Как четеш: Никола Стойнов

Стана нещо като поредица - да ви показваме читателските воли-неволи на любимите ни приятели сред спортните журналисти. И след като миналата седмица четохме с Камен Алипиев-Кедъра, днес е ред да попитаме "Как четеш" един не по-малко ексцентричен представител на тази гилдия - известният с любовта си към рока и хубавите книги и страхотното си чувство за хумор Никола Стойнов.

- Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не чета, докато се храня. И не се храня, докато чета. „Като сдъвкваш грижливо храната, ти помагаш на обществото”.

- Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вино, уиски или бира. В по-редки случаи – водка, ром или джин.

- Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява ме.

- Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител (току-що научих нова дума, благодаря) или с визитна картичка. Кучешките ушички (благодаря и за току-що научения термин) ме ужасяват.

- Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.

- Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да дочета главата, но невинаги е възможно.

- Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Мога да захвърля книга, ако книгата ме дразни. Но отдавна не ми се е случвало. И не смятам да се подлагам на изпитание, например с книгата на Станишев за социализма.

- Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не, защото почти винаги смисълът на текста подсказва значението на думата. Пък била тя и „книгоразделител” . ☺

- Какво четеш в момента?
„Живот без принцип” – есета от Хенри Дейвид Торо, но си разнообразявам с по няколко страници от „Тамерлан Велики” от Кристофър Марлоу, „Френски поети” – антология от ХII до ХХ век, „Мисли и остроумия” на Уди Алън, която получих като подарък от дъщеря ми, и чат-пат си припомням по някой разказ от О’Хенри – книгата, която дъщеря ми чете в момента. А също и един приключенски роман от Артуро Перес Реверте.

- Коя е последната книга, която си купи?
Миналата седмица купих „Ядреналин” (Иво Инджев и Георги Котев) и биографията на Роджър Федерер, но буквално на следващия ден ми дотрябва подарък за рожденик и подарих книгата за Федерер.

- От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Често чета по 2, дори 3 книги наведнъж. Но не ми е система. Както дойде. Ако не съм в настроение, може и да не чета няколко или повече дни. Друг път прочитам две книги за ден.

- Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Най-често чета легнал, а в късните часове - в кухнята.

- Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Все ми е едно.

- Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Само ако ме питат. Тогава сред препоръчваните задължително споменавам Хашек, „Швейк”, Илф и Петров, Буковски, Алеко Константинов. Списъкът, разбира се, е много по-дълъг.

- Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По височина, но не стигам до педантичност. За съжаление, нямам достатъчно място и някои са в кашони.

Прочети цялата новина

Свързани новини: