Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Двата таблета са много различни - iPad е с 10-инчов екран, много по-скъп, а и като цяло е класиран в по-висок клас. В същото време Nexus 7 е евтин, екрана му е 7 инча и като цяло е за масово ползване. Но все пак работи с най-новата версия на Android - Jelly Bean. От за...

Повечето телефони имат функция за авто-довършване на думи и фрази, които освен време за набирането на текста, може да ви спести евентуална грешка, ако да речем сте в приповдигнато емоционално състояние. А какво ще кажете, ако телефонът ви може да предаде това ваше емоционално състояние (независи...

Израелски медии разпространиха фоторобот на предполагаемия съучастник на извършителя на кървавия атентат на летището в Бургас. Според в. "Маарив" българските власти в момента търсят втори заподозрян, който е бил помагач на терориста камикадзе. Според изданието, което цитира български полицейски източници, става дума за американски гражданин, който може би разполага с втора бомба.

Този петък от Google обявиха закупуването на Sparrow - популярният е-мейл клиент за мобилни устройства с iOS операционна система и MAC компютри.

Google имат своя е-мейл клиент Gmail, но на Apple устройства той не е така добър и популярен. Ето защо придобиването на Sparrow, който е много по-добър и търсен, е добър ход от страна на Google.

Придобиването на компанията означава, че от една страна Google придобива един много добър е-мейл клиент за компютрите и мобилните устройства, ползващи операционната система Apple Macintosh, но също и възможност да ползват натрупания опит на екипа от Sparrow за подобряване на самия Gmail.

Ето какво споделя за сделката Dom Leca, изпълнителен директор на Sparrow, на официалния блог на компанията:

За нас е много важно как хората общуват и ние направихме всичко възможно да ви предоставим най-интуитивния и лесен начин за общуване с е-мейл. Сега ние се присъединяваме към екипа на Gmail, за да реализираме една по-голяма визия, която ние смятаме, че можем да постигнем по-добре с Google.

Снимка: Sparrow

Подобни статии:

1. Красивият и удобен имейл клиент Sparrow за iOS е на промоция
2. Колко големи са Apple наистина?

Съвсем неотдавна България бе домакин на среща на сирийската опозиция, пазена до последния момент в тайна. И тази среща, макар и в Правец - място, което никога не се е отличавало като гнездо на демокрацията - бе изтъквана като основополагаща за демократичното бъдеще на Сирия. Бъдеще, в което, както бе подчертано, Башар Асад, неговото семейство и сегашната управляваща клика нямат никакво място. Още по-рано у нас се появиха няколко лица, определено работещи срещу режима в Дамаск. В Париж на последната среща на организацията "Приятели на Сирия" (разбирай неприятели на режима) България предложи да бъде домакин на следващо такова събиране. В Сирия определено не гледаха с радост и на някои наши общи кроежи с Турция и Катар. Тъй че много е вероятно кучето да е заровено в Дамаск, както обичат да казват нашитесъюзници на Запад.

Авторът на “Аз, легионерът” Георги Лозев ни изненада с нова книга. Изненада, защото последният път, когато говорихме с него, той ни беше намекнал, че първият му роман е инцидентен и не смята да пише отново. Но ето че “По пътя на маите. В търсене на една изгубена цивилизация” е вече факт. Преди да хване самолета към България за премиерата на книгата си (на 28-и в Пловдив в  18:30 в книжарница Ciela в Mall Plovdiv и на 31-и в София в 18:30 в книжарница Ciela в подлеза на Софийски Университет “Св. Климент Охридски”), Георги даде специално интервю за “Аз, чета”.

След като ни изненада приятно с нова книга, разкажи ни за нея...
- Когато тръгнах с мотор през джунглата към най-южния град на маите – Копан, не знаех почти нищо за тази древна цивилизация. Видяното там дълбоко ме впечатли и сякаш ме накара да прогледна. Без дори да ги търся, следи, оставени от маите, се появяваха навсякъде по пътищата на Централна Америка. Буквално изскачаха изневиделица, а аз просто не можех да не ги следвам.
Книгата ще ви заведе на едно пътуване с мотор от Никарагуа до Гватемала в търсене на тайните на този древен народ, чиито корени се губят в миналото, но чиято култура е оцеляла и стигнала до нас чрез странните йероглифи по паметниците на Копан и Киригуа. Ще обиколите и Мексико с автобус от Акапулко до Вера Круз, минавайки през Монте Албан, Ел Тахин и Теотиуакан.
Неизбежно ще засегнем и темата за “Календара на маите”, но не за да се подготвим за края на света, а единствено и само за едно ново начало.

С какво книгата ти е по-различна от многото книги, посветени на маите през последните години?
- Веднага трябва да подчертая, че не претендирам нито за научност, нито за разкриване на “тайните на маите”. Просто описвам лични впечатления от преживяното по време на мои пътешествия, при които посетих някои от най-древните градове на Мезоамерика. Вярвам, че дори и да не си учен, когато видиш древните гладове на маите със собствените си очи, наистина се докосваш до тяхната цивилизация и осъзнаваш някои истини.

Това книга за края на света ли е?
- Не, както вече казах, това е по-скоро книга за новото начало. Календарът на маите днес е доста популярен и съм посветил достатъчно място на него в книгата, но не само че не поддържам теорията за края на света, а дори й се противопоставям, тъй като при пътуванията си не срещнах никакви потвърждаващи я доказателства. Според мен всички тези предсказания са просто поредната манипулация.

Какво те подтикна да тръгнеш по пътя на маите?
- Всичко започна преди почти пет години. Един приятел от рокерските среди в Манагуа ми спомена за останки от древен град на Маите в северен Хондурас и веднага ме заинтригува. Най-хубавото беше, че тръгнах към Копан с мотор и то с близък приятел от детството – Георги Райков.
Още по самия път си дадохме сметка, че маите съвсем не са изчезнали, защото бяха навсякъде около нас. Много от градовете, през които минавахме, носеха наименования, съхраняващи по нещо от древната културата. А Копан се оказа нещо съвсем различно от всичко, което бях виждал до момента.

Не те ли беше страх да тръгнеш сам с мотор из джунглата? За джунглите на Гватемала и Салвадор се носят легенди, че са едни от най-опасните в света.
- Опасни са не толкова джунглите, колкото големите градове, в които организираната престъпност взима много жертви. Групировките “Мара Салватруча” са едни от най-жестоките в света. Първо стрелят, а после питат. Отвличанията са част от ежедневието и опасности дебнат от всеки ъгъл, но въпреки това за хората, които обичат да пътуват, Централна Америка си остава една от най-интересните дестинации.
Ако ме беше страх, едва ли щях да обикалям из тропическата гора с мотора си, но все пак гледам рискът да е премерен. Никога не пътувам по тъмно, избягвам малките пътища и отсядам на места, препоръчани от познати.

С какво те впечатли мистичният град Копан?
- Не толкова с пирамидите, колкото със стелите си, които са изписани с множество йероглифи и разкриват историята на династията, дошла от север.
Впечатли ме също древното футболно игрище, както и местата, където са се извършвали жертвоприношения, които ми показа една непонятна за мен страна от културата на маите.

На кого са фотографиите в книгата?
- Много интересно се получи, че снимките и в първа и във втора част на книгата не са на професионални фотографи, а на любители, но и двамата - доктори - единият е от София – д-р Георги Райков, който е изключителен стоматолог, а другият е д-р Ален Бурдон от Марсилия, който е кардиолог и военен лекар служил в Легиона.

Споменаваш ли отново легиона и в тази книга?
- Няма как, той е неразделна част от мен. Втората част на тази книга разказва за едно пътешествие из Мексико, организирано от бивши легионери.

Определяш се като "бивш легионер, настоящ рокер и вечен пътешественик” – кое е водещото?
- Няма водещо, всичко това е част от мен. То моето минало, настояще и бъдеще. Един девиз на легиона гласи – „Легионер за един ден, легионер за винаги”, но преди да стана легионер, аз вече бях рокер. Единствената разлика бе, че в посткомунистическа България, не карах Harley, а CZ, но това са само материални подробности. Мисля, че съм се родил с този дух на рокер-пътешественик и не мога да живея без да пътувам.

Пишеш, че си посетил над трийсет различни страни. Къде най-много ти харесва и къде най-малко?
- Във всяка страна има нещо уникално и впечатляващо и всяка една е оставила нещо в мен. Разбрах също, че няма идеално място, тъй като всяка страна има и своите проблеми. В личен план, най-много ми хареса Куба, тъй като изкарах там един месец отпуска след напускането на Легиона. Но нека не се залъгваме, туризмът и емиграцията са две съвсем различни неща. Обикновено на човек най-малко му харесва мястото където живее, тъй като там са всичките му проблеми, но в моя случай не е така. Аз съм доволен от Никарагуа и започнах да свиквам с манталитета и спокойствието на местните.
Честно казано, няма място, от което да съм запазил лоши спомени. Дори в много бедни страни като Чад, човек може да открие оазиси с невероятно красиви пейзажи, екзотиката на пустинята, фосили от древността, прелестни девойки и невероятни преживявания от срещи с бедуини.

А кога ще напишеш книга за Никарагуа. Сигурно има много интересни истории, които можеш да ни разкажеш и за там.
- О, да, за Никарагуа мога да напиша не една, а няколко книги, но трябва да сляза от мотора и спра да пътувам. Може би след някоя и друга година ще дойде времето и на този ръкопис.

Кое е по-голямо удоволствие за теб – да четеш или да пишеш?
- В зависимост от настроението. За да пиша имам нужда от вдъхновение. Четенето понякога допринася за това вдъхновение. Вярвам, че двата процеса са свързани.

Какво всъщност е за теб писането?
- Чрез писането оставям нещо от себе си... споделям с много хора, мисли, чувства, преживявания и мечти. Когато издадох първата си книга, не мислех че ще продължа да пиша, но някои от моите читатели ме подтикнаха да сляза от мотора и да им разкажа за преживяванията си по пътя на маите.

Какво четеш в момента?
- Една книга, която се канех да прочета от години и за която ми трябваше специално вдъхновение – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”.

Георги Лозев е бивш легионер, настоящ рокер и вечен пътешественик. През 1996 г. постъпва във Френския чуждестранен легион, където служи повече от три години, но заради травма напуска редиците му. На него посвещава първата си книга “Аз, легионерът”. Установява се в Париж, където работи като охрана. Изпратен е за няколко месеца в Никарагуа, но те се превръщат в години и Георги и до днес живее там. Председател е на рокерския клуб “Los pistones”, с който всяка свободна минута яхва мотора си и отпрашва из джунглите на Централна Америка, защото както самият той обича да казва: „Пътят е моят живот.”

Биволъ припомня американския дипломатически доклад изтекъл в Wikileaks, публикуван на 13 юли 2011 година.

Различни чужди организации и фондации проповядват ислямски екстремизъм в България. Официалните ислямски институции в страната са финансово зависими от тях. Безработицата и дискриминацията улесняват проникването на радикалния ислям в една от най-мюсюлманските страни в Европа. Това се разбира от дипломатически доклад на посланик Джон Байърли от 2005 г. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите изтекли в Wikileaks) и разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България.

Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната “таргет група” за ислямските фундаменталисти е именно общността на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността, след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на доклада.

В доклада ясно е очертана границата между традиционния толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински "културен шок". "Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва." - пише американският посланик. Съпротивата на българските мюсюлмани срещу опитите да се наложат нови тенденции, близки до “уахабизма” е очевидна.

САЩ са особено загрижени за финансовото влияние на вносния екстремистки ислям на фона на липсата на бюджетна финансова подкрепа за традиционния ислям в България. Според посланика, влиянието на ислямския екстремизъм в България ще намелее, "ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации."

Разузнаването на България и ЦРУ работят съвместно по локализирането и наблюдението на действията на ислямистките групи. Според получените данни, сред екстремистки групи, които действат във и през България, са терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. От горното се разбира, че България е нещо като “свободен коридор” за придвижване на терористични структури. “Биволъ” разполага с оперативна информация за това как свързани с подобни организации лица се снабдяват лесно с български паспорти, посредством фалшива самоличност и така имат пряк и необезпокояван достъп до страните от ЕС.

Докладът на Байърли има определени неточности. Една от тях е бележката, че етническите турци "са концентрирани в югоизточна България по турската граница", което не е така. 

Друга неточност е, че в грамата е цитирана неправителствената организация "Вафка", която обаче не съществува. Организации с подобни имена са·: "Дианет вакфъ", Международната фондация за ислямска култура, "Вакъф ал Ислями", саудитската "Ескар Вакфъ". Не е изключено анализът да визира станалата скандална организация “Хакикат Вакфъ”. Тази ислямска секта, която е забранена дори в Турция, нашумя с действията на своя активист Кадир Кадир от Хасково. Той бе даден под съд, по обвинение, че разпространява в джамиите идеи за Джихад. От дома на проповедника на “Хакикат Вакфъ” бе иззета фундаменталистка литература. Според разработка на българските служби и ДАНС тази литература насажда непоносимост срещу представители на другите религии. Адвокатите на Кадир обаче представят като доказателство мнение на Главна Прокуратура на Турция, че текстовете не били опасни.

Най-важното което става ясно от грамата е, че ситуацията с разпространението на радикален ислям в България е предмет с голяма важност и стои на вниманието на американските интереси. Определено САЩ не желае задълбочаването на подобни процеси в страна, която смята за съюзник и член на НАТО.

Биволъ публикува пълният превод, както и коментари на отбелязаните в доклада организации. Прави впечатление, че маркирането на параграфите за ниво на секретност не е еднородно. Някои от тях са некласифицирани (U), други конфиденциални (C), а само няколко са с грифа за секретност на грамата (S/NF)

Ислямът и ислямският екстремизъм в България

1. (S) РЕЗЮМЕ: Голямата мюсюлманска общност в България е с пребладаващи умерени и традиционни нагласи, макар в страната да са активни както чужди, така и местни ислямски екстремисти. Официално правителството на България е толерантно, но мюсюлманските малцинства и техните проблеми често се пренебрегват от държавната власт. Умереноцентристките ислямски институции са на ръба на фалита и не могат да си позволят да изплащат заплати на имамите или да финансират умерено религиозно обучение. Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността на правителствата на САЩ и България с цел да се противодейства на екстремизма в България. КРАЙ

РЕЗЮМЕ: Ислямът в България

2. (u) България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически българи мюсюлмани (помаци). Също така има малка мюсюлманска общност, свързана с арабско-българския обмен на студенти от 60-те години.

3. (С) Етнически турци мюсюлмани са най-голямата малцинствена група в страната, като съставя приблизително 7 процента от населението на България. Те са концентрирани в югоизточна България по турската граница и близо до градовете Разград и Шумен в североизточна България. Компактното разпределение на турското население в България е благоприятствало продължителната употреба на турски език и развитието на силно чувство за общностна идентичност. Етническите турци са били изправени преди остра дискриминация от страна на бившето българско комунистическо правителство, включително пред провалил се опит от средата на 80-те да ги принудят да променят имената си с български. Въпреки това силното чувство на общностна идентичност на българските турци и тяхното относително икономическо благоденствие са ги направили по-малко възприемчиви за чужда ислямска пропаганда в сравнение с други мюсюлмански общности.

4. (С) Ромите мюсюлмани съставят втората по големина група мюсюлмани в България. Ромите мюсюлмани или така наречените „потурчени“ роми са наследници на роми, приели исляма по времето на Отоманската империя. Тези общности говорят турски, изповядват исляма и се идентифицират като турци, но обикновено не се приемат от повечето турци в България. Заради сложните въпроси свързани с идентичността на тази общност националните статистически данни не дават ясна картина за техния брой, но според приблизителни оценки на социолози броят им е между 200 и 400 хиляди. Ромите мюсюлмани са болшинство в градски ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджи Хасан махала. При все че ромите в България да са подложени на гонения и етническа дискриминация, условията в тези общности са особено безрадостни. Повечето роми нямат достъп до функциониращи училища, или възможности за работа, много от тях нямат достъп до електричество, или отопление през зимата. Референтна телеграма „D“ обсъжда политическите въпроси около общността на ромите в България. Крайната социална маргинализация и липсата на възможности за ромите мюсюлмани в тези общности може да увеличат тяхната възприемчивост за рекрутиране от ислямски екстремисти.

5. (S) Приблизително 200 хиляди помаци (мюсюлмани етнически българи) живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.

6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март.

7. (S) Имигрантите са все по-влиятелна част от мюсюлманската общност в България. Първата вълна се появява през 60-те години – арабски студенти (основно сирийци, ливанци и палестинци), които учат в български университети. На тези, които се оженват за български граждани, се разрешава да останат и се превръщат в добре интегрирани членове на българското общество. Някой стават влиятелни бизнес-лидери, докато за други, основно сирийци, са установявани връзки с български организирани престъпни групи. Втората вълна от мюсюлмански имигранти в България идва след падането на комунизма. Сред тях има сирийци, ливанци и палестинци, но все по-голяма част от имигрантите и бежанците идват от страни като Йемен, Иран, Ирак и Афганистан. Като цяло броят на имигрантите от арабския и мюсюлманския свят, живеещи в България, се е увеличил повече от три пъти – от 5438 души през 1992-ра година до приблизително 17 хиляди през 2004-та. От тях 85 процента или около 14 500 са мюсюлмани. По-голямата част от тези имигранти са мъже на средна възраст от 37,8 години. Почти половината са сирийци, но значителна част от тях също идват от Ливан (14 процента), Ирак (10 процента) и Палестина (8 процента).

8. (S) Антропологическо проучване на имигрантите мюсюлмани в България посочва, че между 2 и 8 процента (около 300-1000 имигранти) изповядват Уахабизъм, или споделят други фундаменталистки или екстремистки виждания. Според изследването, „ядрото“ членове на тази група е приблизително 400 мюсюлмански имигранти, които проповядват и вербуват в местната мюсюлманска общност. Тези мисионери са най-силно представени сред около 2 процента от мюсюлманските имигранти (около 300 души), които живеят и работят в ромските гета, в градовете.

Екстремизмът в България

9. (S) Участието на България във водената от САЩ операция в Ирак и Афганистан увеличи вниманието към страната като потенциална мишена за ислямистки терористични групи. По настоящем обаче такива групи изглежда гледат на България основно като център за набиране на средства, транзитен пункт и логистична база за извършване на атаки в други страни. Екстремистките операции в България са благоприятствани от корупцията в институциите, връзките с организираната престъпност и силните традиции на мюсюлманското гостоприемство към чуждестранните гости, особено в помашката общност в Югоизточна България.

10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористини организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира подръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия - бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.

11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.

Ислямски фондации

12. (S/NF) От 90-те години насам чужди мисионери и международни ислямски неправителствени организации са активни в страната, някои от които изповядват вижданията на Уахабизма или други екстремистки идеологии. Тези ислямски организации са концентрирани основно сред помашките и ромските общности – и двете в по-силна степен маргинализирани социално и икономически уязвими в сравнение с по-многобройното турско етническо малцинство. Контролът над чуждите дарения е не особено ефективен, но значителни суми се дават за джамии в страни като Йордания, Сирия, Иран, Судан и Саудитска Арабия. По настоящем има три законно регистрирани ислямски неправителствени организации, които са активни в България.

13. (S/NF) Тайба (Таиба), поддържана чрез дарения от Саудитска Арабия, е регистрирана през 1995-та година като наследник на две неправителствени организации (Дар ал Иршад и Ал Вакф ал Исламия), които са били ликвидирани от българското правителството през 1994-та година заради подкрепяне на ислямския екстремизъм. Българските служби за сигурност докладват, че целта на организацията е да радикализира българското мюсюлманско население – отчасти чрез насърчаването на централни иституции като мюфтийството да станат финансово зависимо от техните дарения. Основателят на Тайба, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Бизнесите, свързани с Тайба, оперират като пунктове за парични трансфери към екстремистки групи в Близкия Изток и че председателят на Тайба Хюсеин Одех абу Калбаин е бил свързван с планирането на атаки срещу коалиционните сили в Ирак.

14. (S/NF) Недува (Недуба, Неуа, Недла), също подкрепяна от саудитски дарения, е регистрирана от сирийски гражданин през 1994-та година. Организацията финансира лагери и уъркшопове и спонсорира поклонения в Мека (хадж). Организацията Недува е свързана с нерегистрирано ислямско училище в помашкия град Сърница, наричано от българската преса “талибанско медресе“.

15. (S/NF) На организацията Ал Вакф ал Исламия, забранена през 1994-та година, е било разрешено да се пререгистрира в България през 2002-та година по новия закон за религиите. Финансово се подкрепя от холандска организация със същото име и е свързвана с Мюсюлманското братство (Организацията на мюсюлманските братя), забранената неправителствена организация Иршад, както и с нерегистрирана неправителствена организация Ал Манар.

16. (S/NF) Информацията за нерегистрираните и неформалните ислямски неправителствени организации е по-трудна за намиране, но най-голямата такава група (организация) е позната под името Игасе (Игаса, Ал Хаят ал Игатата). Игасе функционира като българския клон на базираната в Саудитска Арабия Международна организация за ислямска помощ. Възможни са връзки между Мюсюлманското братство, Ал Кайда и други екстремистки групи.

17. (S) Възможно е ислямски фондации да финансират две нови ислямски издания, които се появиха през 2005-та година. Изданията ( „Икра“ от района на Мадан и „Мюсюлманска общественост“), публикувани от Съюза за ислямско развитие и култура гр. Смолян, бързо еволюираха от примитивни бюлетини до сериозни издания с впечатляващо качество на съдържанието). И ако няма индикации, че те разпространяват екстремистки идеи, то сенчестият произход и неясното финансиране на тези издания повдигат съмнения, че са спонсорирани от чужди ислямистки групи.

Предизвикателства пред институциите

18. (S) Българското правителство следва официална политика на равенство и социално включване. Въпреки това напредъкът е възпрепятстван от дългогодишни предразсъдъци, липса на средства и политически междуособици. Начело на българската мюсюлманска общност стои главен мюфтия, който оперира чрез система от регионални мюфтии. Главното мюфтийство промотира умерен вариант на исляма, но авторитетът му се подкопава поради липса на средства и наскоро разрешен правен спор между двама претенденти за позицията главен мюфтия. Мюфтийството не контролира ефективно дейността на чуждите религиозни фондации. Всъщност то разчита на дарения от чужбина, за да попълни по-голямата част от бюджета си и често се състезава с чуждестранни спонсори за влияние на местно ниво.

19. (S) След падането на комунизма мюфтийството се изправя пред продължителна финансова криза. В скорошна среща със служители на посолството по политическите и обществени въпроси зам.-гл.-мюфтия Вдат Ахмед оцени приходите на мюфтийството от правителството на около 100 хиляди (62 500 долара) годишно, като голяма част отиват за реставрацията на джамии исторически паметници. Мюфтийството получава сходна сума от свои имоти (вакъф) и е принудено да попълва останалата от бюджета си чрез дрения от българската мюсюлманска общност и чужди спонсори. Мюфтийството, което се помещава в овехтяла сграда в пределите на центъра на София, разполага с ограничени ресурси и малко възможности за политическо влияние. То не може да си позволи да плаща заплатите на близо 1050-те имами и ходжи в България и има малка възможност да се наложи в борбата срещу екстремистки влияния в 1300-те джамии в страната.

20. (S) Други мюсюлмански институции на национално ниво включват Висшия ислямски институт в София и три официално признати мюсюлмански средни училища в Шумен, Русе и Момчилград. Тези институции са с умерени възгледи и дължат част от образователните материали и гостуващи преподаватели на ислямски институции от Турция (Дианет). Българският закон разрешава избираемото религиозно образование в държавните училища, но според зам.-гл.-мюфтия Ахмед ислям се преподава само в 35 държавни училища в България, почти всичките от помашкия регион. Някои местни преподаватели докладват, че са повече от сдържани по отношение на религиозното обучение заради страх от усилване на напрежението между ученици от различни вероизповедания.

21. (S) За съжаление, институциите за ислямско образование страдат от същите финансови проблеми, които има и главното мюфтийство. Правителството на България не признава Висшия ислямски институт или ислямските средни училища като обществени институции и не разпределя средства за тях. Финансовите затруднения са главната причина една трета от местата в ислямските средни училища да стоят непопълнени. Докато умерените ислямски институции в България атрофират, на все повече българи мюсюлмани им се налага да разчитат на нерегулирано ислямско образование, гарантирано от чужди фондации в местни джамии или в чужбина.

22. (S/NF) Интернет е все по-важно средство, както за радикалните, така и за умерените български мюсюлмани. Докато сайтове като www.islam-bg.net са най-популярни, по-малко известните, разпространявани от уста на уста, свързват български мюсюлмани с екстремистката ислямска идеология. По време на скорошно посещение на джамия в помашкия град Доспат местният ходжа ни каза, че без покрепа от мюфтийството му се налага да изземва учебни материали за часове по религия за деца за опаснотите на сатанизма и постиженията на ислямската наука. Той отказа да говори с подброности къде е изтеглил видео материалите, но посочи, че подобни материали са били разпространявани от ислямски екстремистки групи  „които насърчават самоубийството“.

Завърналите се от обучение в чужбина: уравнение с няколко неизвестни

23. (S/NF) Съвсем наскоро значителен брой български студенти започнаха да се връщат от продължително следване в арабския свят. Няма точни данни за броя на студентите, участващи в подобни програми, но се смята, че са хиляди. Тяхното завръщане разпали страхове за връзки с терористични групи и други екстремистки организации. Проповядването от страна на завръщащите се на „класически“ ислям, повлиян от арабския свят, също доведе до културни сблъсъци с по-възрастното население по въпросите на религиозната доктрина и местните културни традиции.

24. (S/NF) Повечето помашки имами в региона на централните Родопи ни казаха, че периодично забраняват завръщащите се да проповядват в джамиите и ги подлагат на неформално наблюдение от членове на общността. С подкрепата на българските служби за сигурност умерените имами също полагат усилия да проследяват чужди посетители в техните региони. В много случаи завръщащите се отхвърлят напълно местните джамии, като избират да се молят у дома или основават алтернативни места за молитва. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.

25. (S/NF) Българското разузнаване и това на САЩ са загрижени, че българските мюсюлмани, които се завръщат от религиозно обучение в чужбина, може да формират мрежа от децентрализирани екстремистки клетки, които биха били трудни за наблюдение и контрол.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

26. (S) КОМЕНТАР: Ислямският екстремизъм в България е съвсем реален проблем и мисията на САЩ е ангажирана с мащабни усилия за наблюдение и противодействие на екстремизма (вж. референтна телеграма „С“). Въпреки това, мнозинството български мюсюлмани са умерени и не са възприемчиви към радикалната идеология. Все пак сред някои субгрупи ислямският екстремизъм би могъл да процъфти заради липса на силни, адекватно финансирани умерени ислямски институции и отчуждаването на младите мюсюлмани чрез дискриминация и липса на възможности.

27. (S) Много програми, финансирани от американското правителство целят да подобрят етническата интеграция на българското ромско малцинство и да му дадат нови възможности. Посолството търси подкрепа за тези програми и разширяването им, с цел да решат спешните нужди на помаците и гетоизираните роми-мюсюлмани. Влиянието на ислямския екстремизъм в България също ще се ограничи, ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

Край на превода

Какво трябва да се случи, за да се разсее най-сетне мъглата около ДАНС? Първо: държавата трябва да спре да изкривява образа на спецслужбата. И второ: парламентът ще постъпи мъдро, ако подкрепи ДАНС в качеството й на класическо разузнаване, което анализира и дава изпреварваща информация в областта на националната сигурност, а не се занимава с "отвръщане на удари" и показни "реализации". Тогава може би ще затихнат и критиките, че атентати като бургаския "заварват спецслужбата по бельо".

Намалението в английският Javari достигна до 70%. В сайта можете да намерите дрехи и аксесоари на изключително изгодни цени, а нови модели  и артикули се добавят всеки ден! Всичко за пазаруването от Javari, можете да прочетете ТУК! Приятно пазаруване!  

Вчера Facebook придобиха Acrylic Software, канадската компания, отговорна за създаването и доставянето на различни услуги и продукти между които и двете най-известни платени приложения на компанията, предназначени за десктоп-компютри и мобилни устройства: Pulp, приложение с което потребителите н...

Не ме интересува, че другаде има повече или по-изявени метастази на антисемитизма, отколкото тук. Интересуваме ме фактът, че те съществуват в България, но това като че ли изобщо не вълнува медиите у нас- за призваните да се размърдат дрямката за това явление институции нямам представа. Те са точно толкова тайнствени, колкото бяха и при комунизма. Защо обаче никой в публичното пространство не коментира наличието на грозната радост от убийството на евреи на територията на страната, която толкова се гордее със спасяването на българските евреи?

От опит много добре си давах сметка каква омраза ще предизвикам срещу себе си, когато поех предизвикателството да направя сравнение между съвпадащата гледна точка на руския комунистически вестник „Правда“ и на български журналист (чието име не желая да популяризирам допълнително) в злорадата им обща версия, според която израелците сами си били организирали атентата в Бургас. Не ме учуди, че както много пъти досега, когато съм поставял пръст в раната, бях залят с лични обиди- от „педофил и гнида“, до най-често срещаната: „чифут“. Със заканите за разправа с моя милост и с децата ми „до трето поколение“ от размечтали се да ме „срещнат лично“ фанатици, също съм свикнал. Не очаквам те да трогнат някоя спяща държавна клетка, призвана да извършва превенция срещу подобни гръмко заявени намерения.

Но няма да се откажа да питам: защо да съм единственият, който се опитва толкова самотно да постави този въпрос на вниманието на обществото? Нали сме толкова горди да се рекламираме по света като острова на спасението на евреите посред неспасяаемата за тях ситуация на масовото им изтребление на континента през Втората световна война!

Не си заслужава труда да отговарям на „контрааргументите“ срещу написаното от мен за паралела между позицията на „Правда“ и тукашните антисемити, злорадстващи за нещастието на израелските граждани, които били жертва на…израелската държава, организирала атентата. Защото такива „контрааргументи“ просто няма. Мишената сам аз, с което издават безсилието си да отрекат написаното от мен.

Генерал да съм бил от ДС или генерален секретар на ЦК на БКП пак нямаше да съм „заслужил“ през годините толкова „внимание“ в очернянето от същите тези антисемити. А и, представете си, нямам еврейска кръв, макар и такава да ми впръскват насилствено със задна дата. Какво ли щеше да е, ако бях евреин?

Много пъти съм казвал и ще се повторя съзнателно, пък дано стигне до съзнанието на повече мислещи хора: ако на страната на черните не бяха застанали белите, те и до днес щяха да са роби в Америка. Ако лично пострадалите от комунизма бяха самотни в битката си за справедливост, нямаше да постигнат и малкото което им беше „позволено“ като реабилитация- унизително малко, наистина, но повече, отколкото биха извоювали без симпатиите на съчувстващите им българи.

За да приключа с личния елемент в текста, нека приема, че съм най-представителното ченге и комунист в България, какъвто искат да ме изкарат, позовавайки се най-вече на очевидно най-достоверния за моите лични преследвачи източник: доносите за мен, писани от самата ДС под формата на разказ, какво съм бил казал. За илюстрация на този абсурд ще посоча любимата им напоследък „находка“, която стигна и до тиражната преса на гербаджийската пропаганда с огромно заглавие за моята „близост“ с…Петър Младенов.

Този „извод“ в тиражната гербаджийска преса правят като „сензация“ (преписвайки изцяло от моя самоназначил се „биограф“ , но гнусливо, без да го цитират) по доноса на същия този антисемит с близките до в. „Правда“ възгледи, който фотокопирал доклад на кадрови агент на ДС, взет от моето досие и не само изцяло му се „доверил“, но и творчески го интерпретирал, макар истината да е много проста: бях поканен на шоуто с формалното разтурване на БКП чрез преименуване в БСП през януари 1990 г. Толкова лично от тогавашния бос на партията, бидейки на космическо разстояние като индивид и „поданик“ на НРБ от подобен титан на комунизма, бях поканен не само аз- присъстваха по същия начин на конгреса и много други персонално оценени за „вип персони“ в оформящата се в зародиш по онова време картина на някакво политическо противопоставяне.

Категорично не се сравнявам с никоя от тях ( макар за разлика от днешните „смелчаци“, които ме нападат за миналото ми преди 10 ноември 1989 г. да имам „антипартийни изяви“, каквито и на сън не са минавали през страхливите глави на повечето от тях- и тъкмо по тази причина бях разпознат като човек с евентуални претенции да гради политическа кариера на базата на този , както се оказа за други, политически капитал), но за илюстрация ще спомена Петър Дертлиев и други отломки от репресираните стари политически дейци.

Толкова за документираните опити миналото ми да бъде изопачено за целите на борбата с настоящата ми публицистична дейност.

Но дори и да бях най-изтъкнатият злодей от времето на комунизма, това в никакъв случай не прави невярна тезата, на която не ми отговарят предизвиканите от мен антисемити: те се радват на еврейското нещастие точно както руският комунистически орган „Правда“. И откъм хастара да се пръснат от яд, този факт е документиран и не ми пука, че изливат отровата си върху мен в безсилието си да отрекат това. Не че съм граф Монте Кристо, който свиквал с години с малки дози отрова, за да я изпие в решителен миг и да се освободи от несправедливо наложения му затвор, но с времето човек престава да обръща внимание на горчилката ( главната редакторка на в. „24“ Венелина Гочева, защитавайки президента Първанов от мен в специално предаване на Би Ти Ви след моето прогонване, ме призова да изпия „горчивата чаша до дъно“- може би с надежда да пукна от нея?!).

Пия я. Но призовавам на пиршеството огризките от съвест в българските медии- не заради мен, на това не разчитам отдавна.

Наздраве!

Share on Facebook

Microsoft разработват нов вид стилус, който ще може да се използва върху всякакъв тип екрани, независимо дали поддържат тъчскрийн технология или не. За разлика от съвременните стилуси, този ще разполага с камера, която ще следи движението и ъгъла на писане по екрана. Определянето на позицията ще се ...

Наскоро в изданието Journal of Consumer Research бе публикувано интересно проучване. Според него червеният цвят кара потребителите на сайта eBay да залагат по-големи суми пари за избраните от тях продукти. В този смисъл, стока изложена на червен фон има по-голям шанс да се продаде за повече. Това...

Има книги, за които се пише с огромни усилия, защото в тях като че ли всичко е казано. Не!, по-скоро изстрадано. Чувстваш ги близки, защото разказват твоите истории, българските, тези на света, в които протича екзистенцията ти. Онзи свят - модерният, в които ценностите варират като валутни курсове.

"Майките" е блестящ роман, болезнено искрен, проникновен и вълнуващ. Той е от онези, които играят със словото, карат го да изригва, "Майките" е лирична изповед на едно модерно общество, което не е способно да приюти собстените си деца. И просто ги оставя. Оставя ги сами да търсят път към оцеляването, към истината, която родителите им не са им показали, защото сами не са я знаели. А то - обществото - е притихнало в своята отчужденост, вторачено в световното по футбол, за да не би случайно да съзре белезите си. Белезите, които самото то е нанесло на децата си.

Андрея, Дана, Деян, Александър, Калина, Лия, Никола - те са раните на света. Носят своите истории, отблъснати от родителите си, втурнали се към Явора, за да й разкажат. Сънуващи я, влюбени, обсебени от нея, те всички търсят Явора и напомнят притоците на една река, на корените на дърво, които някъде ще се срещнат. Я Явора е всичко - и майката, и бащата за тях, приютяваща ги от бурите на животите им. Тя лекува раните, напътства и закриля. Тя е това, което никога не са имали и което винаги са желали. Явора е дъждът, който заличава пустините в тях и изсушава солените океани в очите им, съзрели живота без грим - свиреп и порочен. Финалът е абсолютната кулминация, мигът, в който раните се отварят, часът, в който децата се отделят от майка си, секундата, в която човеците убиват своя спасител.

Теодора Димова разказва повече от брилянтно, така живо, топло и дълбоко. Повествованието й е с белезите на модерността, то експериментира с формата и думите, характеристики тъй жизненоважни на българската проза. "Майките" е невинна изповед, спомен за сън, препратка към забравени притчи, роман, които не можеш просто да прочетеш, а който трябва да изстрадаш.

Веселина Седларска

Нещо определено не е наред: вълненията долу са вляво, а горе – вдясно. Така сбъркана изглежда общата картинка, ако успеем да откъснем очи от детайлите, към които като общество вече сме развили зависимост. Щяхме да сме по-добре осведомени, ако не бяхме толкова информирани.

Ако въобще има някаква обществена енергия, то тя изби край „Орлов мост”, покрай гей-парада и няколкото протеста заради неплатени заплати. Ако въобще предстоят други протести – те ще са свързани с цената на тока. Този сезон преминава под знака на призива: „Разсърди се, човече!” В различна степен всички тези негодувания са леви по природа. Свързани са с морално отвращение от олигархията, от алчното и безотговорно богатство. Гей-движенията, макар в основата си да се борят за човешки права, по традиция са свързани с левите, а не с консервативните партии. Това лято е ляво не само по света, но и у нас.

Какво прави в този момент лявата партия БСП? Нищо не прави. В месеците преди конгреса се водеше нелегална борба между двама претенденти за лидер. Около конгреса припламна скандал със запис на  циничен разговор между лидера на сливенската партийна организация и местен бизнесмен. На самия конгрес Георги Първанов нарече Сергей Станишев тапа на партията, но това не отпуши бутилката. Конгресът беше безвкусна смесица от „Хамлет” и „Млада гвардия”. Злополучният лидер на сливенските социалисти Мартин Славов бе изхвърлен, което само потвърди съмненията, че бизнесът му е западнал и няма с какво да се откупи. Срамният запис не стана повод за БСП нито да обсъди другите замесени, нито да внесе предложения в изборния кодекс, които да направят подобни разговори в бъдеще невъзможни. Напористата Корнелия Нинова не бе избрана в ръководния орган на партията. Всичко си остана не само същото, но и още по-същото. Ситуацията остана добре затапена поне до следващия конгрес.

След конгреса си БСП се отдаде на заслужено безразличие към ставащото в страната. Положението в страната е така или иначе трудно и по инерция работи за опозицията. В рейтинга на БСП не тече, но капе, показват социологическите проучвания. До изборите има време капките да напълнят вир. Досущ като Иван Костов преди време, Георги Първанов млъкна в очакване партията да го настигне. Сергей Станишев си мълчи, партията заникъде не бърза. Тишина, мир и любов на фона на ляво недоволство, към което всяка лява партия не би била безразлична. У нас няма лява партия в смисъла, в който това се разбира в уредения свят. Цялото ляво пространство у нас е заето от БСП по силата на наследството и преработената фразеология. Това лято повече от всеки друг път показва, че ако има терен и потребност у нас от нова партия, то това е лява партия. Не левичарска, не левашка. Лява.

В същото време кипи дясно строителство. Сините се размножиха по формулата „1 в 2”. Учреди се партия „Движение България на гражданите” на Меглена Кунева. Бившият военен министър Николай Цонев обяви създаването на бизнес партия „Нова алтернатива”. Борислав Цеков, от същото царско тесте карти, създава политическо движение „Модерна България”. НДСВ стегна редиците си на конгрес.  Плюс няколко патриотични партийни заявки, които са готови да деснеят при нужда и изгода. И цялото това бурно дясно строителство в условията на дясно управление на ГЕРБ, което на третата година има повече шанс да се повтори, отколкото да премине в опозиция. И при обществено негодувание, равно по сила на негодуванието през лятото на 1989-та, но не и дясно като него.

Когато нещо в политиката изглежда толкова нелогично, принципът на търсенето е: Следвай парите! Да е останал все още някой, който да вярва в онова, в което вярвахме в края на 89-та – че партиите се създават, за да представляват и отстояват идеалите и интересите на групи от хора със сходни представи за развитие на обществото? Никой вече не вярва в това. Даже подозирам, че в мига, в който се намери такъв наивник, той веднага бива хванат и поставен начело на някоя партия, за да е искрен в ролята си. Не е достатъчно да е наивен, нужно е още да е ентусиазиран и – ни повече, ни по-малко – с чувство за мисия, за небесно пратеничество.

Ние погрешно си представяме мераклиите за лидери като алчни хора, движени от чувството си за облага. Такива те стават по-късно, то е част от неизменния цинизъм, който идва с осъзнаването, че не можеш да направиш нищо за всички, но пък можеш да направиш нещо за някои. Но в началото, когато се създава една партия, алчните хора са невидими – те изобщо не са на светло, те са зад кулисите, те инвестират пари в хора, чиято работа ще бъде да защитават и увеличават парите им. Да се намери лидер, който ще върши тази работа, като едновременно с това залъгва себе си и другите, че работи за всички, никак не е лесно. Не случайно всички партийни лидери в някакъв момент стигат до извод, че са се жертвали. Саможертва наистина е имало – на една част от егото в полза на друга част на егото. Такива хора са много подходящи за целите на партийното строителство, но имат голям недостатък – започват да се вземат насериозно. Вярват си. Ослепяват за конците, с които ги управляват. Започват да се държат като паралели, които се смятат за екватори. Когато това самозабравяне стане необратимо, просто се замисля следващата партия, т.н. нов проект. Така се появи партията на Симеон Сакскобургготски, неговият недостатък беше, че го домързя да си повярва прекалено. След това по същия начин се появи Волен Сидеров, неговата грешка беше точно обратната – че си повярва прекалено много. Кой е следващият не знам, но очевидно е, че той се търси вдясно. Там се инвестират пари сега. Там се роят партия след партия. Което означава, че богати хора с десен профил се чувстват несигурни. Застрашени?

Няма подобен страх отляво. БСП е като солидна застрахователна компания с дълга история, с поколения от клиенти с еднакви фамилни имена, монополист на левия пазар. Тя никога не се е цепила и не е поставяла клиентелата си да се чуди кое от разцепленията да избере. За разлика от дясното, където един ден печелиш, но на следващия може и да загубиш, в лявото пространство нещата са по-равномерни. И почти справедливи: в БСП материалистите се оправиха идеално, а идеалистите – материално.

Няма  никаква причина богати хора с ляв профил да се чувстват застрашени и да не могат да намерят защитник на интересите си сред разнообразието от лобита в единствената лява партия. На кого тогава е притрябвала нова лява партия, че да я създават?

На България обаче тя трябва. Социална, интелигентна, отворена и загрижена не само за парите на своите олигарси партия. Членове на такава партия ще бъдат като хората от протестите на „Орлов мост”, като родените с хромозомна особеност, които не искат да бъдат убивани от попове с камъни, загрижените за природата, за безпомощните, за ощетените, за сътрудничеството между хората. Не е ясно кога ще се случи това, но БСП всъщност би трябвало да е силно притеснена.

Какви са шансовете на Бойко Борисов и ГЕРБ между перестроечното ляво и презастроеното дясно? Бойко Борисов е десен политик по същите на брой лични причини, по които можеше да бъде и ляв. При него всичко е уравновесено дори фамилно и дори заради това, че е охранявал както комунистически генерален секретар, така и царско величество. Щом Бойко Борисов може да мрази така страстно комунистите (какъвто е бил), значи би могъл да мрази толкова страстно и фашистите/капиталистите (какъвто не е бил).

Как този заявил се за десен човек ще устои на засилващата се дясна конкуренция? Как ще го направи във вътрешен план и два пъти – как? как? – ще го направи в европейски план при наличието на гросмайстора по тичането по европейски писти Меглена Кунева. Бойко Борисов няма да се състезава с десните партии пред Европа – такова състезание е обречено при тази силна конкуренция и при доклад след доклад, регистриращи изтощаването на връзките между Бойко Борисов и Европейския съюз. Бойко Борисов ще се състезава с десните партии пред България. Пред него се открива едно огромно поле, което никой не иска да засее. Нито десните – заради подразбиращия се европейски цивилизационен избор. Нито левите – заради амбициите на лидера на партията към себеутвърждаване на европейската социалистическа сцена. Това ничие поле оттук нататък ще дава реколта, то е плодородно и незаето – това е полето на умерения евроскептицизъм.

По географски и финансови причини често си представяме бъдещето на България като бъдещето на Гърция. Но много по-вероятно е да имаме бъдещето на Унгария. “Не щем нежелана помощ от чужденци, които искат да ни напътстват. Прекалено добре познаваме характера на непоисканата приятелска помощ, независимо дали тя идва от хора с елегантни костюми вместо униформи с пагони. Свободата означава, че ние решаваме за законите, според които ще управляваме собствения си живот, ние решаваме кое е важно и кое – не. От унгарска гледна точка, с унгарско мислене, следвайки ритъма на унгарските си сърца. Няма да бъдем колония!” – това каза преди дни унгарският премиер Виктор Орбан.

„Европа вече не е ролеви модел за света” – това пък е Вацлав Клаус. Смятаният за апостол на евроскептицизма чешки президент привежда в полза на своите съмнения в Европа следният неразбиваем аргумент: “Където и да отида, ми казват, че това не е глобална криза. Имате криза в Европа и в САЩ, ние не знаем за никаква криза – това казват. Финансовият министър на Сенегал беше последният човек, който ми го каза”. Табуто е нарушено. Не само двама лидери на бивши социалистически страни говорят открито срещу Европейския съюз, правят го повече хора. Вече не е недопустимо, вече е възможно, вече е дори печелившо.

Кого от българските политици си представяте да се изправи срещу Европа, като се позове на финансовия министър на Сенегал? Сергей Станишев, който драпа за еврокариера?  Кой от българските политици си представяте, че е в състояние да напълни със 70 процента свои депутати българския парламент, както го направи Виктор Орбан в Унгария? На кого би му отивало? И кой би ни отивал на нас, които виждаме, че истинска лява партия все още няма, а дясна вече няма? Прогнозата ми е, че в близко време Бойко Борисов ще изрече думи против Брюксел и тези думи ще дадат истинското начало на предизборната кампания.

Сп. „Тема”

Елън Симиноф е първата жена в борда на Zynga. Мястото и сред останалите директори в компанията за социални игри беше потвърдено официално на 19 юли. Симиноф, която в момента е президент и СЕО на Shmoop University, ще стане член и на одитния комитет във фирмата. Интересното в случая е, че жените и...

Dell е компания, която се занимава с продажбата както на хардуер, така и на софтуер. Сегашната им стратегия обаче клони повече към второто. Съвсем наскоро новият президент на софтуерния отдел във фирмата Джон Суейнсън обяви намеренията си да осъществи продажби на софтуер възлизащи на $5 милиарда в с...

Рано вчера Google обявиха официално, че са закупили компанията Sparrow, която разработва едноименния имейл клиент за потребителите на операционните системи на Apple - Mac и iOS. От интернет гиганта са закупили цялата компания, което означава, че всички служители на базираната в Париж компания сега щ...

Енергийната ефективност е ключов компонент в политиката за борба с промените в климата и се промотира като евтин начин за намаляване на парниковите емисии и върховата консумация. Тя е също така ключов елемент в т.нар. “soft energy path”, формулиран от Amory Lovins през 1976 в прочутата му статия в сп. Foreign Affairs като решение за проблемите с енергийните доставки и намаляващите ресурси, след което е приета като решение срещу климатичните промени.

Концепцията за енергийната ефективност е толкова мощна и интуитивно привлекателна, че тя беше безусловно приета като основно средство в проектите за устойчивост на природозащитните неправителствени организации, зелените партии и много правителства. Но т.нар. Jevon’s Paradox постулира, че повечето спестявания, или дори всички спестявания за сметка на енергийна ефективност, се губят в дългосрочен план. Това е причина за яростен дебат от 80-те години насам.

Най-разпространетото обяснение на провала да се намали енергийната консумация е това, че не се полагат достатъчно усилия, ето защо решението следва да бъде увеличаване на регулациите и по-голяма строгост, паралелно с по-голяма подкрепа на програмите за ефективност. Но един исторически преглед показва, че въпреки значителните и устойчиви подобрения в енергийната ефективност в района на Мелбърн, енергийната консумация продължава да расте.

Изследването върху отоплителния сезон в Мелбърн за период от 50 години назад дава възможност да се илюстрира противоречието между краткосрочния и дългосрочния ефект в домакинствата и да се открои дългосрочното нарастване на общата консумация на енергия в дългосрочен план. Отоплението през зимата в Мелбърн е подходящ обект за едно такова изследване, защото това е най-големият пиков енергиен товар в Австралия за всички енергийни източници – търсенето на газ е обикновено между 10,000 и 15,000 MW (газ) – така че всеки план за декарбонизация трябва ефективно да се съобрази с него.

Изследването извежда два основни извода:

Първият е, че сградите и отоплителните уреди в Мелбърн са значително по-енергийно ефективни в сравнение с тези преди 50 години – наблюдават се значителни подобрения в рамките на един продължителен период, но това което е се наблюдава е тенденцията да се „изхарчат“ дивидентите на ефективността – строят се по-големи домове, отопляват се по-големи площи за по-продължителен период от време, по-малко хора обитават отделните жилища и т.н.

Забележително е, че използваната енергия на човек на площ е почти същата като през 60-те години и този показател не се променя съществено през последните 50 години, въпреки че модерните домове са почти 10 пъти енергийно по-ефективни днес. Така че дивидентите от енергийната ефективност са се трансформирали в по-голям комфорт, за който нашите дядовци и баби само са могли да мечтаят, което не е лошо нещо, но ако целта е намаляване на парниковите емисии, тя просто не е постигната. Това, което има ефект за намаляване на емисиите в случая с Мелбърн, е преминаването на отопление с природен газ, който има по-малък въглероден отпечатък в сравнение с другите горива за отопление.

Трудно е да се пренебрегне изводът, че поведението е точно толкова важен фактор, колкото техническата ефективност, и че комфорта и стандарта са взаимнообвързани с процеса на подобряване на характеристиките на уредите и сградите. Но това е нещо, което правителствата не могат да регулират – тук става въпрос за общността и за социалните ценности. На теория, с регулаторно ограничаване на емисиите, енергийната ефективност ще доведе до намаляването им, но при нерегулирано нарастване на емисиите тя по-скоро е част от проблема, отколкото негово решение. Така че е крайно време разговорът да премине от темата за техническата ефективност на темата за адекватността.

Вторият основен извод е, че отоплението в Мелбърн продължава да разчита на конвенционална едромащабна енергийна мрежа – газ или електричество. Въпреки многото приказки за възобновяеми енергийни източници, умни мрежи и електрически автомобили, вързани към енергопреносната мрежа, които така пленяват широката публика, при внимателно вглеждане в детайлите се установява, че те продължават да имат само допълваща роля. Причината за това е проста – при зимните студове и в ледените сутрини хората продължават да се нуждаят от надеждно и достъпно отопление и това изисква едромащабно снабдяване. Отоплителният сезон в Мелбърн продължава 4-5 месеца, така че през това време е необходима доставка на енергия в големи количества.

Тук изследването посочва незрелостта на енергийния и климатичния дебат в Австралия – много хора предполагат че т.нар. “soft energy path” на Amory Lovins – енергийна ефективност, вятър, слънце и разпределена енергийна дребномащабна енергийна инфраструктура са крайната точка на политиката за климата.  Но колкото и привлекателен да е този път – какво беше постигнато през последните 36 години? Въртим се в кръг, тревогите ни са преференциалните тарифи за покривните фотоволтаици и умните мрежи, но това наистина са въпроси от втора и трета величина. Голямата картина е основния товар на мрежата и това налага на обществото да потърси нови перспективи в дебатирането на енергийните политики.

По материали от: theenergycollective

18-годишният Самуил Бисеров Борисов, който от шест години със семейството си живее в САЩ, е спечелил стипендия и е поканен да работи върху проект на НАСА в Хюстън, заедно с други млади учени.

Дянков дойде от САЩ, където пребиваваше постоянно и зае поста финансов министър в началото на юли 2009 г. Преди това той е бил в ситуацията на стотици хиляди българи в чужбина, които бяха задължени да плащат здравни осигуровки в България, въпреки, че не могат да ползват здравни услуги. Абсурдът беше решен частично от законодателя благодарение на упорит протест на българите в чужбина, които организираха подписки и даже манифестираха в Брюксел. В крайна сметка те получиха право да се освободят от здравни вноски до края на 2007 г. като минат през нелека административна процедура. Дянков също може да се възползва от това право.

tИрландия премахна ограниченията за достъп до трудовия пазар за български и румънски граждани. Въпреки намерението си да се възползва от двугодишния преходен период, правителството на Ирландия взе решение на свое заседание на 17 юли 2012 г. да премахне ограниченията. Решението е резултат и от общите усилия на българските евродепутати и правителството [...]

Пак се връщаме, слизаме пак в градовете -
сред потоците бесни коли, в суетата.
Покорени, зад нас вдигат ръст върховете.
И при тях, в планините, остават, остават сърцата.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

Сам в беда кой би искал да се озове?
Как ще тръгнем, нечули зова на сърцата?
Покорени, зад нас вдигат ръст върховете...
Е, дори боговете са слизали върху земята.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

С колко песни, слова, с колко светъл подем
планините ни викат при своята същност.
Но се спускаме ний - кой за дни, кой - съвсем,
просто всеки от нас трябва да се завръща.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.


В. Висоцки "Прощание с горами"
превод: Добромир Тонев

Но съществува и този сладък момент, когато човек може да се завърне обратно при сърцето си. Бай! :)

Ако не в събота, то кога можем да ви съобщим тази новина. Тъй като ислямът празнува Рамадан, Индонезия е взела радикално решение и е затворила 1 милион порно уеб сайта. Интересното е не толкова поводът, а бройката на подобни сайтове, които съществуват в онлайн пространството. Освен това правителството е заявило, че възнамерява да затвори още милиони подобни онлайн пространства, а за тяхното възстановяване въобще не се и говори.

„Ще блокираме и затворим голям брой порно сайтове поради наближаването на Рамадан,“ казват от правителството на Индонезия. „Това обаче не означава, че след преминаване на празникът достъпът или съществуването на този вид сайтове ще бъде възстановено.„

Оказва се, че държави като Индонезия започват да налагат сериозни рестрикции върху онлайн пространството и това е в разрез с идеята на интернет. Разбира се, трябва да има известни ограничения, но по наше мнение подобни мерки са малко крайни. Все пак знаем колко е консервативно обществото, населяващо подобни географски ширини. Подобни мерки могат да се окажат и голям проблем за производители на смартфони, които са задължени да блокират опции на своите телефони. Подобен случай са имали от RIM преди години.

Снимка:  Tostyart

Подобни статии:

1. 80% напускат сайта веднага щом им бъде поискана регистрация
2. 6 основни SEO грешки, от които да пазите сайта си

Доста интересна инфографики са се постарали да извадят колегите от Search Engine Journal, която ни разкрива до каква степен персонализираното търсене от търсачките се възприема от онлайн потребителите. Данните са представени доста добре и разбираемо. Впечатление прави, че хората се възползват от този вид нововъведение, което прави тяхното търсене доста по-релевантно. Основните категории и фактори, които оказват влияние върху избора на персонализирано търсене, са локация, език, потребителски настройки и история на търсенето.

На практика търсачките дават възможност на потребителя за персонализирано търсене, за да подобрят основно релевантността на резултатите. По този начин в SERPs ние виждаме донякъде по-качествени резултати, които ни носят по-голяма стойност. Подобна инфографика идва в момент, в който ни показва, че все по-често трябва да включваме ключови думи и фрази, свързани с гореспоменатите фактори. Все пак най-добре прегледайте инфографиката и се запознайте основно с нейното съдържание от първа ръка.

Снимка: SocialEvo

Подобни статии:

1. Как използваме социалните мрежи [Инфографика]
2. Google представя „дословното“ търсене