Не в огледало - в мене се оглеждай...
Аз ще прогоня тъмната тревога.
Покорството и бялата ми нежност
ще те направят по-красив от Бога.
Ще те направят по-крилат от птица.
И мъжкото ти тяло ще засвети.
От моите прехласната зеници
носът ти ще се вирне до небето.
Ще станеш най-трагичният ми случай.
Заради теб земята ще разтворя.
Ще съм до теб, додето се научиш,
че си единствен между всички хора.
Ограбвай до дъната им очите ми.
Когато си отида, нека знам,
че ти оставям нещо изключително -

изкуството да се обичаш сам.

Камелия Кондова

Mediapool:

Цървули и ботуши

| Мирчо Икономов

..Когато цървули дойдат на власт
те се превръщат в ботуши…
(Славомир Генчев. Антидот)
Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни  150 души – целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните “стратегически” подразделения. Световният учен – хирургът проф. Станишев – един от най-забележителните и високообразовани хора на България – е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той.
Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века…
Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко “програмна” проява, своего рода “манифест” на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията – всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР.
Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда неотклонно в продължение на 45 години. Днес можем да кажем, че комунистите успяха в своята цел.
В продължение на 45 години (а по малко по-различен начин и през следващите 20) българското общество е подложено на обратна селекция. Колкото образованието, средата и произхода на един човек са по-ниски и примитивни, колкото родителите му са по-неграмотни и бедни, колкото по-ниско стои семейството му в социалната стълбица, толкова по-големи са шансовете му да се издигне в социалистическото общество.
От 1 февруари 1945  до 11 ноември 1989 г. биографиите (днешните CV- та) се пишат по един и същи начин:
“… произходжа от бедно работническо семейство…”
“…бедно и многолюдно селско семейство…”
“… родителите му били неграмотни, но природно интелигентни…”
“…били бедни и необразовани, но трудолюбиви хора, които с пот на челото… къшея хляб”
“… израснал в мизерия и немотия…”
В краен случай, ако съвсем нямаш откъде да изнамериш селски корен или пролетарска закалка и ако не се набиваш много на очи, можеш да минеш и с едно:
“… произхожда от малоимотно градско семейство на служещи с прогресивни разбирания…”
По времето на социализма биографията е всичко. От нея зависи дали ще имаш работа, дали ще имаш жилище, дали ще ти позволят да следваш… Биографията се пише от кварталната ОФ организация, която кара местните комунисти да ти напишат “характеристика” – дали семейството ти е враждебно към народната власт, дали ядете в порцеланови чинии, ходите на църква, къпете се и прочие дребнобуржоазни предразсъдъци. Същите тези квартални комунисти, които надничат дали не учиш френски с баба си и не се къпеш прекалено често, за да те изкарат Враг на народа, са онези “редови честни комунисти”, които днес се кълнат, че нямат нищо общо с “деформациите” на системата, те били били идеалисти…
Веднъж написана, характеристиката те следва по служебен ред през целия ти живот – в гимназията, университета (ако цървулите изобщо ти разрешат да следваш), в работата, независимо каква е тя, в паспортната служба – когато поискаш да излезеш в чужбина, в “Мототехника” – когато решиш да започнеш да чакаш 20 години, за да си купиш Москвич… и в гроба, ако близките ти искат разрешение да бъдеш опят като християнин.
Обратната селекция, налагана от режима, държавният култ към простотията и неграмотността ражда трагикомични ситуации. Защото когато простият се опитва да се изкара “vip” е комично, но когато грамотният се мъчи да се докара на прост е трагикомично.
Дядо ми – подполковник от царската армия, герой от войната, раняван при Драва, кавалер на ордена “За храброст” и двукратен кавалер на орден “За военна заслуга”, е изхвърлен от армията, изхвърлен от дома си и лишен от земята си. Не му позволяват никаква работа, защото може да направи “саботаж” на социализма. Остават му 1 декар (30 х 30 м.) лозе, от което той буквално изхранва семейството си.
Когато трябва да пише биография на синовете си, пише, че е земеделец - лозар…
Другият ми дядо е свещеник. (поп, както казват цървулите). Единственият начин леля ми да бъде допусната да следва е да бъде осиновена от вуйчо си, железничар. Така може да пише в биографията си заветното “работническо семейство” и да се моли номерът да мине…
Онези по-заможни люде, които няма как да се изкарат бедни, гладни и неграмотни, защото всички знаят голямата им къща на главната, започват трескаво да търсят някой далечен роднина, който през на следването си бил съквартирант с един ремсист, или по време на стачката на кибритените работници на гара “Костенец” случайно возил в автомобила си бременна родилка – работничка… Ако намерят въпросния епизод, пишат
“… произхожда от богато, НО прогресивно семейство, което подкрепя борбата на работническото движение…”
Обратната селекция е включително и естетическа.  Жените не смеят да носят “капели”, защото могат да ги обвинят в “битово разложение” или “буржоазен морал”. Вместо европейската капела, възпитаничките на колежи носят забрадка като селянки помакини. Прическата е немислима дързост. Мъжете заменят широкополите шапки с работнически каскет. Цилиндрите и фраковете стават реквизит на театрите.
Тези “бившите” хора, които са имали  неблагоразумието преди 9 септември да се къпят, да учат, да говорят френски или немски и да лъскат обувките си с вакса, редовно са “профилактирани” от работническо-селската власт.  По време на Берлинското въстание, Унгарските събития, Пражката пролет, Полските събития, или просто около посещение на другарите Хрушчов, Брежнев или Ким Ир Сен в България биват прибирани от милицията “за кратка справка”, която трае средно 3 години, а за някои е последна…
Когато през 1979 г. група ОФ – деятели с интерес към историята започват бегли опити за развитие на науката “генеалогия”, която е свързана с родословни дървета и родова памет, те биват жестоко порицани от ЦК, а в “Работническо дело” излиза статия от Владимир Топенчаров, който ги обвинява в буржоазен реакционизъм. Родословието е вредно за социалистическото общество, защото създава предпоставки за социално разслоение на трудещите се и е опит за преразглеждане на ролята работническо-селската класа….
Няколко поколения българи бяха възпитавани по този начин и в тази среда. Резултатите са налице:
- Днес в България милиони хора съжаляват за съборения мавзолей, защото бил част от историята. Макар и грозна и зловеща част, разположена на централния градски площад.
- Днес България е страна, в която споменатият централен градски площад – между Двореца, Театъра, Банката и Министерството на отбраната е заета от… паркинг.
- Днес в България милиони хора са против махането на паметника на Съветската армия, която окупира страната им, защото бил част от историята. Част от историята – най-страшната, най-високата и видима отвсякъде част, която напълно доминира целия градски пейзаж столицата и се вижда отвсякъде.
- Днес в България 90% от населението се забавлява чрез алкохолизъм под звуците на циганско-турско-индийски ритми със сръбски текст.
- Днес в България смятат, че Димитровград е най-забележителният градеж на миналия век.
- Днес в България няма нито едно културно събитие, където да е норма мъжете да носят смокинг, а жените – рокля с гол гръб. Дори и Виенската филхармония да дойде в София, 1/3 от публиката ще приличат на трактористи – по “официален” пуловер и черни маратонки. Днес в България, както и тогава, официалното облекло е само театрален реквизит. В нито една европейска държава няма такава андрешковщина.
- Днес в България огромното мнозинство от хората си мисли, че дрехите служат за да не ходиш гол. Никъде в Европа анцугът не служи за друго, освен за спорт. У нас се ползва като “smart casual”…
- Днешна България гледа на културата, образованието, възпитанието, естетиката, книгите, дрехите, семейната среда по същия начин, както преди 65 години гледаха неграмотните примитиви с шмайзерите – като на “дребнобуржоазни предразсъдъци” – с онова нахитрело презрение, с което влашките циганета в казармата гледат на “вишагите” – и намигат тарикатски с плувнал поглед на малките си очета.
Обратната селекция на победилата простотия продължава да насипва бомбената яма край гробищата.Ден след ден. Един голям Димитровград от 111 000 кв. км…

Share on Facebook

Това е панорамата, която се разкрива от едно от предпочитаните места за почивка в града.

24 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон холл. “Lincoln Trio” и друзья. Так называется концерт базирующегося в Музыкальном институте Чикаго (ensemble-in-residence) “Lincoln Trio” и приглашенных солистов. Музыканты трио нам хорошо известны. Это скрипачка Дезире Рустрат, в раннем возрасте привлекшая внимание сэра Георга Шолти (в шестнадцать лет она солировала в Скрипичном концерте П.Чайковского с Чикагским симфоническим оркестром), английский виолончелист Дэвид Канлифф и чикагская пианистка Марта Азнавурян. На фестивале в Равинии к ним присоединятся альтист Масуми Пер Ростад и скрипач Ю Ян-Куинг. В программе вечера: Трио N2 И.Брамса, почти не исполняемый в Америке Фортепианный квинтет ...

Джон седял в градината си и по едно време видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял човек с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже. Джон бил страшно заинтригуван. Отишъл при човека с кучето и го попитал кой е в първата катафалка. - Съпругата ми - отвърнал непознатият. - Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Джон - Как почина? - Кучето ми я ухапа и тя умря. След това попитал кой е във втората катафалка. - Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря. Джон помислил малко и накрая попитал: - Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни? - Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът. Усмихни се, България, чужди хотели включиха в офертите си странен пакет - почивка, която е по-евтина, но за сметка на това включва и тъщата. Все още няма информация дали пред въпросните хотели има опашки от желаещи или пък от вече отказали се. Не е ясно и дали новината се приема като...

„Капризите на Оливър” е идеалният пример за израза „грабна ми окото”. Точно това направи корицата й на един Панаир на книгата. Тъкмо бях отворила уста да откажа на продавачката, тъй като мразя да ме изнудват за покупки чрез детето, и се загледах в корицата и илюстрациите. После бавно затворих книгата и решихме да я купим.

Капризничещ батко? Познато. Прашен таван и тайнствено сандъче с три шарени топчета-капризи? Хм, интригуващо. Водно чудовище, спагетено чудовище и чудовище от счупени играчки? Бррр.

„Мамо, това детска книжка ли е?”, попита синът ми. Така започна първият ни прочит, но няма да ви описвам повече, защото задължително трябва да видите илюстрациите. Те са чудесни, необичайни, интригуващи. Като анимационен филм, само че с доста тъмен фон и намек за нещо зловещо и плашещо в ъглите. А са такива, защото автор на илюстрациите е Владимир Тодоров – художник и аниматор, работил в Холивуд по различни анимационни филми за големи имена като Робърт Земекис и Спилбърг. А aвтор на текста е съпругата му Боряна Тодорова.

Историята е добре позната, а значи и много близка, на повечето родители на поне две деца. Оливър има малка сестричка и смята, че майка му се занимава прекалено много с нея и недостатъчно с него. Случайно открива на тавана прашно сандъче с три пухкави шарени топчета, които се оказват неговите капризи. Всяко от топчетата притежава магическа сила да принуждава майката на Оливър да изпълнява всичките му прищевки – пълно обсебване на майчиното внимание, нови играчки, позволение да яде само сладки и вредни храни. Така той успява да живее безгрижно и доволно известно време, докато майка му не успее да пропъди каприза. Не след дълго Оливър и майката се оказват изправени пред мега-чудовището – олицетворение на всички негови капризи. Време е двамата да обединят усилия.

Финалът на историята? Всички знаем, че да си добър родител е трудна работа, но надявам се никой от вас не се съмнява, че капризите на Оливър биват изпратени обратно на тавана. Така де, можем да се справим с капризите на децата си! Само трябва да се мобилизираме и да впрегнем цялата си изобретателност. А най-ценното ни „оръжие” е обичта към нашите мъници. Нека не забравяме да им казваме и показваме, че ги обичаме и ценим, а съвместното четене на тази книжка е чудесен начин да го направим.

Отдавна не се беше случвало. Борихме се славно и успяхме да изпъплим до върха. За съжаление бетонната пирамида, на която традиционно се качвах за да си направя снимка, се е счупила.

Пътят до Бъндеришка поляна вече е истинско шосе. Банско е пълно с хора. Има живот.

Стотици хиляди потребители по целия свят, главно в САЩ, Германия и Великобритания, получават писма от правоносители с искане за заплащане на определена сума за извършени нарушения на авторските права, пише ресурсът TorrentFreak. В противен случай притежателите обещават да изправят нарушителя пред съ...

Георги Н. Николов за последната книга на Мартин Ралчевски

Пътувам по магистралата към Атина. Избрах Гърция за кратка почивка по съвет на приятели. Казаха, че за кризата там се говори, но не се вижда. А цените са или като нашите по морето, или по-ниски. Магистралата се плаща, но я има, табелите са, където трябва,а хотелът надминава очакванията, защото не е и скъп. Персоналът, сред който е и собственикът, ни носи на ръце, а ние се обръщаме плахо и се чудим дали става въпрос за повече пари или просто това е начин да ни „зарибят” за бъдещи гостувания. Наследили са елините, нали? Гостите в мнозинството са гърци, а малкото руснаци и румънци само потвърждават предварителната информация,че няколко нации спасяват гръцкия туризъм от фалит тази година. Фалитът не го виждаме, но единственият общ работник, който си позволи разговор с нас, е от Прилеп и услужливо казва,че кризата се е отразила само на количеството на сервитъорите, които вече са двама, не десет. Заплатите са същите, но не е удобно да ги казвам, защото нашите безработни...

Валери ни е подготвил сбито няколко съвета за пътуване с кола през  Румъния, Унгария, Австрия, Германия и Дания с автомобил на газ. Приятно четене:

Съвети за пътуване от Русе до Норвегия

Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Дания

Колеги, няма нужда да откривате топлата вода и да правите грешките, които някои от нас вече сме правили и сме утъпкали пътеките. Сега ще копи-пейстна съветите си за пътуване от БГ (Русе) към север, северозапад, които вече съм писал на парче някъде в този форум а сега съм систематизирал: [geo_mashup_map zoom="3"] Този пост касае пътуване от Русе към Норвегия, но и други пътуващи на север – Любек, Дания, Холандия, Белгия (донякъде).. могат да се възползват от инфото. Автомобил на Пропан с разход 8.0/100 среден разход за целия път, при паксимална скорост 160км/ч, бутилка в която влизат 38лтр. Пробвани са различни маршрути (инфото тук е споделено и от други колеги). Този който ще коментирам е според мен най-изгодния и най-бърз, нищо че през Прага, Дрезден е с 200 км по-къс, магистралата на моменти тресе и се губи време за спиране за винетки, които струват и повече пари, а през Австрия са само 8 евра, Германия и Дания не се плаща.

Румъния

Сменете си Леи от БГ, по изгодно ще ви е и няма да губите време да спирате на чейнч бюро. В Русе винаги има Леи срещу ЖП Гара (бивш универмаг). Сменете си Лей и за напълването на бутилката (резервоара) в края на Румъния, за да минете Унгария без зареждане по магистралите. Там ако нямате Форинти може да установите, че цената за LPG ви е излязла почти като за бензин, освен това никъде няма табели, дали на дадената безиностанция има и газ. От Русе до Дания има достатъчно газ станции, за да не мислите за това с няколко трика, които ще споменава в пътеписа. Най-много да карате 10-30 км на бензин до следващата станция, което е добре и за колата. Ако имате избор не ви съветвам, да зареждате газ на случайни газ станции в Румъния въпреки по-ниските цени. Газта е хубава навсякъде, но вероятността да минете по-малко километри е голяма. Има нови магистрални участъци, нови околовръсни на няколко града, които вероятно не са отбелязани още в GPS картите. Пътя през Дева е по-добър. Пътя през Тимишуара беше в ремонт към края на 2010 и не знам дали е приключил. НЕ ИЗПРЕВАРВАЙТЕ на двойно пресечена осева линия !!! Дори и да сте се скрили зад румънска кола, която го прави, може него да не спрат, а вас – да. Вземат книшката и после е голямо главоболие. Дават ви временен документ за един месец, но никога не ви я връщат толкова бързо и реално сте без книшка. На последното голямо кръгово на около 30, 40 км от Надлак (Ro-Hu граница) има Лукойл газ. на около 10 км от границата в дясно има немаркова газ-станция, на която като последна цената е по-висока, а когато съм зареждал там, не съм успявал да мина Унгария с една бутилка. Аз лично не вземам винетки за Австрия от циганите в Румъния, които предлагат на по-ниска цена. Не вземайте винетка и от офисите на Ro-Hu границата, защото повечето вземат такса, която не ви вземат, ако си я купите от първата голяма бензиностанция на ‘Mol’ в Унгария – няколко км. след границата в дясно.

Унгария

В Унгария можете, да си купите и винетка и за Австрия и да си спестите едно спиране и чакане на опашка (и обратно – в Австрия продават и унгарски вигнетки). Ако нямате ВИЗА, сменете си форинти и за напълване на една бутилка газ в края на Унгария. Като започнете да виждате от далеч унгарско-австрийска граница, на последното кръстовище излезте в дясно и идете на шопинг центъра, до който няма достъп от самата граница. Там има газ станция. Плащане с банкова карта или Форинти – в Евро не препоръчвам. Напълнете газ непременно на тази станция, защото после в Австрия няма газ. Има само няколко газ станции, но не и близо около магистралата. Излизането от шопинг центъра става обратно по същия път. Ако сте на бензин, по-добре зареждайте в Австия от колкото в Унгария. Там безнина е малко по-ефтин от колкто в Германия например, защото в Германия пътната такса е включена в цената на горивото. Не забравяйте винетка за Австрия, полиция обикаля с патрулки и гледа по остъклата на колите, глобата беше 500 евро, сега не знам.

Австрия

За пресичането на Австрия няма какво да се напише, освен, да не търсите ГАЗ. Австрийците не искат коли на ГАЗ според допитване на газовата компания към жителите, така че няма и да имат скоро. Има ГАЗ само заради караваните, но не и около магистралата им. На някои бензиностанции с места за почивка има душове. Ако не сте спали в хотел по пътя си до тук и са ви се запарили…. мда .. може да се освежите – 2, 3 евра на са нищо за този комфорт, особено лятото. По тоалените на бензиностанциите работят унгарци, чехи и словаци и ползването им се заплаща. От няколко години навлезе една система чрез която със събраните билетчета от позлване на тоалетна, можете да си приспаднете цената на някаква покупка дори от друга бензиностанция, ресторант и др. в които е въведена системата, но сега не се сещам какво и беше името. Бензина в Австрия е по-ефтин от колкото в Германия.

Германия

Влизаме в Германия и по 1-вата отбивка към Passau има по-ефтина газ станция – Арал, но това си е малко селения – разликата не е чак толкова голяма, за такава малка бутилка. Аз съм го правил, когато нямаше газ за следващите около 300/400 км. по Е56 (А3), а сега има само след около 20/30 км. От там нататък аз минавам по А3 Regensburg, Nurnberg, и малко преди Wursburg гепя А7 към Fulda, Kassel, Gottingen, Hannover, Hamburg, Flensburg. Има и други варианти за минаване на Германия, но по този маршрут знам че газ станции има много често, (и вече съм ги понаучил) около на всеки 400 км, тоест – дори и да горите 10/100 не би трябвало да карате много до следващата газ станция. Един от недостатъчците на този път са Касел-ските баири, където ако сте със слаба колица, се качват по-трудничко, но пък по тях има 4 ленти за движение в една посока. Аз съм имал случай когато пренатоварен съм карал в колоната на тировете по тия баири. Повечето газ станции не се виждат от аутобан-а, а трябва да напуснете за 2, 3, 5 км. Ако не бързате, може да си планирате цялостно зареждане (гориво, кафе, храна) с отбиване в някакво малко селце/градче, което да е близо до магистралата. Можете да спестите пари от бензин/газ, както и в супермаркета. Аз съм си пълнил термоса с кафе на 0.60 евро цента, докато на магистралата е от 1.90 до 2.40. На Фленсбург излезте по път 199 и ще стигнете до Сканди Парк – газ, метан, доста ефтин шопинг център „One Stop Shop“. Препоръчвам на всички, които отиват за няколко месеца в Норвегия, да си купят алкохол, малко минерална вода.. това онова по колата – течност за чистачки и т.н.

Дания

Дания има много малко газ, но е по-скъпа от бензина. Тия откачалници така режат главите на караванаджиите, за това Дания се минава без зареждане. От година, две се случава ако решите, да спите на паркинг в Дания, да ви събуди полиция и да ви каже, че нямате право.   Автор: Валери   Други разкази свързани със Съвети за пътуване – на картата: В РАЗКАЗА :)

Доц. Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет. - Г-жа Буруджиева, остава една седмица до нови политически сезон, какво да очакваме? - Трябва да очакваме сезон, който ще бъде белязан от предизборните усилия на партиите. Виждаме, че дори и в типичния летен сезон всеки един министър е зает със задачата да покаже напредък в своята област. Напоследък здравният министър Десислава Атанасова постоянно ни говори за цените на лекарствата. Почти всеки ден се открива нов път или друг вид инфраструктура. Следващият сезон ще бъде белязан и от битката на опозицията срещу управляващите. Конкретните теми, върху които управляващите трябва да се съсредоточат, е бързо да са изготвят промените в изборните закони, за да се реализира нормална подготовка за вота догодина. Другите големи...

Известно е, че корпорацията Microsoft ще пусне официално на пазара новата си операционна система Windows 8 на 26 октомври. Периодично в интернет се появяват различни нови подробности за новата операционна система, както и за софтуера за нея. Наскоро в глобалната мрежа бяха публикувани скрийншоти на ...

От всеки десет или 100 глупави бизнес идеи, смятани от създателите си за сериозно начинание, поне една успява. Въпреки всичко, те побеждават здравия разум, пазарните очаквания и логиката, даващи на собствениците им правото да се смеят последни, по целия път до банката. Представяме ви 5 такива...

Не обичам да пиша за познати филми, защото има хора, които пишат много по-добре от мен. Но за такива, които никой не рекламира активно, пиша с удоволствие. Такъв е и Перфектно чувство (Perfect Sense), който намерих (или който ме намери) снощи. Познавам добре както Юън Макгрегър, така и Ева Грийн, но досега нямах срещи с режисьора Дейвид Макензи, което вече отчитам като сериозен пропуск.

Историята звучи плоско. Страшен вирус върлува по света, като кара хората да губят сетивата си едно по едно. На този черен фон Макгрегър и Грийн се влюбват и някакси се опитват да се задържат заедно.

Всичко се случва оркестрирано и драматично, но без кървави детайли, както в повечето филми за въображаеми пандемии – тук кървищата идват само на психологическо ниво. Разбира се, има гняв от загубата – гняв както в никоя друга ситуация, защото досега не си губил своя достъп към света. И точно когато ти остава най-малко и става най-трудно да бъдеш човек, тогава се отприщва цялата красота на тази трудна ситуация. Тогава на човекът пред екрана му става топло и красиво, защото е истински.

Както виждам, гласгоуската драма е получила немалко критики, но на мен ми хареса – не просто защото става дума за любов, която минава невъобразими препятствия, което си е сигурна десятка за момиченца, а защото показва много интересни компенсаторни механизми, които хората изобретяват, за да останат хора. А вие как ще реагирате, ако губите всичко и оскотявате ден след ден?

Юън Макгрегър си ми остава любим, а Ева Грийн гледам твърде рядко, за да мога да кажа колко добре играе в сравнение с обикновено. Съгласна съм, че връзките с терористични актове и други конспиративни теории са в повече, но те по-скоро се плъзгат по ръба на сценария, отколкото да заемат централно място и в този смисъл са простими. Поддържащите роли са повече от схематични и всичко се върти около основните ни персонажи, което може би е по-доброто решение, когато имаш всичко на всичко двама чудесни актьори.

Крайно мнение: филм, който си заслужава двата часа. Гледайте!

Още по темата:

1. Parov Stelar: Когато краката ти се движат сами
2. Когато работата те затрупа
3. Когато супермаркетът знае пръв, че си бременна

Из изявлението на Джулиън Асанж на 19 август 2012 от посолството на Еквадор в Лондон.

...В сряда Брадли Манинг прекара 815-ти ден в затвора без процес. Законният максимум е 120 дни.

В четвъртък моят приятел Набил Раджаб беше осъден на 3 години за туит.

В петък руска група беше осъдена на 2 години за политически спектакъл.

Има единство на подтисничеството.

В отговор трябва да има абсолютно единство и решителност.

Източник: 

https://twitter.com/RTLondonBureau/status/237180703266205697/photo/1/large

https://twitter.com/RTLondonBureau/status/237180872229543936/photo/1/large

Германски учени съобщиха, че са разработили плоски говорители от хартия. Според изследователите, тяхното изобретение е уникално по рода си. То може лесно да бъде свързано с компютър или МР3-плейър, след което потребителят може да се наслаждава на силен и чист звук. Всеки говорител се състои о...

Английският интернет магазин shore.co.uk, за който писах в първата ми статия, смени своя облик. Новата визия на сайта не се различава съществено  от предишната, местата на някой категории са сменени, има по-свеж и цветен вид. Сайтът предлага вече безплатна доставка до България за закупени дрехи и аксесоари на стойност над 50 евро! Заедно с новия …

Прочетете повече »

Най-новата книга за малкия Никола, излязла на пазара преди броени дни, следва традицията на останалите четива от поредицата: оставя те без дъх и те залива с тонове щури ситуации. В „Изненадите на малкия Никола“ отново най-потърпевши се оказват възрастните, приемащи всичко прекалено сериозно.

Струва ми се, няма някой, чиито родители да не са срещали противоречия по домакинските въпроси. И родителите на познатия ни герой не правят изключение, особено когато се отнася до боядисване! А ако бащата на Никола не е въодушевен от идеята и се опитва да „изклинчи“, момченцето е твърдо решено да осуети плановете му… напълно невинно, естествено! Замесването на съседа Бледюр в цялата работа само доказва, че мъжете са като деца, но… най-смешното от всичко е как се избира цвят грейпфрут.

Гостуването на леля Матилд и чичо Казимир е друга от любимите ми истории. Възрастните наистина умеят да са доста гадни, като с уж невинните си коментари и забележки засягат околните.  Изключение не правят и роднините на Никола, изтърсващи се – ИЗНЕНАДА – в един неделен следобед. Злобните коментари и лошото държание на братовчедчето Елоа може и да се преглътнат, но все пак изненадата заслужава да бъде „върната“. Затова, след гостуването на роднините, Никола и семейството му – ИЗНЕНАДА – цъфват на роднинско гости.

Това са само част от историите, пълни с майтапи и мегазабавни ситуации. Невъзможно е да се предаде очарованието на преживелиците на малкия Никола – ще се получи като лошо разказан виц. Затова предлагам не само на малчуганите, но и на техните родители да почетат заедно и да си доставят няколко часа искрено веселие с щуротиите на Никола.

Ако пък ви се приискат още лудории, не пропускайте и останалите книжки от поредицата: „Ваканциите на малкия Никола“, „Малкият Никола тръгва пак на училище“, „Щуротиите на малкия Никола“, „Малкият Никола и приятелчетата„, „Междучасията на малкия Никола“ и „Малкият Никола“.

Още ревюта за приключенията на Никола и други страхотни детски книги може да намерите и на www.detskiknigi.com

 

 

Стори ми се несправедливо, че под статията на в. „Труд” за това как Цветанов е дарил буре с вино на сватбари, прочетена 600 пъти, няма нито един коментар. Защо ли публиката е занемяла? Ще се опитам със  собствени сили да притуря коментар и да поправя несправедливостта.

 

По принцип съм един такъв критикар открай време. Например по време на кореспондентстването си в Бейрут, наблюдавайки с насмешка пременен като пингвин във фрак новоназначения български посланик, реагирах спонтанно на неговия упрек по време на коктейл в посолството. Гледайки ме с шампанско в ръка по време на тоста, посветен на стъпването му в длъжност, той ме заклейми, че не съм отишъл на церемонията по връчването на акредитивните му писма и че съответно не съм изпратил тази новина до София. На въпроса му защо съм допуснал това, отговорих кратко: „защото не съм кореспондент на вестник Стършел”. Настана неловко мълчание, защото нахалството ми се тълкуваше ( както години по-късно ми каза друг бивш посланик) като знак, че съм „нечий човек” и имам „много силни връзки” , за да си позволявам да бойкотирам самия посланик и да правя подобни забележки ( „бягах” често от сбирките в посолството, на които се обсъждаше „обстановката”, след което присъстващите, всеки по негова си линия, си пишеха докладите).

 

Верен на своето черногледство ще обобщя, че в милата картинка с описания във в. „Труд” събор в село Жеравна, главният герой в репортажа Цветан Цветанов е уцелил в десетката ролята си. Много му отиват цървулите!

Да, няма нищо лошо един министър да се впише, макар и кичозно, в картинката на едно фолклорно забавление, като се премени в народна носия и нагизди дори и семейството си. Но символиката в този ретро парад говори за нещо повече от вкус към театрото от читалищен тип.

 

„Фолк”- това си е „народ”. Днешното управление на България си умира да бъде признато за автентичен народен изразител на всичко, което се харесва на масите. В традицията на българската политика си има термин за подобна нагласа: нарича се „народняшко управление” и е свързана с това, че от името на народа побийват несъгласните политически опоненти.

 

Тодор Живков обичаше да бъде възприеман като „Човека от народа”, макар между неговата върхушка и народа да бяха издигнати барикади от недостъпни за този народ блага под формата на луксозен живот в резиденции, много от които заграбени имоти на „монархофашистите”, благоразумно преустроени за целите на разпищолването на новата партийна аристокрация, вместо да бъдат унищожени, както съветва химнът на комунистическата идеология „Интернационала”.

 

Ядосан на нахалството да бъде питан защо вози в правителствения самолет своите приятелчета от селския футболен отбор в Бистрица, не друг, а самият Бойко Борисов изригна народняшки: „ Никой не може да ми отнеме народната любов”. Запомнете този девиз. Той издава страх от загубата на властта. Напомня на апела на Сталин към патриотизма на руснаците, мачкан преди това систематично като „царска отживелица”, в момент, когато хитлеристите вече са виждали с биноклите обектите на предстоящия артилерийски обстрел срещу Москва.

 

Не знам кой и как иска да отнеме народната любов на новия „Човек от народа”, но е видно, че той си прави каквото иска и после, когато нещичко се дочуе в медиите за своеволията му, Човекът веднага се барикадира зад народната любов.

 

Трябва да му се признае, че ги умее тези салтанати- едни ли, два пъти ни е осведомявал за детството си със скъсани гуменки, с които за малко да ми скъса сърцето, защото съм от същото поколение, расло с по един чифт гуменетки на лято- това беше стандарт, правило, но само Човекът от народа се сети от него да извади пресен политически дивидент. Талант! Близкият му помагач Цветанов, прочул се с вкуса си към лукса (скъпи ръкавели, везани монограми на тях, многобройни апартаменти…), явно се учи от ментора си.

Така си обяснявам аз покаянието с цървулите. Идат избори и е време за шоуто на цървулите, за което можете да се осведомите от статията в „Труд”.

 

 

Цветанов дари буре с вино на сватбари

автор(и): Росица Николова, прочитания: 600, коментари: 0

Патронът на Международния фолклорен фестивал в Жеравна Цветан Цветанов приведе в безпомощно състояние и най-строгите блюстители на дрескода, като се появи на събитието с добруджанска носия “от до”.

Силовият вицепремиер не само беше барнат с цървули, навуща и всичките му салтанати, ами доведе в подходящ вид и съпругата си Десислава, че и двете големи дъщери Гери и Василена. Зад тях издайническите къдрави кабелчета на слушалките се подаваха изпод… белите ризи с народни шевици, навлечени над дънките, от охраната от НСО.

Хората, виждали кадаифите от коли на Петолъчката, се изумиха от количеството коли и автобуси, промушили се до Жеравна, на 30-ина км от печалноизвестния пътен възел. Гъмжило – казват над 10 хил. души, от всички краища на страната и чужбина се изсипа в малкото балканско селце с калдъръмени улички и възрожденски къщи.

Българи от старо време

Тридневният фестивал пренесе хората век-два назад, а организаторите от ансамбъл “Българе” и едноименната фондация изискваха не само 736-те участници, но и хилядите посетители и гости да спазват дрескода – носии, цървули, калпаци или забрадки и битови торби.

Второто любопитно – посетителите трябваше да захвърлят временно мобилните си телефони, фотоапарати, лаптопи и таблети. Накратко, да забравят за цивилизацията.

Третото условие отричаше пластмасата – никакви бутилки, чинийки, чашки, вилици и термоси от ПВЦ.

Обилна храна имаше за всички – само стари специалитети, които се приготвят на открито. “Модна” бе и посудата, състояща се от глинени чаши и купички, плюс неизброимо количество дървени лъжици.

“Някои ме критикуват, че правилата са толкова строги. Но ако отстъпим, фестивалът ще се превърне в най-обикновен събор, в сборище на амбулантни търговци и музика”, разясни основният мотор на събитието Христо Димитров, ръководител на ансамбъл “Българе”.

Правилата спазиха и генералният спонсор – бизнесменът от Бургас Георги Манев, шефът на АЕЦ “Козлодуй” Валентин Николов, председателят на сдружение “Майка България” Стефан Шарлопов и др., които дариха средства за събитието.

За фестивала няколко седмици по-рано се оформяха сцени, уличка на търговците, места за приготвянето на храната, за ниските софри тип синия и за трикраките столчета. Голяма обезпаразитена поляна очакваше палатките и туристическите каравани.

И замирисва на събор… Две момичета в бели фусти водят коне. Софиянецът Матей намества калпака, идва с детето и жена си за трети път. За това време дъщеричката му пораснала.

Младежът, който събира найлоновите торби с отпадъци на селото, е пременен като жеравненски чорбаджия. Изправил се е в каруцата си и яко опъва поводите на катъра. С бастуни пъплят баби. Вълнени престилки, елеци с везмо, запазени в скриновете от времето на техните баби. Тя, вълната, държала хладно през лятото.

Пристига мъж с шотландска поличка килт и 3/4 чорапи, носи шотландска гайда. Дошъл специално за фестивала. Висок “българин” в добруджанска носия ръкомаха и говори на… френски с приятели. Парижанин бил човекът. Звънци, хлопатари. Някъде свири кавал. Някой се провиква: “Петреее…” Обръщат се учудено двама едновременно. Много народ – много Петровци.

На свечеряване, когато всички се събират, на голямата сцена започва концертът на прочутия “Филип Кутев”. В нощта замирисва на скара, пържени мекици с пудра захар, зрял фасул на открит огън, прясно, домашно приготвено сиренце, печен на жар хляб и самардала – типична балканска подправка. На осем родопски чевермета се въртят 10 агнета. Дюкяните продават “кайве” на пясък, разливат винце, домашна ракийка от Благоевградско. Всички се облизват в очакване на 350-те порции кавърма от месо и лук в огромния, 78-килограмов тиган.

Венчавка по нашенски

Хълмът Добромерица, където е съборът, очаква голямото събитие на фестивала – българска сватба по всички правила на традицията. Такъв ритуал се провежда за първи път тук. Младоженецът е Тодор – концертмайсторът на прочутия ансамбъл “100 каба гайди”, а избраницата му – Таня, дългогодишен участник. “Двамата се познават от малки, много се обичат”, гордо пояснява Тодор Тодоров, ръководител на ансамбъла, който заедно със съпругата си Веска кумува на младите.

Най-напред Тодор е ритуално обръснат, а после вземат кумовете. С всички салтанати е предаден чеизът. Кметът на Жеравна Иван Димитров венчава младите и като на всяка истинска сватба им връчва удостоверението, подпечатано с държавния печат на кметството.

А министър Цветанов разнежен подарява 120-литрово буре с вино на участниците във венчавката с поръчката да го пресушат до дъно. След това се почват чеверметата, започват народни борби, съставите се надпяват и надиграват.

През цялото време шестима фотографи, облечени в ризници, правят снимки на всеки и на всичко. Фотосите – вероятно над 10 хиляди, ще бъдат поместени на сайта на фестивала nosia.bg и могат да бъдат изтеглени оттам безплатно. Единият от специалистите щрака персонално само министър Цветанов, признава Христо Димитров от “Българе”.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Бившият изпълнителен директор в Apple, Джон Скъли (John Sculley), човекът дошъл на мястото на Стив Джобс през 1985 година, когато последният напусна компанията, заяви, че опитът на компанията да пробият на пазара на телевизори е "игра, която Епъл ще загубят". Компанията вече има сериозно прис...