Борисов управлява с мека ръка националните интереси

Не само не съм пророк, но и направо си признавам един порок: обичам да не познавам ( когато правя мрачни прогнози). За съжаление едно е да обичаш, друго е да признаваш реалностите.

Многократно съм предупреждавал, че популистките зигзаги на Борисов няма да доведат до нищо добро. Ужасно ми се ще да греша, но се опасявам, че мога да се окажа прав. Защото една от най-големите лъжи за това управление е, че Борисов управлявал с твърда ръка. На дребно, когато трябва да се разправи с някой по-слаб, е така. Но е точно обратното по истински важните въпроси за страната: лъкатуши по течението с меката китка на капитан, който вместо да държи руля в обещаното ни от него околос(ъ)ветско пътешествие по магистралата на европейското ни развитие, непрекъснато се оглежда назад от страх да не би да се натъкне на някое препятствие, което може да му попречи да върви напред и да спечели следващите избори.

Колко пъти промени мнението си за АЕЦ „Белене“, помните ли? Не (се) лъжете- не помните. Не е възможно. Изписал съм по въпроса толкова статии, че успях да впечатля дори…Бойко Борисов. Обади ми се по телефона с надежда да ми върне впечатляването, като ме впечатли, че ми съобщава първо на мен за прекратяването на проекта АЕЦ „Белене“ ( след три години „душевни терзания“ с трагикомични проекции в публичното му говорене ). Не за друго, а именно поради това, че му се виждах най-представителен негов критик по въпроса, изразявайки надежда повече да не му „ям кокалите“.

Само че „меката китка“ Сергей Станишев, както обичат да го наричат привържениците на силната ръка в политиката, се готви за канадска борба със своя враг, напипвайки най-слабото му място: прекалената „сговорчивост“ пред т.н. „народен глас“, който за краткост и повече тежест се нарича референдум. Защото зад това твърдо намерение стои още по-твърдата, стоманената воля на преродения в днешния Кремъл, дребен на ръст руски владетел, съизмерващ се със стоманения диктатор Сталин в имперския си манталитет. От неговата хватка явно няма мърдане.

Руските интереси, които са най-мощния нагон за БСП, вече газираха един шамар на България с помощта на гъвкавата ръка на Борисов, която сама зашлеви бузата му на западен съюзник и радетел на европейското ни развитие като енергийно независима държава. Това се случи по невероятно зрелищен начин през януари, когато автентично разтревожени граждани, яхнати от добре замаскирани структури на БСП и други спящи клетки на петата колона в България, спретнаха нищо и никакъв протест срещу добива и проучването за шистов газ ( от американска компания).

Последва мълниеносна заповед по гарнизона в ГЕРБ и за броени дни волята на Борисов, прекършена пред т.н. „глас на народа“, бе трансформирана в уникалното, първо по рода си в света решение една държава да си забрани да знае дори дали разполага със стратегическа суровина за своето потенциално забогатяване. ГЕРБ и компания, т.е. ГЕРБ в радостната компания на БСП, постигнаха това чутовно единодушие с общо гласуване ( а иначе от ГЕРБ много обичат да навират в очите на други партии някакво гласуване или отделно изказване дори в една и съща посока с червената парламентарна група).

Апетитът на БСП се възбуди и сега готвят ново пиршество. След дълбоката януарска оран прибират нова реколта от семената в браздите на меката власт, готова да угоди на „народния глас“. Борисов демонстрира готовност да реагира като опрости еднолично акциза върху казаните на домашната ракия, за да се хареса на многолюдната партия на ракиджиите в селата и малките градчета. После многократно показа, че е гъвкав като „премиера каучук“ в цирковото представление с отменянето на какви ли не собствени решения. Защо да не откликне човекът сега на толкова милото настояване на стотици хиляди сънародници, мобилизирани от руската пета колона в марша за руско развитие на България чрез по-нататъшно енергийно заробване?

Ако ви се струва, че греша в преценката, запитайте се защо премиерът ни не даде нито веднъж решително обяснение за спирането на проекта АЕЦ „Белене“. Най-големият му аргумент увисна като кофа с мръсна вода над главата му- тройната коалиция били забавили одобряването на проекта и това наложило спирането му. Тази глупост, която на практика легитимира със задна дата незащитимия от икономическа ( за стратегическа- да не говорим!) гледна точка непосилния руски ядрен камък на шията ни, рано или късно трябваше да му се разплиска над премиерския авторитет.

Замазвайки далаверите, корупционните схеми, опасностите пред националната сигурност и прикривайки на практика схемите за окончателно източване на българската енергия по каналите на зависимата от една единствена държава енергетика чрез изпомпване на националните ресурси от помпената станция АЕЦ „Белене“, Борисов и компания ( виж кой му правеше компания за проруското гласуване за шистовия газ-бел. авт.) на практика оставиха отворена вратата, препречена с един познат по нашите земи ботуш. През нея сега искат тържествено да нахлуят въоръжените с аргумента на „народния глас“ хрисими другари, закачени на конците на ядреното лоби.

Като няма авторитетен рефер, ще тичаме като гламави по този друм, по който ни готвят рефенд(р)ум с цел препъване на и без това изоставащите Граждани за европейско разкритие на (заговора срещу) България.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: