Без токчета по пътя към себе си

Идиличният център на модата – Милано – е сцената, на която се разиграва сюжетът на "Без токчета" от Франческа Ланчини. Романът разказва за света на красотата и дефилетата през очите на една италианска девойка – модел. Разбира се, София е убедена, че е различна от своите колежки, най-малкото защото обожава да чете. Книги, не модни списания. А и обича да преценява хората по техните четива.

Няма да ви изненадам с констатацията, че семейството й е съставено от себичния баща адвокат, обсебената от грижи за външността си майка, сестрата, която въпреки крехките си 16 години е най-зряла, както и от домашната помощница – испанка (че как иначе?!), която на практика е отгледала София. Момичето обвинява макар и негласно именно родителите си за странния си нрав и изкривения мироглед. Кандидат-годеникът й Джан и Алесандро – нейната тайна изневяра, допълват картината на объркания живот на София.

Липсата на уравновесеност, на опора в семейството и изненадващото предложение за брак, провокират младото момиче да замине първо за Маями, а сетне и за Барселона. Крайната й дестинация – намиране на себе си.

В "Без токчета" Франческа Ланчини се опитва да разкритикува света на модата и псевдоценностите, които споделят обитателите му. В резултат, книгата изобилства от модни марки, а основните занимания на персонажите се свеждат до секс, наркотици и рокендрол по партита, както и обсебеността от манията по външния вид. Моделите и букърите са представени като глезли, истерички и гейове, който всячески се стараят да вгорчат един другиму животите. В такава среда диренето на идентичността на София е непосилно трудна задача.

Като цяло това, което е положително в "Без токчета", е добрият превод. Почти не се усеща, че оригиналният език е италиански. За съжаление обаче, графата с негативите е доста по-обширна. Едно от нещата в книгата, които правят неприятно впечатление, е усещането за бавен развой на събитията, бих казала за липса на събитийност. Читателят остава с едно очакване, което е безплодно, защото до заветния отговор на "И после какво?" така и не се стига.

Също така трябва да се спомене и прекалено големият брои лирични отстъпления. В текста изобилства от препратки към някакви минали моменти. Поради недостатъчно добрата си обособеност и недоброто си въвеждане те по-скоро объркват читателя, като оставят впечатлението, че описаното се случва в момента. След няколко такива отклонения се свиква, но това продължава да е недостатък при възприемането на хронологията на действията.

Нека не пропускаме и финала, който оставя усещане за липса на завършеност. Е, да но нали тя търси себе си, то е безконечен процес... Сигурно, но когато накрая на книгата останеш без удовлетворението на една приключила, цяла в своята същност история, пък макар и с отворен край, ще простите, но няма да се съглася.

Прочети блиц-интервюто с Франческа специално за "Аз чета" тук. Виж и ревюто на Алекс за "Без токчета"

Прочети цялата новина

Свързани новини: