И отново Париж

Думата „отново“ в днешното заглавие много ми напомня стария соц.виц – „Тази година отново ми се ходи до Париж“ :) И миналата ми се ходеше, и по-миналата и още по-миналата отново ми се ходеше ;) Изглежда още ни се ходи до Париж :) Приятно четене:  

И отново Париж

Това пътуване очаквахме от няколко месеца. Най-после дойде заветната дата, стегнахме куфарите и отидохме на гарата. Качихме се

на ТGV-то от Лион към Париж

Влакът стрела достига 320 км в час, което позволява да се свържат двата града, разстоянието между които е 394 км. за два часа. Слязохме на Gare de Lyon,

в Париж беше слънчево, топло

Отправихме се към подземните лабиринти на метрото, където хиляди хора, всеки бързащ нанякъде, се блъскат, за да спечелят войната за последните оставащи правостоящи места в мотрисите. След една смяха и малко над 30 минути пътуване и блъскане

слязохме на последната спирка на метро 13: Сен Дени-Юниверсите

Имах известно притеснение когато разбрах, че ще трябва да спим там. Сен Дени се слави като едно от най-опасните парижки предградия, където да срещнеш бял човек е лукс, а хрониките показват ежедневни сбивания, палежи, кражби и други подобни престъпления на дребно. Външният вид на пътниците в метрото, които останаха към последните спирки някак подсилиха опасенията ми, че не отиваме на най-туристическото място в околностите на Париж. Взехме си въздух и слязохме от метрото. Качихме се на ескалатора и срещнахме Ели, момичето в чиято стая спахме, и Ванина. Те тъкмо свършваха един семестър Еразъм в Университет Париж 13 и имаше място в стаите им в общежитието.Университетът е голям, точно до него се намират общежитията и столът. Голяма беше изненадата ми да видя едни изключително чисти и приятни, чисто нови къщички на два етажа, нещо като новите бунгала около къмпинзите у нас, където на 10 стаи се падаше една кухня, а между къщичките имаше прясно окосена трева и пътеки от камъни. Стаите бяха обзаведени с нови мебели, всичко ново. Хапнахме набързо, поговорихме си и тръгнахме на разходка. Тъкмо се свечеряваше и нямахме много време за губене. Направихме график със забележителностите, които трябва да посетим за двудневния ни престой.

  Вечерта отидохме на

Айфеловата кула

Всички познаваме тази купчина метал, висока 324 метра, символ на Париж. Да я видиш на живо, обаче, е цяло събитие: съвършенството на строителството, колосалните размери и внушителната форма създават чувство на величественост. След като избегнахме десетина души от африкански произход, които ни продаваха пет мини Айфелови кули на ключодържател за едно евро,

се наредихме на опашка и започна голямото чакане

Двадесет минути по-късно бяхме на асансьорите. След още десет тръгнахме нагоре. Първи етаж, втори етаж… Красотата на Париж се отвори пред очите ни: От едната страна пред нас се изправи бизнес кварталът Ла Дефанс, където бетонни кули и небостъргачи, най-високите от които около 200 метра, гордо се извисяваха на фона на юнския залез. Познахме още хълмът Монмартр с базиликата Сакре Кьор, Триумфалната арка и катедралата Нотр Дам де Пари. Паркове и градини, замъци и катедрали, в различни архитектурни стилове, се забелязваха почти навсякъде, а Сена криволичи из това море от покриви и улички, като придава допълнително живот на никога неспящия град на любовта. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Нямахме много време за губене, затова слязохме и се отправихме към бреговете на реката. Дълга разходка из един доста луксозен квартал на близо, с ресторантчета, хубави сгради, чисти улици и скъпи коли, и се отправихме към метрото за вкъщи. Чакаше ни тежък ден.  

          Станахме рано и се отправихме към метрото, след глътка освежаващо кафе. Първа спирка –

Монмартр

Излязохме на оживена улица, от която започваха множество малки, стръмни търговски улички, пълни с магазини тип Слънчев бряг: дрехи, чанти и шапки, щамповани с надписи „I Paris“ или различни забележителности от френската столица, и много много сувенири, някои хубави, други със съмнително качество. Тръгнахме по една уличка нагоре, купихме си по някой друг сувенир, кой за подарък, кой за спомен, и се изправихме пред величествения хълм Монмартр. От него се извисява

базиликата Сакре Кьор,

чиято камбанария е висока 80 м и приютява камбана, тежка 19 т. Шедьовър във византийски стил, построен от бял камък през 1874г. Посетихме базиликата, починахме в тревата в подножието и и продължихме пътя си. Следващата забележителност беше

Мулен Руж

Световноизвестното кабаре се намира не далеч от Сакре Кьор и решихме да тръгнем пеша. Минахме през изключително оживена улица, в квартала Пигал, на която от всички страни, един до друг съседстваха множество секс-шопове, секс-клубове, еротични барове и порнографски кина. Посетихме

музея на еротизма,

също на тази улица,който с малки изключения не беше нищо особено: антични вибратори, уреди за сексуално мъчение (наслада?!?) от средновековието, порно от 50-те години и доста снимки и картини, изобразяващи еротика или полов акт. Стигнахме до Мулен Руж, направихме си няколко снимки и тръгнахме. Нищо по-различно от това, което сме гледали по телевизията, беше затворено, ако някой се интересува, можете да гледате спектакъла без консумация за 80 евро, иначе достига 160 на човек.

Хванахме метрото и слязохме на

Триумфалната арка

Всъщност, това име не е коректно, защото триумфална арка означава архитектурно произведение, построено в чест на победа или серия от победи. По света има много такива арки, само във Франция са двадесетина. Нашата, и тази за която се сещате вие се нарича Триумфална арка на звездата. Тя се намира в центъра на голямо кръгово, откъдето започват 12 авенюта, между които и Шан-з-Елизе, и формират звезда от птичи поглед. Арката е висока 55 м, вътре има музей и на покрива се открива панорамна гледка към Париж. След като изкачихме огромно количество вити стълби, останали без дъх на покрива видяхме не кой да е, а Бон Джови с две деца и охрана. Така и не събрахме смелост да помолим за снимка… Продължихме по Шан-з-Елизе, дълга улица с много магазини, търговски и бизнес центрове, кафета и ресторантчета, повечето с неземни цени. На края на авенюто се намира

Лувъра

Нямахме късмет да влезнем, защото музеят не работи във вторник, но се задоволихме да разгледаме отвън: невероятно архитектурно произведение, величествено не само по мащабите си, но и по уникалната симетрия и прецизното изпълнение. Не може да се опише с думи, трябва да се види. Лувърът е най-големият замък в Европа и втората по големина сграда на континента, в чийто интериор е събрана една от най-големите колекции от произведения на изкуството. [caption id="attachment_33415" align="aligncenter" width="614" caption="Лувърът"][/caption]

Излязохме на Сена и продължихме да се разхождаме по брега. След дълго вървене стигнахме до

катедралата Нотр Дам де Пари, Парижката Св. Богородица,

място на действие в култовия едноименен роман на Виктор Юго за Квазимодо и Есмералда. Завършена през 1345г., построена в готически стил катедралата се намира на остров Сите на Сена. Невероятно красива отвън и отвътре, тя остава един от най-старите и величествение символи на Париж.

Свечери се. Преуморени от всички тези забележителности, от дългото вървене и от емоциите, които изпитвахме при всяка среща с историята на многомилионната френска столица изведнъж ни обзе чувство на силен глад. И точно навреме, защото непосредствено до катедралата се намира латинския квартал, Сорбоната и фонтанът Сен Мишел, построен директно върху фасадата на сграда. Там, в малките улички намерихме цяло малко кварталче, пълно с най-различни и всевъзможни ресторанти, предлагащи индийска, ливанска, гръцка, турска, тайландска, китайска, италианска и френска кухня, със специалитети от различни региони, фондюта, стриди и морски дарове, говеждо и каквото още се сетите: радостта на любителя-гастроном. Хапнахме вкусно и не много скъпо, и сити и уморени от дългия, изпълнен с невероятни емоции и прекрасни гледки ден, се върнахме в Сен Дени. На другия ден сутринта се качихме на влака стрела обратно за Лион. Автор: Калоян Колев Снимки: авторът   Други разкази свързани с Париж – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗАЗА ЗА ПОДРБОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: