той припомни с много вълнение, че София се гордее, че не е дала своите евреи на нацистките войски през Втората световна война.

След емоцията вече изникват многобройни въпроси. Според пресата в Тел Авив, израелските власти са предупредили още през януари техните български колеги за предстоящ терористичен акт на тяхна територия. Според служител на израелското Министерство на транспорта, автобусите се явяват "слабото звено" в сигурността на израелските граждани в България. Тогава София отрече съществуването на такава заплаха. Но това, което се случи в Бургас потвърди най-страшните израелски опасения: туристите бяха взети за мишена на паркинга на летището в момента, в който се качваха в автобуса, който трябваше да ги откара до мястото на почивката.

Според полицията, експлозията е била предизвикана от камикадзе. На видео от охранителните камери на летището той е идентифициран като турист от бялата раса, с дълги къдрави коси, в синя тениска на карета, носещ малка раница. "Нищо не позволява той да бъде отличен от който и да е турист", оправда се министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, уточнявайки, че заподозреният е влязъл в България с фалшиви документи, изглежда с фалшива шофьорска книжка от Мичиган. Но как той е успял да се промъкне през всички проверки с раницата с експлозиви на гръб? В момента, когато властите твърдят, че са устроили техните граници според нормите на Шенген, пространството на свободно придвижване към което България иска да се присъедини, пътешествието на убиеца говори за липса на ред.

Мудна помощ

В Бургас свидетели разказват също за мудност на спасителите и дезорганизация на мястото на атентата, което не вещае добро продължение за разследването. "Разследването на атентат не е нещо, върху което имаме обширна практика" - призна главният прокурор Борис Велчев.

Атентатът се случи в същия ден, в който Европейската комисия публикува своя доклад за прогреса на България и Румъния от присъединяването им към ЕС през 2007 и слабостите се откроиха особено релефно. Според Брюксел България запазва тъжната особеност на страна, в която "организираната престъпност има уникален характер". "Този атентат илюстрира най-голямото фиаско на това правителство: сигурността. И тъй като главните фигури на властта са бивши полицаи, провалът е още по-болезнен", твърди Атанас Чобанов, основател на сайта Бивол, български партньор на Wikileaks.

На заседание на Министерски съвет Бойко Борисов и неговите главни министри подчертаха тяхната "политическа воля" да се борят с престъпността и да доведат докрай реформите, изисквани от ЕС. Но пресконференцията едва приключи и те трябваше да хванат пътя за Бургас, където ги очакваше друго мащабно предизвикателство: да хвърлят светлина върху един от най-страшните атентати, които познава страната.

Figaro.fr Превод Биволъ

Атентатът в Бургас рани кърваво представата за България като остров на спокойствието за израелски граждани. Той обаче поставя също пръст в раната за симбиозата между кафявите и червените антисемити, които си живуркат в другарска симбиоза.

В сайта на самопровъзгласилия се за ментор по въпросите на антикомунизма Георги Ифаниев (стажант по журналистика на баща ми в комунистическия вестник „Вечерни новини“ от времето на НРБ), могат да се видят класически примери на внушения на омраза срещу евреите. Там Ифандиев твърди, че евреите сами са си унищожили сънародниците при атентата в Бургас, защото имали полза.

Геносе Ифандиев явно живее в собствен свят, в който ползата е по-важна от всякакви идеали, принципи, емоции, традиции, човещини…

Няма да го цитирам.Желаещите сами могат да си намерят в интернет нацистките откровения на този антисемит. Просто спазвам конституцията, която забранява разпалването на омраза на етническа и религиозна основа.

Цитирам обаче типичното съвпадение на гледната точка на български антисемит с руските му комунистически подобия, общото между които е „широката душа“ в тесния смисъл на примитивния шовинизъм с комунистически метастази.

Запознайте се с трактовката на руския комунистически орган „Правда“, която по нищо не се различава от гледището на Ифандиев с въпроса, риторичен по внушението на комунистическия руски орган, дали пък Израел не стои зад атентата в Бургас:

“Уби ли Израел собствените си граждани в България, за да атакува Иран? Отговор на този въпрос търси в свой коментар руският вестник „Правда”.
Смъртта може да застигне израелските граждани навсякъде по света. Най-вероятно това беше посланието, което терористите изпратиха до света, когато взривиха автобус с израелски туристи в българския курорт Бургас. Не е случайно, че атаката беше извършена в България. Нещо повече, атентатът съвпадна с годишнината от бомбеното нападение в Буенос Айрес, допълва Фокус.
Политиката, която Израел и САЩ провеждат в Близкия изток, превръща израелците в заложници.
Някои анализатори посочват, че атаката може да послужи на Израел като причина за директен удар срещу Иран. Най-крайната версия е, че Израел може да е пожертвал собствените си хора за това.
Израел е като притиснато в ъгъла животно, след като президентът Барак Обама публично предложи да се ревизира изходът от Шестдневната война и да се обсъди връщането на страната в границите от 1967 година. Притиснати в ъгъла, животните може да извършат безумни действия, пише изданието.” ( actualno.com)

Share on Facebook

Видео със снимките от сесията “Съпричастност orLove”, показано няколко пъти по ТВ Враца, а явно и на други места:

Международната фотографска изложба “Франкфурт\Одер – суша, въздух и вода” беше преместена в Синта зала на Младежки дом – Враца. Поради зрителски интерес.

International photographic exhibition “Frankfurt\Oder – land, air and water” was moved in the Blue room in the Youth hose – Vratsa, due to viewers’ interest.

"Трансформации на журналистическата професия" e сборник с публикации от студенти по журналистика по дисциплината "Онлайн журналистика" в Университета за национално и световно стопанство.

Съставител и редактор на сборника е Стела Константинова.

Книгата може да бъде свалена напълно безплатно от този линк.

Форумци на News.bg откриха интернет страница с профил на бивш затворник в Гуантанамо, който може да бъде физически оприличен с извършителя на терористичния акт в Бургас.

Външни министри и световни политически лидери са изразили съболезнованията си в разговор с министър Младенов, информира българското Външно министерство. По последни данни, починалите след атентата на бургаското летище са осем, сред тях е и шофьорът на взривения автобус. Българското Вътрешно министерство разпространи снимка на евентуалния извършител на терористичния акт, който използвал фалшифицирана шофьорска книжа от американския щат Мичиган.

Полковник Иван Бояджиев е завършил Техническия университет, специалност машинно инженерство. От 1977 г. се занимава с противодействие на терористични актове в МВР. През 1984 г. е създал специалната служба за откриване и обезвреждане на самоделни взривни устройства. Между 1995 и 1997 г. е секретар на МВР. По покана на бившия кмет на София Бойко Борисов бе експерт в Столичната община по сигурността и превенция на тероризма. - Господин Бояджиев, имате ли обяснение защо инцидентът с израелските туристи се случи в България? - Отговорът на този въпрос е много труден, макар че цялата оперативна обстановка в Европа според САЩ е много сложна. Американските служби за сигурност много отдавна ни предупреждават, че ние не сме застраховани, но си живеехме в един остров на спокойствието. И това не беше лошо. Лошото е, че това спокойствие свърши вече. Международните терористи обаче ни намериха и започвам да се притеснявам за сигурността на страната ни, макар че степента на сигурност на...

След земетресенията и погасените с видимо нежелание пожари във Витоша, след калпавите правителства и поставените от ЕС негативни оценки дойде ред и на друг вид нещастие, което този път взе невинни жертви. Става въпрос за терористичния акт на летище Сарафово в Бургас, което се превърна в една от водещите световни новини. Жалко е, че страната ни се прочува с такива грозни събития, жалко е наистина,

Изглежда, че Apple увеличават акцента си върху развитието на линията на своите процесори, като тези дни компанията назначи бившият специалист от екипа на AMD Джон Бруно на позицията System Architect, повече от седем месеца след като беше освободен от AMD през ноември миналата година. Както по...

На сайта на президента Плевнелиев днес беше качена Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите, чийто файл съдържаше на латиница думата „мангали“: “13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf”.

По-късно, когато стана скандал, същите „експерти“ замениха същестуващия в българския неофициален раситки всекидневен разговорен речник обидна дума „мангали“ с официално коректната дума „роми“. Но пак сгафика, защото написаха: “Integrate Roms” , докато на английски множественото число е „Roma”.

Сред всеобщата немарливост, приета за неизтребима даденост в държавата под мотото „карай да върви“, гафовете от този род са по-скоро представителни, отколкото екзотични за страната ни. Не бих се занимавал с някаква си отделна расистка изцепка, знаейки, че огромна част от българите не виждат нещо лошо да бъдат обиждани циганите. Опитите да обясниш, че това е неправилно, се натъкват на желязни аргументи: от „защо крадат желязото“ до „трябва за гризнат дръвцето“. Имам богат опит в подобна „полемика“.

Последният път, когато се опитах да възразя срещу публичната употреба ( защото срещу битовата съвсем не смея да се обадя) на думата „мангали“, срещу мен се надигна вълна от презрение на сънародници, някои от които ме засипаха с аргументи за етимологията на „мангали“. Не била обидна. Как да им обясниш, че е важно едно единствено нещо: че самите роми (или цигани, както все пак с гордост се наричат сами някои от тях) я смятат за обидна и това е достачно основание, за да не им бъде хвърляна в лицето!

Поводът да обърна внимание на расисткото словесно презрение беше един изблик на бизнесмена Гриша Ганчев, който на 11 май изригна в националния телевизионен ефир с репликата, че е можел да си купи 500 „мангалски“ ( т.е. „фалшиви“) фирми, за да върши далавери в бизнеса със захарта, но не го е направил ( за което очаква от нас благодарности). Тогава никой не реагира и моя милост отнесе шамарите на традиционното антициганско говорене по форумите в интернет.

Днес обаче срещу еквивалента на „негрите“ рипнаха политически спекулиращите другари от Евророма и БСП. Видяха капка кръв да сълзи откъм президенството и веднага впиха остри зъби. Къде обаче бяха те съвсем неотдавна при далеч по-агресивния изказ на Гриша Ганчев, който за разлика от днешния случай явно не беше изпуснал неправилния израз случайно? Говорейки за „мангалските фирми“ от него струеше самочувствието на другар на най-важните другари в държавата, сред които, знайно е, фигурира другарят Георги Първанов.

Изобщо другарите бивши управляващи много внимават срещу кой аспект от безобразията на ГЕРБ „въстават“. Ще се върна за илюстрация на тезата си към една „дреболия“, която те ( и медиите) проспаха щадящо, защото не им изнасяше да я разгласят- гафът на премиера Борисов в речта му в хотел „Шератон“ на балканския форум, когато на висок глас даде пример за лоша политика на Балканите в миналото с неосъзнатата лъжа, че България навремето била обявила война на СССР, макар истината да е точно обратната. В залата беше пълно с другари и другарки, които чуха това. Там беше например ( и се изказа дори) бившият външен министър от кабинета „Виденов“ Георги Пирински, който може да е всякакъв, но не е полуграмотен, като Борисов. Ако бяха принципни привърженици на истината, най-малкото можеха да иронизират невежеството на своя публично дефиниран враг. Но „пропуснаха“, защото неговият гаф ги устройва в дадения случай- нека колкото се може повече хора, включително високопставени гости на България, присъствали на речта на премиера, да си мислят , че могъщата България е нападнала мъничкия СССР!

Така работи тук другарският интинкт: избирателно, според ситуацията. „Мангалите“ на Плевнелиев, макар да не са лично наречени от него така, се превръщат в удобна платформа за политическа атака, но когато излизат директно от устата на един приближен до БСП олигарх, те другарски се натъкват на мълчаливо разбиране.

Това е опозиция по телесъобразност! Тя копира навика на управляващите да манипулират обществото чрез пропагандата, чрез телевизията.

Share on Facebook

Смартфоните на Епъл iPhone пазят постоянно ПИН-номера от инсталираната СИМ-карта в keychain-файл (технологията на "ключовата верига" е специално разработената от Епъл система за съхранение на пароли и ключова информация. Води началото си от имейл системата на компанията PowerTalk). Спо...

Над 75% от градското население на възраст между 18 и 65 г. използва редовно интернет. Една четвърт от този дял прекарва по над 5 часа в мрежата всеки ден. Това сочат данните от изследването DigiTribe Report, направено по поръчка на "Пъблисис МАРК Груп". Като страна в топ 10 на държавите с най-...

Крах грози WikiLeaks. Понастоящем сайтът разполага с по-малко от 100 000 евро, а за функционирането на проекта са необходими около 3,5 милиона щатски долара годишно. Представители на уеб ресурса бият тревога. Ако в рамките на един месец те не успеят да съберат поне един милион евро, няма да могат "д...

Барозу: Решението за Северно Косово е в добрите отношения между Сърбия и Косово

Ще има наказани в президентството заради гаф с документ за роми

Като част от разследването на невъзможността на Microsoft да предложи екран с избор на браузъри на потребителите в ЕС, регулатори са обявили, че разследват, дали Windows 8 блокира инсталацията на браузъри от трети страни. Microsoft се съгласи да предложи на клиентите си избор от браузъри като час...

Индонезийското правителство намали интернет порнографията, като блокира достъпа до повече от един милион сайтове преди свещения месец на Рамадан. Министърът Тифатул Сембиринг каза, че огромен брой сайтове са недостъпни за индонезийските уеб потребители, но това не е краят. Служителите на правител...

Японската автомобилна компания Honda представи новата мултимедийна система HondaLink, която ще дебютира в деветото поколение на модела Accord. Премиерата на модела ще се състои тази есен в САЩ. В новата мултимедийна система е предвидена възможност за осъществяване на връзка с множество облачни ус...

Image: LibreOffice Conference 2011 by jcorrius on Flickr

Да, приятели – точно това се случва, но не у нас, а в Германия и Швейцария.

Местните администрации на немските градове Мюнхен, Фрайбург и Йена обединяват силите си с Швейцарския Върховен Съд, швейцарската федерална IT агенция и администрацията на кантона Ваад, за да съберат 140 000 евро, с които да се подобри OOXML интеграцията в Libre и OpenOffice.

Целта на взаимния проект е да бъде подобрена съвместимостта на отворените програми със съответните им еквиваленти от офис пакета на Майкрософт.

С работата ще бъдат натоварени Suse и Lanedo.

Истински похвална инициатива, защото от последствията й ще спечелят всички ползватели на отворените офис приложения.

За сравнение – у нас администрацията плаща 60 млн. лева за вероятно ненужни лицензи на Майкрософт.

Related posts:

1. Софтуер с отворен код и вкус на кайпириня

Сега ние ПИТАМЕ защо се бави разследването в Софийска градска прокуратура, където е изпратена преписката от прокурор Виолета Пунова, на разпореждане по компетентност. Във връзка с вчерашния арест на депутата от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов, НАСТОЯВАМЕ преписката по нашия сигнал да бъде приобщена в Софийска градска прокуратура към новите материали за корупционната дейност на депутата Димитър Аврамов.

В отговор на насилието и кланетата в Сирия, последвали прекратяването на мисията от наблюдатели на Съвета за сигурност на ООН, говорителят на Обединеното командване на Свободната сирийска армия, генерал Касим Саад Еддин обяви началото на операция “Дамаски вулкан”, имаща за цел да притисне режима в Сирия в самата столица Дамаск. Операцията започва в ограничен мащаб, …

Continue reading »

Ако търговската Ви марка присъства в социалните мрежи, най-добре говорете с потребителите си. Това e изводът, който можете да си направите от скорошен доклад. Почти 60% от хората по света казват, че очакват компаниите да отговарят на коментарите в социалните мрежи, които се отнасят до предлаганит...

Ако още не сте видели снимката на вероятния самоубиец на бургаското летище, която МВР разпространи. Намерен е и фалшив американски паспорт. Явно отпада версията за бомба в багажника?

Statement by the President of the USA on the Terrorist Attack in Bulgaria: I strongly condemn today’s barbaric terrorist attack on Israelis in Bulgaria. My thoughts and prayers are with the families of those killed and injured, and with the people of Israel, Bulgaria, and any other nation whose citizens were harmed in this awful event. These attacks against innocent civilians, including children, are completely outrageous.

Днес стана известно решение на Съда по дело C‑376/11 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Pie Optiek SPRL срещу Bureau Gevers SA, European Registry for Internet Domains ASBL.

Предмет на преюдициалното запитване е тълкуването на разпоредба от Регламент (ЕО) № 874/2004 относно определяне на правила на обществената политика за въвеждането и функциите на  домейн от най-високо ниво .eu и принципите, които ръководят регистрирането.

Запитването е по повод два спора в Белгия за  името на домейн „lensworld.eu“ между едно белгийско дружество  и едно американско дружество, притежател на марката, на която отговаря това име на домейн.

Белгийското дружество иска регистрацията на име на домейн „lensworld.eu“, но получава отказ поради предходността на подадената от американското дружество  заявка.

Съдът:

• домейнът от най-високо ниво.eu е създаден за да увеличи видимостта на вътрешния пазар във виртуалния пазар, който се намира в интернет, като установи ясно идентифицирана връзка със Съюза, с неговата правна рамка и с европейския пазар, както и да даде възможност на предприятия, организации и физически лица в Съюза да се регистрират в специален домейн, което ще направи тази връзка видима;

•   поради това се регистрират имената на домейните, заявени от всяко предприятие, което има седалище, централно управление или основно място на стопанска дейност в Съюза, от всяка установена в него организация, без да се засяга прилагането на националното законодателство, както и от всяко физическо лице, пребиваващо в рамките на Съюза;

• само „притежателите на предходни права, признати или установени от националното право или от правото на Общността“ — сред които регистрирани национални и търговски марки и търговски марки на Общността — както и публичноправните органи, имат право да поискат регистрирането на имена на домейн;

• следователно само притежателите на предходни права, които имат седалище, централно управление, основно място на дейност или пребивават в Съюза могат през този период да подават заявки за регистрация на едно или повече имена на домейни в домейна от най-високо ниво.eu.

• следователно  и лицензиантите на предходни права трябва в същото време да отговарят на критерия за присъствие на територията на Съюза и да разполагат, поне частично и/или временно със съответното предходно право вместо притежателя.

•   и би било в противоречие с целите на Регламенти №733/2002 и № 874/2004, ако на притежател на предходно право, който разполага с това право в неговата цялост, но не отговаря на критерия за присъствие на територията на Съюза, се даде възможност — посредством лице, което изпълнява посочения критерий за присъствие, но не разполага, нито дори отчасти или временно, с посоченото право — да получи име на домейн .eu.

Стив Джобс никога не е бил топлият любвеобилен тип, специално когато става въпрос за други бизнес лидери. Но изглежда покойният основател на Apple е таил признателност към Марк Зукърбърг, 28-годишния основател на Facebook. В дълго, широко обхватноинтервю, официалният биограф на Джобс, Уол...

В Официален вестник на ЕС:

Комисията уведомява Испания за решението си да открие процедура чл.108.2  ДФЕС по повод испанския модел на цифров  преход, която предвижда

•  обезщетение за допълнителните разходи, които плащат обитателите на колективни сгради при адаптиране на своята съществуваща колективна инфраструктура за приемане на телевизия с цел запазване на достъпа до телевизия или при преминаване към друга платформа и
• компенсиране на операторите за допълнителните разходи, свързани с тяхното задължение да излъчват едновременно в два честотни ленти.

Тези средства се предвижда да  бъдат осигурени от тръжната продажба на освободените радиочестоти на телекомуникационните оператори и  изплатени от държавния бюджет под формата на преки безвъзмездни средства.

ЕК започва разследване относно втората мярка – компенсацията за допълнителните разходи, извършени от радио- и телевизионните оператори поради задължението за паралелно разпространение на радио- и телевизионни програми в две честотни ленти по време на преразпределянето на честоти.

Получателите на обезщетения по мярка II са операторите на цифрова наземна телевизия на национално, регионално и местно равнище, както обществените, така и частните такива. Подпомагането е ограничено до покриване на разходите за паралелно разпръскване в районите на испанска територия, където разходите за покритие на цифрова наземна телевизия в процеса на преход са били за сметка на операторите и не са финансирани с публични средства.

ЕК има съмнения за потенциални изкривявания на конкуренцията между излъчващите оператори и потенциално между операторите на платформи:

• пряко предимство за излъчващите оператори, които, благодарение на мярката, няма да се налага да поемат разходите по паралелното разпръскване;
• непряко предимство за операторите на платформи за цифрова наземна телевизия, избрани от излъчващите оператори,  тъй като мярката им осигурява приходи, които може да бъдат по-ниски или дори да не съществуват в отсъствието на мярката.

Освен това, тъй като мярката е посветена на наземната платформа, Комисията се съмнява, че принципът на пропорционалност е спазен, тъй като са изключени неназемните платформи. Изключването също изглежда нарушава принципа на технологична неутралност.

1.Как се разбиват ключалки (8 090 661 гледания) За да не се притесняват, че могат да си забравят ключовете, разбира се! Да не си помислихте нещо друго? (: 2.Как се прави рибя кост (3 036 254 гледания) Малко фризьорски умения за момичетата и метълите в горещите дни. Шегувам се за второто...

Чудовищен атентат: Автобус с израелски туристи е взривен в Бургас

Взрив отне живота няколко души и рани десетки в Бургас. Жертвите – израелски туристи и шофьорът на автобуса – българин. Гневът, болката и съпричастието са най-разбираемото и логично следствие на подобна трагедия. Гневът и болката, обаче, комбинирани с неминуемия страх, че никой не е предпазен от подобна участ, могат да са лош съветник и да …

Continue reading »

Вярно е, че атентатът на бургаското летище е първи по рода си на наша територия, но е не е вярно, че е първият от този вид и мащаб срещу България като мишена на международния тероризъм. Забравихте ли Кербала и кървавата „българска Коледа“?
Нека ви я припомня, защото в реакциите и липсата на такива, в закъснението при оценката на събитието спрямо световните медии, в обслужващия властта медиен акцент върху физиономиите на управниците с (почти) разразилия се възторг от внушението колко добре и навременно са реагирали началниците на вцепенената ни държава има много общо с онова, което се случи при разгрома на българската военна база в Ирак преди близо 9 години.

Тогава България на практика претърпя най-унизителното си военно поражение от времето на големите войни в Европа от миналия век насам- един атентатор причини толкова смърт и разрушения в неукрепената по вина на командването база в иракския град, че се наложи тя да бъде закрита и преместена. Това беше успех на терористите, сравним с постижението на двойния атентат от 23 октомври 1983 г. в Бейрут срещу американските морски пехотинци и френските парашутисти, който доведе до изтеглянето от Ливан на военните части на 4 държави от НАТО , където се опитваха да въведат някакъв ред в хаоса на гражданската война, оставяйки страната на милостта на т.н. „въоръжени милиции“, зад всяка от които обаче стоеше по някоя от местните суперсили.

Сред тях като най-могъщи се откроиха свързаните със Сирия и Иран групировки , като шиитските милиции „Амал“ и най-вече командваната директно от Иран чрез Сирия и набираща мощ тогава „Хизбуллах“. Бях свидетел как тя изригна пред очите ми в шиитските квартрали на Бейрут. От„Хизбуллах“ са ме арестували, разпитвали, идвали са ми „на гости“ с оръжие в дома ми.

За всичко това не можете да прочете в досието ми, защото „великото“ българско разузнаване не се интересуваше особено от процесите в братските по онова време организации, които громяха (буквално) американските врагове. Твърдя, че бях единственият журналист, по една случайност допуснат от изпаднал във вцепенение млад (като мен тогава) американски морски пехотинец от охраната на касапницата край бейрутското летище, който премина през кордона и се „разходи“ сред димящите отломки на унищожения от камион-бомба лагер на морската пехота. Беше просто „отнесен“ от взрива, който изхвърли и мен от кревата, макар в онази октомврийска ранна утрин да спях на няколко километра от взрива.

Но моите свидетелства не интересуваха особено онези, които бяха поискали от мен да подписвам декларация за сътрудничество с тях, за да запълня кадровата дупка в опасния за кадровите ченгета Бейрут, където те са отказали да заминат като кореспонденти. Явно са си имали други задачи- някой може и да ги попита някой ден с какво точно са се занимавали, след като не им е било интересно да знаят от свидетел как изглежда едно събитие, разтърсило не просто САЩ с убийството на 241 елитни млади мъже в униформи- най-тежкия еднократен военен удар върху репутацията на американската армия от десетилетия, а направо разбунил световната политика по онова време. Именно „Хизбуллах“ бяха извършителите и бяха ужасно горди с постижението си.

Днес съм в подобно положение. Поназнайвам доста неща от личен опит по темата, но това не е интересно за българските медии. И слава на Бога-пиша си тук като свободен човек каквото смятам за добре, а читателите на личния ми блог са свободни да преценят стойността му.

Днес за атентата в Бургас се заговори като за дело на същата онази „Хизбуллах“. Основания има най-малкото по презумпция. Който знае, ще ви каже, че „Ал Кайда“ е ученик на „Хизбуллах“ и далеч не е надминала учителя си въпреки гръмката й „слава“ от 11 септември в САЩ. А Осама Бин Ладен е пионерче като организатор и командир на терористични акции в сравнение с опитните лидери на „Хизбуллах“. „Ал Кайда“ няма и да надмине ливанската групировка , защото зад „Хизбуллах“ стоят две регионални суперсили, като Иран и Сирия- същата, която се опитва да представи гражданската война в страната си като дело на терористите от „Ал Кайда“.

Тази лъжа за иначе реалното присъствие в конфликта на „Ал Кайда“, беше пропагандирана цяла седмица като самата и единствена свещена истина от страна на близкия до правителството в България уж частен телевизионен канал ТВ 7, чийто екип бе приютен, прегърнат и насочван къде и кого да снима в Сирия, за да бълва манипулациите на режима в Дамаск, но нито веднъж, дори и след завръщането си в София, не постави под съмнение версията на Башар Асад. Напротив, даже от безопасната (спрямо евентуална реакция на режима в Дамаск) софийска територия, репортерката на телевизията настоя нацупено да повтори, че войната в Срия се водела от „тежковъоржената „Ал Кайда“.

Питам обаче: сега, когато наистина тежковъоръжената „Хизбуллах“, отгледана със сирийската логистична подкрепа, с иранската фундаменталистка идеология и парите на Техеран, ни дойде „на гости“, някой ще потърси ли сметка за толкова безобразното пропагандно обслужване на един враждебен на България режим? Дали ще стигне дотам някой тук да провери как така български телевизионен екип се оказа най-любим, единствен дори, допуснат и обгрижван от маниакално параноичния срещу чужди журналисти сирийски режим? Едва ли. Защото и днес ни управлява едно подобие на Георги Първанов, който прикри вината на подчинените си през декември 1983 г., за да ги направи още по-зависими от себе си.

Питам, защото виждам как основателната външнополитическа линия на България по отношение на последиците от арабските революции, променили радикално облика на ключови арабски държави, получава в момента нови пропагандни удари отвътре. Плъзнаха коментатори, които внушават, че атентатът в Бургас едва ли не е следствие от тази политика, която е прозападната и антируска по своята същност линия на поведение на една страна от НАТО и ЕС. Само че петата колона на Русия тук не само не спи, а се изявява като спяща клетка на своите господари, задействана в критични моменти. Същите познавачи, окупирали вече телевизонните екрани за по-малко от денонощие, би трябвало да обяснят феномена на връзките на могъщата „Хизбуллах“ със Сирия и Иран под покровителството на Кремъл.

Подобно на тези български коментатори, режимите на двете държави разчитат на закрилата на Москва, която обаче е зинала и оревала света по въпроса за ислямския фундаментализъм, чиито толкова ярък военизиран прототип черпи сили и средства от протежетата на Кремъл в регионалната политика в Техеран и Дамаск.

Ако е вярно, че „Хизбуллах“ носи вина за атентата в Бургас, както твърди премиерът на атакувания Израел Бенямин Нетаняху, ще има ли тук въпроси изобщо за сирийската връзка? А тя е неопровержима по отношение на тази ислямистка военизирана организация, горда с оказаната от нея съпротива срещу Израел от юли 2006 г. в Южен Ливан, когато буквално действаше с размаха на редовна армия ( дали пък годишнината от онези събития нямат отношение и към трагедията тук на летището в Сарафово?).

Проблесна версията, че става дума за отмъщение на „Хизбуллах“ за убития военен командир Имад Мугния, чието име име и днес се произнася с шепот и озъртане от хората, разбиращи за какво и за кого точно говорим. Къде точно беше убит той? Взривен беше в Дамаск, който беше негово убежище, оказало се недостатъчно сигурно, както се видя през февруари 2008 г. Но дори да не е вярно, че смъртта му преди 4 години и отмъщението за нея е конкретният повод за бургаската кланица с израелските туристи, пак да попитам: какви изводи трябва да си направят българските (уж) компетентни власти за факта, че в доскоро „братска Сирия“ „Хизбуллах“ е добре дошла, след което се чувства и в България така поради благосклонността на пропагандата, илюстрирана от канала ТВ 7 и безхаберието на службите, призвани да не допускат дейността на такива не особено „братски“ организации.

Впрочем , като става дума за телевизионен канал и пропаганда, при официалното посещение на Башар Асад в София, посрещнат със салюти, комплименти и всички други ухажвания като  близък другар, българските власти допуснаха телевизията на „Хизбуллах“ „Ал Манар“ да придружава високия арабски гост в България.

 

„Башар ал Асад заяви пред Георги Първанов стремежа на Сирия да продължи да задълбочава отношенията си с Европейския съюз и изрази признателността си за направеното от България предложение за иницииране на дебат в рамките на Съюза за бъдещето на отношенията Сирия – ЕС”, се казва в съобщение на пресслужбата на президента Първанов от 9 ноември 2010 г.
И още похвали имаше за сирийския режим, който по мнение на западните съюзници е дестабилизиращ фактор в Близкия Изток именно заради ролята си на основна база на тероризма:

„Георги Първанов приветства значимата роля на Сирия като стабилен регионален фактор в мирния процес в Близкия изток.”

Припомням как весело удари звънеца в пленарната зала на българския парламент Башар Асад тогава при това последно свое европейско посещение, преди да започне да избива сънародниците си през март 2011 г. в опит да пресече поредната арабска вихрушка. Но според арабската поговорка, който сее вятър, жъне буря- за него бие камбаната, но не е лошо повече хора тук да я чуят сред какафонията, настъпила след взривяване на мирния облик на България край Бургас.

Прилагам за размисъл едно (не толкова) старо четиво. Защото държавата, в която никой не понася отговорност за чудовищен атентат, като онзи срещу България в Кербала, е осъдена да бъде „лесна мишена“, както единодушно забелязват на фона на българското медийно мълчание вестниците в Израел.

„Кървавата „Българска Коледа“ в Кербала под егидата на президента
Иво Инджев ⋅ декември 27, 2010 ⋅
На днешния ден се навършват 7 години от атентата срещу българската военна база в Ирак, при който загинаха 5 български военни и бяха ранени 27 наши сънародници в униформа. На 27 декември 2003 година камион-бомба се вряза в база „Индия” в Кербала и практически унищожи уж укрепената българска твърдина– факт, който се потвърди от принудителното й преместване в Диуания по-късно.
Докато световните информационни агенции бълваха тревожни съобщения за избити български военни, “отговорните фактори” в България мълчаха. Час, два, три, четири, пет…После казаха, че имало проблем с комуникацията. Аз пък ви казвам, че машинката за прикриване на вината, под вещото ръководство на следочистачите на главнокомандващия Георги Първанов, е работила на тайни, но бързи обороти точно както онези приспособления за унищожаване на документи в критична ситуация.
Никой в България не пое отговорността за този най-тежък от десетилетия насам удар срещу българската армия и нейния престиж. Тъкмо напротив: под закрилата на главнокомандващия Георги Първанов военното ръководство, в лицето на началник-щаба Никола Колев, не само се измъкна, но и дори заяви, че всъщност била избегната по-голяма трагедия, но поради добрата подготовка на българския контингент това не се е случило. Приписа си заслуги! С тази маневра генералът, покровителстван от (назначилия го само година по-рано на поста) главнокомандващия Първанов, се озовава по-късно на длъжността…началник на кабинета на президента. Зависим и благодарен “до гроб”!
Генералът от резерва, днешно доверено лице на президентските тайни, можеше да бъде видян зад гърба на началника си от телевизионните зрители в рамките на т.н. грандиозно благотворително шоу “Българската Коледа” в “Народния театър”. А за кървавата българска Коледа от 2006 година ни припомниха…талибаните, които са обстрелвали българската база край афганистанското летище в Кандахар – може и да е съвпадение, но прилича на зловещо ритуално намигване към България, където “случката” в Кербала е потулена и покрита с президентска пепел.
В книгата си “Президент на РъБъ” дадох думата на една световна знаменитост в журналистиката , която свидетелства от Кербала доколко адекватно са били подготвени българските военни да посрещнат терористичното предизвикателство. Припомням:
“Karbala Bombing
Robert Fisk – The Independent December 29, 2003
The Bulgarians had smothered their headquarters in camouflage netting, just as the Soviet army had once taught them to do, but had not secured the football pitch. The bomber had reached the barbed wire at the main gate when he blew up his truck and part of the outer walls had come cascading into the forecourt.
Bulgarian troops, under Polish command in this central sector of Iraq’s occupation force, could be seen wandering along the broken roof and through the piles of rubble outside, kicking the wire that had proved so useless, clambering over the new collapsed mobile phone tower whose iron supports had been sheered away by the blast.
Across Karbala yesterday, the Bulgarians mounted some half-hearted checkpoints around the city, as if those who had sent the bombers to their targets would cruise the streets 24 hours later.”
В репортажа на британският журналист Робърт Фиск за в. “Индипендънт” ( на който той е сред съосновател заедно с група британски журналисти), носител на “Пулицър” и водещ познавач на регионалните проблеми от десетилетия в световен мащаб, се казва онова, което ни “спестиха” българската пропаганда, българският военен съд, българският главнокомандващ и подчинените му: базата на българите в Кербала не е била защитена срещу атентат от типа, който я разруши. Вместо с бетонни заграждения и ровове, тя е била обкръжена с бодлива тел и “наметната” с камуфлажна мрежа – по съветски маниер, както иронично отбелязва Фиск по адрес на онези, които са обучавали българските военни в недалечното минало.
Само че за всичко това припомнят талибаните, докато другарите Колев и Първанов празнуват пищно и трупат политически активи от демонстративната съпричастност към социално слабите и към болните деца в поверената им България- все така социално слаба и с народ, определящ себе си като един от най-нещастните на света след 9 години властване на президент, претендиращ да бъде социален и граждански загрижен за нашето възраждане . Оказахме се незащитени от неговото управление, наметнати с камуфлажната мрежа от медийни манипулация за благия “баща на нацията”( както най-сериозно продължават да го определят и до днес, например във в. “24 часа”).
Кървавата „Българска Коледа“  също е под егидата ( т.е.под „щита“) на президента- както и другата, шумно и пищно рекламирана. Само че едната тъне в забрава, а с другата той иска да бъде запомнен като благ дарител на усмивки и чужди левчета.”

Share on Facebook

Видеохостингът YouTube пусна в действие инструмент за автоматично замъгляване на човешките лица във видеоклиповете. Това бе съобщено в официалния блог на ресурса. За да скрие лицата в избрано от него ви...

Британски съд задължи компанията Apple публично да признае факта, че южнокорейският производител на електроника Samsung не е копирал дизайна на iPad. Сега американската компания е длъжна да публикува съответното съобщение на британския си сайт, както и анонси в пресата - във вестници и списания. ...

Нека ви разкажа... ок, няма да плагиатстваме от аржентинския плагиат, невъзпитано ми изглежда.

Ще си говорим за нещо по-сериозно – за поредното развенчаване на мита, че сайтът "Читанка" (chitanka.info) вреди на книгоиздаването в България. Това е мантра, която в последно време затихна, а последното й проявление беше по време на връчването на наградите на АБК в края на май, когато шефът на “Сиела” и по съвместителство началник на обединението на някои от най-големите издателства у нас – Веселин Тодоров, обяви, че на книгоиздаването у нас пречел “комунизмът в интернет”. Преди това по време на акциите на МВР срещу сървъра на виртуалната библиотека летяха клетви за милионни загуби за бранша, за стотици качвани книги на месец, за организирана банда и какви ли не още глупости, тиражирани безкритично от всички медии с малки изключения.

Неведнъж приятели са ми казвали, че ако харесат книга, свалена от Читанка, си я купуват на хартия, ако има тираж. Или че само зачитат сваления файл, за да видят как е, и ако им допадне – отново предпочитат книжния вариант.

И ето какво се случи вчера...

Преди няколко седмици една приятелка ми препоръча “Кръчмата на Калахан” на Спайдър Робинсън – издадена през 2000 г. от “Дамян Яков” хумористична фантастика, която ми се стори интересна, намерих я в Читанката и я свалих на четеца ми. Преди няколко дни исках да почета нещо леко и я започнах... е, не можах да я пусна, абсолютно великолепна книга, която ми напълни душата. Веднага седнах и написах ревю за моя блог Книголандия, което привлече вниманието на много хора, които имат доверие на книжната ми страст.

Преди това бях минал през щанда на “Дамян Яков” на борсата с искрицата надежда да има още някоя бройка, която да купя за себе си. Господинът ме изгледа странно, когато попитах за “Кръчмата на Калахан” и каза, че никой не е питал за тази книга от месеци, дори година... но още тираж имало, и то на цена отпреди 12 години – само 8.60 лв., егати! Подскочих от радост, купих я за себе си,  както и взех няколко допълнителни бройки, защото бях сигурен, че ще има поръчки за нея.

Е, имаше.

Два часа след пускането на ревюто имахме 12 (дванадесет) поръчани бройки в "Книга за теб", а по-късно дойдоха и още. И това е само в нашата малка книжарничка, мога само да гадая колко са и ще бъдат поръчани от други сайтове или колко хора ще потърсят по книжарниците, където обаче едва ли ще я намерят.

И това заради файл, свален от Читанка. “Пиратски”. Ако книгата я нямаше там, едва ли щях да тръгна да я търся, имам десетки чакащи заглавия за четене. Но книгата я имаше. Читанка буквално възкреси “Кръчмата на Калахан” от забвение.

И в резултат една буквално потънала книга отново ще бъде актуална – ревюто ми ще се чете и в бъдеще и много хора ще си я вземат. Сигурен съм, че издателството ще доизчерпа тиража си в близките месеци и кой знае – може да направи и нова допечатка.

Та, кому вреди Читанка, колеги?

Или неумението ви да правите бизнес по различен от добре усвоения динозавърски почин ви изнервя и се чудите как да опазите територията си? Бъдещето чука на вратата, но е по-лесно тя да бъде залостена с полицейска палка...

Служители от сектор "Компютърни престъпления, интелектуална собственост и хазарт" при ГДБОП прекратиха достъпа до българския торент-сайт data-bg.org, съобщиха от пресцентъра на МВР. От информацията става ясно, че това е един от десетте най-големи интернет страници, от които се разпространяват авт...

Аделина е едва на 19, но животът й тръгва към своя край. През всеки нов ден на болка и мъка тя мечтае само за едно – да има своето утре. Ние можем да й го подарим. Можем да й позволим да изживее своят живот! Ади вярва в ангели! Тя вярва в ТЕБ! Искаш ли да бъдеш неин ангел? Какво би направил днес, ако знаеш, че няма да има утре?

Когато в официалния сайт на президента файлът се казва IntegrateMangali.pdf, си наясно, че нещо в държавата ти не е наред…

Предполагам, че до няколко часа линкът ще е сменен, но това е оригиналът:

http://president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Иначе, ако се зачетете в документа, сериозно ще се замислите дали да не се самоопределите като роми, дори и да не сте.

Когато в официалния сайт на президента файлът се казва IntegrateMangali.pdf, си наясно, че нещо в държавата ти не е наред…

Предполагам, че до няколко часа линкът ще е сменен, но това е оригиналът:

http://president.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Иначе, ако се зачетете в документа, сериозно ще се замислите дали да не се самоопределите като роми, дори и да не сте.

Специални благодарности на Ники Вълчанов за находката.

Подобни публикации

• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (9)
• 14.06.2010 -- Конкурси, определени от броя гласове (14)
• 21.01.2012 -- На кое куче приличаш? (1)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (4)
• 26.09.2011 -- Скъпа, няма не мога (I Don’t Know How She Does It) (4)
• 14.09.2011 -- Списание “Computer” с нов сайт (0)
• 25.08.2011 -- Малката продавачка (4)
• 20.08.2011 -- Нещо хубаво и нещо лошо в Carrefour (7)
• 12.07.2011 -- Обърнато търсене на изображения (6)
• 01.07.2011 -- Ghostery – лек и полезен инструмент за проследяване на тракери (1)
• 10.06.2011 -- Angry Birds (5)
• 07.06.2011 -- Проблеми със Skype? (1)
• 28.03.2011 -- “Речта на краля” – най-добър филм за 2010 г. според “Оскарите” (5)
• 18.03.2011 -- Токов удар от светкавица повреди светофара на бул. България и бул. Гоце Делчев (7)
• 17.03.2011 -- За контакти (32)
• 22.02.2011 -- Случка в самолета (4)
• 01.02.2011 -- Посетителите на блога: източници на трафик (2)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (9)
• 28.01.2011 -- Посетителите на блога: Кой с какъв дисплей е? (2)
• 13.11.2010 -- Злонамерен ли е Peter.and.Bilyana.net? (1)

Продукти за 4 порции:
2 тиквички
2 ябълки
400г Моцарела
1/2ч.ч. олио
1/2ч.л. сол

Приготвяне:
Тиквичките и ябълките се почистват и измиват. Тиквичките се режат на кръгове, а ябълките на ладии. Взема се оребрен тиган. Дъното на съда се маже с олио. Кръгчетата тиквички се натриват със сол. Всички подготвени продукти се мажат с мазнина. Оребреният тиган се поставя на включен котлон. Най напред се гриловат ябълките, а после тиквичките. В чиния се аранжират по пет кръга тиквички и пет ладии ябълки, гарнирани с плочка Моцарела.

За трета поредна година ще проведем приключенски в село Дълбок Дол, Община Троян по прект "Включи се и ти" (Get Involved). В рамките на 5 дни, от 6-ти до 10-ти август, в центъра на сдружение "Общество за всички" ще работим с малка група от деца, на възраст 10 - 16 години, ...

Напоследък чета повече научна литература, която е свързана с работата ми като главен асистент по биохимия в Медицинския факултет на СУ. Покрай четенето реших да си купя "Анатомия и физиология for Dummies" - анатомията далеч не ми е силна страна и исках да се самообразовам, но това, което прочетох, ме потресе.

В началото на "книгата" се обещава малко бонус химия покрай анатомията. Специалността ми е биохимия и направо подскочих, като зачетох тази част. Грешките са много, не само там, за съжаление.  Извадила съм само малък списък от нещата,които съм отделяла по време на четенето и дори съм изпратила до издателите:

стр. 40: "След отделянето на вода лимонената киселина се превръща в цис аконитат. Още вода бива отделена и цис - аконитатът се превръща в изоцитрат" На втората стъпка от цикъла на Кребс се ПРИСЪЕДИНЯВА молекула вода, а не се ОТДЕЛЯ.

"... и неорганична фосфорна молекула (Рн)" – фосфорът, доколкото знам, не образува молекули, а и в случая верният израз е остатък от фосфорна киселина или неорганичен фосфат, като съкращението на български е Фн.

стр. 48: "никлетодите..." - да, правописна грешка е, но някой съвсем спокойно може да го приеме за нов термин.

На много места се използва "репродуциране" вместо възпроизвеждане или размножаване.

52 стр: "...единичните хроматиди...,  за да се превърнат в хромозоми" Хроматидите НЕ могат да се ПРЕВЪРНАТ в хромозоми. Всяка хромозома е изградена от две ХРОМАТИДИ, свързани с центромера.

стр. 54: "Транспортна ДНК (тДНК)" - е такова нещо не съществува, транспортна РНК има, но две грешки в едно изречение е малко в повече, не мислите ли?

стр. 79: "...наричани система Хаверзиян" освен в тази книга, съмнявам се някой да подозира за съществуването на такава система - поне в Google не намери НИТО един резултат (може би, защото описаната система от каналчета е известна на български като Хаверсова система?)

стр. 90: "Стернумът има три части..." Нали книгата е за неспециалисти? Според мен по-лесно би било да се напише гръдна кост? Същото важи и за фигурата на стр. 91 с костите на подбедрицата, написани като тибия и фибула и известни на български като голям и малък пищял. Ако ще се използват латинските наименования, могат поне да са написани на латиница, като например scapula –  на български е лопатка, patella – колянно капаче....

Ще завърша с най-забавното нещо, което прочетох. Tо се намира на кръглата страница 100 и гласи: "Екстензията прави ангела по-голям." При такова божествено твърдение човек може направо да онемее от богоговение. И да се запита дали преводачът освен от биохимия и анатомия да няма и понятие от английски и да не прави разлика между angel и angle (ангел и ъгъл съответно).

И имайте предвид, че това не са всички грешки, които намерих до страница 100, а само такива, които могат да говорят нещо на неспециалисти.

По стечение на обстоятелствата познавам поне като име преводача на книгата. Не е магистър по биология, както ми бе обяснено от издателството, а е завършила бакалавърска степен по биотехнология и магистърска по медицинска и фармакологична биофизикохимия, като в нито една от тези специалности не се изучава анатомия (е, биохимия се изучава, но явно не е запомнила много от предмета). И в момента не завършва медицина, както също ми бе казано, а започва да учи - първи курс е.

Ако някой иска да прегледа книгата, мога да му я дам - не си струва 20-те лева, които дадох, за да мога да забавлявам колегите си биолози с цитати от нея. Честно казано, струва ми се безобразие тази книга да се разпространява. Ако искате да добиете доста грешни представи за процесите в организма, или сте биолог с излишни пари - купете си я, ще се позабавлявате. Но в никакъв случай не учете от нея!

*Авторът на този текст е главен асистент по биохимия Медицински факултет, катедра "Химия и биохимия" на СУ "Св. Климент Охридски".

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
Надежда, надежда за всички!

Тази песен ми се върти в главата от няколко дни. Сигурно други също си я тананикат, особено в частта “бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда”. Предполагам, че е така, защото виждам много хора, които знаят, че надеждата, дори да зависи от пари, не може да се измери с тях. Щастлива съм, защото виждам, че на пук на всичко, можем бързо да се обединим около кауза и да помагаме на напълно непознат човек – а даването ни връща много повече, прави ни Хора.

Сигурно вече виждате накъде отива мисълта ми и освен ако не сте били откъснати от Интернет в рамките на последната седмица, няма как да не сте чули за Ади. Ако не сте, запознайте се с нея. Предпочитам да си представям Ади по начина, по който е изглеждала преди – усмихната и лъчезарна. Тази моя склонност не се дължи на това, че си затварям очите за лошото, а просто ми дава цел и посока в желанието да помогна. В ума ми краят на тази кампания се отъждествява с това как Ади отново се превръща в страхотното момиче, на което се възхищавам.

Не, аз се възхищавам на Ади и сега. Основно се възхищавам как това крехко същество успява да вдъхнови толкова много хора за нещо добро. Ако пуснеш един дарителски SMS с текст DMS ADI на номер 17 777, вече си един от Ангелите на Ади. Не ти отне много време, нали? Тук обикновено следват сравненията с кафета, цигари и всякакви други неща, които покриват стойността на един такъв SMS, но те нямат значение. Има значение само това, че се превръщаш в ангел и даваш надежда. Ако искаш, винаги можеш да направиш и повече:

В трудни ситуации хората често се уповават на Бог, но аз предпочитам да вярвам в другите хора. И всеки ден виждам, че тази вяра не е напразна – заедно можем да спасим един човек, да му дадем време, да отнемем болка. А в същото време и ние ставаме по-добри и крилата ни порастват все по-големи, силни и красиви. И това ако не е ангелска суперсила!

Още по темата:

1. Да продаваме повече продукти на повече хора, по-често и на по-висока цена
2. Две е повече от едно

Идиоти-терористи, невинни жертви, объркани власти. Днес е ден на памет.

За добро или за лошо през последните години първата ми асоциация с Израел е тази прекрасна песен. Ако в съпричастието ни към израелския народ обаче допуснем да се появи и капчица гняв срещу мюсюлманите по принцип, значи терористите са изпълнили целта си.

Днес е гняв. От утре обаче е време за отговори.

 

Европейският парламент започва реабилитация на кирилицата, след като Ивайло Калфин сигнализира председателя му Мартин Шулц за неравностойното използване на официалната българска азбука.

Бриджет Чарнота* 

На заем от в. „Сега”

Да се строят пътища е лесно. Съвсем различно е да се изгради честно, усърдно работещо и надеждно общество

 

“Българите разбират само срама, но не и вината!”. Пет години след присъединяването им към ЕС вече започвам да разбирам какво означава това.

Наблюдението върху поведението на страна членка след присъединяването й създаде нежелан прецедент в ЕС. Това означава подозрение към страната, че не може да й се вярва, защото не е направила всичко, което е обещала към датата на присъединяването. Така че елементът “срам” възниква с условията, при които България и Румъния влязоха в ЕС. Защото без значение какво криминално и корупционно наследство от предишните режими тегне на плещите на други присъединяващи се страни, към нито една от тях не бе приложен механизмът за наблюдение. Литва и Латвия са очевиден пример за това.

Като софийски кмет Бойко Борисов отиде през 2006 г. в Брюксел да се оплаче от правителството, че не му помага за боклука. Ръководителката на екипа, който пишеше мониторинговите доклади за България, Бриджет Чарнота се възползва да го разпита за организираната престъпност. Снимка: архив на “Сега”

Ситуацията в България и Румъния 5 г. по-късно и видимата липса на резултат от механизма за наблюдение показват опасността от оценката на готовността за присъединяване, основана на обещания. Обещания, а не постижения доведоха до присъединяването през 2007 г. и това остави ЕС с вързани ръце, способен единствено да увещава двете страни да продължават да работят, за да изпълнят ангажиментите си по отношение на правосъдието и върховенството на закона. Което до голяма степен и през погледа на наивния наблюдател извън България изглеждаше, че те правят – поне на хартия.

В обществото обаче реално имаше твърде слабо осъзнаване на необходимостта да се осъществят трудни или непопулярни промени в старите навици. А сред криминалното братство и корумпираните официални кръгове – силно нежелание да се играе по правилата на ЕС.

Всъщност нежелание да се играе по които и да е правила на цивилизовано общество, подчиняващо се на закона. Тъкмо тук е проблемът. Законите се приемат, за да се удовлетвори Брюксел, и след това той цинично се пренебрегва или заобикаля. Българите и румънците прекрасно знаеха, че няма нови или допълнителни санкции по законите на ЕС, които да им бъдат наложени, независимо какви са заключенията на поредицата от доклади по механизма за наблюдение.

Когато страни като Швеция и Финландия се подготвяха за членство в ЕС и обещаваха да направят необходимата синхронизация на националното си законодателство, можехме да сме сигурни, че това ще се случи, защото тези хора винаги спазват обещанията си, а обществата са честни и спазват законите. В България и Румъния, когато изискваните промени засягаха корупцията и престъпността, бе трудно да се приложат, защото престъпните и корумпираните елементи в съответната страна бяха достатъчно силни и достатъчно свързани с официалния живот, за да са в състояние да предотвратят промените. Брюксел се концентрира твърде много върху проверката за техническата адаптация на законите и твърде малко в проверка на честността на управляващите.

Дали всичко това кара отговорните във всички поредни правителства да се почувстват виновни? Ни най-малко! Срам – вероятно за няколко дни всеки път, когато бяха огласявани докладите за България и Румъния, защото отново и отново, година след година те бяха обвинявани, че не се справят добре като другите страни.

Но вина? Никога!

Защото да поемеш вината означава да приемеш обвиненията и заедно с това да приемеш, че трябва да промениш нещо и да започнеш на първо място от себе си.

В борбата срещу вкоренената корупция докладът по механизма за наблюдение е интересен инструмент – то е като да записваш пет години наред на камера за наблюдение крадец, който постоянно се връща на местопрестъплението, но никога да не го арестуваш. Докладът заявява година след година какъв е проблемът, но не може да стори нищо, за да подобри нещата. Уличаващата снимка може да доведе до моментен срам, но той бързо се превъзмогва от фалшивите твърдения за успех и прехвърлянето на вината върху другите.

През тези 5 г. Брюксел трябваше да си зададе въпроса дали механизмът за наблюдение служи на целта си и по мое лично мнение той не служи и трябва да бъде прекратен. Факторът “срам” не е по-силен или по-ефективен през четвъртата и петата година или пък евентуално в шестата, отколкото е бил в първите две години след присъединяването, когато всяка уважаваща себе си администрация би трябвало да е направила реални усилия да отърве държавата си от това досадно “наблюдение” от Брюксел. Той би проработил единствено, ако управниците в България и Румъния бяха достатъчно доблестни да признаят сами липсата на напредък в борбата с корупцията и престъпността. Защо им бяха нужни чужди наблюдатели, които да им посочват това, което повечето честни граждани знаят отлично? Брюксел трябва да запомни и научи добре този горчив урок за следващите вълни на разширяване на ЕС, в противен случай все повече ще намалим влиянието на доблестните елементи върху общото ни европейско общество. Готовността от присъединяване в клуба трябва да се измерва със споделени ценности, а не със синхронизирано законодателство.

Ако тези, които контролират и понякога инициират промени в България и Румъния, сериозно възнамеряваха да променят начина си на действие, те щяха да го сторят досега, през всичките тези 5 г., доброволно, за доброто на страната си, без нуждата от годишни доклади от Брюксел. Тъжната истина е, че на тях не им пука и че нямат никакво намерение да се променят и че инструментът “наблюдение” не може сам по себе си да ги накара да се загрижат, нито пък ще промени криминалното им поведение. Те не изпитват вина, а полза от това да се засрамят няма.

Да се строят пътища е лесно. Съвсем различно нещо е да се изгради честно, усърдно работещо и надеждно общество. Никаква груба или опростена пропаганда не е в състояние да убеди някого, че всичко върви по мед и масло в рая на Земята – България, и че нещата постоянно се подобряват. Населението като цяло трябва да понесе бремето на срама, а никой не поема бремето на вината. Докладите по механизма за наблюдение продължават да повтарят какви са проблемите, но като цяло българското общество трябва да добие моралната сила да постигне реалното приложение на препоръките от докладите.

……..

* Авторът е бивш докладчик за България в ЕК до приемането на страната в ЕС. Възгледите, изразени от автора, са лични.

Екипът на “Редута.бг” се извинява на колегите от в. “Сега” за това, че препечатва статията на г-жа Чернота, но ни се струва, че тя трябва да стигне до колкото се може повече хора. Ако не за друго, поне да се замислят…

А по повод някои съмнения, изказани във форума на в. “Сега”, че този текст е работа на Бъзикилийкс, че това не са думи, казани от г-жа Чернота, ние смятаме, че дори и да не ги е казала, длъжна е била да ги каже.

 Благодаря на Мария - www.lamartinia.com, че се съгласи да публикуваме снимки от чудесната НОВА стая на Мартина. Свежа, нестандартна...

Думата „отново“ в днешното заглавие много ми напомня стария соц.виц – „Тази година отново ми се ходи до Париж“ :) И миналата ми се ходеше, и по-миналата и още по-миналата отново ми се ходеше ;) Изглежда още ни се ходи до Париж :) Приятно четене:  

И отново Париж

Това пътуване очаквахме от няколко месеца. Най-после дойде заветната дата, стегнахме куфарите и отидохме на гарата. Качихме се

на ТGV-то от Лион към Париж

Влакът стрела достига 320 км в час, което позволява да се свържат двата града, разстоянието между които е 394 км. за два часа. Слязохме на Gare de Lyon,

в Париж беше слънчево, топло

Отправихме се към подземните лабиринти на метрото, където хиляди хора, всеки бързащ нанякъде, се блъскат, за да спечелят войната за последните оставащи правостоящи места в мотрисите. След една смяха и малко над 30 минути пътуване и блъскане

слязохме на последната спирка на метро 13: Сен Дени-Юниверсите

Имах известно притеснение когато разбрах, че ще трябва да спим там. Сен Дени се слави като едно от най-опасните парижки предградия, където да срещнеш бял човек е лукс, а хрониките показват ежедневни сбивания, палежи, кражби и други подобни престъпления на дребно. Външният вид на пътниците в метрото, които останаха към последните спирки някак подсилиха опасенията ми, че не отиваме на най-туристическото място в околностите на Париж. Взехме си въздух и слязохме от метрото. Качихме се на ескалатора и срещнахме Ели, момичето в чиято стая спахме, и Ванина. Те тъкмо свършваха един семестър Еразъм в Университет Париж 13 и имаше място в стаите им в общежитието.Университетът е голям, точно до него се намират общежитията и столът. Голяма беше изненадата ми да видя едни изключително чисти и приятни, чисто нови къщички на два етажа, нещо като новите бунгала около къмпинзите у нас, където на 10 стаи се падаше една кухня, а между къщичките имаше прясно окосена трева и пътеки от камъни. Стаите бяха обзаведени с нови мебели, всичко ново. Хапнахме набързо, поговорихме си и тръгнахме на разходка. Тъкмо се свечеряваше и нямахме много време за губене. Направихме график със забележителностите, които трябва да посетим за двудневния ни престой.

  Вечерта отидохме на

Айфеловата кула

Всички познаваме тази купчина метал, висока 324 метра, символ на Париж. Да я видиш на живо, обаче, е цяло събитие: съвършенството на строителството, колосалните размери и внушителната форма създават чувство на величественост. След като избегнахме десетина души от африкански произход, които ни продаваха пет мини Айфелови кули на ключодържател за едно евро,

се наредихме на опашка и започна голямото чакане

Двадесет минути по-късно бяхме на асансьорите. След още десет тръгнахме нагоре. Първи етаж, втори етаж… Красотата на Париж се отвори пред очите ни: От едната страна пред нас се изправи бизнес кварталът Ла Дефанс, където бетонни кули и небостъргачи, най-високите от които около 200 метра, гордо се извисяваха на фона на юнския залез. Познахме още хълмът Монмартр с базиликата Сакре Кьор, Триумфалната арка и катедралата Нотр Дам де Пари. Паркове и градини, замъци и катедрали, в различни архитектурни стилове, се забелязваха почти навсякъде, а Сена криволичи из това море от покриви и улички, като придава допълнително живот на никога неспящия град на любовта. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Нямахме много време за губене, затова слязохме и се отправихме към бреговете на реката. Дълга разходка из един доста луксозен квартал на близо, с ресторантчета, хубави сгради, чисти улици и скъпи коли, и се отправихме към метрото за вкъщи. Чакаше ни тежък ден.  

          Станахме рано и се отправихме към метрото, след глътка освежаващо кафе. Първа спирка –

Монмартр

Излязохме на оживена улица, от която започваха множество малки, стръмни търговски улички, пълни с магазини тип Слънчев бряг: дрехи, чанти и шапки, щамповани с надписи „I Paris“ или различни забележителности от френската столица, и много много сувенири, някои хубави, други със съмнително качество. Тръгнахме по една уличка нагоре, купихме си по някой друг сувенир, кой за подарък, кой за спомен, и се изправихме пред величествения хълм Монмартр. От него се извисява

базиликата Сакре Кьор,

чиято камбанария е висока 80 м и приютява камбана, тежка 19 т. Шедьовър във византийски стил, построен от бял камък през 1874г. Посетихме базиликата, починахме в тревата в подножието и и продължихме пътя си. Следващата забележителност беше

Мулен Руж

Световноизвестното кабаре се намира не далеч от Сакре Кьор и решихме да тръгнем пеша. Минахме през изключително оживена улица, в квартала Пигал, на която от всички страни, един до друг съседстваха множество секс-шопове, секс-клубове, еротични барове и порнографски кина. Посетихме

музея на еротизма,

също на тази улица,който с малки изключения не беше нищо особено: антични вибратори, уреди за сексуално мъчение (наслада?!?) от средновековието, порно от 50-те години и доста снимки и картини, изобразяващи еротика или полов акт. Стигнахме до Мулен Руж, направихме си няколко снимки и тръгнахме. Нищо по-различно от това, което сме гледали по телевизията, беше затворено, ако някой се интересува, можете да гледате спектакъла без консумация за 80 евро, иначе достига 160 на човек.

Хванахме метрото и слязохме на

Триумфалната арка

Всъщност, това име не е коректно, защото триумфална арка означава архитектурно произведение, построено в чест на победа или серия от победи. По света има много такива арки, само във Франция са двадесетина. Нашата, и тази за която се сещате вие се нарича Триумфална арка на звездата. Тя се намира в центъра на голямо кръгово, откъдето започват 12 авенюта, между които и Шан-з-Елизе, и формират звезда от птичи поглед. Арката е висока 55 м, вътре има музей и на покрива се открива панорамна гледка към Париж. След като изкачихме огромно количество вити стълби, останали без дъх на покрива видяхме не кой да е, а Бон Джови с две деца и охрана. Така и не събрахме смелост да помолим за снимка… Продължихме по Шан-з-Елизе, дълга улица с много магазини, търговски и бизнес центрове, кафета и ресторантчета, повечето с неземни цени. На края на авенюто се намира

Лувъра

Нямахме късмет да влезнем, защото музеят не работи във вторник, но се задоволихме да разгледаме отвън: невероятно архитектурно произведение, величествено не само по мащабите си, но и по уникалната симетрия и прецизното изпълнение. Не може да се опише с думи, трябва да се види. Лувърът е най-големият замък в Европа и втората по големина сграда на континента, в чийто интериор е събрана една от най-големите колекции от произведения на изкуството. [caption id="attachment_33415" align="aligncenter" width="614" caption="Лувърът"][/caption]

Излязохме на Сена и продължихме да се разхождаме по брега. След дълго вървене стигнахме до

катедралата Нотр Дам де Пари, Парижката Св. Богородица,

място на действие в култовия едноименен роман на Виктор Юго за Квазимодо и Есмералда. Завършена през 1345г., построена в готически стил катедралата се намира на остров Сите на Сена. Невероятно красива отвън и отвътре, тя остава един от най-старите и величествение символи на Париж.

Свечери се. Преуморени от всички тези забележителности, от дългото вървене и от емоциите, които изпитвахме при всяка среща с историята на многомилионната френска столица изведнъж ни обзе чувство на силен глад. И точно навреме, защото непосредствено до катедралата се намира латинския квартал, Сорбоната и фонтанът Сен Мишел, построен директно върху фасадата на сграда. Там, в малките улички намерихме цяло малко кварталче, пълно с най-различни и всевъзможни ресторанти, предлагащи индийска, ливанска, гръцка, турска, тайландска, китайска, италианска и френска кухня, със специалитети от различни региони, фондюта, стриди и морски дарове, говеждо и каквото още се сетите: радостта на любителя-гастроном. Хапнахме вкусно и не много скъпо, и сити и уморени от дългия, изпълнен с невероятни емоции и прекрасни гледки ден, се върнахме в Сен Дени. На другия ден сутринта се качихме на влака стрела обратно за Лион. Автор: Калоян Колев Снимки: авторът   Други разкази свързани с Париж – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗАЗА ЗА ПОДРБОБНОСТИ :)

Космическото агентсво НАСА и студио Smoking Gun са разработили безплатен симулатор за приземяванто на марсохода 'Curiosity' на Марс. Релиза на играта е бил на 16 юли 2012г.

По информация от BBC, кацането на новият марсиански апарат 'Curiosity' на НАСА , запланирано за 6 август , може да премине на 'сляпо' и специалистите да нямат оперативни данни за това , как именно се е приземил апарата.

Nokia е продала 4 милиона устройства Lumias за последното тримесечие, доста по-малко в сравнение с 35.1 млн. iPhones на Apple, продадени през същото тримесечие, но все пак окуражаващ знак за ръста на Windows Mobile.

Приблизително три четвърти от населението на света вече има достъп до мобилен телефон, според ново проучване на Световната банка.

След месеци на спекулации, Майкрософт най-после разкри точната дата в която ще пусне официално Windows 8. След като стана ясно, че това ще стане през месец октомври, президентът на отдела отговарящ за Windows и Windows Live в Майкрософт Стивън Синофски обяви, че официално...

НОвият руски пилотиран космически кораб , на който ще може да се изпълняват дълги полети и полети до Луната , ще бъде създаден към 2018г, тогава ще започнат неговите безпилотни изпитания, по думи на директора на Роскосмос Владимир Поповкин.

Въпреки честите ъпдейти напоследък бизнесите във foursquare продължаваха да имат по-скоро пасивна роля. Теzi можеха да добавят подопечните си обекти, да се „чекират“ и с това да публикуват снимки или да оставят препоръки, отново заедно със снимки, както и да обявят промоция или специално намаление. Само тези неща можеха да ги откроят и да привлекат вниманието на другите потребители на мрежата. Съвсем скоро обаче магазините, ресторантите и др. подобни ще могат да бъдат почти толкова активни, колкото и ние, 20-те милиона потребители на foursquare.

Новите функционалности за бизнеса, обещани от foursquare, ще позволят публикуването на съобщения. Нещо като „Shout“, което foursquare спряха преди време, но за бизнеса. Към тези съобщения ще могат да се прикачват и снимки, които наистина привличат вниманието. Целта на това нововъведение е да осигури още една допирна точка между потребителите и бизнеса. Ако сте в София и харесвате Kanaal например, не е изключено скоро да видите снимка на няколко бири със съобщение, че предлагат промоция. Или че ви очакват на по бира. Или че са добавили още белгийски бири към менюто.

Има и някои особености около т.нар. „Local updates“. Те наистина са локални, т.е. ще ги видите само ако сте в същото населено място, където е съответният търговски обект. Освен това трябва да сте го посещавали често или поне да сте го харесали – това са най-ясните критерии за лоялност във foursquare.

За бизнеса „Local updates“ означават шанс да привлече посетители и да им напомни за себе си. И тъй като са локални, управителите на много обекти от една верига могат да пуснат такова съобщение или от името на цялата верига, или да оставят инициативната на местно ниво. Така или иначе това съобщение ще видим само ако сме близо до дадения обект.

Поздравления на foursquare за новите неща. Ясно си проличава амбицията им да предлагат възможности на бизнеса, но и да се опитват да монетизират услугата си. „Local updates“ засега се предлагат напълно безплатно, но отдавна се говори, че foursquare ще пуснат мобилна и таргетирана реклама. И това по всяка вероятност ще се случи съвсем скоро. В очакване сме!

И ако случайно не искате да получавате „Local updates“ от някой обект, просто ги изключете.

Снимки: foursquare

Подобни статии:

1. Foursquare подготвят нови възможности за бизнеса
2. Google+ Local вече е факт

Author: Ivan Dikov Ever since a decade ago Bulgaria became an unconditional ally of the USA and even enlisted in the first „Coalition of Willing“ of George W Bush in Iraq, joining in Afghanistan shortly before that, and the Bulgarian medics were jailed in Libya as scapegoats in an affair with HIV-infected blood, numerous experts started warning that Bulgaria was threatened with terrorist attacks. This wasn’t a warning about the Bulgarian-grown terrorism of the pre-communist period, or about the terrorist acts during the so called Revival Process (a campaign of the Bulgarian communist regime to ...

Дупка в споразуменията между френската система за кредитни карти Carte Bleue и Visa, и MasterCard позволява на организацията да преодолее запора на сметките си.

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на "Гневни млади хора" с Полина Паунова, журналист от Mediapool, за първи път председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова ще застане пред камера. Тази седмица в "Гневни"-те Полина Паунова и съдия Мирослава Тодорова ще си говорят за проблемите на съдебната система. Има ли политически натиск върху съда, както констатира ЕК? И какво е да уволниш Човека на годината. Започваме в 18.00 часа в неделя, 22 юли, на живо тук. Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари в Twitter с хаштаг #AYPstream и във Facebook групата ни. Мирослава Тодорова е председател на Съюза на съдиите в България. През 2011 година получава наградата на Българския хелзинкски комитет (БХК) "Човек на годината". Съдия Тодорова води дело за клевета срещу вътрешния министър и бе дисциплинарно уволнена от ВСС.

19 июля, 8.00 pm, Театр “Мартин”. “James Conlon Showcase” – так называется программа, в которой музыкальный руководитель Равинии каждый год знакомит слушателей с забытыми произведениями прошлого. Вечер откроет “Ветер” – пантомима для скрипки, виолончели, кларнета, рожка и фортепиано немецкого композитора и дирижера Франца Шрекера (сочинение 1909 года). В начале тридцатых годов XX века он был влиятельной фигурой в музыкальном мире Берлина, директором Берлинской высшей академической музыкальной школы. После прихода нацистов к власти в Германии музыка Шрекера была названа “дегенеративной” и запрещена. Композитор умер в Берлине в 1934 году. Кульминацией программы станет ...

Вече започва да ни се струва, че Facebook живее под проклятие откакто излезе на борсата