Културният шок на червеноармейците- ехо от миналото

Преди две години германката Габриеле Коепп (Gabriele Koepp) написа книгата „Защо трябваше да бъда девойка” с която оповести на света известната на тогавашното поколение германци публична тайна за милионите случаи на изнасилвания от червеноармейци. Сега и една австрийка прояви смелостта да извади на бял свят истината, цитирайки при това съветски документи. На тази тема е резюмето на „Дойче веле”, озаглавено:„Червената армия: падението след победата”

Както отбелязах в книгата „Течна дружба”, една от най-мрачните страници в новата българска история е разкритието за практически неизвестния факт, който научих от български дипломат: че 4000 българи са били отвлечени от съветски специални части след окупирането на България. Съдбата им е практически неизвестна след това.

В този смисъл смятам, че истинското голямо клане на българския елит, подбран за обезглавяване от съветските специалисти по „чистките”, е изцяло съветско дело, което тъне в архивите на Кремъл и днес.

При положение, че България е била съюзник на Германия, макар да не скъсва отношенията с Москва и да е единственият германски сателит, отказал да воюва срещу СССР дори на собствена територия, практически всеки българин от сферата на централната власт, съдебната система, армията и полицията, местната администрация, мнозина българи с лекота са могли да бъдат уличени или набедени за германски протежета като основание за тези отвличания от отрядите СМЕРШ ( съкратено от „Смерт шпионам”), „прочистващи” окупираната територия. В края на краищата цялата българска общност на полуостров Крим в Съветския съюз е изселена оттам в конски вагони в азиатските степи именно като „прогерманска”, какво остава за българите в самата България!

Бившият посланик на България в Москва Василий Такев ми позволи да разкажа, че е бил приет лично от президента Путин с искане да узнае каква е била съдбата на дядо му, една от онези 4000 незнайни и непотърсени от никого български жертви. В резултат на България са били върнати досиетата на общо…100 души.

Едва ли Кремъл ще направи нещо повече, докато в България не се намери воля, която да поиска разкриването на истината, подобна на онази, която проявиха поляците по отношение на трагедията в Катин.

Всъщност, замислете се: „българският Катин” е далеч по-страшен не само поради по-големия брой ( особено на глава от населението) избити в условията на съветската окупация без съд и присъда българи, но и поради още два факта: тук екзекуциите са били извършвани на принципа на гражданската война от близки и познати, често от разярени на бившата власт освободени рецидивисти, но всички те- също така българи, чиито ръце са били не само развързани, но и поощрявани от чуждата окупационна армия.

Отгоре на всичко жертвите на „българския Катин”, десетки хиляди сумарно, са пръснати из цялата страна, а не са събрани в един гроб, което прави евентуалното им разриване и разкриване практически невъзможно.И става все по-малко вероятно с течение на времето. За сметка на това символите на съветската окупация стърчат предизвикателно спрямо тази поругана памет навсякъде в България…

Австрийската авторка пише за „културния шок” на червеноармейците, какъвто те в не по-малка степен изживяват дори и в далеч по-скромната по своя жизнен ( но все пак европейски) стандарт в София и в други селища на България, която по оценки на британски дипломати, разсекретени наскоро ( и също цитирани в „Течна дружба”), е имала най-съхранената икономика на разорения от войната континент до момента на съветската окупация, довела България до финансов фалит и масова мизерия за по-малко от три години до степен, че наместникът на Сталин тук Георги Димитров моли в специално обръщение„патриотичния капитал” за помощ .

„Червената армия: падението след победата”

Дойче веле
30 август 2012

Червената армия печели Втората световна война, но победителите изживяват истински културен шок, попадайки в уредена и богата Австрия. Една австрийска писателка вади на бял свят интересни архивни документи и свидетелства.
След капитулацията на Германия на 8 май 1945 година на територията на днешна Австрия са се намирали около 700 000 войници на Съюзническите сили. Най-многобройни са били червеноармейците – общо към 400 000. Този контингент скоро се оказва изправен пред огромни проблеми.
Още през септември 1945-та на маршал Конев, главнокомандващ групата армии “Център”, му се наложило да издаде заповед за спазването на дисциплината, за “преустановяване на мародерствата” и нелегалните конфискации на имуществото на австрийски граждани. Съгласно въпросната заповед за наказуеми деяния са обявени също така търгуването на черния пазар, посещаването на народни празненства, нощни заведения, кафенета и най-вече на заведения, в които се сервира алкохол.
Алкохолни ексцеси, плячкосвания, изнасилвания
Поводи за подобна заповед е имало предостатъчно: плячкосванията на чуждо имущество и изнасилванията на жени затруднявали мисията за оказване на положително въздействие над местното население. “Застрашено е не само доброто име на Червената армия, но и на целия Съветски съюз”, отчита политическото ръководство на армията. В резултат на това то започва масова политпросветна кампания сред войниците и офицерите, засилва се вътрешният контрол в армията, но и твърдостта, с която били наказвани “морално разложени” военнослужещи.
Още в началото на окупацията Москва създава огромна мрежа от сътрудници на Народния Комисариат и на Министерството на вътрешните работи (НКВД и МВД). На тези хора било възложено да “прочистват” австрийската територия от “престъпни елементи” и да следят и донасят за вражеско поведение сред самите червеноармейци. Заподозрените били ликвидирани. Между 1950 и 1953-та, когато умира Сталин, в московския затвор “Бутирка” попадат над 1000 австрийски “шпиони”, които били разстреляни, а труповете им – изгорени.
Основен проблем за Червената армия в Австрия си остава обаче алкохолът. В поверителни доклади на армията се говори за засилващи се “алкохолни ексцеси”. Армейското ръководство дори признава, че “почти всички престъпления се дължат на безмерна употреба на алкохол и отношения с местните жени, с всички произтичащи от това последици”. Независимо че ръководството на армията забранява подобни контакти, както и женитбите с чужденки – от страх, че може да става дума за жени, които са “оръдие в ръцете на западни разузнавания”, все пак се стига до огромен брой сексуални контакти между руски военнослужещи и австрийски жени.
Според изследванията на Барбара Щелцл-Маркс, публикувани в книгата й “Войниците на Сталин в Австрия”, т. нар. “деца на руснаци” в Австрия са били поне 20 000 – предимно в резултат на изнасилвания. Авторката е проучила множество документи от руските военни архиви и е документирала разговори с ветерани от войната, които са били разположени по това време на австрийска територия.
“Никога няма да успеем да ги застигнем”
Що се отнася до отношението на руснаците към окупираната от тях Австрия, Барбара Щелцл-Маркс установява, че то е било предимно положително и белязано от романтични асоциации с музиката на Щраус и Виенската гора. В много от случаите съветските войници, попаднали в Австрия, изживяват истински културен шок от сблъсъка с една толкова напреднала култура.
Показателен е случаят с младия офицер Михаил Шилцов, който пише на свои приятели следното: “В Австрия има ток във всяка къща, докато селата в моята родина вероятно никога няма да бъдат електрифицирани”. После той обяснява, че къщите на австрийците са пълни с луксозна покъщнина и дрехи, докато “моето семейство страда от глад и няма какво да облече”. Изводът на младия офицер е, че Съветският съюз “никога няма да успее да застигне и надмине Европа”.
Подобни изводи в полза на “капиталистическия враг” не са оставали безнаказани. 27-годишният лейтенант е бил разжалван, освободен от армията без почести и изключен от Комунистическата партия. Младият лейтенант не е бил единственият, който е мислел така. Много от победителите в тази война са усещали разликите в жизнения стандарт като поражение, включително и свое лично.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: