Отечественият фронт марширува срещу външната ориентация на България

На летището в Бургас, седмица след атентата, (вече) „пиле не може да прехвръкне“. Видях с очите си. Но защо прехвръкна преди това хищното пиле на тероризма, което все не може да попадне в мрежите на разследващите и се стигна до най-лошото? Междувременно разнопосочното говорене на отговорните фактори показва, че са се оплели като пиле в калчища.

Ако направим кратък преглед на версиите ще видим вересиите. Много са и е сигурно, че ги има. Иначе нямаше да ги има и жертвите. Версиите приличат на криволичене на подгонено животно, което се надява да заблуди преследвачите. Но странното е, че всъщност у нас преследвачи няма- поне що се отнася до медиите и тяхното резоньорство. То се свежда да безкритично съобщаване на поредната подхвърлена версия от страна на властта, която се държи гузно и с това се издава, че има защо.

Една от всички версии обаче вече набъбва като Отечествен фронт ( ОФ) след победата на червената армия над неутрална България с решаващата слугинска роля на петата колона. На мушка на ОФ е не просто външната политика на България, но на практика нейната прозападна ориентация.

Не е случайно, че първите залпове в това отношение изстреляха от БСП. Сигнал за „нападение“ даде вечният ляв между левите в деснеещата в други аспекти социалистическа партия Янаки Стоилов- вечният ( и вечно неуспяващ) кандидат за лидерски постове в партията и от името на партията през последните две десетилетия. После към лозунгите на ОФ бързо, някак съвсем съгласувано, се присъединиха експертите, които безкритичните ни медии определят безполово именно като експерти, както би се искало на самите техни събеседници. Не оспорвам експертните им познания в тесния смисъл на думите, но държа да посоча още по-тясната им идейна близост с атакуващите по идеологическа и проруска линия другари и другарки.

Третата фаза, както виждаме днес, е масираната кампания, обвързана отново с „червената нишка“ на единомислието между тях, която подхващат в партийния печат на БСП и в подпечатаната с партийния гняв на антикомуниста и националиста Волен Сидеров. В един глас, без да ясно кой от кого преписва, натиснаха заедно спусъка на картечното говорене за „пагубната външна политика“ на България като причина за атентата и изобщо за пропадането на страната ни ( разбирай- като Божие наказание за близостта със сатаната САЩ). Вестник „Дума“ и Волен Сидеров изригнаха медийно с еднаква реторика като джепане в тази артилерийска канонада с обвинения, че американците ни „набутват“ в политиката си срещу Иран и Сирия.

Ако си мислите, че в тази мила симбиоза на български антикомунисти и националисти с другарите им в партийния печат е случайна, спомнете си как беше формулиран чисто- ама направо кристално чисто гражданският протест в София в защита на „руската миротворческа роля“ в Сирия. Защото, както много пъти съм посочвал, обединяващото между тези привидно различни ( и теоретично антагонистични) политически течения в българската политика е безпределното внимаване да не настъпят руската мотика. С нея те неуморно копаят българската градинка, старателно оставяйки бурените, поливани с „течната дружба“, подкопавайки същевременно всичко, що вирее с някакви западни сокове.

Градинарят от Кремъл дава ясни иинструкции: трябва да бъдат загърбени всякакви идеологически дребнобългарски различия, за да цъфти слънчогледът, обърнат на Изток. По едно съвпадение сянка днес му хвърлят герберите, но ако си мислите, че съм загрижен за тях- грешите. Те са временно явление, получило ориентацията на България в наследство, но готово да се превърне също в слънчоглед при успех на акцията по присаждането на съответните семки към цветето на герберокрацията. Премиерът Борисов вече даде първите признаци, че му се иска нещо да промени в това отношение- нали все изтъква, че се вслушва внимателно и се адаптира. Не знам дали американците го „побутват“ в правилната посока, както препоръчва в свой доклад бившият посланик в София Джон Байърли, но руснаците определено го притискат да се извърти.И той започна да сумти някакви неща за външната политика.

Само че външната политика не му е бащиния- тази магистрала я строи вече цяло едно поколение българи, което се произнесе ясно по най-стратегическия въпрос на нашето време по отношение на координатната си система в нашия смаляващ се свят. В него сме избрали да бъдем на страната на онези, на които открито завиждаме за високия стандарт на живот и съответно ще трябва да се придържаме към високите изисквания за партньорско поведение. Хленченето, че те носят рискове, приличат на подстрекателствата на пророка на болшевизма Ленин, пратен в Русия да разлага армията й по време на война с парите на държавата от отстрещния окоп.

Някой трябва да се стегне и това определено не е стегнатият и без това нов (?) ОФ на комунисти и антикомунисти, от които не можеш да чуеш и една критична думичка към бившите ни колонизатори. Защото именно по време на трудни изпитания приятелите съдят за теб- съдят както по делата, така и по безделието ти пред лицето на опитите да бъдем обезличени отново по познатия колониален начин от колаборационистите, поклоници на преродената империя на злото, която толкова „хуманно“ крепи най-кървавия режим на планетата в наши дни с аргумента, че така помагала на мира, но в същото време изисква от своите последователи в една европейска, натовска България, да участват в нейната абсурдна игра на „миротворене“, поливана щедро с кръвта на сирийския народ.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: