Външно протестира за външна употреба, но вътрешно картината е друга

Макар и с двудневно закъснение, българското министерство на външните работи се присъедини към европейската реакция срещу реакционната симбиоза между авторитарната власт и подчинената й православна църква с т.н. правосъдие в Москва. В изявление на говорителя на ведомството Весела Чернева се казва:

„Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самусевич от руската група Pusy Riot”.
“Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия. Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества”, се посочва в позицията на външното министерство.

Правилно сте прочели: това е позицията на външно министерство. Сама по себе си тя е интересна с нетипичната за България (бавна) бързина в критиката на каквото и да било, свързано с Русия. Онова обаче, което не сте прочели и вероятно няма да ви дадат такава възможност, е фактът, че това НЕ е позицията на България и цялото българско правителство.

Който не вярва, да се въоръжи с търпение, микрофон ( и евентуално с каска срещу полицейски палки), за да се опита да пробие мълчанието на другата част от правителството. Нека попитат Бойко Борисов, целуващия ръката на отдавна дискредитирания в очите на милиони руснаци ( да не говорим за западните ни съюзници) руски патриарх Кирил. Или да попитат резоньора на волята му Цветанов. Но ако те двамата все пак могат да се измъкнат от отговора с някакво ръмжене с позоваване на вече направеното изявление от МВнР, стига да се намери „смелчак” да им зададе въпрос, то бягството от коментар от страна на културния ни министър Вежди Рашидов ще бъде практически пряко потвърждение на твърдението ми, че в българското правителство не одобряват европейската позиция на МВнР. Защото Рашидов, прославил се с възродителния процес по отношение на тоталитарното изкуство, възродено от него като „социалистическо”, има ясна реакционна позиция за съхраняване на съветския паметник с позорния надпис в София. Мълчанието му срещу неговото поредно „вандализиране” този път е очевидно само форма на вътрешен протест срещу неудобството да се изкаже като антиевропеец срещу събитието в Москва, свързано с „поругаването” на любимия му паметник.

В случая не става дума за хипотеза, а за упорито прикриван факт за съществуването на две тенденции в управлението на България. А неговото прикриване е възможно само благодарение на световно известната реалност, че българските медии са смачкани в една открита война за овладяване на общественото мнение, доколкото то съществува все още.

Именно като открита медийна война определя това състояние на регрес в българската демокрация „Ню Йорк таймс”. В публикацията, посветена на България, е преразказана известната ни обстановка на медийната сергия у нас и оценката на външните наблюдатели за „хлъзгавия наклон” по който върви свободата на словото тук..Собственият принос на автора на статията също е преразказ, но на вица за робите на галерата и за вестоносеца на фараона, който им донесъл две новини, лоша и добра: че ще ядат екскременти, но пък добрата новина е, че такива има в изобилие.Именно така звучи заключението на „Ню Йорк таймс”, че това е всъщност само началото на медийната война в България, която с наближаването на изборите ще се засили.

Наздраве на консуматорите и да живее Фараона!

Прочети цялата новина

Свързани новини: