Руските бегълци не са добре дошли- тук са си като у дома

Две рускини от групата Пуси райът избягали от Русия – да не мислите, че са избрали раят в България. Защо руските дисиденти, преследвани от властта, не бягат при нас? Отговорът на този въпрос явно се съдържа в потвърждението на презрителната констатация от времето на съветския колониализъм, че България е толкова чужбина, колкото кокошката е птица- т.е. тук си е съветска губерния, каква ти чужбина!

Със сигурност има и други причини разни погнати олигарси, журналисти, писатели, бивши офицери от тайните служби ( като Литвиненко) да избират Лондон или дори Истанбул ( както направи същият Литвиненко, преди да се премести на лобното си място в Лондон след бягството си от Русия). Но основната причина явно е в това, че София не е алтернатива, а още по-малко антипод на Москва. Русофилството тук, с което толкова се пъчат самите русофили, означава солидарност с онази част от Русия, която заклеймява фундаменталистки прояви, като бунта на Пуси райът.

Логично е бягащите от репресията рускини от нашумялата с политическата си акция руска група да НЕ дойдат тук. Но не защото руснаците по принцип не харесват България. Тъкмо напротив, статистиката сочи слънчевата ни страна като най-желания продавач на недвижимости в чужбина сред руснаците и особено сред чиновниците- а чиновниците там са всъщност класата на милионерите, както е добре известно. Освен цените и климата, като причина за тази популярност се сочат близостта на езика и културата ( т.е. манталитета, явно).

Манталитетът, в конкретния случай с Пуси Райът, който отличи България на европейската карта като петно от най-консервативен руски тип, беше ярко демонстриран с единодушното мълчание на най-гласовитата по природа част от българите- братята и сестрите по професия, които не надигнаха нито един глас на защита на преследваните заради бунта им рускини. И когато мълчанието беше нарушено от един пънкар, който стана допълнително известен миналата година с бутафорното си участие в президентските избори, замириса на най-ретоградна руска партенка. От устата му се изляха обичайните за него цинизми, но не срещу властта, не срещу автократа Путин, не срещу съдебната разправа с един младежки бунт, представян удобно за Кремъл като богохулства ( ами да, самият Бог Путин беше охулен с искането към Богородица да не допуска преизбирането Му!), а срещу гласовете на солидарност в България (долитащи приглушено предимно в интернет) с правото на руснаците да се противопоставят на статуквото в една държава, в която властелинът се подиграва с избирателите като на практика се самоназначава чрез имитация на избори. Тъкмо тази подигравка беше подиграна от Пуси райът с тяхната „молитва” в един православен храм, но православните фундаменталисти, напълно в традицията на фундаменталното си умилкване на светската власт, просейки си материални изгоди за услугата, наскачаха единодушно да се борят с никому неизвестни доскоро девойки.

И кои са тези солидарни православни фундаменталисти у нас, извън кръга на мълчащите солидарно с репресията в Русия български власти свещеници и музиканти? Вече не е само храбрият „кандидат президент” Витков, който написа специално за своите критици в интернет, че го „боли гъза” ( отново!) за някакви си руски девойки за нещо, което, според него, не би трябвало да ни интересува. Практически същата позиция зае видният моралист от БСП Румен Петков. Той сметна за необходимо да напише статия за в. „Преса” в този дух. Това е същия бивш вътрешен министър, който публично се подиграваше на своята съпартийка Татяна Дончева със сексуални намеци за „тишината в спалнята” й, което не му пречи дасе възмущава днес от закачката на друг свой другар, че социализмът се предава по наследство- по полов път, като СПИН. И едновременно с това Петков громи враговете на православието в Русия в лицето на Пуси райът заради тяхната разюзданост.

Подигравчиите със сигурност ще ме заплюят, че не е голяма загуба очевидното нежелание на бягащите от Русия, особено пък такива морално разложени елементи, като пънкарките, да странят от България. Даже напротив, ще кажат те- можем само да се радваме, защото тук не са добре дошли.

Така е, не са добре дошли. Едва ли дори са си помисляли да търсят убежище в единствената страна в света, в която соловата публична защита на тяхната акция беше анонимна, каквато беше среднощната демонстрация с качулките, нахлузени като презервативи на железните глави на черноармейците, освободили България от свободата й за цели 45 години. За какво им е да идват в държава, в която техните съмишленици се боят да се покажат и назоват? По-добре да си стоят в Русия, където получиха подкрепата на хиляди руснаци, сред които с имената и физиономиите си застанаха много известни интелектуалци ( каквито в България не се намериха).

Шило в торба обаче не стои и това важи също за руснаците, които показват в най-новите проучвания на общественото мнение там, че все повече не понасят управлението на Путин. Само месеци след мартенския „триумф” на самоназначилия се за президент, в. „Комерсант” публикува днес преломната новина, че комфортът на Кремъл да си приписва само успехите е приключил в очите на мнозинството руснаци. Съответно 45 на сто от участниците в цитираното допитване определят партията на властта „Единна Русия” като партия на крадците и мошениците ( едно определение, тръгнало от блога на Алексей Навални, също преследван в момента по съдебен път по едно измислено обвинение за злоупотреби със стара дата).

У нас не се вижда нито шило, нито торбата, в която сме си сложили главата, се забелязва от критично голяма маса хора, критично настроени до степен, че да застрашат статуквото. Тук по инерция си важи правилото за преклонената главица, така ярко илюстрирана от раболепието пред символиката на съветската окупация, която дори не смеем да наречем с истинското й название.

Вярно е обаче и друго: съветски и руски граждани наистина не бягат към слънчевата ни дестинация, но когато започнат да бягат от родината си другаде , резонансът застига и България. Така беше с „перестройката”, така ще стане и този път, уви. Уви? Ами да, жалко е, че горещата вълна на българското недоволство най-вероятно пак ще бъде повлияна от студения фронт от Север, където предстоят бурни политически времена.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: